РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. КърджА., 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА. в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. К. Дановска
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от М. К. Дановска Търговско дело №
20245100900049 по описа за 2024 година
Производството по търговския спор е образувано по повод искова
молба с вх. № 1960/02.05.2024 г., с която е предявена чрез процесуален
представител, от Е. Ю. А. и М. Ш. А., и двамата от с.Г., общ. М., срещу Г., гр.
С., искова претенция, с която всеки един от ищците цели да бъде осъден
ответника да му заплати сумата в размер на по 195 000 лв., за обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
причинени им от смъртта на техния син М. М. А. при ПТП на 14.06.2019 г.,
ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 09.06.2022 г. до
окончателното им изплащане.
В законовия срок по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответника Г., гр. С.. С отговора си ответникът е направил възражението си за
разглеждане на делото по общия ред по смисъла на чл.369 от ГПК, и което
съдът е уважил. С отговора е направено искане за конституиране като трето
лице – помагач на страната на ответника на виновния за процесното ПТП
водач В. С., роден на **.**.****г в гр. С., живущ в **********, гражданин на
******, за което е приложена молба.
С определение № 335 от 12.09.2024г. е отменено Определение №
303/08.08.2024г., в частта му, с която В. С. от с.М., общ.К., е конституиран
като трето лице - помагач на страната на ответника, тъй като е нА.це
хипотезата на чл.219, ал.2, предл.2 от ГПК – установява се, че третото лице
живее в чужбина.
Ищците твърдят, че на 14.06.2019 год., в периода от около 22.00 часа до
06.00 часа на 15.06.2019 г., на път 1-5 в района на километър 360+620 метра, в
землището на с. З., общ. М. обл. К.., делинквентът В. С., гражданин на
1
Кралство ******, при управление на лек автомобил марка „П.“, модел „***“, с
****** регистрационен номер № *** ***, нарушил правилата за движение
установени в чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП):
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“ и допуснал настъпване на
ПТП, при което причинил смъртта на сина им М. М. А., с ЕГН **********,
който управлявал велосипед. След ПТП делинквентът избягал от мястото на
произшествието и се укрил. Установено било, че за МПС, с което било
причинено застрахователното събитие - лек автомобил марка „П.“, модел
„***“, с ****** регистрационен номер № *** ***, няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
към датата на настъпване на ПТП - 14.06.2019 год. регистрационният номер
вече не съответствал на посоченото МПС, както и че същото МПС обичайно
се намирало на територията на Република България, тъй като ПТП е
настъпило на територията на Р. България. През нощта на 14.06.2019г. срещу
15.07.2019г. делинквентът В. С. потеглил от гр. КърджА. по път 1-5 (по
класификатор на републиканска пътна мрежа на Република България) със
собствения си лек автомобил марка „П.“, модел „***“, с ******
регистрационен номер № *** ***, като се придвижвал към с. М., общ. К.,
където бил домът му в Република България. В този ден - 14.06.2019 год., след
обяд, синът им М. М. А. се отправил с велосипед от дома им в с. Г. за М.,
където възнамерявал да остане на гости при роднина. Късно същата вечер М.
А. решил да се прибере, качил се на велосипеда си и потеглил обратно от М.
към с. Г., общ. М., по същия път 1-5.
По това време в посока от гр. КърджА. към ГКПП „Маказа“
делинквентът С. управлявал автомобила си с включени къси светлини на
фаровете, при условия на мъгла, образувана от изпаренията на асфалтовото
покритие след преваляване от дъжд.
В този участък, по пътя в посока ГКПП „Маказа“, в дясната страна на
дясната лента за движение се придвижвал с велосипед М. А.. На километър
360+620 метра по път 1-5 В. С. застигнал с автомобила си велосипедиста, но
поради несъобразена скорост и загуба на контрол на обстановката пред
автомобила, не го възприел в дясната част на дясната лента, последвал удар с
предната дясна част на предната броня на лекия автомобил в задната гума на
велосипеда. От удара и постъпателната скорост на автомобила М. А. бил
възкачен заедно с велосипеда върху капака на автомобила, плъзнА. се назад и
се ударили върху панорамното стъкло на автомобила. Автомобилът понесъл
сина им на известно разС.ие, след което същият изпаднал отдясно зад него
извън пътното платно, където бил открит мъртъв на следващия ден -
15.06.2019 год., сутринта.
За настъпилото ПТП бил издаден Констативен протокол за ПТП - № 4/
2
2019 - 1036 - 143 от 28.06.2019 год. от длъжностно лице при РУ - М. при
ОДМВР - КърджА..
С Присъда № 10 от 28.09.2020г., постановена по НОХД № 177/2020г.
КърджА.йският окръжен съд признал В. С., роден на **.**.**** г. гр. С., Р.
България, гражданин на Кралство ******, с лична карта № ********, издадена
в Кралство ******, за виновен в това, че на 14.06.2019 г. около 22.00 до 06.00
часа на 15.06.2019 г. на път 1-5 в района на километър 360+620 метра, в
землището на с. З., общ. М. обл. КърджА., при управление на лек автомобил
марка „П.“, модел „***“, с ****** регистрационен номер № *** ***, в
нарушение на правилата за движение установени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на М. М. А. с ЕГН
**********, от с. Г., общ. М., обл. КърджА., след което избягал от
местопроизшествието - престъпление по чл. 343 ал. 3 пp.VI, б. „б“ от НК вр.
чл. 342 ал. 1 от НК. Присъдата била потвърдена с Решение № 260078 от
18.12.2020 год. постановено по ВНОХД № 549 от 2020 год. по описа на
Апелативен съд - Пловдив и Решение № 82 от 28.06.2021 год. по НД № 295 от
2021 год. по описа на ВКС, второ НО.
Назначената по наказателното дело съдебномедицинска експертиза
констатирала тежки телесни травми на починА.я, както и че смъртта му се
дължи на установената тежка шийна травма с разчленяване на съчленението
между основата на черепа и първия шиен прешлен с прекъсване на
продълговатия и гръбначния мозък на това ниво, открита и несъвместима с
живота, довела до парА.за на основните жизненоважни центрове в мозъка.
Експертизата не установила нА.чие на болестни увреждания на органите и
системите, които да имат отношение към причината за смъртта. Твърдят, че
вещото лице е установило неоспорима причинно - следствена връзка между
причинените телесни увреди и настъпилата смърт.
По наказателното дело била извършена и съдебно автотехническа
експертиза, установила механизма на настъпване на произшествието, като
твърдят, че вещото лице достигнало до заключение, че делинквентът не е
контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и
единствената причина за ПТП са субективните му действия.
Сочат, че вследствие смъртта на сина им са им причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата му.
ИзпаднА. в стрес, тъй като смъртта на сина им настъпила внезапно и
неочаквано, не можели да спят нощем. След смъртта на сина им, към който
били изключително силно привързани, изпаднА. в шок. Емоционалното им
съС.ие се влошило много, тъй като загубили опората в семейството и в живота
си. Твърдят, че техният син се грижел за тях и те за него. Били изключително
привързани. ЗапочнА. да употребяват успокоителни лекарства. Сочат още, че
от раждането до момента на смъртта на сина си, живяли в един дом. Те
полагА. повече от обичайните грижи, защото синът им бил ***** по
рождение. Това обстоятелство създало между тях още по- близка и трайна
емоционална връзка, в сравнение с обичайната. Независимо, че бил *****,
синът им М. работел каквото можел и със спечелените пари помагал в
домакинството, защото ищцата Е. А. била безработна, а ищецът М. А. бил
3
трудоустроен с 85 % трайно намалена неработоспособност, удостоверено с
Експертно Решение № 2528 от 15.07.2019 год. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р
Атанас Дафовски“ гр. КърджА.. Поради изключително лошото им финансово
и материално съС.ие, след събитието, по инициатива на вестник „24 Родопи“,
била проведена дарителска кампания за набиране на материално осигуряване
с електро уреди за битовите нужди на семейството им. Независимо, че от
деянието изминА. повече от четири години, те все още не можели да се
отърсят от загубата на сина си. Болката и страданията им били изключително
големи и щели да се усещат до края на живота им, тъй като загубили най-
близкия си и обичан човек - техния син.
Ищците твърдят, че е нА.це причинна връзка между настъпилото ПТП
и причинените на пострадА.я М. М. А. телесни повреди в резултат, на които е
настъпила смъртта му, като причината за настъпилото ПТП е виновното
поведение на делинквента С.. Сочат още, че лекият автомобил марка „П.“,
модел „***“, с ****** peг. № *** ***, бил незастрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ или сертификат по Системата „Зелена
карта“.
Деянието, противоправното поведение и вината на делинквента С.
били установени с влязла в сила присъда на наказателния съд, която имала
задължителна сила за гражданския съд, съгласно разпоредбата на чл. 300 от
ГПК.
Предпоставките за възникване на задължение на ответника Г. за
плащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смърт,
обосновават с настъпване на пътнотранспортно произшествие на територията
на Република България, причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Собственикът на МПС, причинил нанесените им неимуществени
вреди, нямал сключена и вА.дна към датата на ПТП задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, нито сертификат по Системата „Зелена карта“ с
покритие на риска за процесното МПС - лек автомобил марка „П.“, модел
„***“, с ****** държавен peг. № *** ***; както и регистрационният номер,
издаден първоначално от Кралство ******, вече не съответствал на същото
МПС, поради което съобразно разпоредбата на чл. 482, ал. 2 от КЗ, МПС-то
обичайно се намирало на територията на Република България, тъй като
територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство,
съобразно цитирана разпоредба, е територията на държавата, където е
настъпило пътнотранспортното произшествие.
Ha 03.06.2022 год. подА. молба до ответника Г., получена на 09.06.2022
год., с искане да бъде уточнена застрахователната компания на процесното
МПС към дата на ПТП - 14.06.2019 год.
С писмо изх. № 24-01-194 от 22.06.2022 год. ответникът Г. отговорил,
че за застрахователни събития, настъпили на територията на Република
България с виновно чуждестранно регистрирано МПС или с участие на МПС,
4
което не е регистрирано на територията на ЕС, следва да се обърнат за
съдействие към Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“.
На 14.07.2022 год. депозирА. молба до Сдружение „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) с искане да бъде
уточнена застрахователната компания и номер на застрахователна полица със
срок на покритие на застрахователния риск на процесното МПС, към датата
на ПТП - 14.06.2019 год..
На 20.09.2022 год. депозирА. втора молба до Сдружението със същото
искане.
На 20.09.2022 год. на служебната електронна поща на адвокат Я. С.
било получено писмо - отговор от ответника, че до настоящия момент Бюрото
на ****** не е отговорило на запитването.
На 27.01.2023 год. получили писмо с изх. № 1-0103 от 27.01.2023 год.
по описа на НББАЗ, в което се сочело, че след направена справка и на
основание получен отговор от гарантиращо бюро на ******, става ясно, че
виновното МПС - лек автомобил марка „П.“, модел „***“, с ****** държавен
peг. № *** ***, няма вА.дна застраховка към датата на инцидента и съгласно
това Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ не може да продължи обработка по щетата.
На 24.01.2023 год. от НББАЗ било отправено искане до аналогичното
Обработващо бюро в Кралство ******, съобразно чл. 13 от Вътрешните
правила на бюрата.
На същата дата 24.01.2023 год. бил представен отговор от
Националното бюро на автомобилни застрахователи на ******, съгласно
който същото бюро уведомява НББАЗ на България, че към дата на настъпване
на ПТП - 14.06.2019 год. регистрационният номер № *** ***, издаден
първоначално от Кралство ******, вече не съответствал на МПС лек
автомобил марка „П.“, модел „***“, с ****** държавен peг. № *** ***, за
който бил издаден, като срокът му на вА.дност е изтекъл на дата 25.10.2016
год.
В обобщение сочат, че за процесното МПС към дата на ПТП
(14.06.2019 год.) нямало сключена вА.дна и действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с покритие на застрахователния риск,
нито сертификат по Системата „Зелена карта“.
На 29.01.2024 год. по реда на чл. 380 от КЗ депозирА. застрахователна
претенция пред Г. с вх. № 24-01-40/29.01.2024 год., за определяне и изплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
причинената на сина им М. М. А. с ЕГН ********** смърт от настъпилото на
14.06.2019 год. ПТП. Претенцията била заведена под № 24210025 от
29.01.2024 год. по описа на Г..
На 15.02.2024 год. получили писма с изх. № 24-01-40/12.03.2024 год. по
описа на Г., адресирани до всеки един от тях, с които било определено
обезщетение в размер на 140 000 лева, което било намалено наполовина
5
поради установен от Г. принос на пострадА.я в размер наполовина. Не били
съгласни с така определения размер на обезщетение, който не кореспондирал с
реалния обем вреди, които им били причинени; не било взето предвид
обстоятелството, че в случая е нА.це особена близост между тях и починА.я
им син, която е значително по-дълбока в сравнение с обичайните случаи.
Също така не споделят твърдения от ответника принос от страна на
пострадА.я.
Твърдят, че до настоящия момент ответникът Г. не им е заплатил
обезщетение за обезвреда по претенцията, въпреки нА.чие на представена
банкова сметка и нотариално заверено пълномощно като приложения към нея,
нито пък такова им било изплатено от делинквента.
Поради изложеното молят Г. да бъде осъден да заплати на всеки един
от тях по 195 000 лева /сто деветдесет и пет хиляди лева/, обезщетение за
причинените им неимуществени вреди - болки и страдания от настъпилата на
14.06.2019 година смърт на сина им М. М. А. с ЕГН **********, причинена
виновно от В. С., роден на **.**.**** г. в гр. С., гражданин на ******, при
управление на МПС лек автомобил марка „П.“ модел „***“, с ******
регистрационен номер № *** ***, за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и към датата на
настъпване на ПТП - 14.06.2019 год. регистрационния номер вече не
съответства на посоченото МПС, и същото МПС обичайно се намира на
територията на Република България, ведно със законната лихва върху всяка
една от главниците, считано от датата на уведомяване на ответника за
настъпило събитие - 09.06.2022 год.
Претендират направените по делото разноски.
С представения от него отговор ответникът оспорва изцяло исковите
претенции - по основание и по размер, като прекомерно завишени и моли
същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Посочва, че
към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по
образуваните претенции № 24210024/29.01.2024г. и № 24210025/29.01.2024г.
УС на Г. е определил на ищците обезщетение за неимуществени вреди – на
всеки един от тях в размер на по 140 000 лв., редуцирани с 50 % до 70 000 лв.,
поради нА.чни данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загинА.я им наследодател, който се е движил в тъмната част на денонощието с
велосипед, без да постави светлоотразителна жилетка, управлявал велосипед
без устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина
отпред и червен светлоотразител отзад, в нарушение на чл. 79, ал. 3 от ЗДвП.
Твърди, че загинА.ят е управлявал велосипеда след употреба на алкохол (1.47
промила) в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
С 2 бр. писма с изх. № 24-01-40/12.03.2024г., получени лично от адв. Я.
С., ищците били уведомени за определените обезщетения, както и, че за да
бъдат платени сумите, следва да представят в Г. удостоверение за актуални
банкови сметки в лева или да представят пълномощно с нотариална заверка на
подписите в оригинал, относно правото на упълномощеното лице да получи
сума за обезщетение по конкретната претенция, в което се съдържа тяхно
6
изявление, че като увредени лица са уведомени, че имат право да получат
плащането лично, съгласно чл.558 от КЗ.
В тази връзка ответникът твърди, че лихва за забава върху сумата от по
70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за всеки ищец (общо 140 000
лв.) не следва да се начислява, тъй като е нА.це забава на кредитора от страна
на ищците, по смисъла на чл. 95 и сл. от ЗЗД, ведно с всички произтичащи от
това последици.
Твърди, че в конкретния случай ищците, чрез своя пълномощник, не са
изпълнили императивните изисквания на чл. 380 във вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ,
поради което липсвало правно основание за присъждане на лихва. Моли съда
да отчете, че ищците не са представили данни за банкови сметки и след
изрично изпратено до техния представител писма с изх. № 24-01-
40/12.03.2024г. и писмо изх. № 24-01-40/12.03.2024г., съдържащи искане за
представяне на банкова сметка.
В тази връзка оспорва нА.чието на задължение от стана на Фонда за
изплащане на законна лихва.
В условията на евентуалност оспорва началния момент на търсената
законна лихва и моли Г. да се счита в забава от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 02.05.2024г.
Посочва още, че претенцията пред Фонда била възобновена на
29.01.2024г, а на 12.03.2024г. обезщетенията били определени, поради което
произнасянето било в законоустановения тримесечен срок.
Прави възражение за съпричиняване на вредносния резултат от страна
на наследодателя на ищците, който като водач на велосипеда е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП в значителен размер, поне 50 % за настъпване
на процесното ПТП, като в нарушение на изискванията на ЗДвП се е движел
по средата на пътното платно, управлявал е технически неизправен велосипед
след значителна употреба на алкохол, без поставени задължителни светлини,
без светлоотразителна жилетка, не се е огледал и не е дал предимство на
преминаващите автомобили, и не ги е пропуснал да минат, не е съобразил
възможностите си със самата интензивност на движението и разС.ието до
приближаващите автомобили, като нарушил разпоредбите на чл. 15, ал. 5, чл.
79, чл. 80, чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и в негова полза да
бъдат присъдени всички сторени в хода на производството разноски, вкл. и не
само юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в
размер на 540.00 лева.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 558, ал. 5, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, във вр. чл. 482, ал. 2
от Кодекс за застраховането.
С доклада по делото се признава за безспорно постановената и влязла в
7
сила присъда № 10 от 28.09.2020г., постановена по НОХД № 177/2020г. на
КърджА.йския окръжен съд, потвърдена с Решение № 260078 от 18.12.2020
год., постановено по ВНОХД № 549 от 2020 год. по описа на Апелативен съд -
Пловдив и Решение № 82 от 28.06.2021 год. по НД № 295 от 2021 год. по
описа на ВКС, второ НО; че съгласно Решение на УС Г. е одобрил на ищците
суми в размер на по 140 000 лв., редуцирани с 50 % до по 70 000 лв. на всеки,
поради нА.чни данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загинА.я им наследодател; както и, че с 2 бр. писма с изх. № 24-01-
40/12.03.2024г., получени лично от адв. Я. С., ищците са били уведомени за
определените им обезщетения.
Също с доклада по делото съдът е възложил в тежест на ищците да
докажат кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав
на посочения текст, както следва: 1. към дата на настъпване на ПТП -
14.06.2019 год. регистрационният номер № *** ***, издаден първоначално от
Кралство ******, вече не съответствал на МПС лек автомобил марка „П.“,
модел „***“, с ****** държавен peг. № *** ***, за който бил издаден, като
срокът му на вА.дност е изтекъл на дата 25.10.2016 год. и че за процесното
МПС към дата на ПТП (14.06.2019 год.) е липсвала сключена вА.дна и
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с покритие на
застрахователния риск, а също и сертификат по Системата „Зелена карта“, 2.
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на делинквента, управлявал процесното МПС, 3. причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, 4. както и вида и размера на
претърпените вреди; 5. че са представили пред Г. банкова сметка и нотариално
заверено пълномощно като приложения към нея. В тежест на ответника е
възложено да докаже възражението си за съпричиняване на вредносния
резултат от страна на наследодателя на ищците.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с
Присъда № 10 от 28.09.2020г., постановена по НОХД № 177/2020г.
КърджА.йският окръжен съд е признал В. С., роден на **.**.**** г. гр. С., Р.
България, гражданин на Кралство ******, с лична карта № ********, издадена
в Кралство ******, за виновен в това, в това, че за времето от 22.00 часа на
14.06.2019 г. до 06.00 часа на 15.06.2019 г. на път I-5, км.360, м.620
/гр.КърджА.- ГКПП „Маказа”/, в землището на с.З., общ.М., при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил „П.***”, с рег. № *** ***,
нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаващ водачите
на пътни превозни средства при избиране на скоростта на движение да се
съобразят с атмосферните условия, с конкретните условия на пътя, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението, и по непредпазливост причинил смъртта на М. М. А.,
с ЕГН ********** от с.Г., общ. М., като деецът е избягал от
местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“б”, във вр.
с ал. 1, б. „в”, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години, като на основание
8
чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от 5 (пет)
години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата си съдът е
признал за невиновен подсъдимият В. С. в това да е нарушил правилата за
движение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато
превозното средство и го е оправдал по обвинението в тази му част.
Присъдата е била потвърдена с Решение № 260078 от 18.12.2020 год.
постановено по ВНОХД № 549 от 2020 год. по описа на Апелативен съд -
Пловдив и Решение № 82 от 28.06.2021 год. по НД № 295 от 2021 год. по
описа на ВКС, второ НО.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дА. е извършено деянието, неговата противоправност,
както и виновността на дееца. Т. е., относно фактите, които са съставомерни по
Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от
граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат
пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената смърт на
пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП, именно заради което
деецът е наказан за причинена смърт по непредпазливост. Тези факти са
елемент от състава на престъплението и без нА.чието им извършителят
нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.
Следователно и предвид правилото на чл. 300 ГПК по делото е
установено противоправното поведение на водача на МПС, участвало в
процесното ПТП, неговата вина и причинно-следствената връзка със смъртта
на пострадА.я М. М. А., като съставомерна последица от деянието.
От представените по делото заверени копия на препис - извлечение от
акт за смърт, издадено въз основа на акт за смърт № ****/1**.**.**** г.,
съставено от община М., област К.. /л.98/, се установява, че М. М. А., с ЕГН
**********, е починал на 15.06.2019 г.; и от удостоверение за наследници изх.
№ */ **.**.**** г. /л.97/, издадено от община М., област К.., се установява, че
ищците Е. Ю. А. и М. Ш. А., и двамата от с.Г., общ. М. са родители на
починА.я М. М. А., съответно негови баща и майка.
Не е спорно по делото, че ищците са предявили застрахователна
претенция пред Г., както и че Г. не е изплатил обезщетение. В тази връзка са и
представените и приети по делото като доказателства: Молба от 03.06.2022
год. до ответника Г.; Молба 14.07.2022 год. до Сдружение „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“; Молба 20.09.2022 год. до
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“;
Писмо отговор от ответника от 20.09.2022 год. на служебната електронна
поща на адвокат Я. С. - ***************; Писмо с изх. № 1-0103 от
27.01.2023 год. по описа на НББАЗ; Отговор от Националното бюро на
автомобилни застрахователи на ******, съгласно, който същото бюро
уведомява НББАЗ на България, че към дата на настъпване на ПТП - 14.06.2019
год. регистрационния номер № *** ***, издаден първоначално от Кралство
******, вече не съответствал на МПС лек автомобил марка „П.“ модел „***“ с
****** държавен peг. № *** *** на английски език, ведно с превод на
9
български език; Застрахователна претенция с вх. № 24-01-40/29.01.2024 год.
пред Г. по реда на чл. 380 от КЗ; Писмо до Е. Ю. А. с изх. № 24-01-
40/12.03.2024 год. по описа на Г.. От доказателствата се установява, че на
29.01.2024 год. ищците по реда на чл. 380 от КЗ са депозирА. застрахователна
претенция пред Г. с вх. № 24-01-40/29.01.2024 год., за определяне и изплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
причинената на сина им М. М. А. смърт от настъпилото на 14.06.2019 год.
ПТП, и претенцията е била заведена под № 24210025 от 29.01.2024 год. по
описа на Г..
Също се установява, че по образуваните претенции №
24210024/29.01.2024г. и № 24210025/29.01.2024г., УС на ответника Г. е
определил на ищците обезщетение за неимуществени вреди – на всеки един от
тях в размер на по 140 000 лв., редуцирани с 50 % до 70 000 лв., поради
нА.чни данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загинА.я им наследодател, с изложени мотиви, че последният се е движил в
тъмната част на денонощието с велосипед, без да постави светлоотразителна
жилетка, управлявал велосипед без устройство за излъчване на бяла или
жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, в
нарушение на чл. 79, ал. 3 от ЗДвП, и след употреба на алкохол (1.47 промила)
в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
С 2 бр. писма с изх. № 24-01-40/12.03.2024г., получени лично от адв. Я.
С., ищците били уведомени за определените обезщетения, както и, че за да
бъдат платени сумите, следва да представят в Г. удостоверение за актуални
банкови сметки в лева или да представят пълномощно с нотариална заверка на
подписите в оригинал, относно правото на упълномощеното лице да получи
сума за обезщетение по конкретната претенция, в което се съдържа тяхно
изявление, че като увредени лица са уведомени, че имат право да получат
плащането лично, съгласно чл.558 от КЗ.
Тук следва да се отбележи, че въпреки твърденията на ищците, че
ответникът е разполагал с тези данни, тъй като те били приложени
своевременно от техния адвокат към претенцията им, то доказателства в тази
насока не се представиха /действително са описани като приложения, но не се
установява действително да са били приложени, още повече, че именно те са
били допълнително изискани от Г./; също така, представените допълнително
от тях в ОСЗ пълномощно /л.202/ и уведомление от „И.“ АД от 29.06.2015г.
/л.204/ не установяват, че тези документи са били приложени към преписката
по заявената от тях щета – на тези документи липсва вх. №; липсва
доказателство, че са били част от приложенията към заявлението; или пък, че
са били допълнително представени пред Г., във връзка с изисканите от
ответника в този смисъл данни.
От заключението на назначената по делото съдебнопсихологична, която
не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда, се установява, че
съС.ието на ищцата Е. Ю. А. може да се разглежда в контекста на реакция на
скръб като отговор на преживяното стресогенно събитие довело до
разстройство в адаптацията - с емоционални преживявания от тревожно-
депресивния регистър. Освидетелстваното лице продължава да изпитва
10
емоции като мъка, тъга свързани със сина й, но успява да изпълнява социални
и личностни отговорности, което свидетелства, че мъката си остава, но към
момента на изследване не се отчита нА.чие на значими психотравмени
преживявания, които да нарушават личностовото и социално функциониране.
Към момента на освидетелстване при Е. Ю. А. не се установява влошено
психо-емоционално съС.ие.
От изслушването на вещото лице в ОСЗ се установява, че ищците са
преживели психотравматично събитие, като към момента е нА.це
преодоляване на психотравмата - като психотравматично събитие, което
оказва влияние върху психоемоционалното съС.ие. Вещото лице посочва, че
не може да се определи кога точно травмата е преодоляна. В съдебно
заседание отговоря, че между ищцата и починА.я й син е имало изградена
емоционална връзка; той е живял при тях, грижил се е за тях /има се предвид
двамата родители/, съответно и реципрочно и те са се грижили за него.
Изразява становище, че тази връзка е била в рамките на нормата за
взаимоотношения между майка и син, не по-силна от обичайната. От
изслушването /в проведеното ОСЗ на 22.10.2024г./ се установява още, че
вещото лице не е виждало ищеца М. Ш. А., като може да се направи извод, че
последният не се е явил за обследването, предвид и нА.чните по делото данни,
че е той е в недобро здравословно съС.ие, с отрязан крак и обездвижен.
В заключението по възложената комплексна експертиза, в частта й и
досежно механизма на произшествието, и на получаване на травматичните
увреждания на загинА.я, в.л. инж. Д. посочва, че „пострадА.ят М. А. се е
движил с велосипед „Cross” по път 1-5, в дясната част но прилежащата му
дясна лента, с посока от КърджА., към ГКПП „Маказа“. Лек автомобил „П.***
, *** ***, управляван от В. С. се е движил попътно зад него в същата пътна
лента. Скоростта на автомобила е била превишена и С. е загубил контрол над
обстановката пред него, губейки способността да възприема всичко, което се
случва в рамките на осветеното от фаровете му. При км 360*°20 е застигнал
велосипеда и с предната дясна част на предната броня го е ударил в задното
колело. От удара и постъпателната скорост на автомобила, А. и велосипеда са
били качени на предния капак, плъзнА. са се назад по него. Достигайки
предното стъкло, са го счупили, придвижили са се назад, ударили са тавана,
деформирА. са го, стигнА. са до задния капак и са счупили спойлера му.
Автомобилът ги е пренесъл на известно разС.ие, след което са паднА. отдясно
зад него, на банкета и канавката. ПлъзгА. са се до положенията открити след
ПТП.
От техническа гледна точна причината за ПТП е:
Управлението на автомобила с превишена (тя е и несъобразена) скорост
от страна на водача С., довела до загубата му на контрол над пътната
обстановка пред него (загуба на способност да възприема случващото се в
рамките на осветената от фаровете пред автомобила зона).
Като съпътстващи условия могат ла се посочат: управлението на
велосипеда от А. без сигнална светлоотразителна жилетка и след употреба на
алкохол, както и обстоятелството, че същият е бил *****……Скоростта, с
11
която С. е управлявал автомобила в конкретната пътна ситуация е била
несъобразена. От техническа гледна точка това е довело до попадане на
велосипеда в габаритите на автомобила…. С аварийно задействане на
спирачната уредба няма да може ла /се/ предотврати настъпването на
ПТП….Водачът В. С. не е имал възможност ла наблюдава и контролира
непрекъснато обстановката пред автомобила. Не е била нА.це техническа
пречка да не стори това….Скоростта на автомобила е била превишена и
несъобразена…., като..ако водачът на л.а. „П.***“, *** *** - С., в момента на
възникване на „опасността“ реши да завие наляво и да заобиколи велосипеда,
е следвало да измести масовия център на автомобила с 1,20м наляво, за което
му трябва разС.ие…..От неравенството 37,18м<40,00м следва извода, че тази
маневра би била успешна. Имал е разС.ие за да я извърши, но не го е
направил.“.
В заключението в останалата му част се сочи, че „Няма данни по делото
дА. велосипедът на М. А. е бил снабден с червен светлоотразител отзад и бели
или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на
колелата. В протоколите за оглед не се споменава за такива или отломки от тях
намерени на местопроизшествието. На снимковия материал по АП № 41/19г,
на стр. 17 - сн.3, 6 и от 27 до 29 не се наблюдават такива. Няма данни
пострадА.ят М. А. да е бил със светлоотразителна жилетка по време на ПТП.
Във взетата за изследване кръв при аутопсията на трупа на М. М. А. е
установен етилов алкохол в концентрация 1,47 на хиляда. Леката степен на
алкохолно опиване се характеризира с емоционална неустойчивост, лесна
уморяемост, умерени нарушения на мисловната дейност, отслабване на
концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции,
умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения. Следва
да се отбележи, че съществува индивидуална поносимост към влиянието на
алкохола върху организма. Концентрацията на етилов алкохол в кръвта 1,47
промила говори че, към момента на настъпване на смъртта му, М. А. се е
намирал в горната граница на леката степен на алкохолно опиване. Теглото,
ръста, пола и други данни за лицето, както вида и количеството на
консумираната алкохолна напитка са от значение и се вземат предвид в
случаите когато не е извършено химическо изследване.“.
Възложена е допълнителна автотехническа експертиза, от
заключението по която се установява следното: „Дължината на „конкретна“
видимост за водача на автомобила при движение на къси светлини към обект -
велосипедист с тъмни дрехи, вдясно на платното за движение е около 56 m.
Дължината на „конкретна“ видимост за водача на автомобила при
движение на дълги светлини към обект - велосипедист с тъмни дрехи, е около
100 m.
При нощно шофиране, ясно време и включени къси светлини
дължината на видимост в зависимост от обекта на пътя към системата
велосипед/ велосипедист със светлоотразителни елементи е 150, а при
движение на дълги светлини може да достигне над 200m.
При вариант, че велосипедистът бе оборудван със светлоотразителна
12
жилетка и светлоотразителни елементи, това би позволило неговото
възприемане от водача на автомобила от около 150-200m, което означава, че с
установената скорост на движение на автомобила от около 100,15km/h,
първоначалният момент на възприемане ще е извън опасната зона за спиране
на автомобила, което значително би увеличило възможността за
предотвратимост на произшествието от водача на автомобила.
След анА.з на материА.те по делото механизмът на изследваното ПТП
е: Водачът В. С. е управлявал л.а. ,,П.***“ по западната (дясната) пътна лента
на платното за движение на път I-5 в посока от север на юг (от гр. КърджА.
към ГКПП „Маказа“) с включени къси светлини. По същото време
велосипедистът М. М. А.се е движил в дясната част на платното за движение
на същия път, в същата посока пред л.а. ,,П.***“. Когато автомобилът е отстоя
на около 56m от велосипедиста, водачът на автомобила е имал техническа
възможност да започне да възприема велосипедиста, но без да промени
направлението на автомобила и в резултат на скорости и пресичане на
траектории е настъпил неизбежен удар в предната дясна част на л.а. „П.***” и
в задната част на велосипеда, след което велосипедистът се е възкачил на
предния капак и се е ударил в предното обзорно стъкло и тавана на
автомобила. След удара пострадА.ят се е установил на място и в положение,
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а автомобилът е спрял, след което е напуснал
местопроизшествието.
Причина за настъпилото ПТП е, че водачът на л.а. „П.***” - В. С., е
управлявал автомобила по начин, който не е бил безопасен.
При вариант, че велосипедистът е следвало да е оборудван със
светлоотразителна жилетка и светлоотразителни елементи, това би позволило
неговото възприемане от водача на автомобила от около 150-200m, което
означава, че с установената скорост на движение на автомобила от около
100,15km/h първоначалният момент на възприемане ще е извън опасната зона
за спиране на автомобила, което значително би увеличило възможността за
предотвратимост на произшествието от водача на автомобила.
Изследвайки пострадА.я като физично тяло, то неговите травми добре
отговарят и е напълно възможно да са следствие на процесното ПТП.
Скоростта на автомобила в удара е била около 100,15km/h. При липса
на данни за промяна на скоростта на автомобила преди удара и конкретната
етапност на движение - извън населено място, то следва да се приеме, че това
и скоростта му на движение преди ПТП.
Технически съобразената скорост за водача на лекия автомобил при
излъчване на светлина само от фаровете на автомобила с „конкретната“
видимост към обект - пешеходец/ велосипедист с тъмни дрехи в дясната част
на платното за движение, при движение на къси светлини е била 59,30 km/h
или по - малка или ако автомобилът се е движил с дълги светлини, е била
88,21 km/h или по- малка, т.е. скоростта на автомобила от около 100,15km/h е
била технически несъобразена към конкретното препятствие на пътя.
В конкретния случай при управление на автомобила с около
13
100,15km/h, водачът му е нямал техническа възможност да спре преди мястото
на удара, защото при откриване на видимостта към велосипедиста М. М. А. в
осветения участък от фаровете, той вече е попадал в опасната зона за спиране
на автомобила.
АнА.зът на материА.те по делото показва, че избраната скорост от
водача на л.а. ,,П.***“ В. С. - е около 100,15km/h. Тази скорост е била
технически несъобразена към конкретното препятствие на пътя. Невъзможно
е водач да контролира самата обстановка пред автомобила, но технически
правилно е да предприеме действия, така че да съобрази и контролира
скоростта и траекторията на автомобила спрямо конкретната
пътноклиматична обстановка, така че да е безопасно.
АнА.зът на материА.те по делото показва, че при движение на
автомобила с определената скорост от около 100,15km/h опасната му зона за
спиране в конкретната пътноклиматична обстановка е 121,34m, като при
движение с включени къси светлини водачът е имал техническа възможност
за започне да реагира (да започне да възприема) на велосипедиста от около
56m, а при движение с включени дълги светлини - от около 100m, т.е.
скоростта на автомобила е била технически несъобразена от водача към
велосипедист с тъмни дрехи, защото в начало на забелязване на велосипедиста
той вече е попадал в опасната зона за спиране на автомобила.
Водачът на автомобила би имал техническа възможност да спре преди
мястото на удар, ако бе избрал скорост на лекия автомобил:
при излъчване на светлина само от фаровете на автомобила с
„конкретната“ видимост към обект - пешеходец/ велосипедист с тъмни дрехи
в дясната част на платното за движение, при движение на къси светлини е
била 59,30 km/h или по - малка или ако автомобилът се е движил с дълги
светлини, е била 88,21 km/h или по- малка; при излъчване на светлина само от
фаровете на автомобила с „конкретната“ видимост към обект - пешеходец/
велосипедист със светлоотразителни елементи в дясната част на платното за
движение, при движение на къси светлини е била 114,72 km/h или по - малка
или ако автомобилът се е движил с дълги светлини, е била 137,37 km/h или по-
малка.
Технически правилно е скоростта на автомобила да е съобразена с
нормативно определената, т.е. при липса на данни за ограничение на скоростта
в изследвания участък лекият автомобил следва нормативно да се е движил с
до 90km/h, следователно скорост по - висока от 90km/h на лекия автомобил
следва да отпадне като технически съобразена.
От материА.те по делото се установява, че пострадА.ят М. М. А. преди
произшествието е бил облечен с тъмни дрехи- без светлоотразителна жилетка,
а велосипедът е имал светлоотразител поне на единия педал. При нощно
шофиране възприемането на светлоотразител на педал на велосипед от
движещ се зад него водач на автомобил зависи от много фактори като
позицията на крака на велосипедиста върху педала, интензитета на въртене на
педА.те, съС.ието на рефлектора - неговата способност да отразява и чистота,
психоемоционалното съС.ие на водача и др.“.
14
Заключенията се кредитират от съда изцяло като ясни и обосновани.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Ю. М.
и Н. М. Х.. От показанията им се установява, че ищците имА. 3 деца, и трите
*****. ПочинА.ят при процесното ПТП техен син М. живеел с тях, помагал им
за всичко. Грижел се за тях, били в отлични отношения. Смъртта му се
отразила много тежко на ищците – бащата получил инфаркт, а съС.ието на
майката, която била болна от диабет, се влошило; и до сега вземА.
успокоителни лекарства. Сега ищецът бил с отрязан крак, неподвижен, не се
разбирало какво говори. Родителите рухнА. след смъртта на сина си.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В чл.557 КЗ са уредени основанията за плащане на обезщетения от Г. на
увредените лица от фонда за незастраховани МПС. В чл. 557, ал. 1, т. 1 са
посочени случаите, когато МПС не е установено или е напуснало
местопроизшествието, т. е. когато самоличността на делинквента не е
установена, а в чл. 557, ал. 1, т. 2 - когато самоличността на делинквента е
установена. В тези случаи са разграничени хипотези, в които МПС обичайно
се намира на територията на Република България, или обичайно се намира на
територията на държава членка, или на трета държава, или е доставено в
България от друга държава членка, без да е било формално регистрирано.
Съгласно въведената в чл.482, ал.2 КЗ фикция, за целите на
предявяване на претенцията пред Г. или национално застрахователно бюро в
случаите, в които моторното превозно средство няма регистрационен номер,
както и когато има регистрационен номер, който не съответства или вече не
съответства на това моторно превозно средство, и настъпи пътнотранспортно
произшествие с негово участие, територия, на която обичайно се намира
моторното превозно средство, е територията на държавата, където е
настъпило пътнотранспортното произшествие.
В случая по делото безспорно се установи, че делинквентът е
управлявал собственото си МПС, което е било без задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ и без регистрационен номер, като ПТП
е настъпило на територията на Република България, както и че към датата на
настъпване на ПТП - 14.06.2019 год., регистрационният номер № *** ***,
издаден първоначално от Кралство ******, вече не е съответствал на МПС лек
автомобил марка „П.“ модел „***“ с ****** държавен peг. № *** ***.
На следващо място се установи, че ищците са изпълнили законовата
разпоредба на чл.558, ал.5 КЗ, която обвързва допустимостта на иска за вреди,
от нА.чието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадА.я при ПТП и Г.. Съгласно изискванията на чл.558, ал.3 КЗ те
са отправили до Г. писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесното
ПТП; претенцията е получена от ответника на 29.01.2024г., по нея са
образувани 2 преписки с № 24210024/29.01.2024г. за Е. Ю. А., чрез адв. Я. С.,
и с № 24210025/29.01.2024г. за М. Ш. А., чрез адв. Я. С. /л.95,96/.
С писмо с изх. № 24-01-40/12.03.2024г. Г. е уведомил всеки един от
15
ищците, че УС на Г. е разгледал молбите им и е одобрил обезщетение в размер
на 140 000лв. за всеки един от тях, което редуцира с 50% до 70 000лв., поради
нА.чни данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загинА.я им наследодател. С писмото на всеки един от ищците е указано да
представят актуална банкова сметка в лева или пълномощно с нотариална
заверка на подписите в оригинал относно правото на упълномощено лице да
получи сума за обезщетение по конкретната претенция. Както бе казано и по-
горе, данни по делото, че своевременно е била посочена банкова сметка,
липсват.
На следващо място следва да са нА.це и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди
Съгласно чл.413, ал.2 НПК, влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и
на чл.300 ГПК. По-горе настоящият съдебен състав коментира нА.чието на
присъда № 10 от 28.09.2020г., постановена по НОХД № 177/2020г. по описа на
КърджА.йския окръжен съд, потвърдена с Решение № 260078 от 18.12.2020
год. постановено по ВНОХД № 549 от 2020 год. по описа на Апелативен съд -
Пловдив и Решение № 82 от 28.06.2021 год. по НД № 295 от 2021 год. по
описа на ВКС, второ НО, с която В. С. е признат за виновен в това, че при
процесното ПТП по непредпазливост е причинил смъртта на наследодателя на
ищците.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл.45 ЗЗД и отговорността на Г. на основание чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а“, във вр. чл. 482, ал. 2 от Кодекс за застраховането следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди се явяват
доказани по основание.
НА.це е и последната предпоставка за уважаване на предявените
искове – установена причинно следствена връзка между процесното ПТП и
получените от пострадА.те вреди.
Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. По отношение на претенцията за
неимуществени вреди, съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно
даденото с ППВС № 4/64 г. задължително за съдилищата разяснение, не е
абстрактно, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в
хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а
всякога е свързано с преценка на определени, конкретно съществуващи
обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на
развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така
въведения с текста на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за
възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с
техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера,
16
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадА.я, така и от икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима
съдебна практика.
Според постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5
от 24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починА.я и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починА.я и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В конкретния случай безспорно се установи, че ищците са родители на
починА.я вследствие на процесното ПТП М. М. А., като от показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи, че отношенията им са били
много близки. Живеели са в едно домакинство; между тях са съществувА.
чувства на обич и привързаност, синът им се е грижел за техните нужди.
Установи се, че след смъртта на сина им ищците започнА. да имат проблеми
със здравето в психоемоционален план, а така също се задълбочили физически
техни заболявания.
По въпросите, свързани с приложението на залегнА.я в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта при определянето на обезщетението за
понесените неимуществени вреди от деликта, задължителната и трайна
практика на ВКС приема, че справедливостта, като критерий за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се постигне справедливо
възмездяване на тези вреди, съдът следва при определяне на размера на
обезщетението да обсъди и анА.зира общите и специфичните, относими към
съответния случай, обуславящи вредите, факти, които са установени със
съответните доказателствени средства. При определяне на справедливо
обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение
са възрастта на загинА.я, общественото му положение, отношенията между
него и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносният резултат, както и други специфични за случая обстоятелства.
Освен това при произнасянето му по размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът следва да съобрази и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото, при отчитане на
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните,
следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането, като застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и
не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната, но имат
значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен
пряк иск.
17
Всички тези критерии, с оглед конкретно установените обстоятелства,
настоящият съдебен състав съобрази и отчете, като намира, че за всеки един
от ищците обезщетение в размер на по 160 000лв. би възмездило настъпилите
за тях неимуществени вреди. Тук съдът съобрази, че загубата на сина им е
настъпила внезапно и неочаквано, и при трагични обстоятелства; че загинА.ят
е бил в твърде млада възраст; съобрази обаче и, че отношенията помежду им
не са надхвърляли обичайните такива, обусловени от роднинската връзка.
Съдът взе предвид и тежестта на съС.ието, в което ищците са изпаднА.
вследствие трагичния инцидент; както и, че скръбта им не е преодоляна и към
настоящия момент, а тя ще ги съпътства през целия им живот, доколкото
нищо не е в съС.ие да запълни липсата на детето у родителя. Отчетени са и
обществено –икономическите условия в страната към датата на настъпване на
увреждането 2019 г., при съобразяване посочените по-горе разрешения в
практиката на ВКС.
По своевременно стореното възражение за съпричиняване, съдът
намира следното:
Причините за настъпване на процесното ПТП и настъпилата
вследствие на това смърт на М. М. А., са освен управлението от страна на
делинквента С. на МПС с несъобразена с конкретните пътни условия скорост,
така и значителния принос на пострадА.я за настъпването на вредоносния
резултат - смъртта му, тъй като последният се е движил в тъмната част на
денонощието с велосипед, без да постави светлоотразителна жилетка;
управлявал е велосипеда без устройство за излъчване на бяла или жълта,
добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, в
нарушение на чл. 79, ал. 3 от ЗДвП. От значение е и обстоятелството, че
пострадА.ят е бил облечен с тъмни дрехи, поради което е бил по-трудно
забележим на неосветено пътно платно, извън населеното място, и в тъмната
част на денонощието. Отделно от това, по делото се установи, че пострадА.ят
е управлявал ППС, каквото е велосипеда, с концентрация на алкохол в кръвта
1.47 промила, което е нарушение на забраната, въведена в чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП. Безспорно, и обстоятелството, че пострадА.ят е бил ***** по рождение,
го прави по-уязвим участник в движението, тъй като той не би бил в съС.ие да
възприеме звуковия сигнал на клаксона, който му е бил подаден от свидетеля
З. М., малко преди настъпване на ПТП, който сигнал би заострил вниманието
му и би го провокирал да бъде по предпазлив и съобразителен като участник в
движението на пътя.
В случай, че като участник в движението М. А. - наследодател на
ищците, бе спазил изискванията за безопасност, то управляваният от него
велосипед би бил своевременно забелязан от другите участници в
движението. При това положение водачът на МПС В. С. би имал възможност
да реагира своевременно, като намА. скоростта на управлявания от него
автомобил до безопасна такава или да го заобиколи, и по този начин да се
предотврати ПТП с фатален за пострадА.я резултат.
В този смисъл е и заключението по приетата по делото допълнителна
съдебно-автотехническа експертиза, в което се сочи, че водачът на МПС е
нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара, защото при
18
откриване на видимостта към велосипедиста в осветения участък от фаровете,
той вече е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила; както и, че при
вариант, че велосипедистът е бил оборудван със светлоотразителна жилетка и
светлоотразителни елементи, това би позволило неговото възприемане от
водача на автомобила от разС.ие, при което с установената по делото скорост
на движение на автомобила, първоначалният момент на възприемане ще е
извън опасната зона за спиране, което значително би увеличило възможността
за предотвратимост на произшествието от водача на автомобила. В откритото
съдебно заседание по делото, проведено на 18.03.2025 г., вещото лице изрично
заявява, че в случай, че пострадА.ят М. А. е бил оборудван със
светлоотразителна жилетка и с поставени светлоотразители, излъчващи
светлина, възможността да бъде възприет като участник в движението би
нараснала, и в този случай водачът на МПС би го възприел и би имал
възможност както да намА. скоростта, така че да не настъпи удар, така и да го
заобиколи.
Или, от изложеното се установява, че пострадА.ят не е предприел
необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност, с което
е допринесъл в значителна степен за съпричиняването на вредоносния
резултат. Нарушенията на правилата за движение и безопасност от страна и на
двамата участници в произшествието са допринесли в равна степен за това, то
да не може да бъде субективно избегнато от водача чрез спиране или маневра,
предвид зоната на пряка видимост и спирачния път на автомобила. При така
установените обстоятелства съдът приема съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починА.я в размер на 50%.
В обобщение, предвид гореизложеното и с оглед установеният в чл. 52
от ЗЗД принцип на справедливост при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът намира, че на всеки един от ищците следва да
бъде определено обезщетение за причинените им неимуществени вреди -
болки и страдания от настъпилата на 14.06.2019 година смърт на сина им М.
М. А., причинена виновно от В. С., гражданин на ******, при управление на
МПС лек автомобил марка „П.“ модел „***“, с ****** регистрационен номер
№ *** ***, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, и към датата на настъпване на ПТП -
14.06.2019 год. регистрационния номер вече не съответства на посоченото
МПС, и същото МПС обичайно се намира на територията на Република
България, в размер на по 160 000 лева за всеки един от тях.
Този размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на
всеки един от ищците следва да бъде намален поради приетото от съда
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починА.я наполовина -
или с 50%. В тази връзка, настоящият състав приема за правилна практиката,
обективирана в решение № 63 от 8.07.2019 г. на ВКС по т. Д. № 2013/2018 г.,I
т. о., ТК, съгласно която при прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, редукция на
обезщетението се прилага към размера, за който искът би бил основателен, ако
не би се наложило намаляването му, поради допринасянето от пострадА.я за
настъпване на вредата, а не към претендирания. Претендираният размер има
правното значение на горна граница с оглед забраната за присъждане plus
19
petitum, но не и решаващо значение при преценката на действителния размер
на претърпяната вреда п,която се определя от съда. Дължимият размер е този,
до който е намален действителният след прилагане на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, но
не повече от претендирания.
Ето защо, в случая следва да се осъди ответника да заплати на двамата
ищци обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 80 000 лева за
всеки един от тях, представляващи половината от действителния размер на
претърпяната вреда.
Исковете за неимуществени вреди в останалата им част, за разликата,
съответно - над сумата от 80 000 лева до претендирания размер от 195 000
лева за всеки един от двамата ищци, са неоснователни, и като такива следва да
се отхвърлят.
По претенцията за лихви – съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от
КЗ застрахователят не дължи лихва за забава, ако лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение не представи данни за банкова сметка. В
конкретния случай ищците, чрез своя пълномощник, не са изпълнили
императивните изисквания на чл. 380 във вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ, а също и не
са представили данни за банкови сметки и след изрично изпратено до техния
представител писмо с изх. № 24-01- 40/12.03.2024г. и писмо изх. № 24-01-
40/12.03.2024г., съдържащо искане за представяне на банкова сметка, поради
което липсва правно основание за присъждане на лихва от датата, от която се
претендира. По тези съображения, претенциите на ищците за присъждане на
мораторна лихва върху главницата, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се отхвърли. Следва да се присъди лихва за
забава върху главниците, които съдът приема за основателни до посочения по-
горе размер, считано от датата на предявяване на исковете – 02.05.2024г.
По разноските:
Ищците са освободени от заплащане на ДТ и разноски, на осн.чл.83,
ал.1, т.4 ГПК.
При този изход на делото следва да се осъди ответника да заплати по
сметка на Окръжен съд - КърджА. в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса върху уважения размер на предявените искове за
неимуществени вреди в размер на 6 400 лева /2 х 3 200лв./, както и да заплати
направените разноски за възнаграждение на вещото лице по назначената по
делото съдебно – психологична експертиза, заплатени от бюджетните
средства на съда/ в размер на 363.87 лева.
По отношение на направеното искане за присъждане на адв. Я. М. С.
от *** на адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Съобразно изхода на спора на процесуалния представител на ищеца се
дължи адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 ат ЗАдв в
минимален размер, който не може да се намА. под същия съгласно чл. 78, ал. 5
от ГПК, и по арг. от чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/2004 г. същото се дължи по
всеки един от двата предявени иска, тъй като се защитават различни интереси
и предметът на доказване по всеки един от исковете е различен.
20
Видно от приложените по делото 2 броя пълномощни и договори за
правна защита и съдействие от 30.04.2024 г. /л.106 и 107/, адв. Я. М. С. от *** е
бил упълномощен от ищците да ги представлява по настоящото дело, като в
договорите за правна защита и съдействие изрично е посочено, че
адвокатската помощ се осъществява безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата. При това положение, искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение се явява основателно. Съгласно чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА), в случаите на оказана безплатно правна помощ и
съдействие на лица по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. Предпоставка за заплащането на този
минимален размер е единствено постановяване на позитивно за страната,
представлявана от адвокат, решение. В този смисъл е определение № 528 от
20.06.2012 г. по ч.т.д.№ 195/2012 г., II т.о., ТК.
Или, нА.це са предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно уважената част от
исковете. Ето защо, следва да се осъди ответника да заплати на адв. Я. М. С.
от *** сумата в общ размер на 14 100 /2 х 7 050лв./ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на двамата ищци безплатно правна
помощ по делото, при ориентир по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Тук изрично следва да се добави, че по отношение на размера на
дължимото в случая адвокатско възнаграждение и при съобразяване с
актуалната практика на СЕС, адвокатското възнаграждение е определено в
минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г.,
като отговарящо на критериите за разумност и пропорционалност, и при
баланс между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо
на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското
възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна
сложност на делото.
По претенцията на ищците за присъждане на деловодни разноски
за държавни такси в общ размер на 35 лв. /списък на разноските по чл.80 ГПК-
л.379/, при този изход на делото на същите се следват разноски, съобразно
уважената част от предявените искове, в общ размер на 14,34лв., които следва
да се възложат в тежест на ответника.
При този изход на делото на ответника се следват разноски в размер
на 2 071.90 лева, съразмерно на отхвърлената част на исковете, от общо
направените такива в размер на 3 522,23 лева /съобразно списък на разноските
по чл.80 ГПК/, която сума следва да се възложи в тежест на ищците.
Водим от изложеното и на основание чл. 558, ал. 5, вр. с чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“, във вр. чл. 482, ал. 2 от Кодекс за застраховането, чл. 86 от ЗЗД, и
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съдът
21
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г., със седА.ще и адрес на управление: гр. С., район С., ул.
„Г.” № *, ет. *, БУЛСТАТ *********, да заплати на Е. Ю. А., с ЕГН
**********, от с.Г., общ. М. и М. Ш. А., с ЕГН **********, от с.Г., общ. М.,
обезщетение за причинените им неимуществени вреди - болки и страдания от
настъпилата на 14.06.2019 година смърт на сина им М. М. А. с ЕГН
**********, причинена виновно от В. С., роден на **.**.**** г. в гр. С.,
гражданин на ******, при управление на МПС лек автомобил марка „П.“
модел „***“, с ****** регистрационен номер № *** ***, за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, и към датата на настъпване на ПТП - 14.06.2019 год.
регистрационния номер вече не съответства на посоченото МПС, и същото
МПС обичайно се намира на територията на Република България, в размер на
по 80 000 лева за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху
всяка от сумите, считано от 02.05.2024 г. до окончателното им изплащане,
като отхвърля исковете за неимуществени вреди в останалата им част, за
разликата над сумата от 80 000 лева до претендирания размер от по 195 000
лева, за всеки един от тях, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г., със седА.ще и адрес на управление: гр. С., район С., ул.
„Г.” № *, ет. *, БУЛСТАТ *********, да заплати на Е. Ю. А., с ЕГН
**********, от с.Г., общ. М. и М. Ш. А., с ЕГН **********, от с.Г., общ. М.,
деловодни разноски за държавни такси в размер на 14,34лв.
ОСЪЖДА Г. със седА.ще и адрес на управление: гр. С., район С., ул.
„Г.” № *, ет. *, БУЛСТАТ *********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - КърджА.:
**********************, държавна такса върху уважените размери на
предявените искове за неимуществени вреди в размер на 6 400 лева, както и да
заплати направените разноски за възнаграждение на вещото лице по
назначената по делото съдебно – психологична експертиза в размер на 363.87
лева.
ОСЪЖДА Г. със седА.ще и адрес на управление: гр. С., район С., ул.
„Г.” № *, ет. *, БУЛСТАТ *********, да заплати на адв. Я. М. С. от ***, с
личен номер **********, сумата от 14 100лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана на ищците безплатно правна помощ по делото.
ОСЪЖДА Е. Ю. А., с ЕГН **********, от с.Г., общ. М. и М. Ш. А., с
ЕГН **********, от с.Г., общ. М., да заплатят на Г. със седА.ще и адрес на
управление: гр. С., район С., ул. „Г.” № *, ет. *, БУЛСТАТ *********,
направените по делото разноски в размер на 2 071.90 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – КърджА.: _______________________
22
23