О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.
Сливен, 15 май 2020 година
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
при
участието на секретар Соня Василева и прокурор РУСИ РУСЕВ, сложи за разглеждане
ЧНД № 183 по описа за 2020 година на Сливенския окръжен съд, докладвано от
съдия Г. Нейчева.
На
основание чл. 65 ал. 4 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на Б.А.Д., ЕГН ********** - обвиняем по сл. дело №
61/2019 г. по описа на ОСлО при ОП - Сливен, вх. №
2858/2019 г., ДП пор. № 291/2019 г. на ОП – Сливен, направено чрез защитниците
му адв. П.П. и адв. С.С. ***,
за изменение на взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение
„Задържане под стража” в по-лека.
ПОТВЪРЖДАВА
взетата по отношение на обвиняемия Б.А.Д.,
ЕГН **********, с определение от
31.12.2019 г. по ЧНД № 667/2019 г. на Сливенския окръжен съд, мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, като законосъобразна.
На основание чл.65 ал.6 от НПК ОПРЕДЕЛЯ
срок от ЕДИН МЕСЕЦ, считано от влизане в сила на настоящото определение, в
който обвиняемият или негов защитник не могат да правят нови искания за
изменение на взетата мярка за неотклонение, освен ако искането не се основава
на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.
Определението
може да бъде обжалвано или протестирано с частна жалба или частен протест в
3-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Бургас.
В
случай на жалба или протест НАСРОЧВА съдебно заседание пред Апелативен съд - Бургас на 22.05.2020 год. от 11.00 ч., за
която дата и час се съобщи на страните в съдебно заседание.
Препис
от определението след влизането му в сила да се изпрати на Окръжна прокуратура
– Сливен и на ГД „ИН” Арест при Затвора - Сливен, за сведение и изпълнение.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл. 65 от НПК. Образувано е по „жалба” на Б.А.Д. -
обвиняем по сл. дело № 61/2019 г. по описа на ОСлО
при ОП - Сливен, вх. № 2858/2019 г., пор. № 291/2019 г. на ОП – Сливен,
подадена чрез двамата му защитници, за изменение на мярката му за неотклонение
от Задържане под стража в по-лека поради
новонастъпили обстоятелства, а именно изготвените
съдебно медицинска и съдебно - психиатрична експертизи, както и разпитът на
свид. Фиданка Стоянова. Искането е по отношение на обв. Д. да бъде взета мярка за неотклонение
„Надзор на родителите”.
В съдебно
заседание защитниците на обвиняемия твърдят, че са възникнали нови обстоятелства, обуславящи
изменение на мярката за неотклонение, взета по отношение на обв. Д., в по -
лека. Считат, че изтеклият до момента срок - около пет месеца; наличието на постоянен адрес, на който живеят
и родителите на обвиняемия; заключението на ДНК - експертизата, от което било видно, че няма
следи от обвиняемия по оръдието, с което
е извършено престъплението; заключението на психологическата експертиза;
чистото съдебно минало и липсата на противообществени прояви на обвиняемия;
показанията на свид. Фиданка Стоянова от 23.01.2020г., че обв. Д. не е бил на
местопроизшествието, са все обстоятелства, налагащи изменение на мярката за неотклонение
на обв. Д. в по-лека, а именно „надзор на родителите”. Считат, че семейната
среда, в която ще бъде оставен, ще бъде по-благоприятна за обвиняемия. Твърдят,
че обвиняемият не е извършил процесното престъпление и
няма опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.
Прокурорът
изразява становище, че подадената „жалба” с правно основание чл. 65 от НПК за
изменение на мярката на обв. Д. е неоснователна. Счита, че не са възникнали
нови обстоятелства, посочени в жалбата - такива не били нито разпита на свид.
Стоянова, нито съдебно - медицинската експертиза, а извършената съдебно психологична
експертиза имала отношение към това, дали обвиняемият разбира свойството и
значението на постъпките си и дали може да ги ръководи, а не дали е извършил
престъпление. Твърди, че са събрани достатъчно доказателства и данни, че обв. Д.
е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Тъй като
досъдебното производство било към края си, моли на основание чл. 65 ал. 6 от НПК съдът да определи едномесечен срок, в който обвиняемият и защитниците му да
не могат да подават молби за изменение на мярката за неотклонение.
В
дадените му право на лична защита и последна дума, обвиняемият заявява, че иска
по-лека мярка за неотклонение, за да има възможност да завърши учебната година.
Твърди, че не е извършил престъпление.
Въз
основа на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Досъдебното
производство е започнато на 28.12.2019г. при условията на чл.212, ал.2 от НПК,
за това, че на 28.12.2019г. в гр. Шивачево, общ. Твърдица, умишлено е умъртвен
Атанас Крайчев Йорданов от гр. Шивачево – престъпление по чл.115 от НК.
С
постановление от 29.12.2019г.,
непълнолетният Б.А.Д. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че
на 28.12.2019г. в гр. Шивачево, общ. Твърдица, макар и непълнолетен, но можейки
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в
съучастие като съизвършител с Георги Асенов Денчев и Денчо Асенов Денчев,
умишлено умъртвил Атанас Крайчев Йорданов от гр. Шивачево, общ. Твърдица –
престъпление по чл.115 вр. чл.20 ал.2
вр. чл.63 ал.2 т.2 от НК.
В качеството на обвиняеми за същото престъпление по
чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК са привлечени и лицата Георги Асенов Денчев и Денчо
Асенов Денчев.
По отношение на всеки от тримата обвиняеми е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ с влязло в сила протоколно определение
от 31.12.2019г. по ЧНД № 667/2019г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
С протоколно определение от 07.02.2020г. по ЧНД № 56 /
2020г. по описа на СлОС, потвърдено с
определение № 19 / 13.02.2020г. по ВЧНД
№ 28 / 2020г. на Апелативен съд - Бургас е оставено без уважение искането на
обв. Д. за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение
„задържане под стража” в по - лека като неоснователно и е потвърдена същата
мярка за неотклонение.
С влязло в сила на 11.03.2020г. протоколно определение
от 04.03.2020г. по ЧНД 104 / 2020г. по
описа на СлОС, е оставено без уважение искането на
обв. Д. за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение
„задържане под стража” в по - лека като неоснователно и е потвърдена същата
мярка за неотклонение.
Обв.
Д. е на 16 г., български гражданин,
основно образование, ученик в IX клас
в ***. Има постоянен и настоящ адрес ***. Има три по -малки сестри. Не е осъждан.
От
първоначалното задържане на обв. Д. до
настоящия момент е изтекъл период от около четири месеца и половина, през който
по следственото
дело са извършени многобройни процесуално - следствени действия. Приобщени са гласни и писмени доказателства,
свързани с предмета на делото, касаещи механизма на деянието, изясняване кръга
на евентуалните участници в инцидента, настъпилите вредни последици. Изготвена
е съдебно-химическа експертиза. Взети са образци за сравнително изследване и е
назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза по метода на
ДНК-профилиране. От заключението на експертизата е видно, че ДНК профила на
биологичния материал по представените за изследване обекти не съвпада с ДНК
профила на обв. Д.. Назначени и изготвени са три комплексни психолого-психиатрични
експертизи относно психическото състояние и евентуални заболявания на тримата
обвиняеми. От заключението на съдебната комплексна психолого
- психиатрична експертиза е видно, че обв. Д. е с нормален интелект, не страда
от разстройство на здравето; към момента на извършване на деянието е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него и е могъл
да ръководи постъпките си; психически
годен правилно да възприема и осмисля важните по делото факти и обстоятелства и
може да дава достоверни показания по
тях. Обв. Д. е дал обяснения, в които отрича да е удрял пострадалия; разпитани
са още свидетели, включително жената, в с която приживе е съжителствал на
съпружески начала пострадалия Атанас Крайчев Йорданов; изготвени са
характеристични справки за тримата обвиняеми.
Въз
основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Молбата
/”жалба”/ за изменение на мярката за неотклонение
на обв. Д. от Задържане под стража в
по-лека е неоснователна и като такава съдът я отхвърли. Няма промяна в обстоятелствата по делото,
свързани със законността на задържането на обв. Д..
При
първоначалното вземане на мярката за неотклонение окръжният съд е обсъдил
всички въпроси, свързани с определянето й. Аргументите на съда при вземане на
първоначалната мярка за неотклонение, касаещи деянието, авторството, личността
на обв. Д. и другите относими обстоятелства, се споделят и към настоящия
момент. По делото не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага изменение
на мярката за неотклонение от Задържане
под стража в по-лека. Само по себе си изготвянето на съдебно - медицинска и
съдебна психолого - психиатрична експертизи не
представляват новонастъпили обстоятелства, които да
налагат изменение на взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение,
в какъвто смисъл са твърденията в „жалбата”, по повод на която е образувано
настоящото производство. Що се отнася до разпита на свид. Фиданка Стоянова от
23.01.2020г., той е извършен още преди предходните произнасяния на съда по
искане на обв. Д. за изменение на мярката му за неотклонение в по - лека. Освен
това същата свидетелка в показанията си от посочената дата твърди, че обв. Д. е
бил на мястото на инцидента заедно с останалите участници в него, като всички
са нанасяли удари на пострадалия, но тя не могла да види „кой колко пъти и къде
го удрят, в главата ли, в раменете или по гърба”.
Преценката на събрания до момента доказателствен
материал и посочените в „жалбата” заключения по изготвените съдебно -
медицинска и съдебно психолого - психиатрична
експертизи не разколебават обоснованото предположение за съпричастност на обв. Д.
към деянието, за
което в конкретния случай му е повдигнато обвинение (законът не изисква
категоричен извод в тази насока).
Обвинението срещу него е за тежко умишлено престъпление, за което след
редукцията по чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК е предвидено наказание от 2 до 8 години
„лишаване от свобода”. Изтеклият до
момента срок на задържане е в рамките на предвидения в чл. 63, ал. 4 от НПК разумен срок.
Към
настоящия момент не е отпаднала и констатираната както при първоначалното
вземане на мярката за неотклонение Задържане под стража, така и при предходните
две произнасяния по чл. 65 от НПК реална опасност обвиняемият да се укрие или
да извърши престъпление. Той е привлечен като обвиняем за тежко умишлено
престъпление, като инкриминираното деяние се характеризира с висока обществена
опасност. Наличните по делото
данни за начина на живот на обв. Д. – пътувания до съседна страна - Република Гърция;
посещения на заведения, предлагащи алкохолни напитки; употреба на алкохол
въпреки непълнолетната му възраст; контактите му с агресивно заредена среда;
конфликтните взаимоотношения с лица от други родове и семейства, сочат за съществуваща
реална опасност от укриване или извършване на престъпление при евентуално
определяне на по-лека мярка за неотклонение към настоящия момент. Предпоставките
за взетата най-тежка мярка за неотклонение продължават да са налице. Няма основания за изменение
на мярката за неотклонение в по-лека, а именно предложената в „жалбата” -
„надзор на родителите”. Цел на мярката за неотклонение е да се осигури
присъствието на обвиняемото лице за нуждите на наказателното производство, да
му се попречи да се укрие или да извърши престъпление. Евентуалното изменение
на мярката за неотклонение в по-лека в конкретния случай, с оглед обоснованото
предположение за извършеното от обв. Д. престъпление и реалната опасност от
извършване на престъпление или укриване, съдът намира, че не би могла да
осигури постигането на целта по смисъла на чл. 57 от НПК. Мярка за неотклонение „надзор на родителите” на този
етап не би препятствала опасността обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление, с оглед конкретните данни по делото. Доказателствата по делото
сочат, че обв. Д. не живее с родителите си (които са безработни и
преживяват от социални помощи и сезонна работа в чужбина), а и
упражнявания от тях контрол до момента не е бил ефективен. Макар обв. Д. преди
задържането му да е бил записан като ученик през учебната 2019 / 2020г., той не
е посещавал редовно училище и е заведен
на отчет в ДПС при РУ - Твърдица,
категория „Утвърден”. Налице
е изключителен случай по смисъла на чл.386 ал.2 от НПК, предвид тежестта на обвинението
/престъпление, касаещо посегателство срещу живота на
друг човек/, данните за личността на обв. Д., механизма на причиняване на
уврежданията на пострадалото лице.
С
оглед на изложените съображения, като не констатира наличие на новонастъпили обстоятелства, които да налагат изменение на
взетата по отношение на обв. Д. мярка за неотклонение, съдът потвърди взетата по отношение на
него мярка за неотклонение Задържане под
стража, като законосъобразна.
На
основание чл. 65 ал. 6 от НПК съдът определи срок от един месец от влизане в
сила на настоящото определение, в който обвиняемият или негов защитник да не
могат да правят нови искания за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, освен ако искането не се основава на влошаване на здравословното
състояние на обвиняемия. По този начин ще се осигури възможност на органите на
досъдебното производство да извършат необходимите процесуално-следствени действия
за приключване на разследването.
Ръководен
от изложените съображения съдът постанови определението си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: