О П Р
Е Д
Е Л Е
Н И Е
№1217
гр. Русе, 15.11.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Русе, V състав, в закрито заседание на 15 ноември, през 2023 година, в
състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
като
сложи за разглеждане адм. дело № 597
по описа за 2023 г., съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 166 АПК.
Образувано е по молба на Д.Н.Ю.
за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-3388/21.09.2023 г. на Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“.
Съдът, след като се запозна
с искането за спиране и доказателствата по делото намира следното:
Процесуална предпоставка на
искането за спиране на заповед с правно основание автомобилните превози /ЗАвП/ е наличието на подадена жалба срещу самата заповед.
Този извод следва от текста на чл. 107, ал.3 ЗАвП - жалбата не спира
изпълнението на заповедта.
С оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-3388/21.09.2023 г. са
приложени две принудителни мерки – временно спиране от движение на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег.№Р1091КМ, собственост на „Мого България“ и временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на Д.Н.Ю.. С определение от
01.11.2023г. съдът е указал на жалбоподателя да мотивира правния си интерес от
оспорване на заповедта в частта, в която МПС, чужда собственост, е временно
спряно от движение. Указанията не са изпълнени, поради което с определение от
15.11.2023г./невлязло в сила към настоящия момент/ съдът е прекратил основното
производството в тази част. Съдът намира, че дължи произнасяне по искането за
спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение само досежно ПАМ
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, като в останалата
част искането е недопустимо и производството по него следва да се прекрати.
Искането за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение е направено в рамките на
образувано производство по оспорване на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-3388/21.09.2023 г., поради което е процесуално
допустимо.
Разгледано по същество е
неоснователно.
Съгласно 107, ал.2 ЗАвП, заповедта
за прилагане на ПАМ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно следващата алинея - обжалването не спира изпълнението на
заповедта. ЗАвП не сочи основанията и редът, при които съдът може да спре
изпълнението на заповедта за прилагане на ПАМ, поради това намира приложение
общата норма на чл. 166, ал. 2, вр., ал. 3 и ал. 4 АПК, в която са посочени основанията и
реда, по които може да се спре предварителното изпълнение на административни
актове, допуснато от законодателя, в изключение от правилото на ал. 1 на същата
норма.
С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото
от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или
неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен
интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на
административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само
въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на
акта. В конкретния случай Д.Н.Ю. твърди, че в следствие на допуснатото
предварително изпълнение той ще претърпи значителна вреда, изразяваща се в
ограничаване на правото му да управлява МПС.
На първо място следва да се
посочи, че твърдените от жалбоподателя последици – ограничаване на правото му
да управлява МПС всъщност са последица от самата заповед, а не от нейното
предварително изпълнение. От друга страна, обстоятелството, че в резултат на
ПАМ ще бъде временно ограничен в управляване на МПС не е ново по смисъла на
чл.166, ал.2, изр. последно от АПК. В тежест на лицето, което иска спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за прилагане
на ПАМ е да докаже наличието на законовите основания за това. В случая това не
е сторено, поради което съдът намира искането за спиране на допуснатото по
закон предварително изпълнение за неоснователно.
Водим от горното и на основание
чл.166, ал.3 и чл.159, т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Д.Н.Ю. за спиране предварителното
изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№РД-14-3388/21.09.2023 г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ в частта, в която е приложена принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ на жалбоподателя.
ПРЕКРАТЯВА производството по искането за
спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-3388/21.09.2023 г. на Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ в частта, в която е приложена принудителна
административна мярка „временно спиране от движение на лек автомобил „Мерцедес“
с рег.№Р1091КМ“
Определението може да се обжалва с
частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: