РЕШЕНИЕ
№3060/4.7.2019г.
Гр.Варна,04.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ –ри състав, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1695 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба с регистрационен номер 8271/04.02.2019 г., депозирана от ищеца
Б.Д.Б., ЕГН **********,***, чрез адвокат от АК Варна – Н.С., със съдебен
адрес:***, ПРОТИВ ответното дружество
„Б.с.к.“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от И. А. Х.с правно основание на иска чл. 224,ал.1 КТ и цена на иска 248,00 лева.
Ищецът,
с исковата си молба е отправил до съда следното искане по см. на 127, ал. 1, т.
5 ГПК: Да бъде постановено Решение по силата на което ответното дружество ДА БЪДЕ ОСЪДЕНО да заплати на ищеца сумата от 248,00
лева (двеста четиридесет и осем лева)
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 (десет) работни дни за 2018
г., на основание по чл. 224, ал. 1
от КТ.Обективирано е и искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото съдебно - деловодни разноски.
Ищецът основава исковата си молба на следните
фактически твърдения:
Сочи, че Б. Б. работел при ответното дружество от 19–ти април 2018 г. до 01–ви
ноември 2018 година на длъжност „*“ във валутни бюра с адрес: *. През
времетраенето на трудовото правоотношение, в посочения период, ищецът не бил
ползвал платен годишен отпуск и при прекратяване на ТПО имал правото на
обезщетение за неползвания отпуск, съгласно чл. 224, ал. 1 КТ за десет работни
дни, изчислено пропорционално на отработеното време, в размер на 248 лева. Т.к.
при уволнението на ищеца работодателят му отказал да му изплати обезщетението
по чл. 224, ал. 1 КТ ,ищецът Б. сочи, че за него е налице правен интерес от
водене на исковото производство,поради което е сезирал РС Варна с посоченото
по-горе искане.В подкрепа на твърденията си ищецът е направил искания по делото
са приложат представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия
на Трудов договор № 70/19.4.2018 г. /неправилно
вписан като № 138/1.5.2004/;
копия на стр. 2,3,26,27 на трудова книжка № 32 на Б.Б..
Обективирано е и искане да бъде допусната и назначена
съдебно-счетоводна експертиза, по
която след като вещото лице да отговори на поставения въпрос.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е изразил становище по иска,като отговорът е
подаден от управителя на дружеството -работодател, при изрично посочен съдебен
адрес за връчване на книжа /страница 1-ва от отговора/.
Ответникът
чрез адв. К.Д. *** категорично
оспорва исковата молба по отношение на нейната основателност и обоснованост,
като счита същата за предявена в
условията на злоупотреба с процесуални права. Ответникът оспорва факта на
неплащане(на
обзещетението ), като твърди, че
липсвали представени доказателства във връзка с твърдението на ищеца за
неизпълнение на дължимо и изискуемо, задължението на „Б.с.к.“ ООД, като
работодател, произтичащо от разпоредбата и при условията на чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовия договор, работодателят да изплати обезщетение
за неизползваната част от платения годишен отпуск на лицето, чието трудово
правоотношение се прекратява. Видно било от представеното от ищеца, копие от
стр. 26 от трудовата книжка на ищеца,че вписаните обстоятелства в трудовата
книжка на ищеца, касаещи прекратяването на трудовия договор, включвали и данни
за изпълнено задължението за начисляване и изплащане на обезщетение за
неизползваната част от полагащия се платен годишен отпуск на лицето, което е
определено за 11 дни, а изчислено в
парично уравнение, дължимата сума се равнявала на стойността от 243.84 лв. (двеста
четиридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки).
Горните обстоятелства,подчертава в отговора си ответникът – били надлежно
отразени в трудовата книжка на ищеца и писмено отразени от представляващи
дружеството по това време, както и че сумата била изплатена на ищеца. Следователно, извежда извод ответникът –
налице била неуточнена обстоятелствена част на исковата молба, а именно:
ищецът твърдял, да не му било изплатено, изобщо обезщетението по цитираната
разпоредба от Трудовия Кодекс или
оспорвал осъществяването на вписаните в
трудовата му книжка, обстоятелства, касаещи изобщо изплащането на обезщетението
или изплатения размер на обезщетението. Обезщетението за неизползван платен
годишен се изчислявало по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на
трудовото правоотношение. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ) било предвидено, че в брутното
трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен
отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 от кодекса се
включват:основната работна заплата за отработеното време;възнаграждението над основната
работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг
нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор, или с вътрешен
акт на работодателя, които имат постоянен характер и т.н. В чл. 18, ал. 1 НСОРЗ
било регламентирано как се установява среднодневното
брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ а именно -
като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който
работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на
отработените дни през този месец.Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ
брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел
(в т.ч. и обезщетението по чл. 224 КТ), заявява ответникът, било полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Въз
основа на горния механизъм и законосъобразно, ответникът в качеството си на задължен работодател твърди, че бил
изчислил, записал като основание в процесната трудова
книжка и изплатил на уволнения работник, дължимото обезщетение за неизползван
годишен отпуск. Ето защо ответникът счита, че искът се явявал неоснователен и
като такъв следвало да се отхвърли изцяло.Сочи се още в писмения отговор, че към момента на подаването на исковата
молба вземането не съществувало и било погасено
от ответника, надлежно и по предвидения и уговорен между страните способ на
плащане - физически срещу подпис, а не след подаването на исковата молба, тоест, налице било изпълнение на
задължението преди предявяването на иска. Горното, налагало освобождаването
на ответника от заплащането на разноски и възлагането им върху ищеца, тъй като
исковата претенция срещу него следвало да бъде отхвърлена поради наличие на
предвидената процесуална предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно -
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото, предвид
извършеното на валидно плащане на задължението, чието оспорване е предмет на
настоящото дело, преди депозирането на иска.В обобщение ответното дружество желае ВРС да постанови решение, с което да отхвърли
иска като неоснователен и недоказан и в полза на ответното дружество да бъдат
присъдени сторените по делото, съдебно деловодни разноски, съгласно списък по
чл. 80 ГПК, който ответникът щял да представи в последното по делото
открито заседание, преди даване ход на спора по същество. По отношение на
исканията на ищеца за събиране на доказателства – ответникът в
отговора на искова молба
не възразява срещу приемането и приобщаването на приложените с исковата молба,
писмени доказателства и срещу назначаването на ССчЕ,като
прави искания за допълване на задачата към ССчЕ и за
събиране на гласни доказателства .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 28.06.2019 г.
ищецът не се явява, представлява се от адвокат Н.С. от ВАК.Процесуалният
представител на ищеца жела ВРС да уважи предявения иск като основателен и
доказан като присъди в полза на ищца сумата от 243,87 лева ( съгласно допуснатото изменение на иска ) ведно с направените разноски.
В същото съдебно заседание
ответното дружество, представлявано от адвокат С.И. от ВАК изразява
противоположното становище за неоснователност и недоказаност на иска.По
същество адв.И. се спира върху събрания доказателствен материал, считайки че вещото лице по
допуснатата съдебно -графологична експертиза
категорично внесло съмнения в обосноваността на заключението си.Ето защо и
ответното дружество приема, че при събрания доказателствен
материал,без заключението на в.л. по графологичната
експертиза, оспорено от ответника, искът на ищеца е останал изцяло
неоснователен и недоказан,като се желае ВРС да отхвърли иска и да присъди
сторените от ответника съдебно деловодни разноски .
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установено е
по делото а и не е спорно, че на дата 19.04.2018
г. ищецът Б.Д.Б., ЕГН ********** е встъпил в трудово правоотношение с ответното дружество – работодател „ Б.С.К.“ ООД
,ЕИК * с управител И. А. Х.,ЕГН **********. Този факт е виден от приобщения
на лист 4-ти в заверено за вярност с оригинала копие на Трудов
договор № 70/19.04.2019г. От същото писмено доказателство се изяснява ,че
договорът между ищеца и ответното дружество е бил сключен на основание чл. 67,
ал.1 т.1 КТ във вр. с чл. 70 ,ал.2 КТ – за
неопределено време със 6 месечен срок за изпитване в полза на
работодателя .По силата на същия трудов договор ищецът е приел да изпълнява
длъжността „ *“ с месторабота Валутни бюра на адрес : * и * при осем
часов работен ден, 20 работни дни платен годишен отпуск, основна заплата 510,00
лева и допълнително възнаграждение 0,60 % за година стаж като „ *„ .
Установя се още по делото от копията на трудовата
книжна на ищеца Серия 3, № -68109
,приложени на л. 5 и 6 от делото, че на 26-та страница от същата работодателя е
вписал, че по чл.224, ал.1 КТ за времето от 20.04.2018 до 01.11.2018 е изплатил
на работника 243,87 лв.
За доказване на възражението си, че сумата
представляваща обезщетение по чл.224 КТ е била платена (така ,както и в отговора на искова молба ответникът е възразил предвид вписването
в трудовата книжка ) в първото открито съдебно
заседание ответната страна е представила заверено за вярност с оригинала копие
на разчетно - платежна ведомост за м. 10.2018 г.
приобщено на л. 27–ми, като е уточнено,че исковата сума била получена срещу
подпис в брой.
От копието на цитираната ведомост се констатира,че на
ред 7–ми срещу имената Б.Д.Б.,в графа 18 „ Обезщетение по чл.224 КТ „ е вписана
сумата от точно 243,87 лв.; в графа 11 „
Основна заплата „ сумата от 510 лева и в графа 27 „ Бруто за получаване „
609,53 лв., като срещу последната и сума е положен подпис. В откритото съдебно
заседание след представяне и на копието на ведомостта и изслушване на релевативните възражения на ответника , съдът на осн. чл. 253, вр. чл. 252
от ГПК, е допълнил проекта за
доклад, обявен за окончателен, респ.
окончателния такъв с прецизираните възражения на ответника ,че сумата - претендирано от ищеца обезщетение, е платена в брой, като
за това ищецът се е подписал върху платежна ведомост, представена в първото открито
съдебно заседание в заверен за вярност с оригинала вид.При представянето на
завереното за вярност с оригинала копие на разчетно
платежната ведомост за м.10.2018 г. процесуалният представител на ищеца адв.Н.С. е оспорил истинността на подписа
положен върху същия документ и съдът е открил производство по реда на чл. 193 от
ГПК .При откриване на производството по чл.193 ГПК съдът е разпределил тежестта
на доказване ,като е възложил в тежест на ищеца да установи и да докаже, че
подписът, за който фигурира срещу името на Б. Д. Б. – служител под № 7, не е
положен от него и е допусната
необходимата СЪДЕБНО-ГРАФОЛОГИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото,
вземане на сравнителни образци от подписа на ищеца Б.Д.Б., при необходимост
справка в масивите на ОД на МВР - Варна и запознаване с оригинала на оспорения документ, да даде отговор на въпроса:
Подписът срещу служител № 7 за Б.Д.Б. положен ли е от същия, ако не е и
съществува възможност, вещото лице да отговори и на допълнително поставения от
съда въпрос: От кого е положен този подпис?Допускайки провеждането на СГЕ, ВРС
е задължил в едноседмичен срок,
считано от датата на откритото съдебно заседание ответната страна да представи
оригинала на оспорения документ, на основание чл. 190 от ГПК, като й е указно, че ако не стори това, писменото
доказателство ще бъде изключено от доказателствения
материал и съдът ще приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК.
Оригиналът на оспорената ведомост е приобщен на л.44, ведно с ведомостите
за предходните месеци на л. 38 – 43.
Въз
основа на така събраните писмени доказателства и за правилна преценка на
твърденията и на двете страни по делото е допусната не само съдебно графологична
но и съдебно -счетоводна експертиза.
Допусната
по делото съдебно - счетоводна
експертиза е възложена и изготвена от вещото лице Д.П.. Заключението на в.л.П.
по ССчЕ е приобщено на листи 47 – 49, неоспорено от страните .
От
същото заключение по същество на спора се установява и изяснява,че с ведомостта
за заплати за м.10.2018 г. е начислено обезщетение за 11 работни дни в размер на 243,87
лева което е в общия размер на дължимото се нетно възнаграждение за
м.10.2018 г. – 709,53 лв. Отделно от този извод вещото лице е отразило на база
периода на трудовия договор / период за който въобще няма спор/ - 20.4.2018 –
1.11.2018 г. размер на платен годишен отпуск 11 дни / 20 : 12 х 6,5 /,при база
за изчисляване м.10.2018 г. – 23 работни дни – 510 лв. / 510,00 : 23 х 11 за да
получи размера на обезщетението 243,87 лева.
След
изслушване на заключението на в.л.П. ищецът,чрез адв.Н.С.
е обективирал процесуално искане по реда на чл.214 ГПК, заявено в нарочна писмена молба приложена на л.52–ри , като е намален
размера на претендираното обезщетение от първоначално
заявения на установения от в.л. 234,87 лв. а за останалата част – за
разлика е направен частичен отказ от иск.При така заявеното искане с протоколно
определение постановено на дата 07.06.2019г./ л.56 / съдът е допуснал изменение на размера на исковата
претенция на 243,87 лева на
основание чл. 214, ал.1 ГПК а за
разликата от 243,87 лв. до първоначално предявения размер от 248,00 лв.
производството е прекратено частично на осн. чл.233 ГПК. Отделно от изложеното и в обстоятелствената и в заключителната част на
заключението на вещото лице Д.П.,от разпита на същото вещо лице се установява,
че според експерта – счетоводител ответникът прецизно и ясно е вписал в разчетно платежната ведомост дължимото се на ищеца
обезщетение за неползван отпуск като е начислил и дължимия се данък, който съответно
е внесен в полза на фиска.
Извън
посочените по-горе доказателства по делото следва да бъде взета предвид и съдебно графологичната
експертиза възложена на вещото лице Ц.М.Ц. .Заключението на вещото лице е
изслушано в откритото съдебно заседание на дата 21.06.2019г. и приобщено на л.
58 – 64. От обстоятелствената част на съдебно - графологичната
експертиза се установява,че вещото лице е изследвало оригинала на разчетно платежната ведомост за м.10.2018 г. и сравнителни
образци от подписа на ищеца, като някои от приобщените доказателства по делото
вкл.и самия трудов договор вещото лице не е изследвало.Така използвания почин
на работа на вещото лице и най-вече заключението което вещото лице дава, са
всели съмнения у ответната страна за обективността на заключението поради което
заключението на в.л.Ц.Ц. е оспорено и поискано
провеждането на нова експертиза. Искането с правно основание чл.201 ГПК
,заявено от ответника, съдът е намерил че не следва да бъде уважавано като е
изложил мотиви затова към които се придържа.В обобщение : вещото лице графолог прави заключението, че подписа положен срещу името Б.Д.Б. с ЕГН **********
върху разчетно – платежна ведомост за м.октомври 2018
г. на „Б.С.К.„ООД не е изпълнен от лицето. Според вещото лице поради обстоятелството,че
подписът е изпълнен с имитация / подражание / и не съдържа елементите
на почерка на лицето,което го е изпълнило, вещото лице ясно заключава,че не е възможно да се установи кой е автора
на подписа .
При така установеното по делото съдът прави следните изводи от
правна страна: Предявеният от ищеца
осъдителен иск е с правна квалификация чл. 224 ал.1 КТ,заявен при наличие на
ясен правен интерес а именно: заплащане на претендирано
от ищеца обезщетение от ответника–работодател а именно обезщетение за неползван
платен годишен отпуск , дължимо се пропорционално на времето в което е бил в
ТПО с ответника , съгласно имението на иска в размера установен от вещото лице
по ССчЕ - 234,87 лв.
За да се произнесе по същество по основателността и доказаността на иска, съдът намира за необходимо да посочи,
че с доклада по делото е разпределил доказателствената тежест между страните като е указал на двете страни по спора в съответствие с общата норма на чл. 154 ГПК че всяка една
страна следва да установи и докаже твърденията и или възраженията си, въз
основа на които черпи за себе си положителни права.Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, е
указал на ищеца, че носи тежестта да установи и докаже, че с ответника са
се намирали за посочения период във валидни трудови правоотношения и размера на
договореното трудово възнаграждение, прекратяването на трудовото право
отношение и датата на която е прекратено ТПО, дължимостта
на исковата сума.В тежест на същата страна е възложено да установи и докаже, че
по време на ТПО не е ползвал платен отпуск, респ. че работодателят му дължи
обезщетение за неползван отпуск, размера на това обезщетение, респ. и броя дни
които не е ползвал, началния и крайния момент за който се дължи сумата /или
броя дни и годината – както е в случая/.Ответникът
от своя страна е следвало да установи точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението
си за плащане на обезщетението за неползван платен годишен отпуск Водим от
твърденията и на двете страни съдът е
обявил на основание чл. 146, ал. 1, т.
4 и т. 5 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: 1).страните по
спора са се намирали в исковия период от време в
трудово правни отношения, съгласно сключен трудов договор и че 2). ТПО между
страните е било прекратено.При
така разпределената доказателствена тежест и
ангажирани доказателства, съдът приема че искът предявен от ищеца със
сезиращата съда молба с правно чл.224 ал.1 КТ,изменен в о.с.з. на 07.06.2019 г.
по размер посредством намаляване, на осн.чл.214 ГПК е
доказан по основание. Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства налага извод за основателност на
предявения иск. Видно от неоспореното заключение на вещото лице Д.П. по
допуснатата и приобщена по делото ССчЕ (заключението
по която съдът кредитира напълно и като компетентно и като обективно, почиващо
и на доказателствата по делото) размерът
на обезщетението за неползван платен годишен
отпуск за 2018 г. , за 11 дни възлиза точно на 243,84 лева.Вещото лице много точно и
правилно е изчислило обезщетението за неползван отпуск на база отработеното от ищеца и последно трудово възнаграждение.Именно
този размер на обезщетение е вписан и в разчетно
платежната ведомост за м.10.2018 г.
,представена от ответника първо в заверено за вярност с оригинала копие а след
оспорване на подписа положен върху тази ведомост и в оригинала . Съдът
намира,че заключението на вещото лице Д.П. е обективно,компетентно дадено,
съобразено и с доказателствата по делото поради което и го кредитира изцяло.
Кредитирайки заключението
на вещото лице Д.П.,съдът следва да съпостави изводите на вещото лице за
прецизно начисляване от стана на работодателя и на трудовото възнаграждение и
на обезщетението по чл.224 КТ,плащането на дължимите се осигуровки, с останалия
събран по делото доказателствен материал в частност
заключението по допуснатата съдебно графологична
експертиза и вписаното в трудовата книжка .
При прочит на заключението
по съдебно счетоводната експертиза и запознаване с изложеното от в.л.П. в
открито съдебно заседание се налага извода, че въз основа на представените от
работодателя копие и оригинал на платежно – разчетна
ведомост за м.10.2018 г. се оказва, че работодателят в действителност е
заплатил на ищеца пълния размер на дължимото се обезщетение. Същия извод се
налага при прочит на вписаното в стр. 26-та от трудовата книжка на ищеца. Ето
защо пред съда стои за решаване въпроса представляващ спорния по делото : Дали
в действителност работодателят е заплатил на ищеца обезщетението по чл.224
,ал.1 КТ или не ?.
Отговорът на този въпрос
не може да бъде даден само ако се извърши анализ на част от доказателствата и
без да се съобрази трайно установената съдебна практика . Съгласно нормата на чл.
224 КТ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от
1992 г.) ал.(1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г. - изм., бр. 18
от 2011 г., обявена за противоконституционна от КС на РБ, бр. 91 от 2010 г. в
частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.
176") При прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна
година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за
неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.
176, правото за който не е
погасено по давност. Аления (2) на същата правна норма гласи,че обезщетението по
предходната алинея се изчислява по реда на чл.
177 към деня на прекратяването
на трудовото правоотношение. Нормата на чл.224 КТ не се нуждае от специално
тълкуване, т.к. е ясно разписана и за да бъде определено правилно като размер
обезщетението за неползван отпуск е необходимо да се отчете периода през който
работникът или служителя е бил в ТПО, дните неползван за една година отпуск ,
разпоредбата на чл.177 КТ и да се извърши пресмятане.Спорът е не точно дали
обезщетението възлиза на точно пресметнато и от вещото лице 243,84 лева а дали
това обезщетение е платно.Яснота относно начина и времето на плащане на това
обезщетение по делото се придобива от изявлението на процесуалния представител
на ответника в първото открито съдебно заседание, че това обезщетение е платено
в брой срещу подпис, положен на разчетно платежната
ведомост за м.10.2018 г. В същия смисъл е и вписаното от работодателя на
стр.26-та от трудовата книжка на ищеца . От тук се налага да бъде даден отговор
на въпроса : След като по ведомост за м.10.2018 г. е вписано обезщетението
,отразено и в трудовата книжка за период от 20.04.2018 – 1.11.18 / л.6/ защо
ищецът, ако е получил в действителност обезщетението си, е предявил исковата си
молба пред ВРС ? Отговорът на въпроса според настоящия състав се състои в
заключението на вещото лице по допуснатата СГЕ . Според заключението на вещото
лице експерт-графолог Ц.Ц. подписът в разчетно - платежната ведомост за м.10.2018 г. не е на ищеца
а е имитация на негов подпис.
Съдът намира заключението
на вещото лице Ц.Ц. и за обективно и за компетентно
дадено, като намира за неоснователи възраженията на процесуалните представители
на ответника за необходимост от провеждане на нова експертиза, съгласно чл.201 ГПК.Самото заключение вещото лице е изготвило на база достатъчен сравнителен
материал от подписа на ищеца, след графично онагледяване на съвпаденията и
различията в частните признаци на почерка, показани на фотоприложението
със стрелки и еднозначни цифри съответно в червен и син цвят . Заключението на
в.л.Ц. не съдържа предположения а категоричен отговор а от разпита на вещото
лице се установява,че вещото лице е изключило трудовия договор на ищеца от
сравнителния материал, като и други документи по делото (ведомостите за м. юни и м.юли
), т.к. върху тези документи подписите положени за ищеца са се различавали
както по частни, така и по някои характерни признаци .Вещото лице ясно
заявява,че е изключило част от документите по делото с цел :„ да не допусне
грешка „ , „ да изчисти сравнителния материал от съмнителни подписи „ .
При тези ясни и логични
обяснения и заявеното от вещото лице в откритото съдебно заседание ,че категорично
подписът върху ведомостта от м.10.2018 г. не е на ищеца , съдът прави извод, че
оспорването на подписа върху разчетно- платежната
ведомост за м.10.2018 г. по реда на чл.193 ГПК е успешно а документът в
оспорената част неистински .
При кредитиране на
заключението на вещото лице по допусната СГЕ като обективно и компетентно,
настоящият състав извежда крайния извод по същество на спора, че след като е
установено и доказано по делото,че върху разчетно -платежната
ведомост за м.10.2018 г. подписът не е положен от ищеца а е имитиран от
неизвестно лице, то и ищецът не е получил в брой от ответника дължимото се обезщетение,
правилно пресметнато и установено от заключението на в.л.П. по допуснатата ССчЕ – 243,87 лв. ,респ.този размер на обезщетение е
дължим.
За пълнота на мотивите ВРС
намира,че следва да изложи мотиви и затова защо при наличието на представено писмено
доказателство от самия ищец за заплащане на точно този размер на обезщетение
последното остава дължимо.
Сред доказателствата
представени от самия ищец е завереното за вярност с оригинала копие на стр.
26-та от трудовата книжка на Б. Б.,приложено на л.6-ти .На първите три реда
работодателят е вписал, че е изплатено
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 243,87
лв., с посочен брой дни 11 за времето от 20.04.18 – 01.11.18 г. Това вписване в
трудовата книжка следва да бъде съпоставено с клаузите в трудовия договор и
заключението на вещото лице по ССчЕ . От трудовия
договор се констатира, че заплатите на работниците при ответника се изплащат до
15-то число на месеца следващ този за който се отнася възнаграждението.Т.е. за последния
месец в който и двете страни твърдят,че са се намирали в трудово правоотношение
– м.10.2018 г. заплатите на работниците е следвало да се изплатят до 15 –то
число на м.11.2018 г. От заключението на в.л.Д.П. се установява същия период на
заплащане на трудово възнаграждение , както и че съгласно Заповед №
42/1.11.2018 г. на „Б.С.К. „ ООД ТПО с ищеца е било прекратено на основание чл.
325,ал.1т.1 КТ считано от 1.11.2018 г.Макар и вещото лице по ССчЕ да не е било длъжно и да не следва да събира
доказателства, в обстоятелствената част на ССчЕ
/стр.2 –ра, л. 48 от делото/ в.л. П. сочи ,че в
Заповедта е вписано задължение за изплащане на – обезщетение по чл.224 КТ за
неползван отпуск 11 дни, 234,87 лв. брутно възнаграждение . Ясно става от стр.
последна втори абзац на ССчЕ ,че датата на
осчетоводяване на заплатите за м.10.2018 г. при ответника е 25.11.2018 г.
Т.е.сравнявайки данните събрани от вещото лице –счетоводител, съдът достига до
извода, че на 1.11.2018 г. при прекратяване на ТПО работодателят е вписал в
заповедта че на ищеца се дължи обезщетението за неползван отпуск а на
25.11.2018г. е било извършено осчетоводяването на заплатите , които както и
вещото лице заключава се получавали в брой .В трудовата книжка е вписано
платено обезщетение за същия размер , точно за периода в който е започнало и
приключило ТПО,но без да е ясно кога е сторено това записване, при положен
подпис и печат от страна на работодателя.
От друга страна при прочит на цялото дело се констатира, че исковата
молба е заведена във ВРС на дата 04.02.2019г. или почти три месеца след като на
25.11.2018 г.са били осчетоводени заплатите и при представено от самия ищец
копие на трудовата книжка, съдържащо вписването, че му е платено обезщетението
. Тези факти ответникът е намерил за злоупотреба с права ,но експерта - графолог
е установил и съдът приема, че в разчетно –платежната
ведомост на която стои положен подпис срещу името на ищеца подписът не е
автентичен.
С оглед горните мотиви съдът, в настоящия му първоинстанционен
състав прави извода от правна страна ,че след като ищецът не е положил подписа
си върху изготвената от самия работодател ведомост за м.10.2018 г.-паричното
вземане за сумата от 234,87 лв.е дължимо, респ. възражението на ответника за
погасяване на вземането чрез плащане е недоказано. Погасяването на паричното
вземане чрез плащане не може да бъде прието за доказано на база само вписването
в трудовата книжка на ищца,т.к. така извършеното от работодателя отбелязване
няма никаква дата, кореспондира с платежно–разчетната
ведомост, вписаното в непредставената заповед с която е прекратено ТПО, но е в
пълен разрез с доказано неистинския документ оспорен по реда на чл.193 ГПК
При тези доказателства по делото, съдът приема искът на ищеца за доказан
по основание.
За прецизност на произнасянето си, съдът следва да съобрази,че от
началото на сезирането с иска по чл.224 КТ до края на съдебното дирене ищецът
желае обезщетение за неползвани точно 10 дни неплатен отпуск за 2018 г. Още в
отговора на искова молба ответникът е твърдял ,че дните са 11 , но изменение на
искането в частта касаеща броя на дните ищецът не е предприел,
макар и само за 1 ден. След като вещото лице по ССчЕ
- Д.П. е установило правилно аритметически припадащия се на отработеното време
брой дни които е могъл, но не е ползвал ищеца като платен годишен отпуск за
2018 г., като брой дни 11 ,то съдът следва да уважи иска но не в пълния му изменен размер от 243,84
лв., т.к. този размер ищецът счита че му се дължи за 10 дни неползван платен
годишен отпуск.
По делото въз основа най-вече на писмените доказателства и на
заключението по ССчЕ е безспорно установено и
доказано,че пропорционално на времето в което ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответника по реда на чл.224, ал.1 КТ сумата която представлява
обезщетение за неползван отпуск е точно 243,84 лв. но не за 10 дни а за 11 .
Съдът следва да присъди обезщетение на ищеца като уважи иска ,
така както е предявен – като присъжда сума от 213,50 лева,т.е.точно за 10 дни,така
както е заявено .Тази стойност съдът получава след като раздели сумата от
234,84 лв. на 11 дни и резултатът умножи по 10.За разликата от 213,50 лева до
234,84 лева съдът отхвърля иска като недоказан по размер / разлика точно в 21,34
лв.
Съдът не присъжда законна лихва върху това обезщетение,т.к.
такава претенция не е заявена .
При този изход на спора съдът следва да се произнесе и по въпроса с
отговорността за разноските .
На първо място с оглед характера на спора и крайния изход съдът
следва да приложи нормата на чл. 78,ал.6 ГПК като определи и възложи в тежест
на ответника дължимата се държавна такса и разноските за събиране на
доказателства, т.е.,доказателствата събрани по искане на ищеца . С оглед
изложеното, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса върху предявения иск равна
на 4 % от цената на иска , но не-по малко от 50,00 лева, съгласно чл.1 от ТДТССГПК –т.е. 50,00 лева ; сумата от 80,00 лева,
представляваща заплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице по проведената ССчЕ,сумата от 100,00
лева представляваща заплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице по
проведената СГЕ , както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист – общо 285,00 лева (двеста
осемдесет и пет лева ).
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК съдът
следва да присъди в полза на ищеца сторените от него разноски в производството
пред настоящата инстанция.
Видно от списъка за
разноски приобщен на лист 65 –ти и представения договор за правна защита и
съдействие Серия Б № ********** ищецът
претендира само един разход а именно сумата от 300 лева –заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Съобразно частичното
прекратяване на делото и съобразно частичното отхвърляне на иска на основание чл.78,ал.3 и ал.4 ГПК на
ответника също се дължат разноски .
Видно от списъка по чл. 80 ГПК,представен от адв.Ст.И. и приобщен на л. 67 (с
правилно посочения номер на дело,но погрешно посечено друго юридическо лице)- ответникът претендира разноски от 80,00 лева
за заплатен депозит за ССчЕ и 330 лева адвокатско
възнаграждение - общо 410,00 лева.Доказателства за реално сторените разноски са
налични по делото като на л.68 е приложен договор за правна защита и съдействие
№ ********** Серия Б имащ характера
на разписка и удостоверяващ реалното плащане в брой на договорено адвокатско
възнаграждение.
Т.е. разноските претендирани от ищеца са в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение а от ответника от общо 410 лева –сбора от 80 лева за допуснатата
ССчЕ и от 330 лева за адвокатско възнаграждение.
При материален интерес
заявен първоначално от ищеца като сумата от 248 лева, частично прекратяване на
производството и частично отхвърляне на иска съдът пресмята,че разликата между
заявения размер от 248 лева и уважения размер на иска от 213,50 лева възлиза на точно
34,50 лева. В процентно съотношение съдът пресмята ,че на ищеца се дължат
разноски от 0,86 % а на ответника 0,14 % . Ето защо с оглед крайния изход на
спора съдът присъжда на ищеца съдебно деловодни разноски 0,86% от 300 лева а на
ответника 0,14 % от 410 лв. – т.е. за ищеца 258,00 лева ( двеста петдесет и осем
лева ) за ответника 57,40 лева (петдесет и седем лева и
четиридесет стотинки ). И на последно място,т.к. никоя от двете страни не е направила
изявление за съдебна компенсация на разноски настоящият състав не извършва
такава.
Водим от изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА„Б.с.к.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от И. А. Х.ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Д.Б., ЕГН **********,***
СУМАТА от 213,50 лева ( двеста и тринадесет лева и петдесет стотинки) представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 (десет) работни дни за
2018 г., на основание по чл. 224, ал. 1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска в ЧАСТТА за
разликата от присъдения размер от 213,50 лева до претендирания
от 234,84 лева (двеста
тридесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки ),като недоказан по размер.
ОСЪЖДА„Б.с.к.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от И. А. Х.ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Д.Б., ЕГН **********,*** СУМАТА от общо 258,00 лева ( двеста петдесет и осем лева )-представляващи сторените от ищеца
по делото съдебно-деловодни разноски
за заплатен адвокатски хонорар, пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА„Б.с.к.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от И. А. Х.ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Бюджета на съдебна на съдебната
власт по сметка на ВРС СУМАТА от общо 285,00 лева (двеста осемдесет и пет лева ) - представляваща сбора от : дължима държавна такса (50,00 лв.) и депозит за
вещо лице по допуснатата съдебно счетоводна експретиза, изплатен от бюджета
на съда в размер на 80,00 лв., депозит за вещо лице по допуснатата съдебно графологична експретиза в размер на 100,00 лв.,
изплатен от бюджета на съда
в размер на 80 лв, ) и сумата 5.00 лева ( пет лева ) за служебно издаване на изпълнителен лист, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.Д.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
„Б.с.к.“ ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от И. А. Х.СУМАТА от общо 57,40 лева (петдесет и седем лева и четиридесет стотинки )- сторените от ответното дружество съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция съобразно
отхвърлената част на иска и частично прекратяване на производството, на основание чл. 78 ал.3 и ал.4 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на преписа от
страните.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните,чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: