НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 04.08.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1788 описа за 2018 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание с
правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и
вр. чл. 99 ЗЗД.
Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *******, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. Н.С., срещу
Н.Т.Б., ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 08.01.2017 год. между третото лице БАНКА ДСК ЕАД и ответника е сключен Договор за
стоков кредит № 240021, по
силата на който ответникът е получил кредит за закупуването на избрани от него
стоки в магазин на Технополис, в размер на 1899 лв., както и за сключване на
застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на 128,06 лв., които е
следвало да върне, заедно с договорената лихва на 18 месечни вноски, в срок до
08.07.2018 год.
Първоначалният кредитор БАНКА ДСК
ЕАД е обявил вземането си за предсрочно изискуемо на 04.01.2018 год., поради забава в плащанията на погасителните вноски
с повече от 90 дни.
Ответникът не е изпълнил нито
едно от задълженията си по договора за заем. Не е внесъл нито една погасителна
вноска. Цялото задължение е падежирало с изтичането на срока по договора.
С Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 29.09.2017 год. И подписаното
Приложение № 1 от 10.12.2017 год., първоначалният кредитор – третото лице БАНКА ДСК
ЕАД е прехвърлил вземанията си към ответника на настоящия ищец.
За това по заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 418/2018 на ЛРС, която била връчена на ответника при условията на чл.
47 ГПК и съдът е указал на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си.
За
това ищецът иска: да бъде признато от съда за установено, че ищецът има
следните вземания срещу ответника:
- 1628,75 лв. главница,
- 246,76 лв. – договорна лихва за периода от 06.02.2017 год. до 10.12.2018
год.,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл.
410 ГПК 23.02.2018 год., до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните са няма спорни фактически
твърдения.
Приложено
е ч.гр.д. № 418/2018 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на
ищеца и в негова полза е издадена Заповед от 07.03.2018 год., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в исковата
молба суми.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 13.06.2018
г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ
ищец на 04.07.2018г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим. Налице
е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът
не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.
Моли да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от
негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира
да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство
разноски.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 10.09.2018 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени от него на 18.09.2018 год. чрез майката М.Ч., със задължение да
предаде и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно
с Определение от 19.04.2019 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 24.04.2019 год. отново
чрез живущата на адреса майка, М. Ч., на
страната, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.
Предвид уважаването на
главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 615,15
лв., от които 376,72 лв. по исковото и 238,43 лв. по заповедното производство.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Т.Б., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *******, гр. София, по силата на Договор за стоков
кредит № 240021 от 08.01.2017
год., сключен с БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК *********, следните суми, за които има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 418/2018 год.
на ЛРС:
- 1628,75 лв. главница,
- 246,76 лв. – договорна лихва за периода от 06.02.2017 год. до 10.12.2018
год.,
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл.
410 ГПК 06.03.2018 год., до
окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Н.Т.Б., ЕГН **********,***,
да
заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *******, гр. София, сторените разноски в исковото и в
заповедното производство, в общ размер на 615,15
лв. /шестстотин и петнадесет лв., 15
ст./
Решението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: