РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Бургас, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204827 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Ч. И. К. с ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес: ****************** против Наказателно постановление № 11-01-
456/15.11.2022 г., издадено от Директора на „АДФИ” - гр. София, с което за нарушение на
чл. 20, ал. 7 от НАРЕДБА за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране
на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по
автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории
пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни
линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата) и на основание чл.
32, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) на
жалбоподателката е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и неправилност. В обобщен вид се застъпва, че не е налице извършено
нарушение, като самата Наредба използва правнонеиздържани понятия, които водят до
неяснота и объркване. Счита се, че неправилно е определен субектът на отговорността,
както и че в случая е имало постигнат договор между кмета на Общината и директора на
училището, която макар и да не е била в писмена форма, все пак изпълва изискванията на
чл. 20, ал. 7 от Наредбата. Заявява се, че Общината е изпълнила всички свои задължения и е
заплатила за извършваните превози, като не са настъпили никакви вреди за никого. Счита се,
1
че липсва вина у санкционираното лице, като се изтъкват и редица процесуални пороци,
основно съсредоточени около неправилно определяне на датата на евентуалното
нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник –
адв. К. Г. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и
развива. Счита, че са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, поради което и неправилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателката. Моли за отмяна на НП.
За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт К., надлежно
упълномощен, който оспорва жалбата. Посочва, че вменено нарушение е доказано по
безспорен начин. Застъпва, че са спазени процедурите и сроковете на ЗАНН, като самото
нарушение е описано изчерпателно и коректно, поради което и моли за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне, приложено към
оригиналите документи по преписката - НП е връчено на жалбоподателката на 22.11.2022 г.,
а жалбата е депозирана на 02.12.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
Няма спор, че към дата 21.09.2020 г. жалбоподателката в качеството си на зам. кмет на
Община Бургас е замествала кмета на Общината на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА,
съгласно Заповед № 2428/18.09.2020 г. Няма спор и че на същата дата е бил сключен
договор между Професионална гимназия по механоелектротехника и електроника /ПГМЕЕ/
- Бургас, представлявана от Директора – Р. Ж. и „Бургасбус“ ЕООД за извършване на превоз
на ученици по редовните автобусни линии. Към датата на сключване на договора между
ПГМЕЕ и превозвачът липсва писмен договор за делегиране на правото за организиране на
безплатни превози, сключен между кмета на Общината и съответното училище, така както
изисква чл. 20, ал. 7 от Наредбата, което също не се оспорва от жалбоподателката.
При извършена финансова инспекция в Община Бургас св. П. Н. – ст. финансов
инспектор, констатирала горните факти и преценила, че с бездействието си на 21.09.2020 г.
жалбоподателката е осъществила състава на нарушението по чл. 20, ал. 7 от Наредбата,
поради което и на 27.05.2022 г. й съставила АУАН с № 11-01-456/27.05.2022 г.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката, която го подписала и
получила препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били
депозирани писмени възражения, в които Коралска изложила доводи за
незаконосъобразност, аналогични с тези в процесната жалба.
Административнонаказващият орган сезиран с преписките по акта счел фактическите
констатации на актосъставителя за безспорно установени и не дал вяра на изложеното във
2
възражението. АНО също квалифицирал деянието на жалбоподателката като нарушение на
чл. 20, ал. 7 от Наредбата, поради което и на 15.11.2022 г. издал срещу нея процесното
наказателно постановление, с което й наложил административно наказание – „Глоба” в
размер на 200 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като
цяло жалбоподателката не оспорва фактическите констатации на проверяващите, нито
излага своя версия на фактите, поради което и съдът няма да се спира подробно на
фактическите положения, а ще обърне внимание на правната им оценка, в която насока са
съсредоточени и основните доводи на жалбоподателката.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14 ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено оправомощено за това лице, а
АУАН съставен от компетентен орган.
Въпреки това настоящият състав е на мнение, че в случая има допуснати съществени
процесуални нарушения при описание на нарушението, и конкретно относно визиране на
датата на извършване на нарушението, които опорочават административнонаказателното
производство и се явяват се самостоятелно основание за отмяната на Наказателното
постановление. Датата на извършване е съставомерен признак на административното
нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на
защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на съда по същество в
рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и за това тя следва не само да се
сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е правилно определена от наказващия
орган. Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е
абсолютно необходим реквизит на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се описва и
индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което
неизясняването му води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице и
възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по
административноправен ред. Следва да се посочи, че предвид правораздавателния характер
на наказателните постановления, тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, или да бъдат извличани по тълкувателен път от
съдържанието на други документи по преписката.
3
В конкретния случай определянето на точната дата на извършване на
нарушението е основополагащо, доколкото санкционираната е зам. кмет на Община
Бургас, която е изпълнявала функциите на кмета в точно определен отрязък от време,
а не по принцип или за цялата година – т.е. изначално, за да може да се ангажира
отговорността й, следва безпротиворечиво да се докаже, че деянието е извършено
именно по времето, когато тя е изпълнявала функциите на кмет.
Отговорността на К. е ангажирана за нарушение по чл. 20, ал. 7 от Наредбата, която
предвижда, че делегирането на правото за организиране на безплатни превози се
осъществява въз основа на договор, сключен между кмета на общината и съответното
училище. Наредбата обаче не визира никакви времеви граници, в които трябва да стане това
делегиране и с изтичането на които бездействието на кмета или както е в случая – на зам.
кмета, изпълняващ неговите функции, да може да се приеме за нарушение. Никъде в
Наредбата не е фиксиран срок, в който задълженият субект следва да действа (такива
срокове по отношение на други задължения на кмета са изрично фиксирани в Наредбата,
като например чл. 10, ал. 2; чл. 12, ал. 1 и т.н.). При това положение съдът намира, че
изводът на АНО, че крайният срок, до който кметът е следвало да сключи договор с
училището, е точно 21.09.2020 г., е произволен и не почива на разпоредба на закона
(Наредбата), а е плод на интерпретиране и тълкуване.
Очевидно актосъставителят и АНО са приели, че датата, до която задълженото лице
не е изпълнило задължението си, е датата, на която училището е сключило договор с
превозвача. По мнение на съда обаче, това не почива на нито една от разпоредбите на
Наредбата. Тъкмо напротив – логиката на Наредбата е първо кметът да делегира, чрез
сключване на договор (действително терминологията е юридически неиздържана, но
въпреки това може да се прозре вложения в нея смисъл) право на училището да сключи
договор с превозвача и едва след това, след като вече е делегирано (упълномощено е),
училището да сключи договор с превозвача. В случая няма никакви данни училището да е
информирало предварително кмета за нуждата от сключване на договор с превозвач; няма
данни предварително да е информирало кмета, че ще сключи договор на точно определена
дата; дори липсват данни училището да е информирало кмета, че вече е сключило договор с
превозвача, преди датата, на която е поискало да му се възстановят сторените разноски.
При това положение съдът няма как да приеме, че щом в Наредбата няма фиксиран
краен срок за действие от страна на кмета и щом училището не е информирало по никакъв
начин Общината, че ще сключва договор с превозвача на точно определена дата, но въпреки
това и без да му е делегирано, е сключило такъв договор, то и изводите на АНО за виновно
извършено нарушение от страна на зам. кмета, който е замествал кмета за кратък период от
време, почиват на правилното приложение на закона.
Действително би могло да се разсъждава в посока, че задължението на кмета за
сключване на договор няма да бъде изпълнено, ако той бездейства през цялата календарна
година. Това е така доколкото щом не е посочен краен срок в Наредбата, то би могло да се
презюмира, че задължението е изпълнимо през цялата година и с изтичането й,
4
бездействието се превръща в нарушение. Разбира се, това тълкуване е доста условно, но
дори да се приеме за правилно, то отново би се достигнало до извод, че датата посочена в
АУАН и НП е неправилно определена.
С оглед всичко посочено по-горе настоящият състав счита, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като АНО
неправилно е определил датата на извършване на нарушението, а от там и неправилни са
изводите му за виновно поведение от страна на санкционираното лице, поради което и
издаденото НП следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая, с
оглед изход на правния спор, разноски принципно се дължат на жалбоподателката, но тя не
е направила искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се
произнесе по тях.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-456/15.11.2022 г., издадено от
Директора на „АДФИ” - гр. София, с което за нарушение на чл. 20, ал. 7 от НАРЕДБА за
условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт,
предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на
обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския
транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи
за извършване на превозите и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 35, ал. 1 от Закона за
държавната финансова инспекция на Ч. И. К. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба чрез РС-Бургас пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5