Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 13.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V граждански състав, в открито заседание на 13.06.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна
Видолова
като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 3783 по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба на осн. чл.
4 от ЗЗДН от Д.В.Д. – лично и като майка
и законен представител на малолетното дете Н.Н.И., против Н.Н.И. ***, в
която се твърди, че ответника
е в съпружеско съжителство
с молителката от две години и е баща на малолетното
дете Н., на 1 година. Молителката твърди, че има
и двама сина от предишен брак
– на 23 и на 14 години. Твърди, че от забременяването
ѝ с детето Н., ответника
променил отношението си към нея,
станал груб и започнал да се
дразни от присъствието на 14 годишния ѝ син Б.. След ражданите на детето Н. започнал
да упражнява физическо и психическо насилие спрямо нея. Посочва, че
последния акт на насилие бил
на 03.05.2017г., когато ответникът,
след като се прибрал на
обяд от работа
започнал да обижда синовете ѝ и започнал да проявява
агресия. Хванал я за раменете и дрехата,
докато държала в скута едногодишното дете, а после за
ухото и главата, натиснал я в гардероба, скубел я, извивал ѝ ръцете, ритал я. Заплашвал я, че ще я нареже на
парчета, ще я сложи в сак, ще
я махне от света, ще я излежи,
но да знае,
че я няма. Заплашвал, че ще
пребие и синовете ѝ. Сочи, че след
като по-късно приспала детето, ответника я блъснал върху спалнята, ритнал я в бъбрека и ѝ забранил да излиза
с детето. Заключил детската количка и спаднал гумите на триколката на
детето. Твърди, че се страхува
за живота и здравето си, както
и на детето Н.. Направено е искане за прилагане на
мерки спрямо ответника. В съдебно заседание молителката поддържа искането си за
постановяване на заповед за защита, заявява, че не е предявила иск
за упражняването на родителски права върху малолетното дете. Заявява, че вече
не живее в жилището в ****, че то е квартира и до края на месеца ще го освободи
и няма намерени еда живее повече там.
Ответникът не оспорва твърденията, че е ударил молителката на 03.05.2017г., твърди, че тя също го е ударила. Твърди, че не я е заплашвал по начина, който е посочено в молбата, но че е
действително е спаднал гумите на детската триколка и
е заключил количката на детето в колата. Заявява, че вече на жевее в жилището в гр. П.. Твърди, че осъзнава вината си и
че иска да му се даде възможност да коригира поведението си.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, намира за установено
следното: Не се спори, че страните по делото
са живели на съпружески начала, от което съжителство е родено малолетното дете
Н.Н.И., ЕГН **********, видно от удостоверение
по акт за
раждане № 678 от 18.04.2016г. на Община
П.. Не се спори и че
двете страни са напуснали понастоящем жилището, което са обитавали в ****. Молителката е представила по делото Декларация
по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която тя е декларирала
следните актове на домашно насилие, извършени преди подаване на
молбата на 26.05.2017г. – на 03.05.2017 г. прибирайки се на
обяд от работа ответника обиждал нея и синовете ѝ, проявил агресия. По
това време тя хранела детето Н., държейки я в скута си, ответника я хванал за
раменете и дрехата, за ухото и главата, натиснал я в гардероба, скубел я,
повивал ѝ ръцете, ритал и крака.
Заплашил я, че ще я нареже на парчета, ще я сложи в сак, ще я махне от
света, ще я излежи, но да знае, че я няма. Заплашвал, че ще пребие и синовете
ѝ. По-късно след като приспала детето Н., ответника я блъснал върху
спалнята и силно я ритнал в бъбрека. Забранил и да излиза с детето, заключил
детската количка в колата и взел ключовете със себе си. Спаднал гумите и на
детската триколка. По делото е представено и писмено
доказателство – карта за предварителен медицински преглед, извършен на
молителката Д. Денкова на 04.05.2017 г. от доктор Д.И., при който обективно е
констатиран оток в областта на дясното ухо, петехии
/точковидни кръвонасядания/ в областта на дясна
мишница, постоянна болезненост в областта на дясна лумбална
област. Представен е и доклад, изх.№ 55 от 26.05.2017 г. от Сдружение „Център
отворена врата“-П., чийто предмет на дейност е предоставяне на психо-социална подкрепа на жени и деца, претърпели насилие.
Докладът е изготвен след проучване и
изслушване на молителката във връзка с цялата история на съжителството на
страните. Направен е извод, че е било налице системно домашно насилие от страна
на партньора на молителката, и че тя живее в постоянен страх и тревожност за
живота си и този на детето. Посочено е, че молителката изпитва чувство на
безпомощност, не може сама да се справи с проблема и да преустанови насилието
спрямо себе си и детето. Налице са данни, че има основание молителката да се
тревожи за своята сигурност и тази на дъщеря си, и че постоянния стрес и
психически тормоз, както и проявеното физическо насилие създават риск за
физическото и психичното ѝ здраве. Такъв риск е налице и за малолетното
дете Н..
За установяване на факта на
твърдяното психическо и емоционално насилие спрямо детето на страните – Н., на 1
навършена година, по делото е изготвен социален доклад от ДСП –ОЗД гр. Д.М..
След разговор със страните, е направен извод, че страните са имали проблеми,
скандали, проява на агресия, акт на домашно насилие на 03.05.2017 г., който е
бил в присъствието на тяхното дете. Посочено е, че на едната ръка на
молителката все още отшумява оток. Сочи се, че при нездравата семейна
обстановка на напрежение, скандали и забрани от ответника спрямо молителката да
излиза и да разхожда детето, в крайна сметка самото дете е започнало да има
проблеми – неспокоен сън, нервност, които не са типични за нормално развитие на
дете на тази възраст и оказва негативен резултат върху неговото развитие. Сочи
се, че за да има едно дете нормално нервно-психично и емоционално развитие, е
важен семейния модел, но той в случая оказва негативно действие върху
физическото и емоционално здраве на детето.
От изисканото свидетелство за
съдимост на ответника се установява, че към датата на устните състезания, той е
осъждан 1 път за престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК – управление на лек
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда на наказание
„Лишаване на свобода“ за срок от 3 месеца, отложено с 3-годишен изпитателен
срок. Понастоящем не е налице висящ съдебен спор между родителите
за упражняване на родителските права, за определяне
местоживеенето и режима на личните отношения
с малолетното им дете Н..
При така установеното, съдът прави следните изводи: От всички
представени по делото доказателства, безспорно се установява,
че молбата, подадена на 26.05.2017г., е в едномесечния срок от твърдяния акт на
домашно насилие – на 03.05.2017г., т.е. същата е допустима,
съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Страните са живели във фактическо съжителство
и имат родено общо дете, което е основание за активната легитимация
на молителката лично, съгл. чл. 3 т. 2 и 3 от ЗЗДН, както и на молителката - като майка и законен представител на детето Н.,
съгл. чл. 3 т. 4 и чл. 8 ал. 2 от ЗЗДН. Представената
декларация от молителката, сочеща упражнено психическо и физическо насилие спрямо нея на
03.05.2017г., както и психическо и емоционално насилие над детето Н., представлява самостоятелно доказателство за такова насилие,
съгласно чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗЗДН, освен ако не
се обори от представени от ответника доказателства.
В случая такива доказателства по делото не бяха
събрани, напротив - ответникът заяви, че е
удрял молителката на посочената дата, че я е лишил от достъп до средствата, с
които се придвижва едногодишното дете.
Всички останали събрани по делото
доказателства подкрепят твърденията за физическо насилие на 03.05.2017г.: картата за медицински преглед от 04.05.2017г. на молителката,
сочи обективни находки - оток, кръвонасядане и
постоянна болезненост на местата, за които се твърди в декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, че са удряни от ответника – ухото, ръцете, бъбрека. Докладите на
Сдружение „Център Отворена врата“ и ДСП, ОЗД – Д.М. потвърждават изцяло и
наличието на последици от упражненото психическо насилие, както върху
молителката, така и върху едногодишното дете. Следва да се
отбележи, че актовете на домашно
насилие по своето естество са такива действия,
които не предполагат присъствие на свидетели, а са извършени когато
пострадалото лице и лицето, извършило насилие, са сами
и се опитват да разрешат лични
за тях въпроси.
В случая също не се
твърди да е имало преки свидетели, които обективно да могат да възпроизведат
случилото се, и съдът намира, че единствения свидетел на домашно насилие е
малолетното дете Н.. Поради факта, че е на 1 година, то не може да разкаже за
обстоятелствата на които е била свидетел, но поведението му е ясен знак за
събитията, на които е присъствала – нервността и неспокойния сън на дете в
такава ниска възраст и без осъзнати социални контакти, сочат, че именно в
заобикалящата ѝ я среда тя е била свидетел на събития, които са повлияли
негативно на поведението ѝ. На база на изложеното, съдът намира за
категорично доказано извършеното домашно насилие спрямо молителката, като
същото е било на 03.05.2017 г. и е било както физическо, така и психическо, а
също и че същото е било извършено и спрямо детето Н., като се изразявало в психическо и емоционално такова. ЗЗДН е
категоричен в чл.2, ал.2, че психическо и емоционално насилие върху дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие, и именно такова
насилие се доказа, че е извършено от ответника по делото.
Поради изложеното, молбата се явява основателна и доказана, и на ответника следва
да бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителката мерки за защита
по чл. 5 ал. 1 т. 1, т.3 т. 4 и т.5 от ЗЗДН – да се задължи
ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на
молителката и детето,
забрана да приближава пострадалите лица, жилището, местоработата и местата за социални контакти
на пострадалите, да се определи местоживеенето на малолетното дете при молителката като пострадал
родител, да
се задължи ответника да посещава специализирани
програми за превенция на насилието.
Съдът намира, че
служебно следва да наложи и мярката по т.5, ал.1, т.2 – отстраняване на
извършителя за един месец от съвместно обитаваното жилище, доколкото явно от
изявленията на молителката е, че то, дори и напуснато, все още е на тяхно разположение
и наемните отношения за това жилище може би ще бъдат прекратени едва в края на
настоящия месец. Следва продължителността на мерките, касаещи забрана за приближаване и
временно определяне на местоживеенето на детето да бъде за три месеца от
постановяване на решението, като съдът преценява този срок за разумен за
изясняване на противоречията между страните относно техния личен живот и
отношения. Този срок съдът определя и
съобразно изявленията на ответника, че действително е извършил акт на насилие и
осъзнава вината си за това, както и неговото лично становище спрямо бъдещето на
детето и тревогите, които са възникнали за близките на страните хора.
На ответника, съгл. чл. 5 ал.
4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена
глоба в размер на 200.00 лв.
Следва да бъде издадена заповед
за защита по така посочените
мерки, като в нея да се
укаже на ответника, че при
неизпълнението и, полицейските
органи, констатирали нарушението, следва да го задържат
и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото,
и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса в размер на 25.00 лв. по сметка
на ПлРС, както и 5.00лв. – такса в случай на издаване
на изпълнителен лист.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5, ал.1 от Закона за защита срещу
домашното насилие както следва:
ЗАДЪЛЖАВА,
на основание чл.5, ал.1, т.1
от ЗЗДН, Н.Н.И., ЕГН **********,***, да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Д.В.Д., ЕГН ********** и малолетното
дете Н.Н.И., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, Н.Н.И., ЕГН ********** от съвместно обитаваното с Д.В.Д., ЕГН
**********, жилище на адрес: ***, за срок от 1 месец, считано от днес –
13.06.2017 г.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Н.Н.И., ЕГН **********, да приближава на
по-малко от 50 метра Д.В.Д., ЕГН ********** и малолетното дете Н.Н.И., ЕГН **********, както и да приближава жилището на
адрес****, местоработата на Д.В.Д. на
адрес: ***, *** за срок от 3 месеца, считано от днес - 13.06.2017 г.
ОПРЕДЕЛЯ ВРЕМЕННО, на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН, местоживеенето на детето Н.Н.И., ЕГН **********
– при майката Д.В.Д., ЕГН **********, за срок от 3 месеца, считано от днес - 13.06.2017
г.
ЗАДЪЛЖАВА,
на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, Н.Н.И., ЕГН **********,***, да посещава специализирана програма за извършители на насилие по
местоживеене ***, Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца,
преживели насилие към Община П. – гр.П., ****
Да се издаде заповед за
постановените мерки за закрила на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението, на основание
чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се връчи на страните и да се връчи и изпълнява от
полицейските органи по местоживеене на молителката и на ответника.
В случай на неизпълнение на
заповедта, Н.Н.И., ЕГН **********,***, ДА БЪДЕ
ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде
уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4
и чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, Н.Н.И., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200.00
лв., държавна такса за производството в размер на 25.00 лв., както и 5.00лв. –
такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред
ПлОС в 7-дневен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се изпрати на Център за социална рехабилитация и интеграция
за жени и деца преживели насилие към Община П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: