Р Е Ш Е Н И
Е
№……
гр.Варна, 27.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
19-ти състав, в публично
заседание проведено на двадесет и шести юли през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Мария
Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5887 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Закона за защита срещу домашното насилие.
Постъпила е молба от И.В.К.
с искане за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН срещу Н.В.К. – нейн брат. В молбата са изложени твърдения за извършен акт
на домашно насилие от ответника спрямо молителката на 25.04.2017г., когато Н.К.
посетил местоработата й – оръжеен магазин на ул.”П****”
№ 33, който се държал от молителката и майка й и започнал да настоява да му
предоставят пари. С влизането си в магазина започнал да отправя обиди и
заплахи „ще ти еба майката, ще вляза у
вас и ще те обезкостя, ще запаля и тебе, лайно
мръсно, ще ти счупя носа, ще те потроша, ще ти счупя ръчичките” и др. Отделно
от това направил опити за физическо посегателство като започнал да хвърля
предмети срещу молителката – разбил в главата й дистанционно управление, компютърната
мишка, аудиоколонката на компютъра и други дребни
предмети. Молителката сигнализирала охранителна фирма натискайки паник бутона, като служителите й извели ответника извън
магазина и извикали полиция. Твърди, че проявите на домашно насилие от страна на
ответника са чести както срещу нея – физическо посегателство имало още през
2014г., така и срещу майка им, баба им и дядо им. Твърди, че ответникът е
способен да извърши всичко, за което се заканва, което предизвиква у нея страх
за живота и здравето й. По тази причина моли да бъдат постановени мерки за
закрила по ЗЗДН чрез издаване на заповед за защита.
В съдебно заседание
молителката И.К., чрез процесуалния си представител поддържа предявената молба
и моли да бъде уважена. Уточнява, че и след издаване на заповедта за незабавна
защита ответникът косвено чрез трети лица отправял закани срещу нея.
Ответникът Н.В.К. не
се явява в съдебно заседание и не изразява становище по молбата.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
За квалифицирането на даден акт
като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се
изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на
личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. В
настоящия случай, с оглед наведените твърдения за това, че страните са брат и
сестра, за което е представено удостоверение за родствени връзки, съдът приема,
че е налице хипотезата на чл.3, т.6 от ЗЗДН и молителката е активно
легитимирана да предяви молбата по ЗЗДН. Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което
същата се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото
на спора.
Съдът намира, че изложените в молбата твърдения за осъществено спрямо
молителката физическо посегателство изразяващо се в замерянето й от ответника с попаднали в близост предмети
по главата и тялото – дистанционно управление, компютърна мишка, аудиоколонка, както и психическо насилие изразяващо се в
отправяне на вербални заплахи и закани -„ще
ти еба майката,
ще вляза у вас и ще те
обезкостя, ще запаля и тебе, лайно мръсно, ще
ти счупя носа, ще те
потроша, ще ти счупя ръчичките” на 25.04.2017г. на работното място на молителката попадат в квалификацията
на закона за актове на домашно насилие, упражнено от ответника спрямо
молителката. Горното се установява от декларираните от молителката
обстоятелства в представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.3 от същия закон, при липса на други доказателства е
достатъчна да обоснове извод за основателност на молбата. Декларацията ведно с
поведението на ответника, изразяващо се в неявяване в съдебно заседание и
неизразяване на становище по наведените в молбата твърдения за извършено от
него домашно насилие мотивират съда на приеме, че описаните в молбата форми на
домашно насилие са се проявили в действителност по отношение на молителката,
като са приели формата на физическо и психическо посегателство. Нещо повече
косвено проявите на противоправно поведение на
ответника бе потвърдено от свидетелката Г**** К. – майка на молителката и ответника, която макар да се
възползва от правото си да не дава показания по делото предвид родствената си
връзка и с двете страни по делото, посочва, че „дъщеря ми е права”. Не се
установи молителката да е провокирала с поведението си ответника по начин, че
последният да прояви спрямо нея агресивност, но каквито и да са причините за
това, ако има такива, те не оправдават избраното поведение от страна на
ответника, което е укоримо и подлежащо на
санкциониране. При преценка на приложимите мерки по ЗЗДН, съдът отчита степента
на засягане на правата и интересите на молителката, опасността за здравето и
достойнството на пострадалото лице от осъществения акт на домашно насилие и нанесената
и психическа травма, по повод на която е потърсила специализирана медицинска
помощ, която е диагностицирала наличие на паническо
разстройство /амбулаторен лист от 27.04.2017г./. Като съобрази изложеното
по-горе, съдът намира, че по отношение на ответника следва да бъдат наложени мерките
по реда на чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН като ответникът се задължи да се
въздържа от домашно насилие спрямо молителката и му се забрани да приближава на по-малко
от 100 метра молителката, както и адресите на местоработата
й – ул.”П****” № 33, както и адресът на местоживеенето й – гр.В****. Не се установи
ответникът да е с трайно асоциално поведение, поради което съдът намира, че
мярката би постигнала целите, за които се налага за срок от 12 месеца. Останалите
посочени адреси – местоживеенето на майката и бащата на молителката и на нейните баба
и дядо по майчина линия не
следва да бъдат налагани, доколкото същите касаят лица, които
не са заявили
извършено спрямо тях домашно насилие
и чиито права същата не е компетентна
да упражнява. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да
бъде наложена глоба към минималния размер – 200 лева.
Съобразно
изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВРС държавна такса в размер на 25,00 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА Н.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо И.В.К., ЕГН ********** с адрес: ***, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Н.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 100 метра И.В.К., ЕГН **********, адресът на
местоработата й ул.”П****” № 33, както и
адресът на местоживеенето й – гр.В**** за срок от 12
месеца, считано от влизане в сила на решенеито, на
основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н.В.К., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС глоба
в размер на 200 /двеста/ лева, на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, както и държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ
съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в седемдневен срок, считано от получаване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: