РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Монтана, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630201178 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 19-0996-005044/28.02.2020г. на
Началник Сектор “Пътна полиция” (ПП) към ОД МВР - Монтана е наложено
на Х. Х. П., с посочен адрес в с.Д., община Самоков, административно
наказание - глоба в размер на 400 (четиристотин) лева на основание чл.638,
ал.3 от КЗ (Кодекс за застраховането), за административно нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Х. Х. П.,
моли да се отмени. Направено е искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, без да са приложени доказателства да са
напревени такива. Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателя П.
не се явява и не излага допълнителни доводи извън наведените в жалбата. С
молба вх. № 10559/18.10.2023г. по описа на регистратурата на МРС, П.
заявява, че е служебно възпрепятстван да се яви, поддържа жалбата си и моли
да се даде ход по същество в негово отсъствие, с молба обжалваното НП да
бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган, редовно
привозан, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира
жалбата за допустима, но неоснователна.
1
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок –
обжалваното НП, макар и издадено на 28.02.2020г., е било връчено едва на
12.09.2023г. Жалбата е подадена от П. на 15.09.2023г., т.е. в законния срок за
обжалване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 26.11.2019г. в 19:00 часа в гр.Монтана, ул.Цар Борис ІІІ, на водача
на л.а. „ПЕЖО 307” с рег. № ххх, му била извършена полицейска проверка. В
хода на проверката св.Н. Т. К. – мл. авто-контрольор в Сектор ПП при ОД
МВР - Монтана към 26.11.2019г., в присъствието на колегата си Ц. В. И.,
установил, че жалбоподателя Х. Х. П. (новоназначен служител на МВР,
бидейки на обучение в Учебен център на Гражданска защита – гр.Монтана
към 26.11.2019г.), управлявал л.а. посочен по – горе, като ползвател, без да
има сключена задължителна валидна застраховка „ГО” за 2019г. Справката
била извършена чрез техническо средство РСОД (таблет). За установеното
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ св.К. в присъствието на колегата си И.,
съставил АУАН Серия GA № 5044, бл. № 140720/26.11.2019г., въз основа на
който било издадено и обжалваното НП.
Жалбоподателя Х. Х. П., посочва следните доводи за отмяна на НП:
Не съм присъствал на съставянето и никога не ми е бил връчван АУАН
GA с № 140720/26.112019г., което представлява съществено процесуално
нарушение на императивните правила визирани в ЗАНН относно съставянето
и връчването на АУАН, което нарушава правото ми да узная за какво
нарушение е ангажирана административно-наказателната ми отговорност и
евентуално се възползвам от правото да направя възражения срещу
констатациите в акта в законоустановения три дневен срок. Дори и само на
това основание, издаденото НП се явява необосновано и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
С обжалваното НП съм наказан за това, че на 26.11.2019г. в гр.Монтана
съм извършил нарушение по чл.638, ал.3 от К3, който гласи: ,,Лице, което не
е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действаш договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.“. От обжалваното НП не става ясно кой с собственик на
управляваното от мен МПС, т.е. не е установена собствеността на
автомобила, което обстоятелство се явява елемент от състава на вмененото
ми нарушение.
Не е налице и надлежно оправомощаване на Началник Сектор към
ОДМВР - Монтана, Сектор пътна полиция Монтана, да издава НП по КЗ.
Цитираната заповед № 301з-670/18.03.2016 г. на Директора на ОДМВР -
Монтана касае оправомощаване на конкретни длъжностни лица да издават
НП по ЗДвП , но не и по КЗ.Ето защо моля да отмените изцяло обжалваното
НП поради неговата незаконосъобразност.
2
В рамките на съдебното следствие св.Н. Т. К. подържа посочените
обстоятелства в АУАН, които на практика не се оспорват от жалбоподателя.
Свидетеля по АУАН – Ц. В. И., редовно призован не се явява, с молба е
уведомил съда, че е командирован на зелена граница в Южна България. Тъй
като жалбоподателя не оспорва нарушението, съдът заличи като свидетел И.,
считайки, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и без неговия
разпит.
След разбор на доказателствата по делото, настоящия съд намира, че
административно-наказващия орган е приложил правилно закона, като е
приел, че е налице нарушение по смисъла на чл.638, ал.3 от КЗ – „Лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.”. Съдът кредитира като обективни показанията на
актосъставителя - св.Н. Т. К., които са в подкрепа на извода за доказаност на
административното нарушение посочено в АУАН серия GA № 5044, бл. №
140720/26.11.2019г.
Настоящият съд не споделя доводите за отмяна на обжалваното НП,
изложени в жалбата на П.. АУАН и НП са съставени съгласно изискванията
на чл.42, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН, без настоящия съд да сезира допуснати
съществени процесуални нарушения, в т.ч. от вида на посочените в жалбата.
Нарушението е описано съгласно установеното и при спазване изискванията
на ЗАНН и КЗ – подробно и мотивирано актосъставителят е отразил
нарушението за липсата на сключена валидна и действаща застраховка „ГО”
за управлявания от П. л.а. на 26.11.2019г. в 19:00 часа. Твърдението на П., че
не е присъствал при съставяне на АУАН и не му е бил връчен процесния
АУАН, се опровергава не само от показантията на св.К., но и от писмените
доказателства по делото – АУАН Серия GA № 5044, бл. №
140720/26.11.2019г., е надлежно връчен на П. на 26.11.2019г., видно и от
писмо № 301000-15996/18.10.2023г., ведно с приложения на ОДМВР –
Монтана. В разпечатката от АИС – АНД – МВР системата, е също видно, че
процесния АУАН е бил връчен лично на нарушителя П. на 26.11.2019г.,
датата на установяване на нарушението.
След справка (л.29 от делото) с официалният сайт на Гаранционен фонд,
е видно, че към дата 26.11.2019г. за л.а. с рама № хххх и рег. № ххх, НЯМА
активна застраховка „Гражданска Отговорност“.
Към момента на установяване и извършване на нарушението –
26.11.2019г., 19:00 часа, е била налице хипотезата на чл.638, ал.3 КЗ, а не тази
на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като видно от данните за регистрация на
процесния л.а., съдържащи се в писмо № 433200-112165/18.08.2023г. на
Отдел ПП към СДВР, собственик по регистрация на л.а. „ПЕЖО 307” с рег. №
ххх, не е жалбоподателя, а лицето Х. А. П., ЕГН ххх.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение
3
по чл.638, ал.3 от КЗ не са допуснати съществени процесуални нарушения, не
са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН – към момента на извършената
полицейска проверка и установяване на нарушението - 26.11.2019г. в 19:00
часа и преди това, жалбоподателя като не собственик е управлявала моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване е нямало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Освен това видно от справката за
нарушител, водача П. е допускал и други административни нарушения, заради
което са издадени 3 бр. влезли в сила НП-я и 4 бр. фишове, което според този
съд изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението е извършено от обективна и субективна страна, като
настоящия съд не възприема доводите за отмяна, изложени в жалбата на П..
Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, послужила за санкциониране на П.,
предвижда – „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв”. Т.е. нарушението е
извършено при условията на непредпазливост, а в този случай съгласно чл.7,
ал.2 от ЗАНН, имайки предвид чл.638, ал.3 от КЗ, АНО не може да отпадне,
защото е предвидено, че ползвател носи АНО, а не че не се наказва.
Видно от приложената Заповед № 301з – 670/18.03.2016г. на Директор
ОД МВР – Монтана, НП е издадено от оправомощено длъжностно лице
съгласно чл.647, ал.2 от КЗ. Поради това и тези доводи на П. не са
основателни.
Имайки предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
административно-наказващия орган е съобразил в пълнота обстоятелствата по
чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне размера на административното наказание.
Вземейки предвид тежестта и обстоятелствата при извършване на
нарушението, съдът констатира, че наложеното административно наказание
като размер е точно определено съгласно нормата на чл.638, ал.3 от КЗ. Всяко
конкретно административно нарушение следва да се наказва при условията на
чл.27, ал.2 от ЗАНН изследвайки и съобразявайки конкретните обстоятелства
на извършеното нарушение. Съдът намира, че така определено
административното наказание съответства на тежестта на извършеното
нарушение и личността на жалбоподателя и е съобразено с разпоредбите на
чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН. Размерът на предвидените административни
наказания – глоби по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ и чл.638, ал.3 от КЗ е законно
регламентиран и посочената „несправедливост” в тази насока няма правно
основание да бъде преодоляна чрез приложението на чл.28 от ЗАНН, защото
съдебната практика, не приема, че случаят е маловажен.
Не на последно място, към момента на постановяване на настоящето
решение, административно-наказателната отговорност не е погасена по
давност, тъй като считано от 26.11.2019г. не са изминали 4г. и 6 месеца към
4
23.11.2023г.
При този изход на делото, няма правно основание за присъждане на
поисканите разноски за адвокатско възнаграждение от жалбоподателя П.,
който не се представлява от адвокат по делото и не е представил
доказателства за направени разноски в тази насока, като искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъде
оставено без уважение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН (изм., бр.109
от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-
005044/28.02.2020г. на Началник Сектор ПП към ОД МВР - Монтана, с което
на Х. Х. П., с посочен адрес в с.Д., ул.“21-а“ № 2, община Самоков, е
наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 400
(четиристотин) лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Х. Х. П., за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5