РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Карнобат, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20222130100890 по описа за 2022 година
Производството е по чл.34 ЗС – във фазата по допускане на делбата.
Oбразувано е по предявен от С. К. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес в
***********, представляван от адв. Д. В. – съдебен адресат срещу К. С. Я. с ЕГН
********** с адрес в ***************и Н. С. П. с ЕГН ********** с адрес в
***************** иск по чл. 34 от ЗС, като се претендира да бъде допуснат до делба
следният недвижим имот, представляващ: СО, жилище, апартамент, в жилищна сграда
- блок № *, във вход „*", с номер на апартамента № *, на етаж № *, със застроена площ
71.95 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна и антре и прилежащото
към апартамента избено помещение № 49, с полезна площ 10 кв.м., при граници на
самостоятелния обект-жилище апартамент : изток и запад - ведомствени апартаменти,
север и юг - външен зид, отгоре - покрив, отдолу-Г. С. и при граници на избеното
помещение: изток- ведомствено избено помещение, запад и север - външен зид, юг -
коридор, заедно с 1,999% ид.ч. от общите части на жилищната сграда блок, в която е
разположен апартамента, 1,999% ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който
е изградена жилищната сграда - блок, образуващ УПИ № I, отреден за жилищно
строителство в кв. № 7 по ЗРП на град Карнобат.
В исковата молба се твърди, че ищецът С. К. П. заедно с ответниците са
съсобственици в СО, жилище, апартамент, в жилищна сграда - блок №*, във вход „*", с
номер на апартамента № *, на етаж № * със застроена площ 71.95 кв.м., състоящ се от
1
спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна и антре и прилежащото към апартамента избено
помещение № *, с полезна площ 10 кв.м., при граници на самостоятелния обект-
жилище апартамент : изток и запад - ведомствени апартаменти, север и юг - външен
зид, отгоре - покрив, отдолу-Г. С. и при граници на избеното помещение: изток-
ведомствено избено помещение, запад и север - външен зид, юг - коридор, заедно с
1,999% ид.ч. от общите части на жилищната сграда блок, в която е разположен
апартамента, 1,999% ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е изградена
жилищната сграда - блок, образуващ УПИ № I, отреден за жилищно строителство в кв.
№ 7 по ЗРП на град Карнобат, обективиран в нотариален акт № 14, том III, рег.№ 4567,
дело № 2190 от 1999 г. на нотариус с рег.№ 323 на нотариалната камара с район на
действие PC- Карнобат вписан по надлежния ред в служба вписвания град Карнобат
под вх.рег.№ 944, акт.№ 14,том III, дело № 2190/ 17.06.1999 г. Имотът бил закупен по
време на брака на ищеца с П. К. П.а в режим на съпружеска имуществена общност.
Съпругата на ищеца починала на 10.01.2008 г., като нейни наследници били страните
по делото – ищеца и двете им деца. Твърди, че притежава 4/6 ид. ч. от собствеността, а
Н. С. П. -1/6 ид.ч. и ответника К. С. Я. 1/6 ид.ч., като между тях липсва съгласие
относно извършването на доброволна делба, с която да прекратят собствеността.
Ответникът К. Я. e депозирала в срок отговор на исковата молба, с който заема
становище, че процесният имот не е съсобствен, тъй като тя го е придобила изцяло въз
основа давностно владение, продължило в периода от 17.06.1999 г. до 17.06.2009 г.
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Твърди се, че е заплащала за
този период публичните задължения на имота, правила е подобрения и го е
поддържала. Сочи, че никой не е оспорвал владението й и че е отблъснала владението
както на родителите й, така и на брат й, като е демонстрирала пред всички, че е
собственик. Допълва, че всички разходи и сметки за общите части се заплащат от нея,
като баща й е идвал 1-2 пъти в началото на рожденни дни на децата след което не ги е
посещавал. Твърди, че родителите й купили процесния апартамент за нея и
семейството й, като такава уговорка е имало и с брат й, тъй като другия им имот,
находящ се в град Карнобат, на ул. „******“ **, представляващ част от дворно място,
заедно с първи жилищен етаж от построената в това дворно място двуетажна
двуфамилна жилищна сграда, ведно с приземен етаж, бил отреден за него – втория
ответник по делото, като на първия етаж живеел Н. П., а на приземния етаж живеел
ищеца. Допълва, че апартаментът не бил прехвърлен с нотариален акт, поради семейни
и финансови проблеми. Изброява подобренията, които е извършвала в апартамента -
сменила дограмата на прозорците на двете стаи за 1500 лева, направила шпакловка и
изолация на терасата за 200 лева, боядисала и сменила тапетите на стените на стаите в
апартамента за 400 лева, три пъти правих освежаващ ремонт в апартамента, поставила
изолация на тавана на детската, два пъти поправяла покрива за 300 лева, сменила
батериите на мивките, водопроводната тръба на целия блок била сменена, за което
2
заплатила 150 лева и 810 лева за хидроизолация на покрива на блока. Допълва, че
ищецът владее друг имот - приземния етаж от къща в гр. Карнобат, на ул. ****** **,
което представлява малък апартамент от стая, кухня, коридор, баня-тоалетна и тъй
като е инвалид и за него е удобно да живее на приземния етаж, защото не може да се
движи по стълби. Сочи още, че с нотариален акт № 101, том VIII, per. № 4937, дело №
1065 от 2022 г. по peг. на нотариус М. С., peг. № 581 на НК, вписан в СВ - Карнобат
под акт № 69, том 13, дело № 1991/2022 г. , Н. С. П. й прехвърлил 1/6 ид.ч. от
процесния имот. С тези съображения моли да бъде отхвърлен иска за делба, тъй като тя
е единствен собственик на апартамента, евентуално - да се допусне делба върху
процесния имот, при квота 4/6 ид.ч. за С. К. П. и 2/6 ид.ч. за К. С. Я.
Отговор на исковата молба е депозиран в срок и от Н. С. П., с който се излагат
обстоятелства, че процесният апартамент е купен по инициатива на покойната ми
майка на ответниците - П. К. П.а за сестра му - К. С. Я., която се нанесла в него
незабавно след прехвърлянето и от тогава (1999 г.) тя го владеела като свой собствен.
Твърди, че формално само по документи той бил собственик на идеална част, поради
което прехвърлил дела си на сестра му К. С. Я., за което и представя заверен препис на
нотариален акт № 101 от 22.11.2022 г., том VIII, peг. № 4937, дело № 1065 от 2022 г. по
peг. на нотариус М. С., per. № 581 на НК, вписан в СВ - Карнобат под акт № 69, том 13,
дело № 1991/2022 г. Поради това моли производството да бъде прекратено спрямо
него. Счита за неприложим в този случай чл.226 ГПК, защото разпореждането със
спорното право е извършено между съделител на делбения имот в първата фаза на
делбата и приобретател е съделител, а не трето на делото лице.
Съдът, след съобразяване на твърденията, доводите и възраженията на
страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в чл.34, ал.1 ЗС и има за свой
предмет и крайна цел прекратяването на съсобствеността между съделителите – страни
в производството. Във фазата по допускане на съдебната делба съгласно чл.344, ал.1
ГПК съдът решава въпросите между кои лица за кои имоти и при какви квоти ще се
извърши делбата. Разглеждането им е предпоставено от извод за съсобственост между
страните на въведеното от тях основание – в случая, с оглед твърденията на ищеца, от
наследствено правоприемство. Ответникът К. Я. отрича съсобствеността между
страните, възразявайки, че на основание чл.79, ал.1 ЗС, делбеният имот е нейна лична
собственост, като придобит по давност. Така с оглед правилото на чл.154, ал.1 ГПК, в
тежест на ищеца е установяването, че имотът е закупен по време на брака му с
покойната П. К. П.а, че СИО е прекратена със смъртта й, вследствие на което ищецът е
станал собственик на 2/3 ид.ч. от апартамента, а ответникът следва да установи
предпоставките за реализиране на ФС на давностното владение, упражнявано десет
години.
С доклада по делото е обявено за безспорно между страните, че по време на
3
брака между П. К. П.а и ищеца С. К. П. е бил закупен процесния самостоятелен обект.
Последното се установява и от приложения по делото Нотариален акт №14 от
17.06.1999 г., том 3, рег. №4567, дело №2190 от 1999 г. на нотариус Т. В. с район на
действие гр. Карнобат, вписан под №323 в р-ра на Нотариалната камара (л. 7).
Имотът е закупен при действието на СК /отм./. Съгласно отменената уредба,
съпрузите притежават в съпружеска имуществена общност придобитото по време на
брака в резултат от съвместен принос, който се предполага (чл.19, ал.1 и ал.3 СК /отм./)
и лично – имуществените права по чл.20 СК /отм./ и придобитото в резултат на
преобразуване на личното им имущество (чл.21 СК /отм./). Не се твърди и не се
установява след влизане в сила на действащия СК, страните да са изменили режима на
имуществените отношения между съпрузи и в частност – да са уредили собствеността
върху процесния апартамент с брачен договор, поради което и по аргумент от §4, ал.1
и ал.2 ПЗР СК, за бракът им е бил приложим законов режим на общност, уреждащ
собствеността върху вещите, придобити по време на брака, по идентичен с отменената
уредба начин (чл.21, ал.1 и ал.3 СК; чл.22 СК и чл.23 СК).
Обявено е за безспорно между страните, че същите са наследници на П. К. П.а,
като последното се установява и от приложеното по делото Удостоверение за
наследници №001215 от 07.05.2008 г. (л. 6), видно от което общата им наследодателка
е починала на 09.01.2008 г. , съгл. Акт за смърт №0017 от 10.01.2008 г., като е оставила
за свои наследници С. К. П. – съпруг, Н. С. П. – син и К. С. Я. – дъщеря. Следователно
и съгл. чл. 5, ал. 1 от ЗН вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗН, наследниците на П. П.а са получили по
1/3 ид.ч. от наследството й, включващо половината от гореописания апартамент.
Имотът е придобит чрез възмездна сделка по време на брака между страните в
резултат от съвместен принос, предположението за който не бе опровергано. Съгласно
чл.19, ал.1 СК /отм./, съответно чл.21, ал.1 СК, по време на брака между страните,
апартаментът им е принадлежал общо, т.е. съставлявал е неделима бездялова
съпружеска имуществена общност, която със смъртта на съпругата на 09.01.2008 г. е
прекратена (арг. от чл.27, ал.1 СК). Не се твърди и не се установява да е уговорено или
съдебно установено неравенство в дяловете, поради което е приложимо общото
правило на чл.28 СК за трансформиране на съпружеската имуществена общност в
обикновена съсобственост при равни дялове. Следователно след смъртта на П. К. П.а
ищецът С. П. е наследил 2/3 ид.ч. от самостоятелния обект, докато децата му са
придобили по 1/6 ид.ч.
Не се спори между страните, а и се установява от приложения Нотариален акт №
101 от 22.11.2022 г., том VIII, peг. № 4937, дело № 1065 от 2022 г. по peг. на нотариус
М. С., peг. № 581 на НК, вписан в СВ - Карнобат под акт № 69, том 13, дело №
1991/2022 г. (л. 43), че в хода на процеса Н. С. П. е прехвърлил чрез дарение
собствената си 1/6 ид.ч. от процесния самостоятелен обект на сестра си – К. С. Я.. В
4
резултат на това прехвърляне последната се е легимирала като собственик на общо 1/3
ид.ч. от апартамент № 49.
Във връзка с направеното възражение за придобивна давност по делото са
разпитани трима свидетели.
От показанията на свид. И. П. Д., приятел на ищеца, се установява, че ищецът е
притежавал магазин за авточасти, разположен на партерния етаж на къщата, която
последният обитава. Свидетелят изтъква, че С. П. е търсел къде да вложи парите си,
натрупани от стокооборота в този магазин, поради което е решил да закупи
апартамент, като не е споделял на свидетеля, че иска да го купи за дъщеря си.
Свидетелката И. М. З., съседка на К. Я. и домоуправител на входа, твърди, че
ответницата живее в процесния апартамент от двадесет и няколко години
приблизително, както и че там е изгледала децата си. Съобщава за ремонтните
дейности, с които се е ангажирало семейството на ответницата след нанасянето им в
апартамента. Твърди, че никога не е търсела ищецът С. П., когато се е налагало да се
събират пари за разходи по етажната собственост и че го е виждала еднократно да
посещава дъщеря си по празници. Сочи още, че знае, че ищецът и ответника Н. П.
живеят в една къща на ул. ******“ от около 30 години.
Разпитан е и съпругът на ответницата Я., Н. Е. Я., който твърди, че след като се е
оженил за последната първоначално семейството живеели при майка му, впоследствие
на квартира и след това се преместили в процесния апартамент, като имало уговорка
между П. и С. и децата им апартаментът да остане за К.. Свидетелят изтъква, че
самостоятелният обект навремето бил закупен с пари на майката и бащата на К. от
семейния им бюджет, но от 2021 г. насам ищецът предявявал права върху жилището.
Изтъква, че всички разходи по жилището за ремонтни дейности и публични
задължения от 20 години насам били поети от него и съпругата му. Допълва, че
семейните отношения били влошени след 2021 г. преди това постоянно си ходели на
гости, събирали са се почти всяка седмица.
При наследствено правоприемство, сънаследниците придобиват собствеността в
определен обем права съобразно правилата на чл. 5-10 ЗН и в техните вътрешни
отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални
части. Наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва съгласно чл. 154
ГПК, да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е
завладял частите на останалите сънаследници. Промяната в намерението не трябва да
остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни
действия, които да станат достояние на наследниците и да показват несъмнено, че
наследникът, който упражнява фактическата власт отрича техните права върху вещта и
я държи само за себе си. Следователно, фактът на едноличното ползване на имота от
ответника Я. в периода след смъртта на майка й не е достатъчен за доказване на
5
възражението за придобивна давност. Щом като във вътрешните отношения между
сънаследниците се счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят ги от
тяхно име и за тяхна сметка - наследникът, който не ползва имота не трябва да доказва
активно поведение, а обратно - то трябва да бъде предприето от този, който променя
намерението си и от държател става владелец. В случая разпитаните по делото
свидетели не установяват факти в подкрепа на твърдението за завладяване от К. Я. на
частите на останалите наследници на наследодателя П. П.а, няма данни С. П. и Н. П. да
не са допускани в имотите. Не се събраха и доказателства в тази насока. Напротив, от
показанията на свидетелите се установи, че братът и бащата на ответницата са й
ходели на гости и са се събирали по празници. Няма данни ответницата по категоричен
начин да е манифестирала спрямо останалите сънаследници, че тя счита себе си за
единствен собственик на имота. По делото не са представени доказателства, че
ответницата недвусмислено е отблъснала владението на останалите наследници и
страни в настоящото производство. Възражение за изтекла придобивна давност по
отношение на един или всички недвижими имоти може да бъде уважено, само
доколкото са налице елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС по
отношение претендиращото собствеността лице, и то установени при пълно и пряко
доказване в процеса.
Затова самият факт на ползване на процесния имот от един от сънаследниците
не означава, че той е установил владение за себе си. Затова съдебната практика
последователно и непротиворечиво приема, че когато съсобственик, включително и
сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на частите
на останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и категорично, че е
променил държането на частите на останалите във владение за себе си. Промяната на
намерението и своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано
недвусмислено. За да превърне владението в самостоятелно, ответницата Я. трябва да
отблъсне владението на другите наследници, като владее за себе си против тяхната
воля, а не е достатъчно само да изтъква самостоятелността на владението.
Претендиращата последиците от давностно владение, продължило повече от 10 години
ответница не доказа елементите на фактическия състав на придобивната давност, а
единствено факта на ползване и поддържане на общата вещ.
Нещо повече, когато основанието, на което е установена фактическата власт,
произтича от наследяване, както се твърди в случая, то съсобственикът владее само
собствената си идеална част, а държи вещта като обща в качеството на държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за
оборена. Следователно, за да се приеме наличието на придобивна давност в полза на
ответника Я., тя следва да докаже и изрично отблъскване от нейна страна на правото на
останалите наследници върху техните части от процесните имоти, т. е. извършването
от тях на действия, обективиращи спрямо останалите съсобственици намерението им
6
да променят основанието си от държане на техните идеални части във владение за себе
си, отричайки техните собственически права. /арг. от ТР № 1/6.08.12 г. на ОСГК на
ВКС/ Доказателства в тази насока обаче липсват по делото. От факта на заплащане на
публичните задължения на имота не може да се прави извод за изявено намерение за
своене или липса на такова, тъй като те се подават в изпълнение на административно-
данъчно задължение, извършването на ремонт и заплащането на подобренията по
имота също не може да обоснове достатъчно основания за промяна на намерението,
като последните следва да бъдат предявени като претенция и евентуално овъзмездени
във втората фаза на делбата. Без правно значение е и фактът на притежавани от ищеца
други имоти.
Предвид изложеното до тук, се налага изводът, че не е налице изтекла в полза на
К. Я. 10 годишна придобивна давност по отношение на процесния имот.
Предвид това направеното възражение за придобиване на процесния
наследствен имот по давност се явява неоснователно и недоказано, и като такова не
следва да бъде уважавано.
Що се отнася до релевираното възражение по чл. 76 от ЗН следва да се има
предвид, че според разясненията, съдържащи се ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. №
1/2004 г. на ОСГК на ВКС/, разпоредбата на чл. 76 ЗН е призвана да охранява
интересите на сънаследниците по отношение на поделянето на сънаследственото
имущество. Действително в този случай и при релевирано възражение за относителна
недействителност на сделка, в производството като необходими другари следва да
участват и страните по нея, а именно – съделителите К. Я. и Н. П.. Систематичното
място в закон, регулиращ правоотношения по повод наследяване, сочи, че
приложението има определена цел и ограничен обхват. На първо място тя намира
приложение само по отношение на имущества, съсобствеността върху които произтича
от наследяване, което в случая е на лице. Освен това при извършено разпореждане с
идеална част от сънаследствен имот легитимирани да се позоват на така установената
недействителност в делбен процес са само сънаследниците, които не са се разпоредили
с дела си ако считат, че извършените от останалите сънаследници разпореждания с
идеални части от сънаследствения имот увреждат интересите им, свързани с
поделянето на наследственото имущество. Следователно в случая ищецът разполага с
надлежна материалноправна легитимация да предяви възражението по чл. 76 от ЗН. Но
според даденото от ОСГК на ВКС тълкуване не всяко разпореждане с отделен предмет
от наследството е недействително, а само онова, което по преценка на неразпоредилия
се с дела си сънаследник уврежда определено негово право, а именно правото
сънаследственото имущество да бъде поделено само между сънаследници, което в
случая не е накърнено. Смисълът на тази разпоредба следователно не е принципно да
ограничи правото на сънаследник да се разпорежда с дела си от сънаследственото
7
имущество в полза на трети лица, нито да бъде отречено правото на приобретателя на
идеална част от сънаследствен имот да поиска поделянето му по съдебен ред. Само ако
неразпоредилия се с дела си сънаследник заяви, че желае делбата да бъде извършена
единствено между сънаследниците без участието на приобретателите, разпоредбата на
чл. 76 ЗН ще намери приложение. Съобразно константата практика на съдилища, в
такъв случай-когато приобретателят по атакуваната по реда на чл. 76 от ЗН сделка (в
случая К. Я.) притежава права, които не биха могли да бъдат изключени при уважаване
на възражението и участва в делбата и на друго основание, то искът за обявяване
относителната недействителност се явява неоснователен. /в този см. Решение № 531 от
20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5336/2008 г., II г. о., ГК/. Доколкото ищцата следва да
участва в делбата на имота тъй като се легитимира като съсобственик на 1/3 ид. част от
апартамента, то и възражението на ответника се явява неоснователно.
Разпоредителната сделка с наследствен имот/части от него/ по принцип е
действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях
правни последици и има действие спрямо третите лица, но в съдебния исков процес за
ликвидиране съсобствеността, сделката може да се обяви за недействителна по чл. 76
ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателя по
нея, а делбата да бъде извършена само между наследниците с оглед възможността да
бъдат реализирани други права, свързани с неследственото правоотношение (чл. 349,
ал. 2 от ГПК, чл. 12 от ЗН). По настоящото дело обаче, се установява, че тези права на
ищеца няма как да бъдат нарушени, тъй като оспореното прехвърляне и извършено
между сънаследници.
По изложените съображения съдът намира възражението на ответника по чл. 76
ЗН за неоснователно, за което следва да бъде постановен изричен диспозитив (арг. от
Решение № 32 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2217/2020 г. на ВКС).
По гореспоменатите съображения апартаментът следва да се допусне до съдебна
делба, която да се извърши между страните при следните квоти – 2/3 идеални части за
ищеца С. К. П. и 1/3 идеална част за ответницата К. С. Я., като искът следва да бъде
отхвърлен спрямо Н. С. П..
Съгласно чл.355 ГПК и при липса на присъединени за разглеждане искове в
производството, не следва да бъде разпределяна отговорността за разноски, нито да
бъде възлагано заплащането на държавни такси, защото те се определят от стойността
на дяловете, определени с решението във фазата по извършване на делбата.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
8
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на недвижим имот – СО,
жилище, апартамент, находящ се в *********** в жилищна сграда - блок №*, във вход
„*", с номер на апартамента № *, на етаж №*, със застроена площ 71.95 кв.м., състоящ
се от спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна и антре и прилежащото към апартамента
избено помещение № *, с полезна площ 10 кв.м., при граници на самостоятелния
обект-жилище апартамент : изток и запад - ведомствени апартаменти, север и юг -
външен зид, отгоре - покрив, отдолу-Г. С. и при граници на избеното помещение:
изток- ведомствено избено помещение, запад и север - външен зид, юг - коридор,
заедно с 1,999% ид.ч. от общите части на жилищната сграда блок, в която е
разположен апартамента, 1,999% ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който
е изградена жилищната сграда - блок, образуващ УПИ № I, отреден за жилищно
строителство в кв. № 7 по ЗРП на град Карнобат между съсобствениците С. К. П. с
ЕГН ********** с постоянен адрес в ************* и К. С. Я. с ЕГН ********** с
адрес в ******** при квоти 2/3 идеални части за С. К. П. и 1/3 идеална част за К. С. Я..
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С. К. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес в
******************, срещу Н. С. П. с ЕГН ********** с адрес в
******************** иск по чл. 34 от ЗС за допускане до делба на гореописания
недвижим имот като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ възражението по чл. 76 от ЗН на С. К. П. с ЕГН ********** с
постоянен адрес в ******************** за прогласяване относителна
недействителност на дарението, обективирано в Нотариален акт № 101 от 22.11.2022 г.,
том VIII, peг. № 4937, дело № 1065 от 2022 г. по peг. на нотариус М. С., per. № 581 на
НК, вписан в СВ - Карнобат под акт № 69, том 13, дело № 1991/2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
9