РЕШЕНИЕ
№ 841
гр. Пловдив, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300501003 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалби на
страните по спора срещу Решение № 40 от 02.02.2023 г. пост. по гр.д. №
2031/2021 г. на РС – Асеновград, с което са отхвърлени предявеният от Д. Р.
К. иск за изменение в режима на лични отношения с малолетното му дете Р. и
предявеният от М. А. Б. насрещен иск за изменение на дължимата от Д. К. за
детето Р. месечна издръжка.
Жалбоподателят – ищец по първоначалния иск обжалва решението в
частта, с която е отхвърлен иска му за изменение в режима на лични
отношения с детето. Поддържа същото да е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано, както и при съществено
процесуално нарушение – неизслушване на родителите при липса на пречки
за това.
Ответната по жалбата страна не е депозирала отговор по чл. 263 от
ГПК.
Жалбоподателят - ищец по насрещния иск, обжалва решението в
частта, с която е отхвърлен иска за увеличаване на присъдената за детето
месечна издръжка. Поддържа оплаквания да е неправилен извода на съда да
няма промяна в нуждите на детето и разходите за тяхното задоволяване.
Настоява, че тези нужди са нараснали, тъй като детето е вече ученик,
1
посещава и извънкласни занимания, а предходната издръжка е определена
преди 4 години, когато то е било едва *** - годишно. Доказани били и
увеличените доходи на ответника. Позовава се на показанията на разпитаните
по делото свидетели.
Ответната по жалбата страна е депозирала отговор за нейната
неоснователност. Поддържа, че въпреки изминалия период от 4 години и
факта, че детето е понастоящем ученик постановената през 2018 г. издръжка
от бащата в размер от 300 лв. е достатъчна да покрие и настоящите му нужди,
респ. разходите за тяхното задоволяване. Същевременно нямало промяна в
неговите доходи като баща в посока тяхното увеличаване, такава промяна
имало по отношение доходите на майката, която получавала и помощи за
детето от ДСП – А.. Акцентира и върху факта, че има още две малолетни
деца, родени след *** г..
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по обективно
съединени искове както следва:
Първоначален иск, предявен от Д. Р. К. срещу М. А. Б. в качеството й на
майка и законен представител на малолетното им дете Р. – роден на *** г., за
изменение определения с Решение от 27.07.2018 г. по гр.д. № 1577/2018 г. на
РС - Хасково режим на лични отношения между ищеца и детето чрез
неговото разширяване, като да бъде постановено времето за престоя на детето
при бащата в съответните първа и трета неделя от месеца да бъде до 20 часа –
вместо до 19 часа; когато съответния месец от годината има 5 седмици детето
да бъде при баща си и всеки пети петък, събота и неделя - от 17 часа в петък
до 19 часа в неделя; през месец юни всяка година – от 10 ч. на 15.06. до 19
часа на 30.06.; всяка четна календарна година на рождения си ден – ***,
детето да е при баща си от 10 ч. на 02.08. до 10 ч. на 03.08.; през месеците
юли и август на всяка година детето да бъде с баща си до 31.07., 19 часа и до
31.08., 19 часа – вместо до досегашните 30.07. и 30.08., 18 часа;
Насрещен иск от М. А. Б. в качеството й на майка и законен
представител на малолетния Р. срещу Д. Р. К. за изменение на дължимата от
Д. К. за детето Р. месечна издръжка, определена с Решение от 27.07.2018 г.
по гр.д. № 1577/2018 г. на РС - Хасково чрез нейното увеличаване от 300 лв.
на 400 лева.
Искът по чл. 59 ал. 9 от СК се основава на твърдения, че от
първоначално определения режим на лични отношения е изминал период от 4
години, детето е пораснало, нараснала е и потребността му да бъде по дълго
време с баща си – което и детето желае и което е в негов интерес. В тази
насока се поддържа още, че бащата има ново семейство и още две деца – Е.,
родена на *** г. и Н., роден на *** г. , между тях и Р. е налице процес на
изграждане на съответната роднинска връзка, като в интерес на детето е тя да
бъде развивана пълноценно и занапред чрез по чести лични контакти.
2
Изградена е пълноценна връзка между пълнолетната му сестра – дете на
бащата, и Р., като в негов интерес е тя също да се поддържа и задълбочава.
Искът по чл. 150 от СК се основава на твърдения, че от определянето на
издръжката е изминал период от 4 години, детето е вече ученик, нуждите му
са нараснали, съответно увеличени са разходите за тяхното обезпечаване.
Всяка от страните е депозирала отговор за неоснователност на иска на
противната страна.
По делото е безспорно установено, че М. Б. и Д. К. са родителите на Р.,
роден на *** г.. С Решението от 27.07.2018 г. по гр.д. № 1577/2018 г. на РС -
Хасково е утвърдено постигнатото между родителите споразумение, с което
упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено
на майката, бащата е задължен да му заплаща месечна издръжка в размер на
300 лв., определен е режима на лични отношения между бащата и детето,
действащ и понастоящем както следва: Всеки първи и трети петък, събота и
неделя от 17 ч. в петък до 19 ч. в неделя; Всяка календарна година – от 10 ч.
на 15.07. до 18 ч. на 30.07. и от 10 ч. на 15.08. до 18 ч. на 30.08.;
Великденските празници на всяка календарна година от 10 ч. на първия
почивен ден до 19 ч. на последния почивен ден; Коледните празници на
всяка календарна година от 10 ч. на 23.12. до 19 ч. на 27.12.; Новогодишните
празници на всяка нечетна календарна година от 17 ч. на 28.12. до 19 ч. на
02.01.; Първата половина от всички нормативно установени за всяка
календарна година училищни ваканции.
По делото няма спор, че майката има още едно малолетно дете – Д. на
*** г., а бащата още две – Е., родена през *** г. и Н. – роден през *** г..
Според показанията на свидетеля В.Д.К. – дъщеря на ищеца по
първоначалния иск, Р. се чувства много добре при баща си, привързан е към
него, както и към свидетелката и по малките си брат и сестра и иска да бъде с
тях повече от определеното време. Твърди да знае от баща си, че М. работела,
като през това време оставяла децата си Р. и Д. сами в къщи. В периода
26.12.20121 г.- 03.02.2022 г. Р. бил при тях, а брат му Д. оставен сам в къщи,
тъй като майка им била при брат си в ***. Свидетелства, че баща й Д. се
занимава с продажба на ***, има и база за *** и е на работа от 9,30 ч. до 18,
30 ч. Когато е при тях, Р. бил гледан от свидетелката и от баба й в работното
време на бащата. М. отказала да пусне Р. за кръщенето на брат му Н., въпреки
техните молби.
Свидетелят И.П.Н. депозира показания, че от 3 години има връзка с М.
Б., познава двете й деца Д. и Р.. Те никога не са оставяни сами, в *** при брат
си М. пътува с децата си, а сама – само когато децата са при бащите си. М. по
никакъв начин не създава пречки Р. да общува с баща си, но последният все
нещо е недоволен, все има някакви забележки към нея. Детето споделяло
пред свидетеля, че когато е в ***повечето време е с баба си и голямата си
сестра.
3
По делото са приети два социална доклада - от АСП – А. и от АСП – Х.,
от които се установява, че средата и жилищните условия, при които се
отглежда Р. и при двамата родители са много добри. В *** то живее с майка
си и по големия й син и негов едноутробен брат – *** г.дишния Д. в
самостоятелен апартамент – общинска собственост, който майката е в процес
да закупи. За Р. е осигурено лично пространство. Бащата живее в *** в
самостоятелен апартамент – мезонет, ведно с настоящото си семейство, в
жилището за Р. е осигурена самостоятелна стая, подходящо обзаведена,
настоящата съжителка на бащата / майката на Н. и Е. / го подкрепя в грижите
за това му дете през времето когато то е при тях. За Р. се полагат пълноценни
грижи от страна и на двамата родители, същите обезпечават в пълна степен
потребностите на детето от топлина и обич. Детето редовно посещава
училище, отговорно е към учебните занимания, много добре се справя с
учебния материал, няма забележки към поведението. Пред социалните
работници Р. общува свободно, разказва за училище, приятели, любими
занимания, с обич говори за еднокръвните си брат и сестри. Споделя, че се
чувства много добре и при двамата си родители, в дома на баща си е
спокойно, към настоящото му семейство причислява и себе си, заявява те да
са второто негово семейство. Майката в пълна степен обезпечава спазването
на постановения режим на лични отношения с бащата. Според изготвилите
доклада социални работници от АСП – А. разширяването на режима на лични
отношения с бащата не противоречи на интересите на Р., а според тези,
изготвили доклада в гр. *** – разширяването е в интерес на детето, връзката с
баща му следва да се затвърждава, насърчава и при възможност разширява.
В горния смисъл и заключението на приетата съдебно психологична
експертиза. Р. е със съответното за възрастта си познавателно,
социокомуникативно и психоемоционално функциониране, с изградена силна
емоционална връзка с майка си и баща си, по отношение и на двамата
родители няма никакви данни за синдром на родителско отчуждение.
Горното установява, че и при двамата родители жилищно битовите
условия са добри, и двамата проявяват грижа и отговорност за отглеждането
и възпитанието на сина си Р., като не допускат възникващите между тях във
връзка с детето разногласия да се отразяват на неговата психика и
емоционално състояние и на отношението му към другия родител.
Обезпечено е неговото образование и потребността за социални комуникации
предвид възрастта му. Изградена е трайна и стабилна емоционална и
доверителна връзка между детето и бащата, както и добри отношения с
еднокръвните му брат и сестри. Твърденията на въззивника майката да е
блокирала контактите му с детето по телефона не се подкрепят от
доказателствата по делото.
Горният извод се затвърждава и от изслушването на родителите по чл.
59 ал. 6 от СК пред настоящата инстанция. Бащата желае връзката му с детето
да се развива, желае то да изгради пълноценна родствена връзка и с
4
малолетните си брат и сестра чрез повече време за лични контакти. Счита да
не е проблем да бъде с него до 20 часа в неделя, тъй като пътя от *** до ***
бил максимум един час. Майката съзнава, че връзката между Р. от една страна
и бащата и настоящото му семейство от друга следва да се насърчава и
развива, тъй като те са второто негово семейство. Не е препятствала контакти
и извън определения режим като многократно е давала детето на баща му и
извън тези дни, но в повечето от тези случаи той не изпълнява изискването й
предварително да я уведомява кога ще го върне, за да може и тя да
организира времето си. Не възразява детето да прекарва при баща си и
втората половина на месец юни – до *** клас, тъй като оттогава този период
се явява в учебното време по действащата образователна програма. По
останалите искания възразява с аргументи, че прибирането на детето във и
след 21 часа в неделя създава пречки за неговата пълноценна почивка и
подготовка за училище, тъй като то не винаги успява да се подготви изцяло в
училищната занималня, налага се и в почивните дни да се отделя време за
това, а при баща си Р. отказва да взема учебниците си, тъй като времето там
желае да прекарва в игри и забавления. Възразява и срещу това, всяка втора
година, на рождения си ден да е с баща си, тъй като датата *** е в нейния
летен режим с детето, за което тя има и заместващо съгласието на бащата
разрешение от съда да го извежда извън страната.
С оглед така установеното настоящият съд намира да е налице трайна и
съществена промяна в обстоятелствата, при която е определен първоначалния
режим на лични отношения. Детето е от мъжки пол, вече навършва ***
години, изградил е трайна връзка с баща си и новото му семейство,
включващо и неговите по малките брат и сестра. Изцяло в интерес на Р. е
емоционалната и доверителна връзка между него и бащата да бъде
задълбочавана и надграждана чрез определяне на по разширен режим.
Същият следва да включва детето да прекарва с баща си и новото му
семейство и време през месец юни, но не от 15 число / тъй като това е
последният учебен ден, считано от четвърти клас/, а от следващия ден - 16
юни от 10 часа до 30 юни, 19 часа, като този режим се постанови само за
следващите 2024 г., 2025 г. и 2026 г. и 2027 г., но не и през годините след
2027 г., предвид че учебната заетост от и след *** клас приключва на 30 юни.
Останалите мерки ще се откажат. Все още ниската възраст на детето и
учебната му заетост обосновава извод, че същото не следва да се прибира в
неделя вечерта след 20 часа. В неделния ден, следва да се обърне внимание на
неговата подготовка за предстоящата седмица – хигиена, облекло, преглед и
оставаща подготовка на учебния материал. Освен това, удължаването на този
тридневен престой с един само час не е от значение за връзката му с бащата.
Няма календарен месец с пета седмица, включваща петък, събота и неделя.
Времето от 15.07. до 30.07. вкл. и от 15.08. до 30.08. вкл. то е с баща си и
удължаването на този престой с още 1 ден / на 31.07. и на 31.08. / също се
явява неефективно с оглед съществуващата връзка между нея, като наред с
това се отчита, че през почивните летни месеци детето би било с баща си 17
5
дни, а с майка си – само 14 дни. В интерес на детето е да празнува рождения
си ден – ***, последователно и с двамата си родители, но тук следва да се
отчете факта, че времето от 1 до 14 август вкл. е в режима на майката, както и
че детето е при баща си до 30 юли включително и отново от 15 август до 30
август. Така заминаването му при бащата само два дни след като се е върнало
в дома си в *** и връщането му отново на следващия ден създава дискомфорт
и не се явява целесъобразно, като и няма пречка рождения ден да се
отпразнува в дома на бащата преди 31. 07. или на и след 15.08., когато то
отново е при него в изпълнение на определения режим, или режима през
месец август да се редува последователно в годините като през едната година
детето да е при баща си от 01.08. до 15.08., а през другата – от 15.08.до 30.08.,
но такова изменение не се иска от бащата, съответно няма становище на
майката по него и не се коментира от съда.
По насрещния иск
Майката е била регистрирана като безработна от 02.02. 2021 г. до
24.08.2021 г., като преди това за периода от 02.08.2019 г. – 01.02. 2021 г. е
имала месечен доход от 560 лв. по трудово правоотношение с работодател Д.
– С. и Х. ЕООД, а за периода 23.07.2020 г. до 22.01.2021 г. – 620 лв. месечно
по трудово правоотношение с Е. ЕООД. От 18.10.2021 г. до 18.11.2021 г. е
работила като *** с месечно възнаграждение 325 лева. Има още един син – Д.
на *** г.. За Р. получава – на основание чл. 7 ал. 1 от Закона за семейните
помощи за деца, 55 лв. ежемесечно, считано от 01.04.2022 г., а преди това –
45 лв. месечно. Общо за двете си деца - на основание чл. 16б от Правилника
за прилагане на казания закон, е получила „ ковид „ помощи в размер на 1 462
лв. за 2021 г. и 2 275 лв. за 2022 г., или за всяко едно от двете деца по 60, 91
лв. месечно за 2021 г. и по 94, 79 лв. месечно за 2022 г..
Бащата е в трудово правоотношение с Х. ЕООД, считано от 15.03.2018
г. и понастоящем с месечно възнаграждение 197 лв., има още две малолетни
деца - Е. / на *** години / и Н. / на *** година /. Разпитана като свидетел
пълнолетната му дъщеря В. депозира показания, че баща й Д. се занимава с
продажба на ***, има и база за *** и е на работа от 9,30 ч. до 18, 30 ч. , но
твърди да не знае на каква сума възлиза месечния му доход. Други
доказателства в насока дохода не са ангажирани.
За детето се представя закупен през 2021 г. дъвкателен апарат на
стойност 300 лева по причина да страда от крива челюст. Други разходи,
извън обичайните за дете ученик втори клас и на 9 годишна възраст, не се
установяват – не се и твърдят.
При така установените нужди на детето и възможности на родителите
– кумулативно съгласно изискванията на чл. 142 ал. 1 от СК, се налага извод
че въпреки изминалия период от почти 4 години и нарасналите нужди на
детето във връзка с по голямата му възраст и със започването на училище,
съответно и на разходите за тяхното задоволяване, искът по чл. 150 СК
6
правилно е отхвърлен като неоснователен. Не се установява промяна в
материалните възможности на бащата в посока тяхното нарастване, като се
съобразява и че той има още две непълнолетни деца, родени след *** г. –
когато е определена на дължимата се от него месечна издръжка в размер на
300 лева. Същевременно съдът приема, че необходимата и възможна за Р.
издръжка е в размер на 500 лв. месечно, от които 300 лв. се осигуряват от
бащата, 55 лв. – от държавата, като разликата от 145 лв. следва да се поеме от
майката, ведно с непосредствените грижи.
С оглед горния резултат на въззивника – ищец по първоначалния иск
се присъждат направените от него за първоинстанционното производство
разноски по иска по чл. 59 ал. 9 от СК / общо в размер на 499 лв. / , както и
разноските, направени за защита по насрещния иск по чл. 150 от СК от 300
лв. – възнаграждение за един адвокат.
За въззивното производство се присъждат направените разноски от
въззивника – ищец по първоначалния иск разноски в размер на общо 430 лв. /
30 лв. ДТ по жалбата и 400 лв. възнаграждение за един адвокат /, както и
разноските за защита по насрещния иск в размер от 400 лв. – възнаграждение
за един адвокат.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 40 от 02.02.2023 г. пост. по гр.д. № 2031/2021
г. на РС – Асеновград в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. А. Б.,
ЕГН - ********** в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Р.Д.К. / роден на *** г./ срещу Д. Р. К., ЕГН – **********
иск с правно основание чл. 150 от СК за изменение на определената с
Решение от 27.07.2018 г. по гр.д. № 1577/2018 г. на РС – Хасково месечна
издръжка за детето , дължима от бащата Д. Р. К. чрез нейното увеличаване от
300 лева на 400 лева.
Осъжда М. А. Б., ЕГН - ********** да заплати на Д. Р. К., ЕГН –
********** направените от последния деловодни разноски по иска по чл. 150
от СК в размер на 300 / триста / лева за първоинстанционното производство и
в размер на 400 /четиристотин /лева за въззивното производство.
В тази му част решението е окончателно.
Отменя Решение № 40 от 02.02.2023 г. пост. по гр.д. № 2031/2021 г. на
РС – Асеновград в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Р. К., ЕГН –
********** срещу М. А. Б., ЕГН - ********** в качеството й на майка и
законен представител на малолетното им дете Р.Д.К. / роден на *** г./ иск с
правно основание чл. 59 ал. 9 от СК за изменение в режима на лични
7
отношения на бащата Д. К. със сина му Р., определен с Решение от 27.07.2018
г. по гр.д. № 1577/2018 г. на РС – Хасково, вместо което Постановява:
Изменя режима на лични отношения между детето Р.Д.К., роден на
*** г. и бащата Д. Р. К., ЕГН – **********, определен с Решение от
27.07.2018 г. по гр.д. № 1577/2018 г. на РС – Хасково, като към този режим
добавя и следното: За календарните 2024 г., 2025 г., 2026 г. и 2027 г. детето да
бъде при баща си за времето от 10 ч. на 16 юни до 19 часа на 30 юни.
Осъжда М. А. Б., ЕГН - ********** да заплати на Д. Р. К., ЕГН –
********** направените от последния деловодни разноски по иска по чл. 59
ал. 9 от СК в размер на 430 / четиристотин и тридесет / лева за
първоинстанционното производство и в размер на 400 / четиристотин /лева за
въззивното производство.
В тази му част решението може да се обжалва пред Върховен
Касационен Съд в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8