№ 32
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20225000500591 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№
7422/31.10.2022г- от П. на Р.Б. против решение № 317/13.10.2022 г.
,постановено по гр.д. 434/21 г. по описа на ОС – П. ,в частта ,в която
жалбоподателя е осъден да заплати на Е. И. И. обезщетение за неимуществени
вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за незаконно повдигнато
обвинение в престъпление ,производството по което е прекратено. По
съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба ,жалбоподателят
счита решението в тази му обжалвана част за неправилно и
незаконосъобразно и заявява искане същото да бъде отменено и да бъде
постановено друго , с което предявения от И. иск бъде отхвърлен ,а в
условията на евентуалност размера на обезщетението за неимуществени
вреди да бъде намалено.
От въззиваемата страна Е. И. И. не е постъпил отговор.
Контролираща страна АП-П. чрез прокурор М.Д. взема становище
въззивната жалба да бъде уважена ,а решението в неговата обжалвана част да
1
бъде отменено и искът на И. да бъде изцяло отхвърлен или присъденото
обезщетение да бъде намалено.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение първоинстанционният окръжен съд е приел
от приложеното като доказателство ,приключено с определение за
прекратяване на наказателното производство НОХД № ****/**** г. по описа
на Районен съд- П. , че срещу ищеца е било водено досъдебно производство,
започнало на 05.07.2012 г. На същата дата е бил задържан за 24 часа със
заповед за полицейско задържане на осн. чл.63 от ЗМВР, извършено е
претърсване в жилището му и е иззет телефонен апарат. Приел е ,че ищецът е
бил привлечен като обвиняем и разпитван в това качество след повече от
година ,като в този период са назначавани няколко експертизи за
установяване на психичното му състояние и способността му да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Взета
му била мярка за неотклонение „подписка“, която е била отменена на
28.10.2015 г. ,а през част от времето, в което е била наложена мярката
„подписка“ ищецът е бил задържан под стража във връзка с друго
наказателно производство, по което е бил осъден и е изтърпял наказание
„лишаване от свобода“. Задържането като мярка за неотклонение е с начална
дата 05.01.2015 г., а след приспадане на срока му по предвидения в закона ред
наложеното наказание е изтърпяно на 02.09.2015 г.
Наказателното производство е приключило окончателно на 08.12.2016
г., когато с решение на ПзОС по в.ч.н.д. № 786/2016 г. е потвърдено
разпореждането на РС-П., с което на осн. чл. 250,ал.1,т.2 НК е било
прекратено, тъй като извършеното от ищеца не съставлява престъпление.
На база на тези безспорни обстоятелства и във връзка със събраните по
делото доказателства за претърпени от ищеца болки и страдания в резултат
на гореизложеното съдът е приел ,че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността
на Д. за репариране на претърпените от И. неимуществени вреди от
2
незаконно воденото против него наказателно производство и като е
съобразил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приел ,че дължимото обезщетение
следва да бъде в размер на 15 000 лв. ,в който размер е уважил иска като ,а
за разликата до пълния предявен такъв от 1 000 000 лв. искът е отхвърлен.
Описаната по-горе фактология не е оспорена с въззивната жалба като
със същата се атакува обжалваното решение в неговата осъдителна част като
жалбоподателят счита ,че определеното обезщетение е завишено .Поддържа
,че не са обсъдени правилно събраните по делото доказателства .Счита ,че
наказателното производство по отношение на ищеца ,от което същият
претендира да е претърпял вреди е приключило в разумен срок ,настоява ,че
ищецът с действията и поведението си е предизвикал срещу него да бъде
образувано наказателно производство ,както и че по време на същото против
него са били водени още две наказателни производства ,по едно от които е
осъден с влязла в сила присъда лишаване от свобода ,която е изтърпял в
рамките на производството по НОХД № ****/**** г. по описа на Районен
съд- П. , както и че същият преплита преживяванията от различните
наказателни дела ,поради и което съдът неправилно е счел ,че негативните
преживявания са свързани единствено с НОХД № ****/**** г.Поддържа в
заключение ,че не може да са направи категоричен извод за непосредствената
причинно следствена връзка между действията на Прокуратурата и
твърдяните от ищеца вреди.
Както се каза по –горе приетата за установена фактология по делото
от първостепенния съд не е оспорена. В исковата си молба ищецът е твърдял
,че образуваното против него НОХД № ****/**** г. е за обвинения в
престъпление при условията на продължавано такова ,изразяващо се в закана
за убийство на В.П. ,която закана би могла да породи основателен страх за
осъществяването му ,което наказателно производство е било прекратено
,поради това ,че описаното в обвинителния акт деяние не съставяла
престъпление.
Поддържал е ,че развилите се събития по повод това наказателно
производство оказали трайно влияние върху психиката му ,по негов адрес
били избълвани неистини , на медиите била предоставена невярна
информация ,силно преувеличена от журналистите ,което изградило в
обществото образа му на закоравял престъпник и хулиган.Твърдял е също
3
така ,че в резултат на тези събития приятелите и роднините се отдръпнали
,съседите му се разбягвали панически при неговата поява сякаш пристига
въоръжен до зъби убиец, където и да кандидатствал за работа го
отхвърляли.За така претърпените трайни душевни болки и страдания И. е
претендирал сумата от 1 000 000 лв. ,който иск ,както са каза е уважен до
размер на 15 000 лв. ,в която част и до който размер е предмет на въззивно
разглеждане.
По отношение на неимуществените вреди ,претърпени от ищеца в
резултат на незаконно повдигнатото и водено срещу него наказателно
производство по делото са събрани гласни доказателства ,както и експертно
заключение по съдебно психиатрична експертиза.
Така свидетелят А.А. ,който познава ищеца от 2006 г. – 2007г. ,тъй
като му е бил адвокат по редица дела- граждански ,наказателни ,по
принудително настаняване за лечение ,установява ,че знае случая пред
магазин „К. „ ,макар и да не му е бил адвокат , като по повод този инцидент
е било образувано наказателно производство и именно там съдия е била В.П.
.Сочи ,че някъде към 2009 г. – 2010 г. започнал да става активен по
отношение личността на съдията ,смятал ,че по делото имало фалшифициран
документ ,започнал да пише всякакви жалби, станал груб в отношението си
към съдията ,настоявал ,че тя е виновна и трябва да си получи заслуженото по
един или друг начин. Установява ,че през 2012 г. започнали проблемите на
ищеца с полицията и прокуратурата ,били предприети действия по
принудително му настаняване за лечение. По нататък посочва ,че периода
2012 г. – 2016 г. бил много тежък за ищеца като в този период свидетелят
спрял да комуникира с ищеца заради нападките срещу съдия П. и тъй като
последният го затрупвал със своите емоции ,драстично се променил през
този период .Сочи ,че преди това бил нормално момче ,приветлив ,усмихнат
,имал приятелка ,работел като багерист ,а впоследствие приятелката му го
била напуснала ,не го искали на работа като в основата на всичко това
съзирал проблемите ,които имал с полицията и прокуратурата по повод
воденето против него разследване. По повод оставането без работа
свидетелят сочи ,че познава работодателя на ищеца, че към 2018 г. го
съкратили като счита ,че това съкращение е било поради личностновите
особености ,които ищецът придобил , станал неузнаваем, неконтролеруем
,неприветлив ,имал нервни изблици ,станал агресивен ,нагрубявал хората . По
4
отношение на медийната разгласа установява ,че такава е имало по повод
инцидента пред „К. „ като след 2012 г. някои от тези репортажи започнали
да се връщат. Сочи ,че проблемите през периода 2012 г- 2016 г. са оказали
необратими последици върху ищеца и макар след приключване на
наказателното преследване да започнал да се успокоява и към момента на
последната им среща/ по време на първоинстанционното разглеждане на
делото/ , бил неадекватен ,агресивен ,раздразнителен.
Изслушано е заключение на СПЕ като вещото лице ,след
освидетелстване на ищеца, ,посочва ,че е констатирал разстройство в
адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението, за
възникване на което е характерно неизбежното влияние на външен фактор и
чиито признаци са импулсивност и труден контрол върху реакциите
.Установява ,че при ищеца се забелязват силни реакции на незначителни
дразнители ,както и друга особеност – склонност към гняв ,понижено
настроение ,понижено самочувствие ,чувство за злепоставяне пред
обществото ,изолиране ,прекъсване на някои отношения ,както и
свръхчувствителност по отношение на прокуратура ,полиция и прочие.
Установява ,че още през 2007 г. му е поставена диагноза посттравматично
стресово разстройство ,което има по – кратък период на отминаване ,както и
че от тогава има влошаване в състоянието заради наслагване и утвърждаване
на стериотипа на несъгласие ,недоверие ,ощетеност ,протест. Вещото лице
сочи ,че разликата между предходно поставената диагноза на ищеца и сега
поставената от него – разстройство в адаптацията със смесено нарушаване на
емоциите и поведението, е в продължителността и в това ,че първото може да
започне при остър стресогенен фактор, а второто може да бъде провокирано
от множество фактори с натрупване и трудно може да се каже кой от тях има
решаващо значение. Във връзка с установеното от вещото лице състояние на
психиката на ищеца е посочено ,че може да му се повлияе чрез психотерапия
или чрез премахване на провокиращия фактор, който към момента не е
наличен , така че остава възможността за лекарска намеса ,каквото обаче
ищецът категорично отказва.
По делото като свидетел е разпитан П.Г. ,който е работил като
ординатор психиатър в Психиатрично отделение на болницата към затвора в
гр.Л., и установява обстоятелства ,свързани с пребиваването на ищеца в
затвора и настаняването му в отделението с цел изготвяне на комплексна
5
съдебно медицинска експертиза ,който свидетел е допуснат от съда във
връзка с настояването на ищеца ,че по време на престоя му там е правил опит
за самоубийство ,каквито данни този свидетел не изнася пред съда.
От доказателствата по делото се установява още ,че ищецът с присъда
№ 97 / 14.11.2006 г., в сила от 07.03.2007 г. е признат за виновен за това ,че
на 02.11.2006 г. в гр.П. се е заканил на Д.О.К. с убийство ,за което му е
наложено наказание по чл.78 а от НК- глоба в размер на 1 000 лв. ,както и че
с присъда № 9/22.01.2015 г. ,в сила от 09.04.201 5 г. ,постановена по НОХД
****/**** г. по описа на РС – С.З. ищецът е признат за виновен ,за това ,че на
09.03.2014 г. в гр.П. потивозаконно е повредил чужда движима вещ
,собственост на И. И. и Р. И.а ,както и че на същата дата се е заканил на И. И.
с убийство ,за които престъпления му е наложено едно общо наказание
лишаване от свобода за срок от 8 месеца ,което наказание ищецът е изтърпял
реално на 02.09.2015 г. като е приспаднато времето ,през което е бил
задържан под стража. Установява се също така ,че взетата спрямо ищеца
мярка за неотклонение по процесно наказателно производство е „подписка „
Обезщетението за неимуществени вреди ,претърпени в резултат на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение ,приключило с прекратяване
на наказателното производство, се определя от съда ,съблюдавайки принципа
на справедливост по чл.52 от ЗЗД .Както се приема в категорично наложилата
се касационна практика понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива правно релевантни обстоятелства - критерии за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта
на повдигнатото обвинение,; продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните
срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,; както и
по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му -
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен
6
отзвук и пр.
На първо място следва да се приеме ,че ищецът е претърпял
обичайните вреди за лице ,обвинено в извършване на престъпление като
притеснение ,стрес ,страх, несигурност ,накърнено достойнство, чувство за
онеправданост и несправедливост, злепоставяне пред обществото. Тези
неимуществени вреди дори не се нуждаят от пълно и главно доказване
доколкото са очевидни и са налице във всеки едни случай на незаконно
водено и впоследствие прекратено наказателно производство и са в безспорна
причинно следствена връзка с последното.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във
всеки един конкретния случай обаче следва да бъдат преценявани и т.нар.
специфични вреди ,които в случая ищецът твърди да е влошеното му
психично състояние ,медийна разгласа с невярна информация ,отдръпване на
приятели и роднини ,невъзможност да си намери работа.Макар и
несвоевременно , същият е посочил ,че е правил и опит за самоубийство
,което веднага следва да се каже ,че остана изцяло недоказано.
От събраните по делото доказателства единствено се установи ,че в
периода на незаконно воденото против него наказателно производство 2012 –
2016г.- се е влошило психичното здраве на ищеца като се е задълбочило
усещането му за несправедливост , същият станал раздразнителен , остро
реагиращ на несъществени дразнители ,проявявал склонност към гняв ,с
понижено настроение ,понижено самочувствие ,изпитвал чувство за
злепоставяне пред обществото ,чувство за изолираност ,както и очевидна
свръхчувствителност в негативен аспект по отношение на прокуратура
,полиция и други институции. Тези завишени по интензитет душевни
страдания обаче не могат да бъдат причинно следствено свързани единствено
с воденото против него наказателно производство във връзка с отправената
закана за убийство по отношение на съдия П.. Както се установява от
съвкупната преценка на доказателствения материал по делото симпоматика
,сочеща на нарушено психично състояние е била налична още към 2007 г. в
периода на воденото против него наказателно производство във връзка със
случая „К. „ ,съдия по който казус е била съдия П. , личността на която ,ведно
с действията на разследващите органи именно в това производство е бил
силен провокиращ фактор за преживните душевни страдания, като ясна
7
индикация в тази посока е установеното по делото усещане у ищеца за
несправедливо обвинение и несправедлив съдебен процес именно по случая
„К.“ ,базирани на фалшифициран според него документ. На следващо място
по време на процесното наказателно производство по отношение на ищеца,
освен следствени действия във връзка с него ,са предприемани и такива във
връзка с друго обвинение от същия характер като настоящето ,по което е било
образувано НОХД ****/**** г. по описа на РС – С.З., по което е постановена
осъдителна присъда, въз основа на която ищецът е изтърпял наказание
„лишаване от свобода „ за 8 месеца, така че тук следва да бъде възприето
като състоятелно възражението на жалбоподателя ,че ищецът смесва
преживяванията си ,свързани с различните наказателни производства.
Отделно от това и независимо от коя е пряката причина за търпените от
ищеца душевни болки и страдания ,при отпадналата липса на отключващ ги
фактор , същият би могъл да овладее в някаква степен техния интензитет с
помощта на лекарска намеса ,какво ,както се установи ,същият категорично
отказва.
Не се установиха по делото останалите твърдени т.нар специфични
вреди ,относими към определяне на дължимото обезщетение .Относно
медийната разгласа на наказателното производство против ищеца ,което е
впоследствие е прекратено ,по делото няма събрани категорични
доказателства като изнесеното от св.А. касае предимно медийно отразяване
на случая „К.“ ,който е извън предмета на спора. Установи се ,че във
времевия период на незаконно воденото против ищеца наказателно
производство същият се е разделил с приятелката си ,както и ,че св. А.
,бидейки негов близък ,се е отдръпнал и преустановил контактите с ищеца ,а
също и че точно в този период е останал без работа ,но това ,както самия
свидетел сочи ,е следствие на личностните и поведенчески промени
,настъпили у ищеца , причините за които ,в контекста на по-горе изложеното
, съдът намира да са комплексни като в това число следва да бъдат отнесени
и конкретните психо характеристични данни на ищеца.
За определяне размера на обезщетението ,което е безспорно дължимо
доколкото ,както се каза,всяко незаконно воденото наказателно производство
,приключило с прекратяване на същото или с оправдателна присъда ,е
източник на неимуществени вреди ,обичайни за всеки един случай и в
безспорна причинно следствена връзка със същото ,следва да се вземе още
8
предвид продължителността на наказателното производство- 4 години ,и то
основно на досъдебна фаза ,който срок не може да определен като разумен,
както и обстоятелството ,че ищецът е осъждан освен по посоченото по-горе
дело на РС – С.З. ,и за аналогично деяние – закана с убийство, но по НОХД
***/**** г. по описа на РС - П. .
Съобразявайки всичко изложено до тук и в аспекта на разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД , съдът намира ,че обезщетение в размер на 5 000лв. е адекватна
компенсация на претърпените от ищеца неимуществени вреди , резултат от
незаконно воденото против него наказателно производство ,поради което
предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се явява
основателен и доказан до този размер ,до който следва да бъде уважен.
Доколкото изводите на въззината инстанция се покриват с тези на
първостепенни съд само частично, ще следва обжалваното решение, в частта
,в която е присъдено обезщетение на И.а за разликата над 5 000лв. до 15 000
лв. да бъде отменено като неправилно и предявеният от него иск да бъде
отхвърлен за тази размер. По отношение на останалата обжалвана част ,в
която искът на И.о е уважен за сумата от 5 000 лв. решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 317/13.10.2022 г. ,постановено по гр.д. 434/21 г.
по описа на ОС – П. ,в частта ,в която П. на Р.Б. е осъдена да заплати на Е. И.
И. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ за незаконно повдигнато обвинение в престъпление
,производството по което е прекратено ,предмет на НОХД ****/**** г. по
описа на РС – П. за разликата над 5 000 лв. до пълния уважен размер от
15 000 лв. ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. И. И. с ЕГН ********** против П. на
Р.Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ за незаконно повдигнато обвинение в престъпление
,производството по което е прекратено ,предмет на по НОХД ****/**** г. по
9
описа на РС – П. за сумата над 5 000 лв. до пълния уважен размер от 15 000
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 317/13.10.2022 г. ,постановено по гр.д.
434/21 г. по описа на ОС – П. ,в частта ,в която П. на Р.Б. е осъдена да заплати
на Е. И. И. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ за незаконно повдигнато обвинение в престъпление
,производството по което е прекратено ,предмет на НОХД ****/**** г. по
описа на РС – П. за сумата от 5 000 лв. ,ведно със законна лихва ,считано от
08.12.2016 г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10