РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. К., 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Административно
наказателно дело № 20242210200150 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. Д. С., ЕГН **********, с адрес
гр. К., общ. К., ул. ************** № ** против НП № ********** от
26.11.2024 г. на Директора на РДГ Сливен, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във вр. с § 37 от ПЗР от
Закона за горите във вр. с т. VI от Заповед № 1126/07.12.2023 г. на
изпълнителния директор на ИАГ е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева.
В жалбата се моли НП да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно, като подробно се излагат съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява и не
се представлява. Същият е депозирал становище, в което сочи, че няма пречка
да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа изцяло
депозираната от него жалба с подробно развитите аргументи за отмяна на НП
съдържащи се в нея, като представя и 1 брой удостоверение от ИАГ с рег. №
14681 от 29.09.2021 г., с което удостоверение С. Д. С. е вписан в публичния
регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика.
1
Въззиваемата страна Директор на РДГ Сливен, редовно призован, се
представлява от юрк. А. Д., която оспорва жалбата и счита НП за правилно и
законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Жалбата е допустима, подадена е от лице, което има право да обжалва в
законоустановения срок, а именно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу акт подлежащ
на съдебен контрол.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
В хода на извършена проверка в информационната система на ИАГ и
след нареждане на прекия ръководител на служители в РДГ, същите на
13.11.2024 г. в гр. К., общ. Котел в административната сграда на ДГС Котел
съставили АУАН сер. З00А 2024 г. № 125949, за това, че в качеството си на
длъжностно лице – зам. Директор на ТП ДГС Котел гр. Котел, вписан в
регистъра за лесовъдска практика с удостоверение № 4322/20.09.2012 г., не
изпълнил задължението си да регистрира в електронната информационна
система на ИАГ одобрения на 01.10.2024 г. технологичен план № 1 за добив на
дървесина от отдел 438, подотдел Г на ТП ДГС Котел, преди започване на
07.10.2024 г. на сечта по позволително за сеч № 0789956/01.10.2024 г., като
същият е регистриран чрез прикачване към позволително за сеч на 22.10.2024
г. Като за място където е извършено нарушението вписали РДГ Сливен гр.
Котел, административна сграда на ТП ДГС Котел, а за дата на извършване на
нарушението вписали 07.10.2024 г., като актът е съставен във връзка с писмо
на ИАГ с вх. № РДГ-12-7127/22.10.2024 г. В графата за обяснение или
възражения, жалбоподателят С. е вписал възражения, като е посочил, че
технологичния план № 1 от 01.10.2024 г. не е качен в „систем“ поради
причина, че същият не е бил подписан от лесовъда на фирмата и след
полагането на подписите, същият е прикачен в системата на ИАГ към
позволително № 0789956/01.10.2024 г. Жалбоподателят подробно е депозирал
и възражения до Директора на РДГ гр. Сливен с вх. № РДГ-12-76-
83/13.11.2024 г., като във възражението си подробно е описал кога и при какви
условия е качен одобрения технологичен план.
Въз основа на направените в хода на проверката констатации и след
съставянето на АУАН било издадено процесното НП, в което
2
административнонаказващият орган възприел идентична фактическа
обстановка.
При така описаната фактическа обстановка, съдът установи въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства – показания на
разпитаните в качеството на свидетели: Б. Б. (актосъставител) и В. Б.
(свидетел на акта), както и свидетелите, служители в ДГС гр. Котел – Ж. П. и
Д. В., както и всички приети и приложени по делото в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, в това число и служебно изисканите от
съда.
Разпитаните пред съда, в качеството на свидетели, а именно съставилият
акта и свидетелят по акта, потвърдиха направените от тях констатации, като и
двамата потвърждават, че са изпратени от прекия им ръководител до ДГС гр.
Котел за да съставят акт с обективираното в него нарушение. Сочат също, че
жалбоподателят е подписал акта и е вписал възражения по него.
Разпитаният пред съда, в качеството на свидетел Ж. П., заемащ
длъжност Началник участък Царевец в ДГС гр. Котел, заявява, че отдел 438,
подотдел Г попада в процесния участък, като заявява, че сечта в подотдела е
започнала на дата 7 или 8, а около седмица след това по спомени са издадени и
първите превозни билети. Посочва, че другата свидетелка, която е пред
съдебната зала е лицето, което издава превозните билети.
Разпитаният пред съда, в качеството на свидетел Д. В., заемаща
длъжността горски надзирател в ДГС гр. Котел не помни на коя дата е издала
първия превозен билет за процесния подотдел, тъй като заявява, че не
експедира само от един отдел и няма точен спомен. Заявява също, че в билета
пише точната дата.
Съдът не следва да не дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като
същите са непротиворечиви, последователни, логични и покриващи
фактическата обстановка визирана в процесното НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното: Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима.
НП е издадено от компетентен орган – оправомощено от Министър на
земеделието и храните длъжностно лице от регионалните дирекции по горите
3
какъвто е и директорът на РДГ Сливен.
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като
провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без
да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения - както при съставяне на АУАН, така и при издаване
на обжалваното наказателно постановление, които нарушения са
рефлектирали в правната сфера на жалбоподателя, ограничавайки правото му
на защита.
Съдът констатира, че в хода на воденето на
административнонаказателното производство, жалбоподателят към датата на
издаването на разрешителното за сеч не е бил регистрирал в страницата на
ИАГ технологичен план. Правилно е установено и че жалбоподателят е имал
качеството на длъжностно лице, а именно заместник директор, но в АУАН
удостоверението, с което се легитимират лицата в публичния регистър на
физически лица за упражняване на лесовъдска практика е вписано
удостоверение, което е с различен номер от удостоверението, което притежава
жалбоподателя, а именно 1 брой удостоверение от ИАГ с рег. № 14681 от
29.09.2021 г., което в последствие административнонаказващия орган при
издаване на процесното НП е санирал и е вписал правилното удостоверение.
Като по отношение на изписването на различен номер на удостоверение в акта
и в НП, съдът не следва да зачита, че е от категорията на съществените
процесуални нарушения, които да доведат до ограничване на правата на
наказаното лице, тъй като същият е достатъчно добре индивидуализиран, като
субект, чиято отговорност може да бъде потърсена.
Гореизложената констатация на настоящия съдебен състав е само за
пълнота и преди да изложи допуснатите от АНО съществени процесуални
нарушения по издаване на НП № ********** от 26.11.2024 г. на Директора на
РДГ Сливен.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаването на процесното
НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават
административнонаказателно производство по реализирането на
отговорността на жалбоподателя, поради което са налице формални
4
предпоставки за отмяна на НП, без да се разглежда спора по същество, а
именно:
Съществените елементи на нарушението следва да се извличат от
самото НП, а не от доказателствата. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, сечите
се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от 1 –
Директора на съответното ДГС, 2 – Директора на Държавно ловно стопанство
или 3 – Оправомощени от него длъжностни лица с висше лесовъдско
образование – за горските територии - държавна собственост, както и за
такива, предоставени за управление въз основа на договор, т. е. налице са три
групи лица по чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Наказателното постановление не е
посочено нормативно в коя група попада наказания, а само словесно е
изписано, че в качеството си на длъжностно лице зам. директор на ТП ДГС
Котел. Нарушен е чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, в който изисква пълно и
точно описание на нарушението чрез неговите съставомерни признаци и
правно значимите индивидуализиращи нарушението обстоятелства по
извършването му. Като не е посочил ясно какво точно качество има
наказаният, а именно че е лице, което попада от групите лица сочени в
разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, а именно липсва посочената норма, а
директно е изведен извод, че лицето в качеството си на длъжностно лице зам.
директор на ТП ДГС Котел, без това да е посочено в изписването на
съответната правна норма.
Административнонаказващият орган е посочил, че жалбоподателят
виновно е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във връзка с параграф 37 от ПЗР от
ЗГ във връзка с т. VI от Заповед № 1126/07.12.2023 г. на изпълнителния
директор на ИАГ, поради което и на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и Заповед
РД49-171/23.05.2024 г. на МЗХ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАН му се налага
следното административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Във връзка с гореизложеното, съдът констатира, че лицето С. Д. С., като
попадащо в трите групи лица по чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, а именно
оправомощено от директора на ДГС Котел лице с висше лесовъдско
образование следва да спазва подзаконовия нормативен акт - в чл.9а от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
в която разпоредба изрично е упоменато, че лицата издаващи или попълващи
документи по закона за горите, или подзаконовата нормативна уредба са
5
длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване,
водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за
определяне на съответните образци.
В нормата липсва дейност регистриране и от съдържанието на
наказателното постановление, съдът не може да установи дали и към коя от
посочените дейности /получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и
съхранение/ попада дейността „регистриране“, за неизпълнението на която е
наказан жалбоподателят.
Отделно от това в посочената разпоредба в процесното НП – чл. 257, ал.
1, т. 1 от ЗГ, която норма е санкционна и същата съдържа препращаща
диспозиция, т. е. препраща към друга правна норма, определяща правило за
поведение. Тази правна норма въвеждаща правило за поведение, ползвана
самостоятелно без обвързване с друга конкретна нормативна разпоредба,
очертава конкретно задължение за адресатите си, не може обаче да обоснове
административнонаказателна отговорност, по тази причина и нормата на чл.
257, ал. 1 препраща и към наредбата и други актове – например предписания
свързани с прилагането й, както и определя правилото за поведение, което се
санкционира. Именно поради това чл. 257 от ЗГ предвижда 2 хипотези на
нарушението, като в АУАН и НП не е изписано по ясен начин кое от двете
предложения на тази законова разпоредба е било установено. Само
описанието, че жалбоподателят не е регистрирал одобрения технологичен
план не е достатъчно за да се разбере в какво се състои нарушението,
независимо, че са събрани данни за датата на регистрирането му в системата,
макар и след срока. В НП изпълнителното деяние не е описано подробно и
поставя под съмнение конкретното предложение от разпоредбата, което е
нарушено лицето не е изпълнило задълженията си. Начинът по който е
описано изпълнителното деяние не сочи по несъмнен и ясен начин, дали се
касае за пълно или за несвоевременно неизпълнение на задължения
възложени на жалбоподателя, по силата на подзаконов акт по прилагане на
закона за горите, каквото ограничение прави чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Съдът
констатира, че този пропуск в съдържанието на акта е рефлектирал и върху
правилното определяне на датата на нарушението. Същата е определена като
07.10.2024 г. и съвпада с датата на констатираните от служителите на РДГ
начален момент на започване на сечта. До тази дата е трябвало
6
жалбоподателят да изпълни предвиденото изпълнение да публикува
одобрения технологичен план в системата на ИАГ. Следователно в първия ден
след началото на сечта, т. е. след 07.10.2024 г. е налице неизпълнение, което е
продължило до 22.10.2024 г., когато жалбоподателят е регистрирал одобрения
технологичен план, което е несвоевременно изпълнение. Противоправното
поведение /бездействие/ на жалбоподателя представлява продължено
нарушение, което се счита за извършено към датата на довършване, т. е. когато
жалбоподателят е регистрирал одобрения технологичен план. Следователно
датата на довършване на нарушението възложено му по ЗГ, а са налице факти,
че не е изпълнил въобще задължението по ЗГ, което по своето същество
представлява съществено изменение на обстоятелствената част на
фактическата обстановка и не е в правомощията на съда да изменя НП, тъй
като би довело до влошаване правното положение на санкционираното лице в
съдебната фаза на административнонаказателния процес, в която фаза същото
следва да се брани единствено срещу въведените в АУАН и НП факти, поради
тази причина не е и законово разрешено, съдът да изменя НП при нови
фактически положения.
Съгласно т. VI от Заповед № 1126/07.12.2023 г. на Изпълнителна агенция
по горите, приета по делото, при издаване на позволително за сеч съответното
лице по чл. 108 от Закона за горите регистрира в система system. iag. bg
изискуемите документи по т. I. 1 и т. I. 2, а технологичният план по т. I. 3
следва да е регистриран преди започване на сечта. Регистрирането се
извършва чрез сканиране или заснемане на издадените документи и
прикачването им във формат JPG/PNG към съответното позволително за сеч.
Съгласно чл. 53, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите
технологичният план се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по горите и се счита за валиден, когато е
одобрен и е регистриран в електронната система на ИАГ.
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите наказва се с глоба от 300
до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което: 1. не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях.
7
Следователно, за да е изпълнено изискването на разпоредбата от
горецитираната Наредба, която е подзаконов нормативен акт по прилагане на
Закона за горите, технологичният план се счита за валиден, когато е одобрен и
е регистриран в ел. система на ИАГ. В случая технологичният план е издаден
по образец, одобрен е, но не е бил регистриран в ел. система на ИАГ преди
започване на сечта следователно не е валиден и по тази причина не е
осъществен целият фактически състав, свързан с неговата валидност.
В настоящият случай предвид липсата на достатъчно факти на
съставения АУАН и НП за това дали същият, а именно С. С. е санкциониран за
несвоевременно или за неизпълнение въобще на задълженията на
жалбоподателя по ЗГ, не може да се отговори категорично дали се касае за
един и същ или различен състав на едно и също нарушение. При този изход на
делото, съдът следва да отмени НП, а по отношение на разноските такива от
страна на жалбоподателя не са заявени и не се претендират, с оглед на което,
съдът не следва да се произнася.
Предвид на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № **********/26.11.2024 г., издадено от Директора на
РДГ гр. Сливен против С. Д. С. с ЕГН **********, с адрес гр. К., ул.
************** № **, ет. *, за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите във вр. с § 37 от ПЗР от Закона за горите във вр. с т. VI от Заповед №
1126/07.12.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС
Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
8