Решение по дело №463/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Т. Ч. Ч. против Отказ на „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК ***, от 27.02.2025 г., с което са нарушени правото на достъп по чл. 15 и правото на преносимост на данните по чл. 20, и двата – по Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните - ОРЗД/, по заявление от 31.01.2025 г.

Твърди се, че отказът бил постановен при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Със заявление от 31.01.2025 г. било изискано от администратора копие на личните данни, които са в процес на обработване по смисъла на чл. 15, § 3 от ОРЗД във връзка със сключения между администратора на лични данни и жалбоподателя договор за потребителски К., вкл. и информация за извършените плащания по договора - суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по договора, както и за погашения на кои компоненти от договора са използвани от К.ора заплатените суми /в това число главница, лихви, такси, неустойки и други/. Било направено искане за предоставяне на копие на договора. На предоставената в заявлението електронна поща за контакт е постъпило на 27.02.2025 г. писмо, видно от което „Т. Т. Ч., с [ЕГН] няма сключен действащ договор с „Б. Е. Д. К.“ ООД /Дружеството/, поради което Дружеството не обработва личните данни на лицето“. Твърди се, че дружеството е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от ОРЗД, задължен по чл. 12 от ОРЗД да приема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация, която се отнася до обработването на данни, както и тази информация да бъде предоставяна в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език. Информацията следвало да бъде предоставена писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства, като администраторът бил длъжен да съдейства за упражняването на правата на субекта на данни по чл. 15-22 от ОРЗД. Такава информация в широк смисъл представлявал и носителят на лични данни, защото това било основанието за събиране на тези данни по смисъла на чл. 6, б. „б“ от ОРЗД, вкл. и самите данни за извършени плащания по договорите, съставляващи също лични данни по смисъла на чл. 4, § 1 от ОРЗД. Предвид тези разпоредби се сочи, че полученият отговор не отговаря на подаденото от жалбоподателя искане. С отговора по същество се отказвало да бъде предоставено потвърждение за обработваните лични данни, въпреки че в раздел [Наименование]от Политиката за личните данни на дружеството се посочвало, че: „Ние обработваме Вашите лични данни за цялата продължителност на срока на Договора, който сте сключили с нас и ги съхраняваме за период от 10 /десет/ години след прекратяването му…“. В този смисъл били чл. 67, ал. 1 и 2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, съобразно които доколкото К.ът е погасен през 2025 г., [възраст] срок за съхраняване на личните данни започвал да тече именно от тази година. Позовава се на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството относно срока за съхранение на данните за извършените плащания. Направен е анализ на приложими от ОРЗД разпоредби, като е формиран и изводът, че съхраняването на лични данни, достъпни за администратора, по същността си представлява действие по „обработване“, което първоначално е започнало по повод възникналото правоотношение между администратора и субекта на данни – сключен договор за паричен заем и именно този договор се явявал носител на информация за обработваните лични данни по смисъла на чл. 15, § 1 ОРЗД. Допълва се, че копие от личните данни може да бъде предоставено чрез документ, съдържащ всички лични данни, обхванати от правото на достъп, стига чрез него да е възможно субектът на данни да бъде информиран и да провери законосъобразността на обработването. В конкретния случай такъв документ или негово копие не били предоставени на субекта на лични данни, като по този начин субектът на данни не можел да провери и дали в действителност такъв е сключен и съответно дали се извършва законосъобразно обработване на неговите лични данни по смисъла на чл. 6, § 1, б. „б“ от ОРЗД. Позовава се на чл. 16, ал. 1 от Директива 2008/48/EO, Решение на СЕС по-дело С-326/22, чл. 8, § 1 и § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Предвид гореизложеното се сочи, че с действията си администраторът е нарушил „правото на достъп на субекта на лични данни“ по чл. 15 от ОРЗД и „правото на преносимост на данните“ по чл. 20 от ОРЗД. Отказът, който се оспорвал, бил издаден в противоречие с целта, заложена в чл. 1, ал. 3 от ЗЗЛД, и в нарушение на принципите на административния процес - за служебното начало /чл. 9 от АПК/, за съразмерност /чл. 6 от АПК/, за бързина и процесуална икономия /чл. 11 от АПК/. За жалбоподателя бил възникнал правен интерес. Моли за отмяна на отказа и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Т. Т. Ч., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмени бележки се поддържа изложеното в жалбата. Акцентира се върху обстоятелството, че от дружеството е изпратен договор за К. № ********* от 12.11.2020 г., както и данните за извършените плащания. Допълва се, че от от приложения по делото Стандартен европейски формуляр от 14.11.2021 г. било видно, че на така посочената дата е направено кандидатстване за получаване на К. в размер [рег. номер]., във връзка с което администраторът също бил обработил лични данни на субекта на данни. Въпреки това дружеството не потвърждавало обработката на личните данни във връзка с кандидатстването и сключването на договора за К., както и не предоставяло каквито и да било копия на обработваните в тази връзка лични данни. Администраторът не бил предоставил потвърждение, като аргументирал това с твърдения за необработване на лични данни на субекта, въпреки че по преписката предоставял част от данните и потвърждавал, че ги съхранява, което било част от процеса на обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, § 2 от ОРЗД. Позовава се на чл. 23 от Закона за потребителския К. във връзка с чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. В тази връзка следвало да се обърне внимание, че приетият от фирмите за „бързи К.и“ подход за „криене“ от потребителя на данни за сключените договори за К. и обезпечителните сделки към тях целяли единствено възпрепятстване на упражняване на правото на иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и съответно възможността за неговото доказване в един бъдещ граждански процес. Причината за това била, че голяма част от сключените договори за бързи К.и противоречат на закона и се обявяват за нищожни от съда. Също така, се целяло възпрепятстване на К.ополучателя да възстанови платеното без основание по съответния договор за потребителски К. или договор за предоставяне на поръчителство, като същевременно надплатените суми по договорите не се възстановявали доброволно от К.одателя. Моли за отмяна на отказа и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски по списък. Направено е възражение за недължимост и прекомерност на претендираното от представителя на ответника възнаграждение.

Ответникът „Б. Е. Д. К.“ ООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. С писмен отговор се оспорва жалбата и се моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди се, че К.ът на жалбоподателя бил погасен на 18.08.2021 г., т.е. не се обработвали личните му данни, а такива само се съхранявали. Дружеството обработвало личните данни при активността на К.а с цел неговата събираемост. Заявява се, че не е отказано потвърждение за обработване на личните данни на жалбоподателя, а било отговорено с оглед действителната ситуация – клиентът нямал действащ активен договор. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на разноските.

Административен съд - [област], след като обсъди твърденията на страните и събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 03.02.2025 г. /дата на получаване на пратката, видно от товарителница – л. 6-гръб от делото/ Т. Т. Ч., чрез пълномощника си адв. П. П., е поискала от „Б. Е. Д. К.“ ООД по електронен път на електронен адрес – [електронна поща], предоставяне на потвърждение на обработваните от дружеството лични данни, съответните категории лични данни, получатели или конкретни получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, предвидения срок за съхранение на всяка от личните данни и останалите предвидени реквизити, както и на копие на личните данни, които са в процес на обработване, вкл. и информация за извършените плащания по договора – в какъв размер и на кои дати са постъпили суми по него, за погашения на кои компоненти от него са използвани от К.ора заплатените суми /в това число главница, лихви, такси, неустойки и друти/, копие на сключения договор за К..

На 27.02.2025 г. от управителя на „Б. Е. Д. К.“ ООД е даден отговор, че Т. Т. Ч. с [ЕГН] няма сключен действащ договор с „Б. Е. Д. К.“ ООД /Дружеството/, поради което Дружеството не обработва личните данни на лицето“.

От Комисията за защита на личните данни е получено писмо изх. № ППН-01-274#1/11.03.2025 г., с което се информира съдът на основание чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, че след направена служебна справка на 10.03.2025 г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от Т. Т. Ч. срещу „Б. Е. Д. К.“ ООД.

Депозирано е становище от ответника, видно от което по договора на 18.12.2020 г. са внесени 135 лева, на 04.03.2021 г. – 250 лева, на 18.08.2021 г. – 498 лева, като с последната К.ът бил изцяло погасен. Представен е договор за К. от 12.11.2020 г., сключен между дружеството и жалбоподателя, и Общи условия към договора да потпебителски К., върху които липсва подпис на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – [област] формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е по реда на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД срещу акт, който подлежи на оспорване /отговорът, изпратен по електронна поща по съществото си представлява отказ за упражняване на право по подадено на 03.02.2025 г. заявление/, в законоустановения срок по чл. 140, ал. 1 АПК, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него.

По подаденото заявление безспорно е формиран отказ, като въпреки че по делото са представени договор за К. и общи условия към него без подписи на жалбоподателя и кратка информация за датите на извършване на плащания и суми по тях без доказателства за това, не отпада съществуващият за Т. Т. Ч. правен интерес. Представянето им за първи път в хода на съдебното производство се цени при преценката за основателност на жалбата, т.е. дали е следвало дружеството ответник да изпълни задълженията си по чл. 15 и чл. 20 ОРЗД, тъй като по подаденото заявление с ясно изразена воля в същото и от лице с представителна власт, е образувано административно производство, приключило с неблагоприятен за Т. Т. Ч. от гледна точка на съдържание и приложения административен акт.

Не се установява и наличието на процесуална пречка по смисъла на чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД за разглеждане на спора от съда, а именно – висящо производство през КЗЛД между същите страни и със същия предмет, нито е било приключило такова, решението по което все още да не е влязло в сила.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореният акт /отказ да се предостави право на достъп и право на преносимост на данните/ е издаден от компетентен административен орган, в установената писмена форма и при липсата на процесуални нарушения, от категорията на съществените, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно отмяна - по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

На второ място, на изследване подлежи издаден ли е актът в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Не е спорно, че между „Б. Е. Д. К.“ ООД /администратор на лични данни по чл. 4, § 7 ОРЗД/ и Т. Т. Ч. са възникнали облигационни отношения, като оспорващият е субект, чиито лични данни /чл. 4, § 1 ОРЗД/ са обработвани и се обработват от дружеството – ответник /чл. 4, § 2 ОРЗД/, и който има право на достъп до обработваните от администратора негови лични данни съгласно чл. 15 ОРЗД, съответно има право на преносимостта им съгласно чл. 20 от ОРЗД.

Следва да се има предвид, че съгласно легелната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване“. В този смисъл и правилно е посочено от жалбоподателя, че съхраняването на личните му данни по съществото си представлява обработване, вкл. и доколкото същите остават достъпни за администратора им.

В разглеждания случай Т. Т. Ч., като субект на правата по чл. 15-чл. 22 от ОРЗД, е депозирала писмено заявление по чл. 37б от ЗЗЛД до администратора на лични данни „Б. Е. Д. К.“ ООД, с изискуемите съдържание и приложения съгласно чл. 37в ЗЗЛД - име, адрес, ЕГН на подателя на искането, описание на искането, предпочитана форма за получаване на информация, подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция, приложено е пълномощно.

Съгласно чл. 15, § 1 от ОРЗД „субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: a/ целите на обработването; б/ съответните категории лични данни; в/ получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г/ когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д/ съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е/ правото на жалба до надзорен орган; ж/ когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з/ съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните“.

Съгласно чл. 15, § 3 от ОРЗД администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

Съгласно чл. 20, § 1 от ОРЗД „субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор, в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат и има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени, когато: a/ обработването е основано на съгласие в съответствие с член 6, параграф 1, буква а/ или член 9, параграф 2, буква а/ или на договорно задължение съгласно член 6, параграф 1, буква б/; и б/ обработването се извършва по автоматизиран начин“.

Съгласно чл. 12, § 3 ОРЗД администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането, като когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

Съгласно чл. 8, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и на право на защита на неговите лични данни /чл. 8, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз/.

В случая Т. Т. Ч. е отправила искането си по чл. 37б от ЗЗЛД до „Б. Е. Д. К.“ ООД, в качеството му на администратор на лични данни. Искането е свързано с упражняване на права по чл. 15 и чл. 20 от ОРЗД, като администраторът е бил длъжен да предостави потвърждение за обработваните от него лични данни, копие от обработваните от него лични данни на заявителя, вкл. касаещи извършените плащания, и копие на сключения договор.

Приложение в конкретния случай намира Решение на СЕС по дело [Наименование]/21. Съгласно т. 21 от същото „доколкото в ОРЗД не е дадено определение на така използваното понятие „копие“, следва да се отчете обичайното значение на това понятие, което, както отбелязва генералният адвокат в точка 30 от заключението си, обозначава точната реплика или транскрипция на оригинал, затова просто общото описание на данните, които са в процес на обработване, или препращането към категории лични данни не би отговаряло на това определение“. Съгласно т. 23 от същото решение „употребата на израза „всяка информация“ в определението на понятието „лични данни“, залегнало в тази разпоредба, отразява целта на законодателя на Съюза да придаде широк смисъл на това понятие, което потенциално обхваща всякакъв вид информация, както обективна, така и субективна, под формата на становища или преценки, при условие че „засяга“ съответното лице“. Съгласно т. 45 „член 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица“.

В конкретния случай дали жалбоподателят разполага с копие на договора за потребителски К. и общите условия към него, както и, че представя стандартен европейски формуляр, са факти, неотносими към задължението на администратора на личните данни съгласно Регламента и ЗЗЛД да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД. Не са налице и предпоставките за отказ от предоставяне на достъп до лични данни и получаването им, а именно - конкретно изброените хипотези в чл. 37а, ал. 1 от ЗЗЛД. Дори и да се приеме, че е налице частичен отказ, то такъв за първи път е обективиран чрез предоставяне на договора за потребителски К. и общите условия към него в хода на съдебното производство, което не санира пропуска на администратора да изпълни вмененото му от законодателя задължение, корелативно на правата на субекта на лични данни по чл. 15 и чл. 20 ОРЗД, нито обуславя отпадане на правния интерес на жалбоподателя да оспорва вече постановения отказ.

Настоящият съдебен състав приема и, че субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и ОРЗД поради вече несъществуващи взаимоотношения между него и администратора на лични данни. Непредоставянето на копие от договора, чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта жалбоподател, с мотив, че същият е погасен, както и информация, пряко свързана със страните и предмета на договора, с възникването и погасяването на К.а, е нарушение на принципите на обработване на личните данни съгласно чл. 5 ОРЗД, конкретно - принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, при осъществяването на която дейност се следва спазване на принципите на законосъобразност, добросъвестност, точност, цялостност и поверителност.

Отделно, ако администраторът на лични данни е приел, че съществува неяснота относно подаденото искане от заявителя и обхвата на информацията, която се цели да бъде получена като копие на лични данни, вкл. и чрез копие на документи, съдържащи лични данни, е следвало да процедира по реда на чл. 12, § 2 и § 3 от Регламента, респективно чл. 35-36 от АПК и да предприеме действия по изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с подаденото искане. Дружеството не се е възползвало от предоставената му възможност преди да изпрати отказа си.

В случая субектът на данни има право на достъп до обработваните му лични данни, вкл. и за свързаните с плащанията по договора за К., а именно в какъв размер и на кои дати са постъпили такива за погасяване по сключения договор за К., съответно за погасяване на кои компоненти от съответния договор К.орът е използвал заплатените суми /в това число главница, лихви, такси, неустойки и др./, вкл. и да получи копие от същите, както и копия от документите, в които се съдържат личните му данни, ако това е необходимо за извършването на проверка дали личните му данни се обработват законосъобразно /поради наличие на договор и в негово изпълнение съгласно чл. 6, § 1, б. „б“ от ОРЗД и предвид дадено съгласие на жалбоподателя съгласно чл. 6, § 1, б. „а“ от ОРЗД / и точно /размер на задължението и срок за изпълнението му/, за да може да упражни ефективно правата, предоставени му в ОРЗД.

Дружеството като администратор на лични данни, макар и да се е произнесло по същество по заявлението от 03.02.2025 г., съдържащо конкретно формулирани искания, не е изпълнило разпоредбата на чл. 12, § 1 от ОРЗД, според която администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, като тази информация се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства.

За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че ОРЗД прави ясно разграничение между понятията „информация“ и „лични данни“, поради което информацията за категориите лични данни, за категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити лични данни, срока за съхранение на личните данни и т. н., която се цели да бъде получена, действително се отнася единствено до обработката на данните, която самостоятелно не съставлява лични данни по смисъла на чл. 4, § 1 от ОРЗД, но когато тя е изцяло обвързана с информацията, с която се идентифицира лицето, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, § 1 от ОРЗД, то съвкупността от тези два вида информация всъщност се определя на лични данни по смисъла на чл. 4, § 1 от ОРЗД.

Извод: оспореният отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен /чл. 172, ал. 2 АПК/, а преписката изпратена на органа за ново произнасяне - в заявената като предпочитана форма за получаване да предостави достъп до поисканите лични данни и информация, копие на личните данни на Т. Т. Ч. и копия от документи, в които се съдържат такива лични данни, по заявление от 03.02.2025 г. в 1-месечен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт по чл. 174 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК във връзка с чл. 12, § 3 ОРЗД, в която посока е преобладаващата практика на административните съдилища.

Разноски:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10 лева, представляващи платената държавна такса.

В полза на адвоката, оказал безплатна правна помощ и съдействие на жалбоподателя съгласно представения по делото договор, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от пълномощника на ответника.

Така мотивиран, Административен съд – [област]

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Отказ на „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК ***, от 27.02.2025 г., да бъдат уважени правото на достъп по чл. 15 и правото на преносимост на данните по чл. 20, и двата – по Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО, по подаденото от Т. Т. Ч. заявление от 03.02.2025 г.

 

ИЗПРАЩА преписката на „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК ***, за произнасяне по подаденото на 03.02.2025 г. заявление от Т. Т. Ч. за предоставяне на достъп до личните й данни и осигуряване на тяхната преносимост в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.

 

ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „И.“, [улица], ет. 5, представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г. /заедно и поотделно/, да заплати на Т. Т. Ч., [ЕГН], адрес - с. [населено място], [улица][адрес], сумата в размер на 10 /десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

 

ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „И.“, [улица], ет. 5, представлявано от управителите Б. К. Б. и С. И. Г. /заедно и поотделно/, да заплати на адвокат П. С. П. - САК, сума в размер на 900 /деветстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществените по делото безплатно правна помощ и съдействие.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на [държава], чрез Административен съд - [област].

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.