№ 1179
гр. София, 03.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110209672 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 459/2021 от 21.04.2021 година с.д. началник на
отдел "Митническо разузнаване и разследване Югозападна" при главна дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ към Централно митническо управление на
Агенция „Митници“ е наложил на Г. ДР. К. административно наказание „глоба“ в общ
размер на 1075, 30 лв. /хиляда седемдесет и пет лева и тридесет стотинки/ лева на основание
чл.126 от ЗАДС за нарушение на чл.126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, както и на основание чл.124,
ал.1 от ЗАДС, е постановено отнемане в полза на държавата на вещите предмет на
нарушението - 126 литра течност с мирис на алкохол, съдържаща се в 11 броя пластмасови
туби и 17 броя стъклени.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба, го атакува с искане за отмяна. Сочи, че не са спазени
сроковете за издаване на оспореното наказателно постановление. Допълва, че има
разминаване между мотивите и диспозитива на постановлението, тъй като са посочени
различни имена. Намира, че по делото не са изяснени всички факти по делото, досежно
датата на придобиване на акцизните стоки, количество, размер на дължим акциз. Моли за
присъждането на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се
представлява, получена е молба от адвокат В., в която се моли за разглеждане на делото в
нейно отсъствие.
В съдебно заседание въззиваемата страна – ЦМУ(определена съобразно действащата
нормативна уредба към момента на започване на делото) редовно призована се представлява
от юрисконсулт Великов, който моли за потвърждаване на наказателното постановление,
1
като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподател е Г. ДР. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 138.
На 29.09.2017г., в отдел „Икономическа полиция“ – СДВР бил получен сигнал, че
жалбоподателят К., продава акцизни стоки без бандерол. На същата дата било извършено
претърсване и изземване на адреса на К., находящ се в гр. София, бул. „Цариградско шосе“
№ 138. В приземното помещение на къщата, обособено като мазе, били намерени и иззети
28 (двадесет и осем) броя туби и бутилки, съдържащи общо 126 (сто двадесет и шест) литра
течност с мирис на алкохол, от които:
9 (девет) броя пластмасови туби с вместимост от 11 литра, съдържащи общо 99
(деветдесет и девет) литра течност с мирис на алкохол, условно обозначени е номера
от 1 до 9;
2 (два) броя пластмасови туби с вместимост от 5 литра, съдържащи общо 10 (десет)
литра течност с мирис на алкохол, условно обозначение с № 10 и № 11;
17 (седемнадесет) броя стъклени бутилки с вместимост от 1 литър, съдържащи общо
17 (седемнадесет) литра течност с мирис на алкохол.
С посоченото действие по разследването било образувано и досъдебно производство
№ 2253МИ-15320/2017 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. №33509/2017г. Съставеният, за
извършените действия, Протокол за претърсване и изземване от 29.09.2017г., бил одобрен с
Определение на СРС, НО от 30.09.2017г.
В хода на разследването, по образуваното досъдебно производство, бил извършен
оглед на приобщените веществените доказателства, отразен в Протокол от 13.03.2018г. Била
извършена и физико-химична експертиза, от заключението, на която, се установило, че
изследваните представителни проби представляват неденатуриран, дестилатен етилов
алкохол, с действително алкохолно съдържание по обем, при 20°С, превишаващо 1,2 % vol и
непревишаващо 80 % vol.
Видно от писмо per. № 32-58447/19.02.2021 г., издадено от отдел „Акцизна дейност”
при ТД Югозападна, дължимият акциз за откритите акцизни стоки, иззети от дома на
жалбоподателя, е в размер на 537.65 лева (петстотин тридесет и седем лева и шестдесет и
пет стотинки).
С Постановление на прокурор при СРП от 19.06.2020г. наказателното производство
по досъдебно производство № 225 ЗМИП 15320/2017г. по описа на 01 РУ- СДВР, пр.пр.
33509/2017г., било прекратено на основание чл.24. ал.1, т.1 НПК, поради това, че деянието
не съставлява престъпление по чл.234 НК, с аргумент за маловажност на случая, по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК. В хода на воденото наказателно производство не е било повдигано
обвинение или привличано към наказателна отговорност, което и да е лице.
Събраните материали били изпратени с писмо вх. № 32-284652/30.09.2020 г. в
Териториална дирекция Югозападна за преценка относно реализиране на административно-
наказателна отговорност във връзка с акцизните стоки. На 17.11.2020г., и на 30.11.2020г.
били изпратени писма (съответно с per. № 32-336140/17.11.2020 г. и per. № 32-
351591/30.11.2020 г. по описа на Агенция „Митници“) до Г. ДР. К., с които същият бил
поканен да се яви в сградата на ТД Югозападна на адрес гр. София. ул. „Веслец“ № 84. ет. 3,
ст. 8 относно снемане на обяснения и съставяне на АУАН. Видно от известие за доставяне
пощенските пратки били върнати с отметка „Непотърсена“.
При това на 15.12.2020 г., при условията на чл. 40, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН,
П.Г.К. главен инспектор в АМ, съставил АУАН № 2676 по описа ГД МРР, Агенция
„Митници“, с който срещу Г. ДР. К., ЕГН ********** било формулирано административно
обвинение за извършено нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС.
2
На 16.12.2020г. и на 15.01.2021г., били изпратени писма до Г.К., с които бил поканен
да се яви, за да получи така съставения му АУАН, но същите отново били върнати с отметка
“Непотърсена”.
На 11.02.2021г., АУАН бил връчен лично на жалбоподателя, който го приел без
възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на посочения АУАН било издадено наказателно постановление (НП) № 459/2021
от 21.04.2021 година с.д. началник на отдел "Митническо разузнаване и разследване
Югозападна" при главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ към Централно
митническо управление на Агенция „Митници“ е наложил на Г. ДР. К. административно
наказание „глоба“ в общ размер на 1075, 30 лв. /хиляда седемдесет и пет лева и тридесет
стотинки/ лева на основание чл.126 от ЗАДС за нарушение на чл.126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС,
както и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, е постановено отнемане в полза на държавата на
вещите предмет на нарушението - 126 литра течност с мирис на алкохол, съдържаща се в 11
броя пластмасови туби и 17 броя стъклени.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 2676/15.12.2020
г., Наказателно постановление № 459/21.04.2021 г., Заповед № ЗАМ- 43/32-8734/07.01.2019
г., Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.06.2020 г. по описа на
Софийска районна прокуратура, пр.пр. № 33 509/2017 г. по описа на Софийска районна
прокуратура, досъдебно производство (ДП) № 225 ЗМИИ 15320/2017 г. по описа на 01 РУ –
СДВР, Протокол за извършена проверка № 17BG5800A034635/29.09.2017 г. по описа па
Митница Столична (закрита); Протокол за претърсване и изземване от 29.09.2017 г.;
Определение на СРС, НО от 30.09.2017 г.; Приемо-предавателен протокол за предаване на
веществени доказателства от 02.10.2017г. в склад на 01 РУ- СДВР Постановление от
14.05.2018 г., Постановление от 20.03.2019 г.; Физико-химична експертизи № 04
20.07.2018/17.08.2019 г. и № 1122.03.2019/29.05.2019 г.; Становище от Дирекция
„Митническа дейност и методология“ - ЦМУ, АИС № 32-157808/30.05.2019 г.; Становище
на Дирекция „Акцизна дейност и методология“ - ЦМУ. АИС № 32-172149/12.06.2020 г.;
писмо per. № 32-336140/17.11.2020 г. по описа на Агенция „Митници“; писмо per. № 32-
351591/30.11.2020 г. по описа на Агенция „Митници“; писмо с per. № 32- 371986/16.12.2020
г. по описа на Агенция „Митници“; писмо с per. № 32- 15812/15.01.2021 г. по описа на
Агенция „Митници“; писмо per. № 32-123509/16.04.2021 г„ издадено от отдел „Акцизна
дейност“ при ТД Югозападна и други.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. С оглед липсата на
противоречие между отделните доказателствени източници, както и спор, който е
концентриран не върху фактите, доколкото същият в настоящото производство е свързан
единствено с правната им оценка, то съдът не намира за необходимо по-подробното им
обсъждане на всяко от доказателствата поотделно, по аргумент за противното от чл.305,
ал.3, изр.2 от НПК.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество
налага отмяна на наказателното постановление.
Съдът намира, че са налице няколко самостоятелни основания за отмяна на
оспореното наказателното постановление, като от една са допуснати съществени
3
процесуални нарушения, а от друга е налице обстоятелство водещо до изключване на
наказателното преследване.
Най-напред още при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като погрешно контролните органи са приели,
че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Видно от събрания доказателствения
материал, до санкционираното лице са изпратени две писма - покана за съставяне на АУАН,
които обаче не са достигнали до своя адресат. Съгласно отбелязването върху същите,
препоръчаните пощенски пратки, с които са изпратени поканите за съставяне на АУАН са
върнати с отбелязване „непотърсена“ т.е. дори да се игнорира факта, че изпращането чрез
универсална пощенска услуга не е предвидено като способ за връчване в НПК(към който е
налице изрично препращане, по силата на чл.84 ЗАНН), то без съмнение поканите не са
достигнали до своя адресат, при което не може да се приеме, че е налице хипотезата на
чл.40, ал.2, пр.2 ЗАНН, а именно след надлежно връчена покана, нарушителят не се явява.
Наред с това липсват каквито и да е данни, наказващата администрация да е положила
усилия за установяване на адрес на жалбоподателя, за да приеме, че същият не може да се
намери за съставяне на АУАН, и да пристъпи към това в негово отсъствие. Действително
след съставянето му актът е бил предявен на нарушителя, като е връчен и препис от същия,
но това са отделни действия от процедурата по ангажиране на административно-наказателна
отговорност, регламентирани самостоятелно съответно в чл.40 и чл.43 ЗАНН, като
връчването на акта не санира допуснатото при съставянето му нарушение. С оглед на
изложеното, то още със самото съставяне на акта е допуснато нарушение на процесуалните
правила, което предвид обстоятелството, че пряко рефлектира върху правото на нарушителя
да представи обяснения и възражения, които да бъдат отразени в акта, съгласно чл.42, т.8
ЗАНН, както и да възприеме действията по съставяне на АУАН, включително участието на
свидетели, следва да се определи като съществено и само по себе си налага отмяна на
издаденото въз основа на акта, наказателно постановление. (в този смисъл Решение № 5104
от 15.07.2016г. по адм. д. № 3392/2016г., Решение № 4543 от 04.07.2018г. по адм.д. №
4474/2018г., Решение № 3074 от 18.06.2020г. по адм.д. № 818/2020г. , Решение № 3075 от
18.06.2020г. по адм.д. № 595/2020г., Решение № 2637 от 26.05.2020г. по адм.д. №
1352/2020г., Решение № 5990 от 16.10.2019г. по адм.д. № 2577/2019г., всички по описа на
АССГ и други.).
На следващо място съдът намира че АУАН № 2676/15.12.2020г. е съставен в
нарушение на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, в частност двугодишният срок за съставяне на
АУАН, предвиден в чл. 34, ал. 1 ЗАНН относно митнически и данъчни задължения. Срокът,
в който е следвало да бъде съставен АУАН, съпоставен с датата на деянието, посочена в
същия-29.09.2017г. е изтекъл на 29.09.2019 г., а АУАН е съставен едва на 15.12.2020г. Дори
да се приеме, че е било налице основание за спиране на давностния срок, а именно висящото
наказателно производство, то доколкото съгласно изричното тълкуване отразено в
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС, по въпросите, свързани с
изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т.нар.
абсолютни давностни срокове приложение намират разпоредбите на чл.80 и сл. на НК, то
независимо от спирането и прекъсването на същия, с изтичане на срока по чл.81, ал.3 НК,
вр. чл.34, ал.2 ЗАНН, който в случая се равнява на три години, е погасена възможността за
започване на административно-наказателно производсто.
Следва изрично да се отбележи, че действително съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАНН е
предвидено изключение, съгласно което "без приложен акт,
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган". Хипотезата дава
възможност на АНО, да издаде НП за нарушение, установено въз основа на събрани в хода
на досъдебното производство доказателства, като направи самостоятелна преценка, дали
4
същите са достатъчни за издаването на санкционен акт. Цитираната разпоредба обаче е
приложима само и единствено, по отношение на лице, срещу които е водено наказателно
производство, респективно същото е било привлечено в процесуалното качество на
обвиняем. За всяко друго лице обаче, началото на административно-наказателното
производство се поставя със съставяне на АУАН. Доколкото в настоящия случай в рамките
на воденето разследване не е имало привлечено лице, в качеството му на обвиняем, то се
дължи съставяне на АУАН.
На следващо място е налице драстично разминаване в съдържанието на наказателното
постановление, като макар същото да е издадено въз основа на АУАН № 2676/15.12.2020г.,
съставен срещу жалбоподателя Г.Д. К., то съгласно диспозитива на НП № 459/2021г. със
същото е наложено наказание на лицето И.Х.Х., с ЕГН **********, т.е. налице е неяснота,
която не позволява да се определи волята на наказващия орган относно субекта на
отговорността, което безусловно налага отмяна на назателното постановление, връчено на
жалбоподателя.
По съществено обаче е съставянето на АУАН, и въобще предприемането на действия
за реализиране на административно-наказателната отговорност на Г. ДР. К. е започнало
едва след изтичане на давността погасяваща наказателното преследване. В ЗАНН липсва
самостоятелна уредба на давността, аналогична на разпоредбите, съдържащи се в чл.80 и
чл.81 НК, изключваща административнонаказателното преследване, в частност
абсолютната такава, при която правомощието на държавата да установи и санкционира
извършителя на административно нарушение се погасява, независимо, че актът, с който е
наложено наказанието не е влязъл в сила, независимо от основания за спиране или
прекъсване на срока. Налице е обаче изричното препращане на чл.11 от ЗАНН към уредбата
на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на НК,
включително изтичането на определен период от време, водещ до погасяване на
правомощията на държавата поради давност. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 НК, в случаите на
деяния, наказуеми с глоба, какъвто е и настоящия случай, наказателното, респективно
административно-наказателното преследване се изключва по давност с изтичане на три
годишен срок. В настоящия случай не са налице основания за спиране или прекъсване на
този срок, като до момента на изпращане на поканата за съставяне на АУАН на 17.11.2020г.,
не са предприемани каквито и да е действия срещу жалбоподателя К., нито в рамките на
наказателното производство, нито след това. Предвид на това и т.нар. относителна давност е
изтекла още на 29.09.2020г. т.е. преди съставяне на АУАН. Освен това към процесния
случай приложение намира и разпоредбата на чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.е.
наказателното производство следва да се счита погасено по давност /независимо от
спирането или прекъсването/ след изтичане на срок, надвишаващ предвидения в чл.80, ал.1,
т.5 срок от три години плюс с една втора съгласно т.е.- 4 години и 6 месеца. Отнесено към
конкретиката на настоящия случай това означава, че за деяние осъществено на 29.09.2017г.,
абсолютната погасителна давност е изтекла на 29.03.2022г.
По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 334, т.4, вр. чл.24, ал.1,
т.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, а административнонаказателното производство – прекратено, с всички
следващи от това последици.
По отношение на жалбоподателя, е постановено и отнемане на предмета на
нарушението на основание на чл.124, ал.1 ЗАДС. Изхождайки от чл. 13 ЗАНН и съгласно
чл. 20 от ЗАНН, отнемането в полза на държавата на вещи предмет на нарушението не е
административно наказание. Съдът намира, че същият е приложен правилно от АНО.
Посочената разпоредба предвижда в случаите на нарушения по чл. 126, ал. 1 ЗАДС, както и
в случаите, когато извършителят е неизвестен, т.е. дори при невъзможност да се реализира
отговорността, стоките - предмет на нарушението, да се отнемат в полза на държавата,
5
независимо от това чия собственост са. Предвид на това правилно предметът на
нарушението е отнет в полза на държавата, тъй като представлява акцизни стоки,
съхранявани в нарушение на законодателството, и въпреки отпадането на основанието за
реализиране на административно-наказателна отговорност, то стоките подлежат на
отнемане.
Най-сетне предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение,
заплатено на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения
Договор за правна защита и съдействие, от страна на същия е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Същото е в размер равен на минималния, нещо
повече, съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 - при наложено административно наказание глоба, размерът на
възнаграждението се определя спрямо материалния интерес. В процесния случай размерът
на глобата е 1075, 30 лв., от което следва, че минималния адвокатски хонорар възлиза на
305, 27 лева, поради което претендирания размер от 300 лева не подлежи на редукция.
Сторените разноски следва да се възложат на Агенция „Митници“ като разпоредител с
бюджетни средства.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.3 ЗАНН, СРС, НО, 131 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 459/2021 от 21.04.2021 година на
началник на отдел "Митническо разузнаване и разследване Югозападна" при главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ към Централно митническо управление
на Агенция „Митници“, В ЧАСТТА, С КОЯТО е наложил на Г. ДР. К. административно
наказание „глоба“ в общ размер на 1075, 30 лв. /хиляда седемдесет и пет лева и тридесет
стотинки/ лева на основание чл.126 от ЗАДС за нарушение на чл.126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 459/2021 от 21.04.2021 година
с.д. началник на отдел "Митническо разузнаване и разследване Югозападна" при главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ към Централно митническо управление
на Агенция „Митници, В ЧАСТТА, С КОЯТО на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, е
постановено отнемане в полза на държавата на вещите предмет на нарушението - 126 литра
течност с мирис на алкохол, съдържаща се в 11 броя пластмасови туби и 17 броя стъклени.
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Г. ДР. К., ЕГН **********, сумата от
300,00 лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6