№ 297
гр. Благоевград, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседА.е на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря ... Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210200611 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Н. Ф., с ЕГН **********, с адрес ... против
Наказателно постановление № 23-7852-001103 от 25.03.2024 година на
Началник 02 РУ при ОДМВР – Благоевград, упълномощен със Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на МВР, с което на жалбоподателя за
административно нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП, на основА.е чл.183 ал.4
т.7 пред.1 от ЗДвП е наложено административно наказА.е „Глоба“ в размер на
50 /петдесет/ лева, както и на основА.е Наредба № Iз-2539 на МВР са й отнети
10 /десет/ контролни точки.
С жалбата се оспорва издаденото НП, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
административно-процесуалните правила. Излагат се съображения за
маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление изцяло.
В съдебното заседА.е жалбоподателят не се явява, ангажира
процесуален представител в лицето на адвокат Е. П., която поддържа жалбата,
сочи доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по същество,
като моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Процесуалния представител, категорично заявава в
съдебно заседА.е, че не претендира присъждане на разноски за един адвокат,
при уважаване на жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призовА., не изпращат
представител и не вземат становище по същество.
1
Районна прокуратура Благоевград, редовно уведомени, не ангажират
представители, и становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на стрА.те, събрА.ят по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 02.12.2023 година през деня свидетелите Р. Е. – мл. инспектор в 02
РУ при ОДМВР – Благоевград и С. Н. – полицай в 02 РУ при ОДМВР –
Благоевград, двамата като автопатрул и изпълнявали функции по безопасност
на движението в гр.Благоевград. Около 12.18 часа на 02.12.2023 г. двамата
свидетели се намирали на ул.“14 полк“ в гр.Благоевград, когато забелязали, че
водач на лек автомобил Фолксваген-Голф с рег. № ..., движейки се по ул. „14
полк“ с посока от ЗМК към бул. „Джеймс Баучер“ управлява автомобила без
поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Последният
бил спрян за проверка, при която било установено, че лек автомобил
Фолксваген-Голф с рег. № ..., собственост на ... Ф. се управлява от
жалбоподателя А. Н. Ф.. На мястото на проверката свидетелят Р. Е., в
присъствието на свидетеля С. Н. и жалбоподателя А. Н. Ф., съставили на
последната Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
979084 от 02.12.2023 г. (лист 5 от делото), за това, че на 02.12.2023г. в 12.18
часа в гр.Благоевград по ул.“14-ти полк“ с посока на движение от ЗМК към
бул.“ Джеймс Баучер“ управлява лек автомобил Фолксваген-Голф с рег. № ...,
собственост на ... Ф. от Благоевград, без да е поставил обезапосителен колан с
който е оборудван автомобила фабрично, като водача е сам в автомобила, като
нарушението било квалифицирано, като нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП -
водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение,
не използва обезопасителен колан, с които моторните превозни средства е
оборудвано. Актът е предявен и връчен на жалбоподателя А. Н. Ф., която го
подписала без възражения. Писмени възражения по акта в законоустановения
срок не постъпили. Въз основа на така съставения АУАН, на 25.03.2024 г.
Началник 02 РУ при ОДМВР – Благоевград, упълномощен със Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на МВР, издал атакуваното
Наказателно постановление № 23-7852-001103 от 25.03.2024г. (лист 6 от
делото), с което на жалбоподателя А. Н. Ф. за административно нарушение по
чл.137А ал.1 от ЗДвП, на основА.е 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП наложил
административно наказА.е „Глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева, както и
за това нарушение на основА.е Наредба № Iз-2539 на МВР й отнел 10 /десет/
контролни точки. НП е връчено с разписка и срещу подпис лично на
жалбоподателя А. Н. Ф. на 08.04.2024г., като в законоустановения срок, на
22.04.2024г. чрез наказващият орган постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба вх. № УРИ 785200-1074 от 22.04.2024г. (лист 2-4 от
делото).
От приложената Справка за нарушител/водач (лист 8 от делото) е видно,
че жалбоподателя А. Н. Ф. с ЕГН ********** е правоспособен водач,
притежаващ категории М и В, като същата не е санкционирана за нарушения
2
по ЗДвП, преди настоящото такова по чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Представената Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР (лист
33-34 от делото), установяваща материалната компетентност на съставителя
на акта за установяване на административно нарушение и издателя на
наказателното постановление.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита
на актосъставителя Р. Й. Е. и свидетеля по акта и при установяване на
нарушенията С. Д. Н.. Свидетелите сочат в показА.ята си, че на 02.12.2023 г.,
изпълнявайки задълженията си в района на ул.“14 полк“ в гр.Благоевград,
като имали видимост на движещите се в посока от ЗМК към бул. „Джеймс
Баучер“ около обяд установили визуално, че водач на лек автомобил
Фолксваген Голф“, който се движел по ул. „14 полк“ в посока установили, че
се управлява от жалбоподателката А. Н. Ф., която управлявала МПС без да е
поставила обезопасителен колан, с който автомобила бил снабден. За това
нарушение актосъставителят Р. Е. е съставил акт за установяване на
административно нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП. Установява, че акта е
съставен на място на проверката, връчен е на нарушителя и подписан от
същата.
В хода на делото разпитана в качеството на свидетел ... Ф., която с
показА.ята си установява, че е майката на жалбоподателката, както и че по
време на конкретния случай е имало неприятни събития в семейството,
изразяващи се в това, че свекъра на А. Н. Ф. - Живко Ковачки е бил приет в
болница, настанен в реА.мация, а свекърва й Гергана Ковачка, която е с
множество заболявА.я и прекаран инсулт е трябвало да посети болницата
именно към момента на извършване на проверката от полицейските
служители. В момент, когато жалбоподателката Ф. е отишла да вземе свекърва
си от ул.“14-ти полка“ в Благоевград, непосредствено преди адреса е била
спряна за проверка и впоследствие й е съставен процесния акт за установяване
на административно нарушение. Свидетелката сочи, че жалбоподателката А.
Ф. и споделяла, че тогава била много притеснена за здравословното състояние
на свекърва си, бързала да я вземе и отведе в болницата, поради което и е
допуснала да бъде санкционирана, за това че управлява автомобила без
поставен обезопасителен колан, както и знаела, че трябва бързо да слезе и да
помогне да възрастната жена да се качи в автомобила.
По делото от страна на защитата е представена епикриза от Отделение
по неврология на МБАЛ Пулс – Благоевград, от която са видни заболявА.ята
на ... и това, че същата е лекувана в отделението за времето от 10.05.2024г. до
15.05.2024г. (лист 20 от делото), както и Удостоверение за наследници на ...,
починала на 04.06.2024г., от което е видно, че съпругът на жалбоподателката,
Радослав Ковачки е син на ....
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитА.те по делото свидетели, чиито показА.я съдът кредитира
изцяло и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви,
3
относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин
възприетата фактическа обстановка, като логична и последователна.
При така установената фактическа обстановка, районният съд намира от
правна страна, че жалбоподателя А. Н. Ф. е осъществила от обективна и
субективна страна административното нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изисквА.ята, визирА. в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя в тази насока. Доказателства в противна
насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде
наказателното постановление, административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации на акта за установяване на
административно нарушение, които при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в
рамките на производството по налагане на административни наказА.я се
считат за верни до доказване на противното. Видно в акта за установяване на
административно нарушение е, че мястото на извършване на нарушението е
точно и конкретно посочено, като е записано “в гр. Благоевград по ул. „14
полк“ с посока на движение от ЗМК към бул. „Джеймс Баучер …“ Точно този
текст е възпроизведен и в обжалваното наказателно постановление, поради
което не може да се приеме наличието на такова процесуално нарушение от
категорията на съществените и неотстрА.ми такива, водещо безусловно до
отмяна на разглежданото наказателното постановление. В последното
коректно е посочено въз основа на кое административнонаказателно
производство и въз основа на кой акт за установяване на административно
нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в
НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основА.я, въз основа на
които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение
по ЗДвП и е наложил съответно наказА.е. Това налага извода, че при издаване
на НП санкционния орган е съобразил визирА.те разпоредби, като е посочил
възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са
нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен
надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение
е обвинен и въз основа на какви доказателства. В тази връзка недоказано и
неоснователно се явява възражението, че е налице противоречие между
отразеното в АУАН и НП относно точното отразяване на фактическите
положения, установени при констатиране на нарушенията, включително и при
квалифициране на същите и цифровото изписване на нарушените правни
норми. РазпитА.те в хода на длето свидетели, чиито показА.я съдът
4
кредитира, като последователни, логични и непротиворечиви, подкрепени и
от останалите писмени доказателства по делото, установиха изцяло мехА.зма
на извършената проверка на жалбоподателя, като резултата от същата, водеща
до установяване на нарушителя по един безспорен и непротиворечив начин,
изцяло съответства на отразеното в акта и е посочен коректно и в обжалваното
наказателно постановление, като самият жалбоподател в не отрича
съпричастност към авторството на деянията и че именно той е управлявал
процесния автомобила към момента на установяване на разглеждА.те
административни нарушения. Това налага извода, че констатираното
административно нарушение е извършено именно от жалбоподателя и
санкционния орган след като е приел, че нарушителят е установен по
безспорен и категоричен начин правилно е издал обжалваното НП.
От ангажирА.те по делото гласни и писмени доказателства по
категоричен начин се установи, че са на налице всички съставомерни
елементи, квалифициращи извършеното от жалбоподателя А. Н. Ф. от
обективна страна, като нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП, чието
изпълнително деяние същата е осъществила чрез бездействие, като не е
поставила обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван при
неговото управление. Деянието осъществено от жалбоподателя А. Н. Ф.
представлява от обективна страна административно нарушение и правилно е
квалифицирано от административно наказващия орган, като нарушения по
чл.137А ал.1 от ЗДвП. Предвид тази разпоредба “водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, използват обезопасителните колА., с които моторните превозни
средства са оборудвА.”. Безусловно се установи от доказателствата по делото,
че А. Н. Ф. е проверена от контролните оргА. именно на 02.12.2023 г., като
същата е управлявал автомобила си без да ползва обезопасителен колан при
управление на автомобила, с каквито последният е бил оборудван. С това си
поведение на бездействие и несъобразяване с разпоредбата на чл.137А ал.1 от
ЗДвП същата е осъществила състава на вмененото й административно
нарушение от обективна страна.
Процесното административно нарушение е осъществено от
жалбоподателя А. Н. Ф. и от субективна страна, тъй като същата, като
правоспособен водач на МПС, към момента на проверката е съзнавала, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени й със закон
задължения, предвиждала е обществено опасните последици от тези си
действия и е допускала тяхното настъпване.
Гореизложеното обосновава извода, че в случая правилно
административнонаказващият орган е приел, че се касае за осъществено,
макар и формално, от обективна и субективна страна нарушение по чл.137А
ал.1 от Закона за движение по пътищата. Не е спорно също така, че към
момента на извършване на нарушението, жалбоподателя А. Н. Ф. е била
притеснена и е бързала да придвижи с управлявА.я от нея автомобил свекърва
си в лечебно заведение, която явно е имала здравословен проблем, което се
5
установява от показА.ята на свидетелката ... Ф. и приетите писмени
доказателства – епикриза и удостоверение за наследници, които са логични и
взаимно допълващи се, поради което са кредитирА. от съда. Последното от
своя страна сочи на наличието на една неизвинително, но обективна
предпоставка за осъществяване на процесното нарушение. От друга страна, не
е спорно, че от така констатираното нарушение не са произтекли каквито и да
било вредни последици или нанесени щети. Изложеното мотивира съдът да
приеме, че извършеното нарушение, макар формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона едно и също нарушение, поради своята
малозначителност и липса на каквито и да било вредни последствия се явно с
незначителна степен на обществена опасност. В чл.27 ал.2 от ЗАНН е
посочено, че при определяне на наказА.ето административнонаказващият
орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване, възражението на жалбоподателя, както и да обсъди
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно
нормата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган не налага наказА.е на нарушителя, като го
предупреждава писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му наложи административно наказА.е. Това е така, доколкото съгласно
Тълкувателно решение № 1/2007г. по тълкувателно дело № 1/2005 г. на ВАС
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че за да бъде жалбоподателя А. Н. Ф.
реално санкционирана, това задължително следва да бъде предшествано от
обсъждане на въпроса, позволява ли констатираната действителна обществена
опасност на деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, приемащи, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основА.е чл.11 от
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери чл.93 т.9 от НК, според
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността
на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Аналогична легална
дефиниция понастоящем е налице и в т.4 от ДР на ЗАНН, според която
„Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид“.
Според съдът конкретното нарушение е типично такова, което разкрива
6
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна
правна квалификация, тъй като видно от приложените по делото писмени
доказателства, нарушението касае един малък период от време, в който е
установено че конкретния жалбоподател в рамките на няколко минути и
съвсем кратко разстояние е осъществявал движение, респ. управление на
МПС без да е поставил обезопасителен колан с който автомобила е оборудван,
като за това си деяние – бездействие, е поради обективна причина – да
придвижи срочно близък човек – свекърва си до лечебното заведение.
Тежестта на императивно предвиденото от законодателя наказА.е за такива
нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 50 лева, сочат
не извод, че се касае за деяние с не висока обществена опасност, което
съобразено и с горните смекчаващи вината обективни специфики на казуса,
обуславят извод за незначителна обществена опасност на деянието на
жалбоподателката А. Н. Ф.. От друга страна, особено съществено в
конкретния случай за преценката, че се касае за маловажен такъв е
обстоятелството, че нарушението на жалбоподателката А. Н. Ф. е единствено
такова за последните повече от седем години и второ регистрирано за целият
период от време, през който същата е правоспособен водач, което категорично
сочи, че в казуса се касае за деец с изключително ниска обществена опасност.
Мотивиран от горното съдът намира, че действителната обществена опасност
на извършеното е толкова явно незначителна, че изобщо не е оправдано
използването на административнонаказателна репресия спрямо нарушителя.
Този извод се подкрепя и от липсата на данни по делото, жалбоподателя да е
била санкциониран за подобни нарушения, доколкото както вече се спомена,
реализираната неизпълнение на процесното задължение за поставяне на
обезопаситеен колан в този конкретен момент поради допълнителни
обективни дадености, говори за явно незначителна степен на засягане на
обществените отношения. С оглед гореизложеното на основА.е чл.28 от ЗАНН
във връзка с чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН наказателното постановление следва да се
отмени и нарушителят да се предупреди, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказА.е.
Мотивиран от изложеното и на основА.е чл.63 ал.2 т.2 във връзка с ал.4
от ЗАНН във връзка с чл.58д т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-7852-001103 от 25.03.2024
година на Началник 02 РУ при ОДМВР – Благоевград, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на МВР, с което на А. Н.
Ф., с ЕГН **********, с адрес ..., за административно нарушение на чл.137А
ал.1 от ЗДвП, на основА.е чл.183 ал.4 т.7 пред.1 от ЗДвП е наложено
7
административно наказА.е „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, както и на
основА.е Наредба № Iз-2539 на МВР са й отнети 10 /десет/ контролни точки.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. Н. Ф., с ЕГН **********, с адрес ..., че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено
административно наказА.е.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от стрА.те, пред Административен
съд Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8