Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2578 23.07.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14043 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, вр. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Я.И.И., ЕГН: **********,***, е предявил против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от членовете на СД К.Д.и З.О.Б., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 20 592 лева с ДДС- главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на закупен ел. кабел, както и сумата от 6 269, 12 лева- лихва за забава върху главницата, дължима за периода 23.08.2016 г.- 23.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба- 28.08.2019 г. до окончателното й плащане.
В исковата молба е посочено, че с договори за покупко- продажба от 2004 г. и от 2007 г. между ЗК „П.“, с. А. (в ликвидация) и Министерство на земеделието ищецът придобил в собственост сгради и терен в бивш стопански двор на ТКЗС- с. А., като теренът бил деактуван като бивша частна държавна собственост. На 10.11.2009 г. ищецът подал до ответника заявление за смяна на потребител, доколкото знаел, че сградите са присъединени към ел. мрежата, като за обекта му били издадени клиентски номер- ******** с ИНТ- ****. Междувременно обаче се установило, че в терена, докато още същият бил стопанисван от кооперацията, имало извършени кражби, в резултат на които липсвал кабелът, който захранвал с ел. енергия сградите от най- близкия трафопост. В тази връзка ищецът на 21.09.2009 г. закупил силов брониран ел. кабел с медни жици с дължина 264 м. на стойност 20 592 лева с ДДС, който бил положен за свързване на вътрешното разпределително табло с най- близкия трафопост ТП- 2, обслужван от район А.. През лятото на 2010 г. във връзка с извършване на строителни дейности в обекта ищецът поискал от служители на ответника временно преустановяване на електрозахранването, което било осъществено, като кабелът бил изваден, навит и заровен в пясъчен насип от служители на ответника в близост до трафопоста. През м. септември 2010 г. поискал възстановяване на захранването, но му било отговорено, че партидата вече е прехвърлена на друго лице- С.И.Г., собственик на съседен имот- овчарник, въз основа на дадено съгласие от председателя на кооперацията. Тогава установил още, че и кабелът е изчезнал, а на негово място бил поставен друг, захранващ овчарника в съседния имот. От свои познати ищецът разбрал, че кабелът му бил взет от служители на ответника, които свързали с него съседния имот с трафопоста. Незабавно уведомил за това в КЕЦ- А., но кабелът не му бил възстановен. По- късно за проблема сигнализирал и полицията, като по случая било образувано ДП № 611/ 2014 г. по описа на РУП- А., водено срещу неизвестен извършител, което с постановление от 08.09.2014 г. било спряно, поради неоткриване на извършителя. Дейността по присъединяване на потребители на ел. енергия към мрежата се осъществявала от ответника и доколкото негови служители при изпълнение на възложените им функции неправомерно отнели собствения на ищеца кабел, то били налице предпоставките за осъждане на дружеството да заплати обезщетение за причинените имуществени вреди, възлизащи в размер на стойността на кабела. Наред с това, се претендира и присъждане на лихва за забава от 6 269, 12 лева, дължима за периода 23.08.2016 г.- 23.08.2019 г. Моли и за разноските по делото. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че ищецът не бил клиент на ответника, както и, че обектите от селскостопанския двор не били присъединени самостоятелно към ел. мрежата, а измерването на енергията там ставало посредством една измервателна точка за целия стопански двор. Измервателната точка била прехвърлена през 2007 г. на физическо лице, което се легитимирало като собственик на овчарника, а ищецът поискал същото през 2009 г., но той не представил документ за собственост на обект овчарник. Наредба № 6/ 09.06.2004 г. уреждала случаите на обособяване на обект за самостоятелно измерване на ел. енергия, като прехвърлянето на ИТН на ищеца било отказано след извършена документална проверка. Оспорват се твърденията за отнет кабел през 2010 г. и неговото преместване, като се твърди, че такива действия от служители на ответника не били извършвани. Прави се и възражение за изтекла петгодишна давност на исковете, която в случая започнала да тече с деянието отнемане на кабел през 2010 г. и изтекла през 2015 г., а претенцията за лихва се погасявала с тригодишна давност, която била изтекла през 2013 г. Моли за отхвърляне на исковете за главница и лихва. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но представя писмено становище по спора.
Във връзка с подадения отговор е постъпило писмено становище от ищеца, в което се посочва, че той бил клиент на ответника, който през 2007 г. неправилно прехвърлил ИТН от земеделската кооперация на физическо лице, без обаче кооперацията да била към онзи момент собственик на земя или сгради. Оспорват се изложените в отговора обстоятелства, като твърденията на ищеца щели да се докажат в хода на делото. По въпроса за давността се посочва, че тя въобще не била започнала да тече, защото в случай на деликт, началният й момент бил от откриването на дееца, който още не бил разкрит.
С определение № 11301/ 10.10.2019 г. по искане на ответника на негова страна е конституирано като трето лице- помагач „Застрахователна компания УНИКА“ АД, ЕИК: *********. В писмено становище страната твърди, че липсвали всички елементи от фактическия състав на деликта, за да се ангажира отговорността на ответника. Освен това се посочва, че претенцията на ищеца била погасена по давност. Моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са документи за собственост на ищеца за сгради и терен в бивш стопански двор на ТКЗС- с. А.- нотариални актове и договор за продажба.
Ищецът е поискал през м. ноември 2009 г. смяна на потребител и ел. снабдяване на имота си.
Представени са жалба за ищеца от м. декември 2010 г. за възстановяване на ел. захранването на имота му и отговорът й, във връзка с прехвърляне на партидата на съседен абонат, сключил договор за снабдяване с ел. енергия. Представена е и преписката по ел. захранването на този съседен абонат- С.Г..
Видно от фактура № 163/ 21.09.2009 г., издадена от „ТОТ 2002“ ЕООД, ищецът е заплатил сумата от 20 592 лева за закупуване на ел. кабел- 264 м., силов, брониран с медни жила.
С постановление на РП- Пловдив от 08.09.2014 г. е спряно ДП № 611/ 2014 г. до разкриване на извършителя на деянието.
Приложена е справка от електронен калкулатор за изчисляване размера на лихвата за забава.
Представена е и застрахователна полица между помагача и ответника за 2010 г., покриваща отговорността на последния за причинени вреди от дейността му.
По делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице посочва начина на извършване на захранването на имота с ел. енергия за периода 2009 г.- 2010 г., регистрираните потребители на имота, мястото на потребление, като отбелязва, че при проверката си не е намерил запазени данни за полагане на нов кабел в терена през есента на 2010 г. В устния си доклад доразвива констатациите от експертизата.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 30.06.2020 г.). А.К.Б.- дългогодишен познат на ищеца, заявява, че поддържал селскостопанската му техника в бившия стопански двор в с. А.. През 2009 г. ищецът закупил за обслужване на имота мощен ел. кабел за над 20 000 лева, който служители на ЕВН свързали към трафопоста, но не и към имота, като го заровили в земята. През м. септември 2010 г. пак служители на ЕВН дошли на място, взели кабела, но нито го свързали, нито пуснали ток към имота, а само го откачили от таблото и си го взели в колата. От багериста, който бил тях, разбрал, че това били служители на ЕВН Електроснабдяване. Уведомил ищеца, който подал жалба по случая, като през 2017 г. завел дело срещу ЕВН ЕС, но в хода на същото се установило, че служителите били към ЕВН Електроразпределение. Св. Д.З.А.- също приятел на ищеца и работещ с машините му в стопанския двор, от своя страна разказва, че през 2009 г. ищецът закупил нов ел. кабел за обслужване на имота си, който останал несвързан и навит на руло, зарит с пясък. През м. септември 2010 г. служители на ЕВН вместо да прекарат ток по кабела, го разкачили от трафопоста и си го взели. Багеристът с тях им казал, че това били служители на ЕВН Електроснабдяване и така пресъздали нещата през ищеца, който завел през 2017 г. дело срещу тях, но в хода на същото се установило, че те били служители на ЕВН Електроразпределение.
Към настоящото производство е приложено гр. дело № 18018/ 2016 г. на ПРС, X гр. с-в, по което с влязло в сила на 31.01.2018 г. решение е отхвърлен предявения от ищеца иск против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *********, за осъждането му да заплати същата главница от 20 592 лева- обезщетение за имуществени вреди в следствие на отнет от служителите на дружеството ел. кабел, както и лихва за забава в размер на 13 125, 88 лева за периода 30.09.2010 г.- 23.12.2017 г., ведно със законната лихва от 23.12.2016 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По делото е предявена претенция за обезщетение за имуществени вреди, насочена спрямо юридическо лице, по отношение на което се твърди, че негови служители при изпълнение на свои служебни задължения са причинили вреда на ищеца, като неправомерно са отнели собствения му ел. кабел, в която връзка се търси паричната равностойност на вещта.
Основният спорен въпрос в процеса е свързан с давността за предявяване на иска, като в случая съдът намира, че първо трябва да посочи съображения в тази връзка, доколкото от тях зависи по- нататъшното изложение в мотивите на решението.
От изложеното в исковата молба и дадената от съда правна квалификация на иска е видно, че се касае за търсене на деликтна отговорност от ответника. По смисъла на чл. 114 ал. 3 от ЗЗД изискуемостта на вземане, произтичащо от непозволено уреждане (какъвто е настоящият случай), настъпва от деня на откриването на дееца. В доразвитие на нормата, според мотивите на Тълкувателно решение № 5/ 2006 г. на ОСГТК на ВКС, моментът на изискуемостта на вземането при деликт е денят на извършването му, ако деецът е известен, а ако не е- денят на неговото откриване. Изрично в ТР е посочено, че не е необходимо авторството и деянието да бъдат установени по някакъв специален ред, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта.
Горните съображения, базирани на конкретна законова норма и даденото й тълкувание от ВКС, пренесени към делото, дават основание да се приеме, че в случая началният момент, от който за ищеца започва да тече давност да предяви иска си за вреди от действията на служителите на ответника, е датата на извършване на съответното вредоносно събитие- отнемането на собствения му ел. кабел. В исковата молба е посочено, че това е станало през м. септември 2010 г., като събраните гласни доказателства са също в тази насока- точно тогава двамата свидетели са били очевидци как служители на ЕВН са отнели въпросния кабел. При това положение искът е следвало да бъде предявен в срок до м. септември 2015 г., но исковата молба е постъпила много след това- тя е входирана на 28.08.2019 г. Дори и предходно воденото исково производство срещу друг ответник за същите вреди, произтичащи от същия деликт, е образувано след изтичане на давността, доколкото е започнало чак през м. декември 2016 г. Давността принципно не се прилага служебно, а само по възражение на насрещната страна, каквото е направено в отговора и в този случай следва да бъде отчетена, като само това се явява достатъчно основание за отхвърляне на претенцията, без въобще да се обсъждат предпоставките за наличието на деликтна отговорност на ответника, защото при всички положения възражението се явява основателно, независимо дали са доказани или не твърденията на ищеца. По отношение на претенцията за мораторна лихва също е направено възражение за давност, като по смисъла на чл. 111 буква „в“ от ЗЗД вземането тук се погасява дори с по- кратка давност- тригодишна, поради което и акцесорният иск се явява погасен по давност.
Неоснователни са аргументите на ищеца досежно давността, които са основно две групи. Първата, посочена в уточнението на исковата молба- че давността въобще не била започнала да тече, защото извършителят на деянието още не бил открит и в тази връзка дори било спряно досъдебното производство, образувано срещу неизвестен извършител и втората група, поддържана в процеса- че в хода на предходното дело се установил кой трябва да е надлежният ответник по иска, защото тогава станало ясно на кое ведомство той е служител, като оттогава следвало да се тече началният момент на давностния срок.
И двете съображения на ищеца, респективно на неговите пълномощници, не могат да бъдат споделени. Това е така, защото от една страна е без никакво значение дали конкретният извършител на деянието е бил открит или не, тъй като искът не е насочен спрямо дадено физическо лице, а се търси отговорност от възложителя на неговата работа. С други думи, в настоящата хипотеза не се изисква да е установено по надлежния ред или по един безспорен начин кой точно е деецът (кой физически е отнел ел. кабела от владението на ищеца), за да тече давността за иска от момента на откриването му, доколкото пряко от лицето не се претендира нищо. От втора страна, не може да се приеме, че началният момент на давността е настъпил в хода на предходното производство по гр. дело № 18018/ 2016 г. на ПРС, X гр. с-в, образувано за същия деликт, но спрямо друг ответник, защото още от датата на извършване на деянието ищецът е бил наясно, че деецът е служител на ЕВН, в който смисъл са и свидетелските показания. За давността е без значение на кое точно подразделение/ дружество на ЕВН- електроснабдяване или електроразпределение, е бил служител въпросното лице, защото при всички положения тя ще тече от момента на извършване на деликта, след като е ясно кога точно е станало вредоносното събитие. Авторството, досежно давността, би имало значение само при търсенето на персонална отговорност, но за предявен иск с правна квалификация по чл. 49 от ЗЗД то ще е релевантно единствено по отношение на надлежния ответник, доколкото същият е поставен в зависимост от това дали негов служител е причинил вредата при изпълнение на работата. Началният момент на давността тук винаги ще е денят на събитието и затова всички аргументи на ищеца относно неустановяването на конкретния извършител са ирелевантни, защото срокът му да търси обезщетение за обезвреда е започнал да тече от деня на отнемане на кабела. В негов риск е било да предприеме своевременно действия по установяване самоличността на извършителя, да разбере къде е служител той, за да ангажира отговорност на работодателя му и т.н., като си носи последствията от забавата да сезира органите на прокуратурата през 2014 г., когато е образувано досъдебното производство, да заведе исково производство за обезщетение за вреди през чак през 2016 г., а настоящото- през 2019 г. Давността санкционира бездействието на кредитора и забавата за извършване на активни действия в защита на правата му се изразява именно в загубването на възможността след това да ги упражни или пък при упражняването им да не получи удовлетворение дори и само при направено възражение за изтекла давност. Затова в случая не е и необходимо да се излагат каквито и да е други мотиви относно наличието на предпоставките на деликтната отговорност, доколкото това е безпредметно, тъй като резултатът е спора е определен дори и само от основателността на възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
С оглед изхода на делото- отхвърляне на претенциите и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените от него разноски в процеса, които се претендират, като такива следва да се присъдят само тези за юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът е представляван от свой пълномощник в процеса. Съдът намира, че възнаграждението на същия следва да бъде определено в минималния размер на 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Направените разноските от страна на ищеца си остават за негова сметка. По смисъла на чл. 78 ал. 10 от ГПК, на третото лице не се дължат разноски, а отделно от това такива нито са направени, нито пък се претендират.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Я.И.И., ЕГН: **********,***, против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от членовете на СД К.Д.и З.О.Б., за осъждане на ответника да му заплати сумата от 20 592 (двадесет хиляди петстотин деветдесет и два) лева с ДДС- главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на закупен ел. кабел, както и сумата от 6 269, 12 (шест хиляди двеста шестдесет и девет лева и дванадесет стотинки) лева- лихва за забава върху главницата, дължима за периода 23.08.2016 г.- 23.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба- 28.08.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Я.И.И., ЕГН: **********,***, да заплати на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от членовете на СД К.Д.и З.О.Б., разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е постановено при участието на „Застрахователна компания УНИКА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Т. Александров” № 18, представлявано от *** **** Д.Т.и Н.Г., като трето лице- помагач на страната на ответника „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК: *********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД