Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,.. ....25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и втори
състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: ЯНКА ГАНЧЕВА
и при участието на секретаря Анна Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело N 2751 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 145 и сл. АПК
вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на Г.В.С., с ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. К. против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0304-000402 от 27.10.2021 г. на полицейски инспектор
към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с която на основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач -
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят поддържа, че акта е издаден от
некомпетентен орган, липсват данни кой е упълномощил полицейския инспектор да
издава актове от категорията на процесният. Поради изложеното са налице
предпоставките на чл. 146 т.1 от АПК. ПАМ по ЗДвП не са санкции, а
представляват средство за осигуряване на безопасността на пътищата, за
преустановяване на административните нарушения. Мярката няма санкционен
характер, затова ПАМ се налагат, а не се прилагат. Редът за налагане на санкции
за извършено административно нарушение е уреден в ЗАНН, издадена по този начин,
с цитираното съдържание. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт,
като постановен при липса на компетентност, неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалния закон и в съответствие с целта на закона и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната страна – полицейски инспектор РУ
Несебър към ОД на МВР-Бургас, редовно призован, представител не се явява и не
изразява становище по жалбата.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е заповед №
21-0304-000402/27.10.2021 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас, РУ
Несебър, с която на основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
- до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта
е мотивирана с обстоятелството, че на 27.10.2021 г. около 11.35 часа е
установено, че С., като управлява МПС - "Мазда", с рег. № А****МХ,
собственост на Н.С., като се движи в КК Слънчев бряг по главна алея до
бензиностанция Петрол, посока към Несебър, след употреба на алкохол, с
концентрация от 0, 72‰, установено с техническо средство алкотест – дрегер 7410
№0106, издаден е талон за медицинско изследване № 131436, като водача е отказал да подпише и получи талона. Във
връзка с изложеното срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 993317 от 27.10.2021 г. Горните констатации са
квалифицирани от органа като нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1, пр.1, във връзка с което е издадена процесната заповед.
По делото е представен акт за установяване на административно нарушение
№ 993317/27.10.20201 г., с който е прието, че на 24.10.2021 г. С. е
носъщесттвил нарушение на чл. 5 ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съгласно талон за медицинско изследване №
131436, след извършена проверка за употреба за алкохол и отчетен резултат 0.72 ‰ на С. е издаден талон за изследване, като същия е
отказал да го получи. Отказа е удостоверен с подписа на свид. Д..
По делото е представена заповед №
251з-209/18.07.2017 г. и заповед № 8121д-515/14.05.2018 г. Съгласно заповед
№51з-3805/26.08.2021 г. Директора на ОД на МВР - Бургас е оправомощил
длъжностни лица от ОДМВР - Бургас да издават заповеди за прилагане на ПАМ, сред
които е и издателя на процесната заповед.
При така изложената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от оспорването, поради което е допустима.
По основателността на жалбата
По същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал. 1, изречение първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от същия закон се издават с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед
№51з-3805/26.08.2021 г. на Директора на ОД на МВР - Бургас, с която са
упълномощени длъжностни лица от ОДМВР - Бургас, сред които е и издателя на
оспорения акт. Действието на посочената заповед не е ограничено със срок.
Предвид изложеното, настоящият състав на Административен съд – Варна намира за неоснователни и недоказани
твърденията на оспорващия за нищожност на оспорената заповед.
След запознаване със съдържанието на акта
съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея е посочено наименованието на органа, който я е
издал, наименованието на акта, посочен е адресата на акта, а така също са
посочени както фактическите, така и правни основания за неговото издаване.
Посочено е мястото, на което е извършено и установено нарушението, както и
стойностите на алкохолно съдържание в издишания от водача въздух, установени с
техническо средство - алкотест – дрегер, чиято изправност не е оспорена.
Изложените от ответника мотиви към заповедта
съдържат необходимата информация, позволяваща на санкционирания, а и на
съда, да разберат за извършване на какво конкретно административно нарушение е
издаден административният акт. Твърденията за наличие на съществени пороци във
формата на акта не се споделят от настоящия състав на съда. Горното мотивира
съда да приеме за неоснователни доводите за незаконосъобразност на акта поради
наличието на съществени пороци в неговата форма и съдържание.
При служебната проверка за законосъобразност
на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не установи в хода на проведеното производство да
са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
толкова съществени, че да бъдат основание за неговата отмяна като
незаконосъобразен.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
налага принудителна административна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство" спрямо водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0, 5 на хиляда (‰), установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
От доказателствата по делото се установява,
че отчетените на място от дрегера стойности на алкохолно съдържание в издишания
от водача въздух сочат стойности, надхвърлящи допустимите 0, 5 ‰, съгласно
цитираната по-горе разпоредба, а С. е отказал да се възползва от дадения му
талон за медицинско изследване.
Правилно ответникът е посочил и размерът на
срока, за който е наложена принудителната административна мярка. Същата е
определена в рамките на установения в закона срок: "до решаване на въпроса
за отговорността му (на водача), но за не повече от 18 месеца", съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП. От това следва, че 18 месеца е максимално
допустимият срок за налагане на ПАМ, което не изключва възможността въпросът за
отговорността на водача да бъде решен и преди изтичането на този срок,
респективно – основанията за налагане на ПАМ да отпаднат по-рано от 18 месеца.
Оспорената заповед е съответна и на целта на
ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме
временно свидетелството за управление на МПС на водач, който отказва да бъде
проверен с техническо средство, като по такъв начин да се елиминират
потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия.
Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност
временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за
съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел –
осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите
по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие -
"до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца".
Изложените по-горе мотиви налагат извод, че
не е налице нито едно от основанията за отмяна на административния акт,
изчерпателно изброени в чл. 146 от АПК.
Жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№21-0304-000402/27.10.2021 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас, РУ
Несебър е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че
принудителните административни мерки не са санкции, а целят преустновяване на
административни нарушения. В случая правилно ответника е ползвал терминологията
посочена в чл. 171 от ЗДвП, че принудителните административни мерки по ЗДвП се
прилагат.
Наведените твърдения в депозирано пред ответника
възражение за влошено здравословно
състояние на жалбоподателя, не могат да разколебаят извода за законосъобразност
на наложената ПАМ, тъй като по делото не са ангажирани каквито и да е
доказателства за това.
С оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП, решението на настоящата съдебна инстанция
не подлежи на обжалване.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.С., с ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0304-000402
от 27.10.2021 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с която
на основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач-
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: