Определение по дело №3087/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 673
Дата: 14 март 2019 г.
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20182330103087
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 673 /14.3.2019г.

                                                            14.03.2019 г.                               Град Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     ХV - ти граждански състав

На 14.03                                                                                                      2019 година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                                  Председател: Марина Х.

 

като разгледа докладваното  от  съдия  Х.

гр.д.№ 3087 по описа за 2018 година,

 за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по  искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Г.Д.Д., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1455/2018 г. на ЯРС в размер на общо 2311, 56 лв., като в молба – уточнение от 11.02.2019 год. ищецът конкретизира, че всъщност и съобразно изложеното в обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 от ГПК са предявени шест ОСИ за сумите от 139, 07 лв. – главница и съответно 1041, 38 лв. – неустойка  по ДС от 02.05.2015 год., 31, 57 лв. – главница и съответно 200 лв. – неустойка по договор за мобилни услуги от 28.10.2014 год., 26, 10 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 28.10.2014 год., 873, 44 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 02.05.2015 год., както и законна лихва и разноски в заповедното производство  . Представят се писмени доказателства. Правят се искане за прилагане на ч.гр.д.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК   е постъпил писмен отговор от особения представител на ответницата.

            Съдът, като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове-   допустими, намира че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Представените от ищцовата страна писмени доказателства са относими и необходими и следва да бъдат допуснати. Основателно е искането за прилагане на ч.гр.д. № 1455/2018 г. по описа на ЯРС.

           С оглед на горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

           

 

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.04.2019  г. от 10,50 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

 ДОПУСКА представените от ищцовата страна писмени доказателства, под опис.

 ПРИЛАГА  ч.гр.д. № 1455/2018 г. по описа на ЯРС.

 

 СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

В исковата молба и уточнението се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва се, че догоовр з амобилни услуги от 27.12.2011 год., договор з амобилни услуги и договор за лизинг от 28.10.2014 год., ДС от 28.10.2014 год., и ДС и договор за лизинг от 02.05.2015 год.Съгласно посочените съглашения на клиента били предоставени – мобилни номера, таблет и мобилен апарат, подробно описани. Ответницата не изпълнявала своите задължения, а именно да заплаща дължимите месечни такси, цена за разговори и услуги и лизингови вноски, като тези му задължения били начислени в пет броя фактури за периода 02.2016 – 06.2016 год. Описва се подробно как са изчислени исковите суми, какви са били задълженията на страните по договорите, както и условията за прекратяването им. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В депозирания отговор исковете се оспорват. Твърди, се че липсва сключен договор от 27.12.2011 год., т.к. към тази дата ответницата е била непълнолетна и е можела да действа само със знанието и съгласието на своите законни представители. Не били представени доказателства лизинговата вещ – мобилен телефон да е предоставена на клиента. Освен това се оспорват исковете за неустойка , като се твърди, че клаузите на които се основават са нищожни, като противоречащи на добрите нрави. Иска се отхвърляне на исковете.

Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, вр. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Липсват ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже фактите, на които основава претенцията си – а именно, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги  и договор за лизинг ,при посочените условия – индивидуални и общи, че ищецът е изправна страна по договорите- предоставил е посочените и фактурирани услуги  и устройства, включително размера на претенциите си – главници и неустойки.

В тежест на ответника е да доказва плащане, респ. наличие на основания за недължимост на сумите.

            НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, ведно с призовката за съдебното заседание.

            

 

            Определението е окончателно.

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: