Решение по дело №111/2021 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 260122
Дата: 1 септември 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Недко Цолов Петров
Дело: 20211810200111
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Б., 01.09.2021  г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Б.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, ­­­6-и състав, в публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. П.

 

при секретаря Х.К., като разгледа докладваното от съдията АНД № 111 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Предметът на делото:

Наказателно постановление (НП) *, издадено от Л. П. Х. – Началник отдел  „Оперативни дейност”- С.  в Централно управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на *, с което на ЕТ „В. – Т. Х.”, с ЕИК *, представлявано от Т. В.Х., на основание чл. 53, ал. 1 във вр. чл.27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказанияе имуществена санкция” от 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № *. на Министерството на финансите (МФ) за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност/ЗДДС/.

Становищата на страните:

Недоволен от това Наказателно постановление е останал В.Т.Х. /управител на ЕТ „В. - Т. Х. - В.Х.“ /правоприемник/ на  ЕТ „В. - Т. Х.”/, който подава жалба, в срок. В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издаденото НП като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна (Началник отдел  „Оперативни дейност”- С.  в Централно управление на НАП) – редовно призована, не изпраща представител. В писмена защита до въззивния съд гл. юрисконсулт Е. при ТД на НАП изразява становище по жалбата, по хода на делото и доказателствата. Според нея жалбата е неоснователна и незаконосъобразна. Иска се РС-Б. да постанови решение, с което да потвърди обжалваното Наказателно постановление. Твърди че в хода на наказателното производство не са допуснати нарушения и е налице съответствие във фактическата обстановка от АУАН и Наказателното постановление.

По време на административно наказателното производство управителят на дружеството – жалбоподател е починал на 16.11.2020г., видно от справката на НБД „Население“. Наследниците на Т. Х. са депозирали пред въззивния състав споразумение от 10.12.2020 г., с нотариална заверка на подписи и съдържание рег.№3629, 3630 от 10.12.2020 г. на Таня Ревова, нотариус peг. №418 по РНК, сключено между Ц.М.Х., В.Т.Х., Й.Т.Х. и В.Т.Х., всички в качеството на наследници на Т. В.Х. с ЕГН **********,***, че именно В.Х. е поел търговското предприятие на ЕТ „В. - Т. Х.”, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, с ЕИК: *, който едноличен търговец, който ще продължи дейността си като ЕТ „В. - Т. Х. - В.Х.“. Установява се също, че към 16.12.2020 г. в Търговския регистър е налице вписана промяна – поемане на търговското предприятие на едноличния търговец и наследник по реда на  чл. 60, ал.2 от ТЗ, правоприемникът е ЕТ „В. - Т. Х. - В.Х.“. Създаденото по време на търговската дейност предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството. В  чл. 60, ал. 2 от ТЗ е предвидена възможност за продължаване търговската дейност на починалия търговец, когато това се желае от наследниците му със запазване или не на фирмата, с която е бил регистриран. След поемане на търговското предприятие на ЕТ новият собственик става правоприемник на всички включени в него права и задължения на починалия търговец. От своя страна с поемането на предприятието от конкретния наследник В.Х., се поемат не само правата, но и задълженията на поетото предприятие на едноличния търговец. При това положение носител на правата и задълженията във връзка с търговската дейност на починалото лице става наследникът, който поеме предприятието /правоприемник/. Установено е, че правоприемството е настъпило на 16.12.2020 г., следователно към правоприемника е преминала имуществената отговорност на праводателя по издаденото наказателно постановление, поради което, се явява и процесуално легитимиран в настоящето производство като страна/въззивник/.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

          От фактическа страна:

Обжалваното Наказателно постановление е издадено против ЕТ „В. - Т. Х.”, за това, че при извършена проверка на 14.06.2019 г. в 12.40 ч. в търговски обект по смисъла на &1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находящ се в гр. Б., ул. Ц. О. № *, стопанисван от ЕТ „В. - Т. Х.” се констатира, че в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на същата. Установено било, че дневният оборот от монтираното в обекта и въведено в експлоатация ЕСФП модел „RE16PC-ALFA-KL” с ЦРУ тип RE 550-UL с ИН на ФУ: RI000310 и ИН на ФП № 57000653, съгласно дневен междинен отчет  без нулиране и запис във фискалната памет № 0011967 от 14.06.2019г. е в размер на 109.72 лв., както и че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, чрез които няма отразени служебно въведени и изведени суми, а също че фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 2031.00 лв., съгласно изготвен опис на парите в касата на обекта, като установената промяна в касовата наличност е в размер на 1921.28 лв. и представлява въвеждане на пари от касата.

Констатираното от проверяващите служители при ЦУ на НАП било обективирано в Протокол за извършена проверка. Бил съставен и Опис на паричните средства в касата на ФУ към момента на започване на проверката.

На 19.06.2019г. свидетелят Х.П. съставил АУАН № F493427 срещу ЕТ „В. - Т. Х.”, връчен на същата дата на управителя на дружеството-жалбоподател, в който горепосочените констатации били квалифицирани като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № *Въз основа на АУАН, при посочена идентична фактическа обстановка и правна квалификация, на 11.12.2019 г. Л. П. Х. – Началник отдел  „Оперативни дейност”- С.  в Централно управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.052018г, издал обжалваното НП.

Наказателното постановление е получено от управителя на ЕТ „В. - Т. Х. - В.Х.“ /правоприемник/ на  ЕТ „В. - Т. Х.” на 12.02.2021г. и е обжалвано с жалба, входирана в РС-Б. на 19.02.2021г., видно от отбелязването върху жалбата.

По доказателствата:

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в съдебното следствие свидетели Х.З.П. и А.Г.Д., както и в писмените доказателства по делото: съставения АУАН № F493427/19.06.2019г., дневен финансов отчет за 14.06.2019г. (л.25), опис на парите в касата за 14.06.2019г. (л.24), ПИП № сер. АА 0416658/14.06.2019г. (л.18-203), приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.

Показанията на разпитаните свидетели П. и Д. настоящият съдебен състав намира за последователни и логични, доколкото двамата са осъществили проверката на място и непосредствено са възприели обстоятелствата по случая (вкл. и относно процесното нарушение), като техните показания се явяват източник на пряка доказателствена информация за разглежданата хипотеза. Показанията на двамата свидетели взаимно се допълват, като намират опора и в останалите доказателствени материали, и затова съдът ги кредитира изцяло основа своите фактически изводи въз основа на тях. Писмените доказателства, надлежно приобщени по реда на НПК, допълнително спомагат за правилното изясняване на делото в пълнота, като са в синхрон с депозираните показания на свидетелите, и затова съдът изгради своите изводи по фактическите обстоятелства въз основа на тях. Показанията на тези свидетели са подкрепени от писмените доказателства по отношение на инкриминираното нарушение от обжалваното НП и не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал. Въз основа на същите, ведно с писмените доказателства, се установяват по несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на доказване – чл. 102 от НПК. Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.

От правна страна:

По приложението на процесуалния закон:

Жалбата е подадена от управителя на ЕТ „В. - Т. Х. - В.Х.“ /правоприемник/ на  ЕТ „В. - Т. Х.”, в законоустановения срок и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред. Поради това РС-Б. приема, че жалбата е процесуално допустима.

При служебната проверка съдът прецени, че не са налице процесуални нарушения, които съществено да са засегнали правото на защита на дружеството-жалбоподател, доколкото в хода административно-наказателното производство са спазени законовите правила относно компетентността на съответните длъжностни лица, съставили АУАН, съотв. издали НП – Актът е съставен от компетентно лице съгл. чл.193, ал.2, предл.1 от ЗДДС (орган по приходите по чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП), а НП е издадено от „оправомощено длъжностно лице”.

Двата документа съдържат всички законови реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. описанието на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, като е конкретизирана и нарушената законова разпоредба – чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Няма допуснати нарушения при съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен при спазването на правилата на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на свидетел на установяване на нарушението, както и на законния представител на дружеството-жалбоподател, като АУАН е бил подписан от актосъставителя и свидетеля по него, и е бил връчен лично на управителя на дружеството, от което следва и извода за спазването на съответните императивни законови правила, гарантиращи правото на защита на санкционирания правен субект. Няма нарушение и на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, доколкото Актът е съставен в кратък срок след установяването на нарушението, но в рамките на 3-месечния срок от установяване на нарушителя и две години от датата на нарушението, а НП е издадено в рамките на шестмесечния срок от съставянето на АУАН.

Поради горните съображения настоящата съдебна инстанция приема, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват предпоставка за отмяна на акта на формално основание. Ето защо спорът следва да се реши по същество:

По приложението на материалния закон:

Съобразно нормата на  чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин: извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност.

В настоящия случай, от изложената по-горе фактическа обстановка, безспорно се установи, че е налице разлика между фактическата касовата наличност в търговския обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател и отчетената сума по фискалното устройство. От съставения по повод на проверката протокол серия АА № 0416658/14.06.2019г. се изяснява, че по данни от ФУ, касовата наличност следва да бъде 2031.00 лв. Фактическата наличност обаче, е била 109.72 лв., като разликата между двете суми е именно 1921.28 лв. Следва да се посочи и че регистрираното и разположено в търговския обект фискално устройство („RE16PC-ALFA-KL”) разполага с техническата възможност за въвеждане и извеждане на суми, извън случаите на извършени продажби (чрез операциите "служебно въведени" и/ или "служебно изведени" суми ). Тоест, след като е налице несъответствие между разчетената касова наличност от фискалното устройство в обекта и фактическата наличност, то нарушението по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредбата е реализирано от обективна страна.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по смисъла на чл. 33, ал. 1 Наредба Н- 18/ 13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Адресат на задължението, разписано в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н- 18 от 13.12.2006 г. е именно дружеството-жалбоподател, а не конкретно лице от персонала на обекта, който стопанисва.

По размера на наложената имуществена санкция:

Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Същевременно, алинея "първа" на чл. 185 ЗДДС разписва имуществена санкция за юридическите лица от 500 лв. до 2000 лв.

В конкретния случай, с обжалваното наказателно постановление, на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер от 500 лв., като това се явява минималният размер, предвиден в чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС. Наказващият орган правилно е отмерил тежестта на административното наказание, което следва да се наложи на дружеството- жалбоподател, предвид което не следва да бъде ревизирано НП в тази му част.

По приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН.

   Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

   Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

   Съдът счита, че конкретният случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Действително, в АУАН и НП е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, тоест не се накърняват обществените отношения по законосъобразно събиране от държавата на дължимите й данъчни постъпления. Това обстоятелство обаче, не може да бъде основание за приемане на случая за маловажен, доколкото е изрично отчетено от законодателя при определяне наказуемостта на деянието. Съгласно чл. 56 НК, който следва да намери субсидиарно приложение, едно и също обстоятелство не може да бъде съобразено два пъти-веднъж при определяне на приложимия състав на нарушение- основен, привилегирован или квалифициран и при индивидуализацията на отговорността, като смекчаващо или отегчаващо обстоятелство. Така, в чл. 185 ЗДДС е направено изрично законодателно разграничение между нарушенията, които водят до неотразяване на приходи и тези, които не водят до неотразяване на приходи, като за последните се предвиждат значително по- леки санкции. Тоест, фактът на неотразяване на приходи се явява съставомерен и не следва да бъде отчитан допълнително. Нещо повече- обект на закрила с Наредба Н-18/ 13.12.2006 МФ са не само обществените отношения, свързани с обезпечаването на събираемостта на държавните вземания за данъци, но и обществените отношения осигуряващи точното, редовно и надлежно отчитане на стопанската дейност. Всяка една разлика между наличните и документираните средства, препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Следва да се посочи и че по законодателен път е направена преценката, че нарушаването на тези отношения само по себе си е достатъчно за ангажиране на административната отговорност на нарушителя, доколкото се засягат интересите на фиска.

Съобразно гореизложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, в полза на въззиваемата страна срещу въззивника, се поражда право на разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт. Претенцията за разноски е своевременно заявена от процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно- в размер на 80 лева.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление *, издадено от Л. П. Х. – Началник отдел  „Оперативни дейност”- С.  в Централно управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на *, с което на ЕТ „В. – Т. Х.”, с ЕИК *, представлявано от Т. В.Х., на основание чл. 53, ал. 1 във вр. чл.27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” от 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № *. на Министерството на финансите (МФ) за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност/ЗДДС/.

ОСЪЖДА ЕТ „В. - Т. Х. - В.Х.“ /правоприемник/ на  ЕТ „В. - Т. Х.” и представлявано от управителя В.Т.Х., да заплати на Национална агенция по приходите сума в размер от 80 / осемдесет/ лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.

 

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – С.  област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :