№ 6402
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д.
при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело №
20241100100693 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за осъждането
на ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца И. И. А. сумата от
100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от
обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила
присъда от 09.06.2022 г., по НОХД № 5921/2021 г. по описа на СРС, НО, 93 състав, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 25.06.2022 г.
Ищецът твърди, че с горепосочената присъда е бил признат за невиновен в
извършено престъпление по чл. 128, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на 15.01.2009 г.
Излага, че за горепосоченото деяние му е било повдигнато обвинение, а по образуваната
пр.пр. № 2795/2009 г., по описа на СРП, досъдебно производство № 193/2009 г., по описа на
09 РУ- СДВР, му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, след което
била изменена в „парична гаранция“. На 30.10.2009 г. прокурорът е издал постановление, с
което частично е прекратил наказателното производство по досъдебното производство в
частта му срещу ищеца. Частичното прекратяване било обжалвано от пострадалия С.Б., като
по образуваното н.ч.д. № И3965/2009 г. съдът приел, че по досъдебното производство не са
събрани някои съществени доказателства и е отменил постановлението за прекратяване по
отношение на настоящия ищец.
След извършване на нови процесуално-следствени действия в продължилото
досъдебно производство, на основание чл. 46, ал. 1, вр. чл. 246, ал. 1 НПК, СРП е внесла
срещу И. А. обвинителен акт, по който е образувано НОХД №15595/2011 г., по описа на
СРС, 23 състав. С разпореждане на съдията-докладчик делото е върнато за отстраняване на
съществени нарушения от СРП, като след това е образувано ново НОХД №8874/2012 г. по
описа на СРС, 23 състав. С присъда от 21.05.2018 г. съдът е признал И. А. за невиновен по
повдигнатото обвинение.
На 22.05.2018 г. СРП е внесла протест срещу присъдата, като по него е образувано
ВНОХД № 3264/2020 г., по описа на СГС, XVII-ти въззивен състав. С Решение от 30.03.2021
г. СГС е отменил изцяло оправдателната присъда, като делото е върнато за ново разглеждане
на друг състав на първоинстанционния съд. Образувано е ново НОХД №5921/2021 г., по
1
описа на СРС, 93 състав, по което е постановена присъда на 09.06.2022 г., влязла в сила на
25.06.2022 г., с която И. А. отново е оправдан по така повдигнатото обвинение.
Твърди, че през продължилото почти тринадесет години и пет месеца наказателно
производство (от 20.01.2009 г. до 25.06.2022 г.) е претърпял множество болки и страдания. За
времето, през което производството е било висящо, е изпитвал страх, притеснение и стрес от
евентуална осъдителна присъда за деяние, което не е извършил, изгубил вяра в обществото
от несправедлИ. повдигнатото срещу него обвинение, като се е опасявал от възможното му
признаване за виновен и постановяване спрямо него на високи по размер ефективно
наказание „лишаване от свобода” и наказание „глоба”. Бил е много обезпокоен от
трудностите, които съпругата му и децата му биха могли да изпитат вследствие на
осъждането му, а и от продължилото много дълго време „задържане под стража“ и
последващата мярка за неотклонение „парична гаранция“.
Сочи, че заради незаконното задържане бил принуден да съжителства с лица и при
условия, които са му причинили психически травми. Преживял е силен стрес, който и към
настоящия момент не е отминал, имал смущения в съня, чувствал се нервен и отчаян, станал
обект на отчуждение и презрение от познатите си, затворил се в себе си, станал тъжен и
умислен, изпитвал вътрешно напрежение, срам и притеснение, доброто му име и авторитета
му пострадали пред съседите му.
Счита, че дългият период, в който е продължило наказателното производство,
протИ.речи на изискването за разглеждане на производство в разумен срок, съобразно чл. 6
от ЕКПЧ и чл. 22 НПК.
Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл.
131 ГПК оспорва исковата претенция като неоснователна, защото не са доказани твърдените
вреди и непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както
и техния размер.
Оспорва наличието на описаните от ищеца отрицателни последици в емоционален
план - преживените болки и страдания, силен стрес, психически и емоционален срив.
Твърди, че Прокуратурата на Република България не може да носи отговорност за
непонесени реално с посочения интензитет неимуществени вреди, както и че те се дължат
на комплекс от обстоятелства, паралелно съпътстващи жИ.та на ищеца. Сочи, че с
привличането му като обвиняем не са представени доказателства за наложените мерки за
неотклонение - „Задържане под стража“ и „Парична гаранция“, както и за
продължителността/срока на взетата мярка, а дори да бъдат представени такива
доказателства, твърди, че взетата мярка за неотклонение „Парична гаранция“ е сред най-
леките предвидени в НПК.
Оспорва като недоказани и твърденията на ищеца, че от незаконното обвинение
спрямо него са настъпили уронване на престижа и личното достойнство, злепоставяне след
обществеността и накърняване на професионалната репутация.
Твърди, че липсват доказателства, които да установяват, че производството е
надхвърлило разумния срок и са нарушени принципите за бърз и справедлив процес.
При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното
обезщетение като силно завишен с оглед икономическия стандарт в Република България и
съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ, и в разрез с
принципа за обезвреда на смисъла на ЗОДОВ. Твърди, че посоченият размер е произволно
определен и несъобразен с обстоятелствата по конкретния случай. Счита, че наказателното
производство е приключило в рамките на разумния срок. Оспорва претенцията за лихва за
забава.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Към датата на приключване на устните състезания между страните не съществува
2
спор относно проявлението в обективната действителност на описаните в исковата молба
факти, касаещи повдигнато на ищеца обвинение, взетата мярка за неотклонение и
продължителността на наказателното производство, завършило с оправдателна присъда още
на първа инстанция. Тези обстоятелства се установяват и от съдържанието на приложените
НОХД №15595/2011 г., по описа на СРС, 23 състав и приложените към него пр.пр. №
2795/2009 г., по описа на СРП, НОХД №8874/2012 г., по описа на СРС, 23 състав, ВНОХД
№3264/2020 г., по описа на СГС, XVII въззивен състав, НОХД №5921/2021 г., по описа на
СРС, 93 състав.
Установява се от постановление от 20.01.2009 г. на разследващ полицай при 09-РУ на
МВР, гр. София, пр. пр. № 2795/2009 г, по описа на СРП, че И. И. А. е бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 128, ал. 2, пр. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК. С постановление от същата дата му е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ (до 72 часа). На 23.01.2009 г. с протоколно определение на СРС, НК, 111 с-в,
потвърдено от СГС на 03.02.2009 г. по пр. пр. № 2795/2009 г, по описа на СРП е взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“. С постановление от 23.03.2009 г., на прокурор при
СРП, мярката за отклонение на И. А. е изменена в „Парична гаранция“, в размер на 1000 лв.
На 30.10.2009 г., с издадено постановление от прокурор при СРП, частично е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 193/09 г. по описа на
09 РУ-СДВР, пр. пр. № 2795/09 г., по описа на СРП, в частта му срещу И. И. А. за
извършено престъпление по чл. 128, ал. 1, пр. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и е отменена
наложената мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв. С определение
от 23.11.2009 г., по н.ч.д. № И3965/2009 г., на СРС, НК, 97 с-в, е отменено постановлението
за прекратяване на досъдебно производство № 193/2009 г. по описа на 09 РУ-АДВР, пр.пр.
№2795/2009 г. на СРП, в частта му срещу И. И. А. и материалите от досъдебното
производство са върнати на СРП за изпълнение на дадените в определението указания.
С постановление от 04.05.2010 г. на разследващ полицай при 09-РУ на МВР, гр.
София, пр. пр. № 2795/2009 г, по описа на СРП, И. И. А. отново е бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 128, ал. 2, пр. 7 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ .
С постановление от 19.07.2010 г. на прокурор при СРП досъдебното производство е
спряно, като с постановление от 23.12.2010 г. спирането е отменено от прокурор при СГП,
като е прието, че спирането е немотивирано, а СРП не се е произнесла по искането на
обвиняемия И. А. за събиране на допълнително доказателство, не са били положени усилия
за изясняването на възникнали при очните ставки протИ.речия, на са били изпълнени дадени
указания от Върховна касационна прокуратура с писмо изх. №283/2008 г. от 15.06.2010 г.,
като обърнато внимание, че в хода на установяване местопребиваването на свидетелите,
които не са били единствените и най-съществените очевидци на деянието, е било
необходимо извършването на стегнати във времето процесуално-следствени действия, които
да доведат до максимално изясняване на фактите.
На 15.07.2011 г., с протокол за предявяване на разследване разследващ полицай при
09-РУ на МВР, гр. София е предявил на И. А. материалите по Досъдебно производство ЗМ
№193/2009 г.
С Писмо на Софийска районна прокуратура с вх. № 31423/18.08.2011 г. е внесен
Обвинителен акт по пр. пр. № 2795/2009 г., по описа на СРП, дознание № ЗМ 193/09 г. на 09
РУ-СДВР в Софийски районен съд срещу ищеца в настоящото производство и срещу
М.А.Д., въз основа на което е образувано НОХД 15595/2011 г. по описа на СРС, НО, 23 с-в.
Съгласно протоколно определение на 25.04.2012 г. производството е прекратено и делото е
върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения поради вътрешно
протИ.речие в обстоятелствената част и повдигнатото обвинение на двете подсъдими лица.
С Писмо на Софийска районна прокуратура с вх. № 20852/11.05.2012 г. е внесен
Обвинителен акт по пр. пр. № 2795/2009 г., по описа на СРП, досъдебно производство № ЗМ
3
193/09 г. на 09 РУ-СДВР в Софийски районен съд срещу ищеца в настоящото производство
и М.А.Д., въз основа на който е образувано НОХД №8874/2012 г. по описа на СРС, НО, 23 с-
в. С присъда от 21.05.2018 г. съдът е признал И. А. за невиновен по повдигнатото обвинение.
След внесен протест от СРП е образувано ВНОХД № 3264/2020 г., по описа на СГС,
XVII-ти въззивен състав, за отмяна на оправдателната присъдата и постановяване на нова
осъдителна присъда. С Решение №260209 от 30.03.2021 г. СГС е отменил изцяло
оправдателната присъда, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на
първоинстанционния съд.
По образуваното ново НОХД №5921/2021 г., по описа на СРС, 93 състав, е
постановена присъда на 09.06.2022 г., влязла в сила на 25.06.2022 г., с която И. А. отново е
оправдан по така повдигнатото му обвинение.
От приложената към отговора на исковата молба справка за съдимост на И. А. се
установява, че той е бил осъждан, както следва:
С решение от 08.11.2006 г., постановено по НАХД № 12104/2006 г. на СРС, за
престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 78А, ал. 1 от НК, като му е наложено
наказание „глоба“.
С определение, в сила от 18.04.2008 г. по НОХД №И-1248/2008/2008 г. на СРС, на
основание чл. 325, ал. 2, пр. 2, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, и на
основание чл. 339, ал. 1, пред. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, на основание чл.
144, ал. 3 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, от НК, и на основание чл. 23, ал. 1 от НК, му е
наложено едно общо най-тежко наказание „пробация“, което включва „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 2 години; „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 1 година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в
размер на 100 часа годишно за период от 1 година, като е реабилитиран от 28.12.2023 г.
С Решение № 248/11.07.2011 г., в сила от 11.07.2011 г., постановена по НД №
1097/20011 г., на ВКС, на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 2, във вр. с ал. 1 от НК,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
години , като е условно предсрочно освободен за 1 година, 1 месец и 15 дни с Определение
по НЧД 2553/2012 г. на СГС, в сила от 08.06.2012 г., като е реабилитиран от 28.12.2023 г.
За установяване търпените от ищеца неимуществени вреди е разпитан свидетелят
С.С.Д., който познава И. А. от повече от 30 години. Твърди, че притежава автосервиз пред
бл. №724, точно до блока на ищеца, и че той му е клиент и приятел, и са израснали заедно.
Има информация, че преди повече от 5 години ищецът е бил задържан за период от около
една година, като няма представа точно за какво.
Ищецът му е споделял, че има проблеми и ходил на съдебни заседания за побоища.
Бил притеснен, неспокоен, уплашен, тъжен, подтиснат, плачел и треперел, твърдял, че имал
много сериозни проблеми заради тези обвинения, не е знаел как ще се развият нещата и
какво да прави. Делата продължили около 3-4 години или повече.
Споделил, че дъщеря му е родила внучка, но не му се празнувало, защото очаквал
всеки момент да го приберат в затвора. Съпругата на И. А. споделила на свидетеля, че се
притеснявала за него.
През този период е ходил редовно на лекари, защото не се е чувствал добре. Бил
станал умислен и се притеснявал за семейството си. Преди тези събития бил весел
разговорлив.
Свидетелят споделя, че няма информация дали приятелят му е осъжда, не знае и дали
е имал други проблеми с правораздавателните органи. Не знае дали задържането е било във
връзка с побоя, но знае, че около година е бил задържан. И. А. му споделял, че го обвиняват
в нещо, което дори не си е помислил да направи, а пък ще трябва и присъда да излежава.
Ищецът и съпругата му имали магазин за порцеланови сервизи. Тя е искала той да й
помага с работата, но понеже имал притеснения, че ще влезне в затвора не й обръщал
никакво внимание.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно
обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността
на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск е необходимо
кумулативно наличието на следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за
извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на
вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се
докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане е свързан с критерия за справедлИ.ст, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява, който не е абстрактен, а е свързан с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са
видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления и дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, продължителността на
наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение; съдебното му минало,
разгласяването и публичността на обвинението, по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца, конкретните негови преживявания, както и цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху жИ.та му – здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетение се присъжда при доказана
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди, като се определя глобално. В случай, че от повдигнатото обвинение са причинени
болки и страдания над обичайните или специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат
част от предмета на иска, като тежестта за доказване на вредите и причинната връзка е върху
ищцовата страна (така и решение №92/03.05.2022 по дело №3119/2021 г. на IV ГО на ВКС).
В мотивната част на т. 1 от ТР №1/2022 г., по тълк. дело №1/2022 г. на ОСГК на ВКС
е прието, че обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно
производство може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото при този деликт
обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага- чест,
достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др.,
които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно
обвинение за извършено престъпление. При нарушаване правото по чл. 6, §1 ЕКЗПЧ за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това право.
В тълкувателния акт е прието, че право на избор на увреденото лице е по кой път да
търси защита на нарушеното право по чл. 6, §1 ЕКЗПЧ, когато едновременно е реализиран
правопораждащият фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ. В
първия случай твърдението за „неразумен срок“ се включва в обстоятелствената част на иска
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и това е обстоятелство, което утежнява отговорността, като води
до по-голям размер на глобалното обезщетение. За да се приеме, че е дадена защити и по чл.
6, §1 ЕКЗПЧ в мотивите съдът следва да обсъди критериите за нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от
глобално определеното обезщетение се отнася за тях с оглед възможността за инстанционен
контрол.
В чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ изрично е предвидена отговорността на Държавата за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, като в алинея втора
примерно са изброени критериите, въз основа на които съдът преценява наличие на
нарушение по Конвенцията, вземайки предвид общата продължителност и предмета на
5
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора.
По настоящото дело се доказват всички елементи от фактическия състав, обуславящ
отговорността на ответника за неимуществени вреди. Установено е по делото, че ищецът е
бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 128, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
за което е оправдан на първа инстанция, въззивната инстанция е отменила изцяло
оправдателната присъда, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на
първоинстанционния съд, който отново го е оправдал по повдигнатото обвинение. Това
обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за
претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното
преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на
ищеца, което се потвърждава и от показанията на изслушания по делото свидетел, че след
началото на процеса ищецът не се чувствал добре, бил станал умислен и се притеснявал за
семейството си. Отделно от това, следва да се съобрази тежестта на процесното обвинение,
което е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, както и предявения граждански
иск срещу обвиняемия на стойност 30 000 лв. Потенциалната възможност ищецът да бъде
осъден за значителна по размер сума за българските стандарти неминуемо е предизвикала
допълнително напрежение и стрес у лицето.
Съдът приема, че наказателното производство е с неразумна продължителност,
доколкото е протекло в един значителен период от около 13 години и 5 месеца (от 20.01.2009
г. – дата на привличането на ищеца като обвиняем, до 25.06.2022 г. – влизането в сила на
оправдателната присъда), без затова забавяне да има обективни причини, стоящи изцяло
извън поведението на прокуратурата и на наказателния съд.
Действително се касае за дело с множество разпитани свидетели, изслушани са
няколко експертизи и са проведени значителен брой съдебни заседания. Продължителността
на наказателното производство от 20.01.2009 г. до повторното внасяне на обвинителния акт
на 11.05.2012 г., въз основа на който е образувано НОХД №8874/2012 г., по описа на СРС,
равняваща се на около три години и четири месеца е прекомерна и се дължи на забавянето
на досъдебното производство в резултат не само от фактическата и правна сложност на
делото, но и от допуснати пропуски в разследването, водено под надзора на районния
прокурор, аргумент за което са постановление от 23.12.2010 г. на прокурор при СГП, с което
е отменено спирането на ДП с постановление от 19.07.2010 г. на прокурор при СРП, и са
изложени мотиви за недостатъчно добра организация при разследването и неизпълнение на
предходни указания по разследването, дадени от ВКП; протоколно определение от
25.04.2012 г. на СРС, с което след първоначалното внасяте на обвинителен акт в съда
производството е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на съществени
процесуални нарушения поради вътрешно протИ.речие в обстоятелствената част и
повдигнатото обвинение на двете подсъдими лица.
След повторното внасяне на обвинителния акт на 11.05.2012 г., въз основа на който е
образувано НОХД №8874/2012 г., по описа на СРС, до провеждане на о.с.з. от 04.06.2014 г.,
когато не е даден ход на делото поради неявяването на втория подсъдим – М.А.Д., са
извършвани необходими по делото процесуални действия по събирането на доказателства
по призоваване на свидетели (общо 18 на брой) и чрез техния разпит, както и изготвянето на
експертизи (с пет вещи лица). В следващото съдебно заседание от 24.11.2014 г. делото е
било спряно поради необходимост от събиране на информация за местонахождението на
подсъдимия Д., като е изготвена съдебна поръчка до Р. Турция за призоваване и конвоиране
на подсъдимия. Информация от турските власти е постъпила на 11.05.2015 г. (л. 117, СРС), а
делото е възобновено с определение от 29.06.2015 г. и е насрочено за разглеждане на
18.11.2015 г., но на тази дата е отложено отново поради неявяването на подсъдимия Д.. Това
6
действие е било наложително с цел събиране на допълнителна информация за
местонахождението на подсъдимия предвид протИ.речивата такава, че е задържан от
турските власти. Именно с цел обезпечаване разумната продължителност на делото с
протоколно определение от 14.03.2016 г. и въпреки многократните опити да бъде открит и
призован подсъдимия Д., съдът е дал ход на делото (въпреки искането на адвоката на И. А.
ход на делото да не се дава) и го е отложил за 08.06.2016 г. с цел осигуряване на достатъчно
време да се призоват свидетелите за разпит. До приключване на съдебното в о.с.з.от
21.05.2018 г. са проведени шест съдебни заседания, в които отново са разпитвани свидетели
и са изслушвани вещи лица. Делото е отлагано поради невъзможност да се призоват част от
свидетелите (общо 18), като настоящият съдебен състав приема, че наказателният съд е
положил необходимите усилия да ги издири, но двама от тях (О.Я. и В.Л.) е установено, че
са извън пределите на страната, поради което, по съгласие на подсъдимия А. и на
Прокуратурата, те са били заличени.
Съдът счита, че продължителността от пет години на наказателно производство пред
първата съдебна инстанция действително надхвърля обичайната такава. Нарушение на
Конвенцията обаче не е налице с оглед вече изяснената специфика и настъпилите
усложнения в производството – неявяването на подсъдимия Д., поради което
производството е било отлагано и спирано за период от общо около една година и девет
месеца (04.06.2014 г. - 14.03.2016 г.) с цел установяване участието на този подсъдим и то при
изричното искане на подсъдимия А.. Следва да се отбележи, че се е наложило изчакване
изпълнението на съдебна поръчка от Р. Турция (л. 116), която е била своевременно изготвена
и изпратена, и при постъпването на която са били предоставени данни, че подсъдимият Д. не
е обект на разследване, като едва след възобновяване на делото на 09.12.2015 г. (л. 130) е
постъпила нова информация, че лицето е задържано в Р. Турция, т.е. самият наказателен съд
е бил затруднен от първоначално постъпилата протИ.речива информация дали да се даде ход
на делото в отсъствието на подсъдимия Д.. Ищецът, от своя страна, до о.с.з. от 18.02.2018 г.
последователно е поддържал позицията делото да се отлага поради необходимостта от
разпит на свидетели и неизясняването му от фактическа страна. Предвид това поведение на
самия ищец, което макар и да не е незаконосъобразно или недобросъвестно, но сочи, че
разпитът на свидетелите е бил необходим, и доколкото не се установяват процесуални
пропуски при призоваването на свидетелите от страна на съда, то и не може да се приеме, че
сама по себе си продължителността на това първоинстанционно производство до
постановяване на присъдата е резултат от незаконосъобразно поведение на наказателния съд
или на ответната прокуратура. Отлагането на делото е било извършвано през разумни
интервали през около 3-4 месеца основно с цел осигуряване на време за призоваване на
свидетелите. Очертаната хронология сочи, че при липсата на нужда подсъдимият Д. да бъде
издирван в хода на делото, същото би могло да приключи за малко над три години, която
продължителност на първа инстанция, но при вече изяснените обективни затруднения да се
призоват всичките 18 свидетеля и при изслушването на експертизи, не може да се приеме, че
обуславя извод за прекомерна продължителност.
Съдът обаче не намира основателна причина, която да обосновава след постановяване
на оправдателната присъда от 21.05.2018 г. делото да бъде изпратено на СГС по подадените
протест и жалба едва на 08.09.2020 г. Няма данни кога са изготвени мотивите, но дори да се
приеме, че това се е случило в 60-дневен срок по чл. 308, ал. 2 НПК или в кратък разумен
срок след това, то липсват по делото приложени доказателства какво е наложило общ период
на администриране на жалбата и протеста за период от над две години. В този смисъл е
налице забавяне на делото, което протИ.речи на чл. 6, §1 ЕКЗПЧ.
Последвалото въззивно производство по ВНХОД №3264/2020 г. по описа на СГС е
приключило в разумен срок от около половин година, като след отмяна на решение на СРС и
връщане на делото на друг състав за повторно разглеждане, делото е приключило с
оправдателна за настоящия ищец присъда в период около една година и два месеца. Следва
7
обаче да се има предвид че голяма част от свидетелските показания, събрани при повторното
разглеждане, са били прочетени по реда на чл. 281 НПК като събрани в предходното
развилото се съдебно производство пред СРС, присъдата по което е била отменена от СГС, и
в този смисъл проведените съдебни заседания при първото разглеждане на делото са
способствали ускоряването на първоинстанцинното производство при повторното
разглеждане.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът приема, че поради
процесуалните нарушения, допуснатите от СРС, НО, 23 с-в по НОХД №8874/2012 г. (но на
етапа на изготвяне на присъдата и мотивите към нея), обусловили отмяна присъдата от
21.05.2018 г., наложилото се повторното разглеждане на делото от друг състав на СРС,
последното макар и само по себе си да е проведено в рамките на разумния срок от около
една година и два месеца, в съвкупност и със забавянето в досъдебното производство и на
съдебното производство пред СРС по администриране на подадените жалба и протест, е
довело до нарушение на чл. 6, §1 ЕКЗПЧ, тъй като в съдебната си фаза наказателното
производство ненужно е било удължено. Следва да се отбележи и, че отмяната на присъдата
от СГС не е поради допуснати в хода на самото първоинстанционно производство
процесуални нарушения, а едва при постановяване на крайния съдебен акт, в който СРС не
се е бил произнесъл по предявения в наказателното производство граждански иск и поради
неясни мотиви по повдигнатото на Михаил Д. обвинение.
Незаконосъобразно повдигнатото обвинение в съвкупност с неразумната
продължителност на наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза неминуемо
повишават обема и интензитета в ищеца на търпените негативни чувства, изразяващи се в
стрес, страх, напрежение, чувство на несигурност, които съдът намира, че житейски са от
естество да доведат до отчуждение на познатите му, затваряне в себе си, срам и
притеснение. Те са подкрепени и от свидетелските показания, че ищецът е станал притеснен,
неспокоен, уплашен, тъжен и подтиснат след момента на привличането му като обвиняем,
тъй като това състояние се явяват логична последица, която може да настъпи при всяко лице,
обвинено в престъпление.
От друга страна, настоящият съдебен състав намира за необходимо да вземе предвид
и установените по делото факти относно съдебното минало на ищеца, който двукратно е бил
осъждан преди това и са му налагани наказания „глоба“ и „пробация“, а след настъпване на
процесното събитие, по време на периода на воденото досъдебно производство (20.01.2009 г.
- 18.08.2011 г.), вече е бил с влязла в сила присъда от 11.07.2011 г. и наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, въпреки че е условно предсрочно освободен за 1
година, 1 месец и 15 дни и реабилитиран впоследствие. Тези обстоятелства сочат, че лицето
е търпяло законосъобразно наказателна репресия по време на досъдебното производство и
след него, поради което интензитетът на негативните му страдания не е толкова голям в
сравнение с лице, което никога не е било осъждано и не е търпяло най-тежкото по вид
наказание. В този смисъл трябва да се отчете, че негативните емоции, които ищецът описва,
включително притесненията му от осъждане, не са резултат само от процесното наказателно
производство, а за тях допринася и съдебното минало на лицето.
Следва да се отбележи, че и при двете разглеждания на делото пред СРС са
постановявани оправдателни присъди спрямо ищеца, което намалява интензитета на
търпените притеснения и несигурност. Съдът не намира за доказани твърденията на
свидетеля, че в пряка връзка от повдигнатите обвинения И. А. не е могъл да помага на
съпругата си в семейния бизнес понеже имал притеснения, че ще влезне в затвора. Трябва да
се отчете, че за период от около два месеца на И. А. му е наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“, която безспорно накърнява конституционно гарантираното му
право на лична свобода и неприкосновеност и е фактор, завишаващ търпените
неимуществени вреди. Кратковременният характер на тази мярка, обаче, както и
обстоятелството, че през по-големия период на воденото наказателно производство, е била в
8
сила мярка „парична гаранция“ (23.03.2009 г. – 21.05.2018 г.), не могат да обосноват извод,
че само по себе си наказателното производство създава пречки в личния, професионалния и
социалния жИ.т на ищеца до степен да не може да извършва трудова дейност като помага на
съпругата си. Не се доказва и конкретното наказателно производство, а не това по което
ищецът е осъден с присъда от 08.11.2010 г. и заради което ефективно е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“, да са в основата на уронване на доброто му име пред съседи, като
самият ищцов свидетел споделя, че за воденото наказателно производство е научил лично от
И. А., поради което не може да се приеме, че производството е било публично разгласено и е
достигнало до широк кръг лица без съгласието на ищеца, включително до негови съседи или
приятели.
Съдът не намира, че твърдението на свидетеля по делото, че И. А. е имал влошено
здравословно състояние и е посещавал редовно лекари, може да обоснове мотивиран извод
за отразило се върху здравето и психиката на ищеца негативно и трайно влияние на
проведената срещу него наказателна репресия, извън предполагаемите стрес, притеснение,
потиснатост, тъй като не са представени никакви доказателства е тази насока. Обемът на
тези негативни емоции, обаче, следва да се приеме, че не е бил завишен в значителна степен,
тъй като е проведена наказателна репресия срещу лице, което не е с чисто съдебно минало,
предвид че е изтърпявало наказание „лишаване от свобода“ по време на досъдебното
производство и след него.
Същевременно съдът отчита, че неразумната продължителност на производството,
наред с повдигнатото обвинение, както и фактът че ищецът се е явявал като подсъдим през
около четири месеца на всички съдебни заседания, е увеличило интензитета на
притесненията и емоционалния дискомфорт. Трябва да се има предвид обаче, че нито една
съдебна инстанция не го е признала за виновен и последователно при двете разглеждания на
делото пред СРС И. А. е би оправдаван, което значително занижава търпените емоционални
болки след постановяването на присъдата от 21.05.2018 г.
От значение за определяне размера на обезщетението е и активната възраст на
подсъдимия (37 г.) към момента на привличането му като обвиняем и през времетраенето на
наказателното производство, както и социално-икономическите условия на жИ.т в страната
в периода на висящото наказателно производство. Всички така разгледани обективни
обстоятелства мотивират съда да приеме, че общественият критерий за справедлИ.ст по чл.
52 ЗЗД ще бъде удовлетворен с присъждане на обезщетение в общ размер на 14 000 лв., от
което 4000 лв. е дължимо за репариране на неимуществените вреди от прекомерната
продължителност на наказателното производство, а сумата от 10 000 лв. като обезщетение за
незаконно повдигнатото обвинение, включително изтърпяната мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ за срок от два месеца. Тази сума съответства на доказаните
действително претърпени нематериални вреди, като следва да се отчита и обстоятелството,
че осъждането на държавата в лицето на процесуалния субституент – Прокуратурата на
Република България за заплащане на обезщетение само по себе си също има ефект на
репарация за ищеца и в този смисъл размерът на определеното обезщетение не следва да
бъде източник на обогатяване. При определяне на справедливия размер на обезщетението
съдът отчита и съдебната практика по сходен казус, при която е присъдено близко
обезщетение от 13 000 лв., като се съобразява и с установените в настоящото производство
правнорелевантни факти (решение № 19 от 23.07.2019 г. по гр. д. № 2026/2018 г., ІІІ г. о. на
ВКС).
Предвид задължителните указания, съдържащи се в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС, отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от
момента, в който те се признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. първо от ЗОДОВ това е моментът на влизане в сила на оправдателната присъда и
оттогава държавният орган изпада в забава, дължейки лихва върху обезщетението. С оглед
влязлата в сила на 25.06.2022 г. оправдателна присъда, искането за присъждане на законна
9
лихва върху определеното обезщетение, считано от тогава, съдът намира за основателно.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, като на основание чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ следва да му бъде присъдена държавна такса от 10 лв., както и разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение от 168 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, по иск с правно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на И. И. А. с ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. София, ул. *******, сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за
което лицето е било оправдано с присъда от 09.06.2022 г. по НОХД №5921/2021 г., по описа
на Софийски районен съд, 93 състав, влязла в сила на 25.06.2022 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 25.06.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 14 000 лв. до 100 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, да заплати на И. И. А. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. *******, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото
производство в общ размер на 178 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10