Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.02.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на шестнадесети ноември, през две хиляди и сдемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 20235 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД по
чл.108 от ЗС.
Ищците В.И.К. и П.И.К. (в качеството на
наследници по закон и процесуални приемници на М.И.Г.) поддържат релевираното
от първоначалната ищца твърдение, че по силата на Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 02.10.2013г. М.И.Г.
прехвърлила на ответниците Б.Г.К. и С.К.К. правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ: апартамент
№ 9 с местонахождение в жилищната сграда на ЖСК "Зенит" в
гр. София, район "Триадица",
ул. "********, на II етаж, състоящ се от две стаи, вестибюл и кухня, баня,
клозет, черно и входно антрета, на площ 78 кв. м., при съседи по нотариален
акт: от запад - улица, от север - държавен апартамент № 53 на Т., от югозапад -
улица "Бузлуджа", от североизток - двор, от югоизток - С.М.и стълбище
и от северозапад - етажна жилищна собственост на ул. "********, заедно с избено помещение № 5 с площ от 9 кв. м,
при съседй пр нотариален акт: от югозапад - ул. "Бузлужда", от
североизток - М. и Г.Т. и коридор и от северозапад - Етажна собственост ул.
"********, заедно с таванско
помещение № 1 с площ от 19.50 кв. м, при съседи: от югозапад - коридор, от
североизток - двор, от югоизток - стълбище и от северозапад - С. и Т.В.и
коридор, заедно с 978/100 идеални части от общите части на сградата и същите
идеални части от притежаваната от ЖСК "Зенит" част от мястото, както
и от правото на строеж върху държавна земя, мястото съставлявщо УПИ № XI-4 (бивш IV-4) в квартал
362, по плана на гр. София, местността "Буката", при съседи по
нотариален акт: ул. "Бузлуджа", парцел III на Етажна собственост ул.
"********, парцел XI на бившето Министерство на електрификацията и парцел
V на Етажна собственост ул. ********от същия квартал и при съседи по скица: ул.
"Бузлуджа" и урегулирани поземлени имоти ХІІ-5, ІІ-10,11 и Х-3, по плана на гр. София. При сключване на договора, приобретателите на имота (ответниците в процеса),
които се намирали в граждански брак, поели насрещно задължение – да предоставят
на прехвърлителката необходимите грижи и издръжка за нормален стандарт на живот.
В кратко време след сключването на договора, двамата ответници се
дезинтересирали напълно от изпълнението на договорните си задължения,
преместили се да живеят в друго населено място и жилище, като не предоставяли
нито грижи, нито издръжка, до датата на предявяването на иска. Така ищцата била принудена да живее сама,
без необходимата й ежедневна подкрепа, каквато очаквала да получи. При
изложените фактически твърдения, ищците В.И.К. и П.И.К. (в качеството си на
наследници по закон и процесуални приемници на първоначалната ищца М.И.Г.) поддържат
искането за разваляне, на сключения
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
който е обективиран в Нотариален акт № 117, том І-1, рег. № 2430, дело № 99 от
2013г. на нотариус Ж.Б., с рег. № 003 по регистъра на НК, поради виновно неизпълнение
задълженията на приобретателите. Тъй като след сключването на процесния договор
за издръжка и гледане, двамата ответници установили владение върху таванското
помещение на жилището и отказали да върнат ключовете на М.Г., за наследниците й
възникнал и правния интерес да претендират за осъждане на ответниците, да им предадат
владението върху прилежащото към апартамента таванско помещение № 1 с площ от
19.50 кв. м., при съседи: от югозапад - коридор, от североизток - двор, от
югоизток - стълбище и от северозапад - С. и Т.В.и коридор. С оглед изхода на процеса,
ищците претендират и за осъждане на ответниците да им заплатят направените
разноски в процеса.
Двамата ответници Б.Г.К. и С.К.К., оспорват основателността на предявения
иск, като чрез процесуалния си представител поддържа становище за липсата на
посочените в исковата молба основания за възникване на правото на разваляне на
договора. Твърдят, че систематично и добросъвестно са полагали необходимите
действия: за да предостави на кредитора (ищцата) своевременно и надлежно
изпълнение по процесния договор – купували на ищцата храна, предоставяли лично
и чрез трето наето от тях лице грижи за нейните лични битови и хигиенни нужди. През
месец февруари 2014г. ответникът К. получил инсулт, поради което обективните
възможности на двамата ищци да полагат лично грижи за М.И.Г. били твърде
ограничени и те били принудени да наемат за своя сметка трето лице, която да
изпълнява задълженията им по предоставяне на помощ, грижи и социални услуги за
ищцата. През месец април 2014г. обаче, М.И.Г. необосновано отказала да приеме
предоставеното й надлежно изпълнение, защото изгонила жената, която била
ангажирана да се грижи за нея. Тя сменила ключалката на входната врата на
жилището и по този начин фактически ограничила достъпа на ответниците и
възможността им да полагат грижи за нея. Отказала грижите и на друга,
ангажирана от ответниците жена - нейна дългогодишна приятелка – с цел да се грижи за нея в бита, срещу заплащане от страна на ответниците. М.И.Г.
обаче не допускала нито една от наетите жени, нито дори ответницата С.К. в
жилището, въпреки, че последната правела многократни опити да я посети и
заплащала част от консумативите за жилището. При изложените фактически
твърдения, ответниците молят за отхвърляне на иска за разваляне на договора за
издръжка и гледане, поради неговата неоснователност и претендират да им бъдат
присъдени направените съдебни разноски. По отношение основателността на
ревандикационния иск – ответниците не изразяват становище.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
При липса на спор между страните и от съдържанието на
приет като доказателство Нотариален акт № 117,
том І-1, рег. № 2430, дело № 99 от 2013г. на нотариус Ж.Б., с рег. № 003 по
регистъра на НК и район на действие СРС се установява обективирания в него
договор между М.И.Г. от една страна /прехвърлител/ и от друга страна
ответниците Б.Г.К. и С.К.К. /приобретатели/, по силата на който Г. прехвърлила
на К. правото на собственост върху описания в договора апартамент, срещу
поетото от тях задължение да й предоставят пожизнено грижи и издръжка. При
това, прави впечатление, че прехвърлителката си е запазила безвъзмездно
пожизнено право на ползване върху процесния имот.
Приетото като
доказателство Удостоверение за наследници – изд. от Район „Триадица“ при
Столична община, на 22.12.2015г., установява обстоятелството, че първоначалната
ищца и страна по процесния договор - М.И.Г. е починала на 08.07.2015г., както и
че нейни наследници по закон са В.И.К., и П.И.К., които са конституирани като
правоприемници на ищцата в настоящия процес, както и Р.Х.Г. и И.П.Б. (по
отношение на които производството е прекратено, след процесуално поведение по
чл. 51, ал.2 от Закона за наследството).
Приетия като
доказателство медицински документ- Екпертно решение на ТЕЛК № 0462/01.06.1998г.
установява че по оценка на трудоспособността от 1998г. т.е. пет години преди
сключване на процесния договор, прехвърлителката М.И.Г. е била в състояние на
трайно намалена работоспособност – инвалид първа група, с нужда от чужда помощ.
В
дадените пред съда показания, свидетелят В.Е.Х.заявява, че познавал лично М.Г.
/приживе/. В показанията си той описва подробно антропологичните белези от
външния вид на ищцата, които лично е възприел и разположението на жилището й,
както и на мебелировката
в него. Свидетелят бил колега на адв.М.Г., който от своя страна бил
познат на Г. и така станало запознанството между Г. и свидетеля. Свидетелят посещавал жилището на М.Г. заедно с адв.М.Г.. Станали
приятели с М.Г., а след това тя дори му се е обаждала, за да го кани да пият
кафе у тях, ходил по нейна молба да й купува храна. Свидетелят заявява, че изпитвал жал за тази жена, защото била инвалид, трудно
подвижна, костите й се чупели, не можела да си сгъва ръцете. Според
впечатленията на свидетеля, Г. била сама жена и никой не се грижел
за нея. На месец - месец и половина, свидетелят
контактувал с Г., винаги посещавал дома й, когато тя му се е обаждала, но
посещенията били с предварителна уговорка, за час, понеже тя не могла сама и достатъчно бързо да отвори входната врата –отнемало й
около час предвижването от стаята на жилището до входната врата. Понякога
се е случвало Г. да падне на входната врата и свидетелят да не може да отвори
тази врата, а това се случвало по негов спомен два
пъти. Когато започнал да ходи при Г., тя била сама, при нея не живеел никой, а тя се оплаквала пред свидетеля, че няма
кой да й пазарува, няма кой да й сготви, а се е случвало да поръчва
свидетеля да купува продукти- пилета, сирене, кашкавал. Най- често,
едновременно с поръчките, Г. давала на свидетеля парипредварително- за да закупи продуктите, като оставяла
вратата отключена и свидетелят ходел да пазарува и се връщал. По-рядко Г.
молеля свидетеля да й купува готова храна, като заплащала
стойността на продуктите. Понякога се обаждала на свидетеля по телефона, само за да си поговорят. След това си била намерила
една жена, която също имала физически проблеми, но състоянието й позволявало да помага, а тази жена се наричала „ Д.“. Винаги
при посещенията на свидетеля, ищцата е била сама. От Г., свидетелят знаел, че Д.
е пенсионер по болест и се грижела посещавайки дома и два пъти в седмицата – за
да чисти и да готви, срещу дължима заплата, за сметка на самата Г.. После и Д.
започнала да посешава Г. все по-рядко, защото мъжът на Д. получил инсулт. Д. организирала посещение на М.Г. при
зъболекар и посещения на лекари в дома й, за прегледи и
медицинска помощ. За последен път свидетелят е виждал
М.Г. няколко часа преди тя да почине. Повод за срещата било
обаждане на Г. доМ.Г. и след обаждането - двамата с ищеца отишли
заедно в дома й. Свидетелят заявява, че има ясен спомен от това посещение - вратата на жилището била отворена, Г. била
полугола на леглото в спалнята, била покрита с „нещо“ напомнящо завивка,
постоянно пъшкала, личало си че в момента изпитва силни
болки и пред посетителите си „се изпуснала“
по физиологична нужда. Заявила пред свидетеля и М.Г., че ги е
извикала да се сбогува и тогава думите й били: „Никога да не остане този
апартамент на Б., тъй като той я бил излъгал,
защото я е ограбил, тя го е осъдила, но после му се
доверила втори път, а той я бил изоставил. При това посещение Г.
дала наМ.Г. телефоните
на К. и му поръчала, да се
свърже с този господин, за да го информира за случващото се. Външният
вид и състоянието на Г. според свидетеля Х. били „ужасни“, той останал дълбоко впечатлен от случилото се и (видимо развълнуван по време на
разпита пред съда) заявява, че не желаел да си спомня за тази гледка никога повече.
В
дадените пред съда показания, свидетелката Д.С.А.заявява,
че познавала ответниците Б. и С., защото те живеели под
наем в съседния апартамент до нейния. За първи път, свидетелката видяла Г. преди
около 9г., понеже срещнала Б. пред магазин и той казал, че възнамерява да мине
да види леля си, а тя отишла с него и така се запознала. Свидетелката и Г. се
запознали именно при това посещение. В последствие, през лятото на 2013г. Б.
поканил свидетелката, да се грижи за М., когато С. е на работа. Свидетелката
приела и се грижила 9-10 месеца за Г., от лятото 2013г. до февруари-март 2014
г. Б. й заплащал възнаграждение за труда. При грижите и уговорката за сумата - свидетелката
получавала приблизително между 200 лева и 300 лева месечно. Сутрин,
свидетелката отивала в дома на Г. около 8,30
часа, вдигала Г. от леглото, правела й масажи и я обличала, а после двете отивали
в кухнята, където С. /ответницата/била „подредила“ на масата чай, кафе и храна.
След това се премествали в хола, където обикновено Б. спял, защото той работел
нощна смяна. На поднос, свидетелката носела в хола храна за Г., двете
разговаряли. Когато Б. получил инсулт, свидетелката продължила да посещава дома
и да помага, тъй като в един и същи момент С. се оказала силно затруднена -
както Б., така и Г. били на легло, а помощ
била необходима и за двамата. По това време, Г. била посещавана от пощальона, а
също и от съседката Г., от съученици, от приятелка и от мъж на име Т.. Според
впечатленията на свидетелката, Г. можела да се движи, самостоятелно, но го
правела изключително бавно - за около 5 минути изминавала по- малко от 10
метра. В момента, в който ответницата С. осъзнала, че не може да се справя с
грижите за съпруга си Б. заради получения от него инсулт – тя предложила на Г.
да отидат всички заедно, за да живеят в Хисаря. Приемането на предложението от Г.
било необходимо, за да могат именно там ответниците да положат в пълен обем
дължимите грижи. След разговорите, Г. категорично не пожелала да напусне
жилището и да последва ответниците в Хисаря. С. и Б. ***, през март или април
2014г. След като ответниците заминали за Хисаря - те оставили ключ на
свидетелката, за да полага грижи. Имайки достъп, тя ходила да заплаща сметките,
които трябваше да се плащат за жилището и купувала някои неща. Имало моменти, в
които Г. директно гонела свидетелката от жилището, като настоявала да напусне
незабавно. Г. променила отношението си към свидетелката и започнала да допуска в
жилището само своя дългогодишна приятелка, чието име свидетелката заявява, че не
помни, но я нарича условно „тази с инсулта“. По- късно, Г. поискала от
свидетелката да й върне ключа от жилището, а по този повод – свидетелката
уведомила по телефона С. (ответницата), която
се интересувала от развитието на ситуацията. По- късно, патронът на бравата на
входната врата в жилището бил сменен също по инициатива на Г.. При посещение в
София обаче, С. винаги била пазарувала и според свидетелката дори е преспивала
при М.Г.. Колко често се е случвало това, свидетелката не може да каже. Свидетелката заплащала част от сметките за жилището, в която живеела Г.,
а парите за плащането давала С. (ответницата). Преди Б. да получи инсулта, той плащал сметките за консумативи в жилището.
В дадените пред съда показания,
свидетелката Р.Р.Г. заявява, че се е запознала с М.Г. през 2010 г. За първи път те двете се срещнали заради търсено от М.Г.
съдействие - консултация по правен въпрос. Консултация дала именно
свидетелката. Родителите на свидетелката имали жилище точно срещу дома, в който
живеела М.Г. и научавайки този факт, М. често търсела вербален контакт със
свидетелката - обаждала се по телефона, за
да си поговорят. Така се случвало най-често през периода 2010г. - 2011г.
Контактите били предимно по инициатива на М. Георгева, но свидетелката не
винаги могла да отговаря на нейната изявена потребност от социално общуване. По принцип, М.Г. била трудно подвижна и
затова свидетелката имала възможност да я посети, само когато самата Г. е във физическа
възможност да й отвори входната врата на жилището си. Веднъж, при посещения на
свидетелката – не М., а някаква друга жена отворила входната врата на жилището
и по този повод свидетелката узнала, че за да помага на М. е била ангажирана друга
жена, срещу заплащане на възнаграждение. В друг случай, свидетелката видяла на
вратата на Г. един възрастен господин, който със сигурност бил сред познатите
на Г.. Самата Г. споделяла, че е играла
на табла със своите посетители. При едно от посещенията на свидетелката, на
вратата и отворила жена, изглеждаща точно като ответницата, (която идентифицира
чрез присъствие в съдебната зала по време на изслушване на показанията и
посочва). В периода на 2013г. и следващите години, контактите между свидетелката
и Г. били значително по- редки, като интензитет, а в края на 2013 г. контактите
пак зачестили. Свидетелката посещавала дома на М.Г. по- често през периода 2010
г. - 2011г. и в този период, то било сравнително добре поддържано. Макар че М.Г.
била възрастна и нямала пералня машина – тя се грижела за хигиената си (перяла на
ръка), както и за външния си вид. В края на 2014г. или началото на 2015 г., след
известно прекъсване на личните им контакти, свидетелката отново се срещнала лично
с Г. в жилището й. Било през зимата, а
при посещението си свидетелката забелязала отчетлива промяна в състоянието на
жилището, в хигиената и във вида на самата Г.. При последния разговор между
свидетелката и М. - свидетелката узнала,
че М. е завела дело, за да развали договора за издръжка и гледане, споделяйки,
че има проблеми с хората, на които е прехвърлила имота. Тези хора настоявали тя
да се премести да живее в Хисар, а на нея това не и било удобно и никак не й
харесвало. Споменатите хора вече опитали да спят в нейното жилище, но това на
тях не им било удобно. Споделила, че влиза в положението на хората, но и тя
също има голяма нужда от помощ. Г. изразявала пред свидетелката крайно
отрицателно отношение към възможността да се мести от жилището си в друго
жилище или в друг град. Свидетелката си спомня и последния разговор с Г., която
първа инициирала разговор по телефона, а по- късно, когато свидетелката
отговорила на обаждането - не си спомнила за инициативата си.
В дадените
пред съда показания, свидетелката П.С.Ж.заявява, че познава
М.Г. от друг общ познат на име д-р К.. Свидетелката приела да помага на М., като
за целта да й купува плодове, пазарувайки и за д-р К.. Двете жени се
сприятелили и свидетелката започнала много по- често да посещава дома Г., за да
играят табла. Посещенията били уговорени - три пъти седмично в следобедно
време. Посещенията продължили до момента, в който Б. дошъл да живее в
апартамента на М.. Б. и С. започнали да се грижат за М.. Б. работел следобед и
по тази причина към шест вечерта той се прибирал специално, за да занесе храна
на М.. Храната била сготвена от С. през деня и Б. я сервирал на М.. През 2014 г. Б. внезапно получил инсулт
и станал инвалид, а лекарите препоръчали той да отиде в Хисаря, за да се
възстанови по-бързо. Тогава Б. и С. провели разговори с М. – убеждавали я да
отиде с тях в Хисаря, но М. категорично не пожелала да тръгне с тях. По тази
причина, С. наела специално жена да се грижи за М.. След като С. и Б. напуснали
жилището, за М. започнала да се грижи Д.. От нея свидетелката знаела, че С. й
дава пари, за да плаща на консумативите на жилището. Понеже М. заявила, че никак
не е доволна от грижите - С. предложила на свидетелката да посещава М. регулярно
и срещу възнаграждение и да й помага, но свдетелката отказала парите, защото
преценила, че Б. и С. са материално затруднени, заради болестта на Б.. През
периода на 2013 г. М. се придвижвала с бастун. Ходела много бавно, но все пак самостоятелно
– според свидетелката могла да отиде сама до тоалетната и да отваря входната
врата на жилището. През пролетта на 2014г. М. сменила ключа на вратата на
апартамента, а този факт свидетелката научила от ищцата. Друга жена, която се
казвала Д. и която също посещавала М., присъствала когато извикали ключар да
смени ключа и съдействала за това. След като Б. се разболял, М. се оплаквала от
бездействие и незаинтересованост на ответниците. Твърдяла, че независимо от
собственото им положение, ответниците са длъжни да се грижат за нея адекватно -
след като им е прехвърлила апартамента – то и те имат задължение да се грижат
за нея както трябва, по двадесет и четири часа от денонощието, а да живеят
отделно и да я посещават спорадично. Свидетелката имала впечатление, че
ответниците полагали грижи за ищцата, но според възможностите си и понеже по
тази субективна преценка отказала на поканата на Г. - да бъда свидетел срещу
тях, двете влезли в конфликт. През 2014 г., когато Б. и С. *** свидетелката присъствала
на телефонни разговори, в които Б. ***, за да я пита има ли нужда от нещо, а тя
му отговаряла, че не желае да контактува с него. През 2014г. С. търсела
съдействие от свидетелката за да реализира своето намерение - да помага на М., макар
и чрез трети лица, но М. категорично отказвала контакт и с нея. Свидетелката твърди,
че не е получавала възнаграждение за грижите, които тя самата предоставяла на М.Г..
Все пак обаче, Г. й предавала предварително средства за планираните покупки и
разходи за сметки.
Установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 87,
ал.3 от ЗЗД;
Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, на
който се основава конститутивния иск, е от категорията на ненаименованите
договори (contracta inominata), а възможността за сключването му се основава на договорната
свобода (чл. 9 от ЗЗД) в гражданския оборот. За разрешаването на спора е изключително важно
да се посочат някои негови специфични характеристики, тъй като тяхното
разбиране е от съществено значение за правилното възприемане на мотивите.
Договорът е двустранен и възмезден, доколкото всяка от страните по него
дължи на другата страна осъществяване на уговорената насрещна престация. Престацията на приобретателите на
имота обаче е специфична – те дължат издръжка и гледане, вместо заплащане на
цена на придобития имот.
Специфична и характерна особеност на договора неговата алеаторност -защото
грижите и издръжката, които приобретателят се е задължил да предостави на
другата страна - не могат да бъдат предвидени при възникване на
правоотношението. Приобретателят на имота се задължава да ги предостави без
предварителна яснота - нито от гледна точка на тяхната продължителност във
времето, нито от гледна точка на тяхната конкретна интензивност или обем. Обемът
на нуждата от грижи и издръжка следва да се преценява конкретно - във всеки отделен случай, с оглед
състоянието на прехвърлителя и нуждите му в момента на изпълнение на
задължението. Предварително определен всъщност
може да бъде само крайния резултат, който е и цел на договора – постигане на
определено ниво на среден жизнен стандарт за кредитора (прехвърлител на имота),
който трябва да бъде налице през целия период на изпълнение на договора.
Тази специфика определя договора за издръжка и гледане срещу прехвърляне на
недвижим имот, като такъв, попадащ в категорията на договорите с продължаващо
(трайно) изпълнение.
Важно е да се отбележи още, че договорът се сключва дефинитивно за да бъде изпълнен приживе на кредитора (договор
inter
vivos)
и че изпълнението дефинитивно уговорено - с оглед
личността на кредитора и на длъжника, (intuitu
personae). Фактът, че договора се сключва с оглед личността на кредитора и на длъжника, (intuitu
personae) определя обусловеност на надлежното изпълнение - от
съдействието на кредитора. Последното означава, че що се отнася до грижите,
социалното общуване и личните контакти по повод изпълнението на договора, кредиторът
(прехвърлител на имота) има правен интерес от това - изпълнението да бъде
предоставено лично от длъжника, а не от трето лице, наето за сметка на длъжника
(приобретател на имота), По изключение, изпълнението на договора би било
надлежно, независимо от личността, ако се касае за извършване на обичайни
битови и технически дейности, които не са свързани пряко с личен контакт (напр.
хигиенизиране на помещения и дрехи, транспорт и доставка на храна от магазина,
плащане на сметки към доставчици и др. В този случай, кредиторът не би могъл да
възрази, че изпълнението е ненадлежно.
В контекста на изложените характеристични особенности на договора за
издръжка и гледане - съдът приема, че конкретно процесния договор за издръжка и
гледане е породил валидно правно действие и е обвързал страните по него – с
правните си последици. Срещу собствеността на имота, която ответниците са
придобили още със сключване на договора, те са поели солидарно насрещно
задължение, да предоставят на прехвърлителката на имота необходимите грижи и
необходимата издръжка, до обем, който ком конкретен момент може да се приеме за
средене жизнен стандарт. Каузата на договора е налице и се установява от приетото като доказателство
ЕР на ТЕЛК, както и с оглед данните за възрастта на прехвърлителката. Този
жизнен стандарт, който прехвърлителката на имота е била легитимирана да получи
предполага осигуряване на храна, отопление, задоволяване на хигиенни
потребности и създаване на условия и/ или среда за нормално социално (
непосредствено физическо или с достъпни електронни технически средства)
общуване с други, избрани от кредитора лица – познати, приятели.
Повдигнатият пред съда правен спор за развалянето на договора, в конкретния
случай засяга три основни преюдициални въпроса,
всеки един от които е с важно значение за крайния изход на процеса.
Първият въпрос засяга правното действие на договора, по отношение обема на
дължимата престация и начина на предоставянето й.
Вторият въпрос изисква анализ и оценка, дали обемът на предоставеното от
ответниците изпълнение характеризира това изпълнение като надлежно. За тази
преценка се налага, с помощта на свидетелските показания да се прецени, дали конкретните
фактически действия на ответниците за предоставяне на грижи и издръжка, следва
да бъдат квалифицирани като изпълнение или като ненадлежно изпълнение на
договорните задължения.
Третият въпрос, който е релевиран от ответниците - изисква преценка, дали е
налице отказ от съдействие на кредитора (прехвърлителката на имота), дали този
отказ на ответницата, за която се твърди да е възпрепятствала надлежното
изпълнение необоснован и ако такъв необоснован отказ е налице- какви са
правните последици от подобно поведение.
С оглед изразените процесуални позиции на страните и въз основа на събраните
по делото гласни и писмени доказателства достигна до следните изводи:
Прехвърлителката Г. се е нуждаела от
интензивни и непрекъснати грижи и издръжка, през целия период от договора,
включително до смъртта си (настъпила след предявяването на иска, с който
съдът е сезиран т.е. на 06.07.2015г.) Дори в моментите, в които здравословното
й състояние е било максимално добро, тя не е била пълноценна и се е нуждаела по
дефинициа от грижи, като инвалид от първа група с нужда от чужда помощ.
Разпределението на доказателствената тежест по иска с правно основание чл.
87, ал.3 от ГПК изисква от ответниците - да установят твърдението си, че са предоставили надлежно /пълно/ изпълнение на своите договорни задължения, вслючително
конкретния обем и интензитет на грижите. Само по този начин може да бъда
направена преценка, че изпълнението е било
адекватно на възникналите конкретни потребности на ищцата М.Г..
Според показанията на разпитаните свидетели, до месец април 2014г. двамата
ответници също са живели в процесното жилище, заедно с прехвърлителката Г. и
при това са я подпомагали активно – лично и чрез наето от тях трето лице. В
тази период от време, изпълнението на договора е било надлежно и в пълен обем.
Показанията на разпитаните свидетели, мотивират категоричен извод, че именно
в този период ищцата е била относително по – добре и способна да се грижи за
себе си, за своите елементарни хигенни нужди и социални потребности от общуване,
в един условно определен период от време - до
месец април 2014г. Показанията на свидетелите, съдържат някои факти с
косвено значение в тази насока – например, че е приемала свои познати в дома
си, грижела се е за външността си и хигиената си и др.
Свидетелските показания обаче мотивират категоричен извод също и за това,
че в периода след месец април 2014г. и
до предявяване на иска за развалянето на процесния договор на 16.12.2014г.,
ответниците са се преместили да живеят не само в друго жилище, но и в друг
град. Това преместване е съвпаднало с период, в който рязко са намалели
субективните физически способностите на ищцата - сама да си осигури нормални
битови условия, както и да поддържа социални контакти без интензивна и непрекъсната помощ. Поради напредналата си възраст и
рязко влошаващото се здравословното състояние, движението на ищцата вече е било
със значителни затруднения, дори в дома й.
Влошаването на здравословното състояние на Г. очевидно е изисквало от ответниците,
за да бъдат изправна страна в договора - да осъществят адекватна по обем грижа,
като увеличат интензивността и обема на грижите, до съответен за нарастналите
нуждите обем.
Прецизният и задълбочен анализ на свидетелските показания обаче, мотивира
извода, че именно в периода след месец
април 2014г., ответниците не са
предоставили дължимото надлежно изпълнение на договорните си задължения по
процесния договор за издръжка и гледане.
Твърдението на М.Г., че ответниците се били дезинтересирали напълно от
задължениета си по договора - не би могло да бъде кредитирано и възприето за напълно
достоверно. Субективно, ответницата С.К. е полагала усилия да ангажира срещу
заплащане трето лице, което периодично да посещава дома на Г.. Грижите в този
период са се изразили в заплащане на сметки за някои битови консумативи на
процесното жилище, както и в опити да ангажира възмездно услугите на трето
лице, което да полага грижи за Г.. Ограниченият обем на помощта е житейски
обясним, поради факта, който ответниците не отричат – те са живели в населено
място извън София.
Очевидно е също, че след април 2014г. ответницата С.К. е била ангажирана в
много по- голяма степен с грижи за своя тежко заболял съпруг Б.К.. Задължението
за надлежно изпълнение на поетите договорни задължения на двамата ответници към
М.Г. обаче се запазва, независимо от субективното здравословно състояние на Б.К.,
тъй като самата кауза на договора изисква от длъжника предоставяне на
непрекъснати и достатъчни по обем грижи. А
анализът на установените посредством свидетелските показания факти, обосновава
категоричен извод, че предоставеното от ответниците изпълнение на задълженията за
издръжка и гледане през периода след април 2014г. е било спорадично, неадекватно
и недостатъчно за удовлетворяване потребностите на прехвърлителката.
Особено съществено значение за ненадлежното изпълнение е оказало
отдалеченото местоживеене на страните по договора. Действително, този тип
договор не възниква задължение за страните да живеят непременно в
едно домакинство, освен ако това е изрично уговорено или ако съвместното
живеене произтича от естеството на грижите, които трябва да се оказват (в т.см. Решение № 51 от 13.02.2006г. по гр.д. № 1241/2004г. на ІІ Г.О. ВКС, публикувано в бюлетин на ВКС
кн. 11 от 2005г). Това обаче не означава, че в качеството си на кредитор, М.Г.
е била длъжна да следва местоживеенето на длъжниците си – премествайки се в
друго жилище и дори в друго населено място. Подобно изискване не е характерно
за договора за издръжка и гледане, а от друга страна – тълкуването на волята на
страните по конкретния договор налага извода, че те са постигнали съгласие
прехвърлителката да остане да живее в имота, който отчуждава. Противното
становище лишава от смисъл ограниченото вещно право на ползване върху имота,
което прехвърлителката е запазила за себе си.
В случая, именно здравословното състояние на ищцата е предполагало
интензивни грижи, които ответниците са били длъжни да полагат непрекъснато. Установеното в хода на процеса здравословно състояние на ищцата и
напредналата й възраст са изисквали необходимостта от перманентно, а не от спорадично
изпълнение на задължението за предоставяне на грижи, наред с издръжката. В Тълкувателно решение №
96/66 г. на ВС, Върховният съд подчертава изрично, че социалното предназначение
на договора се изразява в осигуряване на по-добри условия на преживяване на
прехвърлителя. Точно обратният ефект е постигнат в конкретния случай.
Ответниците не биха могли да се освободят от последиците на неизпълнението
на договорните си задължения, независимо дали тяхното собствено субективно здравословно
състоятие е позволявало да полагат дължимата грижа. Според константната
практика на ВКС - при договорите за издръжка и
гледане срещу прехвърляне на недвижим имот, неизпълнението дори за известен
период от време – се приравнява на пълно неизпълнение и дава основание, да се
иска разваляне на договора.
Съдебната практика на ВКС отдавна е възприела становището, че липсата на
съдействие от страна на кредитора, не е
непреодолима пречка пред възможността за надлежно изпълнение на задължението за
предоставяне на издръжка и гледане. Подобно поведение легитимира длъжника
да поиска съдействие от съда, за да бъде
трансформирано задължението за грижи и
издръжка в заместваща парична престация.
При разрешаването на спорове от типа на процесния
в константната си практика ВКС на РБ приема, че при релевирано в хода на иск за разваляне на договора за издръжка и гледане възражение – че не е оказано съдействие от страна на кредитора, длъжникът (ответник по иска) би могъл да бъде определен
като изправна страна, само ако е поискал трансформация на задължението си в парично или ако е предоставил
трансформираната
в пари престация за издръжка и гледане - в пълен обем.
ВКС на РБ приема, че
при забава на кредитора, поради отказ от съдействие - длъжникът
трябва да продължи изпълнението като предостави заместваща парична престация, дори без да чака
решение за трансформация на задължението При забава на кредитора, ако
длъжникът не предложи незабавно трансформирано изпълнение на задължението си - самият длъжник изпада в
забава, а последицата от забавата е виновно неизпълнение на задължението и възникване на
потестативно право на разваляне на договора ( в т.см. Решение № 363 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 756/2009 г., ІІІ Г. О. на ВКС).
Релевирайки възражение, че прехвърлителката Г. била отказала неоснователно
да приеме предложеното надлежно изпълнение - ответниците Б.К. и С.К. не
твърдят, нито установяват факта, че те са предоставили заместваща парична
престация или че са предприели предвидените от закона способи, да бъде
трансформирано натуралното им задължение за грижи и здръжка в паричен
еквивалент. Именно тези последици от неизпълнението обосновават по
категоричен начин необходимостта от разваляне на процесния договор за издръжка
и гледане, при условията на чл. 78, ал.3 от ЗЗД - поради виновно неизпълнение
от страна на длъжниците.
По субективно
съединените ревандикационни искове с правно основание чл. 108 ЗС- за връщане на
обособена част от имота (таванско помещение №1);
Предмет на претенцията е твърдението на ищците, че притежават правото на
собственост върху споменатото в исковата молба таванско помещение № 1 /едно/ от
19.50 кв. м. /деветнадесет цяло и петдесет квадратни метра/, при съседи: от
югозапад - коридор, от североизток - двор, от югоизток - стълбище и от
северозапад - С. и Т.В.и коридор, което е прилежаща обособена част от процесния
недвижим имот, но при това ответниците владеят тази обособена част от имота без
правно основание.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест, която е указана на страните в
първото открито съдебно заседание, с доклада по делото, ищцовата страна носи
доказателствена тежест да установи фактите, на които е основан искът за
ревандикация на имота. Тези факти при ревандикационните искове са свързани с
правото на собственост и с фактическата власт върху имота.
Въпреки че с
процесния договор се е разпоредила с правото на собственост върху апартамента –
прехвърляйки го на ответниците Б. и С. К., преди смъртта си, наследодателката на
ищците М.Г. е продължила да бъде надлежно легитимирана да упражнява фактическа
власт върху целия имот, включително и върху процесното таванско помещение, тъй
като прехвърляйки собствеността – тя е запазила за себе си безвъзмездно право
на ползване върху цялото жилище, с което се е разпоредила. Споменатата
специална клауза в договора е уговорена в съдържанието на т. 2 от Нотариален
акт № 117, том І-1, рег. № 2430, дело № 99/2013г. на нотариус Ж.Б..
По своята
същност обаче, правото на ползване е ограничено вещно право, което във всеки
случай се погасява със смъртта на своя носител - М.Г.. Правото на ползване е непрехвърлимо чрез
наследствено правоприемство и не би могло да премине в патримониума на
наследниците по закон на М.Г., дори след като те са приели наследството й.
Ищците не са надлежно материално легитимирани
да претендират предаване на владението върху отделни части от процесния имот, поне докато не влезе в сила съдебно
решение за разваляне на сделката по прехвърлянето на имота.
Макар да
счита предявения иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за основателен – съдът не би могъл
да игнорира факта, че при настоящото произнасяне все още няма влазло в сила съдебно
решение за разваляне на договора и поради това, правото на собственост върху
имота не се намира в патримониума на ищците, а в този на ответниците.
Ответниците Б. и С. К. са надлежно материално легитимирани да владеят
процесното помещение, чиято ревандикация се претендира, тъй като именно те са
негови собственици и след смъртта на Г., те не търпят правните последици на
ограниченото й вещно право на ползване.
Отделен е
въпросът, че в хода на настоящото производство, ищците не ангажираха никакви доказателства
в подкрепа на твърдението си, че процесното таванско помещение действително е
във фактическата власт на ответниците, а бяха длъжни да сторят и това,
съобразно указанията за разпределение на доказателствената тежест при иск за
ревандикация.
Предвид изложените
правни изводи, ревандикационният иск за процесното помещение следва да бъда
отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на разноските:
При изложения в
мотивите на настоящото решение краен изход на спора, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК- ищците имат право да получат
направените съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, тоест
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените съдебни разноски.
Доколкото ищците са представили списък на разноските по
чл. 80 от ГПК - ответниците следва да понесат процесуалните последици от
предявяването на основателния иск за разваляне на договора. Тази сума възлиза
на 1784, 13 лева, съгласно представения списък на разноските на стр. 135 от
делото.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да бъде
осъдени да заплатят на ответниците съответната част от съдебните разноски,
които са съразмерни на отхвърления ревандикационен иск.
Доколкото ответниците са представили списък на разноските
по чл. 80 от ГПК, ищците следва да понесат процесуалните последици от
предявяването на неоснователния ревандикационен иск за таванското помещение.
Тази сума възлиза на 1000 лева, съгласно представения списък на разноските на
стр. 137 от делото.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят по сметката на Софийски градски съд сумата от 896, 02
лева, от чието заплащане ищцата е била освободена на основание чл. 83, ал.2 от ГПК.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
сключения между М.И.Г. от една страна и Б.Г.К.
и С.К.К. Договор за прехвърляне на недвижим имот срешу задължение за издръжка и
гледане от 02.10.2013г., който е обективиран в съдържанието на Нотариален
акт № 117, том І-1, рег. № 2430, дело № 99 от 2013г. на нотариус Ж.Б., с рег. №
003 по регистъра на НК и район на действие СРС, относно недвижим имот,
представляващ: апартамент № 9 с местонахождение в жилищната сграда на ЖСК "Зенит" в
гр. София, район "Триадица",
ул. "********, на II етаж, състоящ се от две стаи, вестибюл и кухня, баня,
клозет, черно и входно антрета, на площ 78 кв. м., при съседи по нотариален
акт: от запад - улица, от север - държавен апартамент № 53 на Т., от югозапад -
улица "Бузлуджа", от североизток - двор, от югоизток - С.М.и стълбище
и от северозапад - етажна жилищна собственост на ул. "********, заедно
с избено помещение № 5 с площ от 9 кв. м, при съседй пр нотариален акт: от
югозапад - ул. "Бузлужда", от североизток - М. и Г.Т. и коридор и от
северозапад - Етажна собственост ул. "********, заедно с таванско помещение
№ 1 , с площ от 19.50 кв. м, при съседи: от югозапад - коридор, от
североизток - двор, от югоизток - стълбище и от северозапад - С. и Т.В.и
коридор, заедно с 978/100 идеални части от общите части на сградата и същите
идеални части от притежаваната от ЖСК "Зенит" част от мястото, както
и от правото на строеж върху държавна земя, мястото съставлявщо УПИ № XI-4 (бивш IV-4) в квартал
362, по плана на гр. София, местността "Буката", при съседи по
нотариален акт: ул. "Бузлуджа", парцел III на Етажна собственост ул.
"********, парцел XI на бившето Министерство на електрификацията и парцел
V на Етажна собственост ул. ********от същия квартал и при съседи по скица: ул.
"Бузлуджа" и урегулирани поземлени имоти ХІІ-5, ІІ-10,11 и Х-3, по плана на гр. София, въз основа на предявения иск на В.И.К. с
ЕГН ********** и П.И.К. с ЕГН ********** (в качеството си на наследници по
закон и правоприемници на М.И.Г.) със съдебен адресат- адв. М.Г.,***, срещу Б.Г.К.
с ЕГН ********** и С.К.К. с ЕГН ********** със съдебен адреса***.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС на В.И.К.
и П.И.К. (в качеството си на наследници по закон и правоприемници на М.И.Г.)
със съдебен адресат- адв. М.Г.,*** срещу Б.Г.К. и С.К.К. със съдебен адреса***.
- за предаване владението върху прилежащото към апартамент № 9 в жилищната
сграда на ЖСК "Зенит" в гр. София, район "Триадица", ул. "********, таванско помещение № 1, с площ от 19.50 кв. м., при съседи: от
югозапад - коридор, от североизток - двор, от югоизток - стълбище и от
северозапад - С. и Т.В.и коридор.
ОСЪЖДА Б.Г.К. и С.К.К. и да
заплатят на В.И.К. и П.И.К., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 1784,
13 лева (хиляда седемстотин осемдесет и четири лева и тринадесет
ст.) за направени съдебни разноски.
ОСЪЖДА В.И.К. и П.И.К., да заплатят
на Б.Г.К. и С.К.К., на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК - сумата от 1 000 лева (хиляда лева) представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Б.Г.К. и С.К.К. и да
заплатят по сметката на Софийски градски
съд – на основание чл. 78, ал.6 от ГПК –
сумата от 896, 02 лева (осемстотин
деветдесет и шест лева и две ст.), от чието заплащане ищцата е била освободена.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, до изтичане
на двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: