Решение по дело №469/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 132
Дата: 31 октомври 2019 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20195600600469
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 132

 

гр. Хасково 31.10.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                  Председател:  СТРАТИМИР ДИМИТРОВ

                                                                         Членове:  1.КРАСИМИР ДИМИТРОВ

                                                                                                  2.МИЛУШ ЦВЕТАНОВ

секретар: Женя Григорова,

прокурор: Цвета Пазаитова,

                                                                                                             

като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанов ВНОХД № 469 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 34/11.07.2019г., постановена по НОХД № 471/2019 г. Районен съд - Свиленград е признал подсъдимия С. Р., гражданин на М., за виновен в това, че на 05.07.2019г., през ГКПП „Капитан Андреево“- гара, област Х., влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта – престъпление по чл. 279, ал.1 НК, поради което и на и на основание чл.279 ал.1 във вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, намалено, на основание чл. 58а, ал.1 от НК, на шест месеца, и с отложено изпълнеине, на основание чл.66 ал.1 от НК, за срок от три години; наложил е и наказание „глоба“ в размер на 150 лева.

Със същата присъда РС- Свиленград е признал подсъдимият С. Р. за виновен  в това, че на 05.07.2019г., на ГКПП „Капитан Андреево“- гара, област Х., съзнателно се ползвал от преправен официален чуждестранен документ, удостоверяващ лични данни – ********** карта – разрешително за пребиваване № **********, издадена на името на подсъдимия, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 316, във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 54, ал.1 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от дванадесет месеца, намалено на основание чл. 58а, ал.1 от НК на осем месеца и с отложено изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 години.

На основание разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия за изтърпяване едно общо наказание по двете осъждания, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложил за срок от 3 години, като на основание чл. 23, ал.3 от НК е присъединил към него наказанието „глоба“ в размер на 150 лева.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който я обжалва в срок и излага доводи за несправедливост на наложеното наказание. Заявяват се и доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, които не се подкрепят с конкретни фактически твърдения. Моли се за изменение на присъдата чрез намаляване на размера на наложените наказания „лишаване от свобода" и „глоба".

Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково намира жалбата за неоснователна. Счита, че при индивидуализацията на наказанията съдът не е допуснал нарушения на закона, а наложените санкции са съответни на тежестта на извършеното.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:

Против подсъдимия С. Р., гражданин на М, е било предявено обвинение за това, че на 05.07.2019г., през ГКПП „Капитан Андреево“- гара, област Х., влязъл през границата на страната от Република Турция в Република Българияя, без разрешение на надлежните органи на властта – престъпление по чл. 279, ал.1 НК, както и за това, че на 05.07.2019г., на ГКПП „Капитан Андреево“- гара, област Х., съзнателно се ползвал от преправен официален чуждестранен документ, удостоверяващ лични данни – ********* карта – разрешително за пребиваване № **********, издадена на името на подсъдимия, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК

 В първото заседание от съдебната фаза на наказателното производство, по искане на защитника на подсъдимия, съдът е провел предварително изслушване на страните по реда на чл.370 от НПК, като при това изслушване подсъдимият Р. е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен за тези факти да не бъдат събирани доказателства. Имайки предвид така изразеното становище, съдът е пристъпил към разглеждане на делото по реда на глава XXVII от НПК. С определение по чл.372 ал.2 вр. с чл.371 т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание. Предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съдът не е провел разпит на подсъдимия и свидетелите, като само е изслушал дадените от първия обяснения, които са съответствали на изразеното вече отношение към обвинението в хода на предварителното изслушване. В мотивите към постановената присъда съдът е приел описаните от обвинението факти за доказани.

Настоящият състав счита, че пъвоинстанционният съд правилно и в съответствие със закона, както и спазвайки процесуалните правила на глава XXVII от НПК е провел съдебната фаза на наказателното производство. Налице са били предпоставките за разглеждане на делото по този ред - подсъдимият е заявил ясно и недвусмислено, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае събирането на доказателства за тези факти. Правилно, при постановяване на осъдителната присъда, съдът е взел предвид направените самопризнания и доказателствата, събрани на досъдебното производство. От изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт съдът е направил законосъобразния извод, че притетите за установени факти сочат, че подсъдимият Р. е извършил престъпления по чл.279 ал.1 и по чл. 316, във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Възприетата от съда фактическа обстановка, както и направената квалификация на приетите за установени факти, не се атакува от защитника в подадената от него въззивна жалба. В последната, както и в съдебното заседание пред настоящата инстанция, се поддържат доводи единствено във връзка с размера на наложените наказания „лишаване от свобода" и „глоба". В тази насока следва да се посочи, че при налагане на наказанията и определяне на вида и размера на същите, съдът правилно е имал предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК, както и правилно е приел, че в случая не следва да намери приложение хипотезата на чл.55 от НК, тъй като по делото не са били установени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключителни смекчаващи вината факти, които да обосноват извод за несъразмерност на най-ниското предвидено в закона наказание с тежестта на деянията. При определяне на конкретния размер на наказанията „лишаване от свобода" и преди да пристъпи към приложение на императивната редукция по чл.58а ал.1 от НК съдът е обсъдил всички установени по делото факти, които са били относими към отговорността на подсъдимия - анализирани са подбудите за престъплението, оказаното в досъдебния стадий на производството съдействие от подсъдимия за разкриване на фактите по делото, взето е предвид чистото съдебно минало на Р. Тази законосъобразно проведена оценъчна дейност от страна на съда е довела до правилния извод, че в случая наказанията „лишаване от свобода" следва да бъдат определени при превес на смекчаващите вината факти, при което при предвидено от закона наказание „лишаване от свобода до пет години" за първото от посочените престъпления, съдът е преценил, че съответно на деянието се явява наказание „лишаване от свобода за срок от девет месеца", а при предвидено от закона наказание „лишаване от свобода до осем години" за второто от посочените престъпления, съдът е преценил, че съответно на деянието се явява наказание „лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца". След редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК наказанията за двете престъпления коректно са били намалени с по една трера – съответно – на шест и осем месеца „лишаване от свобода. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.21, ал.1 НК по отношение налагането на общо наказание по двете осъждания в размера на по-голямото от определените – осем месеца лишаване от свобода, както и разпоредбата на чл. 23, ал.3 НК – по отношение присъединяването на наказанието глоба.

 Както вече се посочи, размерите на наказанията са бил базирани на цялостна и точна преценка на всички обстоятелства, съществени за инвидидуализацията на наказателната отговорност и затова настоящият съд напълно споделя изложените съображения в тази насока. Тези наказанията не може да се считат за несправедливи, както се поддържа от защитата, защото те напълно хармонират с целите на държавното санкциониране за подобен род противоправни прояви, както и с обществената опасност на извършеното, изводима от степента, в която са били накърнени обществените отношения, свързани с охраняване на държавната ни граница и използването на дпокументи. Това, съпоставено с обстоятелствата, касаещи обществената опасност на самия деец, окачествява наложените наказания като адекватно санкциониращи престъпната проява при балансирано отчитане на степента на засягане на защитените обекти и подбудите и причините, генерирали противоправното поведение. Правилно, с оглед проведеното диференцирано съдебно следствие, съдът е намалил определените наказания „лишаване от свобода“ с 1/3 и така окончателно наложеното на основание чл. 23, ал.1 НК такова е определено на „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца - санкция, която в контекста на изложените по-горе съображения не може да се счита несправедлива. Същите съображения се отнасят и до присъединеното наказание „глоба". Тук следва да се посочи, че за това наказание не са приложими правилата на редукцията, уредени в чл.58а от НК и правилно съдът е определил наказанието при условията на чл.54 от НК, като е индивидуализирал санкцията в размер между средния и минималния предвиден от закона, освен в аспекта на обществената опасност на извършеното и на самия деец, при законосъобразно отчитане на събраните по делото данни за социалното положение, но и трудоспособната възраст и разполагаемите средства открити при обиска на подсъдимия. Поради изложеното, съдът намира, че атакуваната присъда следва да се потвърди, тъй като липсват основания за нейното изменение или отмяна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 34/11.07.2019 г., постановена по НОХД № 471/2019 г. по описа на Районен съд-Свиленград.

Решението не подлежи на обжалване.


 


 


ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ :