РЕШЕНИЕ
№2424
гр.
Пловдив, 21 ноември, 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI състав, в
открито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно - наказателно дело № 2355 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности“, чрез процесуалния
представител юрисконсулт К., обжалва Решение № 95 от 21.06.2019 г., постановено
по АНД № 132/2019 г. по описа на Районен съд Асеновград. С обжалваното решение
е отменено Наказателно постановление № 395109-F401036
от 08.01.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с
което на В.И.К. е било наложена административно наказание глоба от 100 лева за
нарушение по чл.185, ал.3 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се сочи, че неправилно
Районният съд е счел, че са допуснати процесуални нарушения, накърнили правото
на защита на нарушителя и неправилно е приел като приложима разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Изложени са подробни съображения относно характера на
установеното нарушение и липсата на основания за определянето му като маловажен
случай. Прави се искане за отмяна на решението на Асеновградския съд и
потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание, касационният
жалбоподател, редовно призован, не е изпратил представител.
Ответникът
по касационната жалба В.К., чрез пълномощник адв.Ножаров, е депозирала отговор
на жалбата с молба решението на Районен съд Асеновград да бъде оставено в сила
като обосновано и законосъобразно. Изложени са подробни съображения, като в
съдебно заседание, редовно призована, К. не се е явила и не е изпратила
представител.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор
Вълев, изразява становище за основателност на жалбата и моли същата да се
уважи.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Асеновград, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря.
На базата на установените факти,
първоинстанционният съдът е направил извод относно наличието на съществено
според него нарушение на процесуалните правила, изразило се в липса на
задължителен елемент от съдържанието на наказателното постановление по чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, доколкото, при квалифициране на установеното поведение,
била посочена единствено разпоредбата н чл.185, ал.3 от ЗДДС, без препращане
към ал.1 на чл.185 от ЗДДС, респективно без посочване на нормите на чл.118,
ал.1 от ЗДДС и чл.25 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, които според съда
биха дали пълнота при описанието на елементите от обективната страна на състава
на нарушението.
Касационната
съдебна инстанция не намира за правилно посоченото от Районния съд, че с
посочване само на разпоредбата на чл.185, ал.3 от ЗДДС в наказателното
постановление на практика е било компрометирано правото на жалбоподателя да
разбере административното обвинение в пълен обем. Видно е, че в текстовата част
на наказателното постановление е налице достатъчно подробно описание на
фактическите действия/бездействия на нарушителя, като изрично е отразено, че по
този начин е осъществен състава на чл.185, ал.3 от ЗДДС. Посочената разпоредба
гласи, че в случаите по ал.1 физическото лице, което фактически е било
длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде
такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Следователно, законовата
норма, която е посочена, съдържа както хипотезата, така и санкцията за
осъщественото нарушение, като в тази връзка и независимо от това, че не е
посочена във връзка с нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, то очевидно е, че самият
текст на разпоредбата на ал.3 препраща именно към случаите, описани по ал.1,
поради което и не е налице неяснота относно елементите от обективната страна на
нарушението, като за нарушителя, видно и от приложените по акта обяснения, и от
съдържанието на жалбата пред Районния съд, не е съществувала неяснота за какво
именно нарушение се ангажирана административно-наказателната й отговорност и
въз основа на кой точно нормативен акт. Ето защо и липсва твърдяното от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение.
Настоящият
съд обаче счита, че крайният извод на Районния съд за отмяна на наказателното
постановление се явява правилен, като в тази насока споделя становището му
относно наличието в конкретната хипотеза на маловажен случай на административно
нарушение, като счита, че преценката на съда, постановил обжалваното решение, в
този смисъл е законосъобразно и обосновано направена. Споделят се изводите на
първоинстанционния съд, че комплексът от установените от него обстоятелства –
обремененото психологическо състояние на нарушителя, за което са събрани
доказателства, включително и показанията на актосъставителя, както и вида на
нерегистрираната продажба, липсата на данни за извършени други нарушения на
фискалната дисциплина, водят до заключението за несъразмерна тежест и на
най-лекото предвидено административно наказание. Допълнително в тази насока
следва се посочи и изричното отразяване в акта и наказателното постановление на
обстоятелството, че нарушението е за първи път. Поради това и независимо от
това, че нарушенията от посочения вид действително се отнасят до нарушаване на
данъчната дисциплина и водят до засягане възможността за проследяване на
оборота в конкретния търговски обект, фактът, че се касае до такова по вид
нарушение не изключва автоматично възможността за приложение института на
маловажния случай по чл.28 от ЗАНН, при условие, че са налице обстоятелства от
типа на посочените по-горе, които определят нарушението като маловажен случай.
Възраженията на касационния жалбоподател,
свързани със съдържанието на протокола от осъществената проверка досежно
установената касова разлика, коментирани в насока на това, че същите доказвали,
че процесното нарушение не било единичен случай, не могат да бъдат взети
предвид като основателни. На първо място, защото, както се посочи, в самото
наказателно постановление е удостоверено обстоятелството, че нарушението е за
първи път и то се отнася именно до неиздаване на фискална касова бележка за
сумата от 0,24 лева и на второ място - видно от отразяването в цитирания от
жалбоподателя протокол от проверката, в същия е изрично записано като
установено от проверяващите служители на НАП, че констатираната касова разлика
произтича не само от неотчетена продажба, но и от декларираните от служителя
начални средства при започване на работа в обекта за деня. Поради това и
изводите, че посочената разлика в касовата наличност изцяло се дължи на
осъществени нарушения, свързани с неотчитане на продажби, се явяват
необосновани.
Ето
защо и доколкото проверката относно това дали е следвало да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е такава относно законосъобразността на
наказателното постановление, като е достигнал до извод за неправилно приложение
на материалния закон от издателя на наказателното постановление, Районният съд
е издал законосъобразен съдебен акт.
При извършената проверка от страна на
настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и
касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на
Районния съд да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95 от 21.06.2019 г., постановено по АНД № 132/2019 г. на Районен съд – Асеновград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.