О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1188 12.12.2018г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на дванадесети декември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 566 по описа
за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба с правно основание чл.365 и чл.294 от ТЗ, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД от „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Булаир“ № 26, ет. 5, представлявано от управителя Данаил Валериев Радулов, със съдебен адрес:*** – адв. Б.П. - САК против „Старт Трейс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „Славейков“, бл. 5, вх. 1, ет. 5, представлявано от управителя Султана Христова Георгиева, със съдебен адрес:***, офис 3, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 49 193.86 лв. дължима по неизпълнен спедиционен договор и представляваща главница съгласно фактури № **********/ 16.11.2016 г., № **********/ 19.10.2016 г. и № **********/ 30.11.2016 г., ведно със законната лихва за забава по всяка от издадените фактури в размер на 4805.92 лв., както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а също и направените съдебно-деловодни разноски. Приложени са писмени доказателства. Направени са нарочни искания.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на изр.1, ал.1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им - претендиране на изпълнение по сделка, която се квалифицира като абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.5 от ТЗ, е въведено нарочно особено исково производство в глава 32, Част ІІІ на ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес.
След изправяне на указаните с разпореждане № 121/ 12.01.2018 г. нередовности на исковата молба, е последвала констатация на съда при последваща проверка на основание чл.129 от ГПК, че същата е съобразена с изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и на основание чл. 367 и сл. от ГПК са изпратени преписи от нея и приложенията на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото, ответникът е подал отговор своевременно. Постъпила е в срок и допълнителна искова молба от ищеца, както и допълнителен отговор по чл. 373 от ГПК от ответника. С оглед изпълнената законова процедура, съдът счита, че книжата по делото са разменени редовно.
При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 140 от ГПК, съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице изискуемо притезание за определена престация от страна на ответника, произтичаща от търговска сделка. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.5 и чл. 105 от ГПК. Подадена е от активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор по неизпълнен спедиционен договор. Искът е насочен срещу другата страна по договора, за която се твърди, че не е изпълнила задълженията си за плащане. До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл. 374, вр. чл.146 от ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата молба, че с ответното дружество „Старт Трейс“ ЕООД имат трайно установени търговски отношения, свързани с извършването на транспортни услуги и превози на стоки и товари, заявени от ответника. Ищецът предоставял транспортни и спедиционни услуги с всякакъв вид транспортни средства, предимно превоз на хранителни продукти с автоцистерни и контейнеровози. Обичайно, с оглед естеството на работата, транспортните дейности се уточнявали между възложителя и ищеца по телефон и ел.поща, като проведената кореспонденция се финализирала в заявка – договор за транспорт с посочени дестинация, адрес, време на товарене и разтоварване, тонаж, навло, начин на плащане, условия на превоза и специални условия. Отношенията между страните се организирали по посочения начин – заявка изпратена от ответника, а извършените услуги се удостоверявали с изискуемите транспортни документи (международна товарителница за автомобилен превоз), които заедно с издадените фактури били основание за заплащане на договореното възнаграждение. Първоначално ответникът възложил на ищеца с нарочна заявка-договор извършването на следните изброени транспортни услуги с различни дестинации, след изпълнението на които последният издал фактури, които били заплащани от възложителя, макар и със забава, като страните продължили търговските си взаимоотношения. Със заявки от 07/10/2016 г. и 17/10/2016 г. ответникът възложил превоз на стоки от Австрия, съответно Унгария, до България, при определени цени и условия, като ищецът изпълнил качествено и в срок заявените услуги, приети от ответника без възражения и забележки, вследствие на което издал фактура № **********/ 19.10.2016 г. за общата сума от 31 155.08 лв., със срок на отложено плащане 15 дни. Със заявка-договор от 09/11/2016 г., изпратена от ответника по ел.поща, било възложено извършването на транспорт по релация Унгария – България, след изпълнението на която била издадена № **********/ 16.11.2016 г. за сумата от 8 417.50 лв., с падеж 15 дни след издаването й. С фактура № **********/ 30.11.2016 г. за сумата от 9 621.28 лв., били вписани като предмет извършени транспортни услуги въз основа на заявки-договори от 16/11/2016 г. и 21/11/2016 г., изпратени от ответника по ел.поща при определени в тях условия и цени.
Въпреки че услугите били извършени качествено и в срок и били приети от ответника без възражения, ведно с предявените фактури, ищецът не получил плащане по гореописаните фактури. Поради тази причина отправил покана за доброволно заплащане на сумите по фактурите в общ размер на 49 193,86 лв., ведно със законната лихва, начислена от датата на забавата. С оглед големия размер на натрупаните задължения към края на месец ноември 2016 г., ищецът преустановил изпълнението на възлаганите от ответника услуги. Въпреки дадената възможност за разсрочване на плащането, такова към днешна дата не било направено от страна на ответното дружество, видно от представените извлечения от счетоводните регистри. Посочва се, че в издадените фактури бил определен падеж на плащане на всяка една от фактурите, което води до заключението, че ответникът изпаднал в забава и дължи лихви в общ размер на 4 805.92 лв. считано от датата на падежа за всяка една фактура.
Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по така предявената против нея искова претенция, като счита същата за неоснователна. На първо място се оспорват ищцовите твърдения, че между страните била налице облигационна или търговска връзка, породена от договор за транспорт. Ответникът отрича да е възлагал извършването на транспортни услуги по цитираните в исковата молба договори за превоз, както и че бил поемал задължение да заплаща тяхната стойност. Сочи се от ответника, че представените заявки-договори не били подписани от нито една от страните, нито е получавал представените фактури. Не можело да се установи връзка между издадените фактури и посочените заявки-договори, още по малко по представените ЧМР-та. Това било видно от посоченото във фактурите основание, както и от обстоятелството, че ЧМР-та не били подписани от представител на ответното дружество. Като страни били посочени изпращач, получател и превозвач, поради което същите не ги обвързвали. В случай, че бил извършен превоз по тях, то същият следвало да се заплати от изпращача или от получателя на стоката, на когото съответно да бъде издадена фактура от ищеца.
На следващо място, ответникът прави възражение относно размера на претенциите, като сочи, че видно от текста на заявките, цената била крайна, т.е. с включен ДДС. За разлика от заявките, в представените фактури тази цена била посочена като цена без ДДС и върху нея било начислено допълнително още веднъж ДДС, която стойност се счита за недължима и неоснователно се претендира сумата за ДДС, начислено допълнително над уговорената като крайна, окончателна цена. С оглед на това следвало да се отхвърли иска за сума в размер на сбора на дължимото ДДС по процесните фактури както следва: 1402.92 лв. по фактура № **********/ 16.11.2016 г., 1603.55 лв. по фактура № **********/ 30.11.2016 г. и 5192.51 лв. по фактура № **********/ 19.10.2016 г.
Оспорва се и отразеното в представените ЧМР тегло на товара, въз основа на което била определена крайната цена на превоза. Не били представени от ищеца нито кантарни бележки, нито складови разписки или други доказателства, от които да се установи теглото на действително превозвания товар и в тази връзка се оспорва отразеното в представените ЧМР товарителници тегло на товара. Сочи се още в писмения отговор, че не са настъпили посочените в заявката-договор условия за плащане на цената, доколкото в същите изрично било посочено като условие за плащане на цената при представяне на фактура и оригинал на ЧМР. Заявява се, че такива не са били представени, следователно не бил започнал да тече и срокът за заплащане на уговорената цена за превоз, поради което искът се явявал неоснователен и преждевременно заведен. Наред с това ответникът прави възражение за неизпълнение на договорите от страна на ищеца, в частност възражение за неточно изпълнение и неспазване на дадените указания за място на разтоварване на стоката. Видно от заявка от 19/11/2016 и 07/11/2016, като място на разтоварване било посочено гр. Церковски-Винпром, а от представените ЧМР-та с № 0139885 и № 0140018 в т. 3 от същите място на разтоварване на стоката било гр. Варна.
Изтъква се още, че нито един от представените към исковата молба документи не бил подписан от ответното дружество, което навеждало на извода, че работата по транспортиране не била приета, поради което не се дължало и възнаграждение. Твърди се, че транспорта не бил възлаган от ответника, не бил извършен и на следващо място не бил приет поради неспазване на дадените указания. В тази връзка ответникът предявява насрещен иск, с който претендира ищецът да заплати сума в общ размер от 500 евро, представляваща сбор от дължими неустойки поради неспазване условията на превоза, уговорени в т. 8 от договори - заявки от 09.11.2016 г., 07.11.2016 г., 07.10.2016 г. и 21.11.2016 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на насрещния иск до окончателното плащане.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в предоставения му срок, с която допълва и пояснява исковата си молба. Поддържа твърдението си за наличие на трайни търговски взаимоотношения с ответното дружество, като сочи, че последното е осъществявало контакт с представител на ищеца както по телефон, така и чрез ел.поща, по която били направени почти всички заявки. Като подписващо лице под търговската кореспонденция се посочвало името на представляващия ответното дружество – Д. Гаджева, която видно от справка в ТР била вписана като законен представител и управител на ответника. Посочва се също така, че с оглед нуждите и възможностите за извършване на конкретни заявки, ищецът възлагал на трети лица, които са имали възможност да изпълнят заявката за превоз на стоки. В случая ищецът възложил някои от направените от ответника заявки на превозвача „ПИМК“ ООД за изпълнението им, след което заплатил услугата на третото лице-превозвач, в потвърждение на което се прилагат заявки от ищеца към „ПИМК“ ООД във връзка със заявки от „Старт Трейс“ ЕООД.
На
следващо място ищецът уточнява, че разменяната между страните търговска
кореспонденция и документация била приемана за електронна документация, носеща
всички съществени реквизити за установяване на електронното изявление в
документа и наличие на авторство, като тази кореспонденция била осъществявана
чрез ел. пощи на ищеца и ответника, съответно start******@***.**
и ******@******.**. Твърди се,
че представените с исковата молба документи представлявали електронен документ
по смисъла на закона и на Регламент (ЕС) № 910/2014 г., като били спазени
изискванията за издаването им. Сочи, че всички транспортни услуги били
заявявани по този начин, а в случаи на спешна нужда ответникът отправял заявки
по телефона. По този начин чрез телефонна заявка, ответникът поръчал услугите
по описаните във фактура № 4555/ 30.09.2016 г. за сумата от 13 868.87 лв.,
извършени в цялост и без забележки с посочени дати 29.09.2016 г. – 2 броя
заявки и от 30.09.2016 г., като видно от действията на ответника, поръчката
била приета за изпълнена предвид извършеното плащане с посочване на
количеството на превозвания продукт в СМР документите. Изтъква се, че
изложеното доказва наличието на установени търговски отношения между ищеца и
ответника при условията на взаимна размяна на електронни документи, без да е
било необходимо нарочно подписване на същите от страните. Основният клиент, за
който ответникът правил поръчки, било дружество „НАЛАН“ АД, ЕИК *********,
което било регистрирано със седалище и адрес на управление във гр. Варна, от
което обаче не следвало, че доставките трябвало да бъдат направени на неговия
административен адрес.
По отношение на възражението, че липсват подписи в процесните транспортни документи, ищецът заявява, че не било необходимо да бъде положен подписа на ответника, тъй като не той бил получател на стоките. Самият ответник сочил в нарочните заявки кой е получател и къде са товарният и разтоварният пункт, както и кое е лицето „получател по клетка 2 в ЧМР: НАЛАД АД, ЕИК *********“. Уточнява се, че често пъти когато в месеца имало повече от една заявка от страна на ответника, ищецът издавал една обща фактура за всички поръчки, като посочвал същите детайлно. Така била издадена фактура № 4555/ 30.09.2016 г., която била изцяло заплатена от ответника въпреки уговорения в нея начин и срок за плащане. Две от услугите по посочената фактура били извършени от „ПИМК“ ООД, поради което и положените подписи и печати на превозвач не били на ищеца. По същия ред и договореност били извършени и услугите, описани във фактура № 4524/ 27.09.2016 г. и № 4363/ 29.08.2016 г., заплатени изцяло от ответника. В самата заявка ответникът записал, че „заявката се счита за окончателно сключен договор за превоз, като страните признават за официални този договор (заявка), прилежащата кореспонденция и всички документи към нея“, което отново потвърждавало начина на регулиране на търговския оборот между страните. Кореспонденцията била осъществявана от изпълняващата тогава длъжността управител на ответното дружество Д. Гаджева. Ответникът поръчвал услугите към ищеца, като доставката на превозвания товар била за трето лице, а не за възложителя, което било видно от самата заявка графа 3, 4 и 4.1 и от графа 11 „допълнително условие“, че ако превозвача осъществи директен контакт с клиента, всички последствия са за сметка на превозвача, а именно неустойка в размер на 50 % от договореното навло. Видно от представените ЧМР, стоката била приета от третото лице без забележки и възражения. В този смисъл ищецът сочи за несъстоятелно възражението на ответника, че транспортните документи не били подписани от последния. Освен това при почти всички заявки за превоз стоката била контролирала и от НАП, за което били съставяни конкретни протоколи за вида на стоката и количеството, което се превозвало, тъй като била стока с „висок фискален риск – вътреобщностно придобиване“, поставяни са печати на документите, пломби на товара в съответствие с нормативните изисквания към фискалните контролни пунктове. Изтъква се, че съставените и подписани от служители на НАП протоколи се явявали официални документи, издадени от длъжностни лица.
Твърди се, че всички извършени от ищеца заявки били реализирани в срок и съобразно изискванията на възложителя. Ищецът счита за невярно и неправилно твърдението, че договорената продажна цена била с начислено ДДС. Всички направени от ответника заявки били направени без начислен ДДС, което се установявало и от представените документи. Възразява и срещу направеното оспорване на отразените количества товар в превозните документи, тъй като ответникът не присъствал на товареното и разтоварването на продуктите. Единствено получателят на стоката можел да възрази по отношение на количеството, както и НАП при извършване на проверките. Дори и да е имало несъответствие, ответникът не направил своевременно възражение за това към ищеца. Видно от положените подписи върху документите, всички участващи страни в извършването на превозната услуга са приели за вярно посочени стойностите количество за превозната стока. Ищецът излага становище по направеното възражение за неизпълнен договор, като твърди, че всички възложени от ответника поръчки били изпълнени при спазване на изискванията, зададени от последния и в указаните срокове, с посочено място на доставка. Стоката била приета без възражение и забележки, поради което счита възражението за формално. Допълва се още, че след многократно провеждани разговори с представител на ответника във връзка със задълженията по процесните фактури и други, по които имало образувано изпълнително дело, на 15.06.2017 г. ищецът получил чрез електронната си поща изготвено и подписано от ответника предложение, с което признавал съществуващите задължения и предлагал условия за плащане. Предвид дългия срок за плащане, ищецът не приел, но счита, че това обстоятелство допълнително потвърждавало, че ответникът получил издадените фактури, както и прилежащите към тях документи. В тази връзка се сочи, че по образуваното срещу ответника изпълнително дело при ДСИ в РС-Бургас, последният не оспорил липсата на търговски отношения и недължимост на сумите по други фактури, още по-малко на недължимо ДДС по тях.
Ищецът оспорва изцяло по основание и размер предявения насрещен иск. Сочи, че същият не следва да бъде допускан за разглеждане, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 211, чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Неясен бил както размерът на претендираната от ответника сума, така и изложеното основание на насрещната му претенция. Представя и ангажира доказателства. Претендира направените по предявения насрещен иск разноски в размер на 500 лв. без ДДС, адвокатско възнаграждение, както и всички други разноски.
Ответникът
е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който не е заявил нови
факти и обстоятелства. Поддържа изцяло
изложеното в първоначалния си писмен отговор и изразеното становище за
неоснователност на исковата претенция. Счита, че заплащането на една фактура
извън процесните не установявало трайни търговски отношения между страните и не
обосновавало дължимостта на сумите. Отрича представените заявки да са изпратени
от електронната поща на дружеството, още по малко от управителката Д. Гаджева.
Преповтаря доводите си за липса на облигационна или търговска връзка между
страните, породена от процесните договори за транспорт. Ответникът преповтаря
възраженията си по размера на иска, теглото на товарите, непредставяне на
фактурите и оригинали на ЧМР като условия за плащане, както и възражението си
за неизпълнен договор от страна на ищеца. Релевира възражение за погасяване на
исковете по давност. Съгласно чл. 32 от Конвенцията, исковете, свързани с
превози по тази конвенция, се погасявали с изтичане на едногодишен давностен
срок. Доколкото фактурите били с дата 16.11.2016 г., съответно 30.11.2016 г.,
като срокът започвал да тече от шестдесетия ден от деня на приемане на стоката
за превоз от превозвача – когато не бил уговорен срок на доставката. Следват
твърдения, които не е ясно каква връзка имат с делото - в случая стоката била
приета на 18.02.2013 г., шестдесетдневният срок от приемането й изтекъл на
19.04.2013 г., а едногодишният – на 19.04.2014 г. Исковата молба била подадена
на 17.04.2014 г., на която дата била изпратена по куриер в съда, и следователно
искът бил предявен преди изтичане на давностния срок за това. Накрая уточнява
размера на претенцията си по насрещния иск.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 365 и чл. 294
от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД. Предявеният насрещен иск е с
правно основание чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
На
доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от
страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите
искания и възражения. При така въведените твърдения и оспорвания, ищецът следва
да докаже валидното възникване на облигационната връзка между страните, точното
изпълнение на задълженията си по сключения спедиционен договор, настъпила изискуемост на паричното
задължение, както и че
стойността на възнаграждението по договора възлиза на претендирания в исковата
молба размер, който не му е заплатен от ответната страна.
Ответникът
носи тежестта да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи и
правопосагяващи възражения. На общо основание следва да проведе пълно и главно
доказване на обстоятелствата по предявения насрещен иск.
По
делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154,
ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК, следва да бъдат приети представените с исковата и допълнителната искова молба писмени доказателства. Оспорването от ответника на представените от ищеца писмени доказателства не обосновава изключването им от доказателствения материал. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.
Следва да бъде допусната и поисканата съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в искова молба (на гърба на лист 5 от делото) задачи. По назначаването на конкретно вещо лице, което да вземе участие в същата, съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание, след като ответникът в писмен вид с препис за другата страна формулира конкретни задачи към експерта.
Следва да се допуснат до разпит при режим на довеждане по един свидетел на всяка страна, които ще установяват обстоятелства относно фактическите им твърдения.
По доказателственото искане на ищеца по чл. 192 от ГПК да бъде задължено трето неучастващо по делото лице, а именно куриерска фирма „ДиД Експрес“ ЕООД, да представи справка за извършени доставки в периода от 01.10 - 31.12.2016 г. от „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД до „Старт Трейс“ ЕООД, съдът следва да се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание във връзка с липсата на изискуемата от правната норма нарочна писмена молба, препис от която следва да се връчи на третото лице.
Мотивиран от горното, на основание чл. 374, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените от страните при предварителната размяна на книжата писмени доказателства.
ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство предявения „Старт Трейс“ ЕООД, ЕИК ********* против „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД, ЕИК ********* насрещен иск да бъде осъдено да заплати сумата от 500 евро, представляваща сбор от дължими неустойки по договор, уговорени в т.8 от договор за заявка от 09.11.2016г., договор за заявка от 07.10.2016г., договор за заявка от 07.11.2016г., договор за заявка от 07.10.2016г. и договор за заявка от 21.11.2016г., ведно със законната лихва считано от 02.07.2018г. до окончателното заплащане.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане по един свидетел от всяка страна.
УКАЗВА на ответника в двуседмичен срок от получаване на съобщението за това чрез връчване на препис от настоящото определение в писмен вид, с препис за другата страна, да формулира конкретни задачи към вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
ОБЯВЯВА, че по назначаването на вещо лице, което да вземе участие в състава на допуснатата експертиза, ще се произнесе в откритото съдебно заседание по доводите и съображенията, изложени в настоящия му съдебен акт.
ОБЯВЯВА, че по направеното от ищцовата страна искане на основание чл. 192 от ГПК, ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание по доводите и съображенията, изложени в настоящия съдебен акт.
УКАЗВА доказателствената тежест на страните съгласно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за 14.02.2019 г. от 14.00 ч., за която дата да се призоват страните.
На страните да се връчат преписи от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на допълнителната искова молба.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: