Присъда по дело №780/2014 на Софийски градски съд

МОТИВИ ПО НОХД № 780/2014 г. ПО ОПИСА НА СГС, НК, 35 СЪСТАВ

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А.Т.Т. за това, че в периода от 03.08.2007 г. до 29.08.2007 г. в гр. С. при условията на продължавано престъпление в качеството му на длъжностно лице – разпоредител по разплащателна сметка на „П.Ф.К. ЦСКА” АД /”ПФК ЦСКА” АД/ в „И.А.Б.” АД като извършител в съучастие с А.Ц.Г. присвоил чужди пари – на „ПФК ЦСКА” АД в размер на 3 490 000 евро с левова равностойност 6 825 846.70 лв., поверени му да ги управлява с решение на Надзорния съвет на „ПФК ЦСКА” АД от 03.08.2007 г., като разпореждал на А.Г. да нарежда парични преводи и сам нареждал парични преводи от сметка ************* в „И.А.Б.” АД, клон „К.” с титуляр „ПФК ЦСКА” АД по сметка ************* в полза на „К.С.С.П.” АД, както следва:

-на 03.08.2007 г. разпоредил и наредил заедно с А.Г. превод на сума в размер на 460 000 евро с левова равностойност 899 681.80 лева;

-на 13.08.2007 г. разпоредил и наредил заедно с А.Г. превод на сума в размер на 200 000 евро с левова равностойност 391 166 лева;

-на 13.08.2007 г. разпоредил и наредил заедно с А.Г. превод на сума в размер на 270 000 евро с левова равностойност 528 074.10 лева;

-на 27.08.2007 г. разпоредил превод на сума в размер на 160 000 евро с левова равностойност 312 932.80 лева, наредени от А.Г.;

- на 29.08.2007 г. разпоредил превод на сума в размер на 2 400 000 евро с левова равностойност 4 693 992 лева, наредени от А.Г., като длъжностното присвояване е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай с оглед настъпилите вредни последици за „ПФК ЦСКА” АД - престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Срещу А.Т.Т. е повдигнато обвинение и за това, че в гр. С. от 01.11.2007 г. до 05.12.2007 г. при условията на продължавано престъпление като длъжностно лице – член на ************* А /*************/ на „К.” АД в съучастие като извършител с И.Т.И. – длъжностно лице – член на ************* Б /*************/ на „К.” АД – извършител и Б.Ц.Б. – помагач, присвоил чужди вещи – недвижими имоти, машини и съоръжения, собственост на „К.” АД на обща стойност 29 330 973.77 лева, поверени му да ги  управлява, като чрез пълномощника си Б.Б. от името и за сметка на „К.” Ад прехвърлил собствеността върху описаните вещи, без да са заплатени, като

- на 01.11.2007 г. с нотариален акт № 199, т.ІІ, рег. № 4299, дело 368/07 г. чрез пълномощника си Б.Б. прехвърлил от името и за сметка на „К.” АД на „В.И.” ЕООД собствеността върху вещи без да са заплатени, представляващи поземлен имот  с площ 892 503 кв.м., находящ се в гр. С., район К., съставляващ имот № 000107 в землището на Ч., м. „С.Л.” с класификационен код 99137 и поземлен имот с площ 781 071 кв.м., находящ се гр. С., район К., съставляващ имот № 000001 в землището на с. Д.Б., м. „Ч.” с класификационен код 22304, заедно с построените в поземления имот сгради – помпени станции и сграда към хвостохранилище с площ 270 кв.м., както и всички машини и съоръжения в имота, които поземлени имоти са идентични с описания в Акт за държавна собственост № 4365/23.02.96 г. на СО – район „К.” недвижим имот с обща площ от 1 847 900 кв.м. за 22 768 973.77 лв. и сгради, машини и съоръжения за 5 400 000 лв., всичко на обща стойност 28 168 973.77 лв;

-на 05.12.2007 г. с нотариален акт № 045, т.VІІ, рег. № 33455, дело № 1174/07 г. чрез пълномощника си Б.Б. прехвърлил от името и за сметка на „К.” АД на „Г.М. Н.” ООД собствеността върху вещ, без да е заплатена, представляваща сграда – общежитие  с разгърната застроена площ 3 248.72 кв.м. /сутерен и надземни нива/, находяща се в гр. С., район „******”, ж.к. ******, описана в нотариалния акт като жилищен блок № 60 /стар блок 30/ със застроена площ от 855 кв.м., състоящ се от 76 стаи, 885 кв. м. жилищна площ, 759 кв.м. спомагателна площ и 345 кв.м. нежилищна площ, заедно с общи части на сградата, като присвоената вещ е на стойност 1 162 000 лева, като длъжностното присвояване е в особено големи размери – 29 330 973.77 лв., представляващо особено тежък случай с оглед настъпили изключително тежки имуществени последици за „К.” АД  и заеманото от подсъдимия отговорно служебно положение - престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.

С обвинителния акт е внесено обвинение срещу А.Т.Т. и за това, че в гр. С. на 31.10.2007 г.  в качеството си на длъжностно лице – член на ************* А /*************/ на „К.” АД в съучастие като извършител с И.Т.И. – длъжностно лице – член на ************* Б /*************/ на „К.” АД – извършител, в кръга на службата си е съставил официален документ – предварителен договор за продажба на недвижим имот между „К.” АД – продавач и „В.И.” ЕООД – купувач, с предмет – прехвърляне по нотариален ред на собствеността върху недвижим имот, представляващ застроен и незастроен терен с обща площ, отразена в Акт за държавна собственост № 4365/23.02.1996 г. – 1 847 900 кв.м., както и върху имущество, намиращо се на територията на недвижимия имот с обща продажна цена 6 300 000 евро, като договорът служи и за разписка за платената по него цена, в който в т.2.2 удостоверил невярно обстоятелство, че с подписването на договора продажната цена се счита платена, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство – че продажната цена от 6 300 000 евро за посочения недвижим имот и имущество е платена на продавача - престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

 

С обвинителния акт на съд е предаден и подсъдимият А.Ц.Г. за това, че в периода от 03.08.2007 г. до 29.08.2007 г. в гр. С. при условията на продължавано престъпление в качеството му на длъжностно лице – изпълнителен директор на ”ПФК ЦСКА” АД като извършител в съучастие с А.Т.Т., присвоил чужди пари – на „ПФК ЦСКА” АД в размер на 3 490 000 евро с левова равностойност 6 825 846.70 лв., поверени му да ги управлява, като по разпореждане на А.Т. /разпоредител по разплащателната сметка на „ПФК ЦСКА” АД/ нареждал парични преводи /сам и заедно с А.Т./ от сметка ************* в „И.А.Б.” АД, клон „К.” с титуляр „ПФК ЦСКА” АД по сметка ************* в полза на „К.С.С.П.” АД, както следва:

-на 03.08.2007 г. наредил заедно с А.Т. превод на сума в размер на 460 000 евро с левова равностойност 899 681.80 лева;

-на 13.08.2007 г. наредил заедно с А.Т. превод на сума в размер на 200 000 евро с левова равностойност 391 166 лева;

-на 13.08.2007 г. наредил заедно с А.Т. превод на сума в размер на 270 000 евро с левова равностойност 528 074.10 лева;

-на 27.08.2007 г. наредил превод на сума в размер на 160 000 евро с левова равностойност 312 932.80 лева;

- на 29.08.2007 г. наредил превод на сума в размер на 2 400 000 евро с левова равностойност 4 693 992 лева, като длъжностното присвояване е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай с оглед заеманото отговорно служебно положение и настъпилите вредни последици за  „ПФК ЦСКА” АД – престъпление по  чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

 

С обвинителния акт е внесено обвинение спрямо подсъдимия И.Т.И.,***.11.2007 г. до 05.12.2007 г. при условията на продължавано престъпление като длъжностно лице – член на ************* Б /*************/ на „К.” АД в съучастие като извършител с А.Т.Т. – длъжностно лице - член на ************* А /*************/ на „К.” АД - извършител и Б.Ц.Б. – помагач, присвоил чужди вещи – недвижими имоти, машини и съоръжения, собственост на „К.” АД на обща стойност 29 330 973.77 лева, поверени му да ги  управлява, като чрез пълномощника си Б.Б. от името и за сметка на „К.” Ад прехвърлил собствеността върху описаните вещи, без да са заплатени, като

- на 01.11.2007 г. с нотариален акт № 199, т.ІІ, рег. № 4299, дело 368/07 г. чрез пълномощника си Б.Б. прехвърлил от името и за сметка на „К.” АД на „В.И.” ЕООД собствеността върху вещи без да са заплатени, представляващи поземлен имот с площ 892 503 кв.м., находящ се в гр. С., район К., съставляващ имот № 000107 в землището на Ч., м. „С.Л.” с класификационен код 99137 и поземлен имот с площ 781 071 кв.м., находящ се гр. С., район К., съставляващ имот № 000001 в землището на с. Д.Б., м. „Ч.” с класификационен код 22304, заедно с построените в поземления имот сгради – помпени станции и сграда към хвостохранилище с площ 270 кв.м., както и всички машини и съоръжения в имота, които поземлени имоти са идентични с описания в Акт за държавна собственост № 4365/23.02.96 г. на СО – район „К.” недвижим имот с обща площ от 1 847 900 кв.м. за 22 768 973.77 лв. и сгради, машини и съоръжения за 5 400 000 лв., всичко на обща стойност 28 168 973.77 лв;

-на 05.12.2007 г. с нотариален акт № 045, т.VІІ, рег. № 33455, дело № 1174/07 г. чрез пълномощника си Б.Б. прехвърлил от името и за сметка на „К.” АД на „Г.М. Н.” ООД собствеността върху вещ, без да е заплатена, представляваща сграда – общежитие  с разгърната застроена площ 3 248.72 кв.м. /сутерен и надземни нива/, находяща се в гр. С., район „******”, ж.к. ******, описана в нотариалния акт като жилищен блок № 60 /стар блок 30/ със застроена площ от 855 кв.м., състоящ се от 76 стаи, 885 кв. м. жилищна площ, 759 кв.м. спомагателна площ и 345 кв.м. нежилищна площ, заедно с общи части на сградата, като присвоената вещ е на стойност 1 162 000 лева, като длъжностното присвояване е в особено големи размери – 29 330 973.77 лв., представляващо особено тежък случай с оглед настъпили изключително тежки имуществени последици за „К.” АД  и заеманото от подсъдимия отговорно служебно положение  - престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.

На И.И. е повдигнато обвинение и за това, че в гр. С. на 31.10.2007 г.  в качеството си на длъжностно лице – член на ************* Б /*************/ на „К.” АД в съучастие като извършител с А.Т.Т. – длъжностно лице – член на ************* А /*************/ на „К.” АД – извършител, в кръга на службата си съставил официален документ – предварителен договор за продажба на недвижим имот между „К.” АД – продавач и „В.И.” ЕООД – купувач, с предмет – прехвърляне по нотариален ред на собствеността върху недвижим имот, представляващ застроен и незастроен терен с обща площ, отразена в Акт за държавна собственост № 4365/23.02.1996 г. – 1 847 900 кв.м., както и върху имущество, намиращо се на територията на недвижимия имот с обща продажна цена 6 300 000 евро, като договорът служи и за разписка за платената по него цена, в който в т.2.2 удостоверил невярно обстоятелство, че с подписването на договора продажната цена се счита платена, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство – че продажната цена от 6 300 000 евро за посочения недвижим имот и имущество е платена на продавача - престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

 

Със същия обвинителен акт е внесено обвинение и спрямо Б.Ц.Б. ***.11.2007 г. до 05.12.2007 г. при условията на продължавано престъпление като помагач на извършителите А.Т.Т. – длъжностно лице - член на ************* А /*************/ на „К.” АД  и И.Т.И.  - длъжностно лице – член на ************* Б /*************/ на „К.” АД, умишлено ги е улеснил да присвоят чужди вещи – недвижими имоти, машини и съоръжения, собственост на „К.” АД на обща стойност 29 330 973.77 лева, поверени на извършителите да ги управляват – действайки като техен пълномощник от името и за сметка на „К.” АД прехвърлил собствеността върху описаните вещи, без да са заплатени, като

- на 01.11.2007 г., действайки като пълномощник на А.Т. и И.И. съгласно пълномощно рег. № 14896/01.11.2007 г. с нотариален акт № 199, т.ІІ, рег. № 4299, дело 368/07 г. прехвърлил от името и за сметка на „К.” АД на „В.И.” ЕООД собствеността върху вещи без да са заплатени, представляващи поземлен имот  с площ 892 503 кв.м., находящ се в гр. С., район К., съставляващ имот № 000107 в землището на Ч., м. „С.Л.” с класификационен код 99137 и поземлен имот с площ 781 071 кв.м., находящ се гр. С., район К., съставляващ имот № 000001 в землището на с. Д.Б., м. „Ч.” с класификационен код 22304, заедно с построените в поземления имот сгради – помпени станции и сграда към хвостохранилище с площ 270 кв.м., както и всички машини и съоръжения в имота, които поземлени имоти са идентични с описания в Акт за държавна собственост № 4365/23.02.96 г. на СО – район „К.” недвижим имот с обща площ от 1 847 900 кв.м. за 22 768 973.77 лв. и сгради, машини и съоръжения за 5 400 000 лв., всичко на обща стойност 28 168 973.77 лв;

-на 05.12.2007 г., действайки като пълномощник на А.Т. и И.И. съгласно пълномощно рег. № 32933/29.11.2007 г. с нотариален акт № 045, т.VІІ, рег. № 33455, дело № 1174/07 г., прехвърлил от името и за сметка на „К.” АД на „Г.М. Н.” ООД собствеността върху вещ, без да е заплатена, представляваща сграда – общежитие  с разгърната застроена площ 3 248.72 кв.м. /сутерен и надземни нива/, находяща се в гр. С., район „******”, ж.к. ******, описана в нотариалния акт като жилищен блок № 60 /стар блок 30/ със застроена площ от 855 кв.м., състоящ се от 76 стаи, 885 кв. м. жилищна площ, 759 кв.м. спомагателна площ и 345 кв.м. нежилищна площ, заедно с общи части на сградата, като присвоената вещ е на стойност 1 162 000 лева, като длъжностното присвояване е в особено големи размери – 29 330 973.77 лв., представляващо особено тежък случай с оглед настъпили изключително тежки имуществени последици за „К.” АД - престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.

 

В съдебно заседание представителите на СГП поддържат повдигнатото обвинение, като считат, че събраните по делото доказателства са в подкрепа на изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Относно разпореждането със средства на „ПФК ЦСКА” АД е несъмнено установено, че  А.Т. е председател на НС, а А.Г. – член на УС, е избран за изпълнителен директор на дружеството. В посоченото качество подс. Т. е имал активна роля в мотивирането на членовете на управителните органи и конкретно на свидетелите П. и А., К., Г. и С.  за необходимостта за кандидатстване за отпускане на кредит само за нуждите на клуба и именно неговият авторитет и липсата на необходимите знания и опит у останалите членове на управителните органи е довело до вземането на решение в този смисъл. Несъмнено установено е също, че на практика средствата за обезпечаване на кредита са били собственост на „К.” АД, доколкото то е работило чрез сметки на „Ф.Г.” АД. С поредица от разпореждания Т. и Г., които са длъжностни лица, са отклонили предназначените за дейността на клуба средства в общ размер от 3 490 000 евро в полза на швейцарската банка „К.С.С.П.” АД – доверителен агент по сделката между дружеството, собственост на св. В.Б. – „Д. И.Х.” АД и купувача на акциите на ЦСКА – „ФК Г.” АД, Л.. „ПФК ЦСКА” АД е бил предмет на тази сделка и няма логика да плаща за цената, поради което извършването на процесните преводи е в разрез с доброто управление на дружеството, тъй като е намалило активите му независимо, че се касае за кредит. В този смисъл и с оглед факта, че клубът е останал задължен към „Ф.Г.” АД следва да се считат за оборени твърденията на подс. Т. и подс. Г. за липсата на причинена вреда. В резултат на извършеното плащане ЦСКА не е придобило акции на „ISMS”, а впоследствие при преговорите за нова продажба на дружеството „Т.” отново е договаряно поемането на обсъждания дълг. На практика действията на двамата подсъдими са способствали за закупуването на клуба от П.М., който обаче не е заплатил със собствени средства. Именно в това се състои обвинителната теза спрямо Т. и Г., които са действали с пряк умисъл в съучастие, като извършените отделни преводи са на обща стойност, надхвърляща изискването за особено големи размери и са реализирани са при условията на продължавано престъпление. Относно наказанията на подсъдимите се иска определянето на лишаване от свобода в минималния предвиден в чл.203, ал.1 НК размер, лишаване от право за заемане на ръководни длъжности в държавни и общински организации и предприятия, както и търговски дружества, а също и конфискация на имуществото им в допустимия от закона размер.

Поддържа се и втория пункт от обвинението срещу подс. Т., подс. И. и подс. Б., касаещо присвояване от „К.” АД, осъществено чрез реализирането на две сделки по продажба на общежитие и  хвостохранилище с намиращи се в него сгради, машини и съоръжения, собствеността върху които е прехвърлена в полза на „В.И.” ЕООД и „Г.М. Н.” ООД. Установено е, че посочените в нотариалните актове продажни цени в размер на 6 300 000 евро за хвостохранилището и 750 000 евро за общежитието в действителност не са били заплатени и не са постъпвали по сметките на „К.” АД. От друга страна според съдебнооценителните експертизи по делото стойността на двата имота е общо над 29 милиона лева. Така, независимо от взетите решения от УС на дружеството, практически имотите са били дарени, като са облагодетелствани посочените две дружества – купувачи по сделките, каквато е била и целта на същите. Извършителите на деянието са подс.Т. и подс.И., подпомогнати от подс. Б., който всъщност е изпълнител на тяхната воля.  След като и понастоящем имотите не са върнати или заплатени, следва да се приеме, че извършеното представлява присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, тъй като е довело до тежки имуществени последици за дружеството. Поради това се иска признаването на подсъдимите Т., И. и Б. за виновни, като по отношение на първите двама се наложи наказание лишаване от свобода около минималния размер с оглед изтеклия времеви период от деянието, както и конфискация в максимален размер и лишаване от право за заемане на ръководни длъжности в държавни и общински организации, предприятия и търговски дружества. По отношение на подс. Б. при отчитане на обстоятелството, че е действал като помагач се иска наказанието лишаване от свобода да се отмери в предвидения минимален размер по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 НК.

Поддържа се и обвинението по чл.311 от НК спрямо подс. Т. и подс. И., доколкото е установено, че в качеството си на длъжностни лица и в кръга на службата си са съставили официален документ – процесния предварителен договор, в който  удостоверили невярно обстоятелство относно плащането от страна на „В.И.” ЕООД на сумата от 6 300 000 евро за покупка на един от процесните имоти с цел този документ да бъде използван. Относно това престъпление за всеки от двамата подсъдимите се иска налагането на наказание лишаване от свобода около средния законово предвиден размер и лишаване от права по чл.37 от НК.

Защитникът на подс. Т. на първо място сочи, че поддържаното от представителите на прокуратурата обвинение за причиняването щета на ЦСКА чрез задлъжняването му по договор за кредит не съответства на обвинителната теза във внесения в съда акт, свеждаща се само до разходването на средствата, като от самото сключване на договора за кредит не могат да се правят изводи за наличието на пряк умисъл при последващите действия по разпореждане със средствата. На следващо място за разлика от поддържаното становище за настъпването на особено тежки последици, свързани с отнемане лиценз на ЦСКА, в обвинителния акт не се съдържат твърдения. Пренебрегнато е обстоятелството, че във връзка с договореното при последващото закупуване акциите на дружеството, същото не дължи средства на никого, а това е от значение за верността на дадените от подсъдимите обяснения и защитната теза за наличието единствено на търговска операция. След като средствата са разходвани за определена цел и впоследствие са върнати от същия източник, не е налице умисъл за крайно своене на същите, а според съдебната практика принципно би могло да се обсъжда евентуалното извършване на общо длъжностно престъпление, което обаче в процесния случай е неприложимо с оглед това, че се касае за действия извън сферата на органите на държавна власт и управление. Принципното становище на защитата е, че не са спорни фактите фактите относно закупуване акциите на „ПФК ЦСКА” АД и договорения начин за плащане на същите от купувача ФК „Г.” АД, Л., което дружество е създадено именно с тази цел и е свързано с контролирани от М. дружества „GSHL” С.Х.Б. и „Ф.Г.” ЕАД, мажоритарен акционер в „К.” АД. Няма спор също и за отпуснатия целеви кредит на ЦСКА, но не без значение е обезпечаването му именно от Ф.Г.” ЕАД. Подс. Т. като член на НС няма длъжностно качество по отношение на определено имущество на дружеството, като упълномощаването му за извършване на определени действия по конкретна сметка също не му придава такова качество, тъй като действа само в рамките на  правата, предоставени му с пълномощното и не изразява своята воля, а тази на упълномощителя. В този смисъл той не би могъл и да разпорежда на подс. Г. каквото и да е било, поради което не става ясно с какви факти се обосновава обвинението му за самостоятелно извършените от последния два броя преводи. На следващо място връзката между процесните дружества се установява от приложеното по делото решение на КЗК, разрешаващо извършване на сделката с акциите на ЦСКА, показанията на свидетелите П., Ч. и Д. и обясненията на подсъдимите, което изключва възможността да се твърди, че едно от свързаните и намиращи се под общ контрол дружества е облагодетелствано за сметка на друго дружество, също включващо се в тази структура. След удовлетворяването на банката от предоставеното от „Ф.Г.” ЕАД обезпечение към м. юни 2008 г., това дружество става кредитор на ЦСКА, а то, както и дружеството, придобило акциите на клуба – ФК Флобъл” са дъщерни дружества на  „GSHL” С.Х.Б.. Създалите се между тях отношения по повод извършеното плащане не касаят техни средства, а такива на дружеството, под чийто контрол са и поради това не могат да обосноват присвояване. Действително футболния клуб не е бил страна по процесната сделка, но и извършеното плащане не е с негови собствени средства, а с тези на „Ф.Г.” ЕАД, който е платил задължение на ФК „Г.” АД по нареждане на общия им собственик. Случилото се впоследствие със задължението на ЦСКА към „Ф.Г.” ЕАД подкрепя становището, че извършеното плащане не е престъпно, а е сторено при спазване на утвърдени и добри търговски практики. В тази връзка се сочи уговореното в договора с „Т. С.” заместване на ЦСКА  в дълг от  ФК „Г.” АД и то за цялата сума по отпуснатия кредит, а не само за платената за покупката част от него. По този начин окончателно са уредени създалите се отношения между посочените дружества, като за ЦСКА не е останало неизпълнено задължение, което да е довело до тежки последици за него.

Вторият защитник на подс. Т. излага доводи за несъставомерност на обвинението за присвояване имущество на „К.“ АД. Установената по делото фактология сочи, че сделките с тези имоти също са елемент от схемата по плащане на задълженията по договора с „Д. И.Х.“ АД, че са реализирани след като П.М. е поискал осигуряването на необходимите средства от страна на „К.“ АД и при вече взето решение от НС на дружеството за продажба на неоперативните активи, като след извършването им дължимата сума за покупката на акциите била заплатена изцяло. Решението за процесните сделки е било взето от УС при яснота, че срещу извършеното прехвърляне няма да се получат пари, а ще се платят задълженията за придобиване акциите на ЦСКА, като се включи клауза за обратно изкупуване. В тази насока са показанията на свидетелите П., Ч., С., както и писмените доказателства - четиристранно споразумение от 29.10.2007 г., решения на УС и НС на „К.“ АД. Този извод следва и от договореното с „Т. С.“ ЕАД задължение за връщане на хвостохранилището, както и от настъпилото впоследствие връщане на общежитието в патримониума на дружеството с поетото от „Т. С.“ ЕАД задължение за плащане на цената му, което сочи и, че във връзка с този имот не е настъпила вреда. Неоснователно прокуратурата твърди, че прехвърлянето на собствеността е извършено без плащане на цената в смисъл на предаване на пари от купувача, тъй като доказателствата установяват различна идея на страните - не плащане на пари, а погасяване на посоченото задължение към „Д. И.Х.“ АД, като посочването на цената всъщност показва в какъв размер се погасява задължението. Не е осъществено и документно престъпление по чл.311 НК, тъй като от една страна предварителният договор не е официален документ, а от друга - по делото не е доказано съставянето на документа с цел да служи като доказателство, че парите са платени, доколкото плащане никога не е било извършвано и не е осчетоводявано.

Подсъдимият А.Т. дава обяснения по повдигнатите му обвинения, свеждащи се до това, че неоснователно се твърди с процесните сделки да е увредено „К.” АД, доколкото с решение на САС е установено, че към 31.12.2007 г. финансовото му състояние е било задоволително. Обвинението не е отчело факта, че двете инкриминирани сделки и извършени плащания са такива по договор за закупуване на ПФК „ЦСКА” АД от страна на фирми на П.М.., който договор е законен според решение по делото на Комисия за защита на конкуренцията. Пренебрегнато е и обстоятелството, че се касае за холдингова структура с общо управление и общ собственик, в рамките на която са направени вътрешни разплащания и прихващания между отделните дружества. Последните са извършвани съобразно указание на собственика М. и колективни решения. Средствата, чрез които ЦСКА е платило са всъщност собственост на „Ф.Г.” АД и са отпуснати по волята на собственика под формата на кредит, което е стандартна процедура в корпоративното управление, като в случая е предприето, за да не се изискват необходими разрешения от акционери във „Ф.Г.” АД за директно инвестиране в С.ен клуб. Целта на кредитната линия е била комплексна и е постигната с използване на част от парите за нуждите на клуба. Срещу прехвърлените имоти на „К.” АД са били получени акциите на ЦСКА и това е сторено в изпълнение на договор и за да се избегне загубата на платени до момента средства в размер на Д.ет милиона евро. Земята под хвоста няма самостоятелна пазарна стойност и не може да бъде продадена, поради което е ползвана само като обезпечение с определена между страните стойност, за да не се плащат пари в брой на В.Б., като ползването на конкретните имоти е продължило след това. Последващата покупка на земята под хвоста от страна на фирма на К.Ж. е именно поради неговите намерения за закупуване на „К.” АД в този момент. За присвояване не би могло да се говори, тъй като той и останалите подсъдими не се били разпоредили в своя полза, а това не е облагодетелствало и В.Б., който по силата на договора си е получил парите срещу прехвърляне акциите на ЦСКА, като не се е интересувал от имотите, които се е съгласил да приеме като гаранция, че ще му бъде платено. Щета за „К.” АД от извършеното плащане не е настъпила, тъй като разплащанията са извършвани чрез „Ф.Г.” АД, тъй като в това дружество се намирали парите, собственост на основния кредитор „GSHL”. Решенията за извършените са били вземани от управителните органи със знанието на М. и индийските му представители и били съобразни със становища на юристи. Инвестицията във футболния клуб не е забранена.

В собствена защита моли да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, тъй като извършените сделки са бил нормални търговски такива и не са довели до отнемане лиценза на ЦСКА, нито до тежко състояние на „К.“ АД. Към инкриминирания период двете дружества нямали задължения към бюджета, а акциите на „К.“ АД достигнали исторически връх, с което всъщност се е увеличила и стойността на държавния дял в съответната част от акциите му.

Защитникът на подс. И.И. също пледира за постановяването на оправдателна присъда и по двете повдигнати на подзащитния му обвинения. Процесните сделки действително са били сключени, но са имали различен от придадения им с обвинението смисъл. За установяване на последния е необходимо да се отчете, че страните по тях са от една страна дружества в холдинговата структура на П.М., начело с дружеството - майка „Г. С.Х.Л., о. Ман, което притежава „Ф.Г.“ ЕАД и ФС „Г.“  АД. Другата страна по сделките са дружества, собственост на свидетеля В.Б. - „Д. И.Х.“ АД /продавач на акциите на /ISMS/ и „В.И.“ ЕООД /получател на имотите по инкриминираните сделки/. Между собствениците на двете групи дружества е била сключена сделка, свеждаща се до продажба от Б. на М. акциите на футболния отбор ЦСКА. М. започнал плащанията по договора чрез дъщерните на холдинга му дружества, но при настъпила забава, водеща до натрупване на лихви и опасност за загуба на вече платеното до момента, е изискал от „К.“ АД спешното намиране на средства. Това не е необичайно не само поради отношенията между дружествата в холдинга, но и с оглед това, че „Г. С.Х.Л.”, о. Ман и „Г. С.Х.Л., Л. са кредитирали дейността на „К.“ АД с повече от 55 милиона лева, признати към момента на изпадане на дружеството в несъстоятелност. Поради липсата на поисканите средства е приет компромисен вариант, реализиран чрез процесните сделки за залагане на имоти, включващи се в списък с неоперативни такива. Целта е била временно прехвърляне на общежитието и хвостохранилището, за което сочат показанията на Б. и изготвения четиристранен протокол от 29.10.2007 г., както и обсъжданото впоследствие удължаване на срока за обратно изкупуване. В резултат на взетото  решение за встъпване в дълга на „ФС Г.“ АД И. и Т. са подписали предварителния договор за продажба на хвостохранилището, в който изрично е включена клауза за обратно изкупуване в 3-месечен срок, която в окончателния договор е трансформирана в уговорка за предаване на владението след три месеца. По аналогичен начин е процедирано и с прехвърлянето на общежитието, чието владение никога не е било предавано. За действителната воля на страните сочат и действията на М. впоследствие при продажбата на футболния клуб, чиято цена включва и изпълнението на ред задължения от страна на  купувача „Т. С.“ ЕАД, сред които са връщането правото на собственост на „К.“ АД върху двата процесни имота. При отчитане на тези факти по делото, макар действително да не се спори, че пари от сключените сделки не са постъпили, по този начин не е извършено присвояване и то в сочения от обвинението размер. Относно обвинението по чл.311 НК се излага становище за несъставомерност не самото поради факта, че договорът не е официален документ, но и поради това, че в инкриминирания документ липсва невярно удостоверяване. Това следва от обстоятелство, че е отразена волята на страните да се счита платено, като няма значение размяната на пари физически.

Аргументите от втория защитник на подс. И. за неоснователност на обвинението се състоят в това, че при изграждане на последното не е отчетена значителна част от наличния по делото доказателствен материал, а именно: споразумението между „Ф.Г.“ ЕАД и „К.“ АД за начина, по който се финансира и  работи последното; четиристранното споразумение, документиращо встъпването в дълг на „К.“ АД; документацията по продажба на ЦСКА на „Т. С.“ ЕАД, включваща ангажимент за възстановяване собствеността на „К.“ АД; документацията по несъстоятелността на дружеството, сочеща че към инкриминирания период то не е било в неплатежоспособност, обуславяща последващото производство по несъстоятелност. По този начин на практика е пренебрегнато обсъждането на процесните сделки като такива, сключени при пълно съобразяване разпоредбите на Търговския закон. В голяма част от дружествата, включващи се в холдинговата структура, управлявана от М., на решаващи позиции са били назначени индийски граждани, които всъщност са имали и пряко отношение към покупката на ЦСКА и плащането чрез продажба на хвостохранилището. Тези лица никога не са били разпитвани като свидетели по делото, а им е дадена възможност да напуснат страната, при което е изнесена и голяма част от документацията, касаеща финансовото състояние на дружествата, имащи отношение към сделките и която би могла да установи по-ясно финансовите отношения помежду им в рамките на една обща структура. Последната е очертана най-ясно в решението на КЗК, като намерението за придобиване и на ЦСКА към притежаваните от М. дружества, наред с „Г. С.Х.Л.“, о. Ман, „Г. С.Х. С.Х.Б.“, „Ф.Г.“ ЕАД и „К.“ АД, е обяснимо с оглед възможността за извличане на бизнес полза за основната дейност чрез спонсорство на известен в тези среди футболен клуб. Държането на акциите на футболния клуб чрез дружество, различно от собственика също не е необичайно  и е обяснимо със запазване на възможността собственикът, инвестиращ средства в  клуба, при евентуални загуби, да запази качеството си на кредитор. Новосъздаденото дружество „ФС Г.“ АД явяващо се купувач на акциите на ЦСКА е изцяло собственост на П.М.. Чрез собствеността върху „Ф.Г.“ ЕАД той притежава и 71% от акциите на „К.“ АД, което е установимо не само чрез писмените доказателства, но и въз основа показанията на свидетелите П., Ч., Д., Т., А., Г. и Д.. Отношенията между „Ф.Г.“ ЕАД и К.“ АД се базират на договор за посредничество от 2006 г., по силата на който готовата продукция на комбината се реализира от „Ф.Г.“ ЕАД, който осигурява и свежи пари за дейността му, като от продаденото погасява и част от задълженията на „К.“ АД. В крайна сметка са налице задължения на последното към „Ф.Г.“ АД  за инкриминирания период в размер над 60 милиона евро.  С встъпването в дълг на „К.“ АД е дадена възможност за прихващане с дължимото от страна на дружеството към негови кредитори, за което сочат писма на М. и представляващи дружествата му лица. Сделките, относими към обвинението на подс. И. са сключени с оглед неизпълнените ангажименти на „ФС Г.“ АД към „Д. И.Х.“ АД и се свеждат до временно уреждане на въпроса с даване вместо плащане и постигане на обезпечение на паричното задължение към св. Б., за което сочи и последващото прехвърляне на имотите на същите цени. При проследяване действията, свързани с процесните имоти - решението за продажба на неоперативни активи, сформирането на комисия за отчуждаването им, одобряването на продажбите от страна на НС и УС „по справедлива пазарна стойност, но не по-ниска от отчетната стойност по баланса за 2006 г.“, както и изричното съгласие на УС с решение от 25.10.2007 г. за продажба на хвостохранилището, е видно, че решението е взето не от подсъдимите, а от компетентния съгласно Устава на дружеството орган. Видно от изготвения четиристранен протокол „К.“ АД е встъпило в чужд дълг и не би могло да се очаква  постъпване на пари, независимо, че е налице плащане по смисъла на ТЗ и по този начин са погасени задължения на дружеството. Именно поради това не е налице дарение, каквото би могло да се твърди само в случай, че „К.“ АД не е било длъжник. В  установената по делото фактология не се разкриват действия на подс. Т. и И. по противоправно своене, нито по облагодетелстване на другиго, тъй като се урежда дълг в посочената стойност. Самата сделка по продажба на хвостохранилището е изповядана ден след подписване на предварителния договор и при съпоставката им с четиристранния протокол и взетите от УС и НС решения за продажба на неоперативни активи става ясно, се разкрива обезпечителния характер на договора, в който е отразен по-късен срок за предаване на владението и при изтичането на който Т. и И. не са в ръководството на дружеството. Именно непредприетите действия за удължаване на срока за обратно изкупуване съобразно взетото решение на УС за това, е причината за последващото разпореждане от страна на В. Б. с продажбата на имота, но към това бездействие подсъдимите нямат отношение. Идентично е и процедирането с общежитието, за което е от значение, че първоначално е прехвърлено на новосъздадено дружество, а за да се избегне възбраняването му за дългове на „К.“ АД. Кръгът на тези взаимоотношения е затворен при договаряне продажбата на „ФК ЦСКА“ АД на „Т. С.“ АД, тъй като е постигнато съгласие за заплащане в брой само на сумата от 500 000 евро, а остатъкът представлява списък с поети ангажименти, достигащи реалната договорена цена от тринадесет милиона и петстотин хиляди евро. Сред поетите задължения е включено възстановяване собствеността на „К.“ АД върху хвостохранилището и общежитието. По този начин задължението да се плати на Б., който да върне имота, преминава върху „Т. С.“ АД като част от цената за акциите на ЦСКА. Реално това се случва с общежитието, което е върнато на „К.“ АД, което го е стопанисвало през целия инкриминиран период. Това също доказва обезпечителния характер на процесната сделка, макар че „Т. С.“ АД не изпълнява ангажимента си и остава длъжник на фирма на М., който е прехвърлил акциите на ЦСКА та никога не е

Несъставомерно е и обвинението относно удостоверяването в инкриминирания предварителен договор, доколкото от една страна той не е послужил в процедура по чл.19, ал.3 ЗЗД, а от друга в него е отразено не извършването на плащане, а само, че се счита, че има такова. Освен това е вярно и наличието на плащане, тъй като срещу него са получени акциите на ЦСКА от „ФС Г.“ АД, които несъмнено са актив. При подписването на документа Т. и И. не са действали като длъжностни лица, които в рамките на правомощията си удостоверяват нещо, а са само представители на единия от съконтрахентите и като участници в гражданския оборот са изразили воля по основни клаузи от договореното, което няма удостоверителен характер.

Въз основа на тези доводи се твърди, че е недопустимо крайния акт от взаимоотношенията между отделни дружества да се отдели от водени преговори и да се счете, че става въпрос за дарение, което да се криминализира, тъй като е ясно, че се касае за овъзмездено на преден етап прехвърляне, което е документирано и реализирано според изискванията на закона.

Подсъдимият И.И. също дава обяснение по повдигнатото му обвинение, което по същество съвпада с казаното от подс. Т. за процесните сделки и обстоятелствата по сключването им. В допълнение сочи, че решението хвостохранилището на „К.” АД да се ползва като обезпечение, но оформено като продажба, е на НС, председателстван от М., като в решение за това е участвал и свидетелят А. Б. като представител на държавата. Сделките били сключени след като е подписано четиристранен протокол, а в впоследствие срещу дадения имот са получени акциите на ЦСКА. Интересът на Б. да приеме предложеното му обезпечение, а на Живаго – да го купи впоследствие е свързан с обстоятелството, че имотът е от значение за дейността на комбината. В договорената с фирма „Т.” цена на акциите на ЦСКА се е включвало и плащането на парична сума за откупуване на хвостохранилището и на общежитието, като последното било и върнато на „К.” АД. В предоставената му последна дума моли да бъде оправдан.

Защитниците на подсъдимия А.Г. считат, че при повторното разглеждане на делото от първата инстанция не е променена установената фактология в резултат на преповторените процесуално следствени действия, установяващи невиновността му и налагащи оправдаването му по повдигнатото му обвинение. По същество разпореждането с отпуснатия кредит на ЦСКА не представлява присвояване с оглед взаимоотношенията в холдинговата структура, част от която са били „К.“ АД, „Ф.Г.“ ЕАД, ФС Г.“ АД, а след това и самият „ФК ЦСКА“ АД. По делото е налице доказателствен дефицит, тъй като се касае за присвоително престъпление, по което не са налице показанията на собственика на твърдяното от обвинението присвоено имущество. По фактите няма спор, но те са погрешно интерпретирани, доколкото е установено, че с част от отпуснатите на ЦСКА кредитни средства са платени акциите на ЦСКА, но това е сторено по волята на собственика, от чието име е действал Ал. Т. като председател на НС. Решението за създаването на кредитната линия е налице, но реалното й обезпечаване е предоставено от дружество, също собственост на М. и в крайна сметка дългът е уреден именно от него. Г. не може да бъде упрекнат, че е действал в разрез с волята на собственика, което се потвърждава и от факта, че не са налице претенции от страна на „Ф.Г.“ ЕАД спрямо ЦСКА. Поради това не може разпореждането със средствата да се счете за присвояване. Самата конструкция на обвинението за съучастие между Т., така и Г., като единият разпореждал, а другият нареждал преводи по силата на заеманата длъжност Устава на дружеството и закона, е несъстоятелно. Те не са взели парични суми и в действията им липсва умисъл за своене, тъй като са били подчинени на плащането по основната допустима и законна сделка по прехвърляне акциите на клуба. Това се доказва и от последващото  финализиране на тези отношения чрез прехвърлянето на общежитието и хвостохранилището. В настоящия случай собственика на париите се е разпоредил с тях макар и по усложнен начин, поради което не може да се вмени на служителите му, че действията им с съответствие с неговата воля са присвоителни. Въпросите по покупката на ЦСКА и всички сделки на „К.“ АД са били изцяло решавани от М. и служителите му, а извършеното от Т. и Г. е в рамките на предоставените им правомощия. 

Подсъдимият А.Г. също дава обяснения по повдигнатото му обвинение, според което при поемане ръководството на ПФК „ЦСКА” АД финансовото състояние на последното не било добро, поради което се разчитало на подпомагане от страна на компаниите, управлявани от новия собственик - М.. В проведени с него срещи получили уверението му, че поемането на футболния клуб е негов социален ангажимент. Наред с това обаче следва да се отчете и рекламния ефект на придобиването на клуба. Необходимост от кредитиране на дейността била налице, поради което е и взето решението в тази насока, което е включвало и предоставяне на средства чрез клуба в полза на дружество, което е част от холдинговата структура на новия собственик. Така всъщност са предоставили средствата в заем и със съгласието на собственика, който ги е осигурил чрез „Ф.” АД. До определен момент и съобразно възможностите си ПФК „ЦСКА” АД е обслужвало кредита, като се е разчитало, че ще получи обратно предоставените средства с друга сделка от фирмата в холдига. Поради тези съображения счита, че не е виновен и отправя искане за постановяване на оправдателна присъда.

Защитникът на подс. Б.Б. също пледира за постановяването на оправдателна присъда, като поддържа доводите на останалите защитници относно естеството на инкриминираните сделки. Акцентира се на това, че преди извършването им е налице постигнато съгласие за прехвърляне на имотите и решение на УС на „К.“ АД за това, като е било ясно, че няма да се получат парични средства с оглед извършването по този начин на плащане за покупка акциите на ЦСКА. Дори и след сделките процесните имоти са се ползвали от „К.“ АД и след като е било взето предварително решение за процедирането с тях, то действията на Б. в изпълнение на възложеното му с процесното упълномощаване - участие в изповядването на сделките, не е неправомерно. То не е взето между него и сочените като извършители на деянието Т. и И., а е решение на управителните органи. Принципно помагачът само допринася за осъществяване изпълнителното деяние на престъплението, а не участва в същото, което е в разрез с процесното обвинение, свеждащо се до твърдението за извършителство от страна на Т. и Г. чрез действията им по упълномощаването на Б., при което би следвало, че без неговите действия по сключване на сделките, престъплението не би било фактически реализирано. Отделно от това съучастието предполага общ умисъл, а такъв по делото не се установява, като липсват доказателства Б. да е бил наясно с евентуалното извършване на незаконна сделка. Установено е, че той е бил упълномощен за една по начало не престъпна дейност и е участвал в сделките в рамките на предоставеното му пълномощие без да се е отклонил от волята на упълномощителите, поради което деянието му не може да се счете за помагачество при присвояване. В допълнение се сочи и, че стойността на имотите не може да бъде установена с оглед приетите експертни заключения, което също изключва реализирането на престъплението присвояване от обективна страна.

В обясненията си подсъдимият Б.Б. твърди, че потвърждава казаното от останалите подсъдими за обезпечителния и временен характер на сделките до предоставянето на финансови средства на В.Б. с поет ангажимент за обратно изкупуване, което се е случило и впоследствие чрез заплащане на общежитието от фирмата „Т.”. Този механизъм на плащане не бил необичаен, а често използван и в случая се наложил от конкретните обстоятелства. Поради това също моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.         

 

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият А.Т.Т. е роден на *** г. в гр. С., живущ ***, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, преподавател в СУ „К.О.” с ЕГН **********.

Подсъдимият А.Ц.Г. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, разведен, финансов консултант с ЕГН **********.

         Подсъдимият И.Т.И. е роден на *** *** Загора, живущ ***, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, пенсионер с ЕГН **********.

         Подсъдимият Б.Ц.Б. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, икономист с ЕГН **********.

         „П.Ф.К. ЦСКА” /”ПФК ЦСКА”/ АД е регистрирано по ф.д. № 16207/99 г. на СГС, ФО с капитал 500 000 лева, разпределен в 500 000 акции, като притежател на 499 999 бр. от тях към м. ноември 2006 г. било „************* S.A” /ISMS, регистрирано в Л. на 25.07.2000 г./, а 1 бр. акция била собственост на свид. В.Б..

         С решение от 19.12.2006 г. на СГС, ФО по ф.д. № 16207/99 г. е отразена промяна в УС и НС на дружеството, като за член на НС и негов председател е вписан А.Т., а като член на УС и изпълнителен директор, представляващ дружеството е вписан А.Г..

         През м. декември 2006 г. е сключен договор за продажба акциите на ”ПФК ЦСКА” АД  между собственика на същите - „Д. И.Х.” АД /регистрирано в Л. на 07.07.2000 г. и акционер в ISMS/ като продавач и „Ш.С.Л.”, Мавриций/ – купувач с гарант по сделката В.Б. /собственик на 1 бр. акция от капитала на ISMS - т. нар. фидуциарен дял/, като е предвидена възможността купувачът да бъде заместен от посочено от него трето лице. Пълномощник на купувача „Ш.С.Л.” по сделката бил подс. А.Т.. Уговорено е плащането да се извърши на части чрез избран ескроу агент  - „К.С.С.П.” АД, Швейцария, който да получава, съхранява и превежда заплащането, както и да извърши прехвърлянето на акциите на купувача и прехвърлянето на фидуциарния дял на Гаранта. С последното дружество и „Д. И.Х.” АД като продавач по сделката за покупко-продажба акции от м.12.2006 г. и ФС „Г.” АД като купувач е сключен последващ договор за доверителна сметка, с който е постигнато съгласие за заплащане на цената по сделката – сумата от 14 940 000 евро на пет вноски – първоначална такава и още четири други, представляващи 20 % от цената.

         „ФС Г.” ООД /или ФК Г.” АД, както е посочено на места в документите по делото/ е учредено на 23.02.2007 г. в Л. като дъщерно дружество на „Г. С.Х.” ООД, регистрирано на о-в Ман,  с основен предмет на дейност придобиване, управление увеличаване и разпореждане с дялове в други Л.ски и чуждестранни дружества, както и придобиване и разпореждане с движими вещи, удостоверения и лицензи и произтичащи от тях права.

         „Ф.Г.” АД е регистрирано по ф.д. № 12731/94 г., като едноличен собствeник на капитала му е GSHL Bulgaria СА, Л. /”Д.Е.Е.Е. С.Х.Б.” АД/

          По повод постъпило уведомление по чл.24 от ЗЗК за намерението на   „Ш.С.Л.” /Република Мавриций/ или посоченото от него   дружество ФС „Г.” АД да придобие самостоятелен контрол върху „ПФК ЦСКА” АД чрез придобиване всички акции на мажоритарния акционер на ЦСКА – ISMS /Л./ пред Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ е образувано производство по преписка № КЗК-85/2007 с искане да се разреши извършването на сделката. С решение № 131/06.03.2007 г. на КЗК е разрешена концентрацията на стопанска дейност, изразяваща се в придобиването от страна на ФС „Г.” АД /Л./ на самостоятелен контрол върху „ПФК ЦСКА” АД, като в мотивите на решението въз основа на представени доказателства по преписката е прието, че ФС „Г.” АД /Л./ се намира под общ контрол с международна група от дружества от  „Г. С.Х.Л.” /”GSHL”/, което е холдингово дружество, контролиращо множество други с дейност в стоманодобивната промишленост. Председател на Съвета на директорите на „GSHL” е П.М., който еднолично контролира групата на дружеството, като в С.Х.Б. тя осъществява дейност в областта на черната металургия чрез GSHL Bulgaria СА /Л./ и контролира „Ф.Г.” ЕАД и „К.” АД.

         На заседания на УС и на НС на „ПФК ЦСКА” АД, проведени съответно на 02.08.07 г. и на 03.08.2007 г., е взето решение да се разкрие сметка на дружеството в „И.А.Б.” АД в лева, евро и щатски долари с разпоредител А.Т., като е дадено съгласие да се кандидатства за отпускане на кредит. Предоставянето му било с оглед възможностите на новия собственик да осигури финансиране дейността на клуба, като част от средствата щели да бъдат използвани и за извършването на плащане на вноска по договора за покупка на акциите му. За целта с решение от 30.07.2007 г. СД на „Ф.Г.” ЕАД /протокол № 25/30.07.07 г./ е одобрил учредяването на депозит в евро с минимална сума от 720 000 по специална депозитна сметка на дружеството при „И.А.Б.” АД. Решено е депозитът да се формира от постъпления по сметката на „Ф.Г.” ЕАД от продадени от „К.” АД негови недвижими имоти, платими по сметките на „Ф.Г.” ЕАД и да послужи за обезпечение на кредит в евро.

Към същия период „Ф.Г.” ЕАД е бил собственик на 71% от акциите на „К.” АД и е действал като негов посредник въз основа на договор от 01.06.2007 г., по силата на който е търсил и намирал клиенти за предлаганите от последното дружество стоки и услуги, а при поискване е посредничил при извършването на търговски сделки срещу уговорено възнаграждение, представляващо процент от стойността на сключените сделки.

От своя страна „К.” АД било заемополучател по договори за отпускане на заем с „Д.Е.Е.Е. С.Х.Б.” АД /заемодател/, сключени на 30.09.2005 г. за сумата от 30 милиона щ.д. и на 01.01.2006 г. за сумата от 120 милиона щ.д., като и в двата договора изрично е уточнено, че заемополучателят е недиректен филиал на заемодателя.

Финансови отношения били налични и между „К.” АД и „Г. С.Х.Л.” /GSHL/, възникнали на 29.03.2007 г. въз основа на договор, с който последното дружество е предоставило кредит на комбината в размер на 11 399 870 евро.

С молба от 07.08.2007 г. до „И.А.Б.” АД на представляващите „ПФК ЦСКА” АД дружеството А.Т. и А.Г. е поискано предоставянето на кредит за оборотни средства в размер на 721 000 евро. С договор № 01-12384/08.08.2007 г. между дружеството и посочената банка на футболния клуб е предоставена кредитна линия в размер до 741 872 евро за оборотни средства със срок до 25.08.2008г. с възможност за увеличаване размера й до размера на обезпечението при писмено искане на кредитополучателя. Кредитът е обезпечен чрез залог на парични средства и съгласие за директен дебит от всички сметки в национална и чуждестранна валута на „ПФК ЦСКА” АД и „Ф.Г.” ЕАД. В тази връзка е сключен договор от 08.08.2007 г. между „И.А.Б.” АД и  „Ф.Г.” ЕАД, представлявано от В.Д., с който е учреден залог на парични средства към договор за кредитна линия № 01-12384/08.08.07 г., като е обезпечено вземането на кредитора - „И.А.Б.” АД, по предоставена на „ПФК ЦСКА” АД кредитна линия в размер на 741 872.00 евро. В чл.2 на договора изрично е уредена възможността за увеличаване размера на залога на траншове.

Впоследствие в периода 09.08.2007 г. – 03.12.2007 г. въз основа на молби – искания от „ПФК ЦСКА” АД са сключвани анекси към договора за кредит, с които последователно е увеличаван размерът на кредита до сумата от 5 432 930 евро, като успоредно с това е увеличаван и размерът на предоставеното обезпечение от  „Ф.Г.” ЕАД, а именно средства в същия размер по депозитна сметка на дружеството в банката.

В периода 03.08.2007 г. – 29.08.2007 г. част от средствата по отпуснатия кредит и постъпили по сметка в евро на „ПФК ЦСКА” АД в „И.А.Б.” АД с номер ** ************* били преведени по сметка с номер ************* на „К.С.С.П.” АД, Цюрих, Швейцария на основание сключения през 2007 г. договор между „Д. И.Х.” АД  и ФК „Г.” АД за покупко-продажба акциите на „ПФК ЦСКА” АД. Преводите били в общ размер от 3 490 000 евро с левова равностойност 6 825 846.70 лева и били извършени както следва:

-на 03.08.2007 г. по платежно нареждане № 1416 - превод на сумата от 460 000 евро с левова равностойност 899 681.80 лева, наредена от А.Т. и А.Г.;

-на 13.08.2007 г. по платежно нареждане № 1472- превод на сумата от  200 000 евро с левова равностойност 391 166 лева, наредена от А.Т. и А.Г.;

-на 13.08.2007 г. по платежно нареждане № 1473 - превод на сумата от 270 000 евро с левова равностойност 528 074.10 лева, наредена от А.Т. и А.Г.;

-на 27.08.2007 г. по платежно нареждане № 1557 - превод на сумата от 160 000 евро с левова равностойност 312 932.80 лева, наредени от А.Г.;

- на 29.08.2007 г. по платежно нареждане № 1588 - превод на сумата от 2 400 000 евро с левова равностойност 4 693 992 лева, наредени от А.Г.

На 17.06.2008 г. „И.А.Б.” АД е писмено информирано /съобразно взетото решение от УС на „ПФК ЦСКА” АД/ за настъпили трайни финансови затруднения в дейността на клуба, които ще доведат до невъзможност за издължаване на кредита. В тази връзка били сезирани управителните органи на „Ф.Г.” АД за пристъпване към удовлетворяване на кредитора чрез предоставеното обезпечение, като в крайна сметка именно по този ред бил погасен кредитът. Впоследствие, обаче от страна на „Ф.Г.” АД не е имало предявени финансови претенции към футболния клуб.

По повод задлъжняването на „Ф.Г.” АД към „К.” АД с писмо от 23.06.2008 г. до последното дружество от страна на „Г. С.” и „Г. С.Х.Л.” е изразено съгласие сумата от 4 951 039.77 евро да бъде удържана от непогасения заем на „К.” АД.

Междувременно с оглед нуждата от свежи парични постъпления в „К.” АД на заседание от 28.06.2007 г. УС на дружеството /с участието на В.Д., свид. С.П., подс. И.И., подс.Ал. Т. и др./ е взето решение  да се подготви стратегия, план за преоценка и продажба на неоперативните активи, собственост на дружеството. Предвидено е подготвяне на препоръки, които да се одобрят от УС и въз основа на тях да се предприемат нужните действия за продажба чрез отворен търг, като за целта е определена и комисия с председател А.Т., в чийто състав били включени и И.И., С.П., Р. Р., А. С. и Б.Б.. Във връзка с взетото решение комисия с председател свид. О.А. /д-р „УЧР, А и ВИ”/ и включваща ръководителите на отдел „Правен” и „Недвижими имоти” изготвила списък с имоти на дружеството, предлагани за продажба, сред които били общежитие 60 и т.нар. хвостохранилище. На 19.07.2007 г. Ал. Т. като старши изпълнителен директор издал заповед, с която определил комисия по продажбите на недвижими имоти с председател О.А., на която е възложено подготвяне и представяне пред УС на „К.” АД продажните цени на имотите, провеждането на търгове и определянето на купувачи на имотите, както и извършването на процедурите по подготовка на пакета от документи, свързани с продажбите. С докладна записка от 19.07.2007 г. на О.А. е предложено на УС да вземе решение за утвърждаване на определените от комисията цени на апартаменти, земи, сгради и обособени части от сгради, съгласно предложения списък. Със заповед от 20.07.2007 г. на председателя на НС на дружеството – П.М. е разпоредено нежилищните и оперативни активи по отделен списък да се продадат чрез търг и при предварително определени пазарни цени.

С решение от 15.08.2007 г. на УС на „К.” АД са утвърдени минимални пазарни цени на недвижими имоти - неоперативни дълготрайни материални активи, предложени с докладна записка от 19.07.07 г. на директора на  „УЧР, А и ВИ” /св. О.А./, както и условия за участие в процедура за продажбата им. За предложената цена на имотите комисията взела предвид балансовата стойност на същите, реалното им състояние, както и изготвена за целта оценка от лицензиран оценител.

 Кандидат за закупуване на общежитие 60 било дружеството „А.О.” ЕООД, представлявано от свидетеля В.К., с което дори бил сключен предварителен договор за продажба, но сделката се провалила, поради наложена възбрана върху имота от кредитор на „К.” АД. Част от апартаментите в общежитието се ползвали от работници на дружеството, които заплащали наем, но въпреки това състоянието на сградата било лошо с натрупани дългове за консумативи, като стойността му към инкриминирания период възлизала на 1 812 000 лева.

Притежаваният от „К.” АД обект – хвостохранилище се намирал на 1 км. от с. Ч. и служел за приемане отпадъка от производството на фабрики в комбината /т.нар. хвост/, преносът на който се осъществявал с хидротранС.на система, чрез която се извършвало разсредоточено намиване на отпадъка, а избистрените в утаечно езеро води се отвеждали обратно в производството. Обектът се състоял от основна стена и надграждащи вторични диги. На терена с площ от 1 847 900 кв.м. /съгласно АДС № 4365/ се намирали строителни съоръжения /надграждащи диги, дренажен канал, отводнителни канали, воотливна кула, резервоари, водопроводи, хвостопроводи, тръбопроводи/, сгради /една обща сграда от сглобяеми стоманобетонови елементи, формално разделена на две части и едноетажна постройка с тухлени зидове/ и машини /помпени станции с помпи, кранове и заваръчен апарат/. Към земята на хвостохранилището по делото не е установено да е имало интерес за закупуването й, още повече, че по естеството си тя била ненужна без възможност за използване на съдържащия се в обекта хвост. При отчитане цените на съседни имоти /неурегулирани парцели в района на кв. Ч./, обаче, наличното застрояване и екологичната обремененост, според изготвената по делото оценителна експертиза оценката на процесния терен към инкриминирания период възлиза на 22 768 973.77 лв., а стойността на сградния фонд и строителните съоръжения – на 5 400 000 лв.

Именно поради наличните финансови взаимоотношения на „К.” АД с „Д.Е.Е.Е.” С.Х.Б., Л. и GSHL /о. Ман/ и при появилите се затруднения в холдинга във връзка с заплащането на поредната вноска от цената за покупката акциите на „ПФК ЦСКА” АД било взето решение за подпомагане на ФК „Г.” АД при дължимото от него плащане. За обезпечаване на същото били използвани имоти на „К.” АД от списъка на определените като неоперативни такива, които временно да се прехвърлят на продавача по сделката с акциите на ЦСКА, а впоследствие, при извършване на плащане от страна купувача, те да се върнат обратно в патримониума на комбината. Така на заседание на УС на „К.” АД от 25.10.2007 г. с участието от българска страна на А.Т., О.А., П.Г., И.И. и С.П. /както и на индийските представители Мита Джа, Сантану Нат и Р. Бхаве/ е дадено съгласие за сключването на договор за продажба на недвижимия имот - хвостохранилище, представляващ застроен и незастроен терен с площ 1 847 900 кв. м. по АДС № 4365 в кв. Ч. на с. Д.Б. със застроена площ 1 729 900 кв. м. и имуществото, намиращо се на територията на същия недвижим имот, като стойността на договора за продажба на имота е 6 300 000 евро.

На 31.10.2007 г. между „К.” АД, представлявано от изпълнителните директори А.Т. и И.И., и „В.И.” ЕООД, е сключен предварителен договор за продажба на същия недвижим имот за посочената цена от 6 300 000 евро, която е договорено, че се заплаща от купувача „В.И.” ЕООД /с едноличен собственик свид. В.Б./ и се счита за платена, като договорът служи за разписка за това обстоятелство. Въпреки че с оглед действителния характер на договорните отношения реално паричната сумата не е била предавана и не е постъпвала в „К.” АД, посочената клауза била включена в договора по настояване от представителите на купувача с оглед охраняване на собствения му интерес, като за изясняване същността на договореното преди това - на 29.10.2007 г.,            бил подготвен и подписан впоследствие четиристранен протокол между ФК „Г.” АД, „К.” АД, „Д. И.Х.” АД и „В.И.” ЕООД. Според него страните се договарят „К. АД” да встъпи в задълженията на ФК „Г.” към „Д. И.Х.” АД до размер на 6 300 000 евро, представляващи дължими суми, произтичащи от продажбата на акции на „ПФК ЦСКА” АД, като заплати сумите или продаде свой недвижим имот /застроен и незастроен терен с площ 1 847 900 кв.м. в това число хвостохранилище по АДС № 4365 в кв. Ч./,  на посочена от „Д. И.Х.” АД фирма, която към момента на подписване на протокола е „В.И.” ЕООД, с което ще се погасят задълженията на ФК „Г.” АД към „Д. И.Х.” АД.

В сключения предварителен договор е уговорено прехвърлянето на правото на собственост да се извърши в срок до 05.11.2007 г. Изрично в т.4 от договора е предвидена възможността в срок до три месеца продавачът да закупи обратно недвижимия имот за посочената в договора цена, разноските по прехвърлянето и съответна лихва, като в рамките на тримесечен период експлоатира имота, а купувачът не може през това време да го отчуждава или да го обременява с тежести, като поема задължението при поискване да го прехвърли обратно на продавача.

На 01.11.2007 г. А.Т. и И.И. в качеството си на изпълнителни директори на „К.” АД упълномощили подс. Б.Б. от името и за сметка на дружеството да сключи договор за продажбата на имот – застроен и незастроен терен с обща площ 1 847 900 кв.м., представляващ хвостохранилище, както и намиращото се на територията на имота имущество на обща стойност  6 300 000 евро.

С нотариален акт № 199, т.ІІ, рег. № 4299, д. № 368/2007 г. от 01.11.2007 г. „К.” АД, представлявано от пълномощника Б.Б. е прехвърлило на „В.И.” ЕООД собствеността върху поземлен имот с площ 892 503 кв.м., находящ се в гр. С., район К., съставляващ имот № 000107 в землището на Ч., м. „С.Л.” и поземлен имот с площ 781 071 кв.м., находящ се гр. С., район К., съставляващ имот № 000001 в землището на с. Д.Б., м. „Ч.”, с начин на трайно ползване – хвостохранилище, които поземлени имоти са идентични с описания в Акт за държавна собственост № 4365/23.02.96 г. на СО – район „К.” недвижим имот с обща площ от 1 847 900 кв.м., заедно с построените в поземления имот две сгради – помпени станции и сграда към хвостохранилище, както и всички подобрения и съоръжения в имота, за общата сума от 6 300 000 евро, за която в акта е отразено, че продавачът е получил предварително и напълно от купувача. Задължението на продавача да предаде на купувача владението върху имота е договорено да бъде сторено до 01.02.2008 г.

На 07.02.2008 г. на заседание на УС на „К.” АД /протоколът от същото не е подписан от подс. Т./ е одобрено удължаването на срока за обратно изкупуване на „хвостохранилище”, продадено на „В.И.” ЕАД, или договаряне на сделка с трето лице за покупко-продажба с опция за обратно изкупуване в срок до шест месеца на продадените земи, сгради и съоръжения при договорени от „К.” АД най-добри условия. Договореност в този смисъл, обаче не била постигната с представители на дружеството и конкретно със свидетеля В.Б., поради което и при неизвършеното плащане към дружеството му като продавач по сделката за акциите на „ПФК ЦСКА” АД, на 11.02.2008 г. с нотариален акт № 24, т.І, рег. № 892 по н.д. № 20/2008 г. „В.И.” ЕООД е продало придобития от „К.” АД имот, като е прехвърлило собствеността му на „РУА С.Х.Б.” ЕООД за сумата от 6 500 000 евро. Последното дружество било управлявано от свид. В.Д. и от 1994 г. работило с „К.” АД, поради което имало инвестиционни намерения в металургичната дейност, като закупуването на хвостохранилището се осъществило и с оглед бъдещи бизнес отношения по повод закупуване на „К.” АД.

Отново във връзка с плащане към продавача на акциите на „ПФК ЦСКА” АД е сключен и договор за продажба на втория процесен имот на „К.” АД, а именно общежитието – блок 60, като с оглед предходното неуспешно разпореждане с него /сделката с „А.О.” ЕООД/ и за да не се наложи обезпечителна мярка върху него, първоначално то било формално прехвърлено на „Г.М. Н.” ООД. Последното било създадено с цел наемането на кораби за превоз на суровини за дейността на „К.” АД, като един от управителите му бил свидетелят Л.С., който по същото време бил и член на ръководството на „К.” АД. За реализиране на посочената цел с решение на УС на „К.” АД по протокол № 101/03.12.2007 г. е дадено съгласие за сключването на договор за продажба на общежитие блок 60 /стар номер 30/, с „Г.М. Н.” ООД на стойност 750 000 евро.

С пълномощно от 29.11.2007 г. А.Т. и И.И. в качеството си на изпълнителни директори на „К.” АД упълномощили Б.Б. да представлява дружеството пред държавни и общински органи, включително и пред всички трети лица при изповядването на сделки за продажби, замени и др. разпоредителни действия с недвижими имоти, като разпореждането не може да става по цени по-ниски от определените от УС.

С нотариален акт № 645, т.VІІ, рег. № 33455, д. № 1174/05.12.2007 г. „К.” АД, представлявано от пълномощника Б.Б., е прехвърлило на „Г.М. Н.” ООД собствеността върху жилищен блок № 60, находящ се в гр. С., ж.к. ****** със застроена площ от 855 кв.м., състоящ се от 76 стаи, 885 кв. м. жилищна площ, 759 кв.м. спомагателна площ и 345 кв.м. нежилищна площ, заедно с общи части на сградата, за сумата от 750 000 евро, за която страните заявили, че е получена от купувача. Впоследствие „Г.М. Н.” ООД се е разпоредило с имота в полза на „В.И.” ЕООД, като с нотариален акт № 64, т.VІ, рег. № 8229 по н.д. № 1014/07 г. от 13.12.2007 г. е  дарил 1/100 идеална част от него, а с нотариален акт № 65, т.VІ, рег. № 8230 по н.д. № 1015/07 г. от 13.12.2007 г. е продал останалите 99/100 идеални части за сумата от 750 000 евро. „Г.М. Н.” ООД нито заплатило посочената в договора стойност на имота, нито впоследствие е получавало посочената в договора цена за продажбата му, като представителите на дружеството участвали в сделките по изрична молба на ръководството на „К.” АД.

След сключване на процесните сделки акциите на футболния клуб били прехвърлени на ФК „Г.” АД, като с пълномощно от 12.03.2008 г. А.Т. е овластен да представлява ISMS и да извършва действия от негово име /в качеството на продавач/ относно продажбата на акции на упълномощителя от капитала на „ПФК ЦСКА” АД.

На 23.12.2008 г. е подписан договор за покупко-продажба на акции от капитала на „ПФК ЦСКА” АД между „И.С.М.С.” СА и „Т. И.Х.” АД, а на 06.03.2009 г. е подписан договор със същия предмет, но за купувач на акциите е договорено да бъде „Т. С.” АД, а „Т. И.Х.” АД – гарант по сделката. В условията за прехвърляне на акциите от страна на продавача е предвидено /чл.5, т.1.2 и чл.6 от договора/ купувачът да осигури възстановяване правото на собственост на „К.” АД върху процесните недвижими имоти – хвостохранилище с обектите в него и общежитие, представляващ жилищен блок 60. Договорено е също /т.1.3 и т.1.4 към чл.5 от договора/ продавачът да осигури цедирането в полза на „Г. С. Л.”, о. Ман на вземането на „Ф.Г.” ЕАД спрямо „ПФК ЦСКА” АД за сумата от 5 128 322.77 евро, възникнало в резултат погасяването от „Ф.Г.” ЕАД на кредита на ЦСКА от „И.А.Б.” АД от 08.08.07 г. с анексите към него, както и заместването в дълг на ЦСКА от „ФК Г.” АД в пълен размер на задължението му към „Ф.Г.” ЕАД с изричното изявление на ФК Г.”, че няма никакви претенции към ЦСКА.

На 01.04.2009 г. „В.И.” ЕООД е прехвърлило на „К.” АД -в несъстоятелност собствеността върху жилищен блок 60 в ж.к. „******” срещу сумата от 300 000 евро, която продавачът се е съгласил да получи в 3-месечен срок от „Т. С.” ЕАД изцяло в полза на „К.” АД, като изрично е уточнено, че с плащането на цената не се пораждат каквито и да е претенции към последното дружество. В рамките на периода от първоначалното прехвърляне на имота до този момент, а и след това до разпродаване имуществото на „К.” АД общежитието било ползвано от него без да е предавано владението на „В.И.” ЕООД.

По отношение на „К.” АД въз основа на решение от 06.08.2008 г. на СГС, ТО, VІ – 7 с-в  по т.д. № 95/2008 г. и решение от 25.11.2008 г. на САС, 6 с-в по т.д. № 2046/2008г. е открито производство по несъстоятелност, като за начална дата на неплатежоспособността е обявена 06.06.2008 г. В рамките на производството в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството под № 123 е включен „Ф.Г.” ЕАД с размер на вземането 59 924 856.15 лв., под № 150 – „Г. С.Х.с Л., о. Ман с вземане от 12 184 897.99 лв., а с № 164 – „Д.Е.Е.Е. С.Х.Б. С.А., Л. с вземане по два договора за заем в общ размер на 45 537 077.21 лв.   

        

ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Изложената фактическа обстановка се установи по безспорен начин от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства:

- гласни доказателства: обяснения на подсъдимите Т., Г., И. и Б., дадени пред съда, показания на свидетелите И.П. /пред съда и прочетените показания по нохд № 485/09 г., т.1 л.247-251/, П.Д. /съд. дело/, Д.С. /пред съда, по нохд № 485/09, стр. 405-407 и прочетената част от досъд. пр-во на л.405-407, т.11/, Д.П. /пред съда и на досъдебното пр-во на л.142-144, т.11/, Е.К. /пред съда и от досъд. пр-во на л.10-12, т.11/, О.А. /пред съда и прочетените по нохд № 485/09 на л.252-256, т.1/, В.Б. /пред съда и прочетените по нохд № 485/09 на л.335-337, т.1/, В.Б. /пред съда/, В.Д. /пред съда и прочетените по нохд № 485/09 на л.337-338, т.1/, И.К. /пред съда, прочетените по нохд № 485/09 на л.347-349, т.1 и прочетената част от досъд. пр-во на л.75-78, т.29/, С.П. /пред съда и прочетените от нохд № 485/09 на л.258-261, т.1/, Т.Ч. /пред съда и прочетените по нохд № 485/09 на л.339-346, т.1/, Л.С. /пред съда/, А.Ф. /пред съда и прочетените по нохд № 485/09 г. на л.370-371, т.1 и от досъд. пр-во на л.117-119, т.29/, П.П. /в съд дело и прочетените от нохд № 485/09 на л.407-408, т.1/, С.Д. /пред съда и прочетената част от досъд. пр-во на л.19-24, т.29/, В.Я. /пред съда, по нохд № 485/09 на л.366-368, т.1 и от досъд. пр-во на л.85-88, т.29/, А.Д. /пред съда/, Д.В. /пред съда/, С.А. /пред съда и прочетената част по нохд № 485/09 на л.350, т.1/, В.К. /пред съда/, Б.М. /пред съда/, П. Гроздева /включително и прочетените от досъдебното производство на л.77-79 , т.11 и по нохд № 485/09 г. на СГС, т.1/, Д.Г. /пред съда/, М.И. /пред съда/, К.Г. /пред съда/;

-заключения на графически експертизи /л.23-31 и л.36-39, т.31 досъд. пр-во/, на финансово -икономически експертизи /основна и допълнителна на л.5-14 и л.91 - 103, т.32 досъд. пр-во/ и оценителни експертизи /л.37 – 58 и л.111 – 122, т.32 досъд. пр-во/;

писмени доказателства: договор за покупко-продажба на акции от ISMS /в превод в т.10 досъд. пр-во/, ексроу договор /в превод в т.10А досъд. пр-во/, решение от 19.12.2006 г. на СГС, ФО по ф.д. № 16207/99 г. с приложени към него документи относно решения на УС и НС и договор за  възлагане на управление на „ПФК ЦСКА” АД /копие на л.113 и на л. 114-149, т.1 досъд. пр-во/, пълномощно за А.Т. /л.86-87, т.4 досъд. пр-во/, решение № 131/06.03.2007 г. на КЗК /л.28-42, т.2 досъд. пр-во/, книга за акционерите на „ПФК ЦСКА” АД /заверен препис, представен по нохд № 485/09 на СГС, 11 с-в/, протокол № 70/28.06.2007 г. от заседание на УС на „К.” АД /копие на л.68-69, т.1 досъд. пр-во/, протокол № 83/15.08.2007 г. от заседание на УС на „К.” АД /копие на л.70-71, т.1 досъд. пр-во/, протокол № 25/30.07.07 г. на Съвета на директорите на „Ф.Г.” ЕАД /в оригинал на л.66, т.17 досъд. пр-во и копие на л.9-10 т.1 досъд. пр-во/, протокол № 12/02.08.2007 г. от заседание на УС на „ПФК ЦСКА” АД /копие на л.186, т.17 досъд. пр-во/;

- договор от 23.12.2008 г. за покупко-продажба на акции от капитала на „ПФК ЦСКА” АД между „И.С.М.С.” СА и „Т. И.Х.” АД и договор от 06.03.2009 г. между „И.С.М.С.” СА,  „Т. С.” АД и „Т. И.Х.” АД с анекси и допълнително споразумение /представени с писмо от 19.11.10 г. по нохд № 485/09 г. на л.554-615/;

- договор за предоставяне на кредитна линия № 01-12384/08.08.2007 г. между „ПФК ЦСКА” АД и „И.А.Б.” АД /оригинал на л.103 – 107, т.17/, договор за учредяване на залог на парични средства към договор за кредитна линия № 01-12384/08.08.07 г. /оригинал на л.93- 95, т.17 досъд. пр-во и в копие на л.11-13, т.1 досъд. пр-во/;

- молби за увеличаване размера на кредита, анекси към договора за кредит, както и писма от „Ф.Г.” ЕАД до „И.А.Б.” АД за увеличаване размера на заложените средства, служещи за обезпечение /оригинали на л.114-183 и на л.197 - 209 т.17, на л.5 – 29, на л.70 -92, т.18/, писма за увеличаване размера на заложените средства за обезпечение по договора за кредитна линия /копия на л.17-28, т.1 досъд.- пр-во/;

- платежни нареждания № 1416/03.08.07 г., № 1472 /13.08.2007 г., № 1473/13.08.07, № 1557/27.08.2007 г. и № 1588/29.08.2007 г. /оригинали на л.18-22, т.31 и копия в т.14 съответно на л.11, 40, 32, 61 и 70/;

- писмо изх.№ 271/17.06.08 г. от „ПФК ЦСКА” АД до „И.А.Б.” АД /л.113, т.18 досъд. пр-во/

- договор за посреднически услуги между „К.” АД и „Ф.Г.” ЕАД /л.60 – 64, т.26 досъд. пр - во/, договор за заем между „К.” АД и Г. С.Х.Л. /копие с превод на л.19 – 22, т.28 досъд. пр-во/, договори за отпускане на заем между „К.” АД и „Д.Е.Е.Е. С.Х.Б.” АД от 30.09.2005 г. и от 01.01.2006 г. /заверени копия с превод на л.28 – 33 и л.34 – 39, т.29 досъд. пр-во/

- заповед № РД 02-270/19.07.2007 г. на А.Т. /заверено копие на л.3, т.26/, заповед № РД 02-277/20.07.07 г. на П.М. /заверено копие на л.4, т.26/ докладна записка от 19.07.07 г. от О.А. до УС на „К.” АД с приложен списък на изготвени от Комисия по продажбите на недвижими имоти цени на апартаменти, земи и сгради, предложени за закупуване /копия на л.76 и л.77 – 93, т.1 досъд. пр-во/, протоколи на комисия по продажба на недвижими имоти на „К.” АД /заверени копия на л.5 – 16, т.26 досъд. пр-во/, справки за продадени недвижими имоти на „К.” АД /л.65 – 71, т.26 досъд. пр-во/,

-протокол № 94/25.10.07 г. от заседание на УС на „К.” АД за даване съгласие за сключването на договор за продажба на недвижим имот в с. Д.Б. /заверено копие на л.16-17, т.27 и копие на л.53-54 от т.1 на досъд. пр-во/, протокол № 7 /07.02.2008 г. от заседание на УС на „К.” АД /заверено копие на л.18 – 20, т.27 и копие на л.65 – 67, т.1 досъд. пр-во/, Акт № 4365/23.02.1996 г. /копие на л.151, т.1/, протокол от 29.10.2007 г. между ФК „Г.”, „Д. И.Х.” АД и „К.” АД /заверено копие по нохд № 485/09 на л.671-672, т.2, както и в досъд. пр-во - копие на л.189, т.25, представено от св. Ч./, предварителен договор за продажба на недвижим имот от 31.10.2007 г. с приложения към него /оригинал на л.11- 17, т.31 и заверени копия на л.10-15, т.27 и на л.55-59, т.1 досъд. пр-во/, пълномощно от Ал. Т. и И. И. за Б.Б. от 01.11.2007 г. /копие на л.162, т.1/, нотариален акт № 199, т.ІІ, рег. № 4299, н. д. № 368/2007 г. от 01.11.2007 г. /заверено копие на л.7-9, т.27 и копие на л. 62-64, т.1 досъд. пр-во/, нотариален акт № 24, т.І, рег. № 892 н.д. № 20/2008 от 11.02.2008 г. /копие на л.161-162, т.1 досъд. пр-во/, нотариален акт № 105, т.І, рег. № 1453, н.д. № 97/09 г. от 01.04.2009 г. /копие по нохд № 485/09 на л.676-678, т.2/;

- протокол № 101/03.12.07 г. от заседание на УС на „К.” АД за даване съгласие за сключването на договор за продажба на недвижим имот – общежитие блок 60 /оригинал на л.40 – 41, т.31 досъд. пр-во/, пълномощно от Ал. Т. и И. И. за Б.Б. от 29.11.2007 г. /копие на л.44-46, т.28 досъд. пр-во/, нотариален акт № 645, т.VІІ, рег. № 33455, н. д. № 1174/2007 г. от 05.12.2007 г. /копие на л.42-43, т.28 досъд. пр-во/, нотариален акт № 64, т.VІ, рег. № 8229 по н.д. № 1014/07 г. от 13.12.2007 г. /копие на л.47-48, т.28 досъд. пр-во/, нотариален акт № 65, т.VІ, рег. № 8230 по н.д. № 1015/07 г. от 13.12.2007 г. /копие на л.49-51, т.28 досъд. пр-во/;

-протоколи на комисия по продажба на недвижими имоти на „К.” АД /заверени копия на л.5 – 16, т.26 досъд. пр-во/, справки за продадени недвижими имоти на „К.” АД /л.65 – 71, т.26 досъд. пр-во/;

- документи по ф.д. № 28262/91 на СГС за „К.” АД /заверени копия в т.23 и т.24 досъд. пр-во/, договор за управление от 2007 г. между „К.” АД и Ал. Т. /заверено копие на л.60 – 65, т.28 досъд. пр-во/, трудов договор № 50/31.01.2006 г. на И.И. с „К.” АД /заверено копие на л.78 – 80, т.28/, удостоверение от 28.07.2011 г. на Агенция по вписванията относно „К.” АД – в несъстоятелност /копие в съд. дело на л.113 -120/, писма на Ал. Т. до синдиците на „К.” АД и до прокуриста на „Ф.Г.” ЕАД /заверени копия на л.84-86, л.87-88 и на л.89-91, т.28 досъд. пр-во/, писмо от „Г. С.” до „К.” АД от 23.06.2008 г. /копие и превод на л.94-95, т.28 досъд. пр-во, както и в съд. дело на л.436 - 437/, писмо от „Т. И.Х.” АД до „Г. С.” от 13.01.2009 г. /заверено копие с превод в съд. дело на л.440-441/, писмо от „Т. АС” ЕООД до К. Живаго/, заверено копие с превод в съд. дело на л.438-439/, списък на приети от синдика вземания на кредиторите на „К.” АД  /извадка от Търговския регистър в съд дело на л.442-448/;  

-документи по ф.д. № 16373/07 г. на СГС за „В.И.” ЕООД /заверени копия на л.61-80 в т.25 досъд. пр-во/;

- фирмена документация за „И. С.с М.С.” АД, „Д. И.Х.” АД и ФС „Г.” ООД /постъпили по изпълнена съдебна поръчка по нохд № 485/09 г. на СГС, 11 с-в, т.2, с превод, находящ се в папка с допълнителни материали по посоченото съд. дело/ ;

- справка № 1654/04.12.2008 г. от НСлСл относно напускане на страната на П.М., Р. Б., С. Н., В.Д. и М. Д. /л.148 – 149, т.29 досъд. пр-во/;

Установената въз основа на посочените доказателства фактическа обстановка според съдебния състав в по-голямата си част съответства на изложената в обвинителния акт, като следва да изрично да се посочи, че последната е съобразена само с част от наличните по делото и ценени от съда доказателствени източници т.е. изградена е при игнориране на съществени факти от значение за правната оценка на извършеното от подсъдимите. На първо място основното различие с фактологията, залегнала в основата на обвинителната теза, се свежда до това, че описаните като присвоителни действия на всеки от обвиняемите са свързани не само с конкретните инкриминирани преводи и сделки по продажба на имоти, а и с несъмнения факт по сключването на договор за покупко-продажба акциите на „ПФК ЦСКА” АД и възприетия от страните подход на извършване на заплащането на цената, в който процес не би могло да се пренебрегне свързаността на отделните участвали дружества и взетите от управителните им органи решения. Именно в този аспект се налага и по-обстоен анализ на доказателствения материал, доколкото за останалите факти /относно извършените преводи и сключените сделки/ няма спор.      

Група свидетелски показания – на св. П.Д. /гл. счетоводител в ЦСКА/, св. И.П. /юрисконсулт и секретар на УС на ЦСКА/, О.А. /член на НС на ЦСКА и директор на отдел „УЧР, А и ВИ” в К.” АД/, Д.С. /зам. изпълнителен директор по финансовите въпроси в ЦСКА/, Д.П. /член на НС на ЦСКА/, Е.К. /член на УС на ЦСКА/, Е.Д. /работил първо в „К., а след това участвал в управителните органи на ISMS заедно с Ив. И. и Р. Р./, И.К. /директор на „И.А.Б.” АД/ са относими за установяване на фактическото положение в „ПФК ЦСКА” АД. Въз основа на същите се изяснява, че за никого от ангажираните с дейността на футболния клуб – футболисти и техническо ръководство, не е било тайна, че в края на 2006 г. той е имал нов собственик – една от фирмите на П.М., контролиращ по същото време и „К.” АД , „Ф.Г.” АД и „ФК Г.” АД, а назначаването на А.Т. е било възприето като негов представител в управителните органи на дружеството. Тегленето на банков кредит не само за текущите нужди на клуба, но и с оглед необходимостта с част от получените средства да се извърши и плащане към предходния собственик също е било обсъждано и решено на заседание на УС, а след това одобрено от НС. Не без значение е и обстоятелството, че е била налице нужда от тези средства за функционирането на футболния клуб и част от тях действително са разходвани за това, като се е знаело и това, че обезпечаването на кредита ще се извърши със средства от фирми на новия собственик, възприеман най-вече като логичен инвеститор. Това положение не е било необичайно, видно от показанията на св. Е. К., който сочи, че в разговори с Ал. Т. е била обсъждана възможността при следваща продажба на футболния клуб новият собственик да изплати задълженията по кредита. Било е известно извършването на преводи към швейцарския ескроу агент и именно с оглед липсата на средства и последващата позиция на УС, свеждаща се до това, „че не е нормално ЦСКА да плаща за ЦСКА” /прочетени показания на св. К. – л.1, т.11 досъд. пр-во/ е било изпратено писмо до банката, че кредитът няма да бъде обслужван, както и искане до купувача „ФК Г.” АД за възстановяване на предоставените средства.

Относно взетите решения от УС и НС на „К.” АД за продажба на неоперативни активи, за сформирането на комисия, за начина на определяне цените и сключването на процесните договори съдът счете, че са налице непротиворечиви гласни доказателства – показанията на служителите, участвали при вземането на решенията, както и пряко ангажираните с тази дейност като О.А., Т.Ч., С.П., В.Я., Л.С., П.Г.. Въз основа на съвкупно преценените им показания несъмнено се установява, че първоначално за финансовите нужди на дружеството /към м.юли 2007 г./ е било решено неоперативните му активи да се продават, като едва впоследствие е реализирана възможността продажбата на хвостохранилището и на блок 60 да се ползват с обезпечителна цел във връзка с необходимостта да се гарантира поредно плащане по сделката за покупка акциите на ЦСКА от страна на създадено за тази цел дружество, част от холдинговата структура, управлявана от М.. Обяснимо към този момент не всички служители в счетоводството на „К.” АД и в отдел „Недвижими имоти” /като В.Я., А.Д., Г.Т. и С.Д./, изпълняващи технически функции, са били наясно с предназначението на постъпващите от продажби на имоти парични суми и по -конкретното с оперирането с тях впоследствие, но няма спор, че решението за разпореждането с активи, сред които и процесните имоти, е било взето от управителните органи на дружеството. Дори част от членовете на УС да не са били запознати и с точния правен механизъм, по който е прието да се извърши плащане към друго дружество от същата структура и с причините за това, те не са били с погрешното убеждение, че от инкриминираното разпореждане с процесните имоти в дружеството ще постъпят парични средства. Именно поради това и сочат, че имотите всъщност са били „заложени” и е предстояло обратното им закупуване, като се е обсъждал срок за това, а впоследствие и удължаването му. Нещо повече този механизъм – залагане на имот за уреждане на финансови взаимоотношения, възникнали по повод отпуснат кредит, е бил ползван и по други поводи, не е бил необичаен и не е направил особено впечатление и в процесния случай. Дори и свидетели като С.А. /юрисконсулт в „К.” АД, която не е работила пряко по процесните сделки/ и П.Г. /заявил, че като нов член на УС не е бил съвсем наясно с взетото на подпис решение относно хвостохранилището/, изрично споменават за обсъжданото обратно изкупуване на имота, което би било нелогично в случай, че въобще не е ставало въпрос за отчуждаване на имотите при сочените условия.

С особено значение за преценката на съда относно знанието на ръководството на дружеството за точното естество на процесните сделки и за наличните взаимоотношения между страните по този повод са показанията на свидетеля Ч.. В тях се съдържа детайлно и последователно излагане на обстоятелствата, при които е било разисквано и взето решение за подобно процедиране – след обсъждане с индийските представители в ръководните органи и изричната яснота у останалите членове на УС, че се търси механизъм за помагане при извършване плащането на дълг на дружество, включващо се в холдинговата структура, към която принадлежи и „К.” АД и към чийто собственик последното има финансови задължения. Без съмнение в тази връзка не се е и очаквало реално постъпване на парични суми в дружеството, а по-скоро се е преследвала обезпечителна цел и поради това е договаряно обратното връщане на имотите. Като логично и достоверно в този контекст следва да се възприеме твърдението на свидетеля, че клаузите за заплащане на цената са били включени в договорите по настояване на сочения в тях купувач /продавач по сделката с акциите на ЦСКА/, а за установяване наличието на връзка между обективираните процесни сделки и постигнатото чрез тях плащане по договора с „Д. И.Х.” АД се е пристъпило към изготвянето на съответните споразумения. Обсъжданите показания в съществената им част за знанието на членовете на УС относно този смисъл на сделките, свеждащ се до предназначението им за погасяване на дълга по закупуване акции на ЦСКА и временно подпомагане на купувача намират опора и в казаното в същия смисъл от св. О.А.  и св. С.П..

От значение за установяване в пълнота на създалите се отношения между страните по една сделка с подобен характер са именно показанията на техните представители и в случая от страна на купувача такъв е свидетелят В.Б. /чието дружество има качеството кредитор, получил плащане чрез друго негово дружество „В.И.” АД/. Според показанията му плащането по основната сделка по продажба акциите на ЦСКА на фирма на М. е било трудно, като за част от сумата е ползвана възможността да се прехвърлят имоти на „К.” АД, които да бъдат върнати обратно при плащане на цената, като едва след изтичане на уговорения за това срок и липсата на плащане той е продал ненужното му хвостохранилище, а за общежитието планираното обратно изкупуване дори било реализирано. Казаното намира опора не само в свидетелски показания /като например тези на св. В.Д./, но и в писмените доказателства, установяващи в крайна сметка, че платената за хвостохранилището цена е била преведена по сметка на „Д. И.Х.” АД от следващия преобретател „Р. С.Х.Б.” ЕООД, което е имало инвестиционни намерения в „К.” АД, като не се установява каквото и да е отношение на подсъдимите Т. и И. към така сключената последваща сделка. Посоченото фактическо положение за действителната същност на процесните сделки е още по-ясно установимо при процедирането с общежитието, което и след прехвърлянето му на „В.И.” ЕООД е продължило да се ползва от комбината, а впоследствие е и върнато обратно в неговия патримониум.     

За финансовите отношения между „К.” АД и „Ф.Г.” ЕАД към инкриминирания период са налице писмени доказателства, като обстоятелството, че комбинатът е имал блокирани сметки и е работил чрез тези на „Ф.” ЕАД намира категорично потвърждение и в показанията на свидетелите П., А., Г., Д., Т.. От значение за изводите по делото е и установеното от тези свидетели фактическо положение в дружеството по разискване на финансовите въпроси, като в тази насока всички са категорични, че същите били обсъждани и решавани основно от индийските представители на собственика, чийто имена и цитират – В.Д., Суапан Дев Гош, Рахул Рао, Бхаве, Ашок Агарвал, Лалит Праатап и др. За тях дори се подчертава, че са били назначавани на длъжности, дублиращи вече заети от български служители и именно те изготвяли дневния ред на заседанията на УС, като главно те управлявали и движението на паричните потоци. Този подход на управление в холдинга е бил възприет и в други дружества в неговите рамки, каквото например е „ФК Г.” АД, управлявано от Ашок Агарвал, независимо че в управителните органи на ISMS били включени и св.Е.Д. и подс. И.И..

Финансовите отношения на „К.” АД с дружеството GSHL, С.Х.Б. също са установени по делото, като дължимите от страна на първото суми са били и признати като вземане в производството по несъстоятелност. От друга страна, няма спор, че отпуснатият кредит на името на „ПФК ЦСКА” АД е бил обезпечен от страна „Ф.Г.” ЕАД, което дружество е погасило част от кредита след като същият е престанал да се обслужва от кредитополучателя, като няма данни да е имало насочено към „ПФК ЦСКА” АД искане за връщане на дадената сума, доколкото реалният получател на кредита е ФК „Г.” АД, а реалният плащащ е „К.” АД /длъжник на дружеството – майка GSHL/. Точният механизъм на извършване на плащанията по така съществувалите договори за кредит, както и развитието на тези отношения не е било предмет на изследване по делото именно с оглед на това, че при изграждане на обвинителната теза е неглижирана връзката между извършваните от страна на „К.” АД плащания в полза на „Ф.Г.” АД, свързаността на последното с купувача по сделката за акциите на „ПФК ЦСКА” АД и наличния дълг на комбината към дружества, принадлежащи към същата холдингова структура, което е довело и построяването на обвинение, в чийто предмет на доказване пряко не се включва изясняването на тези въпроси. Поради това и тяхното обсъждане не позволява конкретика /при липсата и на експертни изводи в тази насока/, но се налага с оглед дадените от подсъдимите обяснения за причините, поради които е било взето и реализирано решението с имоти на „К.” АД да се обезпечи част от изпълнението на сделката по продажба на акциите на „ПФК ЦСКА”АД. За изводите си, обаче, че това е именно така, съдът взе предвид не само обясненията на подсъдимите, но и подкрепящите ги писмени и гласни доказателства.

Обясненията на всички подсъдими са еднопосочни и взаимно непротиворечиви, като в главната им, относима към предмета на доказване част - за свързаността между отделните обсъждани търговски дружества, за конкретните причини за отпускане кредит на ЦСКА, за начина на разходване и погасяването му, както и отношенията, съпътстващи извършеното разпореждане с имоти на „К.” АД, намират опора в обсъдените вече свидетелски показания и писмените доказателства, част от които и създадени именно с оглед постигането на яснота относно действителното фактическо положение. Следва да се отбележи, че значима част от посочените писмени доказателства са били налице в досъдебното производство. Такива освен фирмената документация, решението на КЗК, договорите за предоставени на „К.” АД кредити, договора за продажба акциите на ЦСКА на „Т. С.” АД, са и писма на А.Т. до синдиците на „К.” АД и до прокуриста на Ф.Г.” АД, както и писмо до „К.” АД от Г. С. от 23.06.2008 г. /заверени копия съответно на л.84-86, л.87-88, на л.89-91 и на л.94-95, т.28, представени от св. Т. Ч. като началник на отдел „Правен” в „К.” АД/, което позволява сигурен извод, че дадените пред съда обяснения, както и представените в съдебното производство писма не са изготвени с оглед воденото производство и не пораждат съмнение относно достоверността на съобщените факти. Основният извод, който може да бъде направен въз основа на същите е, че както извършените преводи от сметка на ПФК „ЦСКА” АД, така и прехвърлянето на имущество на „К.” АД не могат да се разглеждат изолирано от обективно наличната свързаност между посочените дружества и обусловеното от това ангажиране на някои от тях със задълженията на други чрез сключването на правно допустими за отношения между търговци сделки. Именно поради това съдът възприе за достоверно и твърдяното в същия смисъл от всички подсъдими в дадените от тях обяснения.

Експертните заключения съдебният състав счете за компетентно изготвени в съответствие със специалните познания на вещите лица в областта на криминалистиката и икономиката. Въз основа на установеното чрез графическото изследване на  процесните платежни нареждания, предварителен договор за продажба на хвостохранилище, както и протокол от заседание на УС на „К.” АД несъмнено се установява, че сe касае за истински документи т.е. подписани от сочените в тях автори на същите. По отношение на оценителната експертиза  за хвостохранилището, съдът счете, че независимо от оспорване изводите на вещото лице от страна на защитата в съдебно заседание и направените възражения по същата, следва да възприеме за меродавна направената оценка на имота, доколкото същата е мотивирана от посочените от експерта съображения за уникалността на имота и именно този аргумент е дал основание за решаващите му изводи да го оцени, като направи отбив в размер на  30 %. Единствено по отношение на изложените в тази насока съображения за отчитане на възможността за ползване на намиращия се в него хвост не могат да бъдат споделени и възприети за целите на конкретното производство, доколкото в рамките на същото не е установено предмет на прехвърлителната сделка да е бил и хвостът, което да е от значение при преценка стойността на имота  в посочения от експерта смисъл, като би следвало да се преценява само наличието му в имота и оттам да се отчете възможността за ползване на последния.  

За пряко относими към предмета на доказване по делото съдът възприе описаните по-горе писмени доказателства, въз основа на които счете, че се извлича в пълнота установената фактология.

 Съдържащите се в т.15 от досъдебното производство копия на документи по процесната сметка на „ПФК ЦСКА” АД, както и по сметки в лева и в щатски долари в „И.А.Б.” АД съдът не взе предвид при изграждане на фактическата обстановка, доколкото същите не са пряко относими към предмета на доказване по делото. По същите съображения не бяха взети предвид материалите в т.3, т.5, т.6, т.19, т.20, т.21, т.22, т.30, т. 7 и т.13 от досъд. пр-во, отнасящи се съответно за сключени договори за наем от „ПФК „ЦСКА” АД, за трудови договори и анекси в „ПФК „ЦСКА” АД,  за банкови сметки с титуляри Ал. Т., Ал. Г. и др. лица, за вписвания в техни персонални и на трети лица партиди на Агенция по вписванията, както и за справка от НОИ за подадена информация с осигурител  „ПФК ЦСКА” АД и приложения годишен финансов отчет за 2007 г. на „В.И.” ЕООД /л.44- 67, т.29 досъд. пр-во/.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При установената по делото фактическа обстановка и основаващо се на нея принципно становище на съдебния състав за наличието на свързаност между описаните от обвинението като две отделни неправомерни разпореждания – с парични средства на „ПФК ЦСКА” АД и с имоти на „К.” АД, чрез които се твърди подсъдимите в посочените конкретни форми на съучастие по между им да са реализирали състава на престъплението присвояване, е безпредметно по отделното обсъждане и от правна страна на инкриминираните деяния, още повече че от обективна и субективна страна в същите не се установява присвоителна деятелност на което и да е от подсъдимите лица.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.201, ал.1 НК се изразява в присвояване от длъжностно лице на чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, което на първо място означава, че субект на престъплението е лицето, което има качеството на длъжностно в дружеството, чийто пари, вещи или ценности са му връчени или поверени да ги пази или управлява, а на следващо - че то се е разпоредило -правно или фактически, неправомерно с тези вещи в свой или чужд интерес, причинявайки вреда на дружеството.

В рамките на инкриминирания период А.Г. е бил председател на УС и изпълнителен директор на „ПФК ЦСКА” АД, А.Т. – ************* и член на УС – група ”А” на „К.” АД, а И.И. –член на УС група ”А” на „К.” АД, като са били оправомощени да се разпореждат с имущество на дружествата. Поради това безспорно са имали качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1 б. „б” от НК, тъй като на всеки от тях е била възложена ръководна работа, като от събраните доказателства се установява и че всеки от тях е участвал активно при вземането на решенията относно разходването на средства и разпореждането с активи на дружествата. Независимо, че имат качеството длъжностно лице и могат да са субект на вмененото им престъпление, обаче установените по делото обстоятелства не обосновават извода, че с описаните от обвинението, а и на практика установяващи се като извършени техни действия са присвоили пари или вещи на представляваните дружества.

По делото са несъмнено установени фактите по вземане на решение от УС и НС на „ПФК ЦСКА” АД за ползване на кредит от „И.А.Б.” АД, условията по отпускането и обезпечаването му, както и по разходването на част от същия – 3 490 000 евро за плащане по сключения през 2007 г. договор за покупка акциите на футболния клуб от ФК „Г.” АД, а най-сетне и по окончателното му издължаване от страна на предоставилото обезпечение дружество „Ф.Г.” ЕАД. При проследяване на обстоятелства, свързани с така посочените основни моменти по този пункт от обвинението не може да бъде направен извод, че подс. Т. и подс. Г. неправомерно са се разпоредили с инкриминираните парични суми, както и че това е било вредоносно за дружеството. Това е така на първо място поради факта, че не съществува забрана получените чрез кредит средства да се изразходват по усмотрение на управителните органи на дружеството, а в процесния случай членовете на последните са били информирани, че част от тях са необходими за заплащане акциите на дружеството. Дори да не са били запознати в детайли с всички необходими действия по реализиране на посоченото намерение, то категорично те не са били въведени в заблуждение по този въпрос, като в същото време са били и наясно, че част от средствата са необходими и за издръжката на клуба, както и че отпускането им е сторено въз основа на предоставеното от страна на новия собственик обезпечение, каквото на практика представлява залога върху парични средства на „Ф.Г.” АД. Класическа схема на присвояване е налице при предоставянето на парични суми от страна на длъжното лице, на когото е поверено разпореждането с тях, на трето лице, без да е налице основание за това. Това твърдение от страна на обвинението, обаче в процесния случай е опровергано от доказателствата по делото, сочещи, че макар „ПФК ЦСКА” АД действително да не е било страна по обсъждания договор /между ”Д. И.Х.” АД и ФК „Г.” АД/, то именно неговите акции са били предмет на сделката и колкото и нелогично да изглежда активите му да бъдат ползвани за заплащане на цената му, то подобен подход не е недопустим, а още по-малко е и вредоносен за дружеството. На практика стореното се свежда до това, че купувачът на едно имущество ползва същото, за да получи заем, чрез който да заплати на продавача цената по сделката, без по този начин да намалява стойността на имуществото. За използването на идентичен механизъм, но за придобиването на „К.” АД сочи в показанията си свидетелят О.А., според когото за плащанията по облигационния заем за закупуването на комбината е било необходимо осигуряването на средства именно от неговата дейност.

На следващо място, за да се счете, че извършеното по този начин разпореждане е присвоително, следва да се установи липсата на намерение за връщане или възстановяване на полученото. В случая обратното е декларирано изначално още с учредяването на обезпечение, предоставено от страна на собственика, в чиято полза е било извършеното инкриминираното разпореждане. Нещо повече в крайна сметка с окончателното плащане по договора за кредит от страна на „Ф.Г.” АД и липсата на претенции впоследствие към кредитополучателя на практика преведените парични суми са върнати и не би могло да се приеме, че реално е настъпила вреда за футболния клуб. Окончателното уреждане на възникналите между „ПФК ЦСКА” АД, „ФК Г.” АД и „Ф.Г.” ЕАД отношения по повод отпуснатия кредит и ползването на инкриминираната част от него е сторено при последващото договаряне на условията за продажба акциите на клуба на „Т. С.” АД, включващи поет от страна на продавача ангажимент да осигури цедиране на възникналото вземане на  „Ф.Г.” АД спрямо ЦСКА и заместването в дълг на последното от страна на ФК „Г.” АД в пълен размер. В същата насока не може да бъде пренебрегнато и посоченото в обстоятелствената част писмо от 23.06.2008 г. на „Г. С.” и „Г. С.Х.Л.” до „К.” АД, в което е изразено съгласие за удържане на сумата от 4 951 039.77 евро от непогасения заем  на дружеството.  Отчитайки всички тези факти, съдът прие, че с разпоредителните действия по извършване на процесните преводи от страна на подс. Т. и подс. Г. /независимо от конкретната роля на всеки от тях в извършването им/ не може да се счете, че се е целяло присвояване на сумите, нито пък, че това фактически е станало, доколкото реална вреда от това за „ПФК ЦСКА” АД не е настъпила. Поради това постанови оправдаването на всеки от тях по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

При възприетата по делото обстоятелствена част относно механизма на извършване на плащането на отделните вноски по договора за покупка акциите на ПФК „ЦСКА” АД от страна на купувача на същите – новосъздададеното дружество ФК „Г.” АД, включващо се в холдинговата структура начело с GSHL, о. Ман, заедно с дружествата „Г. С. Л.”, С.Х.Б. и „Ф.Г.” АД, се налага извода, че и описаното във втория пункт от обвинението, касаещо присвояване от „К.” АД, което да е реализирано в съучастие на подс. Т. и подс. И. като съизвършители и подс. Б.Б. като техен помагач, не е осъществено. Обвинителната теза се свежда до това, че са продадени конкретните описани имоти с имуществото в тях в съответствие с решението на управителните органи на дружеството, при което, обаче по негова сметка или в касата му не е постъпвала посочената продажна цена. Не случайно и обвинението не твърди, че е присвоена именно последната, а продаденото имущество – движимо и недвижимо, по който начин всъщност косвено се признава установеното по делото, че не се е очаквало постъпването на парична сума т.е. самото обвинение се съгласява с това фактическо положение, доколкото не се инкриминира неотчитането на паричната сума. Нещо повече, изрично е посочено и, че такава въобще не е била престирана от страна на купувача по сделките, при което положение възниква въпроса налице ли е неправомерно /в разрез с взетото решение на управителните органи/ и безвъзмездно разпореждане от страна на подс. Т. и подс. И., в която дейност да са били подпомогнати от подс. Б.. Пълна и обективна преценка на установените по делото факти налага отрицателен отговор на този въпрос и обосновава крайния решаващ за произнасянето на съда извод, че с извършеното разпореждане практически се е целяло уреждането на чужд дълг в съответствие с действителната воля на членовете на управителните органи на дружеството, независимо от начина на общото й обективиране в изготвените протоколи.

Според обвинителната теза със самите сделки по продажба на имуществото без заплащане на посочената в договорите цена е извършено присвояване на имотите и намиращи се в тях вещи. Принципно тази теза би била издържана в случай, че разпореждането е неправомерно т.е. в разрез с взетото решение от страна на управителните органи на дружеството. В процесния случай, обаче само формално това е така, доколкото документалното оформено решение на УС е било да се продаде, а не да се даде, независимо по какви съображения, включително и такова да се поеме чужд дълг. Съвкупната преценка на доказателствата по делото, обаче е в подкрепа именно на тезата на защитата за изначално ясно намерение да се помогне на друго дружество в холдинговата структура, към която е принадлежало и „К.” АД и от която то е ползвало кредити за функционирането си. Това е следвало да стане не чрез пари в брой, с които дружеството не е разполагало, а с имоти, за които отнапред е било преценено, че не са оперативни. При вземане на решението са участвали и неразпитаните по делото членове на управителните органи, стоящи близко до собственика и пряко прокарващи неговия интерес да ползва активи на едно от дружествата си, за да погаси дълг на друго такова, след което да уреди възникналите отношения било като приспадне даденото от съществуващи  дългове на първото или по друг начин, включително и чрез връщане обратно на даденото.

Така на първо място при очертаната по делото фактология не може да бъде възприета тезата на обвинението, че с действията си подсъдимите Т., И. и Б. на практика са подарили инкриминираните имоти с вещите в тях на трети лица. Обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства опровергават подобен извод и сочат на категоричен такъв, че с прехвърлянето собствеността върху двата процесни имота, „К.“ АД е встъпило в чужд дълг - този на ФК „Г.” АД към „Д. И.Х.“ АД и престацията му е била не едно същинско изпълнение - дължимата от заместения длъжник парична сума, а даване вместо изпълнение. За встъпването в дълга на ФК „Г.” АД сочат не само обясненията на подсъдимите, свидетелските показания, но и наличното четиристранно споразумение, което е изрично в този смисъл и на практика представлява двустранно поемане на дълг, тъй като е налице договаряне на „К.” АД /явяващо се трето лице за страните по договора за продажба акциите на ЦСКА/ с кредитора /”Д. И.Х.” АД/ и с длъжника /ФК „Г.” АД/. Поемането на чужд дълг е допустимо и основанието за това винаги следва да се търси във вътрешните отношения между длъжника и третото лице, като то може да се изразява в желанието да се изпълни задължение към длъжника, да се надари или пък да се кредитира същия и принципно то не е от значение за кредитора. В процесния случай както „К.” АД, така и ФК „Г.“ са дружества, включващи се в холдинговата структура, начело с „GSHL”, о.Ман, който е един от основните кредитори на „К.“ АД към инкриминирания период. Престацията на последното вместо длъжника ФК „Г.“ АД не е отричана от „GSHL“, като обратният извод се налага както от  кореспонденцията, водена между двете дружества, така и от споразуменията, залегнали в договора за последваща продажба акциите на ЦСКА на „Т. С.“ АД, който е следвало да осигури връщането на имотите обратно в патримониума на „К.“ АД като част от покупната цена. Следователно основанието за встъпване в обсъждания дълг би могло да е както да се прихване задължението на дружеството към негов кредитор /каквито към този момент са „GSHL” и „Ф.Г.” АД/, така и да се предостави обезпечение в полза на друго дружество в холдинга /”ФК Г.” АД/, но не би могло да се разглежда като дарение на последното. При всички положения, обаче при така изяснените отношения между дружествата, участвали в сделката, следва да се изключи основателността на обвинителната теза за разпореждане в полза  на В.И.“ ЕАД. Последното по силата на изрично споразумение е влязло в ролята на кредитор, съгласил се да приеме даденото като обезпечение на вземането си от свой длъжник /ФК „Г.” АД/ от заместилото го дружество – К.” АД без да се интересува от причината за това, като по този начин впоследствие се е удовлетворил. В подкрепа на това е не само наличното споразумение, в което се посочва този начин на уреждане на отношенията, но и неспорния по делото факт, че след сключването на процесните сделки акциите на футболния клуб са били прехвърлени на ФК „Г.” АД т.е. счетено е, че продавачът им „Д. И.Х.” АД е получил плащане.  

Относно естеството на престацията от страна на „К.“ АД чрез даване на процесните вещи, с което  се е целяло изпълнение на договора между „Д. И.Х.” АД и ФК „Г.” АД, може да се съди от ясно изразеното съгласие на кредитора да приеме „другото“, предлагано от заместващия длъжник /видно от четиристранното споразумение/ и най-вече въз основа на това, че в крайна сметка по този начин е погасен дългът на ФК „Г.“ АД. Даването на вещ вместо пари има погасителен ефект и прилича на продажба на вещта, доколкото задължението за плащане на цената се компенсира с насрещното парично вземане, като вещта незабавно преминава в собственост на кредитора. По делото, обаче се установява, че действителните отношения на страните се свеждат до желанието на кредитора /”Д. И.Х.” АД/ да получи надеждно обезпечение на паричното си вземане и поради това е била обсъждана възможността имотите да се продадат с уговорката за обратно изкупуване, в който случай едва след изтичане на срока за това и липсата на плащане, кредиторът би станал собственик на имотите. Именно такава е била и същността на уговорката между страните в процесния случай, разкриваща се както с наличната в предварителния договор клауза за обратно изкупуване в 3 -месечен срок, така и с договореното в окончателния такъв отлагане предаването на владението за същия срок. Най-сетне и в решенията на УС ясно се проследява намерението продаденият недвижим имот – хвостохранилище, да се изкупи обратно в посочения срок. Обичайно продажбата с уговорка за обратно изкупуване прикрива заем и има обезпечителен характер, поради което е изрично забранена между физически лица /чл.209 ЗЗД, обявяващ посочената уговорка за недействителна/, но при търговци е налице подобна правна възможност. Действителността на договора, обаче изисква наличието на писмена форма за това съобразно изричната разпоредба на чл.333 ТЗ. Такава в случая е налице само в предварителния договор и липсва в окончателния такъв от 01.11.2007 г. Въпреки това както предварителната уговорка в четиристранното споразумение, така и последващото процедиране с имотите сочи, че последните са ползвани именно с посочената цел и сключеният договор за продажба е бил с предназначение да прикрие обезпечение. Независимо дали правно издържано са постигнали този резултат, за предмета на настоящото производство от значение е именно преследването на тази цел, която в достатъчна степен се установява по делото. В крайна сметка се е стигнало до това, че паричният  дълг на ФК „Г.” АД не е бил погасен както с плащане, така и чрез полученото вместо дължимата сума, а чрез удовлетворяване на кредитора от предоставеното обезпечение. Неуредени са останали отношенията между „К.” АД и ФК „Г.” АД и същите впоследствие са претърпели развитие с оглед вътрешните отношения в цялата холдингова структура, като към този момент подсъдимите Т., И. и  Б. нямат съпричастност, нито пък случилото се е обхванато от инкриминирания период. Независимо, че последващото развитие на отношенията между посочените дружества, нямат значение за правната оценка на очертаната от обвинението фактическа деятелност на подсъдимите, следва да се спомене, че и то е в подкрепа на обсъждания действителен характер на сделките и целта на извършването им. Така УС на „К.” АД е обсъждал удължаването на срока за обратно изкупуване на хвостохранилището, договорено е връщането на имотите да е част от цената, която „Т. С.” ЕАД ще плати за придобиване акциите на ЦСКА, а собствеността върху общежитието е била прехвърлена обратно на дружеството със сделката от 01.04.2009 г., като в разменена кореспонденция е обсъждано и евентуалното приспадане на дадените парични суми от дълговете на „К.” АД. Тези обстоятелства, преценени в цялост и с предшестващите и съпътстващи сделките договорености, ясно сочат, че целта на извършеното разпореждане не е била присвоителна.

При така направената правна оценка на фактите по делото без значение за крайния извод относно липсата от обективна и субективна страна на присвоително деяние е обстоятелството на каква стойност е прехвърленото имущество, още повече че по делото по вече изложените съображения при обсъждане на съответната оценителна експертиза не е установено за невъзстановения имот – хвостохранилище, тя да е именно в посочения от обвинението размер.

Всичко казано по отношение на обвинението за присвояване, вменено на всеки от подсъдимите може да се обобщи и сведе до крайния извод, че извършените от тях действия са правомерни и представляват разрешени за търговски дружества сделки. В съответствие са били с решенията, взети от управителните им органи и не са целели безвъзмездно разпореждане, а са постигнали целта си да се предостави възможност за придобиването на други активи от дружество, намиращо се в обща структура, а не да се  облагодетелстват лицата, участвали в реализирането им или трети, свързани по какъвто и да е начин с подсъдимите лица.

По така изложените съображения съдът счете, че с вменените на всеки от подсъдимите А.Т., И.И. и Б.Б. действия не е реализирано твърдяното в съучастие по между им присвояване на имущество на „К.” АД, с оглед на което постанови оправдаването им по така повдигнатото обвинение по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.   

Относно обвинението спрямо подс. Т. и подс. И. за престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК съдът счете, че деянието, с което се твърди осъществяването му, а именно съставяне на официален документ – инкриминирания предварителен договор, в който да е удостоверено невярно обстоятелство, че с подписване на договора се счита за платена продажна цена от 6 300 000 евро, е несъставомерно. Първото съображение за този извод се свежда до това, че процесният документ – предварителен договор от 31.10.2007 г., не притежава характеристиките на официален по смисъла на чл.93, т.5, тъй като в него не се откриват кумулативно елементите от легалната дефиниция - установен ред и форма на издаването му от длъжностно лице в кръга на неговата служба. Това е така, доколкото в процесния договор е отразено съглашение на равнопоставени субекти, чийто волеизявления принципно не могат да бъдат лъжливо документиране по смисъла на чл.311 НК. Последното в случая не е налице и с оглед сочения от защитниците факт, че страните са договорили да се счита за платена продажната цена, което не е невярно, като не може да се твърди, че е налице лъжливо обстоятелство само с оглед употребения от страните израз, съвпадащ с един от елементите на престъплението – използването на документа като доказателство за посоченото обстоятелство. Поради това и за така повдигнатото обвинение по чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК бе постановено оправдаване на подсъдимите А.Т. и И.И..

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: