Р Е Ш Е Н И Е

 

                                №…….............                                                                                                                   

                        град Плевен, 14.05.2021година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ДВАДЕСЕТИ АПРИЛ, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                        

 

при секретаря…………..ДАФИНКА БОРИСОВА…..…и в присъствието на прокурора………………………………...…….като разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 796 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

            Иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.

                      Постъпила е искова молба от А.И.М. ***, подадена чрез пълномощникът му адв.Х.Ч. ***, представлявана от кмета Г.С., с която е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 ЗЗД, за заплащане на сумата 50 000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата 113.98лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени вследствие ухапване от безстопанствено куче на 26.07.2020г. в гр.Плевен, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането - 26.07.2020г. до окончателното им изплащане.   

                     В исковата молба се твърди, че на 26.07.2020г., неделя, около 10ч. в гр.Плевен ищецът е излязъл да направи обичайната си ежедневна разходка в ж.к.“***“. Движел се е по ул.“***“, а след това завил по ул.“***“ и стигнал до училище ОУ“***“ и продължил покрай кафе „***“ и покрай трето ДКЦ.След като подминал поликлиниката стигнал до ул.“***“.Вървейки по десния тротоар на улицата в посока детска градина „***“, около 10.20ч. изведнъж в гръб го нападнали глутница безстопанствени и безпризорни кучета, които го повалили на земята и го нахапали.Като взел да ръмжи и да вика от болка и след като хора се развикали, кучетата избягали.Разкъсали му новите му дрехи, които били с дълги ръкави и крачоли. Ищецът твърди, че изпитвал много силна и остра болка в областта на лявата подбедрица. Не могъл да се изправи и да се придвижи до обезопасителната ограда на тротоара. Никой от преминаващите не му оказал помощ.Около 10.30ч. позвънил на съпругата си и поискал да дойде да го прибере. Докато я чакал видял своя съседка с детето си, която била чула кучешкия лай и видяла как глутницата го е повалили на земята и как кучетата са го нахапали.След инцидента съпругата му го откарала до Спешна помощ, където се установило, че е получил разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица и охлузвания по ръцете.От там бил насочен в Клиника по ортопедия и травматология“ на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ЕАДгр.Плевен, където го приели и му направили изследвания.Поставена му е била противобясна ваксина.Бил е лекуван до 29.07.2020г. с антибиотици и обезболяващи. Твърди, че тези дни са били същински ад за него, тъй като е изпитвал много силни болки след преминаване ефекта на упойката.Бил е трудно и почни неподвижен. Тъй като раната е била голяма, ищецът твърди, че се е притеснявал какво ще се случи с крака му и дали има много засегнати нерви и кръвоносни съдове.Тези обстоятелства провокирали страховити мисли в съзнанието му – възможността за инвалидизиране и всички произтичащи от това последствия за материалното, социалното и семейното му положение.

Ищецът твърди, че се е предвижвал с помощни средства и подскачане на здравия крак, от което се появили болки в кръста.Болката и туптенето в областта на подбедрицата на левия крак се е проявявала ежедневно, нощно време – по-силно, което често е водело до безсъние.Продължително време е приемал болкоуспокояващи. Не е можел да става, да сяда и да се обслужва сам без помощта на съпругата си и дъщеря си. Това освен неудобство за него е било и източник на допълнителен стрес. По време на провежданата рехабилитация е усещал постоянен дискомфорт, болка и напрежение в областта на подбедрицата при опитите за свиване на крака, който се е свивал едва на 50% след рехабилитацията. Твърди също, че и понастоящем болките продължават, че има загуба на мускулна маса, което затруднява изправянето му, продължителното стоене прав и ходенето.Твърди още, че възможността за физическо натоварване е ограничена, съчетана с непълен обем на движение на крака.И сега изпитва затруднения, ограничения,дискомфорт и болки при качване на стълби, сядане, изправяне и при извършване дори на на-малки движения, като усещането наподобява многократно силно убождане. По-резки движения с левия крак са невъзможни.Ищецът твърди, че се страхува да излиза, има страх от кучета и постоянно се озърта, а също и че не спи по цяла нощ.Страхува се да не удари левия си крак или някой на улицата да го бутне или ритне.Нощем сънува кошмарното нападение на кучетата. Твърди, че е станал нервен и сприхав и че се чувства като човек с недъг, походката му се е изменила и все накуцва.И като цяло живее тежко и трудно. Нарича случилото се трагедия, която го е оставила травматизиран за цял живот. Счита, че няма да бъде полезен и достоен за себе си, близките си и обществото, в което живее и ще им бъде в тежест.

Ищецът счита, че причинените му вреди са в пряка причинно-следствена връзка с безотговорното отношение на Община Плевен, в лицето на компетентните органи и бездействието им-неполагането на дължимата грижа по отношение на кучетата, причинили увреждането. Счита, че се касае за определени със закон задължения, които общината е възложила на създаденото от нея общинско предприятие, но то не е изпълнило ефективно възложените му функции, в резултат на което е нанесено тежко телесно увреждане на ищеца.Позовава се на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, на чл.35, т.4 ЗВМД/отм./ вр. §3, т.1 от сега действащия ЗВМД, на чл.70, ал.1 и ал.2 от същия закон и на чл.138, ал.5 ППЗВМД.Счита, че станалия инцидент е резултат от бездействие на служителите на Плевенска община, изразяващо се в неизпълнение на законно установеното задължение за залавяне и изолиране на скитащите безстопанствени кучета, което неправомерно поведение е в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент и причинените на ищеца вреди. В заключение моли съдът да постанови решение, с което да бъде осъдена Община Плевен да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв. , ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 113.98лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.07.2020г. както и да бъде определен размера на адвокатското възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

Към исковата молба са приложени : Епикриза на ищеца издадена от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД от 29.07.2020г.; медицинско удостоверение№ 454/2020г., изд. от доц. д-р Д.Д., д.м.; етапна епикриза от 17.09.2020г.; 2 бр. вносни бележки за заплатени медицински услуги; фискален бон и рецепта за сумата 28.44лв. – закупени лекарства; фискален бон от 12.10.2020г. за закупени лекарства на стойност 17.54лв.; адвокатско пълномощно.

 В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Плевен, представляван от кмета Г.С., чрез процесуалния му представител гл.юрисконсулт Д.Б., в който се излага становище, че исковата претенция е недопустима, а по същество - неоснователна. Посочва се, че за да бъде ангажирана отговорността на Община Плевен, следва да се установи, че въпросните кучета са били без стопанин, както и че настъпилите увреждания са вследствие на ухапването от именно такива животни. Посочва се също, че  в исковата молба липсва твърдение, че въпросните кучета са били  маркирани или описание на същите, за да бъдат те индивидуализирани по описани белези. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между резултата и поведението на Община Плевен. Твърди се също, че ищецът не е подавал сигнал до Община Плевен в срока по чл. 13, ал.1 от Наредба №12 за овладяване популацията на безстопанствени кучета-24 часа от нападението, което пречи на Общината да индивидуализира въпросните животни. Същевременно такива сигнали за наличието в района на злонравни безстопанствени животни не са подавани и от други граждани, поради което без съдействие от страна на гражданите, за общината е невъзможно поради липса на достатъчен персонал да открива и отстранява всички агресивни безстопанствени кучета на нейната територия.

Ответникът признава, че съгласно нормативната база в РБългария/Закона за защита на животните, Закона за ветеринарно-медицинската дейност/има съответните задължения по контрол, ограничаване и овладяване на популацията на бездомните кучета. Но за да се ангажира отговорността на Община Плевен по конкретния случай, не е достатъчно ищецът да не знае и да не е посочил кой е стопанинът на животното, което го е ухапало, а да твърди, че то е безстопанствено и да докаже по безспорен начин този факт.По съществото на спора ответникът е възразил и относно размера на исковата претенция, която счита за завишена.Счита че обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., което се претендира, не отговаря на реално причинените вреди и не кореспондира с трайната съдебна практика по граждански дела с подобен характер, като се ангажира допълнително да посочи такава.

 Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди  събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, предявени от увредения ищец А.И.М. спрямо възложителя на работата Община Плевен, от осъществяването на която са причинени вредитеи, за заплащане на сумата 50 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и на сумата 113.98лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 26.07.2020г. Вредите са настъпили в резултат на ухапване от безстопанствени кучета, за които вреди ищецът твърди, че се намират в причинна връзка с противоправно бездействие на общината - неизпълнено законово задължение за ограничаване на популацията на безстопанствените кучета. Съответните служители не са изпълнили надлежно законовите си задължения за упражняване на надзор върху безстопанствените кучета, за залавянето им и за настаняването им в приюти, както и за вземане на мерки за предотвратяване на тяхно агресивно поведение спрямо хора и животни.

Не се спори между страните, а е видно и от представените писмени доказателства, че на 26 юли, в гр.Плевен, к-с „***“, в близост до детска градина „***“ е бил нападнат и нахапан от няколко кучета. Вследствие на това е получил нараняване в областта на лява подбедрица и е бил откаран в Клиника по ортопедия и травматолигия при УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД гр.Плевен, където е било констатирано увреждане : разкъсно-контузна рана с размери 10 на 5см в областта на лява подбедрица-дистално.Раната е ангажирала кожа и подкожие, съгласно посоченото в епикризата на л.11 и е била слабо кървяща в момента на прегледа, а съдово неврологичният статус на крайника е бил нормален в момента на прегледа.

 Безспорно е, че ищеца е изживял емоционален стрес и продължителни болки и страдания и е направил разходи за лечението си.  

 Спорно е следва ли да носи ответната община отговорност за причинените на ищеца вреди, като възложител на работа по см. на чл.49 от ЗЗД и какъв е размера на причинените имуществени и неимуществени вреди.    

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

От фактическа страна се установява следното : От представените и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява, че съгласно изд. на ищеца епикриза, същият е бил на лечение в Клиника по ортопедия и травматолигия при УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД гр.Плевен през периода 26.07.2020г.-29.07.2020г., с диагноза:Вулнус морзум канибус крурис синистра и придружаващи заболявания:АХ 111, Псориазис, ЦА ХЕПАТИТ С22, Чернодробна цироза К 74.Била му е назначена антибиотична терапия и извършени лабораторни и изследвания и рьо графии.Прегледан и консултиран от травматолог, интернис и анестезиолог.След прегледа и анализа на рентгенографиите се е взело решение за оперативно лечение и е било предприето такова на същия ден на таза и долния крайник със среден обем и сложност.

 От приложеното на л.12 от делото медицинско удостоверение № 454/2020г., изд. от доц. д-р Д.Д., д.м. като дежурен лекар в Отделение по съдебна медицина на УМБАЛ-Плевен, се установява, че на 14.09.2020г. е извършил преглед на ищеца А.И.М., който му е съобщил, че на 26.07.2020г. е бил ухапан от куче и лекуван в болница с голяма рана. При прегледа е било установено дъговиден ръбец от рана в средна трета на подбедрицата на ляв крак, все ощи с отпадащи корички с дължина 11см.В заключение съдебният лекар е посочил, че е установена голяма разкъсно-контузна рана на крака, обработена хирургически.Уврежданията са резултат от тъпи и остри травми и могат да бъдат получени по начина, срока и обстановката, за която се съобщава -  от зъбите на куче.Пострадалият е бил лекуван в ортопедична клиника, където раната е била зашита с конци.Заключението е, че описаните травми са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота. Поради големината на раната оздравителния процес е продължил по-дълго от обичайния един месец. 

От приложената на л.13 от делото Етапна епикриза, изд. от д-р А.Д. на 17.09.2020г.,  се установява, че на ищеца е била поставена диагноза Други уточнени тревожни разстройства. Смесена корова и подкорова деменция.От документа се вижда, че през м.януари 2019г. по повод масивен мозъчен кръвоизлив на ищеца е била направена краниотомия и евакуация на хематом темпорално в ляво, от което се възстановил добре.Започнал да се разхожда навън, при което на 26.07.2020г. бил нападнат от улични кучета и захапан.Вследствие на инцидента се страхувал да излиза от дома си, изпитвал страх от кучета и постоянно се озъртал. Не спял по цяла нощ.

От представения счетоводен документ – вносна бележка от 14.09.2020г. се установява, че ищецът е направил разход в размер на 60лв. във вр. с освидетелстването си в УМБАЛ“Г.Странски“ЕАД гр.Плевен.

От представените и приложени на л.16 и л.17 от делото рецепта, изд. от д-р Д. и касови бележки за закупени медикаменти и превързочни материали се установява, че ищецът е направил разходи във връзка с лечение на причиненото си в размер на 28.44лв. по едната разписка и 17.74лв. – по другата или общо разходи в размер на 46.18лв.Представена е и вносна бележка за сумата 8лв. но от съдържанието и не може да се установи за какво е направен разхода и дали е направен от ищеца.

От приложеното в делото решение на ТЕЛК при УМБАЛ“Г.Странски“ЕАД гр.Плевен № 3155/205 от 05.12.2017г. се установява, че ищецът е освидетелстван със 100% ТНР без чужда помощ, с водеща диагноза злокачествено новообразувание на черен дроб и с други общи заболявания, сред които чернодробна цироза, захарен диабет тип 2, псориазис и псориатичен артрит.

 От показанията на св. Х.М.-съпруга на ищеца, се установява, че на 26.07.2020г. ищецът е излязъл сутринта около 10:00 часа на разходка. Към 10:30 часа и звъннал и ѝ казал, че са го нахапали жестоко кучета и е в безпомощно състояние. Поискал е по най-бързия начин да отиде с кола, за да го откара в болница. Свидетелката установява, че е намерила съпруга си много близо до детска градина „***“.   Лежал е на земята, а под него е имало локва кръв. До него седяла жена с дете, което плачело. Висяло огромно парче от прасеца на левия му крак и липсала част от анцуга му а също и обувката на левия му крак.Бил е прожулен целия, със скъсана риза, много  уплашен.Закарала го е в Окръжна болница, първо в Спешна помощ, а след това и в ортопедичен кабинет, където са им осигурили предимство за преглед, тъй като раната  много е кървяла.Направили са му рентгенова снимка, след което е бил приет в Ортопедична клиника.В ортопедията са преценили, че трябва да се направи операция за зашиване на раната, тъй като е била много дълбока.   Изчакали са няколко часа, през което време раната не спирала да кърви. Самата операция продължила повече от час. След изписването му от клиниката, ищецът е продължил лечението си в дома си, като е следвало да направи два контролни прегледа и да се яви за сваляне на конците. Поради това, че раната е голяма, е получил предписание да щади много крака и да  ползва патерици за предвижване, без да стъпва на него. Това е продължило два месеца и половина, от които на легло е бил близо месец и половина. Ставал е с помощ, като за обслужването му са се грижили близките му.Свидетелката твърди, че е имало усложнение, защото раната не заздравявала според очакваното, което наложило конците ѝ вместо да се  махнат след 10-15 дни, да останат месец и половина. Свидетелката дава показание, че раната е била болезнена, отекла, възпалена. След махането на конците, съпругът ѝ е продължил да щади крака и да ходи с патерици. След два месеца и половина, сменил патериците с бастун, който и до сега  ползва при по-лошо време, тъй като походката му се е променила коренно.  Свидетелката твърди също, че преди инцидента не е имал проблеми с ходенето, а сега не искал да излезе от вкъщи, не ходи и до магазина. А преди това дори е ходел с приятели да играе футбол. Казвал ѝ, че участъка с раната го усеща изтръпнал и дори не искал да кара кола. Наложило се е да се консултират и с психиатър, тъй като ищецът е имал и страхови оплаквания, не е можел да спи нощем, като свидетелката дава показание, че безсънието му продължавало и дори до сега. Лекарят не е могъл да установи каква е основната причина за безсънието, но казал, че щом се е появило след нападението на кучетата, най-вероятно е свързано с този инцидент.

В показанията си св. Х.М. посочва и това, че от  Второ районно управление са и обяснили, че става дума са бездомни животни и ако иска да напише жалба не е проблем, но че разследването ще е срещу неизвестен извършител. Свидетелката твърди, че е виждала кучетата и преди и след инцидента със съпруга ѝ, но до тогава не ги е възприемела като реална заплаха. Твърди че е имало и други подобни случаи, но че съпругът и е пострадал доста по-тежко състояние. Твърди също, че съпругът и не е можел да разпознае кучетата, тъй като са го  нападнали в гръб, казал само че са били няколко кучета.Свидетелката твърди, че е опитала да се свърже с кмета на общината и в разговор с него /чрез социалните мрежи/ е разбрала, че въпросът с приютите за бездомни животни се обсъжда на общински сесии и че ще бъде решен когато се изградят такива приюти. Твърди също, че не са подавали жалба нито в полицията, нито в общината, тъй като съпругът и не е бил в състояние да  покаже кое точно куче го е ухапало.

 От показанията на свидетелката Е.Г., се установява, че има 2-годишна дъщеря и че в деня на инцидента със съседа ѝ, който бил неделя, решила да заведе детето на разходка. Около детска градина „***“, водейки по тротоара детето за ръка, е чула кучешки лай. Поглеждайки, видяла в гръб човек с бяла коса, който „полита по очи на отсрещния тротоар“. Кучетата били върху него. Детето ѝ се разплакало, тъй като и двете имали страх от кучета. Нападнатия човек викал за помощ, но никой не се намесил и след 3-4 минути кучетата сами избягали в обратна посока. Тогава свидетелката решила да пресече на другия тротоар и видяла, че пострадалия мъж се опитва да стане, бил на ръце и колене,  държал телефона. Свидетелката го разпознала, че е неин съсед.Приближавайки видяла, че не е адекватен. Попитала го иска ли да му помогне и да се обади на някого, но нищо не му се разбирало. След малко дошла съпругата му, която му погнала да стане. Той бил в кръв, а левият му крак - с огромна рана. Свидетелката дава показание, че е видяла 4-5 кучета да извършват нападението. Твърди, че това са кучета, които стоят там от години, на 10 м от детската градина и че преди време е имало и друг подобен инцидент с майка с дете.Свидетелката не описва точно кучетата, отличава само едно от тях, което било тъмно кафяво, слабо и по-голямо от другите, но заявява, че се движат заедно и че нямат стопани. Категорична е, че не се отнася за домашни кучета. Не са били с каишка на врата, наморник, нагръдник или каквото и да било. Стопанин наоколо също не е имало и никой не се е намесил и никой не е тръгнал след тях.  

От заключението на СМЕ изготвена от доц.д-р Д.Д., д.м. се установява, че на ищеца А.И.М. са били причинени следните травматични увреждания:голяма разкъсно-контузна рана на подбедрицата на левия крак.Медико-биологичната квалификация на описаното увреждане е разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.В резултат на получената рана и извършените в последствие медицински манипулации и операции, ищецът е търпял болки и страдания, които условно вещото лице разделя на силни – през първите 2 седмици, средни – през следващите 2 седмици и слаби за още около 3 седмици.Посочено е, че в съответната клиника, на ищеца е било извършено почистване, на раната, опресняване на ръбовете и налагане на хирургичен шев. Посочено е също, че раната е зараснала първично, без данни за усложнения. Вещото лице е разяснило, че по кожата на мястото на зарасналата рана се е оформил линеен ръбец/белег, цикатрикс/ с дължина 11 см., който не е сраснал с подлежащите меки тъкани и не причинява деформация на меките тъкани на подбедрицата. Оздравителния процес при подобни големи рани може да продължи до около един и половина месеца. Поради наличието на тежки придружаващи заболявания като захарен диабет, псориазис, както и предвид възрастта на пострадалия, оздравителния процес при него е протекъл по-бавно – до около два и половина месеца.  Посочено и това, че е напълно възможно и след този период, при продължително натоварване на левия крак и при промяна на времето, ищеца да изпитва болки.Усещането е субективно и според ВЛ, то в по-голяма степен се дължи на наличните тежки придружаващи заболявания, както и на обичайните за неговата възраст дегенеративни изменения в структурата на костите, ставите и сухожилията на крайниците.

 От обясненията на ВЛ доц.д-р Д. в открито заседание, се вижда че раната действително е голяма, но е била обработена хирургически с шеф, зараснала е първично, което означава, че не е имало някакви тежки усложнения като инфекциозни и т.н., които да удължават оздравителния процес. Ищецът има заболявания, които в някаква степен   забавят оздравителния процес, но това, което е приел в заключението, счита че е максимално възможното одължаване на оздравителния процес, при тези налични данни. Липсват медицински документи за последващи усложнения. Само белег е останал, който белег по никакъв начин не може да се причисли към обезобразяване. От ухапването до оказване на първата медицинска помощ и най-малко 1-2 седмици след това, болките са били силни, уплахата е била силна. Болките са субективни и вещото лице е приел, че са възможни при промяна на времето, но те не са единствено и само от раната от ухапване, а са резултат на хроничните възрастово-болестни изменения. Възможно е ухапването да има принос за болката, но в никакъв случай това не е водещо, не е главно, не е определящо и няма как да бъде прецизирано и да се определи в проценти.    

  При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че исковата претенция се явява частично основателна. Съгласно чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно ал.2 във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.52 от ЗЗД  обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Ответникът признава, че съгласно нормативната база в РБългария/Закона за защита на животните, Закона за ветеринарно-медицинската дейност/има съответните задължения по контрол, ограничаване и овладяване на популацията на бездомните кучета. Възразява относно доказването на обстоятелството, че ищецът е бил ухапан именно от безстопанствено куче.Съдът намира, че се събраха убедителни доказателства, че вредите са причинени вследствие ухапване от бездомно куче, поради което пасивно легитимирана да отговаря за тяхното репариране е ответната Община Плевен. Категорични в тази насока са показанията на свидетелката-очевидец на случая Е.Г., че кучетата са били няколко, както ходят на групи безстопанствените такива и че не е имало с тях стопанин или придружител.Същата установява, че и друг път е виждала групата кучета на това място.

 Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините и те са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хората, по такъв начин, че  свободното им живеене в градски условия да не позволява причиняването на вреди на гражданите. Съгласно ЗЗЖ Общината, чрез съответните органи и организации, на които е възложена тази дейност, са задължени да полагат грижи за безстопанствените кучета и тези от тях, за които не се явят лица, които желаят да ги отглеждат, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Фактът, че по делото не се  установява кое е конкретното куче, ухапало ищеца и дали има ушна марка или за него не са били положени съответните грижи от общината, не може да доведе до различни изводи от изложените.Обстоятелството дали ищецът е подаден сигнал в Община Плевен за станалия инцидент или не също няма пряко отношение и не е предпоставка за реализиране на деликтната отговорност, при наличие на предпоставките по чл. 49, вр чл. 45, ал.1 от ЗЗД

  Вследствие на ухапването от безстопанствено куче на 26.07.2020г. ищецът е търпял физическа болка и психически страдания. От заключението по съдебно-медицинската експертиза е видно, че причинените на ищеца травматични увреждания са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота, като оздравителния процес е траял около пет седмици, през което време пострадалият е търпял физически болки страдания, които през първите 2 седмици са били силни и постепенно тяхната интензивност е намалявала, през следващите 2-седмици средни и още 3 седмици по-леки. Установява се още от заключението, че на мястото на ухапването е останал белег, но не може да се говори за обезобразяване.Дълго време ищецът е ходил с патерици, а след това с бастун, тъй като раната му трудно е заздравявала и е следвало да щади и да не товари крака си. От обсъдените гласни доказателства се установи, че ищеца е преживял силен страх при ухапването, който е повлиял трайно живота му, като е започнал да страда от безсъние, да не излиза често на разходка и да се страхува от кучета. Впоследствие на тази трайна тревожност и трудно преодолим страх е потърсил и помощ и лечение при психиатър.  

При преценка горните обстоятелства по правилото на чл. 52 от ЗЗД, съдът приема, че обезщетение в размер на 5000лв. е адекватно да обезщети търпените от ищеца неимуществени вреди. Необходимо е обезщетението да отговаря на действително претъпените болки и страдания, за да може имущественото благо да послужи за морално удовлетворение на пострадалия, който емоционално да успее да подтисне изживените неблагоприятни последици от причиненото му увреждане. В конкретния случай следва да се отчетат естеството на травмата, наложило твърде продължителен за подобен род травма оздравителен процес, протичането му без усложнения, интензивността на болките, които не са напълно отшумели. Същевременно не се събраха доказателства за твърдяното в исковата молба, че въпросния инцидент се е превърнал в  трагедия, която е оставила ищеца травматизиран за цял живот и че поради това увреждане няма да бъде полезен и достоен за себе си, близките си и обществото, в което живее и ще им бъде в тежест.

Следва да бъде уважена исковата претенция до посочения размер от 5000лв, а за разликата до 50 000лв.-отхвърлена, като неоснователна и недоказана.Върху главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане.По отношение на иска за имуществени вреди съдът намира, че той е основателен и доказан /с обсъдените писмени доказателства за направени разходи/до размера 106.18лв., като за разликата до 113.98лв. следва да бъде отхвърлен. Сумата се дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.07.2020г.

 При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК ДТ в размер на 330лв. върху уважените искове. Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК и за разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат Х.Ч., съобразно уважената част от исковите претенции. Видно от представения договор за правна защита и съдействие/на 10 от делото/ осъщественото процесуално представителство на ищеца от адвокат Х.Г.Ч., е безплатно.В тази хипотеза, съгласно чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата, вр. чл. 78 ал. 1 ГПК ответника следва да заплати на  пълномощника възнаграждение в размер на 580лв., съобразно уважената част от иска, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения.

                     Водим от горното, съдът

 

Р е ш и:

 

оСЪЖДА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, представлявана от кмета Г.С., да заплати на основание чл.49 вр. чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД на А.И.М. ***, с ЕГН ********** сумата 5000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – ухапване от безстопанствено куче на 26.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 26.07.20202г., като за разликата до 50 000лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          оСЪЖДА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, представлявана от кмета Г.С., да заплати на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД на А.И.М. ***, с ЕГН ********** сумата 106.18лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане – ухапване от безстопанствено куче на 26.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 26.07.20202г., като за разликата до 113.98лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, представлявана от кмета Г.С., да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ДТ в размер на 330лв.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, представлявана от кмета Г.С., да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр.чл.78, ал.1 ГПК, на адвокат Х.Г.Ч., с ЕГН ********** и адрес на упражняване на дейността гр.София, ***, адвокатско възнаграждение в размер на 580лв. за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца А.И.М..

 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                              съдия в Окръжен съд: