Решение по дело №821/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 548
Дата: 11 юли 2016 г.
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20163101000821
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 юни 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……/…..07.2016г.

гр.Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                              

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

                                                                МИЛА КОЛЕВА

 

при секретар Х.Х.,

като разгледа докладваното от съдията Чавдарова

въззивно търговско дело № 821 по описа за 2016г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Я.А.Р. от гр.Варна, действащ чрез адв.С.Н., срещу решение №889/09.03.16г., постановено по гр.д. № 12444/15г. на ВРС, ХХI състав, в частта, в която е прието за установено, че  Я.А.Р. от гр.Варна дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 2323,87лв-главница по договор за потребителски заем PLUS – 10262339, сключен на 17.07.13г., ведно  със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда– 25.06.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3815/26.06.2015г., постановена по ч.гр.д. № 7412/2015г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

В жалбата въззивникът е навел твърдението, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В допълнение се сочи, че е нарушено правото на участие на ответника, като се оспорва наличието на договор и получаването на сумата, както и получаването на уведомление за предсрочна изискуемост. Моли да бъде отменено решението, като бъде отхвърлен иска.

Въззиваемата страна БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , р-н Младост, ж.к. Младост 4, Бизнеспарк София, бл. 14, действащ чрез пълномощник ю.к.Т.Б., е депозирала в срок отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, против Я.А.Р. от гр.Варна, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че Я.А.Р. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, сумата в размер на 2642,83лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит PLUS – 10262339, сключен на 17.07.13г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3815/26.06.2015г., постановена по ч.гр.д. № 7412/2015г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

В исковата молба поддържа, че с договор за потребителски заем PLUS– 10262339, сключен на 17.07.13г., е отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 3000лв и закупуването на застраховка от 432лв., която сума била усвоена от ответника. Излага, че в тежест на ответника било задължението да погаси заема на 36 мес.вноски, всяка от по 159,48лв, които съставлявали изплащане на главница, ведно с оскъпяването й. Сочи, че на 20.03.14г. ответникът е преустановил плащането на вноските по заема, като на осн. чл.5 от договора вземането станало предсрочно изискуемо в пълен размер към 18.04.14г., като на длъжникът била изпратена покана за добров.изпълнение на адреса , посочен в договора. Излага, че ответникът дължал и обезщетение за забава за периода от настъпването на предсрочната изискуемост – 18.04.14г. до 11.06.15г. Сочи, че ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът подал възражение.

Ответникът Я.А.Р. от гр.Варна , в срока по чл.131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. В о.с.з. не изразява становище по иска.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съобразно тези си правомощия въззивният съд намира, че така постановеното решение, в частта, в която е уважена претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-25.06.15г. до оконч.изплащане, се явява недопустимо. Подобна претенция не е заявявана от ищеца с исковата молба. Ето защо и при липсата на надлежно отправено  искане от страна на ищеца първоинстанционното решение по този иск се явява постановено по непредявен иск, поради което и в тази част решението подлежи на обезсилване.

В останалата му част предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК се явява процесуално допустим, поради което и съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, каквито не са релевирани в приетата за разглеждане, като депозирана в срока по чл.259 ГПК, въззивна жалба. Посочената неправилност и незаконосъобразност на решението на районния съд, при липса на посочени конкретни пороци, водещи до горното, дава основание за квалифицирането на жалбата като бланкетна. Въведените с допълнителната молба оплаквания са извън преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, поради което и не следва да бъдат разглеждани. Отделно от това, предвид липсата на упражнено от отв.страна право на отговор в срока по чл.131 ГПК, същите се явяват и преклудирани съгл. чл.133 ГПК.

С оглед на така изложеното и доколкото  не се установява нарушение на императивна материалноправна разпоредба, за което по аргумент от т. 10 на ТР № 1 от 17.07.2001 год. по тълк.д. № 1/2001 год. на ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт.

При този изход на спора в тежест на въззивникът следва да бъдат възложени сторените от въззиваемата страна във въззивно производство разноски за ю.к.възнаграждение в размер на 300лв.

                        Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 889/09.03.2016г. на Варненски районен съд, ХXI състав, постановено по гр.д. №12444/2015г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Я.А.Р., ЕГН **********, с адрес гр.******, дължи на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , р-н Младост, ж.к. Младост 4, Бизнеспарк София, бл. 14, законната лихва върху главницата от 2323,87лв, считано от депозиране на заявлението в съда – 25.06.2015 год. до окончателното изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 889/09.03.2016г. на Варненски районен съд, ХXI състав, постановено по гр.д. №12444/2015г. на ВРС, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Я.А.Р., ЕГН **********, с адрес гр.******, да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , р-н Младост, ж.к. Младост 4, Бизнеспарк София, бл. 14, сумата от 300лева /триста лева /, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.2 ГПК.

            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                  2.