№ 5021
гр. София, 01.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Въззивно
гражданско дело № 20221100504570 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство С.Д.К. срещу решение № 20003812, постановено на 14. 01. 2022 г. от
Софийския районен съд, 170-и състав, по гр. дело № 45592 по описа за 2020 г. С
обжалваното решение районният съд се е произнесъл по общо седем обективно
съединени иска, като е отхвърлил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3
КТ, уважил е изцяло иска за дължимо трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ,
уважил е изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава, уважил е изцяло
иска по чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
частично е уважил иска по чл. 226, ал. 2 КТ за обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка и частично е уважил иска по чл. 220, ал. 2 КТ за обезщетение за
неспазен срок на предизвестието.
Въззивникът-ищец обжалва решението в частта, в която исковете по чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 3 КТ са били отхвърлени, съответно исковете по чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 220,
ал. 2 КТ са били частично отхвърлени. Твърди, че в съответната част решението е
неправилно и незаконосъобразно. Развива доводи за порок във волята на работодателя
при прекратяването на трудовия договор по съгласие на страните. Заявява, че
първостепенният съд не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства.
Оспорва извода на първата инстанция, че обезщетението по чл. 220, ал. 2 КТ се дължи
само за част от срока на предизвестието. Във връзка с иска по чл. 226, ал. 2 КТ
поддържа, че работодателят е изпаднал в забава още от 01. 08. 2020 г., защото не е
предал незабавно трудовата книжка и не е съобщил на въззивника-ищец с писмо с
обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.
Твърди, че районният съд неправилно е изчислил разноските по делото. Иска от
въззивния съд да отмени решението в обжалваните части като уважи исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, а ако не уважи тези искове, то да уважи изцяло исковете по чл.
220, ал. 2 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство „П. Т.Г.“, с който въззивната жалба се
оспорва. Подкрепя извода на първата инстанция, че трудовото правоотношение е било
прекратено по искане на въззивника-ищец (работника). Намира, че неспазването на
срока на предизвестието, съответно неправилното изчисляване на обезщетението за
пропуска му не засягат законосъобразността на уволнението, а са предмет на отделни
искове. В случая подкрепя извода на районния съд за изчисляването му по иска по чл.
220 КТ, защото според 335 КТ трудовото правоотношение се прекратява от момента на
писменото изявление за прекратяването му и изчисленият от съда размер съответства
на експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Във връзка с иска по
чл. 226, ал. 2 КТ приема за правилен извода на районния съд, че работникът не е
потърсил трудовата си книжка и не се е свързал с работодателя си след прибирането си
в България. Допълва, че не е възпрепятствал работника да получи трудовата си книжка,
поради което липсва незаконно задържане, а освен това не се установява работникът да
е претърпял вреди от задържането. Иска от въззивния съд да потвърди решението в
съответната обжалвана част. Претендира разноски.
Освен това по делото е постъпила и въззивна жалба от ответника „П. Т.Г.“, с
която решението се обжалва в частта, в която частично е бил уважен искът с правно
основание чл. 226, ал. 2 КТ. Отново излага доводи, че след завръщането си от Италия
въззивникът-ищец не се е свързвал с него, нито официално го е поканил да връчи
трудовата му книжка; че в случая липсва незаконно задържане на трудовата книжка,
защото работникът не е бил възпрепятстван да я получи; че работникът не е претърпял
вреди от задържането й. Иска от въззивния съд да отмени решението в съответната
обжалвана част. Претендира разноски.
С отделно писмено изявление от 28. 03. 2022 г. въззивникът-ответник представя
доказателства за заплащане на присъдените от първостепенния съд искове по чл. 128,
т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 224, ал. 1 КТ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба от
ищеца С.К.. Развива доводи, че не се е явил да получи трудовата си книжка, защото
офисът на работодателя е бил на един адрес, докато счетоводството му е било на друг
адрес, който е бил неизвестен на работниците и служителите. Същевременно твърди,
че работодателят не отговарял на телефонните му обаждания и на адреса на
управление нямало негов представител. Намира, че не следва кани работодателя да му
връчи трудовата книжка, при положение, че чл. 350, ал. 1 КТ го задължава да му я
предаде, поради което работодателят всъщност е трябвало да го покани с писмо с
обратна разписка да се яви, за да я получи. Иска от въззивния съд да отхвърли тази
въззивна жалба като неоснователна. Отново претендира разноски.
Въззивният съд приема подадените от въззивника-ищец искова молба и въззивна
жалба за редовни и допустими (тази страна е освободена от задължението за внасяне
на държавна такса на основание чл. 359 КТ). Макар и делото да се отличава с правна
сложност, в обжалваното решение не се констатират очевидни фактически грешки. От
друга страна, във въззивната жалба на ищеца се прави искане за отмяна на обжалваното
решение в частта за разноските. Доколкото това искане е съпроводено с довод, че
единият от исковете, по които районният съд се е произнесъл (този по чл. 220, ал. 2
КТ) е евентуално съединен, поради което разноските в първоинстанционното
производство е трябвало да бъдат изчислени иначе, то въззивният съд приема, че става
въпрос за искане по чл. 248 ГПК. По делото липсват данни за произнасяне от районния
съд по така направеното искане, поради което настоящото въззивно производство
2
трябва да бъде прекратено като преждевременно образувано и делото трябва да бъде
върнато на първостепенния съд.
Успоредно с това въззивният съд констатира, че работодателят е подал
въззивната жалба, отговора на въззивната жалба и писменото изявление с
доказателства от 28. 03. 2022 г. чрез пълномощник, чиято представителна власт е
изрично ограничена за пред първоинстанционния съд (л. 41 от делото на районния
съд). При това положение районният съд следва също така и надлежно да
администрира съответните книжа, като даде указания на въззивника-ответник да
представи пълномощно за въззивното производство и/или да потвърди извършването
на съответните процесуални действия.
При връщането на делото на Софийския градски съд то следва да бъде
разпределено в съответствие с правилото на чл. 80, ал. 10 от Правилника за
администрацията в съдилищата.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА в. гр. дело № 4570 по описа на Софийския градски съд,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, за 2022 г.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 170-и
състав, за произнасяне по искането по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс,
инкорпорирано във въззивната жалба на ищеца, както и за администриране на
посочените в мотивите към настоящото определение книжа.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3