Решение по дело №2741/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260222
Дата: 26 октомври 2020 г.
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20181100902741
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, … октомври 2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА

 

 

при участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 2741 по описа за 2018 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.520 КЗ и чл.86 ЗЗД.

 

Постъпила е искова молба от Г. фонд срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“, в която се твърди, че ищецът се финансира по реда на чл. 520 КЗ, като част от приходите му представляват вноски на застрахователите, извършващи задължителни застраховки “Гражданска отговорност” и “Злополука”. Твърди, че всеки застраховател, предлагащ такива застраховки, прави вноски в Гаранционния фонд в размер и по начин, определени в КЗ. Твърди, че за 2018 г. размерът на вноските е определен с Решение на Комисията за финансов надзор № 1600-ГФ/20.12.2017 г. на 10 лева за всяко отделно моторно превозно средство, за отговорността във връзка с чието използване е сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително гранична задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Твърди, че за 2018 г. размерът на вноската за задължителна застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 3 от КЗ е в размер на 0,15 лева за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка. Твърди, че срокът за превеждане на вноските по сметка на Г. ФОНД е ежемесечно до 10-то число на втория месец след месеца на сключването на застраховките. Твърди, че застрахователите събират и внасят пълния размер на вноските за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и задължителна застраховка “Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз, независимо от разсрочено плащане на премията. Сочи, че поради нищожност на договорите именно ищецът е задължен по реда на чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. второ КЗ, съответно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), да заплати обезщетение за вредите причинени на трети лица от водачите на застрахованите МПС - поради липса на валидна застраховка “Гражданска отговорност” в размер на 262 570 лв., лихва за забава на неиздължените вноски за периода 11.12.2018 г.-26.12.2018 г. в размер на 1 180,79 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, а също и направените в производството разноски.

Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ в депозирания от него отговор на исковата молба сочи, че по посочените от него нищожни договори е заплатил вреди, причинени на територията на друга държава, извън Република България, в полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), на национално бюро на друга страна или на кореспонденти по щети. Във връзка с направените възражения за прихващане ответникът сочи, че от негово име, в качеството му на застраховател, са издадени застрахователни полици за застрахователни договори Гражданска отговорност на автомобилисти, ведно с международна карта за автомобилна застраховка към същата (сертификат Зелена карта), подробно индивидуализирани по номер и дата на застрахователна полица в приложение № 1 към отговора. Страна по същите застрахователни полици, в качеството на застрахован, са следните лица:  И.А., ЕГН **********; дружествата „Т.И Р.“ ЕООД, с управител Й.Н.Й., ЕГН **********, починал на 18.11.2015г.; „А.“ ЕООД с управител Е.М.К., ЕГН **********, починал на 29.03.2015г.; „С.ЛТДВ“ ЕООД, с управител В.В.С., ЕГН **********; „Л – Т.-***“ ЕООД с управител Г.А.Б., ЕГН ********** и „У.А.“ ЕООД с управител Х.И. Х., ЕГН **********.Твърди, че в приложението е посочено по всяка от индивидуализираните полици кога е постановено решение от български съд, с което се прогласява застрахователния договор за нищожен поради липса на съгласие (чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД) от страна на привидно застрахования за сключването на този договор, както и това, че датата на смъртта на представляващите ЮЛ предхожда датата на сключване на застрахователния договор.

Излага общо твърдения за нищожност на договорите за задължителна застраховка Гражданска отговорност поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 183, ал. 2 от КЗ (отм.) и § 22 от ПЗР на КЗ от 2016 г. и чл.343, ал. 2 от КЗ. Навежда доводи за липса на представителна власт при сключването на застрахователните договори по отношение на посочените в приложение № 1 търговски дружества. Твърди неприложимост на нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1, предл. второ от КЗ, тъй като лицето, различно от собственика, което е сключило договора, не било индивидуализирано. Сочи неприложимост на нормата на чл. 477, ал. 2 от КЗ, поради липса на валидно сключен застрахователен договор. Позовава се на неприложимост на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, тъй като в случая не се касаело до липса на форма като условие за действителност на сделката, а и ответникът впоследствие бил узнал за привидно сключения договор. Излага доводи за недействителност на договорите поради липса на застрахователен интерес.

Сочи, че поради нищожност на договорите именно ищецът е задължен по реда на чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. второ от КЗ, съответно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), да заплати обезщетение за вредите причинени на трети лица от водачите на застрахованите МПС – поради липса на валидна застраховка Гражданска отговорност. Твърди, че в Приложение № 1 към отговора на исковата молба са посочени датата и размерът на извършените плащания по всяка щета, отнесени към конкретната полица, които следва да му бъдат възстановени от ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД на основание чл. 499, ал. 4 или чл. 499, ал. 5 от КЗ и с които да се извърши съдебно прихващане с претенцията на ищеца.

Сочи, че в Приложение № 1 към отговора на исковата молба са посочени датата и размерът на извършените плащания по всяка щета, отнесени към конкретната полица, които следва да му бъдат възстановени от ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД на основание чл. 499, ал. 4 или чл. 499, ал. 5 от КЗ и с които да се извърши съдебно прихващане с претенцията на ищеца. С извършените плащания ответникът е заплатил чуждо задължение- това на Гаранционния фонд, чието задължение, произтича от сочите законови разпоредби. Размерът на платената сума е 236 278,10лева, а законната лихва е в размер на 24 884,07лева. С тези суми иска да се извърши съдебна компенсация със заявеното от ищеца вземане. Ответникът претендира разноски по делото.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва направеното от ответника възражение за прихващане. Оспорва наличието на предпоставките на чл. 103 от ЗЗД. На първо място намира, че вземанията не са еднородни и заместими и имат различен характер. Счита, че вземанията на ответника не са ликвидни и че не е обвързан от твърдяната от ответника нищожност, тъй като Фондът не е бил страна в производствата, въз основа на които същите са обявени за нищожни и решенията по тези дела не го обвързват. Счита, че договорите не са нищожни, както и че могат да се сключат от всяко трето лице, различно от собственика. Твърди, че в случая намира приложение правилото на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, тъй като застрахователното дружество е приело плащанията - застрахователните премии и е подало информация за валидно сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” към ИЦГФ. Счита, че не са възникнали предпоставките по чл. 499 от КЗ. Сочи, че застрахователното дружество дължи пълно изпълнение по сключената застрахователна полица, независимо от прогласяването от съда на нейната нищожност. Твърди, че ответникът застраховател е обвързан от всички клаузи на застрахователния договор и следва да ги изпълнява, а Фондът не носи отговорност за възстановяване на претендираните с възражението за прихващане от ответника суми. Ищецът оспорва наличието на основание да се извършва прихващане по реда на чл. 103 от ЗЗД на дължимата от ответника по закон вноска към “Фонд за незастраховани МПС” със суми, удържани от НББАЗ от банковата му гаранция, тъй като Г. ФОНД и НББАЗ са различни институции и нормативно уредените задължения на ответника към тях са въз основа на различни законови основания. Ищецът оспорва, че дължи лихва, тъй като нямало покана и Фондът не е бил сезиран във връзка с процесиите събития.

С молба от 20.09.2019 г. ответникът е уточнил твърденията си за нищожност в посочените в отговора на исковата молба застрахователни договори. Посоченото от страната основание за нищожност на договорите е съгласно нормата на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД- липса на съгласие.Твърди, че договорите, по които страна е И.И.А.са нищожни поради липса на съгласие, тъй като документът не носи подписа му. Сочи за договорите, по които страна са „А. ВД“ ЕООД и „Т.Р.“ ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала и представляващ дружествата са починали преди датите на съставяне на полиците, поради което са нищожни заради липса на съгласие. В тази връзка се излагат доводи относно прекратяване на дейността на тези дружества по силата на закона и декларативното действие на евентуално съдебно решение. Застрахователните договори, по които страна и застраховани лица са „С.ЛТДВ“ ЕООД, „Л – Т.-***“ ЕООД и „У.А.“ ЕООД са нищожни поради липса на съгласие, тъй като обективираните в полиците изявления от името на тези субекти не принадлежат на лицата, посочени за техни автори, а именно –  управителите на дружествата. Към тази молба страната е представила приложение от което се установява, че извършените от застрахователя плащания са на  НББАЗ; на чужди национални бюра и чужди кореспонденти.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Между страните няма спор за това, че ответното дружество ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД е застраховател със седалище в Република България, който предлага задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”.

От извършена служебна справка в база данни „Население“ се установява, че Е.М.К. с ЕГН ********** е починал на 29.03.2015 г., за което е издаден смъртен акт № 0210/29.03.2015 г., както и че на 18.11.2015 година е починал Й.Н.Й..

Комисията за финансов надзор е постановила решение № 1600 – ГФ от 20.12.2017 г., по силата на което: определя размер на вноската на застрахователите, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите 10 лв. за всяко отделно МПС, във връзка с използването на което е сключен този вид застраховка; определя размер на вноската на застрахователите, предлагащи задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз по 0,15 лв. за всяко отделно място; определя срок за превеждане на вноските по сметка на ищеца до 10-то число на втория месец, следващ месеца на сключване на застраховките.

На 13.12.2018 г. на ответника е връчена покана за доброволно изпълнение от ищеца за заплащане на претендираните в настоящото производство вноски по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за месец октомври 2018 г. в размер на 262 570 лв., заплащането на която е дължимо в срок до 10.12.2018 г.

На 10.12.2018 г. ответникът в отговор на поканата за изпълнение е връчил на ищеца изявление за прихващане на претендираните от Г. фонд с дължими от последния парични задължения в размер на 262 593,84 лв. за недължимо платени обезщетения и свързани разходи по нищожни полици, произтичащи от ПТП с участието на незастраховани автомобили заедно с начислено ДДС и лихвата върху него.

Страните по делото не спорят, че ответникът не е издължил към ищеца вноски по задължителната застраховка ГО за месец октомври 2018 г. в размер на 262 570 лв.

По делото страните не спорят, че ответникът е сключил описаните в отговора на исковата молба застрахователни договори.

По делото са представени: писмо от Румънското бюро на автомобилни застрахователи от 03.03.2016 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ1000000849, нотификация за извършело плащане по щетата, в която като основание за плащане е посочена номер на щетата с последните три цифри като ZK-849. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 08.07.2015 г. във формата на полица BG/30/115001795229/08.07.2015 между дружеството-ответник и застрахованото лице И.А., като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ1000000849, а на 22.04.2016 г. застрахователят е направил плащане в размер на 1363,08 лв. за ДДС и 364,25 лв. за законна лихва към ДДС и на 22.12.2017 г. в размер на 1318,35 лв. за обезщетение и 129,27 лв. за лихва.

По делото са представени: писмо от кореспондент по щета Dekra Germany от 15.03.2017 г. до ответника  за плащане по щета е номер при Ответника ЗКЗ1000003028; нотификация за извършено плащане по щетата, в която като основание за плащане е посочена номер на шегата е последните три цифри като ZK-3028. Представено е и писмо от Италианското национално бюро от 04.10.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника 0801-000048/2018. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 08.08.2016 г. във формата на полица BG/30/116002131540/13.08.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „С.ЛТДВ“ ЕООД като по същата е регистрирана щета № ZK-3028 и 0801-000048/2018, а на 26.06.2017 г. застрахователят е направил плащане в размер на 166,48 лв. за ДДС и 24,60 лв. за законна лихва към ДДС по първата и 578,69 лв. за ДДС и 54,01 лв. за законна лихва към ДДС – по втората.

По делото са представени: писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 06.03.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ1000002163,  нотификация за извършено плащане по щетата, в която като основание за плащане е посочена номер на щетата с последните три цифри като ZK-2163. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 09.07.2016 г. във формата на полица BG30/116001885208/10.07.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „С.ЛТДВ“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ1000002163, а на 05.06.2017 г. застрахователят е направил плащане в размер на  131,04 лв. за ДДС и 20,13 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени: писмо от Румънското национално бюро от 23.05.2018 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника 0802-000083/2018. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 21.07.2017 г. във формата на полица BG/30/117002038083/06.08.2017 между дружеството-ответник и застрахованото лице „С.ЛТДВ“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № 0802-000083/2018, а на 17.07.2018 г. застрахователят е направил плащане в размер на  114,50 лв. за ДДС и 4,64 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени: писмо от кореспондента Johannes Rechtswanwaltskanzlei от 07.11.2018 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ **********. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 21.01.2016 г. във формата на полица BG/30/116000383974/22.01.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ **********, а на 13.11.2019 г. застрахователят е направил плащане в размер на 269,32 лв., 2,02 лв. за законна лихва, 53,86 лв. за ДДС и 0,41 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото е представено писмо от Румънското национално бюро от 20.11.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ **********. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 08.07.2015 г. във формата на полица BG/30/115001795229/08.07.2015 между дружеството-ответник и застрахованото лице И.А., като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ **********, а на 22.04.2016 г. застрахователят е направил плащане съответно в размер на 1318,35 лв., 129,27 лв. за законна лихва.

По делото е представена претенция от 19.11.2018 г. за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на Белгийското национално бюро за автомобилно застраховане по щета при ответника 0802-000693/2018. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 21.06.2016 г. във формата на полица BG/30/116001726118/22.06.201 между дружеството-ответник и застрахованото лице „У.А.“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № 0802-000693/2018, а на 05.10 и 27.11.2018 г. застрахователят е направил плащане съответно в размер на 477,28 лв., 8,75 лв. за законна лихва, 22,02 лв. за ДДС и 0,40 лв. за законна лихва към ДДС, както и 1101,81 лв. главница, 3,98 лв. и за законна лихва.

По делото са представени: писмо от Румънско бюро на автомобилни застрахователи от 15.01.2016 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ *********, нотификация за извършено плащане по щетата, в която като основание за плащане е посочена номер на щетата с последните три цифри като ZK-899. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 16.10.2015 във формата на полица BG/30/115002579612/21.10.2015 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ *********, а на 21.11.2016 г. застрахователят е направил плащане в размер на 7557,13 лв., 1572,30 лв. за законна лихва, 219,68 лв. за ДДС и 45,71. лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени: писмо от кореспондента Dekra S.r.l. от 27.03.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ *********, нотификация за извършено плащане по щетата, в която е посочен номер на щетата в списък. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 19.10.2015 във формата на полица BG/30/115002601146/11.11.2015 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ *********, а на 27.11.2017 г. застрахователят е направил плащане в размер на 8756,51 лв., 919,43 лв. за законна лихва, 284,46 лв. за ДДС и 29,87 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени: писмо от Румънско бюро на автомобилни застрахователи от 17.10.2016 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ *********, нотификация за извършено плащане по щетата, в която като основание за плащане е посочена номер на щетата с последните три цифри като ZK-2176. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 19.10.2015 във формата на полица BG/30/115002601146/11.11.2015 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ *********, а на 16.12.2016 застрахователят е направил плащане в размер на 11086,64 лв., 2229,65 лв. за законна лихва, 288,39 лв. за ДДС и 58 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени: писмо от кореспондент по щета Dekra от 24.01.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ **********, нотификация за извършено плащане по щетата, в която като основание за плащане е посочена номер на щетата с последните три цифри като ZK-2419. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 19.10.2015 във формата на полица BG/30/115002601146/11.11.2015 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ **********, а на 21.02.2017 застрахователят е направил плащане в размер на 391,17 лв., 71,39 лв. за законна лихва, 78,23 лв. за ДДС и 14,28 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото е представено писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 03.11.2016 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ *********. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 25.11.2015 във формата на полица BG/30/115002897866/27.11.2015 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ *********, а на 05.01.2017 застрахователят е направил плащане в размер на 2708,82 лв., 529,72 лв. за законна лихва, 131,04 лв. за ДДС и 25,63 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писма от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 31.07.2017 г., 03.08.2017 г., 02.10.2017 г., 02.02.2018 г. и 23.12.2016г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ *********, нотификации за извършените плащания по щетата. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 25.11.2015 във формата на полица BG/30/115002897992/27.11.2015 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ *********, а на 22.12.2017 застрахователят е направил плащане в размер на 4376,10 лв., 429,10лв. за законна лихва, 132,02 лв. за ДДС и 12,95. лв. за законна лихва към ДДС. По същата полица е направил и плащане в размер на 176,02 лв., 17,26 лв. за законна лихва, 35,20 лв. за ДДС и 3,45. лв. за законна лихва към ДДС. По същата щета на 31.03.2017 г е направено плащане в размер на 3099,99 лв., 533,03 лв. за законна лихва, 131,04 лв. за ДДС и 22,53 лв.

По делото са представени     писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 27,06.2016 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ 10001012, нотификация за извършено плащане по щетата. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 16.12.2015 във формата на полица BG/30/115003085574/23.12.2015 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ 10001012, а на 16.09.2016 застрахователят е направил плащане в размер на 6242,13 лв., 1413,15 лв. за законна лихва, 208,76 лв. за ДДС и 47,26 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писма от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 01.03.2017 г. и 23.04.2018 до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ *********, нотификация за извършено плащане по щетата. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 14.01.2016 във формата на полица BG/30/116000327619/16.01.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ *********, като на 20.06.2018 застрахователят е направил плащане в размер на 264,03 лв., 12,69 лв. за законна лихва, 52,18 лв. за ДДС и 2,54 лв. за законна лихва към ДДС, а на 31.03.2017 в размер на 391,17 лв., 67,26 лв. за законна лихва, 5 лв. за ДДС и 13,45 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 29.05.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ100001425, нотификация за извършено плащане по щетата. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 22.12.2015 във формата на полица BG/30/116000081984/21.01.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ100001425, като на 29.12.2017 застрахователят е направил плащане в размер на 4450,94 лв., 427,78 лв. за законна лихва, 258,17лв. за ДДС и на 30.05.2018 лв. за законна лихва към ДДС а на 97,47в размер на.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Recrex от 14.11.2016 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ 10002348,  нотификация за извършено плащане по щетата, в която като основание за плащане е посочено щетата с последните три цифри ZK-2348. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 3.03.2016 във формата на полица BG/30/116000741552/04.03.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ 10002348, като на 23.01.2017 застрахователят е направил плащане в размер на 391,17 лв., 74,57 лв. за законна лихва, 78,23 лв. за ДДС и 14,91 лв. за законна лихва към ДДС а на 21.01.2017 в размер на 5048,98 лв., 964,92 лв. за законна лихва, 91,80 лв. за ДДС и 1754 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 10.08.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ *********, нотификация за извършено плащане по щетата. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 01.03.2016 във формата на полица BG/30/116000720044/10.03.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ *********, като на 29.12.2017 застрахователят е направил плащане в размер на 4450,94 лв., 427,78 лв. за законна лихва, 258,17 лв. с ДДС и 24,81 лв. за законна лихва към ДДС, а на 25.06.2018 в размер на 3685,26 лв., 171,98 лв. за законна лихва.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 09.12.2016 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ *********, нотификация за извършено плащане по щетата, в която като основание за плащане е посочено щетата с последните три цифри ZK-1818 Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 09.05.2016 във формата на полица BG/30/116001342659/10.05.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ *********, а на 07.02.2017 застрахователят е направил плащане в размер на 3466,90 лв., 646,19 лв. за законна лихва, 136,36 лв. за ДДС и 25.42. лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 12.01.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ *********, нотификация за извършено плащане по щетата Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 09.05.2016 във формата на полица BG/30/116001345691/10.05.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ *********, а на 19.04.2017 г. застрахователят е направил плащане в размер на 5662,13 лв., 943,69 лв. за законна лихва, 193,63 лв. за ДДС и 32,27 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Recrex от 03.10.2016 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ 10001955, нотификация за извършено плащане по щетата, в която като основание за плащане е посочено щетата с последните три цифри ZK-1955 Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 30.06.2016 във формата на полица BG/30/116001809859/01.07.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ 10001955, а на 04.12.2017 застрахователят е направил плащане в размер на 1326,93 лв., 136,75 лв. за законна лихва, 197,78 лв. за ДДС и  20,38 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото е представена претенция от 22.11.2017 г. за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на Румънското национално бюро за автомобилно застраховане по щета при ответника ЗКЗ *********. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 01.07.2016 във формата на полица BG/30/116001809859/01.07.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ *********, а на 04.12.2017 застрахователят е направил плащане в размер на 391,16 лв., за законна лихва 78,23  лв. за ДДС и 7,67 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 17.10.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ *********, нотификация за извършено плащане по щетата. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 22.07.2016 във формата на полица BG/30/116002004111/28.07.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ *********, а на 391,16 застрахователят е направил плащане в размер на 391,16 лв.,  38,36 лв. за законна лихва, 78,23 лв. за ДДС и 7,67 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 08.03.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ *********, нотификация за извършено плащане по щетата. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 23.08.2016 във формата на полица BG/30/116002259890/24.08.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като по същата е регистрирана щета № ЗКЗ *********, а на 08.06.2017 застрахователят е направил плащане в размер на 12184,82 лв., 186157 лв. за законна лихва, 363,78 лв. за ДДС и 55,58 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 22.06.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника 0802-004168/2017; нотификация за извършено плащане по щетата. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 23.08.2016 във формата на полица BG/30/116002258482/27.08.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, а на 28.12.2017 застрахователят е направил плащане в размер на 2654,27 лв., 255,86 лв. за законна лихва.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 11.07.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника 0802-004290/2017, нотификация за извършено плащане по щетата. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 23.08.2016 във формата на полица BG/30/116002258482/27.08.2016  между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, а на 13.11.2017 застрахователят е направил плащане в размер на 3502,84 лв., 381,42 лв. за законна лихва, 137,30. лв. за ДДС и 14,95 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l, от 30.11.2017 г. до ответника за I заплащане по щета с номер при ответника 0802-004641, нотификация за извършено плащане по щетата. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 15.09.2016 във формата на полица BG/30/116002433444/16.09.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, а на 22.12.2007 застрахователят е направил плащане в размер на 3393,55лв., 332,76 лв. за законна лихва, 132,86 лв. за ДДС и 13,03 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 07.03.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника 3K3100002833, нотификация за извършено плащане по щетата. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 19.09.2016 във формата на полица BG/30/116002459171/20.09.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, а на 19.4.2017 застрахователят е направил плащане в размер на 821,84 лв., 136,97 лв. за законна лихва, 164,37 лв. за ДДС и 27,39 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от Румънското национално бюро от 23.10.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника 3K3100003873, нотификация за извършено плащане по щетата, Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 20.09.2016 във формата на полица BG/30/116002480662/21.09.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, а на 08.02.2018  застрахователят е направил плащане в размер на 1428,67 лв., 121,04 лв. за законна лихва, 196,83 лв. за ДДС и 16,68. лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от Румънско бюро на автомобилни застрахователи от 26.04.2018 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника 0802-005110/2017 ведно с нотификация за извършено плащане. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 21.10.2016 във формата на полица BG/30/116002724275/24.10.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като на 22.06.2018 застрахователят е направил плащане в размер на 15 192,27 лв., 721,63 лв. за законна лихва, 426,14 лв. за ДДС и 20,24 лв. за законна лихва към ДДС, а на 19.09.2018 – плащане в размер на 10428,71 лв., 237,54 лв. за законна лихва, 302,81 лв. за ДДС и 6,90 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото е представено писмо от Румънско бюро на автомобилни застрахователи от 20.11.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ100003422. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 24.10.2016 във формата на полица BG/30/116002746512/04.11.2016;  между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, а на 04.04.2018 застрахователят е направил плащане в размер на 2368,96 лв., 164,51 лв. за законна лихва, 197,37 лв. за ДДС и 13,71 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото е представено писмо от Румънско бюро на автомобилни застрахователи от 20.12.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ ********* Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 13.12.2016 във формата на полица BG/30/116003163332/14.12.2016;  между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, а на 06.03.2018 застрахователят е направил плащане в размер на 7478,96 лв., 579,62 лв. за законна лихва, 396,57 лв. за ДДС и 30,73 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото е представено писмо от Румънско бюро на автомобилни застрахователи от 20.11.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника 0802-005443/2017. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 15.12.2016 във формата на полица BG/30/116003189970/19.12.2016  между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, а на 04.04.2018 застрахователят е направил плащане в размер на 5020,34 лв., 348,63. лв. за законна лихва, 259,06 лв. за ДДС и 17,99 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писма от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 10.08.2016 г. и 11.01.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ 10001354, нотификации за извършено плащане по щетата. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 09.07.2015 във формата на полица BG/30/115001807856/10.07.2015 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, като на 01.11.2016 застрахователят е направил плащане в размер на 3236,90 лв., 691,44 лв. за законна лихва, 158,42 лв. за ДДС и 33,84 лв. за законна лихва към ДДС, а на 20.02.2017 плащане в размер на 136,91 лв., 25,02 лв. за законна лихва, 27,38 лв. за ДДС и 5 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от Румънско бюро на автомобилни застрахователи от 10.05.2016 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ 10000957, нотификация за извършено плащане по щетата, в която като основание за плащане е посочено щетата с последните три цифри ZK-957. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 05.01.2016 във формата на полица BG/30/116000196185/06.01.2016;  между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, а на 07.07.2016 застрахователят е направил плащане в размер на 2391,86 лв., 588,66 лв. за законна лихва, 114,54 лв. за ДДС и 28,19 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от Румънско бюро на автомобилни застрахователи от 03.08.2016 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ 10001315, нотификация за извършено плащане по щетата, в която като основание за плащане е посочено щетата с последните три цифри ZK-1315. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 11.02.2016 във формата на полица BG/30/116000559350/12.02.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, а на 24.10.2016 застрахователят е направил плащане в размер на 4176,46 лв., 901,42 лв. за законна лихва, 136,38 лв. за ДДС и 29,43 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 11.10.2016 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ 10001345, нотификация за извършено плащане по щета. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 06.05.2015 във формата на полица BG/30/115001252706/07.05.2015;  между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, а на 28.12.2016 застрахователят е направил плащане в размер на 10610,38 лв., 2098,50 лв. за законна лихва, 322,71 лв. за ДДС и 63,83 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 14.09.2018 г. до ответника за плащане по щета с номер при ответника ЗКЗ 10002172, нотификация за извършено плащане по щетата. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 04.08.2015 във формата на полица BG/30/115002010169/06.08.2015; между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, а на 30.10.2018 застрахователят е направил плащане в размер на 19578,21 лв., 222,97 лв. за законна лихва, 1507,18 лв. за ДДС и 17,17 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото е представено писмо от кореспондент по щета Dekra от 18.04.2018 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника 0802-004537/2017. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 02.03.2016 във формата на полица BG/30/116000731986/03.03.2016  между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, а на 09.07.2018 застрахователят е направил плащане в размер на 3923,05 лв., 167,82 лв. за законна лихва, 84,06 лв. за ДДС и 3,60 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото е представени писмо от Румънско бюро на автомобилни застрахователи от 29.06.2018 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника 0802-005325/2017. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 29.12.2015 във формата на полица BG/30/115003192850/29.12.2015 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, а на 05.10.2018 застрахователят е направил плащане в размер на 2976,26 лв., 54,56 лв. за законна лихва, 595,25 лв. за ДДС и 10,91 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Recrex от 30.01.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ 10003131 и искане за теглене от банковата гаранция и уведомление за плащане. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 14.06.2016 във формата на полица BG/30/116001662072/15.06.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „А. ВД“ ЕООД, а на 25.10.2017 застрахователят е направил плащане в размер на 3889,93 лв., 444,10 лв. за законна лихва, 156,47 лв. за ДДС и 17,86 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 12.06.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника ЗКЗ 10002270, нотификация за извършено плащане по щетата, в която като основание за плащане е посочено съгласно приложен списък, в който е посочена щетата. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 27.01.2016 във формата на полица BG/30/116000426130/27.01.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „Т.И Р.“ ЕООД, а на 12.10.2018 застрахователят е направил плащане в размер на 1800,58 лв., 29,51 лв. за законна лихва, 149,62 лв. за ДДС и 2,45 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото са представени претенция за възстановяване от НББЗ до ответника от 23.10.2018 г. по щета с номер при ответника 0802-005246/2017, ведно с платежно нареждане. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 25.11.2016 във формата на полица BG/30/116003017228/26.11.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „Т.И Р.“ ЕООД, а на 16.11.2018 застрахователят е направил плащане в размер на 1394,68 лв., 9,30 лв. за законна лихва, 121,90 лв. за ДДС и 0,81 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото е представено писмо от Румънско бюро на автомобилни застрахователи от 26.09.2018 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника 0802-000658/2018. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 12.05.2016 във формата на полица BG/30/116001388805/13.05.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „Т.И Р.“ ЕООД, а на 09.11.2018 застрахователят е направил плащане в размер на 16955,23лв., 146 лв. за законна лихва, 528,86 лв. за ДДС и 4,55 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото е представено писмо от Bureau Сentral Francaise от 25.09.2018 г. до ответника за плащане по щета с номер 0802-000826/2018. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 31.01.2017 във формата на полица BG/30/117000415549/03.02.2017 между дружеството-ответник и застрахованото лице „Т.И Р.“ ЕООД, а на 13.11.2018 застрахователят е направил плащане в размер на 1190,12 лв., 8,93 лв. за законна лихва, 78,23 лв. за ДДС и 0,59 лв. за законна лихва към ДДС.

По делото е представено писмо от кореспондент по щета Dekra S.r.l. от 27.06.2017 г. до ответника за заплащане по щета с номер при ответника 0802-004352/2017 г. Съгласно приложение № 1 от застрахователя и изложеното в таблици № 1 и 4 от възложената по делото съдебно-счетоводна експертиза застраховка ГО е сключена на 03.04.2016 във формата на полица BG/30/116001026333/07.05.2016 между дружеството-ответник и застрахованото лице „Л-Т.-***“ ЕООД, а на 13.11.2017 застрахователят е направил плащане в размер на 8412,22 лв., 892,63 лв. за законна лихва, 265,37 лв. за ДДС и 28,16 лв. за законна лихва към ДДС.

Съгласно заключението на вещото лице П.Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че в периода от 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г. ответникът е сключил 26 257 броя застрахователни полици, за които при дължима вноска в размер на 10 лв. за всяка към ищеца, общо дължимите към последния суми са в размер на 262 570 лв.

Съгласно експертизата размерът на лихвата за забава, върху главница 262 570лв. за период от 11.12.2018г. (датата, на която е следвало да бъде преведена дължимата вноска за месец 10.2018г.) към Фонда за незастраховани МПС, до завеждане на исковата молба (27.12.2018г.) е 1 166,98лв.

Според вещото лице в счетоводството на ответника са осчетоводени 42 броя полици, по които са отразени 47 броя преписки по щети. По всички горепосочени 47 броя преписки по щети са предявени искове за заплащане на обезщетение. Левовата равностойност на извършените от ответника плащания за обезщетения и ДДС е 237 641,17лв. Размерът на лихвата за забава, изчислен върху всяко отделно плащане за период от дата на плащане до 10.12.2018г. е 24 884,08лв.

Вещото лице е заключило, че по счетоводна сметка „Разчети с презастраховател“ за период 01.01.2016г. - 30.11.2019г. по партидата на WILLIS RE (брокер по презастраховането), по подсметка 4831-010-005 “Гражданска отговорност на автомобилистите“ са осчетоводени начислени и заплатени премии към презастрахователи. Няма осчетоводени суми, които да представляват възстановени суми от презастрахователя във връзка с процесните събития. От осчетоводяванията по процесните полици е видно, че получените от ответника застрахователни премии са налични и не са възстановени на застраховано лице. От ответното дружество са пояснили, че не са получавали искане за възстановяване на премии по тези полици.

Съгласно заключението на вещото лице Д.В. по допуснатата съдебно-почеркова експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че подписът, положен от името наИ.И.А., в графа „Застрахован /подпис/”, на застрахователна полица № BG/30/115001795229, издадена от ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ ЕАД, на 08.07.2015 год., със валидност до 24:00 часа на 08.07.2016 год., на името наИ.И.А., не е положен от К.Н.З..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            С разпоредбата на чл.520 КЗ законодателят е въвел задължение за всички застрахователи със седалище в Република България и застрахователите от трета държава, регистрирали клон, по смисъла на чл.17 ТЗ в Републиката, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и/ или задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците или застраховка по раздел I от приложение № 1,  да правят вноски в Гаранционния фонд в размер и по начин, определени съгласно този кодекс.

          По делото ответникът не спори, че за процесния период от време не е изпълнил това задължение, произтичащо от закона, не оспорва и размера на същата, наличието на забава и размер на обезвредата за тази забава.

         Ето защо съдът приема за установени по основание и размер вземанията на ищеца, чието плащане дири в този процес.

         Тъй като съдът приема за установени тези вземания следва да разгледа своевременно въведеното от ответника правопогасително възражение за прихващане.

         В тежест на ищеца е да установи своето активно вземане - при пълно и главно доказване.

         Тезата на ответника е, че има вземане срещу ищеца, поради това, че е извършил плащания във връзка с настъпили застрахователни събития, на основание застрахователни договори, които са нищожни, поради липса на съгласие – основание за нищожност прогласено с нормата на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД.Твърди, че ищецът е този, който е следвало да понесе тегобата за заплащане на обезщетенията, които ответникът е платил, като основание за това дава разпоредбата на чл.519, ал.1,т.1, пр.2 КЗ и чл.288, ал.1,т.2 КЗ/отм./. Основание да дири плащане за заплатеното от него чуждо задължение дава разпоредбата на чл.499, ал.4 и 5 КЗ. С оглед последиците от нищожността, то задължението за заплащане на застрахователно обезщетение възниква за Гаранционния фонд и той следва да заплати обезщетение от Фонда.

         Конкретните проявни форми на това основание са сключени договори с починали лица, в качеството им на правни субекти, респективно в качеството им на представляващи търговски дружество, неподписани договори, за част от които е налице прогласена по съдебен път нищожност.

         По отношение на твърденията на ответника за нищожност на описаните сделки, в посочените проявни форми в отговора на исковата молба.

         Нищожност на застрахователния договор по чл.26, ал.2 ЗЗД – липса на съгласие, поради смърт на органния представител на страна, починал преди датата на сключване на договора.

         Безпротиворечиво се приема в теорията и практиката, че сделката представлява ЮФ с основен елемент волеиязвлението, респ. съгласието, на едно или няколко лица, насочено към определени правни последици.

         Застрахователният договор е сделка, представляваща двустранен договор и както при останалите договори  предпоставя за възникването си наличие в правния мир на две насрещни волеизявления, които се покриват, изходящи от правосубектни лица. Следователно, ако към датата на сключването на този договор, ФЛ, страна по него е починало,  договорът се явява нищожен, поради посоченото от ответника основание – липса на съгласие (чл. 26, ал. 2 пр.2 от ЗЗД). Спецификата на застрахователните правоотношения не изключват приложението на тази обща разпоредба, както и правото на застрахователя да се позове на тази форма на недействителност(ТР№ 1/18 г., т. 2а). Ето защо в тази хипотеза съдът приема за установена тезата на ответника, че застрахователният договор е нищожен.

           С оглед необходимостта на рационализация на търговския оборот и характерът на застрахователния договор като абсолютна търговска сделка, налага приложение на разпоредбата на чл.301 ТЗ, касаеща извършването на правни действия от търговците, при което хипотеза действия, извършени без представителна власт, с каквато разполага органият представител на дружеството, не води автоматично до нищожност на сключената сделка. За да настъпи тази нищожност следва да е налице противопоставяне от страна на търговеца, като при липса на такова противопоставяне, сделката го обвързва и поражда целените с нея правни последици.

Процесните застрахователни договори, сключени с дружества, чиито органни представители за починали преди датата на тяхното сключване, е хипотеза, която се родее с горния случай и това е така, тъй като полицата е подписана от трето за дружеството лице, което не разполага с необходимата представителна власт, но този факт не легитимира застрахователят да се позове на относителната недействителността на сделката (ТР№ 1/18 г., т. 2б). Периодът на липса на законен представител би имал значение само относно моментна на потвърждаване на действията без представителна власт, но не и относно приложимостта на посочената норма. Ето защо съдът не възприема тезата на ответника за нищожност на тези сделки, на посоченото основание. Следва да бъде отбелязано и това, че със смъртта на органния представител на търговеца, продължила за период повече от три месеца, води до прекратяване дейността на дружеството, но не и до заличаване на търговеца, тъй като този факт задължително се предшества от производство по ликвидация, в периода на което ликвидаторът осъществява функциите на управител на дружеството.

         Останалите посочени от ответника проявни форми на нищожност на договора, поради липса на съгласие, са обхванати от ТР№1/07.03.2019г. на ОС на ТК на ВКС.

          Неподписани договори.

         От ФЛ – страна по застрахователния договор – налице е висяща недействителност, която подлежи на саниране чрез потвърждаване на извършените от лицето без представителна власт действия, а при липса на ратификация – недействителността става окончателна, но на нея може да се позове единствено лице от името на което е сключен или универсалните му правоприемници. Следователно в разглежданата хипотеза застрахователят не е активно легитимиран да предяви иск за прогласяване недействителността на сключен без надлежна представителна власт, респ. извън пределите на учредената представителна власт за застрахования – ФЛ или ЮЛ, договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради това и предявеният установителен иск на застрахователя за прогласяване недействителността на сключения застрахователен договор поради липса на представителна власт за застрахования, се явява недопустим- т.2б от цитираното ТР.

 Съгласно ТР №1 от 07.03.2019г. по тълк.д.№1/2018г. на ОС на ТКВКС, не е налице нищожност на договора при неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици от този вид нищожност няма да настъпят и това е така, тъй като застрахователният договор е абсолютна търговска сделка, основавайки се на нормата на чл.343, ал.2 КЗ, дава основание да се приеме, че е налице хипотеза по чл.293, ал.4 ТЗ, в който смисъл е трайната съдебна практика. В настоящия случай, по виждане на състава тази постановка от ТР на касацията не може да намери приложение, тъй като по делото не са налични доказателства за спазване на правилото на чл.293, ал.4 ТЗ. Но сделката, макар и без задължителен реквизит от нейната форма за валидност, е породила своето действие и основание за това дава друга алинея на чл.293, ал.3 ТЗ, според която страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението. В настоящия случай застрахователят се позовава на нищожността едва след заплащане на застрахователното обезщетение, като по делото не са налични данни, че подобно възражение е направено при получаване на застрахователната премия или преди това. Ето защо, по виждане на състава, поради липса на оспорване на действителността на изявлението не е налице твърдяната от ответника нищожност на тази група договори.

         Нищожност поради липса на застрахователен интерес, което основание се извежда от това, че авторът на волеизявлението от името на застрахования е неизвестно лице, което не е индивидуализирано в противоречие с разпоредбата на чл.483, ал.1,т.1, пр.2 КЗ.

         Касае хипотеза на декларирани неверни данни относно самоличността на лицата по чл.477, ал.2 КЗ. Съгласно т.2в от цитираното по- горе ТР в сочената хипотеза – „..при невярно декларираните обстоятелства, за страните по застрахователния договор настъпват различни правни последици изрично уредени с чл.363 – 364 КЗ, но нито една няма за резултат прогласяване недействителността на договора, като най-тежка гражданскоправна санкция. Единствената възможност, която законодателят е създал в този случай, е за прекратяване на застрахователния договор при съответните условия. По силата на изрично разпореждане на закона застрахователят не би могъл да откаже нито плащане, нито да намали размера на застрахователното обезщетение, дори ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на застрахователното събитие. Следователно липсата на уредена в КЗ забрана за деклариране от застраховащия на неверни данни относно самоличността на лицата по чл.477, ал.2 КЗ, само по себе си изключва свързването му с общото основание за нищожност по чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, приложното поле на което е изключено и от специалното основание по чл.349, ал.2 КЗ, предвиждащо недействителност на застрахователен договор, сключен при липса на застрахователен интерес“.

         По твърденията на ответника за последиците на влязлото в сила решение, с което е прогласена нищожността на застрахователни договори.

         Съгласно разпоредбата на чл.297 ГПК съдът е длъжен да зачете СПН на влязлото в сила решение. Силата на пресъдено нещо на съдебното решение обвързва срещупоставените страни, универсалните им правоприемници, както и частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след предявяването на иска. По отношение на ответника - тъй като не е бил страна по делото, нито правоприемник на такава, е съобразен с формираната съдебна практика, приема, че влязлото в сила решение следва да бъде зачетено и по отношение на онези трети лица, които не са били страни в преюдициалното производство и не са обвързани от силата на пресъдено нещо с постановеното решение, но то може да им бъде противопоставено, тъй като те не заявяват собствени права към спорното право, предмет на този спор.Гаранционният фонд не е бил страна в проведеното производство,  с решение по което застрахователните договори са прогласени за нищожни, не се явява правоприемник на никоя от страните по него, а и правата, които защитава в процеса са собствените му.Този подход е свързан със защита на третите лица от един със защита на третите лица от един симулативен процес, чрез ограничаване на СПН със субективни предели, да ограничи злепоставянето на третите лица от последиците от процес, в който не са участвали или по който е постановено неправилно решение, или решението е резултат от симулиран процес.

         Ето защо настоящият състав приема, че ответникът не е обвързан от СПН на постановеното решение от гражданския съд, с което застрахователният договор, основание за ангажиране на имуществената отговорност на ищеца, е бил прогласен като нищожен.Действително нищожността се изразява в пълната невъзможност сделката да произведе целения с нея правен резултат и всяко заинтересовано лице може да се позове на тази нищожност, но позоваването на нищожността не е идентично със субективните предели на СПН, в чийто обхват не попада ответникът. В този смисъл и т.4 на ТР №1 от 07.03.2019г. по тълк.д.№1/2018г. на ОС на ТК на ВКС.

         По отношение на това легитимиран ли е ответникът да дири от настоящия ищец възстановяване на платено застрахователно обезщетение по гореописаните полици.

         В настоящия случай между страните в процесуалната връзка не е съществувал спор относно задължението за заплащане на обезщетение на пострадалите лица. Спорът е възникнал след настъпване на тези факти. Следва изрично да бъде отбелязано, че уредбата на чл.29 от Правилника предполага валиден застрахователен договор, по който е извършено плащане от застрахователя, но това плащане е извършено без да е налице основание по договорната му връзка със застрахованото лице. Предпоставките са две- валиден застрахователен договор и извършено плащане на обезщетение, което не се дължи по договора за застраховка.

            По делото не е установено, че за понесените вреди отговорността е на Фонда. Не може да се приеме, че прогласяването на договора за застраховка за нищожен има за непосредствена и пряка последица ангажиране на отговорността на фонда и това е така, тъй като предпоставките за ангажиране на отговорността му, на основание чл.288, ал.1,т.2, б.“А КЗ(отм.), действал към момента на настъпване на застрахователното събитие не са били налице. Към момента на настъпване на застрахователното събитие ищецът не е имал съмнение, че обвързващият го със застрахованото лице договор е нищожен. Едва след получаване на претенция за заплащане на дължимата обезвреда, в рамките на уговорената застрахователна сума, е проведено производството, приключило с постановеното решение, с което договорът е обявен за нищожен. Посочените от ищеца факти не се субсумират от нормата на чл.29, ал.2 ПУДГФ, идентично с нормата на чл.273, ал.4 КЗ(отм.), респективно чл.499, ал.4 и 5 от  Кодекс за застраховането (ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.), в сила от 1.01.2016г., според която нормативна уредба е налице разграничение според това дали застрахователното събитие е настъпило в Република България или в друга държава и плащането е извършено по реда на системата "Зелена карта".   

           Основната теза на ответника е, че поради нищожност на застрахователните договори отговорността на ответника не може да бъде ангажирана и е налице хипотеза, в която задължено лице за заплащане на обезщетението е ищеца по делото, тъй като отговорността на водача не е била застрахована. В настоящия процес не е установено, че процесните застраховки за нищожни, на основание порок , който води до изначална нищожност и невъзможност сделката да породи целените с нея правни последици. Дори и да се приеме, че нищожността е прогласена по съдебен ред, както е посочено и по- горе, съдебните решения са непротивопоставими на Фонда. В настоящия случай и в рамките на този процес твърдяната нищожност не е установено като преюдициален факт. Но дори да се приеме, че сделките са нищожни, то това отново не би довело да дължимост на претендираното регресно вземане от страна на ответника, тъй като съобразно законовия текст както по отменения КЗ, така е по действащия се съдържа необходима предпоставка за неговото възникване, а именно да е възникнал спор между Гаранционния фонд и застрахователя относно това кой следва да обезщети увреденото лице. В настоящия случай ответникът е направи опит за повдигне такъв спор с отправеното си извънсъдебно изявление за прихващане, но този спор се явява последващ към момента на изплащане на обезщетението. Ето защо в полза на ответника не е възникнало претендираното регресно вземане срещу ищеца. Следва да се добави и това, че ако ищецът поддържа, че е платил обезщетението въз основа на нищожен застрахователен договор, то той разполага с възможност по общия ред (чл. 55, ал. 1 ЗЗД) да иска обратно платеното от лицето, което го е получило без основание. Следователно, възражението за прихващане  е изцяло неоснователно. В този смисъл е постановеното решение  № 2581 от 07.11.2018г. по т.д. № 4291/2018 г. на Апелативен съд – София, което настоящият състав изцяло споделя.

             Поради извод за липса на насрещно вземане на ответника не е налице основание за компенсация, поради което предявеният от ищеца иск следва да бъде уважен в размера, посочен от ССчЕ.

По разноските.

Същите следва да бъдат разпределени на база нормата на чл.78, ал.1 ГПК.

Ищецът е представи списък по чл.80 ГПК, в който е включена заплатена от страна държавна такса от 10 253,13лева; заплатен депозит за експертиза в размер на 400лв и адвокатско възнаграждение в размер на 8 164,80лева, за което по делото не са налично доказателства, че е платено. Следователно, дължимите от ответника на ищеца разноски са в общ размер на 10 653,13лева, а съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, дължимият от ответника размера на разноските, съобразно уважената част от иска е сумата от 10652,57лева.

При изложеното съдът

 

Р       Е       Ш       И   :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.520 КЗ, З. „Д.И З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, „********да заплати на Г. Ф.***, сумата от 262 570лева (двеста шестдесет и две хиляди петстотин и седемдесет лева), представляваща неиздължена вноска от страна на застрахователя за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за месец октомври 2018 година, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.12.2018 година до окончателното заплащане на сумата и на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забавеното и плащане за периода  от 11.12.2018 година до 26.12.2018 година в размер на 1 166, 98 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 1 180,79 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, З. „Д.И З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, „********да заплати на Г. Ф. ***, разноски по водене на делото в размер на 10652,57лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                         СЪДИЯ: