№ 91
гр. гр. Добрич, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
А. Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20233200500121 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз
основа на жалби рег.№№ 19531/09.11.2022 год. и 1722/27.01.2023 год. на
Община гр. Д. срещу решение 1004/27.10.2022 год. по гр. д.№
20223230101984/2022 год., поправено с решение № 14/10.01.2023 год. по гр. д.
№ 20223230101984/2022 год. на Районен съд Добрич, с което е признато за
незаконно уволнението на И. Н. А., ЕГН **********, от гр. Д., ул. “И.В.***,
извършено поради нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10
от КТ и са отменени като незаконосъобразни издадените от Кмета на
Община – град Д., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Д.,
ул.“Б.** заповед № 202/22.06.2022 год. за налагане на дисциплинарно
наказание и заповед № 15/22.06.2022 год. за прекратяване на трудовото
правоотношение; както и И. Н. А., ЕГН ********** от гр. Д., ул. „И.В.*** е
възстановена на основание чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ, на длъжността “****“, в
Дирекция „М.Д.Т.“ при Община – град Д., която е заемала преди уволнението
.
С доводи за необоснованост и постановяване на обжалваните решения в
отклонение от материалния и процесуалния закон се претендира отмяната им.
1
Въззиваемата страна И. Н. А. счита жалбите за неоснователни и
настоява да не бъдат уважавани.
Спорни между страните са въпросите ,извършено ли е тежкото
нарушение на трудовата дисциплина ,за което е наложено дисциплинарното
наказание уволнение, като различни са вижданията им ,съответната ли е
приетата от районния съд фактическа установеност на събраните по делото
обяснения на служителя, писмени и гласни доказателства ,както и
законосъобразни ли са изводите му по приложението на Регламент на
Европейския съюз относно защитата на лични данни, КТ,ЗЗЛД и ППЗЗЛД,
както и вътрешната нормативна уредба на Община гр. Д.- Правилника за
вътрешния трудов ред ,Вътрешните правила за документооборота и
Вътрешните правила за правата и задълженията на служителите за работа с
информационните и комуникационните системи.
При данни ,че обжалваните решения са били обявено/ връчено на дата
27.10.2022 год. и 17.01.2023 год., жалби рег.№№ 19531/09.11.2022 год. и
1722/27.01.2023 год. са подадени в срока по чл.315 ал.2 4 и чл.259 ал.1 от ГПК
,от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна
жалба против постановените решения ,предвид разпоредените от последните
негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на исковите
претенции и е процесуално допустима.
Обжалваните решения са постановени по искове на служител срещу
работодател за признаване незаконността на уволнение и неговата отмяна,
както и възстановяване на предишната работа, черпещи правното си
основание в разпоредбите на чл. 344 ал.1 т.1 и 2 от КТ.
Исковете са основателни , а жалбите срещу съдебните актове за
тяхното уважаване са неоснователни въз основа на фактически констатации
и правни изводи както следва:
От приложения по делото трудов договор № 11/05.02.2008 год. се
установява, че на 06.02.2008 год. И. А. е била назначена на длъжността „***“
в Дирекция „М.Д.Т.“ в Община Д., за неопределено време, със срок на
изпитване от шест месеца . Страните не спорят, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е заемала длъжността
„****“ в Дирекция „М.Д.Т.“ в Община Д..
Със заповед № 15 /22 .06.2022 год. и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ
2
,чл.187 ал.1 т.10 от КТ, във връзка с чл.126 т.13 от КТ и обяснения на лицето
по чл.193 ал.1 от КТ, Кмета на Община гр. Д. е прекратил трудовото
правоотношение с И. Н. А. за длъжността : “****“ в дирекция МДТ, считано
от 23.06.2022 год. Като причини за прекратяване на трудовия договор е
посочено: За неизпълнение други трудови задължения, предвидени в закони и
други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение. Заповедта е била връчена на ищцата на дата 22.06.2022 год.
в 11:39 часа.
Със заповед № 202/22.06.2022 год. и на основание чл. 44 ал.1 т.3 от
ЗМСМА, във връзка с чл.192 ал.1,чл.186,чл.187 ал.1 т.10 от КТ , във връзка с
чл. 8 т.9 и т.13 от Правилника за вътрешния трудов ред в Община гр.Д.,чл.23
от Вътрешните правила за документооборота в Община гр. Д. и чл.14 от
Вътрешните правила за правата и задълженията на служителите като
потребители на услугите, предоставяни чрез информационните и
комуникационните системи на Община гр.Д.,чл.190 т.7 от КТ и чл.188 т.3 от
КТ и постъпили два доклада от К.Г.-*** от 03.06.2022 год. и 06.06.2022 год.,
Кмета на Община Д. е наложил на И. Н. А. дисциплинарно наказание
“уволнение“ по смисъла на чл.188 т.3 от КТ за това, че на 02.06.2022 год. в
10:46 часа е визуализирала чрез системата ARCHIMED EPROCESS жалба с
рег. № 94Д-00-489/01.06.2022 год., която не е свързана с дейността на
Дирекция „М.Д.Т.“, и е разпространила съдържанието на визуализираната
жалба на трето лице-съпруга й А.А., работещ като *** , а чрез него жалбата е
станала достояние на останалите *** на ***, които работят на стоянката,
където обичайно упражнява дейност А.. Заповедта е била връчена на ищцата
на дата 23.06.2022 год.
Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед ,
в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено,
наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага-чл.195 ал.1 от
КТ, връчва се срещу подпис на служителя и от деня на връчването й
дисциплинарното наказание се смята за наложено -чл.195 ал.3 от КТ.
Разпоредбата на чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ предвижда, че работодателят прекратява
трудовият договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде
дисциплинарно уволнен. Анализът на тези две правни норми сочи, че липсва
изрично законово изискване за издаване на две заповеди - една за налагане на
3
дисциплинарно наказание, и втора - за прекратяване на трудовото
правоотношение. Поради това издаването само на една заповед, с която се
налага дисциплинарното наказание "уволнение" е напълно достатъчно, за да
се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред.
Няма обаче пречка работодателят да издаде и втора заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ. Това обаче
не означава, че той е бил задължен да извърши това. Характерът на тази втора
заповед ще има само констативен характер, тъй като връчването на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" ще произведе ефекта на
прекратяване на трудовото правоотношение. Когато обаче работодателят
издаде само заповед, основаваща се на разпоредбата на чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ,
той прекратява трудовото правоотношение по дисциплинарен ред именно с
тази заповед. Тази заповед обаче трябва да съдържа също реквизитите,
визирани в чл. 195 ал. 1 КТ. Трудов договор се прекратява по начините и
предпоставките, изрично предвидени в КТ. Сред тях са тези за прекратяване
без отправяне на едностранно предизвестие. В случаите на прекратяване на
трудовоправната връзка без предизвестие по силата на чл. 335 ал. 2 т. 3 КТ
прекратяването настъпва от момента на получаването от насрещната страна
на писменото изявление за това. Без значение за настъпването на такава
правна последица е дали изявлението е съобразено или не с изискванията за
мотивираност, за наличие на основанието за прекратяване или за спазване на
правилата за закрила при уволнение. Това има отношение към
законосъобразността на прекратяването, преценката за която се прави към
момента на настъпването му. Изявления за прекратяване, отправени след
друго вече получено и произвело действие, не водят до такава правна
последица и не внасят каквито и да е изменения в първото. В тази насока са
решение № 43/10.02.2014 год. по гр. д.№ 4082/2013 год. на ВКС ,IV г. о.;
решение № 332/03.11.2014 год. по гр. д.№ 1350/2014 год. на ВКС ,IV г. о.;
определение №50787/03.11.2022 год. по гр. д.№ 459/2022 год. на ВКС ,IV г. о.
С оглед на тези постановки, следва да бъде направен извод , че заповед
№15 /22 .06.2022 год. е произвела целеното действие-прекратяване на
трудовия договор на И. Н. А. на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ ,т.е. поради
дисциплинарно уволнение . По правилото на чл.335 ал.2 т.3,във връзка с
чл.330 ал.2 т.6 от КТ именно такъв ефект е настъпил от момента на
получаване от ищцата на дата 22.06.2022 год. на съдържащото се в
4
заповедта писменото волеизявление на работодателя за това. Момента на
прекратяване на трудовоправната връзка без предизвестие е законоустановен
и по усмотрение на работодателя то не може да има отложено действие.
Изявлението на работодателя не отговаря на задължителното изискване на чл.
195 ал.1 от КТ за мотивиране с индивидуализиране нарушението –в
заповедта са посочени единствено законовите разпоредби на чл.330 ал.2 т.6
от КТ ,чл.187 ал.1 т.10 от КТ, във връзка с чл.126 т.13 от КТ и чл.193 ал.1 от
КТ, като основание за нейното издаване, а като причини за прекратяване на
трудовия договор буквално е възпроизведен текста на чл.187 ал.1 т.10 от
КТ ,озаглавен Видове нарушения на трудовата дисциплина. Немотивирането
на заповедта
само по себе си обуславя незаконността на уволнението. А тъй като
преценката за това се прави към момента на прекратяването на
правоотношението-в случая на дата 22.06.2023 год., впоследствие получената
от ищцата на дата 23.06.2023 год. мотивирана заповед № 202/22.06.2022 год.
,нито е санирала първата, нито е произвела прекратително действие, поради
което и същата следва да бъде отменена,без предпоставките за издаването й
да се изследват в настоящото производство.
Горното води до извод за основателност на заявените искове по чл. 344
ал.1 т.1 и 2 от КТ,които следва да бъдат уважени. Този извод обжалваното
решение съдържа като краен резултат, поради което е на основание чл.271
ал.1 от ГПК, въззивният съд го потвърждава.
С оглед изхода по спора-неоснователност на подадената въззивна
жалба, Община гр. Д. следва да бъде осъдена да заплати на И. Н. А. сторените
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840
лв. ,съобразно приложена фактура и фискален бон.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 1004/27.10.2022 год. по гр. д.№
20223230101984/2022 год. на Районен съд Добрич, поправено с решение №
14/10.01.2023 год. по гр. д.№ 20223230101984/2022 год. на Районен съд
5
Добрич.
ОСЪЖДА Община – град Д., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Д. гр. Д., ул.“Б.** ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. А., ЕГН
**********, от гр. Д., ул. “И.В.*** разноски за въззивното производство в
размер на сумата от 840 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение с включен
ДДС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6