РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 14.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6987 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от В.Х.К.
ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
срещу С.Г.Т. ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5
000.00 лв, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, уплаха и изпадане в шок, вследствие на отправяне на непосредствени
заплахи срещу него за убийство и възпроизвеждане на изстрел от боен пистолет,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
-30.12.2018г., до окончателното плащане на задължението.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че на *** ответникът е принудил него и *** да извършат
нещо против волята им, а именно да преустановят изкопни дейности в местността
плочата. Излага, че сторил това чрез заплашване, като насочил към него *** и
произел един изстрел по посока на долните му крайници. Сочи, че в резултат на
това неговото деяние претърпял сериозни по характер последици, стрес и уплаха
за дълъг период от време, както и притеснения от агресивното и арогантно
поведение, непредизвикано с нищо от него. Навежда доводи, че по този повод е
било образувано наказателно производство и ПлРС с присъда №75 от 28.05.2019г.
по НОХД №339/19г. е признал С.Г.Т. за виновен в извършено престъпление по
чл.143 ал.1 пр.2 от НК и го осъдил на 1 година лишаване от свобода, като н а
основание чл.66 от НК отложил изпълнението на наказанието за срок от 3 години.
Сочи се, че с решение от 16.09.2019г. по ВНОХД №517/2019г. на ПлОС е потвърдил
присъдата на РС. Твърди, че с влизането
на присъдата в сила, всички необходими елементи да се търси отговорност на ответника,
на основание чл.45 от ЗЗД са налице.
Сочи, че претърпените от него неимуществени вреди се изразяват в промяна
в психо- емоционалното му състояние, затворил се в себе си и се депресирал,
нямал желание за нищо, прекъснал и социалните си контакти. Излага, че започнал
да изпитва страх при говор на по- висок тон, притеснявал се в общуването с хора
и се затворил в себе си. Твърди, че от случката досега няма желание за контакти
с хора, страхува се да остава сам и да се прибира сам в късната част на деня. Излага,
че заплахата, че ще бъде отнет животът му с пистолет оценява на 2000 лева, а
стрелбата с боен пистолет, при което куршумът се забил близо до крака му
оценява на 3000 лева. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да
му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като
доказан по основание и размер.
В нарочни писмени бележки
процесуалният представител на ищеца твърди, че по делото е доказано, че ищецът
е претърпял и търпи понастоящем неимуществени вреди, причинени му от
престъплението, извършено от ответника, които се изразяват в негативна промяна
на начина му на живот, ограничаване на социалните контакти и промяна на редица
житейски навици. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че исковата молба е допустима, но
нередовна и неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена Излага, че с
изключение на постановената влязла в сила присъда на РС - Плевен по НОХД
339/2019 г. останалите изложени обстоятелства са съчинени, неверни и неотговарящи
на обективната истина и възразява по тях. Излага, че не е произвеждал никакъв
изстрел „по посока на долните крайници” на ищеца. Сочи, че изстрелът е
единствен (единствен патрон в пистолета) произведен е непосредствено преди
качването на Т. в автомобила му и отдалечаването от мястото, след като вече е
разбрал, че не може да спре извършваната незаконна дейност. Твърди, че не е
стреляно по посока (краката на) ищеца, а по посока на земята в краката на
ответника, и то след като С.Т. се е обърнал в гръб. Излага, че действията на ответника са при
условията на неизбежна отбрана, при която няма отговорност за вреди, за което
развива пространни съображения.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
В нарочна писмена защита твърди,
че ищецът не е доказал кумулативните изискуеми предпоставки за уважаване на
иска по чл.45 ЗЗД. Излага, че по делото не са представени доказателства относно
факта, че на 30.12.2018 г. ответникът е увредил ищеца по начина, посочен в ИМ.
Сочи, че по делото не са събрани доказателства за твърдените неимуществени
вреди, за което развива пространни съображения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от приобщеното по
настоящето дело НОХД 339/2019 г., че с влязла в сила присъда ответникът С.Г.Т. е признат за виновен за това, че на 30.10.2018 г. в град Плевен принудил лицата
В.Х.К. и *** да извършат нещо противно на волята им, а именно да
преустановят изкопни дейности
в ***, като употребил за това заплашване, чрез насочването на *** към К.
и ***, като произвел и един изстрел в посока към долните крайници на
К., поради което и на основание чл.143, ал.1, предл.2 от НК и чл.54 от НК е
осъден с наказание „лишаване от свобода“
за срок от 1 година, изпълнението, на
което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено, за срок от 3 години.
Представени по делото са и
почетни грамоти и дипломи на ответника по делото.
В хода на производството по делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите ***.
Свидетелят *** свидетелства, че познава
страните по делото, като с ищеца са приятели. Разказва, че познава ишеца като добър човек, честен и общителен; душата на
компанията, ***. Излага, че когато се събират
винаги е с участието на ищеца. Излага, че това се е променило. Сочи, че след
като ответникът е
стрелял по В.,
последният се е променил и се е затворил в себе си, че не е същият. Разказва, че пак се събират, но че ищецът идва на
бързо и си отива в тях, усамотява се. Твърди, че му звънят, но той не желае да идва, че изпитва страх. Твърди, че това е от момента, в който е
станал инцидента. Излага, че много пъти са разговаряли с него на тази, тъй
като са и, че той Все казва, че не е добре“.
Свидетелят *** сочи, че познава страните по
делото от около 10 години, като ищецът познава като добър човек. Излага, че като *** винаги се отзовава когато има проблем. Твърди, че в него се усеща слаба промяна, тъй като редовно се събират в „местността“, а той, в последно време не идв или, ако дойде е набързо. Сочи, че не им е обяснил защо е това.
Свидетелят *** Г. сочи, че познава само ответника. Разказва,
че ответникът е свестен човек; че са съседи по лозе в
***. Подробно обяснява и за
създаденото сдружение в ***.
Свидетелят *** свидетелства,
че познава и двете страни. Излага, че ответникът е добър и честен човек, „щом се е ангажирал с общи неща, обществени неща относно парцелите, относно
водата, тока“.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За да бъде осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД
следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице осъществено
противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
В конкретния случай безспорно е установен факта, че с влязла в сила присъда
по НОХД 339/2019
г. ответникът С.Г.Т. е
признат за виновен за това, че на 30.10.2018 г. в град Плевен принудил лицата В.Х.К.
и *** да извършат нещо противно на волята им, а именно да преустановят изкопни
дейности в ***, като употребил за
това заплашване, чрез насочването на *** към К. и ***, като произвел и
един изстрел в посока към долните крайници на К., поради което и на
основание чл.143, ал.1, предл.2 от НК и чл.54 от НК е осъден с наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1 година, изпълнението, на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено, за срок от 3 години.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Наличието на причинени на ищеца вреди, изразяващи се в преживени негативни
емоции е установено с гласни доказателства - показанията на свидетелите ***.
Въз основа на изложеното решаващият състав приема, че с виновното си поведение
ответникът е причинил непозволено увреждане на
ищеца, от което са причинени неимуществени вреди на последния,
изразяващи се болки и страдания. Тези негативни изживявания са именно в
резултат на противоправното действие на ответника. Ето защо приема предявения
иск за доказан по основание.
На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили
като пряка последица от непозволеното увреждане /ППВС № 4/1968г.
и чл. 51 от ЗЗД/. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди и естеството
и характера на страданията, за които то се присъжда се определят от съда по
справедливост /чл. 52 от ЗЗД/. Като не всяко неприятно усещане и чувство и не
всяка душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, а само тези които справедливостта изисква да бъдат
възмездени. След преценка на конкретните обективно съществуващи по делото
обстоятелства, при определяне размера на обезщетението, съдът намира, че следва
да отчете фактори като продължителност на търпените болки и страдания,
интензитета на същите, възрастта на лицето, на което са причинени и отражението
на деянието върху начина на живот на пострадалия. В тази връзка съдът приема за
установено по делото от показанията на свидетелите ***, кредитирани като
обективни, непосредствени и трайни, че в резултат на произведения изстрел в краката от ответникът,
ищецът, който е на 67 годишна възраст се е отчуждил от тях, станал е затворен и
изпитвал постоянно страх. Логично е при подобно деяние, при което е произведен
изстрел в краката на ищеца същият да е изпитал основателен страх, както и да са
налице негативни личностни преживявания за засегнатия. В този смисъл съдът
намира, че обезщетение в размер на 2500 лв съответства на общите критерии за
справедливост и в достатъчна степен репарира претърпените неимуществени вреди.
Не се установи с категоричност извън обичайните негативни преживявания, каквито
несъмнено са налице ищецът да е претърпял в причинна връзка с деянието
по-големи вреди, които да следва да бъдат допълнително обезщетявани. Така
мотивиран, съдът намира, че искът следва да бъде уважен до сумата от 2500 лв, а
за горницата над тази сума, до предявения размер от 5000 лв искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Вземането от
непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е
известен още тогава, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване /чл.
114, ал. 3 от ЗЗД/. Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които
носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана /чл.
84, ал. 3 от ЗЗД/. В настоящия случай, ответникът е изпаднал в забава на 30.12.2018г.
- деня на увреждането. Оттогава до окончателното плащане на сумата следва да се
присъди и претендираната законна лихва.
С оглед изхода на спора и на двете
страни се дължат разноски. След направена компенсация на дължимите от двете
страни разноски съдът счита, че не следва да присъжда на нито една от тях
такива.
Същевременно на основание чл. 78, ал. 6
вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 100.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Г.Т. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.К. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата
от 2500 лв. / две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, уплаха и
изпадане в шок, вследствие на отправяне на непосредствени заплахи срещу него за
убийство и възпроизвеждане на изстрел от боен пистолет, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -30.12.2018г., до
окончателното плащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди за
разликата над 2500 лв. до предявения
размер от 5 000лв., на основание
чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Г.Т. ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер на 100,00 лв.,
на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: