Р Е Ш Е Н И Е
№ 277
гр. Велико Търново, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря СВ. Ф.и участието
на прокурора Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10265/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по чл. 63 от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение
№ 294 от 18.08.2020г. по НАХД № 415/2019г. по описа на Районен съд Горна
Оряховица е отменено Наказателно
постановление № 1190/2020г. от 29.05.2020 г. на Началник отдел „МРР Дунавска” при
Главна дирекция „МРР”, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 833 от 16.04.20г., в частта, с която на Р.С.Г. е наложена глоба в размер на 6973.76лв. за
извършено нарушение по чл.126 от ЗАДС – държане в стопанска постройка и маза
към частен дом, находящ се в с.Поликрайще-ул.”***” № 45, акцизни стоки, без да
притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС,
удостоверяващ заплащането на дължимия акциз.
В законния срок срещу решението е подадена
касационна жалба от Агенция
„Митници“, началник отдел МРР – Дунавска при Главна дирекция МРР, чрез ***Я. Я..
Поддържаните касационни основания са, че атакуваният съдебен акт е постановен в
противоречие с приложимия материален закон – касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Не е съгласен с извода на РС, че
санкционираното лице не е данъчнозадължено лице и не може отговаря по чл. 126
от ЗАДС. Наказаното лице било длъжно не да съставя документи, а да разполага с
посочените в чл. 126 от ЗАДС, удостоверяващи плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза. Неправилни намира мотивите на съда за допуснати
процесуални нарушения при вземането на проби и извършване на лабораторния
анализ на акцизните стоки. Неправилно било позоваването на Наредба №
3/18.04.2006г. Оспорва решението и в частта, с която е осъдено да заплати
разноски. Претендира отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по
същество като се потвърди наказателното постановление в частта относно
наложената глоба като законосъобразно и правилно.
Ответникът по касационната жалба Р.С.Г.,
чрез *** Г.Н. от ВТАК, заема писмено становище вх. № 4477/19.11.2020г. за
неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на касационната жалба. Счита, че същата е основателна по
изложените в нея съображения.
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК,
приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 218 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН предмет на касационната проверка са
само посочените в жалбата пороци на решението, но за валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. В
рамките на задължителната служебна проверка и предвид наведеното от касатора
касационно основание, съдът не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение и съответствието му
с материалния закон.
С оспорваната част на процесното Наказателно
постановление № 1190/2020г. от 29.05.2020 г. на Началник отдел „МРР Дунавска”
при Главна дирекция „МРР”, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 833 от 16.04.20г., на Р.С.Г., е наложена глоба в размер на 6973.76лв.
за извършено нарушение по чл.126 от ЗАДС – държане в стопанска постройка и маза
към частен дом, находящ се в с. Поликрайще-ул.”***” № 45, акцизни стоки, без да
притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС,
удостоверяващ заплащането на дължимия акциз.
За извършената проверка служителите на ГД МРР, отдел „Митническо
разузнаване и разследване“, сектор „Оперативен контрол“, звено „Свищов“,
съставили Протокол за извършена проверка № 19BG9950A035089/12.08.2019
г. Съставен е бил и опис на иззетите веществени и писмени
доказателства представляващ неразделна част към протокола за извършена проверка
№ 19BG9950A035089/ 12.08.2019 г., в който са били подробно
описани количествата иззети от проверяваното лице. В хода на проверката са били снети писмени обяснения от
лицето Р.С.Г., приложени към протокола за извършена проверка № 19BG9950A035089/12.08.2019
г., заведени в регистрите на ТД Дунавска с вх. № 32- 235023/13.08.2019 г. в
които същата е заявила, че откритото количество алкохол при извършваната
проверка е нейна собственост, с цел лична и за семейството консумация,
изварявано е от казана, намиращ се в двора на частния имот, които не е
регистриран съгласно установения ред и не притежава документи за платен акциз.
На 19.11.2019 г. е изпратена физико-химична експертиза № 06
27.09.2019/19.11.2019 г. от Централна митническа лаборатория София при Агенция
„Митници“, от която е видно, че изследваните представителни проби представляват
неденатурирани дестилатни алкохолни продукти - други спиртни напитки, с
действително алкохолно съдържание по обем съответно 41,2% vol, 48,3% vol, 51,8%
vol, 49,4% vol, 48,0% vol и
48,9% vol при
За да отмени НП районният съд е
приел, че протокол за оглед и вземане на проби е
оформен в отсъствие на нарушителя, за което действие не е документирано
последният да е бил поканен да присъства. От протокола се вижда, че никъде не
фигурира подписът на жалбоподателката. Задължението да бъде взета пробата,
съгласно разпоредбите на чл.6 и чл.10 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за
вземането на проби и методите на анализ за целите на контрола върху акцизните
стоки е императивно. Не можело предвид това да се гарантира, че иззетите проби
не са манипулирани. На следващо място, в НП не се съдържали изискващите
се от закона реквизити с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - да
се посочат ясно и недвусмислено обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и да се направи описание на последното, от което да е видно какъв е
вида на липсващите, а твърдени от АНО като изискуеми документи, които
жалбоподателят е следвало да притежава. НП
не посочвало кои принципно допустими
документи за доказване на начисляване, плащане или обезпечаване на акциза
жалбоподателят е имал нормативното задължение и обективната възможност да
притежава. На последно място, неправилно е приложен материалния закон.
Физическо лице не може да е субект на такова административно нарушение. Чл. 126 ЗАДС установявал задължението за надлежното документиране на начисляване,
плащане и обезпечаване на акциз, т.е. съставянето на редовни документи,
удостоверяващи тези факти, и то от правоимащи лица, а не самото начисляване,
плащане или обезпечаване на акциза. Разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС обезпечава
съставянето на редовна документация, която да удостоверява начисляването,
плащането и обезпечаване на акциза. Задължени да водят и съответно да
разполагат с такава документация обаче, са само регистрирани по ЗАДС лица. Това
е така, защото чл. 43, ал. 1 от ЗАДС изчерпателно посочва кои лица могат да
начислят акциза и сред тях няма нерегистрирани такива. Това са лицата, които
само могат да създават документи, удостоверяващи начисляването на акциза, които
са и лицата, разполагащи с тях. Съответно чл. 44 от ЗАДС определял кой може да
плати акциза, като състави редовни документи за това и отново са посочени само
регистрирани лица. Лице, което не е регистрирано не може да притежава
документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза. Поради
изложеното жалбоподателят нямал задължение да съставя и да разполага с документи,
удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, и не може
да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС.
Изложеното обуславя от правна страна следното:
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати
нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия
доказателствен материал, който е обсъден в съвкупност и поотделно. Съдът е
обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените
от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по
делото доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи. Делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията
са съставени протоколи.
По приложението на
материалния закон, съдът намира следното: Споделят се изложените от районния
съд съображения относно приложимостта на чл. 126
от ЗАДС в случаи от вида на разглеждания. В съответствие с
непротиворечивата практика на АСВТ, районният съд е приел, че същата не касае
санкциониране на нарушения изразяващи се в неизпълнение на задълженията за
начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Смисълът на чл. 126
от ЗАДС е да обезпечи съставянето на редовна документация, която да
удостоверява посочените по-горе обстоятелства и в него няма промяна и след
последното изменение на закона в ДВ бр.
97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018г. Задължени да водят такива документация са
само регистрираните по ЗАДС лица, изчерпателно посочени в чл.
43, ал. 1 от ЗАДС. Законът изрично и изчерпателно посочва кои лица могат да
начислят акциза, това са и лицата, които могат да създават документи,
удостоверяващи начисляването на такъв. Съответно чл. 44
от ЗАДС определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи
за това и отново това са само регистрирани лица. Следователно смисълът на
санкциите по чл.
126 от ЗАДС е техни субекти да са лица, които макар и редовно регистрирани
по закона като производители или складодържатели, не изпълняват задължението си
да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването
на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали като
производители или складодържатели. Лице, което не е регистрирано като
производител или складодържател не може да произвежда и държи стоки на склад и
съответно да съставя изброените в санкционната норма документи. Съответно
такова лице не може да носи отговорност по чл. 126
от ЗАДС, тъй като не притежава възможност да съставя и разполага с
изброените в тази норма документи, и съответно няма качеството на субект, годен
да осъществи от обективна и субективна страна някой от посочените в нея
състави.
Всъщност пълното
неплащане, частичното неплащане или избягването на обезпечаване на дължимия
акциз, представляват отделни съставомерни деяния, които са обявени за
административни нарушения с разпоредбата на чл.
123а от ЗАДС, и наказуеми с глоба, съответно имуществена санкция в двоен
размер на дължимия акциз, чието заплащане е избегнато, но не по-малко от 1000
лева. Съобразно цитираната по-горе норма на чл.
3, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, адресати на такава санкция могат да бъдат и
нерегистрирани лица, какъвто е ответникът по касационната жалба, но в случая
административното наказание не е наложено за нарушение по чл.
123а от ЗАДС. Налагането на административно наказание без да е доказан
съставът на съответното административно нарушение което се претендира, е в
пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за
ангажиране на административнонаказателна отговорност визирано в чл. 6 от ЗАНН. Горното прави наказателното постановление незаконосъобразно поради
противоречието му с материалния закон. При липса на надлежно установено
изпълнително деяние по чл.
126, предл. второ от ЗАДС, НП е правилно е било отменено от ВТРС.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение по отношение на
наложената глоба не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила в тази част.
Водим от горното и на
основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 294 от
18.08.2020г. по НАХД № 415/2019г. по описа на Районен съд Горна Оряховица в оспорваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2
Особено мнение на съдията Мария Данаилова
Не съм съгласна с
мотивите на мнозинството от състава, споделящи извода на РС, че санкционираното
лице не е данъчнозадължено лице и не може отговаря по чл. 126 от ЗАДС, който
извод разбираемо е формиран от създалата се съдебна практика на ВТАдмС. Законът
определя като данъчно задължени лица ФЛ, ЕТ и ЮЛ. За държането на стоки, за
които не е бил заплатен акциз или за които стоки не е притежаван документ,
който да доказва това се носи административнонаказателна отговорност и от трите
категории лица. Обстоятелството, че приложението на нормата на чл. 126 от ЗАДС
недвусмислено обхваща и ФЛ – нерегистрирани се обосновава най-малкото с факта,
че тази разпоредба предвижда глоба, приложима само за ФЛ. Физическо лице не е и
не може да бъде регистрирано лице по смисъла на закона, за да издава документи
(аргумент от чл. 57, ал. 1 от ЗАДС). Друг аргумент в подкрепа на това е фактът,
че ЗАДС в чл. 126 не сочи за адресат само регистрираните по този закон лица,
които държат акцизни стока без данъчен документ, както това е направено
например в санкционната разпоредба на чл. 112 от ЗАДС. Намирам, че с описаното
в АУАН и НП санкционираното лице е осъществило състава на чл. 126 от ЗАДС в
частта му държане на акцизни стоки без данъчен документ по този закон.
подпис:
(М. Данаилова)