Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006
гр.Пловдив, 10.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в открито съдебно
заседание на 31.08.2020г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д.№ 298/2020г.
по описа на АС - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 151/24.04.2019г., поправено с Определение № 873/27.05.2020г.,
постановени по гр.д.№ 153/2018г. по описа на ОС - Х., се отхвърлят предявените
искове от НАП - С., чрез Публичен изпълнител при Т.н.Н.– П. против Х.Д.Щ., Г.Д.Г.,
К.П.Г. и „К-Д-И-Г” ООД, с правно основание чл.216, ал.1, т.2,т.4 вр. ал.2 на
чл.216 от ДОПК, за обявяване на недействителни по отношение на Държавата на:
- договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № **, т.***, д.№ ****/2014г. на Нотариус М. Д., в
частта досежно извършеното разпореждане от Х.Щ. в полза на Г.Г. с ½ ИЧ
от недвижими имоти, в режим на съпружеска имуществена общност, с
индивидуализация по КККР на гр.Х., Х. област, както следва: ПИ с идентификатор
№ *********, незастроен, с площ от 2748кв.м; ПИ с идентификатор № *********,
незастроен, с площ от 796кв.м, ПИ с идентификатор № *********, незастроен, с
площ от 920кв.м, ПИ с идентификатор № *********, незастроен, с площ от
1410кв.м, както и построената в него сграда с идентификатор № ********** със
застроена площ от 153 кв.м, на два етажа, както и
- договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № **/2017г., т.3, в частта досежно извършено
разпореждане от Г. и К. Г в полза на „К-Д-И-Г” ООД с предмет ПИ с идентификатор № *********, незастроен, с площ
от 2748кв.м, както и на
- брачен договор, сключен на 28.04.2015г., акт№ *, т.*, рег.№ ****, нот.
дело № ***/2015г., в частта досежно извършеното разпореждане от Х.Щ. в полза на
И.Д.Щ. с ½ ИЧ от имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена
общност от датата на сключване на брака до сключване на брачния договор,
включващо самостоятелен обект в сграда, апартамент с идентификатор № *********
по КККР на гр.Х. с площ от 89 кв.м с принадлежности и самостоятелен обект в
сграда, апартамент с идентификатор № *********по КККР на гр.С., К.с площ от
56.85кв.м с принадлежности, и се осъжда НАП да заплати на Г.Д.Г., К.П.Г. и „К-Д-И-Г” ООД разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на общо 4400лв.
Против Решение № 151/24.04.2019г., постановено по гр.д.№ 153/2018г. по описа
на ОС - Х., е постъпила жалба, вх.№ 4620/13.05.2019г., от НАП, чрез ст.
юрисконсулт М.К, с която решението се обжалва изцяло.Въведени са оплаквания за
неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния
закон, а искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да
бъдат уважени исковете и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
пред двете инстанции.
В постъпилите в срок от насрещната въззиваема страна, както следва: писмен
отговор, вх.№ 5980/20.06.2019г., от „К-Д-И-Г” ООД, писмен отговор, вх.№
5982/20.06.2019г., от Г. и К. Г и писмен отговор, вх.№ 5981/20.06.2019г., от И.
и Х. Щ, жалбата се оспорва като недопустима, евентуално неоснователна, моли се
за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на всеки от въззиваемите,
на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/ЗА.
Въззивното производство е образувано и по:
- жалба, вх.№ 6239/27.06.2019г., подадена от Х.Щ., И.Щ., Г.Г. и К.Г., против
Определение № 494/13.06.2019г., с което, по подадената молба от НАП, се допълва
постановеното по делото Решение № 151/24.04.2019г., като въззивниците се
осъждат да заплатят на НАП сума в размер на 4605.52лв. за разноски.
- жалба, вх.№ 6239/27.06.2019г., подадена от „К-Д-И-Г” ООД против
Определение № 494/13.06.2019г.
- жалба, вх.№ 6241/27.06.2019г., подадена от Х.Щ. и И.Щ. против Определение
№ 495/13.06.2019г., с което е оставена без уважение молбата им за допълване на
решението в частта за разноските и
- жалба, вх.№ 117/06.01.2020г., подадена от НАП против Определение №
1103/18.12.2019г., с което е оставена без уважение подадената молба за
допълване на Определение № 494/13.06.2019г. в частта за присъдените с решението
разноски от 4400лв., както и се оставя без уважение направеното искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във връзка с частна
жалба, вх.№ 7863/19.08.2019г.
В постъпилите в срок писмени отговори от насрещната въззиваема страна, НАП,
жалбите се оспорват и се иска потвърждаване на обжалваните определения.
Постъпилите въззивна жалба и въззивни частни жалби са допустими, като
подадени против подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове на
първоинстанционен окръжен съд, в законния срок, от активно процесуално
легитимирани лица, имащи интерес от въззивно обжалване, редовни са по
съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис от
жалбата за отговор до насрещната страна, поради което се поставят на
разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията и оспорванията,
след като извърши дължимата служебна проверка, на осн.чл.269 ГПК, при преценка
на данните по делото, намира следното:
Производството пред съда, в което са постановени обжалваните съдебни
актове, е образувано въз основа на ИМ, вх.№ 2095/02.03.2018г., подадена от ищец
НАП, чрез Т.н.Н.- П. срещу ответници Х.Щ., Г.Г., К.Г. и „К-Д-И-Г” ООД.В ИМ са въведени
следните твърдения: Ищецът НАП бил публичен взискател по изп.д.№ ********/2014г.,
образувано за принудително изпълнение на публични задължения на ответника-длъжник
Х.Д.Щ. за сумата 157 956.38лв. (към датата на установяване с РА) за дължими данъци,
задължителни осигурителни вноски и следващи се лихви, които били установени с ************/08.04.2013г.
н.Т.н.Н.- П. връчен на 22.04.2013г., обжалван и влязъл в сила на 22.04.2015г.С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
1556/2014/000006/12.10.2015г. бил наложен запор върху дружествен дял на
длъжника, а с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ ******/26.10.2016г.
бил наложен запор върху вземане на длъжника от неговия работодател „К – Д – И Г“
ООД, както и запор върху движими вещи на длъжника – мотопед и лек автомобил. При
изследване на имущественото състояние на длъжника било установено, че след
връчване на заповедта за възлагане на ревизията, в резултат на която били
установени изпълняемите публични задължения, длъжникът сключил договор за продажба,
обективиран в
нотариален акт № **, т.***, д.№ ****/2014г. на Нотариус М. Д., с който се разпоредил
в полза на ответника Г.Г. с четири поземлени имота в гр. Х. за цена
70 070лв.Тъй като цената по извършената от ответника-длъжник
разпоредителна сделка била значително по-ниска от данъчната им оценка от 88 328.30лв., както и същата била по-ниска и от пазарната им оценка,
били налице формалните предпоставки за недействителност по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК. Тъй като тази разпоредителна сделка била извършена с намерение да се увреди
публичният изпълнител, след връчване на заповедта за ревизия и с нея е било намалено
имуществото на длъжника, което принципно, цялото, служи за обезпечение на
кредиторите и с нея е било осуетено изпълнението на публичните задължения на
длъжника, било налице и още едно основание за недействителност - в хипотезата
на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, като не е било необходимо, с оглед разпоредбата на
чл.216, ал.1 т.4 ДОПК, да е било налице знание на ответника- приобретател за
увреждането. Доколкото в случая били налице предпоставките на чл.215, ал.2 ГПК,
установяването на недействителността на извършената от ответника-длъжник
разпоредителна сделка водело до установяване недействителността и на последващата
разпоредителна сделка, с която ответникът Г.Г. и съпругата му, ответницата К.Г.,
са „препродали“ един от придобитите от ответника-длъжник недвижими имоти, ПИ с
идентификатор № *********, незастроен, с площ от 2748кв.м, на ответното
дружество „К – Д – И Г“ ООД, в което ответниците Г били съдружници с равен дял
и управители, поради което сделката била между свързани лица по см. на § 1,
т.3, б.“б“ ДР на ДОПК.Последващата разпоредителна възмездна сделка безспорно
била увреждаща спрямо публичния взискател, а знанието на третото лице за
увреждането се предполагало, тъй като бил свързано лице с длъжника, като негов
работодател, съгласно чл.216, ал.3 ДОПК. Налице били предпоставките на
чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за обявяване на относителната недействиелност и на
брачния договор, с който на 28.04.2015г. ответникът-длъжник се разпоредил в
полза на съпругата си – ответницата И.Щ. с процесните два недвижими имота в гр.Х.
и един в гр.С., тъй като се касаело за сделка, с която се намалява имуществото
на длъжника, извършена след връчване на заповедта за ревизия, извършена с намерение
да се увреди публичният взискател и сключена непосредствено след влизане в сила
на резизионния акт.Налице били и формалните предпоставки за обявяване на
брачния договор за недействителен, съгласно чл.216, ал.1, т. 6 ДОПК, тъй като
се касаело за сделка с имуществени права на длъжника, извършена с намерение да
се увреди публичния взискател след връчване на заповедта за ревизия и след
влизане в сила на ревизионния акт, по която страна било свързано с длъжника
лице.
В постъпилите в срок писмени отговори от ответниците предявените искове са
оспорени, като недопустими, евентуално неоснователни и се иска отхвърлянето им.
За да постанови решението, с което предявените искове, квалифицирани
по чл.216, ал.1, т.2, 4 и 6 ДОПК, са изцяло отхвърлени, първостепенният съд е
приел следното: Налице е активната процесуална легитимация на ищеца НАП, публичен взискател, с оглед изричната
разпоредба на чл.216, ал.2 ДОПК.За безспорно е прието, че с влязъл в сила
ревизионен акт преди образуване на делото са били установени публични
задължения на ответника-длъжник Х.Щ., че след връчване на 21.11.2012г. на
заповедта за ревизията, при която е съставен ревизионният акт, са били извършени
двете последователни разпоредителни сделки между ответниците, както и е сключен
брачен договор между ответниците Х. и И.Щ., че придобитото по време на брака
имущество е изключителна собственост на съпругата.Прието е за установено от представената
справка към 28.02.2018г., че преди подаване на ИМ, към 02.03.2018г. ответникът
–длъжник Х.Щ. е имал неплатени публични задължения в размер на 205 595лв.,
но, съгласно издадената в хода на делото справка от 08.02.2019г., част от публичните
задължения на длъжника в размер на 263 417.95лв. са били погасени по
давност, а, съгласно представените платежни нареждания, останалата част
от тях в размер на 12 022.24лв. са били погасени с плащане на 15.03.2019г. и
18.03.2019г..Тъй като към момента на приключване на съдебното дирене
ответникът-длъжник Х.Щ. е нямал непогасени публични задължения, не е налице
увреждане чрез разпореждането с имуществени права и последващи такива със
свързана страна, поради което не е необходимо да се излагат допълнителни
съображения за неоснователност на исковете.
При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, се констатира, че изцяло
обжалваното решение е валидно и допустимо.Същото е постановено точно по
предмета на делото, правилно изведен от въведените от ищеца твърдения и
заявения петитум.Правилна е дадената материално-правна квалификация на исковете
чл.216, ал.1,
т.2, 4 и 6 ДОПК. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки
за постановяване на решението.Активната процесуална легитимация на НАП като
публичен взискател, процесуален субституент на Държавата, произтича от
разпоредбата на чл.216, ал.2 ДОПК.
Противно на неоснователно поддържаното в подадените отговори на ИМ, предявеният
против ответното дружество отменителен иск с правно основание чл.216, ал.1 ДОПК е допустим, поради следните съображения: За иска по чл.216, ал.1 ДОПК е
приложимо, както изрично се приема в Решение № 84 от 1.07.2020 г. на ВКС по т.
д. № 601/2019 г., II т. о.( тъй като по правната си природа е вид отменителен
иск, което следва от чл. 216, ал. 3 ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на
чл. 135 ЗЗД, както и с оглед на спецификата на ищците-кредитори и вида на
вземанията им (публични), даденото
нормативно тълкуване на чл.135, ал.1 ЗЗД в т.3 Тълкувателно решение № 2/2017 от
09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС, че кредиторът разполага със защитата по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД не само по отношение на първоначалната разпоредителна сделка,
извършена от неговия длъжник с негови имуществени права, но и на последващите увреждащи
сделки, сключени от приобретателите с лица, за които кредиторът твърди, че са
недобросъвестни – знаели са за неговото увреждане, на изложените мотиви към т.
3 към посоченото ТР. В случая НАП, като публичен
взискател, разполага с търсената защита по чл.216,
ал.1 ДОПК и срещу ответното дружество, тъй като,
извършеното в полза на ответното дружество разпореждане е с предмет имуществени
права, които са били притежавани преди това от ответника-длъжник, с които той първо
се е разпоредил в полза на ответниците Г – праводатели на ответното дружество, а
ответното дружество се твърди да е знаело, че с извършеното в негова полза
разпореждане се уврежда Държавата.
Въззивната проверка за правилност, на осн.чл.269 ГПК, се извършва на
решението в неговата цялост, но само на поддържаните във въззивната жалба
конкретни оплаквания за неправилност, които най-общо се свеждат до
постановяване на решението в нарушение на материалния закон, тъй като, при
наличието на формалните предпоставки в закона, вместо да бъдат уважени, исковете
са отхвърлени, а релевантният момент за това дали длъжникът има непогасени
публични задължения бил извършването на двете увреждащи сделки, респективно -
моментът на подаване на ИМ.
Като неоспорени, следва да се възприемат констатациите на първостепенния
съд, че към момента на образуване на делото пред съда против ответника-длъжник Х.Щ.
е имало влязъл в сила ревизионен акт, с който са били установени негови
публични задължения, че след връчване на 21.11.2012г. на заповедта за
ревизията, при която е съставен ревизионният акт, са извършени двете последователни
разпоредителни сделки между ответниците както и брачният договор между
ответниците Щ, с предмет имуществени права, притежавани преди това от длъжника,
че към 28.02.2018г., преди подаване на ИМ на 02.03.2018г., ответникът –длъжник Х.Щ.
е имал неплатени публични задължения в размер на 205 595лв., но, в хода на
производството пред съда, част от тях в размер на 263 417.95лв. са били погасени
по давност, а останалата част в размер на 12 022.24лв. са били погасени с
плащане на 15.03.2019г. и 18.03.2019г., като така, към момента на приключване
на съдебното дирене пред първостепенния съд ответникът-длъжник Х.Щ. е нямал
непогасени публични задължения.
Следва да се възприемат и крайните изводи на първостепенния съд да отхвърли
исковете, но не на изложените мотиви, че липсва увреждане, а поради следните
съображения:
Съгласно мотивите към т.2 Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, потестативното право на кредитора с парично
вземане по чл.135 ЗЗД (павлов иск) е предпоставено от наличието на действително парично
вземане, което не е необходимо да е изискуемо или ликвидно или предварително
установено с влязло в сила решение, като съдът изхожда от положението, че
вземането на кредитора съществува, ако произтича от твърдените факти, като може
да приеме обратното само, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
Даденото нормативно тълкуване за наличието на действително вземане на
ищеца-кредитор с парично вземане, като материална предпоставка на
потестативното право по чл.135, ал.1 ЗЗД, е на общо основание приложимо и за
специалния отменителен иск по чл.216, ал.1 ДОПК, а, на осн.чл.235, ал.3 ГПК,
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право.
Ето защо и, тъй като по делото е установено и не е спорно, че публичните
задължения на ответника-длъжник Х.Щ., установени с влезлия в сила ревизионен
акт, са били изцяло погасени, който факт, настъпил в хода на производството
пред първостепенния съд следва да бъде отчетен, липсва кумулативна предпоставка
за уважаване на предявените специални отменителни искове с правно основание
чл.216, ал.1 ДОПК.
Поради изложеното, решението, с което исковете са отхвърлени, като
законосъобразно, се потвърждава.
Изцяло обжалваното решение, като неправилно, следва да се отмени единствено
в частта, с която на ответниците Г и на ответника-дружество са присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 4400лв., каквито
разноски пред първоинстанционния съд липсват данни да са направили, а данните
са да им е била оказана безплатна правна помощ във формата на процесуално
представителство от адв.Д.А..
По въззивна частна жалба, вх.№ 6239/27.06.2019г., подадена от Х.Щ., И.Щ., Г.Г.
и К.Г. и по въззивна частна жалба, вх.№ 6239/27.06.2019г., подадена от „К-Д-И-Г”
ООД, против Определение № 494/13.06.2019г., с което, по молба от НАП, се
допълва Решение № 151/24.04.2019г. чрез осъждането им да заплатят на НАП
разноски в размер на 4605.52лв. Независимо от това, че исковете против тях са
отхвърлени, ответниците дължат направените от ищеца разноски пред
първостепенния съд, по арг. на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като те не са признали, а
са оспорили предявените искове и са дали повод за предявяването им, като
публично парично задължение на ответника Х.Щ. е било погасено в хода на производството.Дължимите
на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение обаче следва да се определят, на
осн.чл.78, ал.8 ГПК, редакцията след изменението в ДВ бр.8/2017г., не по
Наредба № 1/2004г.ВАС, а по Наредбата за заплащането на правната помощ, приета
с ПМС № 4/2006г. (изм. и доп.), чл. 25, ал.1 и 2 и чл.26, а именно в размер на общо 600лв. в обезпечителното
и исковото производство и, като така, общо дължимите на ищеца разноски, заедно
с тези за експертиза в размер на 300лв., е 900лв., до който размер следва да се
редуцират присъдените по реда на чл.248 ГПК разноски на ищеца с Определение №
494/13.06.2019г., което се отменя частично за размера над 900лв. до 4605.52лв.
По въззивна частна жалба, вх.№ 6241/27.06.2019г., подадена от Х.Щ. и И.Щ., против
Определение № 495/13.06.2019г., с което е оставена без уважение молбата им за
допълване на постановеното по делото решение в частта за дължимото адвокатско
възнаграждение на адв.Д.А. :Неправилни са мотивите, че не е била заявено искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.Д.А. за осъщественото
безплатно процесуално представителство на ответниците Щ, напротив, още в
подадения от тях писмен отговор на ИМ е заявено искане за присъждане на
разноски и са приложени списъци на разноските за всеки от Х. и И. Щ за
адвокатско възнаграждение на пълномощника им адв.Д.А., на осн. чл.38, ал.2, вр.
ал.1 т.3 Закона за адвокатурата( л.165 и 166).Като краен резултат, определението е законосъобразно
и следва да се потвърди, тъй като, с оглед инстанционния резултат, ответниците
биха имали право на разноски пред първостепенния съд само при наличието на двете
кумулативни предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК:ако не бяха дали повод за завеждане
на делото и ако бяха признали исковете.Тъй като, както се посочи по-горе, не е
налице нито една от двете кумулативни предпоставки, ответниците Щ нямат право
на разноски пред първостепенния съд и такива законосъобразно не са присъдени и
на техния пълномощник адв.Д.А. за осъществената от него безплатна адвокатска
защита пред първостепенния съд.
По въззивна частна жалба, вх.№ 117/06.01.2020г., подадена от НАП, против Определение
№ 1103/18.12.2019г., с което е оставена без уважение молбата на НАП, вх. № 6893,
за допълване на Определение № 494/13.06.2019г. досежно присъдените разноски на ответниците
Г и на ответника –дружество в общ размер от 4400лв., и се оставя без уважение
искането на НАП за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във
връзка с частна жалба, вх.№ 7863/19.08.2019г.Неправи лни самотивите в обжалваното
определение, че ответниците Г и ответникът –дружество не са станали причина за
завеждане на делото, същите са оспорили, а не са признали исковете.Ето защо, поради
липса на предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, ищецът не им дължи разноските пред
първостепенния съд, вкл. за адвокатско възнаграждение, каквито не са и
извършили.Като краен резултат обаче, обжалваното Определение №
1103/18.12.2019г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на НАП, вх.
№ 6893, за допълване на Определение № 494/13.06.2019г. досежно присъдените
разноски на ответниците Г и на ответника –дружество в размер на 4400лв., като
законосъобразно, следва да се потвърди, не на изложените от първостепенния съд
мотиви, а поради липса на непълнота на Определение № 494, тъй като с него първостепеннният
съд се е произнесъл напълно по заявеното от НАП искане в молбата вх. № 6893,
което е единствено за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК в частта
досежно разноските на НАП, респективно в нея не е било заявено искане от НАП за
отмяна на решението в частта, с която са присъдени разноски на ответниците. Тъй
като Определение № 1103/18.12.2019г. е законосъобразно в частта, с която е
оставена без уважение молбата на НАП, вх. № 6893, за допълване на Определение №
494/13.06.2019г. досежно присъдените разноски на ответниците Г и на ответника
–дружество в размер на 4400лв., на НАП са недължими направените разноски за
въззивно обжалване с частна жалба, вх.№ 7863/19.08.2019г. на отмененото от
въззивния съд предходно Определение № 665/09.08.2019г., с което първоначално тази
частна жалба на НАП е била оставена без разглеждане.Ето защо, и в частта, с
която се оставя без уважение искането на НАП за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение във връзка с частна жалба, вх.№ 7863/19.08.2019г.,
обжалваното Определение № 1103/18.12.2019г., като законосъобразно, се потвърждава.
Отговорност за разноски пред въззивния съд:С оглед инстанционния резултат -
решението по целия предмет на делото се потвърждава, като същото се отменя само
в частта за разноските, които не са част от предмета, на въззивника НАП следва
да бъдат възложени всички разноски на въззиваемите във въззивното производство,
а направените от него разноски остават за негова сметка.Ето защо, на
пълномощника на въззиваемите-ФЛ, адв.Д.А., на осн. чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, е дължим и следва да се присъди адвокатски хонорар за осъществената
от него безплатна защита по въззивната жалба на НАП против постановеното по
делото решение.Тъй като въззиваемите-ФЛ са необходими другари и всички са
представлявани от адв.Д.А., следва да се присъди един общ адвокатски хонорар, на
осн.чл.38, ал.2 ЗА, на база цена на исковете в общ размер от 78 012лв. и само за
подаване на отговорите на въззивната жалба, без участие в открито съдебно
заседание, тъй като адв.Д.А. не се е явил пред въззивния съд. Ето защо, на адв.
Д.А. се присъжда адвокатско възнаграждение за подаване на отговорите на
въззивната жалба, определен в размера по чл.7, ал.2, т.4 във вр. с чл.9 Наредба
№1/2004г. на ВАС - 2153лв.Отделно от това, на адв.Д.А. се присъжда едно общо адвокатско
възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 ЗА за подаване на двете частни жалби против
Определение № 494 в размер на 200лв., определен в размера по чл.11 Наредба №
1/2004г. на ВАС.На въззиваемите Г и въззиваемото търговско дружество се
присъждат и разноските за ДТ за въззивно обжалване на Определение № 494, а
именно – по 15 лв. по всяка от жалбите.
Мотивиран от това, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
151/24.04.2019г., поправено с Определение № 873/27.05.2020г., постановени по
гр.д.№ 153/2018г. по описа на ОС - Х., с което се отхвърлят предявените искове
от НАП - С., чрез Публичен изпълнител при Т.н.Н.– П. против Х.Д.Щ., Г.Д.Г., К.П.Г.
и „К-Д-И-Г” ООД, с правно основание чл.216, ал.1, т.2,т.4 вр. ал.2 на чл.216 от ДОПК, за обявяване на недействителни по отношение на Държавата на:
- договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № **, т.**, д.№ ****/2014г. на Нотариус М. Д., в
частта досежно извършеното разпореждане от Х.Щ. в полза на Г.Г. с ½ ИЧ
от недвижими имоти, в режим на съпружеска имуществена общност, с индивидуализация
по КККР на гр.Х., Х. област, както следва: ПИ с идентификатор № *********,
незастроен, с площ от 2748кв.м; ПИ с идентификатор № *********, незастроен, с
площ от 796кв.м, ПИ с идентификатор № *********, незастроен, с площ от 920кв.м,
ПИ с идентификатор № *********, незастроен, с площ от 1410кв.м, както и
построената в него сграда с идентификатор № ********** със застроена площ от
153 кв.м, на два етажа, както и
- договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № **/2017г., т.3, в частта досежно извършено
разпореждане от Г. и К. Г в полза на „К-Д-И-Г” ООД с предмет ПИ с идентификатор № *********, незастроен, с площ
от 2748кв.м, както и на
- брачен договор, сключен на 28.04.2015г., акт№ *, т.*, рег.№ ****, нот.
дело № ***/2015г., в частта досежно извършеното разпореждане от Х.Щ. в полза на
И.Д.Щ. с ½ ИЧ от имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена
общност от датата на сключване на брака до сключване на брачния договор,
включващо самостоятелен обект в сграда, апартамент с идентификатор № *********
по КККР на гр.Х. с площ от 89 кв.м с принадлежности и самостоятелен обект в сграда,
апартамент с идентификатор № *********по КККР на гр.С., К.с площ от 56.85кв.м с
принадлежности.
ОТМЕНЯ Решение №
151/24.04.2019г., в частите, с които се осъжда НАП да
заплати на Г.Д.Г., К.П.Г. и „К-Д-И-Г” ООД разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на общо 4400лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
495/13.06.2019г., постановено по гр.д.№153/2018г. по описа на ОС - Х., с което
е оставена без уважение молбата на Х.Д.Щ. и И. Д.Щ. за допълване по реда на
чл.248 ГПК на Решение № 151/24.04.2019г.в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение пред ОС - Х. на пълномощника им адв.Д.А. по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
1103/18.12.2019г., постановено по гр.д.№153/2018г. по описа на ОС - Х., с което е оставена без
уважение молбата на НАП, вх. № 6893, за допълване на Определение №
494/13.06.2019г. досежно присъдените разноски на ответниците Г и на ответника
–дружество в общ размер от 4400лв., както и се оставя без уважение искането на
НАП за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по частна жалба,
вх.№ 7863/19.08.2019г.
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Определение №
494/13.06.2019г., постановено по гр.д.№153/2018г. по описа на ОС- Х., в частта,
с която Х.Д.Щ., Г.Д.Г., К.П.Г. и „К-Д-И-Г” ООД са осъдени да заплатят на НАП разноски за размера над 900лв. до
4605.52лв.
ОСЪЖДА НАП да
заплати, на осн.чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адв.Д.А. адвокатско
възнаграждение за подаване на отговор на въззивната жалба, на осн. чл.7, ал.2,
т.4 във вр. с чл.9 Наредба №1/2004г. ВАС в размер на сумата 2153лв.(две хиляди сто
петдесет и три лева), както и, допълнително, за изготвяне на частните жалби против Определение
№ 494., постановено по гр.д.№153/2018г. по описа на ОС - Х., в размер на сумата
200лв.(двеста лева)
ОСЪЖДА НАП да заплати на Х.Д.Щ., Г.Д.Г.,
К.П.Г., на четиримата общо, сума в размер на 15лв. за разноски за ДТ за въззивно
обжалване на Определение № 494., постановено по гр.д.№ 153/2018г. по описа на
ОС - Х..
ОСЪЖДА НАП да заплати
на „К-Д-И-Г” ООД сума в размер на 15 лв. за разноски за ДТ за въззивно
обжалване на Определение № 494., постановено по гр.д.№ 153/2018г. по описа на
ОС - Х..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: