Решение по дело №325/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. И., гражданин на Руска федерация, [ЛНЧ], с постоянен адрес: [населено място], община Бургас, [улица], против решение № 996 от 12.12.2024 г., постановено по административнонаказателно дело № 2745/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 346а - 41/27.05.2024 г. на началника на Районно управление/РУ/ Созопол, ОД МВР Бургас, с което за нарушение по чл. 17б, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие/ЗУЧК/ му е наложена глоба в размер на 1000.00/хиляда/ лева на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК.

Касационният жалбоподател, редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за неправилност иска да се отмени решението на районния съд и наказателното постановление. Претендира разноски.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Районен съд Бургас с решение № 996 от 12.12.2024 г., постановено по административнонаказателно дело № 2745/2024 г., е потвърдил наказателно постановление /НП/ № 346а - 41/27.05.2024 г. на началника на РУ Созопол, ОД МВР Бургас, с което на А. И., [ЛНЧ], за нарушение по чл. 17б, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие/ЗУЧК/ и на основание чл. 30, ал. 3 с.з. е наложена глоба в размер на 1000.00/хиляда/ лева.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Установеното деяние е доказано и изпълва състава на административното нарушение по чл. 17б, ал. 1 ЗУЧУК, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на А. И..

Санкцията е наложена на касационния жалбоподател затова, че на 07.05.2024 г., около 15.00 ч., от път BGS 1210 в близост до в.с. „Дюни“ управлявал собствения си лек автомобил [Марка], модел „XЦ90“ с рег. № XH2270, като навлязъл на територията на морски плаж „Дюни“ с цел да премине през плажната ивица и паркира върху нея. За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 346а - 36/07.05.2024 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и анализирани доказателства, въз основа на които е формирал правилни правни изводи. Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд и препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Данните по делото сочат, че касационният жалбоподател е разбирал и разговарял на български език с актосъставителя, поради което е неоснователно възражението, че е ограничено правото му на защита, тъй като не му е осигурен преводач при съставяне и връчване на АУАН.

Неоснователно е възражението на И., че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Съдът е постановил съдебния акт след задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на които е установил по несъмнен начин релевантните за спора факти, а именно, че А. И. е навлязъл с автомобил, преминал и паркирал на територията на морски плаж. Свидетелските показания са последователни и категорично сочат, че мястото, където е установен автомобила, е на територията на морския плаж, както и че там са били поставени табели, забраняващи паркирането. Показанията кореспондират с посочените в АУАН и НП GPS координати, идентифициращи мястото на извършване на нарушението, както и със снимките, приложени към АУАН. Ето защо са неоснователни възраженията в касационната жалба за недоказаност на нарушението.

Касационен жалбоподател заявява, че и преди това е паркирал на същия плаж много пъти. Счита обаче това за нормално, доколкото там няма знаци, забраняващи паркирането и защото на това място многократно е виждал и други автомобили спрени по - близо до морето. Тези възражения са също неоснователни. Разпоредбата на чл. 17б, ал. 1 ЗЧУК императивно въвежда безусловна забрана за паркиране на територията на морския плаж, която не е предпоставена от наличие на забранителен знак. Ето защо е ирелевантно дали такъв е бил поставен на място. За да бъде изпълнен състава на нарушението е достатъчно да бъде осъществено преминаване или спиране на превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морски плаж, което деяние е доказано по несъмнен начин по делото. Без значение за ангажиране отговорността на И. е и извършването на същото по вид административно нарушение на същото място от други лица.

При безспорно установено нарушение по чл. 17б, ал. 1 ЗЧУК, правилно е ангажирана предвидената в нормата на чл. 30, ал.3 ЗУЧК административнонаказателната отговорност на И..

По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила.

При този резултат разноски на касационния жалбоподател не се следват.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и шести състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 996 от 12.12.2024 г., постановено по административнонаказателно дело № 2745/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.