№ 164
гр. Асеновград, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310101546 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3, вр.чл.86 от ЗЗД.
Ищецът КР. АТ. Н., чрез пълномощника си адвокат Р.А.К. твърди, че между него и
починалия на 18.07.2018 г. наследодател на ответниците - С.Б.Г., през 2018 г. с влезли в сила
Решение № 2/06.07.2018 г. и Решение № 124/04.10.2018 г. и двете постановени от ВКС,
окончателно били разрешени в полза на ищеца съдебни спорове по чл. 109 от ЗС и чл. 45 от
ЗЗД, а именно предявените срещу К.Н. искове, въз основа на които е било образувано гр.д.
№ 343/2014 г. по описа на АРС са били изцяло отхвърлени. Твърдят, че С.Б.Г. е бил
предявил искове пред Районен съд - Асеновград на основание чл. 109 от ЗС (за
преустановяване на неоснователни действия, с които се препятства упражняване правото на
собственост) и чл. 45 от ЗЗД (обезщетение за имуществени вреди в размер на 1250 лв.)
срещу К.Н.. Образуваното гр.д. № 343/2014 г. по описа на АРС приключва с решение и
исковете са оставени без уважение. Решението на АРС е обжалвано от ищеца С.Г. пред
ПОС, за което е образувано в.гр.д. № 2765/2014 г. С Решение № 1971/20.11.2014 г.
второинстанционният съд отменя решението на районния съд и уважава изцяло иска по чл.
109 от ЗС и частично до 815.70 лв. предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като се
присъждат в полза на С.Г. и направените разноски пред двете инстанции в размер на 1825
лева. Решението на ПОС е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.280, ал.2 от
ГПК, поради което срещу К.Н. е издаден изпълнителен лист от 01.12.2014 г. за присъдени
суми в общ размер на 2640.70 лева: по чл.45 от ЗЗД сумата 815.70 лева и разноски за двете
инстанции в размер на 1825 лева. Ищецът доброволно на 02.12.2014 г. с пощенски запис с
рег.№ 0/0088PS4230005FX6D заплаща на С.Г. сумата 2640 лева. На 09.12.2014 г. е било
образувано изп.д. на ЧСИ М. срещу ищеца. Въпреки, че решението на ПОС не подлежи на
обжалване, същото е обжалвано в срок от ищеца К.Н. пред ВКС с касационна жалба и е
образувано к.гр.д. № 1598/2015 г., по описа на ВКС, което е спряно до произнасяне с ТР по
тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, респективно до приемане на ТР по ТД №
4/2015 г. на ОСГК на ВКС, което решение касае допустимостта на касационното обжалване,
а именно искът по чл. 109 от ЗС дали е оценяем или неоценяем, с оглед нормата на чл. 280,
ал.2 от ГПК. След постановяване на ТР 4/2015 от 16.11.2017 г., ТД № 4/2015 г., ОСГК, ВКС
производството е възобновено и касационното обжалване допуснато. Постановени са
Решение № 2/06.07.2018 г. и Решение № 124/04.10.2018 г., с които ВКС отменя изцяло
решението на ПОС и се отхвърлят окончателно предявените искове от С.Г.. С оглед изхода
1
на спора по реда на чл. 282, ал. 6, изр. 2 от ГПК, вр. чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК пред ВКС е
направено искане от ищеца К.Н. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу
наследниците на починалия на 18.07.2018 г. С.Г.: АТ. АНГ. Г., Т. СТ. Ш. и В. СТ. М., за
принудително събраните суми, такси и разноски в проведените две изпълнителни
производства - образувани на 09.12.2014 г. и през 2016 г. и за доброволно платената на
02.12.2014 г. чрез пощенски запис сума от 2640 лв. С Определение №1/11.02.2020 г. и
Определение № 83/15.07.2020 г., издадени по горепосоченото касационно дело № 1598/2015
г., които определения са потвърдени с Определение № 201/26.11.2020 г., ч.гр.д. 1954/2020 г.
на ВКС, е уважено искането на ищеца за издаване на обратен изпълнителен лист срещу
наследниците на покойния С.Г. само за принудително събраните суми, като се оставя без
уважение искането в частта за доброволно платената от К.Н. с пощенски запис сума от 2640
лв. Във връзка с последното, указанията на ВКС са предявяване на притезанието от 2640 лв.
по общия ред на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД - връщане на получената
сумата на отпаднало основание. Ето защо ищецът К.Н. моли да се постанови Решение, с
което да бъдат осъдени ответниците на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД да
заплатят на ищеца сумата в общ размер на 2640 лв., платена от последния на починалия
кредитор и наследодател - С.Г. на отпаднало основание и представляваща доброволно
плащане на присъдени обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в размер на 815 лв. и разноски за първа
и втора инстанция в размер на 1825 лв. с подлежащо на принудително изпълнение и
невлязло в сила осъдително въззивно Решение № 1971/20.11.2014 г., в.гр.д. 2765/2014 г по
описа на ПОС, за което решение е допуснато принудително изпълнение с издаден
изпълнителен лист на 01.12.2014 г. от АРС по гр.д. 343/2014 г., и което решение е отменено
изцяло от ВКС с окончателни Решение № 2/06.07.2018 г. и Решение № 124/04.10.2018 г.,
постановени по к.гр.д. 1598/2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
депозирането на исковата молба до окончателното й изплащане. Ангажира доказателства,
претендира разноски. Моли да бъде изискано от АРС гр.д.№ 343/2014 г.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците АТ. АНГ. Г., Т. СТ.
Ш. и В. СТ. М., чрез пълномощника адвокат Е.К., с който оспорват иска като недопустим, а
претенцията по същество неоснователна и погасена по давност. Твърдят, че исковата молба
е нередовна, поради неспазване на формалните изисквания на чл.127 от ГПК. Искът бил
насочен срещу ответниците в исковата молба, а в петитума, че се предявява иска срещу
наследниците на починалото лице С.Г.. Не ставало ясно отговорността на ответниците в
какво качество се търси. Освен това оспорват представителната власт на представителя на
ищеца, тъй като ИМ не била подписана и депозирана лично от ищеца, а от неговия
представител. От пълномощното било видно, че представителя на ищеца няма правомощия
да подписва ИМ, а само да завежда същата в съда и за процесуално представителство.
Правят възражение за допустимост на иска, считат същия за недопустим. Твърдят, че
ответник по подобен иск би могло да бъде само лице, което е получило някаква облага без
правно основание. Ако някоя от страните в процеса почине, тогава встъпвали неговите
правоприемници, но настоящия случай не бил такъв, тъй като лицето С.Г. е починал преди
ищеца да образува настоящото производство и не е налице правоприемство в хода на
настоящото производство. В случай, че се приеме искът за допустим, оспорват същия по
основание и размер. Твърдят, че претенциите за заплащане на посочените в исковата молба
суми за разноски не са направени своевременно от ищеца. Решението на ПОС по в.гр.д.№
2756/2014 г. не било отменено от ВКС в частта за присъдените разноски, въпреки, че
исковете били отхвърлени. След това решението е било допълнено с решение на ВКС от
06.07.2018 г., като по отношение на молбата на К.Н., с която се е искало отмяна на
въззивното решение в частта, с която са били присъдени в полза на въззивника разноски в
размер на 1825 лв., касационният съд е приел, че по същество съставляват молба по чл. 248,
ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. ВКС е постановил, че молбата
за присъждане на направените от К.Н. разноски в предходните инстанции е процесуално
недопустима на основание чл. 80 ГПК и чл. 81 ГПК. От данните по делото пред ВКС се
установява, че искането за присъждане на тези разноски не е било направено своевременно.
Такава претенция не е била заявена и с касационната жалба, където са се претендирали
единствено разноските пред ВКС, нито в проведеното на 05.02.2018 г. открито съдебно
заседание пред касационната инстанция. Не е бил представен и списък на направените
разноски по чл. 80 ГПК в посочения срок. Бил е представен списък по чл. 80 ГПК пред
касационната инстанция, единствено за разноските в касационната инстанция, които са били
присъдени с решенията на ВКС. Било е постановено и още едно Решение на ВКС от
30.11.2018 г., което е било във връзка със същите претенции на ищеца за разноските в
размер на 1825 лв., по повод на което е било образувано и ч.гр.д.№ 278/2019 г. по описа на
2
ВКС по частна жалба от К.Н., отново поради претенциите му за разноските, като и този
състав на ВКС се е произнесъл, че молбата на К.Н. за присъждане на разноски в предходните
инстанции е била процесуално недопустима на основание чл. 80 и чл. 81 от ГПК. В
производството пред ВКС с касационната жалба и приложен списък за разноските не е била
заявена такава претенция и съдът не е бил сезиран с такова искане, нито е бил представен
своевременно списък за разноските, които са се претендирали. Претенциите насочени към
наследниците на починалото лице С.Г. се явяват не само недопустими, но и неоснователни.
Същите не са претендирани своевременно. Ищецът претендира да му бъдат заплатени
същите претендирани от него суми за разноски общо от 2640 лева, за които ВКС вече е
отхвърлил многократно искането му, като се е произнесъл, че не са претендирани
своевременно по установения правен ред. Твърдят, че претенцията на ищеца за връщане на
посочената в исковата молба сума от 2640 лева е неоснователна и погасена по давност.
Ищецът депозирал касационната си жалба на 19.12.2014 г., след датата, на която се твърди,
че е заплатил доброволно посочената в исковата молба сума в размер на 2640 лева, но не е
поискал да му бъдат присъдени от ВКС направените разноски по делото, които твърди, че е
бил вече платил, а също така и не е представил списък, в който да фигурират направените от
него разноски. След получаването през декември 2014 г. на покана за доброволно
изпълнение по изпълнителното дело, същият не е обжалвал в срок определението, с което е
била уважена молбата за издаването на изпълнителния лист, нито е направил искане за
спиране на изпълнителното дело или някакви възражения, предвид установената висящност
на делото пред ВКС. Единствено е претендирал разноските пред касационната инстанция.
Съгласно Определение на ВКС от 02.10.2019 г. по к.гр.д.№ 1598/2015г., е било образувано
производство по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. С
Решение № 124/04.10.2018 г. ВКС се е произнесъл в производството по чл. 250 ГПК и чл.
248, ал. 1 ГПК, във връзка с молби вх. № 6912/20.07.2018 г. и вх. № 6913/20.07.2018 г. на
К.Н., с които е било поискано допълване на Решение N o 2 от 06.07.2018 година по к.гр.д.№
1598/2015 година на ВКС и искане за произнасяне и в частта за направените от него
разноски, като съдът с Решение от 30.11.2018 г. е оставил без разглеждане молбата в частта
за присъждане на разноски в първа и въззивна инстанция. Това решение е обжалвано с
частна жалба пред друг състав на ВКС - ч.гр.д.№ 278/2019 г. и с Определение № 79 от
07.05.2019 г. е потвърдено определението, съдържащо се в Решение № 160 от 30.11.2018 г.
по гр.д.№ 1598/2015 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата от 16.10.2018 г.
на ищеца за допълване на решение № 124 от 04.10.2018 г. по същото дело. Изпълнителното
дело при ЧСИ Л. М. е приключило на 14.11.2016 г., а изпълнителното дело при ДСИ при
АРС е приключило на 30.08.2017 г. Твърдят, че съгласно чл. 55, ал.2 от ЗЗД не може да се
иска връщане на даденото от починалото лице С.Г., тъй като ищецът съзнателно е изпълнил
един свой нравствен дълг, без никаква принуда. Ако престацията е извършена съзнателно и
доброволно, тя не била лишена от основание. Ако се приеме, че даденото от ищеца на
02.12.2014 г. е било дадено съзнателно, доброволно при начална липса на основание,
предвид депозираната пред ВКС жалба, във връзка с постановеното решение на ПОС,
делото е било в състояние на висящност и не е имало необходимост тази сума да бъде
заплащана към онзи момент на лицето С.Б., поради което е следвало да бъдат предприети
своевременно действия за връщането й още към онзи момент, което не е направено.
Твърдят, че дори и да се приеме, че следва претенцията да се разгледа по чл. 55, ал.1 от ЗЗД,
във връзка с дадената сума на отпаднало основание, то следва да се има предвид, че
основанието за дадената сума е било отпаднало още към момента, когато делото е останало
висящо пред ВКС от декември 2014 г., а не е било прекратено. Висящността на процеса
предполага отново липса на основание за предварително заплащане на претендираната в
исковата молба сума от 2640 лева. Ето защо молят искът да бъде отхвърлен. Ангажират
доказателства, претендират разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
От приложените по делото: гр.д. 343/2014 г., по описа на PC Асеновград, ведно с
приложените в същото въззивно гр.д. 2765/2014 г., по описа на ОС Пловдив и касационни
дела № 1598/2015 г., на ВКС се установява, че е бил решен съдебен правен спор с правно
основание чл. 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД между страните: С.Б.Г. – ищец/наследодател на
ответниците в настоящия спор и КР. АТ. Н. – ответник/ищец в настоящото производство.
Видно от приложеното въззивно решение, постановено по в.гр.д. 2765/2014 г. на ОС
Пловдив е, че второинстанционният съд отменя постановеното по гр.д. 343/2014 г. на PC
Асеновград решение и уважава изцяло предявения иск по чл. 109 от ЗС и частично до 815.70
3
лв. с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като се присъждат в полза на въззивника С.Б.Г. и
направените разноски пред районен и окръжен съд в размер на 1825 лв. Решението на
второинстанционния съд е окончателно и не подлежащо на обжалване, съгласно чл. 280, ал.
2 от ГПК и е върнато на PC Асеновград. Въз основа на така постановеното решение на
ПОС, като необжалваемо е издаден ИЛ от 01.12.2014 г. по гр.д. 343/2014 г. от
Асеновградски районен съд, по молба на С.Г. и в негова полза срещу К.Н. за всички
присъдени суми, в общ размер на 2640.70 лв., а именно: обезщетение по чл. 45 от ЗЗД –
815.70 лв. и разноските за първа и втора инстанция - 1825 лв. След издаване на
изпълнителния лист К.Н., в изпълнение на осъдителното необжалваемо въззивно решение,
подлежащо на принудително изпълнение, преди образуване на изпълнително производство
доброволно е заплатил на 02.12.2014 г. сумата от 2640 лв. на С.Г. чрез пощенски запис,
видно от представената по делото и неоспорена разписка с per. № 0/0088/PS4230005FX6D на
„Български пощи” ЕАД.
На 09.12.2014 г. е образувано изпълнително дело № 867/2014 г. по описа на ЧСИ Л. М.,
с per. № 819 на КЧСИ от С.Г. срещу К.Н. (заверен препис от което е приложен по к.гр.д.
1598/2015 г., на ВКС), от които е видно, че същото е образувано въз основа ИЛ, издаден по
гр.д. 343/2014 г. по описа на РС Асеновград, със страни: взискател С.Б.Г. и длъжник КР. АТ.
Н..
Решението по посоченото дело е било обжалвано от К.Н., за което е било образувано
к.гр.д. 1598/2015 г. по описа на ВКС. Делото е спряно до произнасяне с тълкувателно
решение № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС,
което решение касае допустимостта на касационното обжалване, а именно искът по чл. 109
от ЗС дали е оценяем или неоценяем с оглед нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК. На основание
т. 1 от Тълкувателното решение ВКС приема, че предявеният иск по чл. 109 от ЗС е
неоценяем и допуска касационното обжалване. Видно от постановените по к.гр.д. 1598/2015
г. решение № 2/06.07.2018 г. и решение № 124/04.10.2018 г., ВКС отменя изцяло решението
на Пловдивския ОС и отхвърля окончателно предявените искове от С.Г. против К.Н..
Предвид отмяна на постановеното от ПОС решение от ВКС през 2018 г. на
допуснатото за предварително принудително изпълнение „необжалваемо” въззивно Решение
№ 1971/20.11.2014 г. на ПОС по в.гр.д. 2765/2014 г., за което е издаден изпълнителен лист
от 01.12.2014 г. от PC Асеновград, и въз основа на което на 02.12.2014 г. доброволно е
платена сумата от 2640 лв. от К.Н. на С.Г., то следва да се приеме, че от момента на
отмяната на решението на ПОС е налице основание за връщане на недължимо платената
сума от 2640 лв. на отпаднало основание с обратна сила (чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД). От този
момент започва да тече и петгодишния давностен срок за предявяване на иска съгласно т. 7,
абзац последен, от Постановление № 1 от 28.05.1979 г., ПЛЕНУМ на ВС („Третия
фактически състав на чл. 55, aл. 1 ЗЗД - основанието е налице към момента на извършване
на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова
вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието.”).
Настоящата искова молба е депозирана в съда на 03.07.2021 г. по електронен път,
давностният срок по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на вземането е петгодишен, същия не е
изтекъл, затова и неоснователно се явява това възражението на ответниците.
От представеното от Кметство Болярци, община Садово удостоверение за наследници е
видно, че наследодателят на ответниците С.Б.Г. е починал на 18.07.2018 г., а след смъртта
му всички негови права и задължения са преминали в патримониума на законните му
наследници: АТ. АНГ. Г., ЕГН ********** – съпруга; Т. СТ. Ш., ЕГН ********** - дъщеря и
В. СТ. М., ЕГН ********** - дъщеря, които следва да отговарят за задълженията,
възникнали за техния наследодателя. Поради това ВКС е конституирал наследниците на С.Г.
– ответници в настоящото производство, като страна в последвалото пред ВКС
производство за издаването на обратния изпълнителен лист.
По възражението от ответниците, че не е извършено плащане на сумата от 2640 лв. на
наследодателя им С.Г., същото е неоснователно тъй като е осъществено плащане на
посочената сума чрез пощенски запис: разписка с per. № 0/0088/PS4230005FX6D на
„Български пощи” ЕАД (които документ не е оспорен от ответниците). По приложеното
к.гр.д. 1598/2015 г. на ВКС и ч.гр.д. 1954/2020 г. на ВКС са налични писмени доказателства,
от които е видно, че наследодателят С.Г. и наследниците му са направили писмени
признания пред ВКС и ЧСИ Л. Муржанова, за плащане на сумата 2640 лв. на С.Г.. Тези
документи следва да бъдат ценени като доказателства за извършеното плащане, тъй като
изхождат от ответниците и представляват признание на неизгоден за тях факт. С молба от
4
09.12.2014 г. по изпълнително дело № 867/2014 г. по описа на ЧСИ Л. М., С.Г. е заявил, че
К.Н., доброволно е заплатил сумите по изпълнителния лист, като само присъдената законна
лихва от 145 лв. върху главницата от постановяването на въззивното решението не е била
платена и затова само тази лихва е търсил чрез принудителното изпълнение. С молба вх. №
8175 от 26.09.2019 г. от А.Г. - съпруга на починалия С.Г., намираща се в к.гр.д. 1598/2015 г.
на ВКС, признава, че сумите са изплатени, както е посочила и за какво са били използвани.
В отговор от 11.10.2019 г., направен от наследниците/ответниците: А., Т. и В., на молбата за
издаване на обратен изпълнителен лист, приложена по к.гр.д. 1598/2015 г., на ВКС. (стр. 2)
същите признават, че „на 02.12.2014 г. КР. АТ. Н. доброволно е заплатил на С.Г., чрез
пощенски запис сумата общо в размер на 2640 лв." Същото признание за плащане на сумата
2640 лв. наследниците на починалия С.Г. са направили и в отговора от 14.05.2020 г. на
частната жалба К.Н., срещу Определение № 1/11.02.2020 г., постановено по к.гр.д №
1598/2015 г. на ВКС, които са зявили писмено, че „След влизане в сила на съдебното
решение по делото, на 02.12.2014 г. КР. АТ. Н. доброволно, без никакво принудително
изпълнение е заплатил на С.Г., чрез пощенски запис сумата в размер на 2640 лв.
Плащанията от К.Н. не са били извършени в хода на изпълнението по изпълнителните дела,
а преди образуване на изпълнително дело при ЧСИ.
С оглед на горното съдът намира, че наследодателят на ответниците С.Б.Г. е получил
на отпаднало основание сумата от 2640 лева, представляваща доброволно плащане на
присъдени обезщетения по чл.45 ЗЗД в размер на 815 лв. и разноски за първа втора
инстанция в размер на 1825 лв., подлежащо на принудително изпълнение и невлезло в сила
осъдително въззивно решение № 1971/20.11.2014 г.по в.гр.д.№ 2765/2014 г. по описа на ОС
Пловдив, за което решение е допуснато принудително изпълнение с издаден ИЛ от
01.12.2014 г. от РС Асеновград, по гр.д.№ 343/2014 г., което е изцяло отменено от ВКС, тъй
като възникналото задължение на ищеца да заплати тази сума на наследодателя на
ответниците е отпаднало и подлежи на връщане. Поради това и на основание чл. 55, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД същата следва да бъде върната, като предявеният за това иск като
основателен следва да бъде уважен, като ответниците: А.Г., Т.Ш. и В.М. следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца К.Н. сумата от 2640 лева, получена от наследодателя им
(приведена чрез пощенски запис) на отпаднало основание.
На основание чл. 86 от ЗЗД същата се дължи ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 03.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на
ищеца и направените по делото разноски в размер на 590.60 лева, за което по делото са
представени доказателства и списък.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА: АТ. АНГ. Г., ЕГН ********** от ***; Т. С. Ш., ЕГН ********** от *** и
В. СТ. М., ЕГН ********** от ***, да заплатят на КР. АТ. Н., ЕГН ********** от ***, общо
сумата 2640 лева, или сумата от 880 лева (осемстотин и осемдесет) за всяка от тях по
отделно, представляваща 1/3 ид.ч. от сумата 2640 лева, платена от ищеца КР. АТ. Н. на
наследодателя на ответниците: А.Г., Т.Ш. и В.М. - С.Б.Г. (починал на 18.07.2018 г.) – на
отпаднало основание и представляваща доброволно плащане на присъдено обезщетение по
чл.45 от ЗЗД в размер на 815 лв. и разноски за първа и втора инстанция в размер на 1825 лв.,
с подлежащо на принудително изпълнение и невлезли в сила осъдително въззивно Решение
№ 1971/20.11.2014 г. постановено по в.гр.дело № 2765/2014 г. на ІХ гр.с-в на ОС Пловдив, за
което решение е допуснато принудително изпълнение с издаден изпълнителен лист на
01.12.2014 г. от РС Асеновград по гр.дело № 343/2014 г., което решение е отменено изцяло
от ВКС с окончателно Решение № 2/06.07.2018 г. и Решение № 124/04.10.2018 г.,
постановени по к.гр.д. № 1598/2015 г. на ІІ г.о, ведно със законната лихва в/у главницата от
5
депозиране на ИМ в съда 03.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 590.60 лева (петстотин и деветдесет лева и шестдесет стотинки), направени
разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6