№ 489
гр. Сливен, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230101383 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Г. Г., ЕГН:********** от гр. Сливен,
***** депозирана чрез пълномощник, съгл. чл.32, т. 1 ГПК адв. Петя Станчева Минкова от
АК-Бургас против М. Д. СЛ., ЕГН: **********, от ***** и ЕМ. Н. Г., ЕГН: ********** от
********** с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди – правно основание чл.45 ЗЗД в размер на 10 000 лв.
Ищецът твърди, че на 12.05.2017 г., когато бил ученик в 11 клас на Професионалната
гимназия по механотехника по време на голямото междучасие бил излязъл да си купи
закуска. На връщане бил видял ответниците, които тогава били ученици в осми клас и той
ги познавал. Бил възникнал конфликт между тях, който прерастнал в сбиване. Ищецът
твърди, че първо ответникът Е.Г. го бил ударил в областта на корема, той се бил присвил и
навел и тогава ответникът М.С. го бил ударил с коляно в областта на лицето. Бил изгубил
равновесие и не могъл да се изправи, а ответниците се били отдалечили от мястото на
инцидента. Случаен минувач бил се обадил на 112, като ищецът веднага бил хоспитализиран
и му била извършена оперативна интервенция. Твърди, че на 15.05.2017 г. бил изписан с
диагноза „Фрактура на други лицеви кости“. Травматичните увреждания, които били
настъпили за ищеца в резултат на нанесения му побой се били характеризирали като
„Разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК“.
За извършеното от тях деяние ответниците били осъдени с влязла в сила присъда № 86 от
14.07.2020 г. по НЧХД № 1578/2019 г. на СлРС, която била изменена в частта относно
1
изпълнение на наказанието с Решение № 3/26.02.2021 г. по ВНЧХД № 543/2020 г. Твърди,
че неимуществените вреди, които бил претърпял в резултат на инцидента се били изразили в
болки и страдания, емоционален дискомфорт и срам от случилото се. Бил се лекувал три дни
в болница, цяло лято си бил стоял у дома, защото не трябвало да излиза на слънчева
светлина. Бил ограничил контактите си с приятели и бил изпаднал в депресивно състояние.
Един месец след изписването му от болница ищецът твърди, че не е могъл да ходи
самостоятелно, защото имал силен световъртеж. Получавал позиви за повръщане и изгубил
апетит, не спял спокойно и бил взимал обезболяващи първите 20 дни след инцидента.
Случилото се било станало известно на неговите съученици, които му се били подигравали,
защото се бил оставил да го набият по-малки от него деца. Страхувал се да се прибира сам
от училище. Не желаел да посещава учебните занаятия, тъй като се страхувал да не се
повтори побоя. Променил се и се затворил в себе си и се изолирал от своите приятели.
Оценките му се занижили. След случката бил отказал да кандидатства за висше учебно
заведение. Бил започнал работа и след 3 дни бил напуснал, тъй като се страхувал да бъде с
хора и предпочитал да си стои у дома. Това състояние на стрес в резултат на побоя било
продължавало и към настоящия момент. Ищецът заявява, че вече дори и не общувал с по-
малкия си брат.
От съда се иска осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. в резултат на виновно и
противоправно поведение на ответниците, изразяващи в болки и страдания, настъпили в
резултат на телесните увреждания получени от нанесения му от тях побой ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответниците е постъпил.Оспорват иска по основание и
размер. Считат, че независимо от влязлата в сила присъда, твърдяните от ищеца увреждания
не са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от тях деяние.
Описаните болки и страдания от ищеца не били настъпили в резултат на извършеното от
тях. Било налице разминаване между неимуществените вреди заявени в петитума на
исковата молба и описаните в нейната обстоятелствена част. Молят иска да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан
Съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи, че спрямо
него е осъществено описаното в исковата молба деяние / действие или бездействие/ от
страна на ответниците, че това деяние е противоправно, от него са му били причинени
твърдените неимуществени вреди /причинна връзка между деянието и настъпилите вреди/,
вид и характер на вредите.
2
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 12.05.2017 г., когато ищецът бил ученик в 11 клас на Професионалната гимназия по
механотехника по време на голямото междучасие бил излязъл да си купи закуска. На
връщане бил видял ответниците, които тогава били ученици в осми клас и той ги познавал.
Бил възникнал конфликт между тях, който прерастнал в сбиване. Ответникът Е.Г. го бил
ударил в областта на корема, той се бил присвил и навел и тогава ответникът М.С. го бил
ударил с коляно в областта на лицето. Бил изгубил равновесие и не могъл да се изправи, а
ответниците се били отдалечили от мястото на инцидента. Случаен минувач бил се обадил
на 112, като ищецът веднага бил хоспитализиран и му била извършена оперативна
интервенция. На 15.05.2017 г. бил изписан с диагноза „Фрактура на други лицеви кости“.
Травматичните увреждания, които били настъпили за ищеца в резултат на нанесения му
побой се били характеризирали като „Разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и
чл. 129 НК“.
За извършеното от тях деяние ответниците били осъдени с влязла в сила присъда № 86 от
14.07.2020 г. по НЧХД № 1578/2019 г. на СлРС, която била изменена в частта относно
изпълнение на наказанието с Решение № 3/26.02.2021 г. по ВНЧХД № 543/2020 г.
От показанията на свидетеля И.а, която е леля на ищеца той бил нападнат през м.май 2017
г. от по-малки от него ученици в двора на училището, които му били нанесли тежка травма
и му били счупили черепа, поради което 2-3 дни бил хоспитализиран, а след като бил
изписан от болницата изпитвал голяма болка, тъй като му била поставена с хирургическа
интервенция пластина поради счупване на черепа. Ищецът се бил оплаквал от главоболие,
световъртеж и бил повръщал. Инцидентът бил довел до промяна в поведението му, като се
бил затворил в себе си и станал неконтактен, страхлив и не излизал никъде. Бил се
страхувал да излиза за да не срещне някой от ответниците. Прекъснал бил контактите си с
всичките си приятели и бил изпитвал постоянно страх. В резултат на нанесения му побой и
двете операции, които претърпял имал видим белег над веждата, което му създавало
неудобства и притеснения. Не бил излизал на кафе в града, не бил работил и не бил учил,
тъй като в резултат на инцидента бил отбягвал всякакви социални контакти. Преди
инцидента имал намерение да продължи да учи в техническия университет в града. Преди
инцидента бил нормално дете с нормални социални контакти. След инцидента се бил
затворил в себе си и все още не бил преодолял това състояние.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Г., баща на ищеца инцидентът се
бил случил през м. май 2017 г. в двора на училището през голямото междучасие, като
ответниците били пресрещнали ищеца, който си бил купувал закуска, като единият от тях
бил го ударил без причина в корема, а другият го бил ударил в челото, като двамата
ответници били оставили ищеца в безпомощно състояние след побоя. Свидетелят бил
уведомен от класния ръководител на ищеца за побоя и бил отишъл в болницата, където се
3
установило след изследвания, че ищецът има счупена кост на черепа и била направена
операция за изтегляне на костта. Три месеца след операцията ищецът не могъл да излиза за
да заздравее раната и след това през септември била направена и втората операция за
изваждане на пластината. Коренно се било променило поведението на ищеца след побоя,
станал затворен и не излизал от страх. Било се налагало свидетеля да го води на училище с
кола, защото се страхувал, бил се отдръпнал от приятелите си и си измислял причини да не
излиза с тях. Ищецът бил искал да следва в техническия университет, но след инцидента се
бил отказал и не отишъл на изпити. Ищецът не бил желаел да посещава психолог или
психиатър. Той му бил намерил работа, но ищецът я бил напуснал след три дни. Бил се
регистрирал в бюрото по труда но не бил отишъл да се подпише. Нежелаел да ходи на
работа, защото бил изпитвал страх от места, където има много хора за да не се случи отново
същия инцидент. Не излизал никъде освен до магазина и у дома бил деен, но не желаел да е
сред хора и да има социални контакти. Преди инцидента бил с добър успех и бил
председател на класа, но след инцидента бил занижил успеха си и това станало
предпоследната година преди да завърши и това също му било попречило да следва.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал и като еднопосочни и
безпротиворечиви.
Видно от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на ищеца в резултат на
нанесения му побой ищецът бил получил контузия на главата с установена при
първоначалните прегледи лицева асиметрия поради травматичен отток и кръвонасядане в
лявата половина на челото непосредствено над очницата ръб с изразена спонтанна и
палпаторна болезненост и било установено с изследвания счупване на предната стена на
фронталния синус в ляво наложило извършване на оперативна интервенция-открито
репониране на костните фрагменти и тяхната фиксация с метална пластина и винтове . било
налице лекостепенно сътресение на мозъка протекло без изпадане на ищеца в безсъзнателно
състояние. Уврежданията имали травматична генеза дължали се на удар от тъп предмет и
отговаряли на такива причинени от силен удар в травмираната област с коляно на крака.
Ищецът бил получил черепно-мозъчна травма, съставляваща временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Били извършени две операции по поставяне и изваждане на
пластинка Мондеал. Били налице данни за късна проява на симптомите на лекостепенното
сътресение на мозъка като главоболие, световъртеж, гадене, отпадналост, емоционални
нарушения. Първата оперативна интервенция на ищеца била извършена 12.05.2017 г., след
това на 15.05.2017 г. бил изписан за домашно лечение, на 07.09.2017 г. бил претърпял
повторна операция и бил изписан на 11.09.2017 г. за продължаване на възстановителните
процеси в домашна обстановка. Последиците от мозъчното сътресение били отзвучавали
напълно в рамките на 20-25, 30 дни при нормален ход на оздравителните процеси и
стриктно спазване на предписания хигиенно-диетичен режим.
Видно от изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза ищецът е проявил
4
симптоми на разстройство в адаптацията след преживения инцидент, като не може да се
твърди пряка връзка между преживяната травма и сегашното състояние и поведение на
ищеца, тъй като тежестта на травмата не предполага такъв дълготраен ефект и той е свързан
по-скоро с личностните му особености. Разпитано в съдебно заседание вещото лице заявява,
че в повечето случаи симптомите на разстройство в адаптацията продължават шест месеца,
но в по-тежките случаи могат да продължат и до две години. Ищецът бил по-незрял и бил
приемал нещата доста себеотносно и не му били добри механизмите за справяне с
различните ситуации и събитието би могло да оказва влияние върху него с оглед на
личностната му характеристика.
Съдът кредитира изготвените по делото експертизи като изготвени от безпристрастни вещи
лица и в рамките на тяхната професионална компетентност.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни
изводи.
Предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е допустим, тъй като ищецът има
качеството на пострадало лице от деянието на ответниците, които са пасивно легитимирани
да отговарят по иска за непозволено увреждане. В наказателното производство по НЧХД
№1578/2019 г. по описа на РС-Сливен не е допуснат и разгледан граждански иск за
неимуществени вреди от ищеца срещу ответниците за причиненото му непозволено
увреждане.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът по чл. 45 от ЗЗД за сумата-главница от 10
000 лв. е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, представляваща обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат на
причинената му умишлено от ответниците лека телесна повреда, изразяваща се в
„разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК”, като ответниците са
признати за виновни с Присъда № 86 от 14.07.2020 г. по НЧХД № 1578/2019 по описа на
РС-Сливен, която присъда е била изменена в частта относно изпълнение на наказанието с
Решение № 3/26.02.2021 г. по ВНЧХД № 543/2020 г. на СлОС по следните правни
съображения:
Ответниците са преки причинители на телесното увреждане и съгласно чл. 45 от ЗЗД
и като такива дължат заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като съдът
приема, че Присъда № 86 от 14.07.2020 г. по НЧХД № 1578/2019 по описа на РС-Сливен,
която присъда е била изменена в частта относно изпълнение на наказанието с Решение №
3/26.02.2021 г. по ВНЧХД № 543/2020 г. на СлОС представлява съдебен акт, който е
задължителен за настоящия граждански съд, разглеждащ последиците от деянието относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновност на дееца.Налице е влязла
в сила присъда срещу ответниците, обуславяща отговорността им за причиненото
непозволено увреждане на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК- относно
авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно
5
съдът счита, че съгласно чл. 300 от ГПК, следва да се приеме за установено, че със съдебния
акт- влязла в сила присъда е установена вината на ответниците спрямо ищеца и
противоправността на деянието им, а именно, че са причинили умишлено след нанасяне на
удари в областта на главата и корема лека телесна повреда, като не е оспорена от
ответниците, причинна връзка на настъпилата лека телесна повреда на ищеца и
извършеното от тях деяние. Следователно ищецът е пострадал от престъплението на
ответниците и същият може да претендира неимуществени вреди за телесното си
увреждане. Съдът намира, че в случая се установи, че с деянието на ответниците, признато
за престъпление, са причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на причинената му лека телесна повреда. От доказателствата по
делото може да се направи извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна
връзка и вреди, поради което счита, че така предявения иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явява основателен.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна
категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия.
Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
значение за размера на вредите. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Съдът приема, че от вида на самото телесно увреждане, от начина по който е било нанесено
и обстоятелствата при които е било извършено, както и от показанията на свидетелите,
които съдът кредитира като непосредствени и конкретни, съответстващи на приложените по
делото писмени доказателства, че настъпилата в резултат на нанесения побой от
ответниците на ищеца черепно-мозъчна травма, съставляваща временно разстройство на
здравето неопасно за живота е съпътствана със силни болки и страдания, претърпени от
ищеца, който към момента на увреждането е бил на 16 години, като се е наложило да
претърпи две хирургични интервенции по поставянето и премахването на пластина в
черепа, които са били болезнени и се е лекувал три месеца между двете интервенции в
домашна обстановка, като през това време не е могъл да излиза от вкъщи, изпитвал е силно
главоболие, световъртеж, светлобоязън, отпадналост, гадене и емоционални нарушения. В
резултат на двете хирургически интервенции е получил белег върху една от веждите му,
който му създава притеснения и неудобства при общуването.
Съдът взе предвид силният стрес и уплаха на ищеца, проблемите със съня, които са
настъпили в резултат на травмата, притесненията на ищеца от загрозяването на лицето му.
6
При определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
взе предвид и тежкото психическо и емоционално състояние на ищеца след побоя, изразило
се в пораждането на страх от излизането навън, и причиненото от побоя разстройство на
адаптацията, което при ищеца с оглед на неговите личностни характеристики и липса на
механизми за справяне с различни ситуации е продължило дълго да му оказва влияние,
нарушения в съня, избягването на контакти с други хора, затварянето в себе си, липсата на
комуникация с неговите приятели и колеги. Съдът взе предвид и отражението, което е
оказал инцидентът върху успеха на ищеца в училище, който се е занижил в предпоследната
и последната година и психическата травма, която е преживял му е попречила да
кандидатства във висше учебно заведение, както е имал намерение преди това. Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като еднопосочни
и безпротиворечиви и съответстващи със събрания по делото доказателствен материал в
резултат на психическата травма, която ищецът бил преживял същият коренно бил
променил своето поведение, като се бил затворил напълно в себе си, отказал да общува със
своите приятели и да излиза изобщо навън страхувал се от места, където има много хора,
тъй като се е опасявал от нов инцидент, като поради този свои страх не успял да се задържи
за повече от три дни на работа, да се яви на изпити за техническия университет, където
желаел да следва дори и да отиде в бюрото по труда да се подпише след като се бил
регистрирал в него. Непосредствено след инцидента не могъл поради страх да отива сам на
училище, тъй като се притеснявал от случайна среща с нападателите му. Чувствал се унизен
от случилото се и се бил срамувал от съучениците си. Инцидентът е оказал тежко негативно
въздействие, както върху психиката на ищеца така и върху неговото бъдещо професионално
развитие, социални контакти и личен живот. Към настоящият момент същият се намира в
пълна социална изолация и отказва всякакви контакти извън неговото семейство, като дори
и тези контакти не са пълноценни. Не желае да говори с никого за преживяната от него
травма дори и с психолог. В случая неговите личностни особености са довели до по-тежко
преживяване на инцидента и до по-тежка психологическа травма от тази която би преживял
средностатистическия човек и ищецът е преживял по-силни емоционални страдания, които
продължава да преживява въпреки изминалия четиригодишен период от време и не е
способен да се справи сам със тежките негативни последици от преживяното насилие върху
него и да се върне отново към нормален социален живот. Съдът счита, че не е налице друга
решаваща причина за поведението на ищеца изразило се в социална изолация и
неспособност да продължи да учи или работи освен претърпяната вследствие на инцидента
психическа травма и неговите личностни особености, които са мултиплицирали нейния
ефект.Не на последно място следва да се вземе предвид и обстоятелствата при които е било
извършено престъплението, а именно в двора на училището по време на голямото
междучасие, като ударите са били нанесени без причина от двамата нападатели, както и
поведението им след побоя, като са оставили ищеца в безпомощно състояние.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че се установи, че ответниците са
причинили на ищеца неимуществени вреди, като е налице причинна връзка между
7
поведението им и настъпването на вредоносния резултат, т.е, че е налице хипотезата на чл.
45 от ЗЗД.
Съдът след като взе предвид вида на телесното увреждане, причинено на ищеца,
претърпените в резултат на него силни болки и страдания за продължителен период от
време и продължаващи и към настоящия момент, дискомфортът, създаден на ищеца с оглед
начина на лекуване на увреждането-оперативна интервенция, съпроводени с изживяване на
силни болки и страдания в периода на възстановяването, както и причиненото му
разстройство в адаптацията, който ищецът изпитва, нарушенията в съня и страхът от
излизането навън съдът, пълната социална изолация и тежки негативни последици на
събитието върху неговата психика, социален живот и професионално развитие съгласно чл.
52 от ЗЗД и по справедливост определи, че ответниците следва да заплатят солидарно по см.
на чл. 53 ЗЗД сумата от 10 000 лв, за да репарират причинените му неимуществени вреди за
описаното по-горе телесно увреждане.
Съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК ответниците ще следва да заплатят в полза на РС-Сливен
държавна такса в размер на 400 лв. върху размера на така уважения иск и разноските за
възнаграждение на вещите лица по назначените съдебно-медицинска и съдебно-
психиатрична експертиза в размер на 234 лв. за съдебно-медицинска експертиза и в размер
на 312 по съдебно-психиатрична експертиза в полза на РС-Сливен.
С оглед изхода на делото-пълно уважаване на иска, намира, че съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК
ответниците ще следва да заплатят на ищеца и сумата от 800 лв. за направени разноски по
делото за платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 53 ЗЗД М. Д. СЛ., ЕГН: **********, от ***** и
ЕМ. Н. Г., ЕГН: ********** от ********** да заплатят СОЛИДАРНО на Д. Г. Г.,
ЕГН:********** от ******* сумата от общо 10 000 лв./десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат на
причинено непозволено увреждане на ищеца на 12.05.2017 г. в гр. Сливен от ответниците,
който чрез нанасяне на удари в областта на лицето и корема, му причинили лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НК, изразяваща се „временно
разстройство на здравето неопасно за живота”, като ответниците били признати за виновни с
Присъда № 86 от 14.07.2020 г. по НЧХД № 1578/2019 по описа на РС-Сливен, която
присъда е била изменена в частта относно изпълнение на наказанието с Решение №
3/26.02.2021 г. по ВНЧХД № 543/2020 г. на СлОС.
ОСЪЖДА М. Д. СЛ., ЕГН: **********, от ***** и ЕМ. Н. Г., ЕГН: ********** от
********** да заплатят на Д. Г. Г., ЕГН:********** от ******* сумата от 800 лв.,
съставляваща сторени по делото разноски.
8
ОСЪЖДА М. Д. СЛ., ЕГН: **********, от ***** и ЕМ. Н. Г., ЕГН: ********** от
********** да заплатят в полза на РС-Сливен държавна такса в размер на 400 лв. върху
така уважения размер на иска, както и разноските за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза в размер на 234 лв. за
съдебно-медицинска експертиза и в размер на 312 по съдебно-психиатрична експертиза в
полза на РС-Сливен.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9