ОПРЕДЕЛЕНИЕ
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА,
гражданско отделение, ІV състав, в закрито заседание на 19 декември 2018 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кънчев гр.
дело № 5228 по описа за 2018 година намери следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от А.П.И. срещу ЗК „Лев инс“ АД за присъждане на сумата
от 97,75 лева, обезщетение за забава.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника.
Съдът намира, че исковата молба е
редовна. Представените с нея писмени доказателства следва да бъдат приети по
делото. С оглед направеното признание на иска доказателствените искания на
ищеца се явяват безпредметни, доколкото по делото няма спорни факти.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените писмени
доказателства, както следва: от страна на ищеца – Заверено копие от Решение №
977 от 20.09.2018 г., постановено по гражданско дело № 1319 от 2018 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора.
СЪОБЩАВА
на страните проектодоклад по делото: На 23.10.2015 г. ищецът е установил, че
лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан", с Peг. № СТ 3176 АР,
негова собственост, получил увреждания в задната дясна част. Към датата на
събитието по отношение на цитирания автомобил имало действащ договор за
застраховка „Каско" на МПС обективиран в полица № 93001410055813/
21.11.2014 г., сключен със „ЗК Лев Инс" АД. Предвид претърпените вреди и
на основание цитираната застраховка, на 23.10.2015 г. ищецът предявил пред
застрахователя застрахователна претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение. „ЗК Лев Инс" АД удостоверило завеждането на претенцията с
щета № 0023-1301-15-452185. С писмо, изх. № 7972/05.11.2015 г., застрахователят
се произнесъл по претенцията с отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение. След като е получил този отказ, А.И. подал жалба в КФН. След
указания, дадени в писмо от КФН, до „ЗК Лев Инс" АД, дружеството
преразгледало отказа за изплащане на обезщетение по щета № 0023-1301-15-452185,
като с ново писмо, изх. № Е - 3648/25.11.2015 г. застрахователят отново е
изразил становище за отказ за изплащане на обезщетение. С сила съдебно решение
по гр.д. 1319/2018 г. по описа на този съд ответникът бил осъден да заплати на
ищеца сумата от 400 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско" за отстраняване на вреди върху лек автомобил марка
„Дачия" модел „Логан" с Peг. № СТ 3176 АР, ведно със законната лихва
от предявяване на иска 19.03.2018 г. До окончателното плащане. Не била
заплатена мораторна лихва за забавено плащане за периода от 23.10.2015 г. до
18.03.2018 г. в размер на 97,75 лв. върху главницата от 400 лв.
Ищецът
моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати в
негова полза сумата от 97,75 лв. представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 23.10.2015 г. до 18.03.2018 г. върху застрахователното обезщетение в
размер на 400 лв. по договор за застраховка „Каско" на МПС, обективиран в
полица № 93001410055813/ 21.11.2014 г., дължимо поради настъпил застрахователен
риск. Претендира разноски.
В
законния срок е постъпил отговор от страна на ответника. Взима становище за
допустимост и основателност на иска. Признава същия и моли за постановяване на
решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, моли
разноските да се възложат върху ищеца. Посочва, че в исковата молба, във връзка
с която е образувано ГД № 1319/2018 г по описа на PC – Стара Загора, ищецът е
претендирал обезщетение, както и лихва от момента на входиране на исковата
молба до момента на окончателното й плащане, но не и мораторната лихва за
забава за периода от 23.10.2015 г до 18.03.2018 г., въпреки че това е било
негово право. При така предявения иск съдът се произнесъл като осъдил ЗК „Лев
Инс" АД да заплати обезщетение, лихва от момента на входиране на исковата
молба до момента на плащане, както и направените разноски. Сега ищецът завеждал
ново дело за присъждане на мораторна лихва за вече присъдената сума, което
ответникът счита, че било направено единствено с цел ответната страна да бъде
натоварена с излишни разноски, което нарушавало правото на справедлив процес.
Освен това по делото не били налице доказателства, че адвокатски хонорар за
настоящото дело действително бил платен. Счита, че не бил дал повод за
завеждане на настоящото дело, тъй като мораторна лихва не се презюмира, че
същата е дължима. Видно от представените доказателства ставало ясно, че
ответникът не бил поканен да заплати извънсъдебно мораторна лихва, нито същата
е била претендирана по ГД 1319/2018 г. по описа на РС – Стара Загора. Искът за
мораторна лихва се явява акцесорен по отношение на иска за изплащане на
обезщетение. Поради факта, че по ГД 1319/2018 г сме били осъдени да заплатим
направените разноски от ищеца в размер на 350 лева, считам че същите са
недължими в това съдебно производство, в което е предявен акцесорен иск на
главния, за който вече сме били осъдени един път да заплатим направените
разноски.
Моли
съда да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК. Моли да не се присъждат
разноски на ищцовата страна предвид изложените съображения. В случай че съдът
присъди такива, прави възражение за прекомерност. На база твърдените от
страните факти, съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Всички правнорелевантни факти са признати от ответника и се считат от
съда за безспорни между страните.
НАСРОЧВА
делото в открито заседание на 07 януари 2019 г., от 14:10 ч., за която дата да
се призоват страните, на които да се връчи копие от настоящото определение, а
на ищеца – и копие от отговора на ответника.
НАПЪТВА
страните към медиация и доброволно уреждане на спора чрез споразумение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: