Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.Плевен, 29.09.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ХІ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря ШИРКОВА,
като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА
гр.д. № 1703 по описа на съда за 2015 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.422 вр. чл. 124 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”, ЕАД, против В.М.М. с ЕГН ********** за признаване за
установено спрямо ответницата, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същата
дължи сумата в размер на 1413,19 лв., от които сумата от 1145,49 лв. -
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.
януари 2011г. до м. април 2014г., и сумата от 238,13 лв. за лихва за забава за
периода 29.02.2012г. до 11.12.2014г., сумата от 24,48 лева главница за дялово
разпределение и сумата от 5,09 лева за лихва за забава върху главницата от 24,48
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, както и
направените разноски. Ищецът твърди, че е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 3001341/13.01.2015г. срещу
ответницата В.М.М..
Ищецът твърди, че ответницата е собственик на
топлоснабден имот- на адрес ********. Твърди, че същата е клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Твърди се, че спрямо ответницата действат Общите
условия за продажба на ТЕ от ТЕЦ-София- публикувани във в-к ”Дневник” на
14.01.2008, в сила от 13.02.2008г. и Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация-София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „24 часа“ и
в-к „19 минути“ , в сила от 14.03.2014г. Ищецът твърди, че в раздел VІІ от ОУ ,
чл.32 ал.1 е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ (в това число
и ответницата) са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми е
най-късно до края на месеца, следващ месеца за доставка на ТЕ. Ищецът твърди,
че с приетите Общи условия с Решение № ОУ-02/03.02.2014. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014г. са регламентирани освен правата, така и задълженията на битовите
клиенти. Твърди, че за отоплителен сезон 2014г. ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец
февруари до месец август включително в присъствие на нотариус, като били
съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни
за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
достъп се осъществява чрез официална уебстраница „проверка на сметка“. Ищецът
твърди, че от приложеното към исковата молба извлечение от сметка се
установява, че ответницата не е погасила задължението си за използваната
топлинна енергия през процесния период.
Твърди се, че сградата-етажна собственост, където се
намира имота, в която се намира абонатната станция, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД. Моли съда, на
основание чл.219, ал.1 от ГПК да конституира като трето лице помагач “ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД.
С определение от дата 24.06.2015г., по
гр.д.№ 1703/2015г по описа на ПРС, като трето лице – помагач на страната на
ищеца, е конституирано „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД. Същото представя по делото
изисканите от съда писмени доказателства.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК, не
представя писмен отговор.
Преди съдебно заседание е представено
писмено становище, в което ответницата прави искане за откриване на производство
по оспорване на Протокол, заверен от нотариус, ведно с приложенията към него,
като твърди, че подписът не е положен от нея и никога не е давала съгласие за
решенията на Общото събрание. Отделно от това оспорва размера на претендираната
от ищеца сума, като навежда доводи, че не е конкретизиран начина, по който е
формирана и изчислена претендираната сума. Твърди, че абонатната станция трябва
да отговаря на съответните технически изисквания, а тя не е била въведена в
експлоатация. Оспорва представените с исковата молба Молба-декларация образец
М1 от 30.08.2001 и Протокол, заверен от Нотариус.
Съдът е оставил без уважение искането
за откриване на производство по оспорване на представените с исковата молба
писмени доказателства, тъй като искането за оспорване е направено след изтичане
на едномесечния срок и приема, че за това искане е настъпила преклузия.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на
основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, че въз основа на заявление
с Вх.№ 3001341/13.01.2015г, приложено към исковата молба, по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 686/2015г. по описа на СРС, срещу
която в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че
ответницата В.М.М., има качеството на собственик на имот с адрес: *********-.
По делото се установява също, че въз основа на молба - декларация от ответницата
В.М.М., приложен на лист 26 от делото, от дата 30.08.2001г, до ищеца, е открита
партида на нейно име, за ползването на ТЕ в имота. Установява се също, че на
дата 01.07.2002г, е проведено ОС на ЕС на *********-, за сключването на договор
за извършване на дялово разпределение с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД. Безспорно се
установява и сключването на такъв договор за дялово разпределение от 16.08.2002г
между ОС на ЕС на ********* и дружеството, извършващо дялово разпределение „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД. Видно от договора, отчитането на потребената ТЕ, е на база
реално индивидуално измерване.
По делото се установява от заключението по назначената
СТЕ, че топломерите в абонатната станция са отчитани ежемесечно към първо число
от ищцовото дружество.Установява се от заключението, че ищецът е приспаднал за
своя сметка технологичните разходи за топлоенергия. От заключението се
установява, че няма данни за недопустими отклонения от топлотехническия проект
на системите за захранване в сградата ЕС, както в техническо, така и във
функционална отношение. Вещото лице при проверката на място не е установило
несъответствие между топлотехническите
принципи и дяловото разпределение на топлинна енергия между абонатите в
топлозахранваните входове. От заключението се установява, че спрямо абоната,
фирмата за дялово разпределение е спазила методиката в частта за разпределяне
на топлоенергия. Установява се, че правилно е разпределена и начислена за
процесния период сумата от 606,63 лева. Установява се, че е спазена обичайната
практика за отчет на данни. Вещото лице е установило в заключението си, че
сметките са изготвяни своевременно. Установява се също от заключението, че
метрологичните проверки на топломерите са извършвани съобразно изискванията на
нормативната уредба.
По делото е изслушана и съдебно икономическа
експертиза, от заключението на която се установява следното: за процесният
период - месец януари 2012г. - до м.
април 2014г., по партида на аб.№ 326258, са фактурирани 1169,97 лв., в това
число и сумата от 24,48 лева за дялово разпределение. ВЛ е представило
начислените суми по отделните фактури в табличен вид.
По делото, от страна на третото лице - помагач, са
представени писмени доказателства, от
които се установява, че за процесният период е начислявана и потребявана ТЕ,
както за отопление, така и за топла вода, като за всеки отчетен период
разходите за топлоенергия са посочени по пера – топла вода, сградна инсталация
и отопление.
Съдът приема за
установено, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, публично е оповестила общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите от гр.София с
оглед публикациите в пресата.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140,
ал.1, т.2 от ЗЕ - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в
страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за топлоенергия,
при условията и реда, определени по
наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. От събраните по делото доказателства, съдът
намира, че ответницата, като собственик
на описаният по - горе имот, има качеството на потребител на топлоенергия, за
имот с абонатен № 326258, за целият процесен период, и дължи плащане на
съответните суми. Съобразно чл.32, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните си дължими суми в 30 дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на топлоенергия,
за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация, която
се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти - чл.145, ал.3 от ЗЕ. В случая, с оглед на събраните по
делото доказателства, в т.ч. и
заключенията по изслушаните експертизи, се установи, че за процесният период,
за имот с аб.№ 326258 е потребявана топлоенергия и същата е начислявана от
дружеството, извършващо дялово
разпределение - Техем Сървисис. По делото се установи, че потребената
топлоенергия е отчитана своевременно и съобразно нормативните изискванията.
На основание гореизложеното, съдът
намира, че искът с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване на установено, че ответницата В.М.М., дължи на ищеца ТЕЦ - София, сумата от 1145,19
лв - главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м. януари 2011г. - до м. април 2014г., и сумата от 238,13 лв. - лихва
за забава за периода 29.02.2012г. - 11.12.2014г., сумата от 24,48 лева главница
за дялово разпределение на потребената топлоенергия и сумата от 5,09 лихва
върху главницата за периода 29.02.2012г. - 11.12.2014г., е основателен и следва
да бъде уважен изцяло. Размера на дължимата главница е общо 1169,97 лева, а на
лихвата 243,22 лева, в какъвто размер са изчислени и в заключението на съдебно
икономическата експертиза.
Съобразно т.12
от ТР № 4/2013г., съдът следва да се
произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора,
с осъдителен диспозитив. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 28,26 лева държавна такса по
ч.гр.дело № 686/2015г. по описа на СРС, сумата от 71,74 лева държавна такса по
настоящето дело, сумата от 240 лева за изготвени заключения по две експертизи,
300 лв. юрисконсултско възнаграждение по настоящето дело. По делото от страна
на ищеца няма представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В.М.М. с ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ София” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, представлявано от *********, със седалище и адрес на управление *********,
сума в размер на 1413,19 лв., от
които сумата от 1145,49 лв - главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода м. януари 2011г. до м. април 2014г,
сумата от 238,13 лв. за лихва за забава за периода 29.02.2012г. до
11.12.2014г., сумата от 24,48 лева главница за дялово разпределение и
сумата от 5,09 лева за лихва за забава върху главницата от 24,48 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 13.01.2015 до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №
686/2015г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.М.М. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ София” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, представлявано от *********, със седалище и адрес на управление *********,
сумата от 28,26 лева държавна такса по ч.гр.дело № 686/2015г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
В.М.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ
София” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, представлявано от *********, със седалище и адрес на
управление *********, сумата от 611,74 -
разноски по гр. Дело1703/2015г. по описа на ПлРС.
Решението е постановено с участието на трето лице -
помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД .
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: