Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Ловеч, 06.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на втори декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1128 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 31-0000140/24.09.2019 година на Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, са наложени на И.Т.С., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200,00 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за това, че на 16.09.2019 г., около 13.10 часа по първокласен път Е 772, 65 – ти километър, посока град София до разклона за село Малиново, като водач на т.а. ******, собственост на фирма ********, извършва превод на товар – бира и безалкохолно за собствена сметка, видно от стокова разписка №70158/16.09.2019 г. и поставена табела „Превоз за собствена сметка”, като допуска следните нарушения: 1. Водача представя свидетелство за управление на МПС №*********, което е с изтекъл срок на валидност – валидно до 12.08.2019 г.; 2. Водача не представя контролен талон към свидетелство за управление на МПС или друг документ. На основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, след като проверих акта за неговата законосъобразност и обоснованост, след като прецених събраните доказателства и целите на чл.12 от ЗАНН издавам настоящето наказателно постановление, като считам, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН за предупреждение на нарушителя при маловажен случай, с което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И.Т.С., който го обжалва в законоустановения седем дневен срок в частта за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, и излага, че в таза част НП е незаконосъобразно. Сочи, че не оспорва обстоятелството, че в деня на проверката е управлявал със СУМПС, което е било с изтекъл срок, но че същото неправилно е било квалифицирано като такова по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а нарушение по чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД. Счита, че текста на чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, по който му е наложено наказания глоба в размер на 200 лв. е неправилен, поради факта, че има редовно издадено свидетелство за управление на МПС, в което са вписани категориите, които притежава и независимо, че документа е нередовен, което според &1, т.2, б.ж от ДР на ЗБЛД е документ с изтекъл срок на валидност на съответното СУМПС, като водача не губи придобитата правоспособност. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП, в частта, в която чу е наложена глоба по чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно съобразно изложените в жалбата аргументи.
Ответникът – ОО „АА” гр. Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.И. и И.Ц.М., от становището на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 16.09.2019 г. бил съставен акт серия А-2018 с бл. №259956 за установяване на нарушение от св. Д.П.И. в присъствието на св. И.Ц.М. против И.Т.С., ЕГН ********** ***, за това, че на 16.09.2019 г., около 13.10 часа по първокласен път Е 772, 65 – ти километър, посока град София до разклона за село Малиново, като водач на т.а. ******, собственост на фирма ********, извършва превод на товар – бира и безалкохолно за собствена сметка, видно от стокова разписка №70158/16.09.2019 г. и поставена табела „Превоз за собствена сметка”, като допуска следните нарушения: 1. Водача представя свидетелство за управление на МПС №*********, което е с изтекъл срок на валидност – валидно до 12.08.2019 г.; 2. Водача не представя контролен талон към свидетелство за управление на МПС или друг документ, с което виновно е нарушил чл.150а от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С акта не са иззети доказателства. В акта в графа „Възражение” не е вписано възражение. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Д.П.И. за когото не се спори, че е служител на ОО„АА” гр. Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед № РД – 08-249/15.05.2015 год. на Министъра на МТИТС и заповед №227/18.04.2018 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА”, се установява, че Директорите на РД „АА” са определени от Министъра за длъжностни лица, които могат да издават НП за установени нарушения на Регламенти на Европейския парламент и на Съвета, ЗАвП, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.
По обжалваната част от НП.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят С. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, като на 16.09.2019 г. е управлявал процесното МПС, без валидно СУМПС за категорията на управляваното от него превозно средство.
Деянието по чл.150А, ал.1 от ЗДвП от обективна страна е формално нарушение, което се извършва под формата на бездействие. Към датата на извършване на нарушението жалбоподателят е бил с изтекло СУМПС от 1 месец и 4 дни.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателят, че извършеното от него не съставлява състав на административно нарушение, визиран в чл.150А, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка, съдът намира, че правилно административно наказващият орган е приел, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачът на МПС следва да притежава СУМПС от съответната категория. Видно от разпоредба на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, същата вменява задължение на водачите, управляващи МПС, да притежават валидно СУМПС за съответната категория. Съдът намира, че в случая правилно е посочена и санкционната норма на чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, тъй като същата санкционира именно поведението на водач на МПС, който е с изтекъл срок на валидност на СУМПС.
От субективна страна изпълнителното деяние е извършено от дееца при форма на вина – непредпазливост в нейната форма на небрежност, което съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, също вменява административна отговорност.
Съдът намира обаче, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в следното. Съгласно чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъдат посочени законовите норми, които са нарушени. В този смисъл следва да е налице правно единство, както между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, съставен на жалбоподателят, така и тази отразена в НП. В конкретния случай обаче видно от АУАН съставен на жалбоподателят като нарушена е посочена разпоредбата на чл.150а от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че чл.150а от ЗДвП съдържа три хипотези /три алинеи/, съдът намира, че е следвало да бъде посочено, нарушаването на коя точно алинея от чл.150а е допуснал нарушителят, тъй като 3 алинеи визират отделни хипотези и съответно различни нарушения. Не посочването на конкретна законова разпоредба, която се твърди, че е нарушена, внася неяснота и неточност на вмененото на жалбоподателят нарушение, което от своя страна води до ограничаване правото му на защита. На следващо място в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Посочването на различни цифрови квалификации от ЗДвП в АУАН и НП създава неяснота относно приетото от административно наказващия орган за нарушение. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН е императивна и визира задължителните реквизити, които трябва да съдържа един АУАН, освен това същата осигурява правото на защита на привлеченото към административна отговорност лице, което включва и правото му да узнае правната квалификация на твърдяното нарушение, за да може да организира адекватно защитата си. От друга страна с не посочването на правната квалификация на нарушението и с непълното описание на нарушението, се ограничава и правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставянето на акта да направи писмени възражения по него, тъй като не посочването на нарушените разпоредби и непълното описание на нарушението затрудняват жалбоподателят да изложи обосновано възраженията си. Посоченото по - горе нарушение е съществено и не може да се преодолее по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. На второ място съдът констатира, че е допуснато процесуално нарушение и при съставянето на наказателното постановление, в което се твърди, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Недопустимо е за първи път в наказателното постановление да се твърдят нови обстоятелства или да се дава правна квалификация извън тази посочена в АУАН, тъй като административно наказателното производство е строго формално и като не е бил запознат нарушителят с правната квалификация на извършеното от него още при съставянето на акта, се лишава от възможността да направи обосновани възражения, с което отново се нарушава правата му на защита.
Освен това при преценка относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН съдът установи, че наказващият орган неправилно е приел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Преценката на наказващият орган по приложението на чл.28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС. С тълкувателното решение на съдилищата е призната възможността за съдебен контрол по законосъобразност и при обективното наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, правомощията да го приложи. Изследвайки фактите, установени в хода на съдебното производство, съдът счита, че процесното нарушение има всички белези на маловажност. В случая не се касае за лице, което изобщо не е провело обучение и не е издържало изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, нито за правоспособен водач, който по чл.157, ал.4 от ЗДвП е изгубил придобитата правоспособност заради отнети всички контролни точки (допуснал множество нарушения на правилата за движение, довело до отнемане на тези всички контролни точки, и следователно има проблем с неговите знания и умения при управлението на МПС и затова следва да ги докаже наново с ново обучение и проверовъчен изпит). В процесния случай се касае за пропускане на срока на валидност на СУМПС с 1 месец и 4 дни, което макар и съставомерно е с по - ниска степен на обществена опасност от посочените по – горе случаи. По делото не е представена справка за нарушител, поради което съдът намира, че липсват доказателства от които да е видно, че жалбоподателят има регистрирани нарушения по ЗДвП и съответно издадени на негово име НП. Всички тези обстоятелства сочат, че процесното нарушение има инцидентен характер за жалбоподателят и в случая следва да се приложи привилегирования състав на чл.28 от ЗАНН. При тези данни наказващият орган е имал основания да не налага наказание на жалбоподателят и да го предупреди, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.
Преценявайки всичко изложено по – горе съдът счита жалбата за основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление отменено, в частта по пункт 1 като незаконосъобразно.
По т.2, видно от жалбата, НП не е обжалвано и е влязло в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000140/24.09.2019 година на Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, В ЧАСТТА, в която е наложена на И.Т.С., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалата част НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000140/24.09.2019 година на Пенчо Василев Камарашев – Началник на ОО „АА” гр. Ловеч, определен от Министъра на МТТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: