№ 694
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001000142 по описа за 2021 година
С решение № 1277 от 02.09.2020г., постановено по т.дело № 1706/ 2019г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, шести -5 състав ЗК „Уника“ АД, ЕИК ********* със седалище
в гр.София е осъдено да заплати на ЕТ „ В.- С. К.“ със седалище и адрес на управление
гр.***, ул. „***“ №47 сумата от 16 000лв. частично предявен иск от пълния претендиран
размер 167 694,87лв. по щета 18530740001 и сумата от 9001лв. частично предявен иск от
пълния претендиран размер от 80 282,50лв. по щета №18530740003 - застрахователни
обезщетения по застрахователна полица № 18074530002 от 12.06.2018г. за настъпили
застрахователни събития, съответно на 26-29.06.2018г. и на 13.07.2018г. – буря и пороен
дъжд на територията на гр.Първомай и с.Бяла река,при което били причинени вреди на
разположените в населените места насаждения от тютюн, ведно със законната лихва върху
всяка от главниците,считано от датата на подаване на исковата молба-27.08.2019г.. до
окончателното плащане на същите.
С решение №260299 от 06.11.2020г., постановено по т.д.№ 1706/2019г. в производство
по реда на чл.250 от ГПК е оставена без уважение молба вх.№ 263938/24.09.2020г. на С. Я.
К., действаща като ЕТ „ В.- С. К.“ за допълване на постановеното по делото решение.
В законоустановения срок ищцата С. Я. К., действаща като ЕТ „В.- С. К.“ е подала
въззивна жалба против решението, постановено в производството по чл.250 от ГПК, с което
е отказано да бъде допълнено основното решение по делото като съдът се произнесе не по
заявените искове като частични, а така както са увеличени в последното открито заседание
1
по делото. Посочва се, че увеличението е допуснато от съда, а ищцата е внесла дължимата за
същото държавна такса. Предвид на това обстоятелство страната счита, че съдът е бил
длъжен да се произнесе по иска,така както е изменен по реда на чл.214 от ГПК. Моли се
въззивният съд да се произнесе по исковете с направеното увеличение, а ако бъде
преценено, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение то
се иска решението да бъде отменено и делото на бъде върнато на СГС да се произнесе по
същество по увеличените искове с направеното изменение по реда на чл.214 от ГПК.
ЗК „Уника“ АД обжалва първоначалното решение с искане да бъде отменено и
въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.
Правят се оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон. Първото
оплакване е свързано с родовата подсъдност на обективно съединените искове. Изтъква се,
че предвид техния размер делото е било подсъдно като първа инстанция на районния съд.
След като е било разгледано от родово некомпетентен съд,то и решението било
недопустимо.
На следващо място се поддържа,че неправилно е приложен материалният закон -
нормите на Кодекса за застраховането. Според този жалбоподател, към датата на
настъпване на застрахователното събитие договорът за застраховка все още не е влязъл в
сила, тъй като в същия е уговорено, че това става с плащане на застрахователната премия.
Нямало уговорка тази премия да се дължи при условията на разсрочено плащане, поради
което и било необходимо да бъде внесен пълният и размер. Макар земеделският
производител да е изпълнил своето задължение за заплащане на 35% от размера на
премията, ДФ“Земеделие“ е изпълнил своята част от задължението след датата на събитието
и поради това към момента на твърдените застрахователни събития застрахователното
правоотношение все още не е възникнало. Счита също, че ищцата не е активно
легитимирана да предяви иска, тъй като полицата е сключена в полза на трето лице –ДФ „
Земеделие“ и само това ползващо лице може да претендира изплащането на обезщетението.
Друго обстоятелство, което следвало да обуслови отхвърлянето на иска според този
жалбоподател, е липсата на доказателства за притежание на правото на собственост върху
земята, респ.земеделската продукция.
В срока по чл.263 от ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби. Всяка от
страните оспорва жалбата на насрещната страна.
Третото лице- помагач на страната на ищцата не е подало отговор на жалбите. Не
изпраща представител в проведеното открито заседание и не представя писмена защита
В съдебно заседание и в депозираните писмени защити страните поддържат
становищата си. Претендират разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
2
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая първоначалното решение е валидно- постановено е от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната писмена форма и е
подписано.
Неоснователни са оплакванията, че актът е недопустим поради обстоятелството, че
исковете, така както са предявени, са подсъдни като първа инстанция на районния съд.
Съгласно изричната норма на чл.270, ал.4 от ГПК решението на окръжния съд не може да
бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд. Освен това
към настоящия момент исковете са увеличени до 242450лв., което обуславя родовата
подсъдност на окръжния/ в случая градския/ съд.
Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на решението настоящата
инстанция намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 405 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата С. Я. К., действаща като ЕТ „В.- С. К.“ е предявила два частични иска за
заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно
събитие- проливен дъжд, нанесло щети на земеделски култури – тютюн по образувани от
застрахователя щети с № 18530740001 и № 18530740003 през 2018г.. Исковете се основават
на сключен между нея и ответното дружество ЗК „Уника“ АД застрахователен договор,
обективиран в полица №18074530002 от 12.06.2018г. Посочено е, че договорът е сключен
след като ищцата в качеството й на земеделски производител е кандидатствала и е била
одобрена да получи държавна помощ по програма за подпомагане на земеделските стопани
чрез съфинасиране на застраховки върху земеделските култури. След запознаване с
указанията за прилагане на схема за държавна помощ „Помощ за съфинансиране на
застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“ ищцата избрала
ответника от предоставения й списък с дружества, които имат сключен от своя страна
договор с фонда. Заплатени били 35% от застрахователната премия, а останалите 65% били
дължими от ЗФ „Земеделие“ след подписване на договор между тях. Този договор е сключен
на 09.07.2018г.
На 26-29 юни и 13 юли 2018г. в района на гр.Първомай паднали повсеместни валежи
от дъжд, които увредили посевите. Ищцата уведомила ответника за събитието, образувани
били две щети, но в последствие получила отказ за изплащане на обезщетение. Отказът бил
мотивиран с обстоятелството, че фондът е платил своята част от премията на 20.07.2018г.
Проведени били множество разговори, стигнало се до намеса на КФН, но позицията на
дружеството останала непроменена и това обусловило необходимостта застрахованата да
търси правата си по съдебен ред.
Първоначално искът е бил предявен като частичен –за сумата от общо 25 001лв. като
3
в съдебно заседание, проведено на 30.01.2020г. претенциите са разграничени по щети- по
щета № 18530740001 е 16 000лв., по щета № 18530740003- 9001. На 09.07.2020г. съдът е
допуснал увеличение на исковете като общата претендирана сума е в размер на 242 450лв.
Не е посочено с колко се увеличава всеки един от частичните искове.
С подадения отговор на исковата молба ЗК „Уника“ АД оспорва предявените искове.
Заявява, че към датите на посочените застрахователни събития не е имало валидно
застрахователно правоотношение, тъй като застраховката влиза в сила от 24 часа на датата
на постъпване на дължимата застрахователна премия и приключва в края на обичаното
време за прибиране на реколтата. На 13.06.2018г. били заплатени само 35% от премията като
не било договорено разсрочено плащане на същата. Останалата част от премията в размер
на 16 567,20лв. била платена от ДФ „Земеделие“ едва на 20.07.2018г.,т.е след датите на
застрахователните събития.
На следващо място се оспорва настъпването на застрахователното събитие по щета
№18530740001 за периода 26-29 юни 2018г., тъй като не било представено никакво
доказателство,че на посочените дати и място е имало валежи и градушка. Нещо повече-
два от парцелите, намиращи се в с.Бяла река били декларирани като увредени два пъти. На
следващо място се оспорва размера на вредите, тъй като нямало писмени доказателства,
които да установят стойността на увредения тютюн. Записаната в огледния протокол сума
била провизорна и била изчислена на база увредения процент продукция спрямо
застрахователната сума.
Един от парцелите бил деклариран с по-малка площ и за разликата между
декларираната и реалната такава не следвало да се изплаща обезщетение.
Направено е и възражение,че ищцата не е материалноправно легитимирана да предяви
иска, тъй като в полицата е посочено,че същата се сключва в полза на трето лице-ДФ
„Земеделие“ и само този субект можел да предяви претенции за заплащане на
застрахователното обезщетение.
Нямало доказателства и за това, че С. Я. К. е собственик на земята и насажденията или
за правното основание,на което ползва земята.
С допълнителната искова молба ищцата застъпва становището, че застрахователната
премия е била дължима на вноски от два различни субекта и в два различни момента.
Застрахователната полица следвало да е валидна след заплащане на първата вноска.
По отношение на твърдението, че застраховката е сключена в полза на ДФ
„Земеделие“, се посочва, че тази клауза противоречи на споразумението между фонда и
земеделския производител и съдът следва да вземе предвид посоченото в това
споразумение.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържа становището, че полицата
влиза в сила след изплащането на пълната стойност на застрахователната премия и че не е
уговорено разсрочено изплащане на същата. Изложени са и допълнителни доводи относно
понятието „неблагоприятно климатично събитие“, като се поддържа, че няма такова
4
увреждане на посевите, което да подлежи на обезщетяване.
По делото е постъпило становище от привлечения като подпомагаща страна на
ищцата ДФ „Земеделие“. В същото се заявява,че предявените искове са основателни.
Позовава се на сключеното между застрахователя и ДФ „Земеделие“споразумение, което
задължава ответника да сключи застрахователен договор със земеделския стопанин по
съответните рискове, при настъпването на които може да бъде унищожена земеделска
култура и респ. да изплати застрахователно обезщетение.
По така предявените искове градският съд е постановил решение, с което е приел, че
предявените от С. Я. К., действаща като ЕТ „ В.- С. К.“ искове са основателни като е уважил
същите в първоначално предявените частични размери без да обсъжда направеното и
допуснато от него увеличение на исковете.
С молба от 24.09.2020г., подадена в срока по чл.250 от ГПК ищцата е поискала
решението да бъде допълнено като съдът се произнесе по исковете така, както е допуснато
увеличението в последното открито съдебно заседание по делото. .
На 06.11.2020г. е постановено решение №260299,с което е прието, че и в мотивите и в
диспозитива на решението съдът се е произнесъл по предявените частични искове. Посочено
е, че сумите възприети като пълния предявен размер на исковете съдебният състав бил
съобразил с установените стойности на вредите, покрити от застрахователния риск,
съобразно изложеното в заключението на вещото лице по изслушаната съдебно –
агрономическа експертиза и в какъвто смисъл ищецът е заявил искането си в съдебното
заседание.
По отношение на същността на спора – дали са налице предпоставките за присъждане
в полза на ищцата на застрахователно обезщетение и в какъв размер, съдът намира
следното :
Искът е правно основание чл.405,ал.1 от КЗ. За да бъде уважен същият е необходимо
да се установи наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между
страните в процеса, настъпило събитие, покрито от застрахователния договор и отказ от
изплащане на обезщетение от страна застрахователя.
По делото не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
между ЗК „Уника“ АД и С. Я. К., действаща като ЕТ „В.- С. К.“ с полица №18074530002 е
сключен договор за имуществено застраховане на земеделски култури, клауза „Тютюн“
съгласно приложимите Общи условия на дружеството от 04.11.2010г. Покритите рискове са:
Градушка;Буря; Проливен дъжд; Пожар на корен; Киша съгласно клаузата. Полицата е
издадена на 12.06.2018г. Застраховани са площи от 849,60 дка тютюн при застрахователна
сума от 500лв. на дка или- 424 800лв.
Срокът на застраховката е уговорен по следния начин: от 24 часа на датата на
постъпване на дължимата застрахователна премия по банкова сметка на застрахователя до
края на обичайното време за прибиране на реколтата.
Договорът е сключен в полза на Държавен фонд „Земеделие“ по схема за държавна
5
помощ за съфинасиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска
продукция чрез предоставяне на субсидия, представляваща 65% от застрахователната
премия по сключена застрахователна полица съгласно удостоверение, издадено от ДФ
„Земеделие“. Уговорено, че застрахованият земеделски производител следва да заплати 35%
от премията в размер на 8920,80лв. и целия дължим данък съгласно ЗДЗП-509,76лв..
Посочено е, че останалата част от премията- 65% или 16567,20лв. ще бъде заплатена
от ДФ „Земеделие“ в срок от 10 дни от подписване на договор на ДФ „Земеделие“ със
земеделския производител.
По делото няма спор, че ищцата е заплатила своята част от премията на 13.06.2018г.
Видно от споразумение, сключено на 10.04.2018г. между Фонда и застрахователя, ЗК
„Уника“ АД се е съгласило да сключва застрахователни договори със земеделски
стопани, които са включени в схемата за държавна помощ, осъществявана от ДФ
„Земеделие“ с цел насърчаване на малки и средни предприятия, земеделски стопани,
отглеждащи плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн за доброволно
застраховане на селскостопанска продукция срещу неблагоприятно климатично събитие,
което може да бъде приравнено на природно бедствие и други неблагоприятни събития,
посредством частично компенсиране на разходите за сключване на застрахователна полица.
Фондът е поел задължение да издава удостоверение за одобрение на съответния
земеделски стопанин, въз основа на което той да сключи застрахователен договор и след
като същият вече е сключен, на база договор с подпомагания производител да изплати 65%
от застрахователната премия по банковата сметка на застрахователната компания в срок до
10 дни. Застрахователят от своя страна е поел задължение да сключва застраховки със
земеделски стопани, на които е издадено удостоверение, че са одобрени за подпомагане по
тази програма.
По делото са представени утвърдени от председателя на УС на ДФ „Земеделие“ въз
основа на решение на УС по протокол № 113/12.03.2018 г. Указания за прилагане на Схема
за държавна помощ „Държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при
застраховане на селскостопанската продукция“. В същите е разписана процедурата по
отпускане на помощта, която включва предварително одобрение на бенефициентите и
съответните подлежащи на застраховане по схемата обработваеми от тях селскостопански
площи, издаване на удостоверение за одобрение, сключване на застрахователен договор въз
основа на удостоверението и заплащане на дължимата от земеделския производител част от
схемата, представяне на доказателствата за сключването на договора и плащането на
премията пред ДФ Земеделие, сключване на договора за отпускане на помощта между
Фонда и бенефициента и реалното отпускане на помощта чрез плащане по сметка на
застрахователя на съфинансираната от Фонда част от премията.
От приложеното удостоверение от 06.06.2018г. с № УИН 16/184264/0141166 се
установява, че ищцата е одобрена като бенефициент по схемата за отпускане на държавна
помощ по конкретната програма.
6
По делото са представени две писма представено от НИМХ, Филиал Пловдив. От
първото от тях се установява, че на 13.07.2018г. в района на с.Бяла река в интервала между
15.00ч. и 18.00ч. са се създали условия за развитие на мощна купесто-дъждовна облачност,
краткотрайни и на места интензивни валежи от дъжд, придружени от гръмотевична буря и
градушка. От второто удостоверение изх.№ ОД-03-297-1 от 09.07.2018г. става ясно, че в
периода 26.06.2018г.-29.06.2018г. под влияние на преминаващ дълбок средиземноморски
циклон падат повсеместни валежи от дъжд, на места интензивни като измереното
количество валеж е 100,7 литра на кв.м.
От приложените констативни протоколи, съставени от застрахователя е видно, че след
първоначалния оглед от 02.07.2018г. е взето решение да бъдат направени снимки с дрон.
Това е станало на 06.07.2018г., когато е съставен нарочен протокол, а на 17.07.2018г. на
база на направените снимки са описани пораженията върху застрахованите от ищцата
насаждения. Това е станало в два констативни протокола /по всяка една от образуваните
щети/, които са подписани от представител на застрахователя и на застрахования.
В протокола по щета № 18530740001 са описани площи в общ размер от 849,80 дка,
от които увредени са 493,9 дка. За всеки един от имотите е посочен процента на увреждане.
С този протокол са оценени щетите,получени в резултат на валежите в периода 26 -
29.06.2018г.
В протокола за увредени площи по щета № 18530740003 като увредени всички
описани площи от 198,90 дка като процентът на увредата е 85. Той са отнася до щетите,
настъпили в резултат на валежите от 13.07.2018г.
При сравняване на описаните в двата протокола масиви съдът установи, че имоти с
номера 07675-160-1-1 и 07675-465-1-1 са описани в двата протокола, като в този, касаещ
щетите от 26.29.06.2018г. е посочено, че само засегнати само по 10 дка от всеки от двата
имота. В протокола за вредите от 13.07.2018г. е посочено, че цялата площ на тези имоти е
засегната от събитието на 85%.
Изчисленото обезщетение по щета № 18530740001 е в размер на 167 694,87лв., а по
щета 18530740003 80 232,50лв.
Пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно - агрономическа
експертиза, която е изготвена след като вещото лице се е запознало освен с матиралите по
делото и направените от дрон снимки на засегнатите площи. От същото се установява, че
тютюневите насаждения са получили около 3 пъти повече вода от необходимото и това е
довело до увяхване и умиране на тези растения в следствие на развитието на гъбни болести-
„Брашнянка“ и „фузарийно увяхване“ листата пожълтявали и увяхвали, а дървесината на
корена и стъблата ставал кафява. Уврежданията са оценени на 167 694,87лв. по щета №
18530740001 и 80282,50лв. по щета№ 18530740003, както е посочено и в констативните
протоколи, описани по-горе. Вещото лице счита, че цената е коректна, тъй като средният
добив от дка тютюн е 100 кг и при 484,90 дка загубите били 48490 кг.
При 5 лв. изкупна цена на тютюна през 2018г. загубите възлизали на 242 450 лв. общо.
7
Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.
С оглед на тези доказателства въззивният съд приема, че уговорката между страните по
договора за застраховка относно началото на застрахователно покритие касаят задължението
на ищцата за заплащане на тази част от премията, която е за нейна сметка и за която е поела
задължение със застрахователния договор. Целият размер на премията е посочен във връзка
със самостоятелните задължения на всяка от страните по застрахователния договор към ДФ
„Земеделие“ и в изпълнение на условията по Схемата за отпускане на държавна помощ и
споразумението между Фонда и Застрахователя. Не е налице постигане на съгласие за
разсрочване на премия, нито за обещаване действие на трето лице, чието изпълнение да е
условие за възникване на застрахователното покритие. Задължението на Фонда е
самостоятелно такова, поето е с друг договор и възражението на ответника, че
застрахователното покритие по договора за застраховка с ищеца е започнало едва след
плащането от страна на Фонда на дължимата от него премия на 20.07.2018г. е
неоснователно. Съгласно споразумението, което ответникът е сключил с Фонда,
получаването на тази част от премията е поставено под условие на сключен застрахователен
договор с бенефициента. Застрахователят се е съгласил предварително да извършва
застраховане при тези условия и поради това не може да се брани с възражение, че
договорът за застраховка е влязъл в сила по-късно.
На следващо място настоящият състав намира, че по делото е установено настъпването
на застрахователно събитие – проливен дъжд и настъпилото след него увреждане на
застрахованата земеделска култура. Този извод следва от описаните по-горе доказателства, а
именно писмата от НИМХ, от които се установява, че на посочените дати действително в
района, в който се намират застрахованите земеделски имоти е имало проливен дъжд, буря и
градушки Площите, които са увредени и процентът, в който същите са засегнати са
индивидуализирани в приложените по делото констативни протоколи, подписани от двете
страни. Възражението, че два от имотите са декларирани като засегнати два пъти е
основателно. Имоти с номера 07675-160-1-1 и 07675-465-1-1 първо са посочени като
засегнати в пълната си площ на 85%, а след това - при следващото събитие са описани като
засегнати по 10 дка от всеки от тях. След като при първото застрахователно събитие вече е
било налице увреждане, то при второто такова включването на част от площта на тези
имоти за повторно обезщетяване представлява неоснователна претенция. Тези факти обаче
имат значение при определяне на целия размер на обезщетението, а в случая настоящият
състав следва да се произнесе само по тази част от исковете, по които се е произнесъл по
същество градският съд .
Неоснователен е доводът на ЗК „Уника“ АД за липсата на материалноправна
легитимация на ищеца. Съгласно т.1 от специалните условия, застраховката е сключена в
полза на ДФ „Земеделие“ по Схема за държавна помощ за съфинансиране на
застрахователни премии, от което си право ДФ "Земеделие" може да се откаже. В случая по
делото са събрани писмени доказателства, които недвусмислено разкриват волята на ДФ
"Земеделие" да не се ползва от правата си по полицата, като това следва както от указанията
8
за прилагане на схемата за държавна помощ, така и от сключения с ищеца договор за
предоставяне на такава. В този смисъл е и позиция на Фонда, изразена в нарочно писмено
становище по делото, в което е посочено, че ищцата е тази, която следва да получи
плащането на застрахователното обезщетение за претърпените от нея щети.
Неоснователни са и възраженията на ЗК „Уника“ АД, че едноличният търговец не е
доказал качеството си на собственик на земята и земеделската продукция. В случая такова
доказване не е необходимо. Достатъчно е съответните парцели да бъдат отразени в издадено
от ДФ „Земеделие“ удостоверение, което служи като доказателство, че съответния
земеделски стопанин обработва парцели със съответната площ върху които отглежда тютюн
през 2018 г., представянето на което удостоверение не се оспорва от застрахователя. В този
смисъл е т.2, раздел III от сключеното на 10.04.2018г. споразумение между Фонда и ЗК
„Уника“ АД, с което застрахователят е приел, че сключва застрахователен договор със
земеделския производител на базата на издадено от ДФ „Земеделие“ оригинално
удостоверение за участие в схемата за подпомагане. Освен това имотите са описани
подробно в застрахователната полица и застрахователят се е съгласил да застрахова същите
без да изисква те да са собствени на застраховащия.
Върху дължимата главница следва да бъде присъдена и законната лихва, считано
от дата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед на изложеното дотук, първоначално постановеното решение се явява правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на жалбата против решението, постановено в производството по чл.250
от ГПК.
Както вече беше посочено първоначално исковете са предявени като частични като по
щета № 18530740001 са претендират 16 000лв от пълния размер на щетите от 167 694,87лв.
и 9001лв.по щета № 18530740003 от пълния размер от 80282,50лв. Посочено е общо
вредите са на стойност 247 977,37лв.
При отправянето на искането за допускане на увеличение на размера на иска в
с.з.,проведено на 09.07.2020г. процесуалният представител на ищцата е заявил искане за
допускане на увеличение на иска съобразно представена писмена молба. Тази молба се
намира на л. 122 от първоинстанционното дело и в нея е посочено, че се иска да бъде
допуснато увеличение на претенцията ( която към този момент е била в размер на 25001лв.-
бел. е моя) със сумата от 217 449лв. и че с това увеличение същият ще стане в размер на
242 450лв.
С постановеното определение, обективирано в протокола от заседанието (л.133 от
делото ) градският е съд е постановил, че допуска увеличение на предявения иск с правно
основание чл.405 от КЗ за главницата, като същият да се счита предявен за сумата от
242 450лв. вместо първоначално предявеният размер от 217 449 лв. по заявения частичен
иск. Не е направено изменение в обстоятелствената част на исковата молба по отношение
на твърдения пълен размер на предявения частичен иск.
9
Пред настоящата инстанция е направено разграничение на увеличението по отделните
щети. С подадената в съдебно заседание,проведено на 04.10.2021г. молба се посочва ,че
искът за обезщетение по щета №********** се увеличава от 16 000 лв. на 167 694,84лв.
или със сумата 151 694,84лв. Искът за обезщетение по щета №18530740003 е увеличен от
9001 лв. на 74 755,16лв. като остава частично предявен от 80 282,50лв.
Въззивният съд намира, че искането за увеличение на иска е заявено в срок- преди
приключване на устните състезания в първата инстанция, внесена е дължимата се
държавната такса, а след направеното уточнение е и редовно . Предвид на това следва да се
приеме, че съдът е сезиран с претенции в посочените по-горе размери, а не в размерите, за
които се е произнесъл първоинстанционният съд. Ето защо решението, постановено в
производството по чл.250 от ГПК е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
В тази му част делото ще следва да се върне на първоинстанционния съд,който да се
произнесе относно дължимостта на застрахователното обезщетение до пълните му
предявени размери.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на С. Я. К., регистрирана
като ЕТ „В.- С. К.“ следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които са
в размер на 4348,98лв. за заплатена държавна такса.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1277 от 02.09.2020г., постановено по т.дело №
1706/ 2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, шести -5 състав .
ОТМЕНЯ решение №260299 от 06.11.2020г., постановено по т.д.№ 1706/2019г. в
производство по реда на чл.250 от ГПК и връща делото на СГС за произнасяне по
съществото на спора за останалия размер на исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД, ЕИК ********* да заплати на С. Я. К., действаща
като ЕТ „В.- С. К.“, ЕИК ********* сумата от 4348,98лв. направени разноски във
въззивното производство за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11