ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 24.11.2020г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа адм.дело №1028 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
във вр. с чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ
и е образувано по искова молба от ЕООД Марица Агро- гр.Х., ЕИК ***, чрез
пълномощника адв.А.А. от ХАК срещу Агенция по вписванията. Твърди се, че на
11.02.2020г. адв.А. - в качеството се на упълномощен от дружеството адвокат,
подал до Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел Заявление с вх.№20200211190708, с което било поискано
вписване на обстоятелства относно действителен собственик. На 06.04.2020 на
посочения ел.адрес за връчване получил указания с №20200211190708, които не
били изпълнени, тъй като били счетени за неправилни и незаконосъобразни. След
неизпълнението получил отказ с №20200211190708-2/10.06.2020г., обжалван пред Хасковски
окръжен съд. По образуваното т.д.№108/2020г. с Решение №78/20.07.2020г. съдът
отменил отказа на длъжностното лице по регистрация за вписване на заявените със
Заявление образец Б7, вх.№20200211190708 данни, касаещи действителния
собственик, като било дадено задължително указание на длъжностното лице по
регистрация за извърши вписването. Поради постановеният съдебен акт на ХОС, то
отказът на длъжностното лице по регистрация се явявал незаконосъобразен акт. В
производството по съдебно обжалване от дружеството било заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лева, както и била заплатена държавна такса в
размер на 10,00 лева. Пред ХОС поискали тази обща сума – 210,00 лева, да бъде
присъдена, но съдът не се произнесъл – не разгледал искането и не присъдил
разноските, тъй като производството пред него било охранително. Тези разноски
обаче представлявали вреда вследствие незаконосъобразно поведение на
длъжностното лице по регистрация и с оглед на отмяна на действията му, то те
били дължими. Излагат се подробни съображения относно допустимостта на
предявения понастоящем иск, както и се посочва съдебна практика. Иска се съдът
да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати сума в размер
на 210,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди от незаконосъобразен и отменен по съдебен ред отказ на длъжностното лице
по регистрация от Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. №20200211190708/11.02.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от 22.07.2020г. до окончателното изплащане
на дължимата сума.
При извършената проверка на жалбата и
изложените факти съдът установи следното:
Съгласно чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по
вписванията отговаря по реда на ЗОДОВ за вредите, причинени на физически и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
длъжностни лица по регистрацията. Същевременно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ сочи, че когато
закон или указ предвижда специален начин на обезщетение, то този закон не се прилага.
Според обстоятелствената част на
исковата молба имуществените вреди, чието обезщетяване се претендира в
настоящото производство са настъпили като последица от отменен по съдебен ред
незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрацията от Агенция по
вписванията и са свързани изцяло с претърпени от ищеца загуби от заплащането на
държавна такса и на адвокатско възнаграждение по развилото се в Окръжен съд Хасково по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ производство по
т.д.№108/2020г. За да е приложим обаче редът по ЗОДОВ по отношение на
обезщетяването за тези вреди, то е необходимо съгласно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ да няма друг
нормативно предвиден специален начин за обезщетение. Съгласно чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ съдът в закрито
заседание в състав от един съдия разглежда по реда на глава ХХІ от ГПК жалбата
срещу отказа на длъжностното лице по регистрацията от АВ, като решението може
да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен
съд, чието решение е окончателно. В глава ХХІ от ГПК - Обжалване на
определенията, няма разпоредби, които да са относими към направените в това
производство разноски от страните. В поместената в същата глава разпоредба на чл.278, ал.4 от ГПК
се съдържа обаче препратка за неуредените въпроси към правилата за обжалване на
решенията, като същевременно чл.273 от ГПК, намиращ
систематичното си място в глава ХХ - Въззивно обжалване, препраща за
неуредените въпроси към правилата за производството пред първата инстанция. В чл.236 от ГПК, Част ІІ, Дял І
- Производство пред първа инстанция, в ал.1, т.6 изрично е предвидено, че в
решението се съдържа и произнасяне по въпроса в тежест на кого се възлагат
разноските по делото като под разноски следва да се разбират направените от
всяка от страните разходи за държавна такса, за вещи лица и за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита от
адвокат. Отделно от всичко това чл.81 от ГПК, поместен в
Част І - Общи положения, предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото
в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В този
смисъл се налага извода, че за обезщетение на направените разходи в
производството по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ е приложим
редът по ГПК, поради което на основание чл.8, ал.3 от ЗОДОВ
за тях се изключва приложението на ЗОДОВ. Не следва да се счита, че в случая намира
приложение правната уредба на чл.541 ГПК, поради
предмета на обжалване в производството пред окръжния съд. Производството не е
охранително, защото не произтича от дължима и постановена от съд защита, а от
разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, чийто по
силата на специален закон са правомощията за извършване на административна
услуга. Постановяването на акт от несъдебен орган, подлежащ на оспорване пред
съд, по предвиден в закона ред, отрича приложението на чл.541 ГПК.
По така изложените съображения съдът
намира предявения иск за недопустим, поради което и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.130 от ГПК и пар.1 от ЗР
на ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК,
и
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ЕООД Марица Агро- гр.Х., ЕИК ***, срещу Агенция по вписванията иск за заплащане
на сума в размер на 210,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди от незаконосъобразен и отменен по съдебен ред отказ на
длъжностното лице по регистрация от Агенция по вписванията, постановен по
заявление вх. №20200211190708/11.02.2020г., ведно със законната лихва, считано
от 22.07.2020г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело №1028/2020 по описа на Административен съд Хасково.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: