Р Е Ш Е Н И Е
№……/…..07.2016г.
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при секретар Х.Х.,
като разгледа
докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 821 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна
жалба, подадена от Я.А.Р. от гр.Варна, действащ чрез адв.С.Н.,
срещу решение №889/09.03.16г., постановено по гр.д. № 12444/15г. на ВРС, ХХI състав, в частта, в която е прието за установено,
че Я.А.Р. от гр.Варна дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 2323,87лв-главница по договор за потребителски заем PLUS –
10262339, сключен на 17.07.13г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда– 25.06.2015г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3815/26.06.2015г.,
постановена по ч.гр.д. № 7412/2015г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК.
В жалбата въззивникът е
навел твърдението, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В допълнение
се сочи, че е нарушено правото на участие на ответника, като се оспорва
наличието на договор и получаването на сумата, както и получаването на
уведомление за предсрочна изискуемост. Моли да бъде отменено решението, като
бъде отхвърлен иска.
Въззиваемата страна БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София , р-н Младост, ж.к. Младост 4, Бизнеспарк София, бл. 14, действащ чрез пълномощник ю.к.Т.Б., е
депозирала в срок отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, против Я.А.Р.
от гр.Варна, иск с правно основание
чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за
установено, че Я.А.Р. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, сумата в размер на 2642,83лв, представляваща
главница по договор за потребителски кредит
PLUS – 10262339, сключен на 17.07.13г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 3815/26.06.2015г., постановена по ч.гр.д. № 7412/2015г. по описа
на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
В исковата молба поддържа,
че с договор за
потребителски заем PLUS– 10262339, сключен на 17.07.13г., е отпуснал на
ответника паричен кредит в размер на 3000лв и закупуването на застраховка от
432лв., която сума била усвоена от ответника. Излага, че в тежест на ответника
било задължението да погаси заема на 36 мес.вноски,
всяка от по 159,48лв, които съставлявали изплащане на главница, ведно с
оскъпяването й. Сочи, че на 20.03.14г. ответникът е преустановил плащането на
вноските по заема, като на осн. чл.5 от договора
вземането станало предсрочно изискуемо в пълен размер към 18.04.14г., като на
длъжникът била изпратена покана за добров.изпълнение
на адреса , посочен в договора. Излага, че ответникът дължал и обезщетение за
забава за периода от настъпването на предсрочната изискуемост – 18.04.14г. до
11.06.15г. Сочи, че ищецът се е снабдил
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която
ответникът подал възражение.
Ответникът Я.А.Р. от гр.Варна , в срока по чл.131 ГПК не е депозирал отговор
на исковата молба. В о.с.з. не изразява становище по иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съобразно тези си
правомощия въззивният съд намира, че така
постановеното решение, в частта, в която е уважена претенция за заплащане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-25.06.15г. до оконч.изплащане, се явява недопустимо. Подобна претенция не
е заявявана от ищеца с исковата молба. Ето защо и при липсата на надлежно
отправено искане от страна на ищеца
първоинстанционното решение по този иск се явява постановено по непредявен иск, поради което и в тази част решението
подлежи на обезсилване.
В останалата му част предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК се явява процесуално допустим, поради което
и съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, каквито не са релевирани в
приетата за разглеждане, като депозирана в срока по чл.259 ГПК, въззивна жалба. Посочената неправилност и незаконосъобразност на решението на районния съд, при липса
на посочени конкретни пороци, водещи до горното, дава основание за
квалифицирането на жалбата като бланкетна. Въведените
с допълнителната молба оплаквания са извън преклузивния
срок по чл.259, ал.1 ГПК, поради което и не следва да бъдат разглеждани.
Отделно от това, предвид липсата на упражнено от отв.страна
право на отговор в срока по чл.131 ГПК, същите се явяват и преклудирани съгл.
чл.133 ГПК.
С оглед на така изложеното и доколкото не се установява нарушение на императивна материалноправна разпоредба, за което по аргумент от т. 10
на ТР № 1 от 17.07.2001 год. по тълк.д. № 1/2001 год.
на ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалвания съдебен акт.
При този изход на спора в тежест на въззивникът следва да бъдат възложени сторените от въззиваемата страна във въззивно
производство разноски за ю.к.възнаграждение в размер на 300лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 889/09.03.2016г. на
Варненски районен съд, ХXI състав, постановено по гр.д. №12444/2015г. на
ВРС, В ЧАСТТА, с която
е признато за установено в отношенията между страните, че Я.А.Р., ЕГН **********,
с адрес гр.******, дължи на БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , р-н Младост, ж.к. Младост 4, Бизнеспарк София, бл. 14, законната
лихва върху главницата от 2323,87лв, считано от депозиране на
заявлението в съда – 25.06.2015 год.
до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 889/09.03.2016г. на Варненски районен съд,
ХXI състав, постановено по гр.д. №12444/2015г. на ВРС, в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА Я.А.Р.,
ЕГН **********, с адрес гр.******, да заплати на БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , р-н Младост, ж.к. Младост 4, Бизнеспарк
София, бл. 14, сумата от 300лева /триста лева /, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за въззивно производство,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В останалата необжалвана
част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.