Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично
съдебно заседание на двадесет
и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Георгиева, като
разгледа гр. д. № 1142 по описа на
ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане иск с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
139 вр. чл.149 и чл. 150 ЗЕ.
Ищецът „Топлофикация-Враца“
ЕАД гр. Враца e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С.Б.Г.
за сумите от 85,60 лв. незаплатени суми за извършена услуга дялово
разпределение за периода от за периода 01.01.2008 г. - 30.04.2008 г. - 10,00 лв., за периода 01.05.2008 г. -
30.04.2009 г. -6,00 лв., за периода 01.05.2009 г. - 30.04.2010 г. -6,00 лв., за
периода 01.05.2010 г. - 30.04.2011 г. -6,00 лв.,за периода 01.05.2011 г. -
30.04.2012 г. -7,20 лв.,за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. -7,20 лв.,за
периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. -7,20 лв.за периода 01.05.2014 г. -
30.04.2015 г. -7,20 лв.за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. -7,20 лв.за
периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. -7,20 лв..за периода 01.05.2017 г. -
30.04.2018 г. - 7,20 лв.за периода
01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. -7,20 лв., за жилище в гр. ***, ж.к. „***“ бл. **,
вх.**, ет. **, ап.** както и разноските по делото – 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 25,00 лв. държавна такса.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен
иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди да е доставил топлинна енергия през периода от 01.01.2008 г. до
30.04.2019 г. в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, собственост
на ответника /ап. 6/, а именно: гр**, ж.к. „**“ № ** вх. ** Сочи се, че
разпределението на потребяваната топлинна енергия съгласно чл. 139 ЗЕ се
извършва по системата за дялово разпределение. Моли съда да установи вземането
така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответникът оспорва предявените искове както по отношение на
тяхната допустимост, така и по отношение на тяхната основателност. Сочи, че не
са представени надлежни счетоводни документи за претендираното вземане. Оспорва
обвързаността на страните от представените по делото Общи условия, като твърди,
че същите съдържат нищожни клаузи поради тяхната неравноправност, от една
страна, и не са представени доказателства да приети по надлежния ред, от друга
страна. Счита, че между страните не е съществувало облигационно правоотношение
в процесния период. Прави изрично възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните вземания, предявени за период преди повече от три
годни от завеждане на ч. гр. дело № 4987/2019 г. по описа на РС Враца. Моли
производството по делото да бъде прекратено, алтернативно – исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 4987/2019 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VI състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество заявление против ответника, е издадена Заповед № 3012/16.12.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 85,60 лв. незаплатени суми за
извършена услуга дялово разпределение за периода от за периода 01.01.2008 г. -
30.04.2008 г. - 10,00 лв., за
периода 01.05.2008 г. - 30.04.2009 г. -6,00 лв., за периода 01.05.2009 г. -
30.04.2010 г. -6,00 лв., за периода 01.05.2010 г. - 30.04.2011 г. -6,00 лв.,за
периода 01.05.2011 г. - 30.04.2012 г. -7,20 лв.,за периода 01.05.2012 г. -
30.04.2013 г. -7,20 лв.,за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. -7,20 лв.за
периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. -7,20 лв.за периода 01.05.2015 г. -
30.04.2016 г. -7,20 лв.за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. -7,20 лв..за
периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 7,20
лв.за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. -7,20 лв., за жилище в гр. **, ж.к.
„**“ бл**, вх**, ет. **, ап.**, както и разноските по делото – 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лв. държавна такса.
По
делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца, от чиито
заключителни разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.
По
делото е приет договор от 28.02.2008 г., сключен между „Топлофикация - Враца“ ЕАД
и „Техем Сървисис“ ЕООД. Предмет на договора е регламентираното задължение на
търговеца да извършва услугата дялово разпределение в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. Враца. Приложен към договора е и
приет ценоразпис и начин на заплащане. Приети по делото са и 11 броя анекси към
договора, уреждащи цената на услугата в периода за периода от 01.05.2009 г. до
30.04.2020 г.
По
делото е приета и справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника,
издадена от ищцовото дружество. Дължимите суми, посочени в справката,
съответстват на размера на исковата претенция – 85,60 лева.
За
установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, представлява жилище с адрес гр. **,
ж.к. „**“ № **, вх.**, ап. **. Сградата е в режим на етажна собственост и в нея
е изпълнена сградна инсталация за отопление и битово горещо водоснабдяване.
Захранването с топлинна енергия се осъществява от абонатна станция № 299.
Посочено е, че за процесния период и за процесния имот „Топлофикация - Враца“
ЕАД е заплатило на „Техем Сървисис“ ЕООД сумата от 85,60 лева за извършена
услуга дялово разпределение, която сума не е погасена от ответника.
Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и
ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че през
исковия период ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим
имот; 4. начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление
на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация; 5. количеството и стойността на потребената от ответника
топлоенергия през исковия период.
През
процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е
намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в
чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети
от собствеността в сградата – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за
клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл.
153, ал. 3 ЗЕ/.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Враца“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. Враца, които се изготвят от „Топлофикация- Враца“ ЕАД и
се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Ищецът е представил доказателства за извършеното
публикуване на процесните общи условия през 2008 г. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ.
С
Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по
Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, е извършено нормативното
тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на ползване. С т. 1 от цитираното ТР окончателно се
очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, но само когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие.
По делото не са представени
доказателства, установяващи, че ответникът е потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ в процесния период и дължи заплащането на цената за извършена
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия. Ищецът не доказа наличието
нито на вещно, нито на облигационно право на ползване на процесния имот от
ответника, въпреки че съдът изрично му е указал с изготвения доклад по делото,
че не сочи доказателства за установяването на този факт.
Поради недоказаност на
един от елементите от фактическия състав на спорното право, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неосновтелност на главния иск, поради което като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
съдебно-деловодни разноски възниква за ответника. Не са налице доказателства
същият да е сторил такива, поради което не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
„Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК ********* против С.Б.Г., ЕГН: ********** иск с правно
основание по чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за сумата от 85,60 лв., представляваща цена за
заплатена от ищеца услуга дялово разпределение на топлинна енергия за имота на
адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № **, вх. **, ап. ** в периода от 01.01.2008 г. до
30.04.2019 г., за която сума е издадена Заповед № 3012/16.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4987/2019 г. по
описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: