Определение по дело №160/2020 на Апелативен съд - Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№260022

 

25.09.2020 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на 25. септември, две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

          ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                             Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.гр.д. № 160 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на Й.В.Д., подадена чрез адв. Т.П., за изменение на решение № 101 от 28.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 160/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските с присъждане на сумата от 3 400 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред окръжния съд.

Молителката е настоявала, че своевременно е поискала присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и с оглед изхода от делото, такива й се дължат включително и за първата инстанция по приложен списък по чл. 80 от ГПК, депозиран на л. 994 от делото пред окръжния съд. Предвид, че разноските за първата инстанция не са й присъдени, е молила за изменение на решението в частта на разноските с присъждането на тези, сторени в производството пред окръжния съд в размер на 3 400 лв.

Насрещната страна е депозирала отговор, в който е изразила становище  за недопустимост на молбата, като подадена извън срока, евентуално - за неоснователност на същата, предвид липсата на доказателства за уговаряне и заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, и евентуално - за намаляване размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, като е молила за оставянето на молбата без разглеждане, евентуално – за отхвърлянето й, евентуално – за намаляване размера на адвокатското възнаграждение.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК /подадена е на 21.08.2020 г. в едномесечния срок за обжалване на решението, считано от 07.08.2020 г./, от лице с правен интерес, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е отчасти основателна по следните съображения:

С постановеното по настоящото дело решение №101/28.07.2020 г., Варненският апелативен съд е отменил частично решение № 1569/30.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2842/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА с която: - е прогласена нищожността на договор, сключен на 17.08.2017 г. с нотариален акт № 11, том II, peг. № 2766, дело № 166 по описа за 2017 г. на Нотариус № 332 П. Д. с район на действие - Районен съд - гр. Варна, чрез който с.х.в.прехвърлил на Й.Д. срещу задължение за издръжка и гледане и за това, че се е грижила за него и го е издържала повече от десет години, собствената си 1/2 (една втора) идеална част от съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 1 (едно) идентификатор № 10135.3512.152.6.1, тъй като е привиден в частта за миналите грижи и издръжка и страните по договора са знаели за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила на 27.09.2017 г., на основание чл. 26, ал. 2, предложения четвърто и пето от ЗЗД, по исковете, предявени от В.Х.В. срещу Й.В.Д.; -  Й.В.Д. е осъдена да върне на В.Х.В., с. ЕГН, с. а. гореописания имот, получен от ответницата по нищожния договор, на основание чл. 34 ЗЗД; -  Й.В.Д. е осъдена да заплати на В.Х.В. сумата 5891.56 лв. (пет хиляди и осемстотин и деветдесет и един лева и 56 ст.) разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като вместо това е ОТХВЪРЛИЛ исковете на В.Х.В. срещу Й.В.Д. за прогласяване нищожността на договора по чл. 26, ал. 2, пр. пето ЗЗД основан на твърдения, че договорът е относително привиден в частта, в която имотът е прехвърлен срещу минали грижи и прикрива договор за прехвърляне срещу грижи и издръжка в бъдеще, както и по чл. 26, ал. 2, пр. четвърто ЗЗД, поради липса на основание, тъй като страните по договора са знаели за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила на 27.09.2017 г., евентуално по чл. 26, ал. 2, пр. трето ЗЗД – тъй като прехвърлителят е поставил отпечатък от десния си палец, без да е бил неграмотен или недъгав, както и по чл. 34 ЗЗД за връщане на имота, получен от ответницата по нищожния договор. Със същото решение, апелативният съд е осъдил В.Х.В. да заплати на Й.В.Д. сумата от 1 645,57 лв. сторени разноски пред въззивната инстанция, включващи държавна такса от 245,57 лв. и адвокатско възнаграждение от 1 400 лв.

С оглед изхода от спора и отхвърляне на исковете, на осн. чл. 78, а.3 ГПК ищецът дължи заплащане на разноските на ответницата и за първоинстанционното производство, в каквато насока тя своевременно е заявила пред ВОС искането си. В производството пред окръжния съд, молителката е депозирала списък по чл. 80 от ГПК /на л. 994/ от делото/, в който е посочила адвокатско възнаграждение на адв. Панайот Петров в размер на 2 400 лв. и адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. по чл. 7, ал.6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /по 100 лв. за всяко заседание след второто/ или общо сумата от 3 400 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред окръжния съд. Представила е и договор за правна защита и съдействие от 30.10.2019 г., допълнен на 29.11.2019 г., с който е доказано уговорено и платено адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. За останалата част от  2 400 лв. страната не е представила доказателства за уговаряне и плащане на адвокатския хонорар. Своевременно заявеното от ищеца възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК е неоснователно с оглед обема, броя на отхвърлените искове и фактическата и правна сложност на делото, а и сумата от 1000 лв. е под минималния размер на предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения такова.

Предвид изложените съображения, молбата се явява основателна за размера от 1000 лв. сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред окръжния съд, поради което постановеното въззивно решение подлежи на изменение в частта за разноските, чрез допълване с осъждането на В.Х.В. да заплати на Й.В.Д. сумата от 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред окръжния съд, като в останалата част молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1, пр.1 ГПК, решение № 101 от 28.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 160/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд В ЧАСТТА НА РАЗНОСКИТЕ, като ДОПЪЛВА същото със следния текст: „ОСЪЖДА В.Х.В., ЕГН **********,***, СО "Бялата чешма и Дъбравата" № 145 да заплати на Й.В.Д., ЕГН **********,***, ж. к. "Младост" бл. 141, вх. 1А, ет. 1, aп. 1 сумата от 1000 лв., представляваща сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред окръжния съд“.

ОТХВЪРЛЯ молбата на Й.В.Д. по чл. 248 ГПК за присъждане на разноските за първата инстанция за горницата над 1000 лв. до претендираните 3 400 лв.

 

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.