№ 110
гр. Велико Търново, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Св. Г. Цв.
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за
възобновяване № 20224000600178 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искане за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 227/2022 г. на Окръжен съд – Плевен, подадено от
осъдения ИВ. Ц. Ц. чрез адвокат Г.Г.. Посочени са касационните основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Сочи се, че
при проведеното съдебно следствие и при постановяване на крайните си актове
първоинстанционният и въззивният съд са допуснали нарушения на чл. 13, ал. 1, чл.
14, ал. 1, чл. 18, чл. 105, ал. 2 и чл. 281 НПК. Навежда се оплакване, че по делото не е
установено по несъмнен начин дали осъденият е извършил инкриминираното деяние,
за което е ангажирана наказателната му отговорност, като се излагат подробни
съображения за допуснати нарушения в оценъчната дейност на решаващите съдилища.
Оплакването за нарушение на материалния закон е бланкетно и не се подкрепя с
конкретни доводи и оплаквания.
Направено е искане за отмяна на решението на въззивния съд и присъдата на
първостепенния съд, като се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В условията на алтернативност се иска оправдаване на осъденото лице.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура оспорва
основателността на искането, като предлага същото да се остави без уважение.
Адвокат Г.Г., упълномощен защитник на ИВ. Ц. Ц., поддържа искането, като
1
моли същото да се уважи.
Осъденото лице ИВ. Ц. Ц. поддържа казаното от защитника. В правото си на
последна дума моли да се намали наложеното наказание.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличие на
наведените в искането основания за възобновяване на делото в пределите на
правомощията си по чл. 347 НПК, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт
от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред.
Искането е направено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 НПК и е
подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 НПК. От
съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за
възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Разгледано по съществото искането е неоснователно, като съображенията за това са
следните:
С присъда № 13 от 08.02.2022 г. по НОХД № 934/2021 г. на Районен съд –
Плевен подсъдимият ИВ. Ц. Ц. е признат за виновен в това, че на 08.03.2021 г. по
третокласен път III – 118, км 5 в землището на гр.Долна Митрополия управлявал лек
автомобил „Фолксваген голф“ с peг. № В 77**** след употреба на наркотично
вещество – канабис, поради което на чл. 343б, ал. 3 НК във вр. с чл.54 НК му е
определен наказание една година и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК е намалено с една
трета определеното наказание на една година лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Наложени са и наказание глоба в размер на 500 лв., както и наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години. На основание чл. 59, ал. 4 НК е
приспаднато времето, през което осъденият е бил лишен от това право по
административен ред.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване
от свобода за срок от четири месеца, наложено на И.Ц. по НОХД № 172/2020 г. на
Районен съд – Кнежа, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
С решение № 101 от 25.05.2022 г. по ВНОХД № 227/2022 г. на Окръжен съд –
Плевен е потвърдена присъдата по НОХД № 934/2021 г. на Районен съд – Плевен.
Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по жалба
или протест и на основание чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК е влязло в сила от момента на
постановяването му.
Следва да се отбележи, че когато са постановени актове на първа и въззивна
инстанция, какъвто е настоящият случай, на проверка по реда на Глава тридесет и
2
трета от НПК подлежи актът, постановен от въззивната инстанция.
Основният акцент в оплакванията на защитата е поставен върху претендирани
пороци в процесуалната и оценъчната дейност на съда в резултат на допуснати
нарушения при формиране на вътрешното убеждение и извършено неправилно
приобщаване и неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Настоящият
състав на съда счита, че не е налице посоченото основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от
НПК. Проверката на съдопроизводствените действия не сочи да са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на въззивното решение и
връщане на делото за ново разглеждане.
Първоинстанционното производство по делото е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, което е било проведено по искане
на осъдения и на упълномощения му защитник- адвокат Г.Г. след разясняване от съда
на правата им и на процесуалните последствия от признаването на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Осъденият Ц. е признал изцяло тези
факти и се е съгласил за тях да не се събират допълнителни доказателства. От своя
страна първоинстанционният съд е констатирал, че така направеното от Ц. признание
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като е приложил
съкратената процедура в каквато насока е било изразеното становище на подсъдимия и
неговия защитник.
Правното значение на направеното признание на фактите по реда на чл. 371, т. 2
НПК и провеждането на тази процедура е свързано с лишаване на подсъдимия от
възможността впоследствие да оспорва признатите от него факти. Това е така, тъй като
изявлението му по реда на чл. 371, т. 2 НПК се явява доброволен отказ от негова
страна от гаранциите, които би му дал един състезателен съдебен процес. Както
първата, така и въззивната инстанция не могат да събират и да проверяват нови
доказателства относно фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, както и не могат да приемат нови фактически положения, касаещи
инкриминираното деяние, различни от посочените в обвинителния акт. Тези факти са
рамката на обстоятелствата, които съдилищата са длъжни да възприемат по делото, а
така също са и определящи при решаване на въпросите, свързани с правната
квалификация на деянието, т.е. приложението на материалния закон, както и за
налагане на наказанието при признаването на дееца за виновен. В тази процесуална
ситуация, като постига по-благоприятно материалноправно третиране, подсъдимият е
длъжен да понесе и съответните тежести, тъй като доброволно и съзнателно се е лишил
от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото
обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания / т. 8 от
ТР № 1/ 2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/.
Пред първоинстанционния съд от защитата не е формулирано никакво
3
възражение за допуснати нарушения на процесуалните правила, касаещи събирането и
проверката на доказателствените източници. Напротив първоинстанционото
производство е разгледано по реда на чл.371 т.2 НПК, с оглед заявеното становището
на подсъдимия и неговия защитник. От последния е поискан разпит на свидетели за
събиране на характеристични данни относно личността на Ц.. Искането е уважено,
като правилно е констатирано от решаващия съд, че направените доказателствени
искания нямат за цел да опровергават фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. На следващо място е видно, че в хода на съдебните прения
единствените доводи, които са били изтъкнати от защитата са във връзка с определяне
размера на наложеното наказание, като е искано приложението на чл.55 НК. Едва с
подадената въззивна жалба се заявява оплакване за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приобщаването на веществени доказателства, които са
повторени и в подаденото искане за възобновяване. В решението на въззивната
инстанция е даден отговор. Следва да се добави, че в хода на досъдебното
производство са изискани материалите от Сектор „ПП-КАТ“ към ОД на МВР Плевен
по повод извършената проверка на 8.03.2021 г. за употреба на наркотични вещества на
И.Ц., като водач на МПС. Изпратена е цялата преписка в оригинал, в която се съдържа
и дрегер теста, като материалите са приобщени към ДП. Възраженията във връзка с
начина на приобщаване и показанията на дрегера не са направени в
първоинстанционото производство. Напротив поискано разглеждане на делото по реда
на чл.371 т.2 НПК, като са признати фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно управлението на МПС от подсъдимия Ц., изпробването му
за употреба на наркотично вещество с техническо средство дрегер Дръг Тест 5000 с
фабр. № ARLK 0013, както и отчитането на положителен резултат за употреба на
канабис. Следователно наведеното оплакване в тази насока е неоснователно.
При извършената проверка се констатира, че изложените фактически
обстоятелства в обвинителния акт напълно се подкрепят от събраните по делото
доказателства, като по делото не съществува никакво съмнение относно извършването
на престъплението по чл.343 б ал.3 НК, авторството на подсъдимия Ц. и вината му.
Въззивният съдебен състав в изпълнение на задълженията си законосъобразно е приел
въз основа на събрания на досъдебното производство доказателствен материал, че
осъденият е управлявал лекия автомобил след употребата на наркотично вещество.
Обсъдил е отчетеният положителен резултат от извършения тест с техническо
средство, съставянето на АУАН, подписан без възражение от Ц., отказа му да се
подложи на медицинско изследване, както и направеното признание пред
полицейските служители по време на проверката, че е употребил марихуана.
Констатирал е, че фактите по делото са установени от показанията на св. Искрен
Цветанов, Владимир Траянов и Момчил Ноев, разпитани на досъдебното
производство. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е
4
обективиран по един ясен и несъмнен начин, така че волята на съда и неговото
вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса,
така и от настоящата инстанция. В мотивите към решението си Окръжният съд е дал
задоволителен отговорил на въведените пред него възражения, който макар и твърде
лаконичен, покрива основния стандарт на чл. 339, ал. 2 НПК.
Лишено от основание е и оплакването за допуснато нарушение на закона по
смисъла на чл. 348, ал. 1. т. 1 НПК. С оглед липсата на конкретни доводи в негова
подкрепа, настоящата инстанция намира за достатъчно да посочи, че при приетите за
установени фактически положения въззивният съд е достигнал до законосъобразен и
обоснован извод, че с деянието си Ц. е осъществил всички обективни и субективни
признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.
С оглед изложените съображения, настоящият състав на Апелативния съд
приема, че направеното искане за възобновяване на наказателното производство от
осъдения И.Ц. се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от изложените съображения и по аргумент от чл. 425 НПК,
Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице ИВ. Ц. Ц. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 227/2022 година на
ОКРЪЖЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5