Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.11.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и шести октомври година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10220 по описа за
2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 439 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба
на П.С.М. срещу „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответната банка, сумата, за
която е бил издаден изпълнителен лист от 12.09.2016г. по гр.д. № 50855/2016г.
по описа на СРС, 32 състав в размер на 150 000 лева. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
авалист по запис на заповед, издаден на 23.11.2011 год. от „П. М - 2000“ ЕООД,
ЕИК********в полза на ответната банка за сумата от 150 000 лв. Съгласно текста
на записа, сумата е платима в гр.Монтана на предявяване, като записът трябва да
бъде предявен за плащане в срок до 23.11.2013 год. Авалът е подписан при
условията, при което задължението е поето от издателя. Втори авалист по записа
е „П. М 200“ ЕАД, ЕИК *******. Посочва,
че на 20.08.2013 год. на ищеца е връчена нотариално покана от „Б.Д.“ ЕАД чрез
Нотариус per. № 350 на НК, с район на действие СРС, съгласно която е поканен на
23.09.2013 год. в кантората на нотариус Ц.Д., да му бъде предявен за плащане
записа на заповед. С констативен протокол № 24 т.II per. № 3528/2013 год. от
23.09.2013 год. на Нотариус Д. е удостоверено неявяването на ищеца в кантората
на нотариуса, което обстоятелство съгласно текста на нотариалната покана
означава надлежно предявяване на записа на заповед за плащане. По същия начин,
чрез нотариални покани записът на заповед е предявен и на двете търговски
дружества - издател и втори авалист, които са представлявани от ищеца, като е
констатирано неявяването на представител на двете дружества на датата и място,
посочено в поканите. Твърди, че на 07.09.2016 год. ответната банка е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу
авалиста - физическо лице и на 12.09.2016 год. е издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист в полза на банката по гр.д. № 50855/2016 год. по описа на
СРС, 32 състав. Посочва, че дължимите суми от ищеца по изпълнителния лист са:
-
сумата 150 000 лв.- - главница по записа на заповед;
-
законна лихва върху главницата от 08.09.2016 год. до изплащане на вземането;
-
сумата 5 600 лв. - разноски по делото.
Сочи още, че на 26.09.2016 год. „Б.Д.“ ЕАД
е подала молба вх. № 1765 до ЧСИ С.Я., per. № 844 на КЧСИ, с район на действие
СГС, за образуване на изпълнително дело. На 27.09.2016 год. с постановление на
ЧСИ Я. е образувано изпълнително дело № 20168440403132 и е разпоредено
изпращането на покана за доброволно изпълнение, извършването на справки и
налагането на запори по справка на НОИ. Заявява, че към момента на образуването
на изпълнителното дело и предприемането на действия по принудително изпълнение
вземането на „Б.Д.“ ЕАД за главница по записа на заповед е било погасено по
давност както срещу издателя, така и срещу двамата авалисти - чл.537 във връзка
с чл.531 ал.1 ТЗ. Твърди, че погасителната давност е изтекла на 23.09.2016 год.
и не е била прекъсвана.
В указания законоустановен срок по реда на
чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Банка ДСК“ АД.
Ответната страна признава изцяло предявените искове. Моли да се постанови
решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Навежда възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, ГО, І – състав, преценявайки събраните по делото доказателства
по реда на чл.235 от ГПК и чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На
21.10.2021 г. е постъпила молба от ответника Б.Д. ЕАД чрез юрк. В., в която е
направено изявление, че ответникът моли делото да бъде разгледано в негово
отсъствие, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, още повече, че е налице признание на исковете.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника адв. С. поддържа предявения иск.
Представят списък на разноски по чл.80 ГПК. /лист
57 от делото/
С оглед на изложеното и съобразно заявено
искане на ищеца, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и
следва да постанови решение, с което предявения иск с правно основание чл. 124
ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439 ГПК, следва да бъде уважен. Предявеният иск е
допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес
от търсената с иска защита. В случая са налице всички кумулативно предвидени
в чл. 237, ал. 1 от ГПК предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска. Отсъстват пречките за
постановяване на такова предвидени в чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона и на добрите нрави и е признато право, с което
ответникът може да се разпорежда.
С оглед на това и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът е освободен от задължението
да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че ищцовата претенция се уважава и решението се основава на признанието на иска.
По
разноските:
Ищецът
е претендирал разноски в общ размер на 11 000 лева, от които 6 000 лева заплатена държавна такса и
5 000 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно представения на лист 57
от делото списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответната страна е навела възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира,
наведеното от страна на пълномощника на ответника възражение за прекомерност за
основателно. При отчитане на действителната фактическа и правна сложност на
делото и нормативно определения минимален размер на адвокатското
възнаграждение, с оглед материален интерес на делото, определено по реда на
чл.7, ал.2, т. 4 Наредба № 1/2004г. на ВАС, както и това, че ответната страна е
признала иска, адвокатско възнаграждение възлиза на 4 530 лева, а в случая се
претендира 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, I–7 състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439 ГПК предявен от П.С.М. ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ********, че П.С.М. не дължи
на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 150 000 лева по изпълнителен
лист от 12.09.2016г. издаден по гр.д. № 50855/2016г. по описа на СРС, ГО, 32
състав, въз основа на който е образувано
изп. дело № 20168440403132 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№844 от КЧСИ, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на П.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6
000 лв. държавна такса и 4 530лв. адвокатско възнаграждение,
представляващи разноски пред СГС.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: