№ 1049
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110215201 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) № 6081398, издаден от СДВР, с който
на Д. П. К., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че е допуснато нарушение, изразяващо се в
обстоятелството, че в издадения фиш е посочена правна квалификация на
нарушението чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, тъй като двете алинеи са
взаимоизключващи се. Наведени са аргументи, че липсва ясно посочена
законова разпоредба на нарушението, като и ясно описание на мястото, на
което се приема, че е извършено. Сочи се, че липсвали твърдения дали
жалбоподателят е санкциониран като собственик или като ползвател на
автомобила. Твърди се, че жалбоподателят не е собственик на автомобила.
Моли се за отмяна на Електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебното заседание. Депозира становище в съпроводителното писмо, в което
се моли Електронният фиш да бъде потвърден, претендира се възнаграждение
за юрисконсулт, прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, ако се претендира в по-висок от минималния размер.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 21.12.2021 г. в 15:50 ч. жалбоподателят Д. К. е управлявал лек
автомобил „ТОЙОТА РАВ 4“, с рег. № ХХХХ, в обл. София, по ПП-I6
Мирково, км 179+158 до бензиностанция Петрол, с посока на движение към
гр. София. На посочения участък от пътя било въведено с пътен знак В26
ограничение на максимално допустимата скорост на движение – 60 км/ч. При
ограничение на скоростта до 60 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със
94 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и
същата се зачита като 91 км/ч. Нарушението е установено с техническо
средство ATTC “Sitraffic ERS 400” с номер 10BA1B9A01080018, насочено
към гр. София. За така установеното превишаване на скоростта е издаден
електронен фиш на жалбоподателя Д. П. К., с ЕГН **********, на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвПСловесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, копие от протокол от проверка на
техническо устройство и удостоверен тип, справка за собственост на
автомобила, за техническо средство – одобрен тип и протокол за
метрологична проверка, както и от останалите по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като
те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат
непротиворечиво фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
2
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на
яснота дали жалбоподателят е санкциониран като собственик или ползвател
на МПС,както и че не е собственик, тъй като имената му са вписани срещу
посочването „собственик“ в бланката на обжалвания Електронен фиш. От
своя страна това твърдение се доказва от приложената по делото Справка за
собственост на МПС, съгласно която жалбоподателят е вписан като един от
собствениците на процесното МПС. Липсва подадена в законоустановения
14-дневен срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от жалбоподателя, че не той, а друго
лице е управлявало автомобила, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Ясно е посочено мястото на извършване на нарушението.
Съдът намира, че аргументите на жалбопоателя, че е налице неясна
правна квалификация чрез посочването като нарушена разпоредба чл. 21, ал/2
вр. ал. 1 от ЗДвП е неоснователно. Това е така , защото разпоредбата на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП гласи „ Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.“
Следователно макар двете алинеи да са взаимоизключващи се, в ал. 2 се
съдържа препращане към ал. 1, за да се обозначи, че ограничението на
скоростта се определя с пътен знак, когато максимално допустимата е
различна от посочената в ал. 1“. Поради изложеното посочването във вр. с ал.
1 не създава неяснота и не представлява процесуално нарушение. Фишът
е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по
делото се установява по категоричен начин описаната фактическа обстановка
и извършеното нарушение. От наличните по делото доказателства се
установява още, че и техническото средство е одобрен тип за измерване,
както и че същото е било в изправност. Съдебният състав намира още, че
мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено
е на кой булевард, до кой номер и в каква посока на движението е установено
3
нарушението, което е напълно достатъчно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната. Изпълнителното деяние
от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто
извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта,
съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е
неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си
цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието
на изрично ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, а именно 300 лв. за превишаване на скоростта с от
31 до 40 km/h, предвидено в чл. 182, ал.2, т. 4 от ЗДвП.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза
на въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение за
юрисконсулт в размер на сумата от 80 лв., определено от съда в този размер с
оглед липсата на висока правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш (ЕФ) № 6081398, издаден от
СДВР, с който на Д. П. К., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
4
„глоба” в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Д. П. К., с ЕГН **********, да заплати в полза на СДВР, на
основание чл. 63д от ЗАНН, сумата в размер на 80 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5