№ 459
гр. София , 16.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600404 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.
С Определение №260 149 от 16.03.2021г. по ЧНД №136/2021г. по описа на ОС-Враца,
съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Й. В. Ч. за постановяване на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му
общо по НОХД №3618/2019год. по описа на СпНС наказание „Лишаване от свобода” в
размер от 3 години и 6 месеца, с остатък от 1 година и 4 дни.
Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена
частна жалба от осъденото лице Й. В. Ч.. В частната жалба се развиват доводи, че ОС-Враца
неправилно се е позовал на размера на времето през което е бил с МНО „Задържане под
стража“ и който на осн. чл.59 от НК е приспаднат като изтърпяно наказание;
незаконосъобразно е преценил, че по време на изтърпяване на МНО „Задържане под
стража“ не е било работено с него, без да има за това вина; неотговаря на истината, че през
периода в който е бил подсъдим с МНО „Задържане под стража“ не може да се проследи
поведението му; не е взето в предвид обстоятелството, че до сега не е бил наказван от
затворническата администрация; неоснователно съдът се е позовал на наличието на
неприключило наказателно производство спрямо него; незаконосъобразно е взел в предвид
минали осъждания, по отношение на които е налице настъпила реабилитация, както и
обстоятелството, че веднъж вече се е ползвал от института на УПО по друго осъждане.
Според жалбоподателят, съдът не се съобразил с ППВС 7/27.06.1975год. и при наличието на
всичките предпоставки за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
неизтърпяната част на наложеното му наказание по НОХД №3618/2019год. на СпНС, с
отказа си е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт. С жалбата се прави искане
определението да бъде отменено, като САС постанови друго такова, с което да уважи
1
молбата му за УПО.
Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло
правилността на обжалваното определение по реда на чл.440, ал.2 във вр. чл.345 от НПК,
констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са
следните:
Производството по делото е било образувано пред ОС-Враца с искане от осъденото
лице Й. В. Ч. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на изтърпяване на
неизтърпяната част от наложеното му по НОХД №3618/2010год. по описа на СпНС
наказание „Лишаване от свобода” в размер от 3 години и 6 месеца.
С Определение от 28.01.2020год., постановено в съдебно заседание по НОХД
№3618/2019 год. по описа на СпНС, с което по реда на чл.384 от НПК съдът е одобрил
постигнатото между жалбоподателят Й. В. Ч. и прокурор от СпП споразумение, с което се е
признал за виновен по шест обвинения, а именно: 1/ по чл.321, ал.3, т.2 във вр. ал.2 от НК и
на това основание във вр. чл.54 НК е осъден на 3години и 6месеца „Лишаване от свобода“,
2/ по чл.339, ал.1 от НК и на това основание във вр. чл.54 от НК е осъден на 3 години и 6
месеца „Лишаване от свобода“, 3/ по чл.339, ал.1 от НК и на това основание във вр. чл.54 от
НК е осъден на 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, 4/ по чл.339, ал.1 от НК и на
това основание във вр. чл.54 от НК е осъден на 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“,
5/ по чл.339, ал.1 от НК и на това основание във вр. чл.54 от НК е осъден на 3 години и 6
месеца „Лишаване от свобода“ и 6/ по чл.339, ал.1 от НК и на това основание във вр. чл.54
от НК е осъден на 3 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“. На осн. чл.23 от НК на
жалбоподателя е било определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3
години и 6 месеца, което да търпи при първоначален „Общ“ режим. С одобреното
споразумение, на осн. чл.59, ал.1 от НК е било зачетено времето през което осъденият е бил
с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Към датата на произнасяне от ОС-Враца в съдебно заседание на 16.03.2021год. по
подадената молба за УПО, осъденият Ч. е изтърпял фактически 2 години 5 месеца и 26 дни
/начало на изтърпяване на наказанието от 28.01.2020год. в размер на 1 година 1 месец и
18дни, от предварителен арест 11 месеца и 28 дни и от работа 4 месеца и 10 дни/.
Неизтърпеният остатък е в размер на 1 година и 4 дни.
По време на изтърпяване на наказанието, осъденият Ч. е бил награждаван със Заповед
от 21.05.2020 год. на Началника на ЗООТ към Затвора – *** във връзка със стриктното
изпълнение на трудовите му задачи и инициативност при извършване на ремонтни дейности
на постовете и спалните помещения в ЗООТ с „Писмена похвала“. Награден е и със Заповед
от 29.05.2020год. за подчертана дисциплина и точно изпълнение на поставените му задачи
във връзка със закриване на общежитие „Керамична фабрика“ с „Извънредна хранителна
пратка“. Налице е награждаване със Заповед от 11.09.2020год. за показано примерно
поведение със „Свиждане с близките извън ЗО за срок от 8 часа и с последваща заповед от
2
23.12.2020год. за примерно поведение и инициативност с „Месечен домашен отпуск до две
денонощия“. При постъпването му в затвора, е констатиран е риск от рецидив – 61 точки,
който към настоящия момент е в средни граници от 53 точки и определен като такъв във
връзка с текущ доклад от 02.02.2021год по повод ревизия на оценката на риска от рецидив и
вреди.
При така изложеното, правилно е прието от първоинстанционният съд, че е налице
формалната законова предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 от НК, тъй като осъденият Ч. в
фактически е изтърпял повече от една втора от наложеното му наказание.
Правилни и законосъобразни са и изводите на ОС-Враца, че не е налице другата
законова предпоставки по чл.70, ал.1 от НК, във вр. чл.439а от НПК, а именно да са налице
всички обстоятелства, които да сочат за положителна промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, т.с. да са налице доказателства за поправянето му, макар и с
други съображения на въззивната инстанция.
Видно от изготвените по делото становище и текущ доклад, по отношение на осъдения
Ч. е налице промяна, изразяваща се по отношение на извършеното престъпление с
осъзнаване на вината и изразено съжаление за деянието, постигнати са позитивни промени в
зона „Умение за мислене“, подобрени са уменията му за разпознаване и разрешаване на
проблемите, поема отговорност за постъпките си, поставя си адекватни и законосъобразни
цели, т.с. налице е и подобрени умения за самоконтрол и намаляване на риска от
извършване на импулсивни и необмислени постъпки, декларирал е мотивация за промяна и
законосъобразно поведение след освобождаване. Видно от представения Доклад по
отношение на осъденият рискът за вреди се е запазил нисък за служителите и останалите
лишени от свобода, нисък е рискът от суицид и самоувреждане. Рискът от вреди за
обществото е среден. Лишеният от свобода е постигнал позитивни промени в зоните с
дефицит относно начин на живот и обкръжение, поема отговорност за собственото си
криминално поведение по отношение на извършеното престъпление осъзнава вината си и
съжалява за деянието, по отношение на взаимоотношенията - общува толерантно и създава
значими контакти, по отношение на уменията му за мислене – подобрява уменията си за
разпознаване и разрешаване на проблемите, като няма случай на импулсивно и необмислено
поведение. Лишеният от свобода Ч. има изградени трудови навици и от 02.04.2020год. е
полагал доброволен неплатен труд на осн. чл.80 от ЗИНЗС на територията на ЗООТ Враца,
като на по – късен етап е бил назначен и на половин щат в обслужващата дейност.
Изложената оценка от затворническата администрация и изразеното становище по повод
искането за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
му „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 4 дни, не кореспондира с отразеното
също от затворническата администрация относно риска от вреди за обществото и
констатирания е риск от рецидив към настоящия момент от 53 точки, т.с. над средния такъв.
При така изложеното относно риска от вреди за обществото и риска от рецидив, чиито
3
стойности са в рамките на средните такива, както правилно е приел ОС-Враца не налага
извод за значителна и действителна положителна промяна в поведението на лишения от
свобода.
Правилно и законосъобразно Окръжен съд - Враца се е позовал и на данните за
съдебното минало на лицето, сочещи за утвърдено криминално поведение, като
изтърпяването на наказанията „Лишаване от свобода” не са изиграли своята възпираща и
възпитателна роля. Неоснователни са възраженията, че съдът незаконосъобразно се е
позовал на миналите му осъждания по отношение на които е настъпила реабилитация. В
тази връзка следва да се отбележи, че е налице настъпила реабилитация по право и изтекъл
срок по чл.88а от НК по отношение на част от осъжданията. Видно от приложената справка
за съдимост на РС-Бяла Слатина първото осъждане за извършено престъпление по
отношение на Ч. е било с влязла в сила присъда на 01.04.1998год. по НОХД №95/1998год.
по описа на РС-Бяла Слатина, по отношение на което е приложен института на
реабилитацията по право /чл.86 от НК/, следват три броя осъждания за деяния от общ
характер по които е търпял наказание “Лишаване от свобода“. Последното осъждане е по
НОХД №115/2010год., където му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на шест месеца и на осн. чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК е определено едно
общо наказание от три години с предходно осъждане по НОХД №503/2007год. по описа на
ОС-Враца. Осъденият Ч. е извършил деянията предмет на НОХД № 3618/2019год. по описа
на СпНС и касаещи обвинение по чл.321, ал.3, т.2 във вр. ал.2 от НК в периода от началото
на 2017год. до 30.01.2019год., деянията по чл.339, ал.1 от НК съответно 19.12.2018год.,
12.01.2019год. и 30.01.2019год. При така посоченото, не са изпълнени изискванията на
чл.88а, ал.1, ал.2 и ал.4, във вр. чл.82, ал.1 от НК за да бъде заличено осъждането му с
позоваване на изтеклия срок от изтърпяване на предходните наказания. Съдебното минало
на осъденото лице следва да бъде взето в предвид при преценка на това дали са налице
достатъчно доказателства за поправянето му, съгласно т.2 от Постановление №7 от
27.06.1975год. на Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 06.07.1987год., което се
цитира в жалбата и на което се позовава осъденото лице. Посоченото налага и извода, че
следва да бъде взето в предвид при решаване на казуса и наличието на осъждане по НОХД
№179/2021год. по описа на ОС-Враца за деяние извършено в периода от неустановена дата
през лятото на 2017год. до неустановена дата през месец януари 2019год. и по което с
протоколно определение от 29.03.2021год. /след постановяване на обжалваното
определение по настоящото производство/ е одобрено постигнатото споразумение между
осъдения Ч. и ОП-Враца. Видно от мотивите на обжалваното определение, позоваването на
посочените обстоятелства относно съдебното минало на Ч., е станало по повод цялостната
преценка на поведението на осъденото лице и най-вече дали е налице такава трайна
положителна промяна в цялостното си поведение, с което дават достатъчно доказателства за
своето поправяне, което е и в съответствие с цитираното в жалбата постановление Пленума
на ВС.
Настоящия съдебен състав не споделя изводите на ОС-Враца относно приспаднатия
4
размер на осн. чл. 59 от НК от размера на наложеното общо най-тежко наказание „Лишаване
от свобода“, във връзка с което по отношение на лишения от свобода е имало много кратък
период, през който е било възможно да се работи с него по залегналите в плана цели за
изпълнение на присъдата, като аргумент за отказ от условно предсрочно освобождаване.
Това обстоятелство може да бъде третирано като евентуална причина за това, че не са
постигнати целите и задачите на изпълнение на присъдата, в предвид на изложеното по –
горе относно степента на промяна в поведението на осъденото лице, която е довела до
отказ за прилагане на института на чл.70 от НК от ОС-Враца.
В предвид на всичко това и въпреки посоченото несъгласие на въззивната инстанция с
част от мотивите на обжалваното определение, крайният извод на ОС-Враца, че не е налице
на втората предпоставка на чл.70 от НК за УПО, е правилен и законосъобразен.
Действително от изготвените по делото становище и текущ доклад, по отношение на
осъдения Ч. е налице положителна промяна, но това негово поведение е било взето в
предвид и при определяне на риска от рецидив и вреди към настоящия момент по система
AOS в границите над средния – 53 т. и който е бил редуциран от първоначално
регистрирания 61т. на 02.02.2021год.
По отношение на възраженията относно липсата на наложени наказания от
затворническата администрация, следва да се отбележи, че в местата където се изтърпява
наказание „Лишаване от свобода“, са налице ясно регламентирани норми на поведение,
които се дължат от осъдените лица и при неизпълнение се налагат санкции, т.с. липсата на
наказания не е положителна промяна, за разлика от наличието на такива.
Наведените доводи относно невъзможността да се иска последващо условно
предсрочно освобождаване с оглед размера на наказанието, което следва да изтърпи, следва
да се отбележи че това не е сред обстоятелствата, подлежащи на преценка за приложението
на чл.70 от НК.
В предвид на изложеното, направените в този смисъл доводи във депозираната жалба
относно наличието и на втората предпоставка на чл.70 от НК за УПО, са неоснователни, а
определението на ОС-Враца като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.440, ал.2 от НПК, във вр. чл.345, ал.3, във вр.
ал.2 от НПК , Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260 149 от 16.03.2021г. по ЧНД №136/2021г. по описа на
ОС-Враца, с което е оставено без уважение молбата на л.св.Й. В. Ч., род. на ***год. в
5
гр.***, с постоянен адрес с.***, общ.***, ул.“***“ №11, понастоящем в Затвора – ***,
българин, български гражданин, с ЕГН:********** да бъде освободен условно предсрочно
от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му общо наказание по НОХД
№3618/2019год. на СпНС „Лишаване от свобода“ в размер от 3 години и 6 месеца, с остатък
от 1 година и 4 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕПИС от Определението да се изпрати на осъденото лице за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6