№ 149
гр. Плевен, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20234430200218 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № *** от *** година на *** в
***, ***, с което на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДП на В. Н. В. от град
Плевен, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за извършено административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява лично в съдебно
заседание. Представлява се от адвокат П. Д., Адвокатска колегия град ***.
Последният изтъква доводи за нарушения на процесуални правила и
материалният закон, а именно: нарушения на разпоредбите на чл. 42 т. 4
ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН – липсва пълно описание на всички
релевантни за ангажирането отговорността на доверителя му обстоятелства;
противоречие между словесното описание на нарушението и неговото
цифрово изразяване; нарушение на чл. 52 ал. 4 ЗАНН. Процесуалният
представител на жалбоподателя счита, че наказателното постановление е
издадено при липса на задълбочено изясняване на спорните обстоятелства по
преписката, с което е нарушено правото на защита на доверителя му. По
изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени
1
изцяло наказателното постановление, както и да присъди на жалбоподателя
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно
заседание. В съпровождащо жалбата писмо с рег.№ *** година ангажира
становище, че жалбата е неоснователна и наказателното постановление
следва да бъде потвърдено. В случай, че жалбата бъде уважена, моли съда да
съобрази размера на присъдените разноски с предвидения в Наредба № 1 за
адвокатските възнаграждения минимален такъв.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган.
На 05.12.2022 година, в град Плевен, полицейските служители Н. Е. и
М. Х. изпълнявал задълженията си по спазване правилата за движение по
пътищата в град Плевен.
Около *** часа горните *** се намирали на улица „ ***“ в град Плевен
до ***, непосредствено до ***. В същия час по посочената улица, в посока
към ул. „ ***“ спрели за проверка водач на лек автомобил *** с рег. № ***. В
хода на проверката установили самоличността на водача, а именно
жалбоподателя В. В.. Жалбоподателят В. бил подканен да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 75 10 с фабр. №
ARPM-0775. Жалбоподателят В. не отказал извършването на проверка.
Техническото средство отчело положителен резултат – 1, 17 промила на
хиляда. На водачът бил издаден и талон за кръвна проба № *** от 05.12.2022
година, връчен му в *** часа.
На мястото на проверката бил издаден Акт за установяване на
административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДП. Жалбоподателят се
запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. Непосредствено
след това, жалбоподателят В. посетил *** - Плевен където му била взета
кръвна проба.
2
На 09.12.2022 година *** в *** при *** извършил изследване и
химичен анализ на предоставената в деня на проверката кръв от
жалбоподателя. Резултатът от изследването установил наличие на етилов
алкохол в кръвта му с крайна концентрация 0,83 промила на хиляда.
Впоследствие на *** година е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДП на В. Н. В. било
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДП – управление на МПС
след употреба на алкохол от 1,17 на хиляда промила.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите в хода на
въззивното производство писмени доказателства, а именно: наказателно
постановление № *** от *** година на *** в ***, ***; акт за установяване на
административно нарушение № *** от 05.12.2022 година на *** при ***;
талон за изследване № *** от 05.12.2022 година, *** часа; справка за
нарушител на името на жалбоподателя В. Н. В.; справка за съдимост на името
на жалбоподателя В. Н. В.; писмо от *** *** до *** сектор *** с
регистрационен № *** от 06.12.2022 година; протокол за химическо
изследване за определяне на алкохол в кръв № *** от 09.12.2022 година на
*** при *** - Плевен; протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози с входящ № *** година, ведно с 5 броя холограмни стикери.
В подкрепа на изложените по горе факти са и показанията на
свидетелите Н. Е. и М. Х., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалния закон.
Наказателното постановление, като краен санкционен акт на
наказващият орган цели реализирането на административно наказателна
отговорност за субектите, извършили административно нарушение по
смисъла на чл. 6 ЗАНН. Последното съставлява действие или бездействие,
3
което нарушава обществения ред на държавно управление в конкретна област
, обявено е от закона за наказуемо и е извършено виновно. По отношение на
вината по аргумент от разпоредбата на чл. 11 ЗАНН следва да се спазват
правилата на чл. 11 ал. 2 НК, а именно: виновно е извършеното деяние тогава
когато деецът е осъзнавал обществената опасност на извършваното, това че е
забранено от закона и да е искал настъпването на съответните забранени от
закона последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН както в
акта за установяване на административно нарушение, така и в последвалото
го наказателно постановление следва да бъде направено подробно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В този
смисъл, изисква се единство в словесното описание на нарушението,
посочено както в акта, съставен на жалбоподателя и отразеното в
наказателното постановление, както и прецизното подвеждане на фактите под
конкретна правна норма, определена в специалния закон като правило на
поведение.
Обстоятелствената част и на обжалваното наказателното
постановление и на акта за административно нарушение, не съдържа точно
описание на извършеното нарушение. Събраните в хода на въззивното
производство писмени доказателства, а именно протокол за химическо
изследване за определяне на алкохол в кръв № *** от 09.12.2022 година на
*** при *** – Плевен категорично установява начина , по който е била
установена концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя и нейното
количество, съответно посредством химичен анализ и крайна концентрация
0,83 на хиляда. Последното е било установено по надлежния ред и
обективирано в протокол от 09.12.2022 година и е било известно на
наказващият орган. Видно от представените по делото наказателно
постановление № *** от *** година на *** в ***, *** и Акт за установяване
на административно нарушение № *** от 05.12.2022 година на *** при *** е,
че същите съдържат друго описание: концентрация от 1,17 на хиляда,
установена с техническо средство Дрегер Алкотест 75 10 с фабр. № ARPM-
0775. Ето защо съдът прие, че е налице нарушение по чл. 57 т. 5 ЗАНН, което
накърнява в значителна степен правото на защита на жалбоподателя и реално
го препятства да разбере в какво всъщност е обвинен.
4
В процеса на проверка назаконосъобразността на наказателното
постановление съдът намери, че в хода на административно наказателното
производство е нарушена и разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН. Съгласно
последната наказващият орган е длъжен преди да се произнесе по преписката
да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да
прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо и да
извърши разследване по спорните обстоятелства. Това свое задължение
наказващият орган в конкретният случай, не е изпълнил. Възприетата от
страна на наказващият орган фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава, установена в хода на съдебното следствие
посредством всички допустими доказателствени способи.
При така изложените съображения съдът прие, че в хода на
административно наказателното производство са допуснати нарушения на
материалния и процесуалният закон. Констатираните пороци водят до
накърняване правото на защита на нарушителя, който има право да узнае
какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Нарушаването на правото
на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение и
налага пълната му отмяна .
По така направеното искане за присъждане на разноски съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Видно от приложеното към материалите по делото
адвокатско пълномощно е, че на адвокат П. Д. е заплатено възнаграждение за
оказаната на жалбоподателя правна помощ в размер на 600 лева. Горната сума
следва да бъде присъдена изцяло, доколкото същата е малко над предвидения
минимален размер. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е
съответно на действителната правна и фактическа сложност на делото.
5
Заплатеното адвокатско възнаграждение, представляващо направени разходи
от страна на жалбоподателя във връзка с разглеждането на НАХД № 218/2023
година по описа на РС - Плевен в размер на 600 лева следва да бъдат
възложени в тежест на ответника по жалбата.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът
намира, че ***, представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати на В.
Н. В. от град Плевен, ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляваща
направените по НАХД № 218/2023 година по описа на РС - Плевен разноски
за възнаграждение на адвокат П. Д., АК ***.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от *** година на *** в
***, ***, с което на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДП на В. Н. В. от град
Плевен, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за извършено административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДП.
На основание чл. 63 Д ал. 1 ЗАНН ОСЪЖДА ***, представлявана от ***
да заплати на В. Н. В. от град Плевен, ЕГН ********** сумата от 600 лева,
представляваща направените по НАХД № 218/2023 година по описа на РС -
Плевен разноски за възнаграждение на адвокат П. Д., АК ***.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6