№ 1115
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503493 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 17.06.2020г., постановено по гр. дело № 193 по описа за 2019г. на
Окръжен съд- Монатана, е осъдил „ ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Р. А. Х.
сумата от 45 000 лева, обещетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания в резултат на травми от ПТП, станало на 23.06.2019г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 25.10.2019г. до окончателното изплащане. Претенцията за
репариране на неимуществени вреди за разликата над 45 000 лева до заявените 70 000 лева е
отхвърлена като неоснователна.
Недоволна е горното решение в отхвърлитената му част е жалбоподателката- Р. А.
Х., чрез адв. Отракчиев, като го обжалва в срок с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Излага съображения, че присъденото обещетение е занижено по
размер и не са отчетени в достатъчна степен интензитета, продължителността и характера на
претърпените болки и страдания. Искането е да се присъди допълнително обезщетение в
размер на още 25 000 лева.
Насрещната страна -„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, оспорва жалбата по
съображения, подробно изложени в писмения отговор. Застъпва теза, че
първоинстанционният съд е определил размера на обещетението в съответствие с принцина
за справедливост като е отчетел всички индивидуализиращи признаци на увреждането.
Моли съдът да потвърди атакуваното решение.
В производството пред Апелативен съд - София не са събирани нови доказателства.
1
При служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустима жалба, атакуващи
валидно и допустимо съдебно решение.
Дължи се произнасяне относно правилността на решението според доводите за
неправилност, съдържащи се във въззивнита жалба.
Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен
материал, съобразно определения предмет на произнасяне, Апелативен съд - София
прави следните изводи:
Поради липса на жалба от ответника в осъдителната част, първоинстанционното
решение формира сила на пресъдено нещо относно фактите, които пораждат вземането при
квалификация на претенцията по чл.432, ал. 1 от КЗ, а именно:
На 23.06.2019 г., на път Е79, при километър 102+5 лек автомобил „Опел“, модел
„Астра“ с ДКН ********, управляван от К. М. К., навлязъл в насрещното платно за
движение и се сблъскал с лекотоварен бус „Мерцедес“, модел „Спринтер“, управляван от М.
Б.. В лекия автомобил „Опел“ на пътническата седалка до шофьора пътувала въззивницата
Р.Х.. Не се спори, че водачът на лекия автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД –
застрахователна полица BG 06/119001067289 и че с поведениетоси по непредпазливост е
предизвикал ПТП.
От приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза се установява, че
претърпените от пострадалата увреждания в резултат на процесното ПТП са счупване в
областта на зъба на втори шиен прешлен, което е затруднило трайнодвижението на главата
и шията; счупване на втора до четвърта ходилни кости на дясното стъпало, затруднило
движението на крайника за срок от поне един месец; травмиране на гръдния кош вляво,
довело до излив в левия долно-десен (косто-диафрагмален) синус. Не се е наложило
дрениране на белодробния излив, поради неголямото количество течност, срокът на
възстановяване на тази травма е около три седмици. По време на деветдневния болничен
престой в отделението няма данни за настъпили усложнения в оздравителния процес. При
изписването е посочена терапевтична схема, а именно: поставяне и носене на твърда яка,
протежираща травмирания отдел на гръбначния сълб от нежелани усложнения. Според
вещото лице оздравителният период за травмата на шийния прешлен е до една година,
съпроводен с различни по интензитет болкови усещания; за счупването на ходилните кости
– до месец и половина, последван от период на раздвижване, а за излива в белия дроб – три
седмици до месец.
Настоящият състав на Апелативен съд- София счита, че възраженията, наведени във
въззивната жалба относно занижения размер на обезщетението за неимуществени вреди от
произшествието са неоснователни. Към момента на ПТП пострадалата е била на 67 години.
Възстановителният процес, който според вещото лице следва да продължи година,
преживяната стресова реакция и остатъчните последици безспорно са променили в
негативен аспект живота на ищцата. Въпреки това хоспитализацията в МБАЛ Монтана и
УМБАЛСМ „Пирогов“ е била кратка - общо 9 дни, а лечението не е включвало оперативна
2
намеса, тъй като е било отказано от ищцата. При проведените консулатации от специалисти,
ренгенови и кръвни изследвания е констатирано, че не са налице данни за отпадна
неврологична симтоматика и засягане на мозъчни, черепно-мозъчни структури, както и
нарушения на функцията на жизнено важни органи. С оглед икномическата конюнктура към
момента на катастрофата е правилен с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД определеният и
присъден от първоинстанционният съд паричен еквивалент за страданията на Р.Х. от
неимуществено естество. При отчитане на пълното възстановяване на ищцата от
физическите травми, без последващи усложнения, определяне на по-голям размер на
обезщетение от 45 000 лева ведно със законната лихва, считано от 25 октомври 2019г., би
довело до неоснователно обогатяване за ищцата.
С оглед изхода на спора на въззиваемия се следват разноски за въззивната инстанция
в размер на 100 лева, юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.06.2020г., постановено по гр. дело № 193 по описа за
2019г. на Окръжен съд- Монатана.
ОСЪЖДА Р. А. Х., ЕГН: ********** да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Витоша № 89 Б, на
основание чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК, сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Решениетоможе да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3